Р
Е Ш Е Н И Е
Номер
ІV-36 Година
2019, 25 април гр.Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският
окръжен съд, четвърти въззивен граждански състав
на двадесет
и пети март година
две хиляди и деветнадесета,
в
откритото заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НЕДЯЛКА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
1. ДАНИЕЛА МИХОВА
2.
мл.с.МАРИНА МАВРОДИЕВА
секретар Ваня
Димитрова
като разгледа
докладваното от съдия Даниела Михова
въззивно гражданско
дело № 240 описа за 2019 година
Производството е по чл.258 и сл.от ГПК и е
образувано по въззивните жалби на Х.И.Н. ***, подадена чрез адв.С.К.
от БАК (вх.№ 53050 от 27.12.2018 г.), и на ЗАД “БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП”
АД гр.София с ЕИК ********* (вх.№ 153 от 03.01.2019 г. и допълнение на въззивна
жалба вх.№ 5633 от 06..2.2019 г.), против решение № 2546 от 10.12.2018 г. по
гр.д.40/2018 г. по описа на Бургаски районен съд.
Въззивницата-ищца
Х.И.Н. обжалва решението на
БРС В ЧАСТТА МУ, с която са отхвърлени
исковите претенции на въззивницата за осъждане на ответното дружество да й
заплати сумата от 1000 лв - разходи за направа на рампа и сумата от 2 000
лв – разходи за закупуване на ортопедично легло и постелъчни материали,
ведно със законната лихва върху този размер на главницата. Твърди се, че
решението в обжалваната от ищцата част е неправилно и необосновано. По
отношение на изводите на първоинстанционния съд, че липсват доказателства за други
разходи (освен тези за инвалидната количка), поради което искът за обезщетение за имуществени вреди е частично
отхвърлен, се твърди,
че са необосновани. Сочи се, че от показанията на разпитаната в качеството на свидетел, майка
на ищцата, е установено по делото, че семейството със собствени
средства е направило рампа за предвижването на ищцата с инвалидната количка, за да не се налага да я носят на ръце по
стълбите, както и, че също със свои средства е закупило легла, дюшеци и
антидекубитални материали. Сочи се, че макар свидетелката да не е посочила размера на
разходите за изграждане на рампата и за закупуване на ортопедично легло и
постелъчни принадлежности, сумите са посочени в молбата от 18.01.2018 г. за
уточнение петитума на иска, поради което неправилно искът в тази му част е бил
отхвърлен. Претендира се отмяна на решението на БРС в обжалваната от ищцата
част и постановяване на решение, с което на ищцата се присъждат 1 000 лв
за изграждане на рампата и 2 000 лв за закупуване на ортопедично легло и
ортопедични и постелъчни материали, ведно със законната лихва върху тези суми
от датата на завеждането на иска - 02.01.2018 г., като съобразно присъденото
обезщетение, бъде увеличен и размерът на адвокатското възнаграждение по реда на
чл.38, ал.2 от ЗА, съответно - намалени присъдените в полза на ответното
дружество разноски. Не се сочат нови доказателства.
Въззивникът-ответник „Булстрад Виена иншурънс груп” АД обжалва
решението на БРС В ЧАСТТА, с която дружеството е осъдено да заплати на
ищцата обезщетение за причинени й вследствие от ПТП, настъпило на 19.09.2010 г. в гр.Бургас,
предизвикано от Евгени Пламенов Габровски имуществени вреди, както следва: 150,85 лв ежемесечно, представляващи
обезщетение за имуществени вреди изразяващи се в разликата между минималната
работна заплата, установена за страната в размер на 510 лв, и сбора от
получаваните инвалидна пенсия от 145.18 лв и месечно обезщетение от 213,97 лв,
съгласно решение по гр.д.1787/2014 г. на БРС, начиная от 02.01.2018 г. до
настъпване на обстоятелство, водещо до отпадане на дължимостта, но не повече от
навършване на възраст за пенсия за осигурителен стаж и възраст, ведно със
законната лихва върху всяко месечно плащане, начиная от падежа му до
окончателното издължаване; 200 лв
ежемесечно, представляващи обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се
в разходи за закупуване на лекарства, медицински и санитарни материали, начиная
от 02.01.2018 г. до настъпване на основания, водещи до отпадане на дължимостта,
ведно със законната лихва върху всяко месечно плащане, начиная от падежа му до
окончателното издължаване; сумата от 2 650
лв, представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в
разходи за закупуване на инвалидна
количка, ведно със законната лихва върху посочената сума, начиная от
02.01.2018 г. до окончателното плащане. Твърди се, че обжалваното решение е
недопустимо, неправилно и необосновано.
По отношение недопустимостта на решението се твърди,
че то е постановено при нередовна искова молба поради противоречие между
обстоятелствена част на исковата молба и петитума (по отношение на претенцията
за 200 лв за лекарства и медицински консумативи, което според ответника е
резултат от настъпил ексцес), което не е отстранено в хода на производството.
На следващо място се твърди, че при предявените искове за репариране на
имуществени вреди и за бъдещ период – за сумата от 364,82 лв месечно,
представляваща разлика между минимална работна заплата и получавана от ищцата
инвалидна пенсия, съгласно чл.69, ал.1, т.6 и т.7 от ГПК, доколкото това е иск за периодично плащане, е следвало да се посочи
размерът на иска, за период най-малко три години, а ако е безсрочно - да се
установи за целия период, да се индивидуализира крайния момент на този период,
който в случая е настъпване на пенсионната възраст - 13.06.2052 г., както е посочено
в исковата молба. При това положение, искът, а съгласно чл.104, ал.6 от ГПК - и
съединените с него искове, са родово подсъдни като първа инстанция не на
районен, а на окръжен съд.
Твърди се, че съдът е постановил решението си
при допуснати съществени процесуални нарушения, изразяващи се в това, че
докладът на съда не е изготвен съобразно разпоредбата на чл.146, ал.1, т.1 и
т.2 от ГПК, и по-конкретно – че не са посочени обстоятелствата, от които произтичат претендираните от
ищцата права и направените от страните възражения; не е посочена „правната
квалификация на всички претендирани от страните права и на всички направени
възражения, реплики, дуплики и т.н.“; кои обстоятелства не се нуждаят от
доказване; кои от правнорелевантните факти подлежат на доказване или
опровергаване от ищеца, кои от тях подлежат на доказване или опровергаване от
ответника, съотв.на страните не е указано за кои от твърдените или отричани от
тях факти не сочат доказателства. Твърди се, че съдът не е разпределил
доказателствената тежест между страните. По отношение на иска за имуществени
вреди в размер от по 200 лв месечно се твърди, че и след изменението и
допълването на проекта за доклад на съда след връщане на делото с определение
на БОС за разглеждане в частта на този иск, не е изяснено дали твърдяната
вреда е резултат от самото ПТП или от последвалия ексцес, като и в по отношение
на този иск не е извършено разпределение на доказателствената тежест.
На следващо
място се твърди, че първоинстанционният съд неправилно е присъдил на ищцата
като вреди от пропуснати ползи сума, представляваща разликата между
получаваната от ищцата пенсия за инвалидност в размер на 145,18 лв, обезщетението, определено от
съда по предходно дело между страните в размер на 213,97 лв, и минималната
работна заплата. Твърди се, че съдът не е съобразил задължителната съдебна
практика на ВС (т.З, от ППВС № 4/1975 г.), съобразно която
„когато пострадалият е работник или служител и
поради непозволено увреждане е придобил право на пенсия за тайна
нетрудоспособност при I и II група инвалидност, при определяне размера на
имуществените вреди се изхожда от разликата между следващата се пенсия и
действително получаваното трудово възнаграждение преди увреждането”, т.е.
ищцата би имала право на разликата между получаваната от нея пенсия за инвалидност,
обезщетението, определено й от съда по предходното дело, и получаваното от ищцата трудово възнаграждение към датата на увреждането съгласно, тъй като дали
ищцата би работила или не, респ.дали би получавала или не възнаграждение в
размер на минималната работна заплата, не е предвидимо или сигурно
обстоятелство.
Излагат се
оплаквания, че неправилно съдът не се е произнесъл по възражението на ответника
за погасяване на исковата претенция по давност съгласно чл.197 от КЗ (отм.),
доколкото застрахователното събитие е настъпило на 19.09.2010 г., инвалидната
пенсия на ищцата е отпусната през 2011 г., а ищцата не се позовава на
настъпване на ексцес.
По отношение на
иска за разходи за лекарства и медицински консумативи - санитарни материали се
твърди, че този иск неправилно е уважен, след като: тези консумативи не са
конкретизирани по вид и единична стойност; по делото не е доказано същите да са
в пряка зависимост от процесното ПТП и в резултат на влошаване на здравето на
пострадалата, както е приел съдът. Твърди се, че съобразно с практиката на ВС
(ППВС № 2/1981 г.), суми във връзка с търпими щети за присъдения вече период се
дължат само при непредвидимо
влошаване на здравословното състояние на увредения - т.н. ексцес, а
съдът не е изложил мотиви защо приема, че е налице ексцес в здравословното
състояние на ищцата; каква част от разходите са свързани със заявеното
състояние на ексцес (образуване на камъни в пикочния мехур) и каква част са
свързани с преходното състояние на ищцата, още повече при установените от
вещото лице по назначената експертиза, връзка между уроинфекция и ползван
катетър, както и проявлението на уроинфекции още от първоначалната
хоспитализация. С аналогични твърдения се оспорват изводите на съда и досежно
необходимостта от антибиотични терапии месечно с твърдението, че същите не са
следствие от образуването на камъни в бъбреците, а тяхното използване да се е
наложило незабавно след първата хоспитализация, когато е установена
уроинфекция. Твърди се също, че не са свързани със състоянието на ексцес и
разходите за еднократни чаршафи, превръзки, които не се доказа да са свързани с
твърдяното състояние на ексцес. По отношение на размера, в който този иск е
уважен – по 200 лв месечно, се твърди, че той е недоказан, и съдът го е
определил произволно, поради липсата на специални знания.
