Р Е Ш
Е Н И Е
№
гр.Бяла, 16.03.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд гр.Бяла,
втори граждански състав, в проведеното на двадесет и шести февруари, две хиляди
двадесет и първа година в открито
съдебно заседание в състав:
Председател: Ивелина Бонева
при секретаря Мариета
Йорданова, като разгледа докладваното от съдия Бонева гр.дело № 384 по описа за
2020г., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са искове с
правно осн. чл.422 ГПК във вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД , чл.86 ЗЗД и чл.92 ЗЗД.
Ищецът „ЮБЦ“ ООД
твърди, че е придобил по силата на договор за цесия вземания срещу ответника по
сключен между него и „Теленор България“ ЕАД договор за предоставяне на мобилни
услуги и мобилно устройство. Ищецът бил придобил вземането от друг цесионер –
„Иновативни финанси“ ООД. За вземането било подадено заявление по чл.410 ГПК и
издадена заповед за изпълнение. Тъй като ответникът възразил, се иска да бъде
установено съществуването на вземането в заповедта за изпълнение.
Ответникът Д.Ю.Ю.,
чрез назначения му по реда на чл.47,ал.6 ГПК особен представител е подал отговор на исковата молба в срока по
чл.131 ГПК.Изразява становище по неоснователността на иска като счита,че приложеното по делото уведомление за извършена цесия не е
породило действие спрямо ответника,т.к. не му било връчено лично.
Съдът след като взе
предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства намира за
установено следното от фактическа страна:
От
приложеното ч.гр.д. № 1099/2019 г. по описа на Беленски районен съд, се установявя,
че съдът е издал в полза на „ЮБЦ“ ЕООД срещу Д.Ю.Ю. заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК за сумите: сумата от 217.97 лв.,
представляваща главница по договор за мобилни услуги от 20.09.2017г.; сумата от
40.15 лв. – лихва за забава, начислена за периода от 13.02.2018г до
06.12.2019г.,ведно със законната лихва върху главницата,считано от 12.12.2019г.
до окончателното изплащане на вземането,както и за разноските по заповедното
производство в размер на 25.00 лв. за държавна такса и 360.00 лв. за адвокатско
възнаграждение.
Тъй като длъжникът не
е бил открит на известните му адреси, съобщението до него е било приложено по
делото, на основание чл. 47, ал. 5 и ал. 6 ГПК и съгласно чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК и в изпълнение на дадените от заповедния съд указания, заявителят е
предявил настоящите искове за установяване на вземанията по заповедта.
Ищцовото дружество
предявява исковата си претенция въз основа на договор за цесия от дата
29.11.2019 г., с прехвърлител на вземанията ”ИНОВАТИВНИ ФИНАНСИ” ООД, ЕИК
*********, което дружество, от своя страна, е цесионер и собственик на вземания
по договор за цесия от 12.07.2019г., с прехвърлител на вземания „ТЕЛЕНОР
БЪЛГАРИЯ” ЕАД
Претенцията на ищеца
се основава на договор за мобилни услуги сключен между ответника Д.Ю.Ю., ЕГН **********
и „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД на дата 20.09.2017 г., с който са му предоставяни
мобилни услуги на мобилен номер **********, при избран тарифен план Тотал, с
месечна абонаментна такса 18,99 лв. с ДДС, за срок от 24 месеца.
За потребените от
ответника услуги за периода 20/09/2017-24/09/2017 Теленор е издал:
-Фактура № ********** с дата на данъчно
събитие: 25/09/2017 г. с начислена за
периода сума за разговори и месечни абонаменти в размер на 138.82 лв. с ДДС, от които:
- 18,46 лв. без ДДС - незаплатена цена
за месечен абонамент по избрания тарифен план Тотал 18,99лв.с ДДС, като
стойността е изчислена пропорционално на дните, в които е използвана услугата;
- 3,20 лв. - незаплатена цена за кратки
текстови съобщения, използвани извън пакета;
- 0,58 лв. - незаплатена цена за
разговори с други национални мобилни мрежи
- 0,14 лв. - незаплатена цена за
разговори „Грижа за клиента“;
- 93,30 лв. - незаплатена цена за
разговори с Теленор;
За потребените от
ответника услуги за периода 25/09/2017-24/10/2017 Теленор е издал:
- фактура № ********** с дата на
данъчно събитие: 25/10/2017 г. с начислена за периода сума за разговори и
месечни абонаменти в размер на 19.03 лв. с ДДС, от които:
- 15,82 лв. без ДДС - незаплатена цена
на месечен абонамент по избрания тарифен план Тотал 18,99лв. с ДДС;
- 0,04 лв. - незаплатена цена за
разговори „Грижа за клиента“
За потребените от ответника
услуги за периода 25/10/2017-24/11/2017 Теленор е издал:
- Фактура № ********** с дата на
данъчно събитие: 25/11/2017 г.. с начислена за периода сума за разговори и
месечни абонаменти в размер на 18.98 лв. с ДДС, представляващи незаплатена цена
на месечен абонамент по избрания тарифен план Тотал 18,99лв. с ДДС.
