РЕШЕНИЕ
№
гр.Ловеч, 17.06.2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІІ-ти административен състав, в публично заседание на двадесет и шести май през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОНИТА ЦАНКОВА
при секретаря ДЕСИСЛАВА МИНЧЕВА като разгледа докладваното от съдия ЦАНКОВА Адм.д № 160 / 2020 год. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, чл. 220 ал. 1 от Закона за митниците, вр. чл. с чл. 84, ал. 1 от Закона за митниците.
В Ловешкият административен съд е постъпила жалба от „****”, ЕООД, гр. *****, ул. „*****, ЕИК *****, представлявано от Е.Ц., чрез адв. С.Ж., срещу Решение рег. № 32-82057/13.03.2020 г. на Директор на Териториална дирекция „Северна морска“.
По повод определение на съда от з.с.з на 16.07.2020 г., с което жалбата е оставена без движение на основание чл. 158, ал. 1, във вр. с чл. 150, ал. 1, т. 5, т. 6 и т. 7 и чл. 151, т. 1 от АПК, с указание до жалбоподателя жалбоподателя в 7-дн. срок от съобщението: 1. да конкретизира обжалван административен акт с номер на акта и издател, да се посочи в коя част се обжалва конкретизирания административен акт; 2. да конкретизира в какво се състои незаконосъобазността на акта; 3. да конкретизира искането до съда; 4. да представи удостоверение за съществуването и представителството на организацията – жалбоподател; 5. да посочи дали е подал жалба по административен ред пред Директора на Агенция „Митници“ чрез Директор на Териториална дирекция „Северна морска“, да представи копие от жалба, съдържаща информация за дата на подаване на същата, евентуално копие на решение на Директора на Агенция „Митници“, от жалбоподателя е постъпила уточняваща молба вх. № 3004/06.08.2020 г. /на л. 1143 от делото/, в която се сочи, че обжалваното решение е с рег. № 32-82057/13.03.2020 г. на Директор на Териториална дирекция „Северна морска“, като решението обхваща 73 митнически декларации, по които се търси досъбиране на ДДС в размер на 20 017,96 лв., като конкретизира, че решението се обжалва изцяло, с искане да се отмени Решение рег. № 32-82057/13.03.2020 г. на Директор на Териториална дирекция „Северна морска“ изцяло, както и уточнява, че не е подавана жалба по административен ред.
В жалбата си оспорващото дружество излага доводи за материална незаконосъобразност на обжалвания административен акт. Сочи, че за всички описани в административния акт транспортни разходи и услуги, с които административният орган е увеличил данъчната основа в процесиите митнически декларации, има издадени данъчни фактури, по които е начислено и платено дължимото ДДС. Жалбоподателят твърди, че с настоящото решение същият данък се начислява за втори път, което е недопустимо. Начисляването и плащането на дължимия ДДС за транспортирането на стоките и услугите е описано и в обжалвания акт, но не се коментира в него какво налага необходимостта от повторното му събиране. Жалбоподателят сочи, че неправилно административният орган увеличава данъчната основа в процесиите митнически декларации за досъбиране на допълнително ДДС с оглед факта, че транспортната и митническата услуга е извършена след първото „местоназначение“ на стоките съгласно дефиницията, дадена в § 1 т. 72 от ДР на ЗДДС - „ (Нова -ДВ, бр. 101 от 2013 г., в сила от 1.01.2014 г.) „Първо местоназначение“ на територията на страната по смисъла на чл. 55, ал. 1, т. 2 е мястото, посочено в товарителницата или в друг документ, с който стоките се внасят на територията на страната. Когато това място не е посочено в нито един от придружаващите стоките документи, за първо местоназначение се смята мястото, където стоките за първи път се претоварват от едно превозно средство на друго на територията на страната. Сочи, че видно от съдържанието на процесиите митнически декларации - всички те са за „допускане за свободно обръщение“. В тази връзка намира приложение дефиницията на закона за „първо местоназначение“, а именно - тъй като в нито един от придружаващите стоките документи не е посочен конкретен склад като първо местоназначение, а условието на доставка за стоките е *****, на Пристанището е станало първото претоварване на стоките от едно превозна средство на друго - от морски на сухопътен транспорт. Сочи, че първото местоназначение на стоките съгласно дефиницията на § 1 т. 72 от ДР на ЗДДС е временният склад на Пристанище Варна, където е станало нареждането за експедиция на стоките и същите са били натоварени на сухопътен транспорт. Това е мястото, където стоките се претоварват от едно превозно средство на друго на територията на страната - от кораба на камион. Жалбоподателят сочи, че от представените в хода на проверката доказателства се установява, че са извършени транспортни и митнически услуги за стоките по процесиите митнически декларации, след въвеждането им на територията на страната, като в общата стойност на всяка фактура е включен и начисления ДДС по нея. С оглед изложеното намира, че е безспорно, че дължимият ДДС за извършените транспортни услуги, след митническата обработка на стоките, за транспорт в страната, е начислен и платен, заедно с общата стойност на фактурата. Сочи, че данъкът за транспортната услуга от Варна до склада на жалбоподателя и евентуалните други разходи във връзка с доставката на стоката, извършени на територията на страната, се начислява и дължи отделно от този за вноса. След като организирането на превоза от пристанище Варна до склада на дружеството е възложено на български транспортни фирми, те начисляват 20 на сто ДДС за този транспорт, осъществен на територията на страната и това е доказано от дружеството, че е осъществено. Поради което според жалбоподателя не са налице предпоставките за увеличаване на данъчната основа в митническите декларации, предмет на решението, т.к предоставената транспортна услуга е извършена след първото местоназначение на стоката, освобождаването й за потребление и оформянето й в митнически режим на внос. Неприложима е и разпоредбата на чл. 36а, ал.1 ЗДДС, тъй като конкретните транспортни и митнически услуги, като доставки не са облагаеми с нулева ставка и стойността им не е включена в данъчната основа по чл. 55 на процесиите ЕАД. Поддържа, че обжалваният административен акт е незаконосъобразен, тъй като с него е увеличена данъчната основа по процесиите митнически декларации с транспортни и други услуги, за които има издадени данъчни фактури и е платено дължимото ДДС. С оспорения акт същият данък се начислява за втори път, което е недопустимо. Жалбоподателят сочи съдебна практика на ВАС. В заключение се иска отмяна на оспореното решение изцяло, както и присъждане на разноски в полза на жалбоподателя съгласно списък на разноските.
В съдебно заседание, в което е даден ход на делото по същество, жалбоподателят не се представлява, като не е представена и писмен защита от жалбоподателя. Жалбоподателят е представляван само в едно съдебно заседание на 02.12.2020 г. от адв. С.Ж. ***, която поддържа жалбата, както и искането за присъждане на разноски в общ размер 1796 лв., съгласно списък на разноските на л. 1171от делото.
Ответникът - Директор на Териториална дирекция /ТД/„Северна морска“, гр. Варна, се представлява от юрк. Т. К., който в съдебно заседание и писмена защита намира жалбата за неоснователна, като излага подробни аргументи за неоснователност на жалбата и законосъобразност на обжалваното решение в писмено становище вх. № 1864/04.06.2021 г., като моли за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 500 лв., както и евентуално поддържа искане за прекомерност на адвокатското възнаграждение на жалбоподателя.
С обжалваното Решение рег. № 32-82057/13.03.2020 г. на Директор на Териториална дирекция „Северна морска“ на основание чл. 84, ал. 1, т. 1 и 2 от ЗМ, вр. с чл. 48 и чл. 77, пар. 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013, вр. чл. 5, т. 39 и чл. 29 от Регламент (ЕС) № 952/2013, вр. чл. 77, пар. 1, буква а), вр. чл. 85, пар. 1, вр. чл. 101, пар. 1, вр. чл. 102 от Регламент (ЕС) № 952/2013, вр. с чл. 54, ал. 1, чл. 55, ал. 1, чл. 56 от ЗДДС, вр. чл. 59 от АПК, е решено: 1. Да се коригират горецитираните митнически декларации, съгласно информацията, съдържаща се в Таблица 1 и Таблица 2 от решението; 2. Установен ДДС (В00) за досъбиране в размер на 20 017,96 лв., ведно с лихва за забава върху размера на държавните вземания на основание чл. 59, ал. 2 от ЗДДС, вр. чл.114, пар. 1 и пар. 2 от Регламент (ЕС) № 952/2013.; На основание чл. 83, ал. 1 от ЗДДС, вр. чл. 77, §3 от Регламент (ЕС) № 952/2013 за длъжник определям „****“ ЕООД, ЕИК: *****, със седалище и адрес на управление обл. Ловеч, общ. *****, гр. ***** 5600, ул. *****.
В оспореното решение е прието следното:
Въз основа на Заповед за възлагане № 32-243846/21.08.2019 г., изменена със заповед ЗТД-4000-389(32-272680)/20.09.2019 г. на Директора на ТД Дунавска, е извършена проверка в рамките на последващия контрол на основание чл. 48, във връзка с чл. 12, 15, 46, 47 и 51 от Регламент (ЕС) № 952/2013 и чл. 84а, ал. 1 от Закона за митниците на „****“ ЕООД, ЕИК *****, във връзка с поставянето на стоки под режим допускане за свободно обращение, включваща и гореописаните митнически декларации /в решението са посочени 73 MRN/.