По отношение на иска за
имуществени вреди от закупуването на инвалидна количка се твърди, че неправилно
е уважен от съда, тъй като този разход не е свързан със състоянието на ексцес –
ищцата е имала необходимост от инвалидна количка още след получаване на
травмата, съответно това вземане също е погасено по давност.
На последно място се твърди, че е
неправилен изводът на съда, че не е доказано съпричиняване от страна на ищцата на
вредоносния резултат, като по този начин съдът е пререшил спор между страните,
които е установен с влязло в сила съдебно решение, което е обвързващо в
отношенията между страните (по гр.д.1564/2011 на БОС). Претендира се отмяна на
решението на БРС в обжалваните от ответника части и постановяване на решение, с
което исковете се отхвърлят изцяло.
С „Допълнение към въззивната жалба“ от 06.02.2019 г., „Булстрад Виена иншурънс груп” АД, е представил „нововъзникнали
доказателства от значение за спора и относими към изведените във въззивната
жалба фактически твърдения“ – искова молба от 02.01.2019 г. от Х.И.Н. против „Булстрад Виена иншурънс груп” АД, с която се
претендира обезщетение за имуществени вреди по застраховка „Гражданска
отговорност“ – 409,30 лв месечно, считано от 02.01.2019 г. до настъпване на
ново обстоятелство или основание за изменение или прекратяване на
обезщетението, представляващи разликата между получаваната от ищцата пенсия за
инвалидност в размер на 150,70 лв, и размера на минималната работна заплата за
страната, считано от 01.01.2019 г. - 560 лв. Ответникът твърди, че макар в
новата си искова молба ищцата да признава наличието на осъдителни решения на
съда, с които вече й е присъждано обезщетение, представляващо разликата между
получаваната от нея пенсия за инвалидност и трудовото й възнаграждение (по
гр.д.1787/2014 г. на БОС) и между получаваната от нея пенсия за инвалидност и
минималната работна заплата за страната от 510 лв (по настоящото дело, с
невлязло в сила решение), ищцата претендира заплащане на цялата разлика над пенсията й за инвалидност, при
което за ответника се поражда несигурност и вероятност да бъде осъден два пъти
за едно и също нещо.
Двете въззивни жалби са подадени от легитимирано лице,
в законовия срок, против акт на съда, подлежащ на обжалване, поради което са
допустими. Следва да се отбележи, че т.нар. “Допълнение към въззивна жалба“,
подадено от въззивника-ответник на 04.02.2019 г. (съгл.клеймото върху пощенския
плик), съдът възприема не като допълнение към вече подадената въззивна жалба, а
като молба за представяне на нови доказателства, тъй като „Допълнението“ не
съдържа нови твърдения или искания, а само уведомява съда за предявения от
ищцата нов иск.
В законовия
срок всяка от страните е представила писмен отговор на подадената от другата
страна въззивна жалба.
По повод
въззивната жалба на ищцата, ответното
дружество заявява, че решението на БРС в отхвърлителната му част е правилно
и обосновано, тъй като на първо място искът в тази му част е погасен по
давност, а освен това е и недоказан от ищцата както по основание, така и по
размер. Претендира се потвърждаване на решението на БРС в обжалваната от ищцата
част.
Ищцата оспорва въззивната жалба на
ответното дружество като неоснователна. Оспорват се твърденията на ответника,
че съдът се е произнесъл по нередовна искова молба като се излагат подробни
доводи и е цитирана съдебна практика. По отношение на размера на обезщетението,
представляващо разликата между получаваната от ищцата инвалидна пенсия и
минималната работна заплата се твърди, че са неоснователни оплакванията на
ответника, тъй като към момента на увреждането, минималната работна заплата за
страната е била 240 лв, а към момента на завеждане на иска е 510 лв, поради
което, правилно и в съответствие с чл.223 от КЗ (отм.) и със съдебната
практика, първоинстанционният съд е определяне на първото такова обезщетение.
Твърди се, че правилно и обосновано, първоинстанционният съд е приел, че
претенциите на ищцата не са погасени по давност, предвид заключението на вещото
лице по съдебно-медицинската експертиза, че от 2014 г. в състоянието на ищцата
е налице ексцес. Според ищцата, обосновани са изводите на съда и по отношение
на липсата на съпричиняване, доколкото от заключението по комплексната съдебно
техническа и медицинска експертиза се установява, че и при сложен предпазен
колан, уврежданията на ищцата биха настъпили. По отношение на размера на иска
за стойност на лекарства и консумативи се твърди, че той е доказан от събраните
гласни доказателства. Сочи се, че изводите на съда за доказана връзка между
катетеризацията, респ.образуването на камъни в бъбреците, и ПТП, са обосновани
предвид заключението на в.л.д-р Парасков. Оспорват се като неоснователни
твърденията на ответника по повод основателността на иска за стойността на
инвалидната количка на ищцата. Изложени са подробни съображения. Към отговора
на въззивната жалба са приложени 11 бр.фактури за закупени строителни
материали, лекарства и медицински консумативи, две от които са приети като
доказателство по делото.
С оглед
твърденията на страните и ангажираните по делото доказателства, съдът приема от
фактическа и правна страна, следното:
Производството
пред първоинстанционния БРС е образувано по исковата молба на въззивницата-ищца
Х.Н. за осъждане на ответника „Булстрад Виена иншурънс груп” АД, да й заплаща: по
150.85 лв месечно - обезщетение за
имуществени вреди, представляващо разлика между минималната работна заплата,
установена за страната в размер на 510 лв и сбора от получаваните инвалидна
пенсия от 145.18 лв и месечно обезщетение от 213.97 лв, присъдено на ищцата с решение
по гр.д.1787/2014 г. на БРС, начиная от 02.01.2018 г. до навършване на възраст
за пенсия за осигурителен стаж и възраст, ведно със законната лихва върху всяко
закъсняло плащане за периода на забавата; 200
лв месечно - обезщетение за бъдещи имуществени вреди, представляващи
разходи за закупуване на лекарства и медицински и санитарни материали, начиная
от 02.01.2018 г. до настъпване на основания, водещи до отпадане на дължимостта,
ведно със законната лихва върху всяко закъсняло плащане за периода на забавата;
както и сумата от 5 700 лв –
обезщетение за имуществени вреди, представляваща сбор от разходи за закупуване
на инвалидна количка, ортопедично легло и постелъчни материали, както и
изграждане на рампа, ведно със законната лихва, начиная от 02.01.2018 г. до
окончателното й изплащане. С нарочна молба от 18.01.2018 г.
исковата претенция за сумата от 5 700 лв е конкретизирана, като е посочено, че се състои от
2 700 лв – разход за закупуване на инвалидна количка, 1 000 лв –
разход за изграждане на рампа за подход към улицата и 2 000 лв- разходи за
закупуване на ортопедично легло, постелъчни и ортопедични материали. В исковата
молба ищцата е посочила, че за причинените й вследствие настъпило на 19.09.2010
г. ПТП имуществени и неимуществени вреди, ответното дружество вече е осъдено да
й заплати съответните обезщетения, между които 213,97 лв – месечно обезщетение,
представляващо разликата между определената на ищцата към 2014 г. инвалидна
пенсия и размера на получаваното от нея към датата на ПТП трудово
възнаграждение, но междувременно размерът на минималната работна заплата за
страната е изменен (повишен), съотв.е изменен приетият от МС праг на бедност, и
по този начин сборът от актуализираната инвалидна пенсия на ищцата и
определеното й от съда месечно обезщетение вече едва надвишава определения от
МС считано от 01.01.2018 г. праг на бедност – 321 лв и прави почти невъзможно
оцеляването на ищцата. На следващо място е посочено, че ищцата е била принудена
да направи разходи за закупуване на инвалидна количка, както и на оргопедично
легло. Посочено е още, че „в резултат от системното залежаване, ищцата е
получила допълнителни увреждания, изразяващи се в образуване на камъни в
пикочния мехур, което налага тяхното лечение – медикаментозно и оперативно“,
като медикаментозното лечение е изцяло за сметка на ищцата. Сочи се още, че постоянното
катетаризиране на пикочния мехур води до системно микробиологично замърсяване,
което води до необходимост от периодично антибиотично лечение. Посочени са
сумите, които месечно са необходими на ищцата и за еднократни катетри,
еднократни чаршафи и анатомични превръзки. Заявено е, че поради неудобството на
стълбището на входа, се е наложило изграждане на рампа по одобрен от Общината
проект, от терасата на жилището до улицата зад блока, за да може ищцата да
излиза с инвалидната си количка.
Предявените искове са с правно основание чл.223, ал.2,
вр.чл.226, ал.1 от КЗ (отм.) и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Ответното дружество е оспорило исковете с писмен
отговор в законовия срок. Заявено е на първо място, че исковата молба е
нередовна; исковете са подсъдни като първа инстанция на окръжен съд, тъй като
са съединени с искове за периодични плащания, размерът на които се определя за
3 години, или - ако се счете, че исковете са за целия период – той следва да е
до навършване на ищцата на възраст за пенсиониране. По същество исковете са
оспорени като неоснователни. На първо място е заявено възражение за
погасяването им по давност – с изтичането на 5 години от настъпване на
застрахователното събитие, в случая – от 19.09.2010 г. – датата на ПТП. Като
причина за неоснователност на иска за месечно обезщетение – разлика между сбора
от инвалидната пенсия на ищцата и определеното й със съдебно решение месечно
обезщетение, и минималната работна заплата за страната, се сочи наличието на
сила на пресъдено нещо по този въпрос, като се твърди, че определеното от съда
обезщетение от 213,97 лв включва и бъдещия период, като допълнително се твърди,
че това обезщетение не е реално претърпяно, а и настъпването на вредата е
бъдещо несигурно събитие. Оспорено е твърдението на ищцата за настъпил ексцес в
здравословното й състояние като се твърди, че това влошаване на състоянието й е
било предвидимо и е съобразено от съда при определяне на обезщетението й за неимуществени
вреди. Твърди се на следващо място, че влошаването на състоянието на ищцата не
е резултат от първоначално получената от ищцата травма. Исковете за 200 лв
месечно за лекарства и консумативи, както и искът за 1000 лв за рампа са
оспорени като недоказани. Искът за разход за закупуване на инвалидна количка е
оспорен с твърдението, че увреждането на ищцата не е такова, че да налага
закупуване на активна инвалидна количка. Заявено е възражение и за
съпричиняване на резултата от ищцата.
