МОТИВИ НОХД №956/2010 г.:

Обвинението е против подсъдимия С.А.Б. *** за престъпления по чл.144 ал.3 от НК.

Подсъдимият се обвинява за това, че на 29.01.2010 г. в гр.Пазарджик с думи се е заканил с убийство на С.Д.Ч. ***, като тази закана е могла да възбудил основателен страх за осъществяването й.

Против подсъдимия С.А.Б. е Подсъдимият А. П. не се признава за виновен по предявеното му обвинение. Дава подробни повдигнато обвинение и за това, че на 29.01.2010 г. в гр.П., с думи се е заканил с убийство на Е.Д.Ч. ***, като тази закана е могла да възбудил основателен страх за осъществяването й.

От пострадалата Е.Д.Ч. предявен и приет за съвместно заглеждане граждански иск против подсъдимия С.А.Б. за сумата от 5 000 лева, представляваща обезщетение на нанесени неимуществени вреди, ведно със законна лихва върху нея, считано от датата на увреждането 29.01.2010 г. до окончателното й изплащане. Претендират се направени по делото разноски.

Против подсъдимия С.А.Б. е предявен  и приет за съвместно разглеждане граждански иск от С.Д.Ч. за сумата от 5 000 лева, представляваща обезщетение за нанесени неимуществени вреди, ведно със законна лихва върху сумата, считано от датата на увреждането 29.01.2010 г. до окончателното й изплащане. Правят се претенции за заплащане на направените от делото разноски.

Пострадалите Е.Д.Ч. и С.Д.Ч. са конституирани в качеството на граждански ищци.

Но основание чл.76 от НПК Е.Д.Ч. и С.Д.Ч. са конституирани в качеството на частни обвинители.

Подсъдимият не се явява. Служебният защитник поддържа становище, че наказанието което ще се наложи на подсъдимия следва да е при превес на смекчаващите вината обстоятелства и съгласно разпоредбата на чл.2, ал.2 от НК.

Районният съд обсъди събраните по делото гласни и писмени доказателства по отделно и в тяхната съвкупност и при съобразяване разпоредбите на чл.301 от НПК прие за установено следното:

На 28.06.2009 г. свидетелят С.Ч. прострелял неволно със законно притежавания си пистолет Иво Б., син на оподсъдимия С.Б.. Вследствие на прострелването И. Б. получил наранявания в областта на белите дробове. Свидетелят Ч. бил осъден за случилото се и оттогава отношенията между него и родителите на И. Б. – С. и Т. Б.се влошили.

На 29.01.2010 г. около 14.00 ч. свидетелят С.Ч. бил на паркинга пред блока, където живеел заедно със свидетеля А.А.. Свидетелят Ч. се качил в автомобила на А.. В това време към него се приближил подсъдимият С.Б. заедно със съпругата си Т.Б.. Подсъдимият Б. се обърнал към свидетеля С.Ч. с думите: ”Не купувай тази кола, защото няма да я караш. Направо ще те коля и паля”. Свидетелят Ч. се изплашил и двамата със свидетеля А. потеглили с колата от паркинга.

След това С. и Т. Бончеви се качили в апартамента на сем.Чобалигови, който не бил заключен. В антрето свидетелката Е.Ч. попитала сем. Бончеви какво правят там. Тогава подсъдимият Б. казал ”Мъжът ти е убиец. Искам да напуснете апартамента и да се махнете от квартала, защото иначе ще Ви паля и трепя”. Е.Ч. се изплашила от тези думи и им казала да напуснат. Свидетелката Б. подстрекавала съпруга си да удари свидетелката Ч.. Тогава подсъдимият бръкнал в джоба на якето си и извадил метален предмет. Свизетелката Ч. успяла да избутал сем.Б. и веднага се свързала по телефона със съпруга си, като в последствие двамата подали жалба в полицията.

Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на показанията на свидетелите С.Ч., Е.Ч., Д.Ч., А.А., Теменужка Генова, както и писмените доказателства приложени по делото.

Съдът дава вяра на показанията на свидетелите С.Ч., Д.Ч., Е.Ч. и А.А., тъй като същите са последователни вътрешно непротиворечиви, взаимно подкрепящи се и внасят яснота за основните факти от предмета към обвинението.

От показанията на свидетеля С.Ч., потвърдени от показанията на свидетеля А. се установи, че на инкриминираната дата подсъдимият приближавайки се до автомобила в който свидетелите се качвали и казал: ”Не купувай тази кола, защото няма да я караш. Ще те запаля и ще те заколя”.  

Налице са известни разминавания в показанията на свидетелите С.Ч. и А. относно точните думи изречени от подсъдимия, което е нормално с оглед възможността им за възприемане и възпроизвеждане на фактите.

