Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 13.10.2020
год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД,
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, IІI „В“ въззивен състав, в публично съдебно
заседание на втори юли през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДИМОВ
ЧЛЕНОВЕ:
ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА
Мл. с. МАРИЯ
ИЛИЕВА
при
секретаря Цветелина Пецева, като разгледа
докладваното от младши съдия Илиева гражданско дело № 879 по описа за 2019
год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение № 42695 от 31.08.2018 г., постановено по
гр. дело № 17404/2017 г., Софийският районен съд, ГО, 154-ти състав, е отхвърлил
предявения от Н.И.С. срещу „Б.Д.“ ЕАД иск с правно основание чл. 57, ал. 1 от
Закона за платежните услуги и платежните системи от 2009 г. (отм.) за осъждане
на ответника да заплати на ищеца сумата от 1000 лева, представляваща обща
стойност на извършените за периода от 10.09.2016 г. до 17.09.2016 г. три броя
неразрешени платежни операции с банкова дебитна карта Visa
debit ray Wave № ******** (посочена в исковата молба с последни цифри
0943) по договор за издаване и обслужване на дебитни карти на физически лица от
03.12.2015 г., ведно със законната лихва от 22.03.2017 г. до окончателното
изплащане на вземането, както и 45,09 лева - мораторна
лихва върху главницата за периода от 11.10.2016 г. до завеждане на делото. На
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, ищецът е осъден да заплати на ответника сумата
в размер на 450,00 лв. – разноски в първа инстанция.
В законоустановения срок
срещу решението е постъпила въззивна жалба от Н.И.С. чрез
адв. В.В., в която прави
оплаквания, че неправилно първоинстанционният съд,
анализирайки събраните по делото доказателства, е отхвърлил предявения иск, в
подкрепа на което излага подробни доводи. Сочи, че неправилно съдът е приел, че
ищцата не е изпълнила задължението си по чл. 53, ал. 1, т. 3 от ЗПУПС след
получаване на платежния документ да предприеме всички разумни действия за
запазване на неговите персонализирани защитни характеристики, както и
задълженията си по чл. 23 от ОУ да ползва банковата карта само лично, поради
което е действала с груба небрежност. Излага, че съгласно чл. 56 от ЗПУПС, в
случай на оспорване на платежната операция от клиента, доставчикът на платежни
услуги е този, който трябва да установи автентичността на платежната операция,
което не е сторено, като твърди, че ответникът не е установил и наличието на
хипотезите на чл. 58, ал. 1 и 2 от ЗПУПС (отм.), а именно, че платецът не е
успял да запази персонализираните защитни характеристики на платежния
инструмент или че загубите са причинени чрез измама или с неизпълнението на
едно или повече от задълженията си по чл. 53 умишлено или поради груба
небрежност, тъй като по делото се установява, че ищцата е унищожила веднага
получения от нея ПИН код и е съхранявала банковата карта във вътрешния джоб на
дамската си чанта. Сочи, че ищцата не е имала възможност да проверява
наличността по банковата си сметка, тъй като живее в село Дондуково, а пенсията
си тегли от АТМ в гр. Лом. Осен това излага, че неправилно първоинстанционният
съд е приел, че банковата карта е липсвала, каквото обстоятелство не се
установява по делото, а установено е единствено, че когато ищцата е отишла да
тегли пари с банковата си карта на 20.09.2016 г., средствата по нея са били
изтеглени. Навежда доводи, че ответното дружество не е изпълнило задължението
си да осигури видео наблюдение на АТМ. Моли решението да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което предявените
искове да бъдат уважени. Претендира разноски. Представя списък по чл. 80 от ГПК.
В срока за отговор на въззивната
жалба такъв е постъпил от въззиваемата страна „Б.
ДСК“ АД, в който оспорва въззивната жалба по подробно
изложени в отговора доводи за липса на предпоставките по ЗПУПС (отм.) за
ангажиране отговорността на Б.та за оспорените платежни операции. Твърди, че
операциите са регистрирани при Б.та надлежно и не са засегнати от технически
повреди или други недостатъци, което се установява от събраните по делото
доказателства – трите операции са регистрирани чрез правилно въведен ПИН на
ищцата от първия път, без предхождащи неуспешни опити, което се потвърждава от
заключението на приетата по делото СТЕ. След сключване на договора за издаване
и обслужване на дебитна карта същата била използвана само 5 пъти, като
транзакциите не са засегнати от техническа повреда или друг недостатък, освен
това на АТМ е разчетен оригиналният чип на картата. Прави обстоен доказателствен анализ. Прави искане въззивната
жалба да бъде оставена без уважение, а атакуваното решение да бъде потвърдено.