На 09.02.2018г.
Теленор е издал фактура за периода 25.12.2017г.-24.01.2018г. на обща стойност
217.97 лв. с вкл.ДДС ,от които 170.51 лв.-задължения по предходен период и
47.46 лв.-неустойка за предсрочно прекратяване на договора,в какъвто размер се
явява и претенцията на ищцовото дружество.
При така установената
фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
Искът е частично
основателен.
Основателността на
предявения установителен иск се обуславя от кумулативното наличие на
предпоставките: валиден възникнал договор за предоставяне на далекосъобщителни
услуги със соченото в исковата молба съдържание, сключен договор за цесия от
29.11.2019г. г., сключен между ищцовото дружество и „Иновативни финанси” ООД,
ЕИК *********, Договор за цесия от 17.12.2012 г., сключен между „Иновативни финанси”
ООД, ЕИК ********* и „Теленор бълтгария „ЕООД и съобщение до длъжника за извършените цесии.
Трайно установената
съдебна практика, обективирана в решение
№ 3 от 16.04.2014 г. на ВКС по т. д. № 1711/2013 г., I т. о., ТК,
решение № 78 от 9.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 2352/2013 г., II т. о., ТК,
решение № 123 от 24.06.2009 г. на ВКС по т. д. № 12/2009 г., II т. о., ТК и
др., приема, че уведомлението за цесията, изходящо от цедента, но приложено към
исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника със същата, съставлява
надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл.99, ал.3, пр.първо ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането
поражда действие за длъжника, на основание чл.99, ал.4 ЗЗД. Уведомяването на
длъжника за извършеното прехвърляне на вземането следва да бъде съобразено като
факт от значение за спорното право, настъпил след предявяване на иска, на
основание чл.235, ал.3 ГПК. Допустимо е, както и в настоящият случай, цедентът
да упълномощи цесионера да съобщи извършената цесия на длъжника /в т.см. решение
№ 137 от 2.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5759/2014 г., III г. о., ГК, решение №
156 от 30.11.2015 г. на ВКС по т. д. № 2639/2014 г., ІІ т. о., ТК и др./.
Що се касае до
възражението въведено в отговор на ИМ,че уведомлението за цесия не е връчено
лично на длъжника,съдът приема това възражение за неоснователно. Особеният
представител се назначава при изпълнение на предпоставките на чл.47, ал.1-5 от ГПК с цел охрана интересите на ответника. Връчването на всички книжа по делото
на ответника е надлежно, ако е направено на особения представител и от този
момент се пораждат свързаните с факта на връчване правни последици. /В
т.см.решение на ВКС по т.д.№ 193/2018 г./.
С връчването на
исковата молба и всички книжа по делото, вкл. и уведомлението по чл.99, ал.3 от ЗЗД на особения представител на ответника, връчването е надлежно и от този
момент се пораждат всички правни последици, свързани с факта на връчване, вкл.
и уведомяването на длъжника за извършената цесия. Този факт, настъпил в хода на
производството, следва да бъде съобразен
с оглед разпоредбата на чл.253, ал.3 от ГПК,като съдът приема, че цесията е породила действие спрямо
ответника, поради което ищецът е установил активната си материално правна
легитимация по иска.
Видно от представения
договор за мобилни услуги, между страните е възникнало валидно облигационно
правоотношение, по силата на което операторът е предоставил на абоната
телефонен номер, при съответни месечни такси и срок на действие на договора,
срещу задължението за заплащане на уговорената цена на услугата- абонаментни
такси. В договора се съдържа описание на тарифните планове и ценовите условия,
като са посочени задълженията на абоната и последиците от неизпълнението им.
Договорът откъм съдържание отговаря на законовите изисквания за договор,
сключен при общи условия, като включва необходимите реквизити за страни,
предмет, срок и описание на услугите, а липсващите елементи могат да бъдат
заместени от общите условия, които са неразделна част от него. Те са приети с
положения подпис на абоната и по този начин лицето е декларирало, че е
запознато с тях и е получило екземпляр от същите. В този смисъл не са налице
основанията за съществуване на предпоставките за нищожност на договора поради
противоречието му с нормата на чл. 228 от ЗЕС, като същият е редовен от външна
страна и обвързва страните.
За да бъде присъдена
главницата, включваща цена на ползвани електронни съобщителни услуги, ищецът
следва да докаже, че абонатът е използвал услугите, описани в издадените
фактури, което обстоятелство не се оспорва от ответната страна.
Фактурите и
приложенията към тях изхождат от ищеца и установяват изгодни за него факти /
възникване на вземания за доставени услуги под формата на разговори, съобщения
и др. на посочените стойности /, като същите не са подписани от получателя на
доставката .Фактурите са частни свидетелстващи документи и в това си качество
имат формална доказателствена сила, като удостоверяват извършване на
изявлението и неговото авторство / чл.180 от
ГПК /, без да доказват верността на вписаните в него други
обстоятелства. Изключение от това правило / материална доказателствена сила на
частен свидетелстващ документ / е хипотезата, при която издателят удостоверява
неизгодни за себе си факти. Конкретният случай обаче не е такъв. Именно поради
това фактурите не се ползват с доказателствена сила относно доставката на
услугите по сключените договори между страните и тяхната стойност.От друга
страна, представените по делото заверени преписи на фактури са писмени
доказателства по смисъла на ГПК и възпроизвеждат дължимите по сключения договор
суми, като не е необходимо тези фактури да са подписани, доколкото чрез същите
не се установява основанието на вземането. Също така във всяка фактура е
посочено името на съставителя, а освен това същата отговаря на всички
изисквания на Закона за счетоводството и няма пречка да бъде приета и ценена
като доказателствено средство.
Предвид
изложеното съдът намира, че ищцовото
дружество е изпълнило задълженията си като е издало процесните фактури със
съответните приложения към тях, които отразяват ползването на мобилни услуги от
конкретния номер, предоставен на ответника
по подписан от него. Същият не представя доказателства за изпълнение на
задължението си за заплащане по стойност и за съответните периоди на дължимите
суми така, както са посочени в издадените фактури, поради което съдът намира,
че е налице виновно неизпълнение на договорно задължение от негова страна,
поради което претенцията на ищеца за претендираните по отношение на ответника
суми за дължима главница е основателна.
Относно претнцията за
неустойка: Ищецът претендира заплащане на сумата от 47.46 лв. – договорна
неустойка, начислена на основание т. 11 от договор за мобилни услуги от 18.09.2017г.
в размер на три месечни абонаментни такси.
Съдът намира, че клаузата
от договора за мобилни услуги, установяващи, че длъжникът дължи и неустойка в
случай на прекратяване на договора е нищожна и не поражда права и задължения за
страните.
Със задължителните за
съдилищата разяснения, дадени с т. 4 от ТР № 1/15.06.2010 г. по тълк. д. №
1/2009 г. ОСТК на ВКС, е установено, че неустойката следва да се приеме за
нищожна на основание чл. 26, ал. 1, пр. трето ЗЗД, когато единствената цел, за
която е уговорена, излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функции, като преценката за нищожност се прави за всеки конкретен
случай към момента на сключване на договора при съблюдаване и на примерно
изброените критерии: естеството им на парични или на непарични и размерът на
задълженията, изпълнението на които се обезпечава с неустойка; дали
изпълнението на задължението е обезпечено с други правни способи-поръчителство,
залог, ипотека и др.; вид на уговорената неустойка /компенсаторна или
мораторна/ и вида на неизпълнение на задължението - съществено или за
незначителна негова част; съотношението между размера на уговорената неустойка
и очакваните от неизпълнение на задължението вреди.
В случая предвидената
в договора за мобилни услуги неустойка е в размер на сбора на всички месечни
абонаментни такси до края на срока на договора, след предсрочното му
прекратяване. Следователно по този начин е установено, че потребителят следва
да заплати всички дължими месечни такси без да получава насрещна престация и да
ползва предоставените от оператора услуги. Т.е. операторът получава очакваната
и уговорена печалба от договора без да дължи насрещна престация до края на
срока, предвид предсрочното му прекратяване. Така уговорената неустойка е
установена в противоречие с добрите нрави и конкретно с нормите на
добросъвестността, тъй като излиза извън обичайните обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции на неустоечните клаузи. Следва да се посочи,
че вредата от неизпълнение на задължението на длъжника, не е съизмерима със
стойността, която кредиторът би получил при удовлетворяване на интереса му от
изпълнение на договора, доколкото тази стойност е дължима от страна на
потребителя при изпълнение на насрещното задължение на кредитора. По този
начин, макар договорът да е прекратен, абонатът остава задължен за заплащане на
всички месечни абонаментни такси, без да може да ползва установените в договора
услуги. Така установени клаузите за неустойка, като нищожни и установени в
противоречие с добрите нрави, не пораждат задължение за потребителя на мобилни
услуги. В този смисъл е практиката на Върховния касационен съд, обективирана в
Решение № 193/09.05.2016 г. по т. д. № 2659/2014 г., ТК, І т. о. на ВКС и Решение № 110/21.07.2016
г. по т. д. № 1226/2015 г., ТК, І т. о. на ВКС. Обстоятелството, че в случая
кредиторът претендира заплащане на неустойката частично, а именно в размер на
сбора от три месечни абонаментни такси, не санира недействителността на
клаузата, която представлява правопораждащият юридически факт – нормата,
установяваща неустоечното задължение. След като последната е изцяло
недействителна, не може по нея да се претендира дори частично изпълнение, което
според кредитора е в съответствие с нормите на добросъвестността.
Поради така изложените съображения и доколкото
тази клауза не пораждат права и задължения за страните, предявеният иск с
правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД следва да се отхвърли за пълния му предявен
размер.
Относно сумата от
40.15 лв. – лихва за забава, начислена за периода от 13.02.2018г до
06.12.2019г. производството по делото прекратено с протоколно определение от
26.02.2020г.,на основание чл.232 ГПК.
Относно разноските :Съгласно
Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г.,
ОСГТК: „Съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл.
415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени
и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели
отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното
производство. Съдът в исковото производство се произнася с осъдителен
диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство, включително
и когато не изменя разноските по издадената заповед за изпълнение.”
Издадената заповед за
изпълнение е за сумата 217.97 лева, като вземанията на ищеца съществуват в
размер на 170.51 лева, поради което в заповедното производство следва да му се
присъдят 301.17 лв.,при общ размер на
разноски 385 лв.
В исковото
производство общо направените от ищеца разноски
735 лв., от които съобразно изхода на делото на ищеца следва да се присъдят 574.96 лева.
Мотивиран така съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО
по отношение на Д.Ю.Ю., ЕГН **********, че дължи на „ЮБЦ“ ЕООД, ЕИК *********, сумата в размер на
170.51 лв./сто и седемдесет лева и 51
стотинки/, представляваща сбор от
главница за потребена и неплатена далекосъобщителна услуга по договор М03240829
от 20.09.2017 г., сключен между Д.Ю. и ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ, прехвърлен с цесия на
„ЮБЦ“ ЕООД, ЕИК *********,за която сума е издадена ЗИПЗ №447/16.12.2019г. по
ч.гр.д.№1099/2019г.
ОТХВЪРЛЯ иска на „ЮБЦ“
ЕООД, ЕИК ********* за сумата от 47.46
лв.,представляваща неустойка по договор М03240829 от 20.09.2017 г., сключен
между Д.Ю. и ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ, прехвърлен с цесия на „ЮБЦ“ ЕООД .
ОСЪЖДА Д.Ю.Ю., ЕГН **********
да заплати на „ЮБЦ“ ЕООД, ЕИК ********* разноски по ч.гр.дело № 1099/2019г. на
БРС в размер на 301.17 лв./триста и един лева и 17 стотинки/, както и разноски
по настоящото дело в размер на 574.96
лв./петстотин седемдесет и четири лева и 96 стотинки/.
Решението подлежи на
обжалване пред Русенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
СЪДИЯ: /п/