Свидетелят А. дава показания, че подсъдимият отправил заплахи към свидетеля Ч. от рода на „ще те убия”, като допълва че думите били придружени с агресивно дърпане на вратата на автомобила. Освен това подсъдимият бил подстрекават от съпругата си да изведе свидетеля Ч. от колата.

Въпреки малките противоречия свидетелите са категорични, че подсъдимият е  изрекъл заплахи живата на свидетеля С.Ч., което е предизвикало страх у последния.  

Агресивното и заплашително поведение на подсъдимия е продължило с нахлуване в апартамента на сем.Ч.и оправяна на заплаха за убийство към свидетелката Ч. и цялото семейство.

Това се установява от еднопосочните показания на свидетелите Ч. и Д.Ч., син на пострадалите и присъствал на инцидента в апартамента.

Тези показания се подкрепят от показанията на свидетеля С.Ч., на когото свидетелката Ч. се обадила веднага по телефона и разказала за случилото се и от показанията на свидетелката Генова, обясняваща за страха който е изпитала Ч. от думите и действията на подсъдимия Б..

Свидетелката Ч. дава показания, които се потвърждават от показанията на свидетелите С. и Д. Ч., че при излизането от апартамента, подсъдимият Б. и съпругата му продължили да крещят, а подсъдимият да оправя закани за убийство, дори надупчил входната врата с предмета, който държал в ръката си.

причините за агресивното поведение на подсъдимия и неговата съпруга

При така установената фактическа обстановка, съдът приема, че подсъдимият С.А.Б. е осъществил от обективно и субективна страна признаците на престъпния състав на чл.144, ал.3 от НК, като на 29.01.2010 г. в гр.П. с думи се е заканил с убийство на С.Д.Ч. ***, като тази закана е могла да възбудил основателен страх за осъществяването й.

Въз основа на анализа на събраните по доказателства съдът приема, и че подсъдимият С.А.Б. е осъществил от обективно и субективна страна признаците на престъпния състав на чл.144, ал.3 от НК, на 29.01.2010 г. в гр.П., с думи се е заканил с убийство на Е.Д.Ч. ***, като тази закана е могла да възбудил основателен страх за осъществяването й.

В настоящия случай престъпленията по чл.144, ал.3 НК са осъществени от обективна страна, чрез обективиране от страна на подсъдимия С.Б. чрез думи на закана с убийство спрямо свидетелите С.Ч. и Е.Ч., която е възприета от последните. Заканите са отправени по такъв начин, при първата като е държал и дърпал вратата на автомобила , а при втората чрез нахлуване в апартамента, че съобразно обстановката и изострените между страните отношения, свързани с нанасянето на телесно увреждане на сина на подсъдимия от страна на свидетеля С.Ч. е могла да възбуди основателен страх у свидетелите С.Ч. и Е.Ч., че престъплението ще бъде осъществено.

От субективна страна деецът е съзнавал съдържанието на заканите и че те са възприета от изплашените като действителни заплахи. 

За осъществяването на престъплението дори не е необходимо лицето действително да се е изплашило, а само да съществува основание, че заканата би могла да бъде осъществена.

Видно от показанията на свидетелите А., Е.Ч. и Т. Г., пострадалите С.Ч. и Е.Ч., обект на престъпленията на подсъдимия са били уплашени и стресирани от случилото се в момента на заплахата. Освен това свидетелката Г. дава показания, че инцидента променил коренно Ч.. Същата живеела под страх, пиела успокоителни, а С.Ч. бил много изнервен.

Следователно отправените от подсъдимия закани в случая реално са предизвикали у свидетелите С. и Е. Ч. страх за осъществяването й.

При определяне вида и размера на наказанието, което следва да се наложи на подсъдимия С.Б. за извършените от него деяния съдът се ръководи от изискванията на чл.36 от НК относно целите на наказанието и чл.54 от НК при неговата индивидуализация.

Съдът отчете обществената опасност на деянието по чл.144, ал.3 от НК съдът прецени като висока, с оглед въздействието, което са указали заканите за убийство върху пострадалите.

При преценката на обществената опасност на подсъдимия, съдът взе предвид характеристичните данни, които са по скоро положителни.

Като смекчаващи вината обстоятелства съдът прецени чистото съдебно минало, причините за извършеното, свързани с невъзможността да преодолее случилото се със сина му, причинено от пострадалия Ч., добрите характеристични данни.  

Разпоредбата на чл.144, ал.3 от НК към момента на извършване на деянието предвижда наказание за извършеното престъпление лишаване от свобода до три години или пробация. 

Подсъдимият А. П.е неосъждан. Не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК и не представлява личност с висока степен на обществена опасност.