Претендира разноски. Представя списък по чл. 80 от ГПК. Възразява за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.
Софийският
градски съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 12 от ГПК във връзка с наведените във въззивната
жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на въззиваемата
страна, намира за установено следното:
Между страните не е спорно и по делото се
установява, че същите са били валидно обвързани от Договор за издаване и обслужване
на дебитни карти за физически лица от 03.12.2015 г., по силата на който ищцата
е държател на дебитна карта Visa debit
ray Wave № *********.
Между страните не е спорно, че неразделна част от
договора са приложените по делото Общи условия на Б.та по договора за издаване
и обслужване на дебитни карти на „Б.Д.“ ЕАД, в сила от 18.05.2015 г., по
подписани от ищцата.
Според чл. 23, ал. 1 от ОУ клиентът се задължава да
ползва картата само лично и в съответствие с условията за издаване и ползване,
предвидени в Договора и ОУ, като според ал. 2 на същия текст клиентът е длъжен
да пази карата, записаната върху нея информация и персонализираните ѝ
защитни характеристики. Съгласно чл. 40, ал. 3 от ОУ клиентът е длъжен да пази
своя ПИН в тайна, като не го съобщава на никого, не го записва върху картата
или върху каквато и да е вещ, която съхранява заедно с картата, и да вземе
всички други необходими мерки срещу узнаването му от трети лица. Според чл. 44
от същите ОУ, клиентът е длъжен да пази картата с грижата на добър стопанин,
като вземе всички необходими мерки срещу загубата, унищожаването, повреждането
ѝ, както и узнаване на данни, записани върху картата или нейните
персонализирани защитни характеристики от трети лица.
Според чл. 46, ал. 1 от ОУ, в случаите на изгубване,
противозаконно отнемане, унищожаване, повреждане, подправяне или използване по
друг неправомерен начин на картата, Клиентът е длъжен да уведоми Б.та
незабавно, като съобщи личните си данни или по възможност номера на картата или
на сметката си.
Според чл. 51, ал. 1 от ОУ, в случай на неразрешена
транзакция Б.та възстановява на клиента стойността на неразрешената транзакция
и, когато е необходимо, възстановява сметката на клиентите в състоянието, в
което тя би се намирала преди изпълнението на транзакцията, в срок от 21 дни
след получаване на уведомлението по чл. 50. Според ал. 2 разпоредбата не се
прилага и клиентът понася загубите свързани с всички неразрешени транзакции,
произтичащи от използване на изгубена, открадната или незаконно присвоена
карта, когато клиентът не е успял да запази персонализираните защитни характеристики
на картата, до размера от 300 лв. Според чл. 51, ал. 3 от ОУ клиентът понася
всички загуби, независимо от размера им, свързани с неразрешени транзакции, ако
ги и е причинил чрез измама или с неизпълнението на едно или повече от
задълженията си по Договора или тези Общи условия умишлено или поради груба небрежност.
По делото се установява, че в срока на действие на
Договора за издаване и обслужване на дебитни карти за физически лица от
03.12.2015 г., ищцата е уведомила ответника чрез искане за оспорване на
транзакции вх. № 16-10-20128/19.09.2016 г. за неоторизирани транзакции –
тегления на АТМ D0011103 в гр. Брусарци, извършени на 10.09.2016 г., в 11:46
часа за сумата от 400 лева, на 14.09.2016 г., в 11:40 часа за сумата от 400
лева и на 17.09.2016 г., в 12:43 часа за сумата от 200 лева.
Между страните не е спорно и се установява, че
ответникът е отказал да изплати на ищцата сочените суми, за което е уведомил същата
с писмо рег. № 16-10-20128 от 03.10.2016 г. и материалите по преписката са
изпратени на Помирителна комисия за платежни спорове при Комисията за защита на
потребителите.
По делото не е спорно и се установява, че АТМ
D0011103 в гр. Брусарци е било технически изправно, като по него не са
установени технически повреди или друг недостатък.
Обстоятелството, че ищцата е теглила суми на
02.09.2016 г. и на 07.09.2016 г. от гр. Лом, съответно от АТМ № 057624,
поддържан от „Райфайзенбанк България“ ЕАД и от АТМ № D0031108, поддържан от „Б.Д.“
ЕАД, се установява от представените по делото извлечения от сметки. От писмото
с изх. № 116035/23.11.2017 г. от „Райфайзенбанк България“ ЕАД, се установява,
че соченият АТМ № 057624 се поддържа от Б.та и е имал прекъсване на 01.09.2017
г. за периода от 08:33 до 08:38 часа.
От приетото заключение на вещото лице по
техническата експертиза, изготвена от вещото лице А.К., на която съдът два вяра
като компетентно изготвена и безпристрастна, както и от разясненията му, дадени
в съдебно заседание, се установява, че с дебитната карта на ищцата са извършени
тегления на 01.09.2016 г. в 17:26 часа, осчетоводено на 02.09.2016 г. на АТМ №
057624, поддържан от „Райфайзенбанк България“ ЕАД в гр. Лом, на 07.09.2016 г. в
12:47 часа, от АТМ № D0031108, поддържан от „Б.Д.“ ЕАД, в гр. Лом и от АТМ
D0011103 в гр. Брусарци, извършени на 10.09.2016 г., в 11:46 часа – за сумата
от 400 лева, на 14.09.2016 г., в 11:40 часа - за сумата от 400 лева и на
17.09.2016 г., в 12:43 часа - за сумата от 200 лева. Всички суми са изтеглени
чрез платежната карта, като е бил прочетен EMV чипа на същата и е въведен
правилният ПИН код - във всички случаи от пръв опит, поради което от
заключението се установява, че при всички транзакции е използвана оригиналната
банкова карта, а не нейно копие.
От показанията на разпитания свидетел Б.П.Г.,
преценени с оглед разпоредбата на чл. 172 ГПК (свидетелката е приятелка на
ищцата) се установява, че свидетелката е виждала ищцата да тегли средства само
от АТМ в гр. Лом, като на 07.09.2016 г. двете ходили заедно до гр. Лом, където
за кратко имало проблем с АТМ. След това, около 20.09.2016 г. свидетелката
придружила ищцата до гр. Лом, в клон на „Б.Д.“ ЕАД, където ищцата установила,
че ѝ липсват 1000 лева от банковата сметка. За случая свидетелката
уведомила полицията, където както се установява от представените писмени
доказателства, било образувано досъдебно производство № 247/2016 г. по описа на
РУ – Монтана, пр. пр. № 2114/2016 г. на Окръжна прокуратура – Монтана, за
престъпление по чл. 249, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, което е спряно на основание чл. 244, ал. 1, т. 2 от НПК – поради
неразкриване извършителя на престъплението.
Други релевантни за спора доказателства не са
представени.
При
така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният
съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата. Процесното първоинстанционно
решение е валидно и допустимо. Според настоящият състав на въззивния
съд, разгледано по същество, решението е неправилно по следните съображения:
Правилно първоинстанционният съд е приел, че за да бъде уважен искът,
в тежест на ищеца при условията на пълно и главно доказване е да установи, че
между страните е съществувало облигационно отношение по договор за издаване и
ползване на дебитна карта, съгласно който ответникът се е съгласил да извършва
платежни услуги на ищеца, че такава услуга е извършена и стойността на
неразрешените платежни операции. В тежест на ответника, при условията на пълно
и главно доказване по чл. 154, ал. 1 от ГПК е да докаже условията за
прилагането на чл. 58 от ЗПУПС (отм.), както и автентичността на платежната
операция, нейното точно регистриране, осчетоводяване, както и че операцията не
е засегната от техническа повреда или друг недостатък (чл. 56 от ЗПУПС) или че
платецът е действал при груба небрежност, като не е изпълнил някое от
задълженията си по чл. 53 от ЗПУПС.
Според разпоредбата на
чл. 51, ал. 1 от ЗПУПС от 2009 г., платежната операция е разрешена ако платецът
я е наредил или е дал съгласие за изпълнението ѝ, а при липса на съгласие
платежната операция е неразрешена. Според ал. 3 на същия текст съгласието за
изпълнение на платежна операция или на поредица от платежни операции се дава по
ред и начин, уговорени между платеца и неговия доставчик на платежни услуги.
Съгласно разпоредбата на чл. 57, ал. 1 от ЗПУПС в случай на неразрешена
платежна операция доставчикът на платежни услуги по смисъла на чл. 3, ал. 1, т.
1 от ЗПУПС незабавно възстановява на платеца стойността на неразрешената
платежна операция, и когато е необходимо, възстановява платежната сметка на
платеца в състоянието, в което тя би се намирала преди изпълнението на
неразрешената операция, т.е. по правило Б.та, която е издател на платежния
инструмент, отговаря в размер на стойността на неразрешената банкова операция.
Законът е уредил
намаляване или изключване отговорността на Б.та само в случаите, в които платецът
е допуснал небрежност при използване на платежния документ, като при допусната
лека небрежност отговорността е намалена (чл. 58, ал. 1 от ЗПУПС), а при допусната
груба небрежност или умисъл, отговорността е изцяло изключена (чл. 58, ал. 2 от
ЗПУПС).
В настоящия случай, доколкото
от събраните по делото доказателства безспорно се установява, че оспорените
транзакции са автентични по смисъла на ЗПУСП, тъй като са изпълнение чрез
оригиналната банкова карта и след въвеждане от първи опит на верен ПИН, като и
че същите са точно регистрирани и осчетоводени и не са засегнати от техническа
повреда или друг недостатък, спорен по делото е въпросът налице ли е хипотезата
на чл. 58, ал. 2 от ЗПУПС от 2009 г., на която ответникът се позовава в
отговора на исковата молба.
Небрежността и грубата
небрежност се различават единствено в степента на неполагане на дължимата
грижа, като грубата небрежност е неполагане на грижа за осъществяване на
дължимото изпълнение, която и най-небрежният човек, зает със съответната
дейност би положил в конкретната ситуация. Разумните грижи по смисъла чл. 53,
т. 3 от ЗПУПС за запазване на защитните характеристики на банкова карта и
добросъвестно поведение досежно изпълнение на
задълженията по чл. 53, т. 3 от ЗПУПС са само онези действия, които препятстват
възможността за разгласяване на тези характеристики. В конкретния случай, според
настоящия състав на въззивния съд ответникът не е
установил по делото, по начин, покриващ стандарта на чл. 154, ал. 1 от ГПК –
без съмнение, че ищцата е действала при груба небрежност като не е положила
дължимата грижа при изпълнение на задължението си по чл. 53, т. 3 от ЗПУПС да
опази в тайна, респективно да съхранява ПИН кода за картата по начин, който не
оставя съмнение, че кодът се отнася до нея. В конкретния случай, както се
установява от събраните по делото доказателства, ищцата е съхранявала банковата
си карта ведно с личните си вещи, като и към момента на установяване на
неправомерните тегления същата се е намирала у нея в оригинал, поради което не
се установява същата да е предавала на трети лица за ползване пластиката. С
картата са осъществени само две тегления от ищцата на 01.09.2016 г. и на
07.09.2016 г., освен оспорените три платежни операции, като веднага след като е
установила, че същите са извършени, ищцата е изпълнила задълженията си по чл.
46, ал. 1 от ОУ да уведоми незабавно Б.та за неправомерното използване на
банковата карта. По случая е образувано досъдебно производство № 247/2016 г. по описа на РУ – Монтана, пр. пр. №
2114/2016 г. на Окръжна прокуратура – Монтана, за престъпление по чл. 249, ал.
1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, по което в качеството на
свидетели са разпитани ищцата Н.И.С. и К.Ц.като се установява, че на АТМ в гр.
Брусарци, откъдето е осъществено тегленето, няма монтирана камера за видеонаблюдение, поради което наказателното производство е спряно
на основание чл. 244, ал. 1, т. 2 от НПК, поради неразкриване извършителя на
престъплението. В този смисъл ответникът не е установил и че банковата карта е
използвана от лице от обкръжението на картодържателя,
което е извършило последователно оспорените транзакции, като след всяка от тях
е връщало карата на нейния притежател, който поради груба небрежност не е
опазил персонализираните ѝ защитни характеристики и е позволила в рамките на една седмица с автентичната
пластика на банковата карта да бъдат извършени три неоторизирани транзакции при
правилно въведен от пръв опит ПИН код. Действително и най-небрежният правен
субект би положил грижата да пази персонализираната защита на своята банкова
карта отделно от нея и по такъв начин, че да избегне узнаването ѝ в
случай на отнемане на картата от страна на трето лице, но в конкретния случай
не се установява, че именно по този механизъм ПИН кодът на картата е станал
известен на лицето, което е осъществило неразрешените транзакции.
Поради изложеното според
настоящия състав на съда, ответното дружество не е ангажирало доказателства за
наличие на предпоставките по чл. 58, ал. 2 ЗПУПС (отм.), че загубите на ищцата
са в резултат на измама или неизпълнение на вменените ѝ законови
задължения, което да обоснове освобождаване на Б.та от отговорност. Ето защо сумите
от неразрешените три транзакции, извършени на 10.09.2016 г., в 11:46 часа за сумата от 400 лева, на
14.09.2016 г., в 11:40 часа за сумата от 400 лева и на 17.09.2016 г., в 12:43
часа за сумата от 200 лева, в общ размер на 1000 лева, следва да бъдат
възстановени от Б.та на ищцата, поради което предявеният иск е основателен за цялата претендирана сума, а решението, с което същият е отхвърлен е неправилно и като такова
следва да се отмени.
Съгласно чл. 57, ал. 1 от
ЗПУПС, в случай на неразрешена платежна операция доставчикът на платежни услуги
възстановява на платеца незабавно стойността на неразрешената платежна операция
и, когато е необходимо, възстановява платежната сметка на платеца в
състоянието, в което тя би се намирала преди изпълнението на неразрешената
платежна операция. Възстановяването по ал. 1 се извършва незабавно след
приключване на процедурата по чл. 56, но не по-късно от 21 дни след получаване
на уведомлението по чл. 55, поради което и доколкото по делото е установено, че
ищцата е уведомила Б.та на 19.09.2016 г. за неразрешените платежни операции,
ответникът е изпаднал в забава след изтичане на 21 дни – от 10.10.2016 г. и дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва по чл. 86, ал. 1
от ЗЗД за периода от 11.10.2016 г. до датата на подаване на исковата молба в
съда - 21.03.2017 г., изчислено върху главницата в размер на 45,09 лева, както и
законна лихва от исковата молба до окончателното изплащане на главницата, поради
което решенето, с което претенцията е отхвърлена следва да бъде отменено и
лихвата да бъде присъдена.
Поради изложеното въззивната
жалба е основателна, а обжалваното решение е неправилно и като такова следва да
бъде отменено.
По разноските:
При този изход на спора, ищцата
има право на сторените разноски както за първата, така и за въззивната
инстанция в размер на 141,40 лева (41,80 лева на лист 41 и 59,20 лева на лист
45 за държавни такси, 2 Х 5,40 лева за съдебни удостоверения на лист 100 и 101
и 29,60 лева – държавна такса за въззивно обжалване на
лист 9).
Ищцата е сторила разноски и за адвокатско
възнаграждение в размер на 600 лева за първа инстанция според представения на
лист 102 договор за правна защита и съдействие, който служи и за разписка за
заплащане на посочената в него сума в брой, съгласно т. 1 от Тълкувателно
решение № 6/2012 г. от 06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС, както и 600 лева за въззивна инстанция според представения на лист 39 договор,
които също са заплатени и следва да ѝ бъдат присъдени изцяло. Възражението на процесуалния
представител на ответника-въззиваем за прекомерност на адвокатското
възнаграждение съдът намира за неоснователно, тъй като сочените суми не надвишават
необосновано установените минимуми по чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9
юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения с оглед
фактическата и правна сложност на делото.
С оглед изложението, на въззивника-ищец, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, следва да бъдат присъдени общо 1341,40
лева – разноски за двете инстанции.
Така
мотивиран, Софийският градски съд
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ
решение № 42695 от 31.08.2018 г., постановено по гр.
дело № 17404/2017 г. на Софийски районен съд, ГО, 154-ти състав и вместо него
постановява:
ОСЪЖДА
„Б. ДСК“ АД, ЕИК********, със седалище
и адрес на управление ***, да заплати на Н.И.С., ЕГН **********, с адрес ***, на
основание чл. 57, ал. 1 от ЗПУПС (отм.) сумата в размер на 1000 лева,
представляваща обща стойност на извършените за периода от 10.09.2016 г. до
17.09.2016 г. три броя неразрешени платежни операции с банкова дебитна карта Visa debit ray
Wave № ********* по договор за издаване и обслужване
на дебитни карти на физически лица от 03.12.2015 г., ведно със законната лихва
от 22.03.2017 г. до окончателното изплащане на вземането, както и на основание
чл. 86, ал. 1 от ЗЗД сумата от 45,09 лева - лихва за забава върху главницата
за периода от 11.10.2016 г. до 21.03.2017 г.
ОСЪЖДА
„Б. ДСК“ АД, ЕИК********, със седалище
и адрес на управление ***, да заплати на Н.И.С., ЕГН **********, с адрес ***,
на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК,
сумата от 1341,40 лева – разноски за двете инстанции.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно
обжалване на основание чл. 280, ал. 3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.