С обжалваното решение първоинстанционният съд частично
е уважил предявените искове като е осъдил ответното дружество да: заплаща на ищцата сумата от 150,85 лв месечно, представляваща обезщетение за имуществени вреди от
процесното ПТП, изразяващи се в разликата между минималната работна заплата,
установена за страната в размер на 510 лв и сбора от получаваните от ищцата
инвалидна пенсия от 145,18 лв и месечно обезщетение от 213,97 лв, съгласно
решение по гр.д.1787/2014 г. на БРС, начиная от 02.01.2018 г. до настъпване на
обстоятелство, водещо до отпадане на дължимостта, но не повече от навършване на
възраст за пенсия за осигурителен стаж и възраст, ведно със законната лихва
върху всяко месечно плащане, начиная от падежа му до окончателното издължаване;
и сумата от 200 лв месечно,
представляваща обезщетение за имуществени вреди от същото ПТП, изразяващи се в
разходи за закупуване на лекарства, медицински и санитарни материали, начиная
от 02.01.2018 г. до настъпване на основания, водещи до отпадане на дължимостта,
ведно със законната лихва върху всяко месечно плащане, начиная от падежа му до
окончателното издължаване; както и да й заплати сумата от 2 650 лв, представляваща обезщетение за имуществени вреди от
ПТП, изразяващи се в разходи за закупуване на инвалидна количка, ведно със
законната лихва върху посочената сума, начиная от 02.01.2018 г. до
окончателното плащане. В останалата част - за горницата над уважения размер от
2 650 лв, до пълния предявен размер от 5 700 лв, касаеща разходи за
направа на рампа, закупуване на ортопедично легло и постелъчни материали, както
и за законната лихва върху неоснователния размер на главницата, исковете за имуществени
вреди са отхвърлени. Съобразно уважения размер на исковете, ответното дружество
е осъдено да заплати по сметка на БРС
държавна такса в размер на 611,22 лв и възнаграждения за вещи лица в размер на
166 лв, а на адв.С.К., на основание чл.38 от ЗА, възнаграждение в размер на 900,30
лв. Съобразно отхвърлената част от исковете й, ищцата е осъдена да заплати на ответното дружество сумата от 25 лв - юрисконсултско
възнаграждение, както и 33.28 лв - възнаграждения за вещи лица.
При извършената проверка по реда на чл.269 от ГПК
съдът констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.
По отношение на допустимостта на решението следва да
се отбележи, че според настоящия съдебен състав, на първо място не е налице
твърдяната от въззивника-ответник нередовност на исковата молба. На второ място
съдът намира, че решението на БРС е постановено по искове, които са му родово
подсъдни предвид разпоредбата на чл.103, вр.чл.104, т.4 от ГПК, и
обстоятелството, че в настоящия случай цената на исковете за 150,85 лв месечно
- обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в разликата между минималната
работна заплата за страната и сбора от получаваните от ищцата инвалидна пенсия
и месечно обезщетение съгласно решение по гр.д.1787/2014 г. на БРС; и за 200 лв
месечно - обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в разходи за
закупуване на лекарства, медицински и санитарни материали, се определя по
правилата на чл.69, ал.1, т.7 от ГПК. На последно място съдът приема, че по
отношение на иска за сумата от 150,85 лв месечно - обезщетение за имуществени
вреди, изразяващи се в разликата между минималната работна заплата за страната
и сбора от получаваните от ищцата инвалидна пенсия и месечно обезщетение
съгласно решение по гр.д.1787/2014 г. на БРС, не е налице процесуална пречка за
разглеждането му, изразяваща се в наличие на сила на пресъдено нещо по същия
спор между същите страните (каквито са твърденията на ответника в отговора му
на исковата молба). Определяйки по гр.д.1787/2014 г. на БРС дължимост на сума в
размер на 213,97 лв месечно, явяваща се разлика между получаваното от ищцата
преди увреждането възнаграждение и отпуснатата й инвалидна пенсия, съдът е
приел, че това е реалната вреда на ищцата, вкл.и за бъдещ период. Преценката на
съда обаче е съобразена с размера на получаваното от ищцата трудово
възнаграждение към датата на настъпване на вредата (335 лв брутно трудово
възнаграждение), което е било по-високо от размера на минималната работна
заплата, определена от МС за страната (240 лв). Към момента на завеждане на
иска – 02.01.2018 г., размерът на минималната работна заплата за страната,
съгласно ПМС № 316/20.12.2017 г. е 510 лв, и тези реални имуществени вреди,
изразяващи се в разликата между инвалидната пенсия и минималната работна
заплата за страната не са могли да бъдат съобразени от съда по гр.д.1787/2014
г. на БРС при определяне на обезщетението.