Но съдът счете, че не са налице условията за приложение на чл.78а от НК. Разпоредбата на чл.78а,ал.6 от НК забранява приложението на алинеи 1 - 5 при множество престъпления, какъвто е настоящия случай, тъй като са извършени при реална съвкупност две престъпления.

При тези данни, съдът счете, че за постигането на целите на наказанието по чл.36 от НК – личната и генералната превенции, на подсъдимия С.А.Б. за първото извършено престъпление следва да се наложи наказание по втората алтернатива на предвиденото за съответното престъпление, при спазване на разпоредбата на чл.2, ал.2 от НК, а именно ПРОБАЦИЯ включваща следните мерки за контрол и въздействие: Задължителна регистрация по настоящия му адрес за срок от ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА, при периодичност на явяване за подпис пред пробационен служител два пъти седмично, Задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА и Включване в програми за обществено въздействие за срок от ЕДНА ГОДИНА. 

За второто извършено престъпление за постигане на целите на чл.36 от НК съдът наложи на С.А.Б. при спазване на разпоредбата на чл.2, ал.2 от НК, а именно ПРОБАЦИЯ включваща следните мерки за контрол и въздействие: Задължителна регистрация по настоящия му адрес за срок от ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА, при периодичност на явяване за подпис пред пробационен служител два пъти седмично, Задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА и Включване в програми за обществено въздействие за срок от ЕДНА ГОДИНА. 

Тъй като двете деяния са извършени в реална съвкупност съдът на основание чл.23, ал.1 от НК определи на подсъдимия С.А.Б. едно общо наказание ПРОБАЦИЯ включваща следните мерки за контрол и въздействие: Задължителна регистрация по настоящия му адрес за срок от ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА, при периодичност на явяване за подпис пред пробационен служител два пъти седмично, Задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА и Включване в програми за обществено въздействие за срок от ЕДНА ГОДИНА. 

Предявените граждански искове против подсъдимия, съдът счете за доказани по основание, тъй като вредите са причинени на гражданските ищци от престъплението на подсъдимия и представляват негово парично задължение към тях.

Като отчете въздействието оказало извършеното деяние върху пострадалия С.Ч., при съобразяване разпоредбите на чл.52 във връзка с чл.45 от ЗЗД, съдът прие, че следва искът да бъде уважен до размера на 2 000 лева, като до предявения му размер от  5 000 лева, следва да се отхвърли.

Размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определи по справедливост към момента на постановяване на съдебния акт, като съдът взе предвид всички обстоятелства и доказателства, очертаващи психологическите страдания на пострадалия.

Съдът прие, че сумата от 2 000 лева ще възмезди пострадалия за нанесените му неимуществени вреди в резултат на претърпени страдания.

Съгласно чл.86, ал.1 от ЗЗД при неизпълнение на това задължение подсъдимият дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата.  И тъй като вредите произтичат от непозволено увреждане, те се дължат от деня на увреждането, откогато подсъдимият, като длъжник изпада в забава, без да е необходима покана за плащането.

Затова съдът осъди подсъдимия С.А.Б. да заплати на С.Д.Ч. сумата от 2 000 лева, представляваща обезщетение за нанесени неимуществени вреди ведно със законна лихва върху сумата, считано от датата на увреждането 29.01.2010 г. до окончателното й изплащане, както и направените по делото разноски в размер на 600 лева, като отхвърли иска за разликата от 2 000 лева до 5 000 лева, ведно със законна лихва върху сумата, считано от датата на увреждането 29.01.2010 г. до окончателното й изплащане.

Съобразно разпоредбите на чл.52 от ЗЗД и реално претърпените неимуществени вреди от пострадалата Е.Ч., изразяващи се освен в психически  болки и страдания съдът прие, че гражданският иск предявен от същата следва да се уважи в размер на 2 000 лева, ведно законна лихва върху сумата от датата на увреждането до окончателното изплащане, като се отхвърли за разликата до 5 000 лв.

В този смисъл осъди подсъдимия С.А.Б. да заплати на Е.Д.Ч. сумата от 2 000 лева, представляваща обезщетение за нанесени неимуществени вреди ведно със законна лихва върху сумата, считано от датата на увреждането 29.01.2010 г. до окончателното й изплащане, както и направените по делото разноски в размер на 600 лева, като отхвърли иска за разликата от 2 000 лева до 5 000 лева, ведно със законна лихва върху сумата, считано от датата на увреждането 29.01.2010 г. до окончателното й изплащане.

Предвид осъдителната присъда и на основание чл.189, ал.3 от НК подсъдимият С.Б. бе осъден да заплати ДТ върху уважената част от гражданските искове в размер общо от 160 лева, вносими в полза на държавата, по сметка на съдебната власт.

По изложените съображения съдът постанови присъдата си. 

 

 

  

                                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ: