РЕШЕНИЕ

 

Номер     4562                                Година  2019                  Град  ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пловдивски Районен съд                             VІІІ граждански състав

На 28.11                                                                                        Година 2019

В публично заседание на 31.10.2019 г. в следния състав:

                                               Председател: ПАВЕЛ ПАВЛОВ

Секретар: МАРИНА КЪНЕВА

като разгледа докладваното от съдията

гражданско дело номер  74  по описа за   2019         година,      

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Иск с правно основание чл.422 във връзка с чл.415, ал.1, т.2 и чл.124, ал.1 от ГПК.

Ищецът “Водоснабдяване и канализация” ЕООД - гр. Пловдив моли съдът да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответницата, че последната му дължи сумата 459, 01 лева – главница, представляваща неплатена сума за консумиране на питейна и отведена канална вода за периода 12.11.2014 г. - 05.12.2016 г. за обект, находящ се в гр.П. ****; сумата 29, 74 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 31.01.2015 г. - 30.11.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата от 16.12.2016 г. до изплащане на вземането, които суми е било разпоредено ответницата да заплати на ищеца със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от * г., издадена по ч. гр. дело № ****г. по описа на Районен съд – С. – ** състав, по изложените в исковата молба и в писмена защита съображения. Претендира разноски и ю. възнаграждение – включително и тези, направени в заповедното производство.

Ответницата З.Н. Д.(с настояща фамилия – след сключване на г.б. - С.)***, чрез о. си п.а.К.А., оспорва иска и моли съдът да прекрати производството по делото поради недопустимост на иска, или да отхвърли иска като неоснователен и недоказан, по изложените в отговора на исковата молба съображения. Прави възражение за погасяване по давност на част от претенциите на ищеца, а за друга част – за преждевременно предявяване.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно, и с оглед на наведените от страните доводи, намира за установено следното:

Не се спори между страните, а и от представените в тази насока писмени доказателства е видно, че със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от * г., издадена по ч. гр. дело № ****г. по описа на Районен съд – С. – *, е било разпоредено ответницата да заплати на дружеството-ищец сумата 459, 01 лева – главница, представляваща неплатена сума за консумиране на питейна и отведена канална вода за периода 12.11.2014 г. - 05.12.2016 г. за обект, находящ се в гр. П., **; сумата 29, 74 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 31.01.2015 г. - 30.11.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата от 16.12.2016 г. до изплащане на вземането, както и 75 лева разноски по делото, а именно - 25 лева държавна такса и 50 лева – възнаграждение за ю..

 Заповедта е била връчена на ответницата при условията на чл.47 от ГПК, поради което и в срока по чл.415 от ГПК, ищецът е подал иск за установяване на вземанията си по Заповедта, въз основа на която е било образувано настоящето дело – с оглед на което съдът намира, че искът се явява допустим.

Съдът, като обсъди събраните по делото писмени доказателства заедно и поотделно, намира, за установено следното.

От събраните по делото писмени доказателства, показанията на разпитания по делото с. Д.А.и заключението от 30.08.2019 г. на в.л.по ССЕ М.М., се установява, че действително през процесния период на посочения в исковата молба имот, находящ се в гр. П., *** – собственост на ответницата, е била доставяна питейна и отвеждана канална вода, а също така – че в имота са монтирани четири водомера, като от посоченото заключение на ССЕ се установява, че размерът на неплатените от ответницата задължения за консумиране на питейна и отведена канална вода за процесния период за четирите водомера в обекта е в размер общо на 459, 01 лева, а обезщетението за забава върху тази сума за горепосочения период – в размер общо на 29, 74 лева. Предвид обстоятелството, че началните дата на периода на главницата е 12.11.2014 г., а на периода за обезщетение за забава – 31.05.2015 г., а Заявлението за издаване на Заповед за изпълнение е било подадено от ищеца първоначално в ПРС на 16.12.2016 г., съдът намира за неоснователни направените от о.  п.на ответницата възражения за погасяване по давност и за преждевременно предявяване на претенциите на ищеца.

Същевременно, както вече бе посочено, със Заповедта за изпълнение е било разпоредено ответницата да заплати горепосочените суми на ищеца за обект, находящ се в гр. П., **(който именно адрес на обекта на потребление е посочил ищецът в Заявлението за издаване на Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК).

При така установената фактическа обстановка, доколкото сумите, които е било разпоредено ответницата да заплати на ищеца със Заповедта за изпълнение са за нейни задължения за имота, находящ се в гр. П., **, а по настоящето дело ищецът претендира да бъде установено по отношение на ответницата, че тя му дължи суми за имот, находящ се в гр. П., ****, без да са ангажирани от страна на ищеца каквито и да е доказателства, от които да се установява, че се касае за един и същ имот с различни административни адреси, а не за два различни имота, съдът намира, че искът се явява неоснователен и недоказан и като такъв следва да се отхвърли, тъй като по настоящето дело ищецът претендира да бъде признато за установено по отношение на ответницата, че тя му дължи суми за доставяне и отвеждане на вода до съвсем различен имот от този, за който е било разпоредено ответницата да заплати сумите на ищеца със Заповедта за изпълнение.

С оглед на изхода от спора разноски и ю. възнаграждение за настоящето и за частното гр. дело в полза на ищеца не следва да се присъждат.

На о.  п.на ответницата а.К.А. следва да бъде издаден РКО за осъщественото особено представителство в размер на 300 лева.

Мотивиран от горното, съдът

 

Р     Е     Ш     И :

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от “Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. “Шести септември” № 250, представлявано от У. С.Л.Н., против З.Н. Д.(понастоящем – по с. - С.), ЕГН **********, с последен известен постоянен и настоящ адрес:***, представляван от о.  п.а. К.А.А., със служебен адрес: ***, иск с правно основание чл.422 във връзка с чл.415, ал.1, т.2 и чл.124, ал.1 от ГПК – за признаване за установено по отношение на ответницата, че тя дължи на ищеца сумата 459, 01 лева – главница, представляваща неплатена сума за консумиране на питейна и отведена канална вода за периода 12.11.2014 г. - 05.12.2016 г. за обект, находящ се в гр. П., ****; сумата 29, 74 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 31.01.2015 г. - 30.11.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата от 16.12.2016 г. до изплащане на вземането, които суми е било разпоредено ответницата да заплати на ищеца със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от * г., издадена по ч. гр. дело № ****г. по описа на Районен съд – С. – *, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.

Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред ПОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

СЛЕД влизане в сила на решението ДА СЕ ВЪРНЕ на ПРС – Районен съд – С. – * ч. гр. дело № ****г., ЗАЕДНО със заверен препис от настоящето съдебно решение.

ДА СЕ ИЗДАДЕ НА о.  п.на ответницата – а. К.А.А. РКО за внесения от ищеца депозит за възнаграждението му за осъщественото о. п. В РАЗМЕР НА 300 лева.

 

                                                                          

 

 

 

 

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п./ П. Павлов

Вярно с оригинала.

М.К.