По наведените от страните оплаквания за неправилност
на обжалваното решение, по които въззивният съд дължи произнасяне, съдът намира
следното:
По делото не са спорни, а са установени и от
представените доказателства, обстоятелствата за: настъпило на 19.09.2010 г. ПТП
на пътя гр.Поморие - гр.Бургас, на входа на гр.Бургас, при което на ищцата,
като пътник в лекия автомобил, са причинени множество увреждания, между които и
травма на нерви и гръбначен мозък на нитво гръден кош, т.е.прекъсване на
гръбначния мозък, довели до инвалидизиране на долната част на тялото на ищцата,
за което обстоятелство е налице влязло в сила определение по нохд 964/2011 г. по описа на БОС. Не е спорно
също, че с експертно решение на ТЕЛК към УМБАЛ Бургас от 0778/068 от 07.04.2017
г., на ищцата е призната 100% инвалидност (трайна неработоспособност), без
възможност за самообслужване и с отпускане на чужда помощ пожизнено.
Не е спорно, че за причинените на ищцата вреди при
процесното ПТП, с влязло в сила решение № 196/02.07.2012 г. по гр.д.1564/2011
г. на БОС (потвърдено с решение на БАС по 251/2012 г., недопуснато до
касационно обжалване с определение по т.д.32/2013 г. на ВКС, ТК, І-во отделение),
застрахователят по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на
виновния водач - ЗК "Български имоти"
гр.София е бил осъден да заплати на обезщетение за неимуществени вреди в размер
на 91 000 лв, ведно със законната лихва върху присъдения размер главница
от датата на увреждането до нейното окончателно изплащане; и обезщетение за имуществени
вреди в общ размер от 12 000 лв, от които 10 000 лв, за направени
разходи за медицински услуги, лечение, медикаменти и други, свързани с
получените направления, всички причинени в резултат на претърпяно
пътнотранспортно произшествие, и сумата от 2 000 лв, представляваща бъдещи
вреди по лечението на ищцата за периода до 01.06.2014 г., докогато на същата е
определена 100% неработоспособност с решение на ТЕЛК от 20.06.2011 г., ведно
със законната лихва върху присъдения размер главница от датата на депозиране на
исковата молба до нейното окончателно изплащане. С влязло в сила решение № 302
от 17.02.2016 г. по гр.д.1787/2014 г. на БРС (потвърдено с решение по
гр.822/2016 г. та БОС), ЗАД „Булстрад Виена иншурънс Груп” гр.София (с предишно ноименование ЗК
„Български имоти“) да
заплати на ищцата сумата от 213,97 лв месечно, представляваща обезщетение за
имуществени вреди, явяващо се разликата между получаваното към датата на
увреждането -19.09.2010 г. брутно трудово възнаграждение от 335 лв. и
получаваната инвалидна пенсия от 121.03 лв. за периода от 19.09.2013 г. до
навършване от ищцата на шестдесет и петгодишна възраст, ведно със законната лихва върху
всяка просрочена месечна вноска, считано от падежа й, начиная от подаване на
исковата молба до окончателното й изплащане.
Не е спорно, че отпусната пожизнено на ищцата с
разпореждане на НОИ, заради инвалидност, пенсия е размер на 145.18 лв, към
която има и надбавка за чужда помощ в размер на 90,74 лв.
С ПМС № 316/20.12.2017 г. е приет размер на
минималната работна заплата за страната от 510 лв.
Установява се от събраните по делото доказателства
(епикриза, издадена от урологично отделение при МБАЛ Бургас и комплексна
съдебно-медицинска и автотехническа експертиза), че през 2014 г. е била
хоспитализирана по повод камъни в пикочния мехур и е била проведена литотрепсия
(механично раздробяване) на камъните. Също вещото лице по съдебната експертиза
– д-р Парасков сочи, че е налице нарушение функциите на тазовите
органи; поставянето в началния период на постоянен катетър е довело до постоянно
повтарящи се инфекции на пикочните пътища, поради което се е преминало на
еднократни катетри. Вещото лице сочи още, че е налице намалена чувствителност
на пикочния мехур, задръжка на урина в пикочния мехур, които са най честата
причина за образуване на камъни в пикочния мехур, като ищцата има и хроничен цистит,
обострен.
Установява се от представените писмени доказателства
(фактура и 2 бр.пл.нареждания), че на 06.08.2014 г. ищцата е закупила активна
инвалидна количка „Сагита“, за която е заплатила 2 650 лв.
Спорно по делото е дали в здравословното състояние на
ищцата е налице ексцес, по-конкретно – получаването на камъни в пикочния мехур
съставлява ли ексцес – непридвидимо влошаване на здравословното състояние, или
е било придвидимо и съобразено от съда при определяне на предходните обезщетения.
Спорно също е, това състояние има ли връзка с получените от ищцата при ПТП
увреждания. Спорно още е, какъв е размерът на необходимите на ищцата месечно
средства за медикаменти и санитарни материали; изградена ли е рампа между
жилището на ищцата и улицата и на каква стойност; необходимо ли е било
закупуване на нова инвалидна количка на ищцата. Спорно още е, дължи ли се на
ищцата обезщетение за имуществени вреди в размер на разликата между минималната
работна заплата за страната и определените и получавани от ищцата инвалидна
пенсия и обезщетение по гр.д.1787/2014
г. на БРС. Спорно е, налице ли е съпричиняване от страна на ищцата на
вредоносния резултат поради липсата на поставен от нея обезопасителен колан по
време на настъпване на процесното ПТП. Спорно е, погасени ли са по давност
претенциите на ищцата, съотв.от кой момент е започнала да тече погасителна
давност за исковите претенции.
На първо място съдът приема, че влошаването на
здравословното състояние на ищцата, по-конкретно – получаването на камъни в
пикочния мехур, съставлява ексцес – непридвидимо влошаване на здравословното
състояние, което не е било съобразено от съдилищата при определяне на
предходните обезщетения, както и, че това състояние е във връзка и е последица
от уврежданията на ищцата при ПТП през 2010 г. В този смисъл са както
съображенията на БОС в мотивите на решение № 196/02.07.2012 г. по
гр.д.1564/2011 г., където не е обсъждано наличие на камъни в пикочния мехур,
нито възможност да се получат в бъдеще, така и заключението на вещото лице д-р
Парасков по настоящото дело. В заключението си д-р Парасков сочи, че намалената
вследствие на контузията на гръбначния мозък чувствителност на пикочния мехур и
задръжката на урина в пикочния мехур са най-честата причина за образуване на камъни в пикочния мехур (т.е.налице е
връзка между получените от ищцата увреждания при ПТП и процесното влошаване на
здравословното й състояние), както и, че проблемът с образуването на камъни в
пикочния мехур се е появил през 2014 г., когато се е наложило хоспитализиране
на ищцата и провеждане на литотрепсия на камъните.
Поради появата на това влошаване на здравословното
състояние на ищцата през 2014 г., съдът намира за неоснователно възражението на
ответното дружество за погасяване по давност на исковете, свързани с ексцеса.
По отношение на съпричиняването, съдът съобразява т.7
от ППВС № 17/1963
г., съгласно което, обезщетението за вреди от непозволено увреждане се
намалява, ако и самият пострадал е допринесъл за тяхното настъпване, като се
преценява единствено наличието на причинна връзка между поведението му и
настъпилия вредоносен резултат. С оглед заключението на вещото лице инж.Гяуров по
комплексната съдебно-медицинска и автотехническа експертиза, неоспорено от
страните, поради естеството на движенията на автомобила при произшествието
заради високата скорост, наличието или липсата на поставен предпазен колан не биха
предпазили ищцата от телесни увреждания. Ето защо съдът приема, че няма
съпричиняване на резултата от пострадалата поради липсата на поставен
обезопасителен колан, или ако има такова, то е в толкова незначителна степен, че
не би следвало да се съобразява при присъждане на обезщетенията за възникналите
впоследствие вреди.
По отношение на иска за сумата от 150,85
лв месечно, представляваща
обезщетение за имуществени вреди от процесното ПТП, изразяващи се в разликата
между минималната работна заплата, установена за страната в размер на 510 лв и
сбора от получаваните от ищцата инвалидна пенсия от 145,18 лв и месечно
обезщетение от 213,97 лв, съгласно решение по гр.д.1787/2014 г. на БРС, начиная
от 02.01.2018 г. до настъпване на обстоятелство, водещо до отпадане на
дължимостта, но не повече от навършване на възраст за пенсия за осигурителен
стаж и възраст, ведно със законната лихва върху всяко месечно плащане, начиная
от падежа му до окончателното издължаване, съдът намира следното:
Действително, съгласно т.З от
ППВС № 4/1975 г., когато пострадалият е работник или служител и
поради непозволено увреждане е придобил право на пенсия за тайна
нетрудоспособност при I и II група инвалидност, при определяне размера на
имуществените вреди се изхожда от разликата между следващата се пенсия и
действително получаваното трудово възнаграждение преди увреждането. В случая ищцата е
инвалидизирана първа група. Съдът споделя изцяло съображенията на първоинстанционния
съд, че на ищцата се дължат вреди от пропуснати
ползи, представляващи разликата между сбора от получаваната от нея пенсия за
инвалидност в размер на 145,18 лв и присъденото й по гр.д.1787/2014 г. на БPC обезщетение в
размер на 213,97 лв, и минималната работна заплата за страната. В случая,
получаваното от ищцата към момента на настъпване на ПТП трудово възнаграждение,
както се посочи по-горе, е било по-високо от размера на минималната работна
заплата към същия момент. Съдът приема, че с нанесените на ищцата увреждания от
процесното ПТП, тя е препятствана да реализира в годините месечен доход в
размер поне на минималната работна заплата за страната, поради което към
момента на завеждане на този иск, съдът правилно е уважил иска в предявения
размер.
По отношение на иска за сумата от 200 лв месечно, представляваща обезщетение за имуществени вреди от
същото ПТП, изразяващи се в разходи за закупуване на лекарства, медицински и
санитарни материали, начиная от 02.01.2018 г. до настъпване на основания, водещи
до отпадане на дължимостта, ведно със законната лихва върху всяко месечно
плащане, начиная от падежа му до окончателното издължаване:
Съдът намира този иск също за
основателен и доказан от заключението на вещото лице д-р Парасков и показанията
на разпитаните свидетели Н. и К.. Вещото лице сочи, че състоянието на ищцата,
вкл.обострения хроничен цистит, резултат от задържането на урина и образуваните
камъни в бъбреците, възможният рефлукс в горните пикочни пътища, изисква постоянен
прием на определени лекарства, продължителен прием на други, и прием веднъж
месечно на антибиотик. Вещото лице сочи още, че е възможно преминаване на
еднократна катетеризация 4-5 пъти в денонощието. Както е приел и
първоинстанционният съд, и както се посочи по-горе, според настоящия състав е
налице връзка между уврежданията на ищцата при ПТП и настъпилите впоследствие
проблеми с бъбреците и пикочния мехур, поради което е неоснователно
възражението на ответника, че няма доказана връзка между катетаризацията и
камъните в пикочния мехур. Вещото лице установява връзка между уроинфекция и
ползван катетър, както и връзка между първоначално поставения постоянен катетър
и възникналите като сладствие от него постоянно повтарящи се уроинфекции,
довели до необходимостта от премахване на постоянния кактетър и преминаване на
еднократни катетри, които обстоятелства изрично са заявени в исковата молба.
Ето защо съдът намира, че разходът за еднократни катетри е свързан със
състоянието на ексцес, поради което искът в тази част е основателен и доказан.
Размерът на иска съдът намира за доказан от показанията на св.К., от аптеката
на когото майката и лелята на ищцата закупуват еднократни катетри, лекарства и
санитарни материали за ищцата. Ето защо съдът намира за неоснователно
възражението на ответното дружество във въззивната му жалба, че
първоинстанционният съд произволно е определил, без специални знания и умения, необходимата
на ищцата сума месечно за закупуване на лекарства, медицински и санитарни материали на 200 лв.
Съдът намира за основателен и доказан и иска за сумата
от 2 650 лв, представляваща
обезщетение за имуществени вреди от ПТП, изразяващи се в разходи за закупуване
на инвалидна количка, ведно със законната лихва върху посочената сума, начиная
от 02.01.2018 г. до окончателното плащане.
Разходът за закупуването й е
доказан от представените по делото фактура и 2 бр.пл.нареждане. Неоснователно е
възражението на ответника, разходът за инвалидна количка не е свързан със
състоянието на ексцес. Действително необходимостта от инвалидна количка за
ищцата е възникнала веднага след увреждането. Установено е по делото, че
вследствие на терапиите ищцата е подвижна от кръста нагоре и активната
инвалидна количка й е необходима, за да може и сама да се придвижва с нея, тъй
като на отпуснатата й от Здравната каса рингова колика ищцата не стига с ръце
колелата, за да се задвижи. Ето защо съдът приема, че вземането не е погасено
по давност.
Съдът намира за неоснователна въззивната жалба на
ищцата против решението на БРС, с което са отхвърлени исковете й за горницата
над уважения размер от 2 650 лв, до пълния предявен размер от 5 700
лв, представляващи разходи за направа на рампа, закупуване на ортопедично легло
и постелъчни материали, както и за законната лихва върху неоснователния размер
на главницата.
Действително, св.Н. – майка на ищцата, твърди в
показанията си, че със собствени средства са изградили рампа за придвижването
й, за да не се налага при излизане да носят ищцата на ръце. Доказателства обаче
за стойността на рампата няма представени по делото. По отношение на разходите
за ортопедично легло и антидекубитални дюшек и материали, по делото също няма
доказателства за закупуването им. Твърденията на св.Н. - „закупихме с наши
средства легла, дюшеци, антидекубитални материали“, са изключително неконкретни
дори по отношение на вида на закупените неща, а още по-малко за тяхната
стойност. Ето защо, като недоказат искът в тази му част следва да бъде
отхвърлен.
Поради съвпадане на изводите на двете инстанции, и при
споделяне на мотивите на първоинстанционния съд, към които настоящият състав
препраща на основание чл.272 от ГПК, обжалваното решение следва да бъде
потвърдено.
Предвид потвърждаване на обжалваното решение изцяло,
съотв. – и в осъдителната му, и в отхвърлителната части, на основание чл.83,
ал.1, т.4 вр.чл.78, ал.6 от ГПК, „Булстрад Виена иншурънс груп” АД дължи
заплащане на адвокатския хонорар на процесуалния представител на ищцата, в
размер на 900 лв, определен съгласно основателната част от исковете и чл.38 от
ЗАдв. вр.с чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1/2004 г. за МРАВ, в която част
решението на БРС е потвърдено.
Въззивникът-ответник няма искане за присъждане на
разноски за въззивното производство.
Мотивиран от изложеното, Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 2546 от 10.12.2018 г.
по гр.д.40/2018 г. по описа на Бургаски районен съд.
ОСЪЖДА „Булстрад
Виена иншурънс груп” АД гр.София, ЕИК *********, на основание чл.38 от ЗАдв.,
да заплати на адв.С. Колев К. от БАК възнаграждение в размер на 900 лв
(деветстотин лева).
Решението подлежи на обжалване пред Върховен
касационен съд, в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.