№ 165
гр. Варна, 11.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Милен П. Славов
Членове:Диана В. Джамбазова
Росица Сл. Станчева
при участието на секретаря Юлия П. Калчева
в присъствието на прокурора М. Н. Г.
като разгледа докладваното от Росица Сл. Станчева Въззивно гражданско
дело № 20223000500272 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК, образувано по въззивна
жалба на М. П. Ж., чрез адв. М. И. против решение № 407/01.04.2022г. на ОС
– Варна, постановено по гр.д. № 2871/2021г., с което ответницата А. И. Ж.,
ЕГН ********** е поставена под ограничено запрещение, на основание чл.5
ЗЛС.
В жалбата са изложени оплаквания за неправилност и необоснованост
на обжалваното решение. Твърди се, че от събраните по делото доказателства
се установява по безспорен начин, че ответницата страда от душевно
заболяване, не е критична към същото и не може да се грижи за себе си. С
оглед на това се счита, че направеният от съда извод за поставянето й под
ограничено запрещение, вместо под пълно, в каквато насока е искането на
въззивницата, е неправилен и необоснован. В подкрепа на това се сочи, че
към настоящия момент А. Ж. отново е хоспитализирана. Отправеното до
настоящата инстанция искане е за отмяна на съдебния акт и уважаване на
иска за поставянето й под пълно запрещение.
В о.с.з. жалбата се поддържа.
В срока по чл.267 ГПК не е постъпил отговор от ответната страна -
въззиваемата А. Ж.. Същата не е изразила становище при разглеждане на
1
жалбата в о.с.з.
Контролиращата страна – ОП – Варна също не е депозирала отговор. В
с.з., чрез прокурор от АП – Варна изразява становище за основателност на
въззивната жалба.
Обжалваното решение е валидно и допустимо.
ОС - Варна се е произнесъл по предявен от въззивницата М. П. Ж.
против А. И. Ж. иск с правно основание чл.5 ЗЛС.
В исковата си молба въззивницата е изложила твърдения, че
въззиваемата е нейна дъщеря, която страда от психично заболяване –
параноидна шизофрения, в резултат на което не е в състояние сама да се
грижи за себе си и разумно да ръководи постъпките си. Сочи се, че по този
повод многократно е постъпвала на лечение, като това е ставало
принудително, със съдействието на полицията, както и по реда на ЗЗ. Твърди
се още, че същата отказва да приеме заболяването си, след изписването от
болница преустановява приема на лекарства, което води до ново влошаване
на състоянието й – не спи, не се храни, бяга от дома си, става агресивна към
близките си и околните. С оглед на това е поискано и поставянето й под
пълно запращение.
В срока по чл.131 ГПК не е подаден отговор. В с.з. пред
първоинстанционния съд А. Ж. е оспорила иска като счита, че не са налице
основания за поставянето й под запрещение.
Представителят на ОП - Варна е изразил становище за наличието на
предпоставки за поставянето й под ограничено запрещение.
По съществото на спора, след съвкупна преценка на събраните по
делото доказателства, дадените по реда на чл.337 ГПК обяснения от
въззиваемата и като съобрази приложимия закон, съдът намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Въззиваемата А. Ж. е дъщеря на въззивницата, което обстоятелство
легитимира последната да иска поставянето й под запрещение при наличието
на изискуемите се по чл.5 ЗЛС предпоставки - лицето да страда от слабоумие
или душевна болест /т.нар. медицински критерий/, в резултат на което да не
може да се грижи за себе си /т.нар. юридически критерий/.
Наличието на първия от посочените критерии е безспорно установен по
делото. Видно от представената медицинска документация и заключението на
в.л. по проведената в настоящата инстанция СПЕ, кредитирано като
обективно и компетентно, е че въззиваемата страда от параноидна
шизофрения, халюцинаторно-пароноиден синдром, която диагноза е
поставена в стационарни условия през м.02.2018г. Именно тогава е и първата
хоспитализация на Ж. в психатрична болница «Проф. Н. Шипковенски» -
София, където е била преведена по спешност от екип на ЦСМП, след
намирането й да се разхожда гола, в неадекватно състояние, повтаряйки «Аз
съм Господ». В последващите епикризи, в анамнезата е посочено, че
промените в психичното й състояние датират от 2017г.
По своята същност шизофренията е психично заболяване, засягащо
2
мисловната, емоционалната и волевата сфера, нарушено е преживяването за
индивидуалност, единство и цялостност на психичните преживявания. В
резултат на това поведението на болния става несъответно, променя се
социалната му адаптация, придава се особен смисъл и съществено значение
на несъществени страни на различни явления и събития от ежедневието,
измествайки техните основни и съществени белези, в резултат на което
мисленето става паралогично и неясно за околните. Клиничното протичане на
заболяването показва разнообразие по отношение на симптомите, както и
различни фази /светли и психотични периоди/ и степени на развитие. Именно
степеннта на развитие и хода на протичане се явяват относими към втория
релевантен критерий – доколко в резултат на това заболяване болният е
възпрепятстван да разбира свойството и значението на постъпките си и да
ръководи същите, което обстоятелство да обоснове извода за необходимост
от защита интереса на лицето чрез ограничаване на неговата дееспособност.
При преценката за наличието на тази предпоставка следва да се изходи
и от възприетото в константната съдебна практика разбиране по
приложението на чл.5 ЗЛС в контекста на чл.12 от Конвенцията за правата на
хората с увреждания, ратифицирана от РБ /ДВ бр.37/2012г./, а именно, че
защита на увреденото лице ще се даде, когато неизбежните ограничения,
свързани със запрещението, не водят до неоправдано посегателство върху
основни конституционни права на лицето, а с ограничението се цели
недопускането на такива правни действия, които могат да накърнят
интересите на поставения под запрещение, или на трети лица, или на
обществото, поради което правилата на чл. 5 ЗЛС следва да се тълкуват
стеснително и единствено по начин, който изпълнява конституционното
изискване да се даде засилена защита на правата на хората с психически
увреждания /решение № 226/2016г. по гр.д. № 4922/2015г. на ВКС; мотиви в
решение на КС № 12/2014г. по к.д. № 10/2014г./.
От приетите по делото епикризи се установява, че в периода от първата
хоспитализация през 2018г. до датата на предявяване на исковата молба
/м.ноември 2021г./ въззимаемата е била многократно настанявана за болнично
лечение, при това за последните две години през сравнително кратки
интервали след предходното изписване – напр. след престоя м.02 –
м.03.2020г. е отново е постъпила през м.08.2020г.; след престоя м.07 –
м.08.2021г., в края на м.09.2020г. отново е хоспитализирана; в хода на
първоинстанционното производство също е била на лечение /м.02 –
м.03.2022г./, както и през м.06 – м.07.2022г.
Видно от коментираните епикризи хоспитализациите са в лечебни
заведения в различни населени места /София, Варна, Пловдив/ и обусловени
от нейно неадекватно и агресивно поведение, халюцинации и налудни
изживявания, двукратно е настанявана по и реда на Закона за здравето.
Съгласно показанията на разпитания св.И.Ж. – баща на въззиваемата,
дъщеря му вярва, че ще се излекува по „духовен път“, по повод на което
давала пари на екстрасенс, като я изпишат от болница спира да пие
лекарствата си, тогава и бяга от вкъщи, става агресивна, не спи в
продължение на дни, налагало им се да я прибират от София, а последно и от
3
Пловдив, където заживяла със свой приятел, но и там се влошила и приета в
болница.
Липсата на критичност към заболяването ясно се откроява и при
проведеното по реда на чл.337 ГПК изслушване на въззиваемата. Макар и
ориентирана за място, време и личност, същата на споделя за необходимост
от лечение /“отива от време на време на психиатър, защото има нужда от
почивка, а не да се лекува“/, сочи, че буйства, защото е неразбирана от
родителите си.
Горното се потвърждава и от заключението на вещото лице д-р К..
Според същото въззиваемата няма изградено съзнание за психично
заболяване, което в последните години е с непрекъснат ход на протичане. С
оглед на това и въз основа на проведеното непосредствено освидетелстване,
вещото лице намира, че са налице данни за психотично променени психични
функции - възприятия, мислене, оценка на фактите и събитията от
действителността, болестни интерпретации, които рефлектират в неадекватно
и дезорганизирано поведение. Психопатологичните й симптоми нарушават
значително социалното й функциониране. Въззиваемата не съумява да
организира ежедневието и бита си, няма запазена автономност, няма
способности за съобразяване и избор на поведение в житейски ситуации с
различна сложност. В резултат на така установеното, вещото лице дава
заключение, че А. Ж. не може да се грижи пълноценно за своите работи и да
защитава интересите си, и е със загубени базисни психични годности да взема
решения по смисъла на чл.5 ЗЛС.
Съвкупната преценка на всички тези констатации – липса на критичност
към заболяването, неговия непрекъснат ход на протичане с чести
хоспитализации и проявление на симптоматиката, характеризираща се не
само с налудни мисли, но и агресивно поведение спрямо близките и околните,
честата смяна на местоживеенето, вкл. и в други населени места, където не би
могла да разчита на подкрепата на родителите си, както и даденото от вещото
лице заключение за невъзможност за самостоятелно организиране на
ежедневието и липсата на способности пълноценно да се справя в различни
житейски ситуации, обуславят извода на съда, че интересът на въззиваемата
ще бъде охранен в най-пълна степен, ако същата бъде поставена под пълно
запрещение.
С оглед различните правни изводи по съществото на спора,
обжалваното решение следва да бъде отменено и вместо него постановено
друго, с което въззиваемата А. Ж. бъде поставена под пълно запрещение.
Водим от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 407/01.04.2022г. на ОС – Варна, постановено по
гр.д. № 2871/2021г., с което А. И. Ж., ЕГН ********** е поставена под
ограничено запрещение, на основание чл.5 ЗЛС И ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВЯВА:
4
ПОСТАВЯ А. И. Ж., ЕГН **********, с адрес гр.Варна, ,л.“Кокиче“ №
9, ет.2, ап.2 под ПЪЛНО ЗАПРЕЩЕНИЕ, на основание чл.5 ЗЛС.
След влизане на решението в сила, препис от същото следва да изпрати
на Органа по настойничество и попечителство при Община Варна, на
основание чл.338, ал.3 ГПК.
Решението може да се обжалва при условията на чл.280 ГПК, с
касационна жалба пред Върховния касационен съд, в 1-месечен срок от
връчването му на страните и АпП - Варна.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5