Резултатите от проверката са изложени в Доклад № BG004000/1/5/22.11.2019 (32- 335815/21.11.2019 г.), като е констатирано следното:
В проверените и цитираните по-горе митнически декларации е констатирано неправилно формиране на данъчната основа при допускането на стоки за свободно обращение на база изисканите и предоставени митнически декларации и придружаващите ги документи /фактури, товарителници, опаковъчни листа и др./. Проверяващият екип е установил невключени в данъчната основа разходи за транспорт, хамалие, митническо оформяне и различни видове такси, свързани с вноса, описани в Таблица 1 и Таблица 2 от настоящото решение.
На основание чл. 54, ал. 1 от Закона за данък добавена стойност /ЗДДС/, към датата на приемане на митническите декларации възниква задължение и за данък добавена стойност. На основание чл. 56 от ЗДДС начисляването на данъка при внос се извършва от митническите органи, като размерът на данъка се взема под отчет по реда, определен за митническото задължение.
Съгласно чл. 55, ал.1 от ЗДДС, е регламентирано, че данъчната основа при внос по чл. 16 от закона, е митническата стойност, увеличена със доколкото не са включени в нея:
1. данъци, мита, налози и такси, дължими извън територията на страната, и митни сборове, акциз и други такси, дължими при внос на територията на страната;
2. свързани с вноса разходи за комисионна, опаковка, транспорт, застраховки, такси и други направени до първото местоназначение на стоките на територията на страната.
При определяне на данъчната основа при внос на стоки по чл. 55, ал. 1 от ЗДДС, в случай на издадени фактури за разходи, свързани с вноса при поставяне на стоките под режим допускане за свободно обращение, независимо дали е приложена нулева ставка на данъка или ставка на данъка в размер на 20 на сто, фактурираните услуги, тъй като са разходи, свързани с вноса, следва да се включат в данъчната основа. Следователно, когато за разходите, свързани с вноса, доставчикът е издал фактура с начислен данък в размер на 20 на сто, при определяне на данъчната основа по чл.55, ал. 1 от ЗДДС, се включват разходите за предоставената услуга, без начисления данък върху добавената стойност.
Предвид установените невключени разходи, свързани с вноса на стоките, за които е начислен и 20% данък добавена стойност, и с цел избягване на двойното данъчно облагане, разпоредбата на чл.36а, ал. 3 от ЗДДС /в сила от 01 януари 2014 година/ дава възможност на доставчиците да прилагат нулева ставка на данъка и да извършват корекция на начислен данък по вече издаден данъчен документ.
Разходите по издадените фактури са изплатени от „****“ ЕООД на доставчиците на услуги, но не са декларирани в данъчната основа на митническите декларации за проверявания период.
При внос данъчното събитие и изискуемостта на данък добавена стойност възникват на датата на осъществяване на вноса, т. е. - когато възниква митническото задължение, съгласно чл. 25, ал. 1 и ал. 6 във връзка с чл. 16 от ЗДДС. На основание чл. 25, ал. 2 от ЗДДС данъчното събитие възниква на датата, на която собствеността върху стоката е прехвърлена или услугата е извършена.
Съгласно разпоредбата на чл. 113, ал. 4 от ЗДДС, фактурата се издава задължително не по-късно от 5 дни от датата на възникване на данъчното събитие.
На основание чл. 55, ал.1 от ЗДДС и във връзка с чл. 36а от ЗДДС проверяващият екип е определил нов размер на данъчната основа на митническите декларации, посочени в таблица 1 и таблица 2, който съгласно чл. 56 от ЗДДС следва да бъде взет под отчет, а на основание чл. 60, ал. 1 от същия закон да бъде заплатен дължимият данък добавена стойност в посочения размер в таблица 1 и таблица 2.
На 13.03.2020 г. е издадено оспореното в настоящото производство Решение рег. № 32-82057/13.03.2020 г. на Директор на Териториална дирекция „Северна морска“.
Съдът, след като прецени доказателствата по делото, доводите на страните и след служебната проверка по чл. 168 от АПК на законосъобразността на административния акт, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок /обжалваното решение е съобщено на оспорващото дружество на 18.03.2020 г., а жалбата е подадена чрез ответния административен орган на 01.04.2020 г., което е безспорно между страните и се установява от изявлението на ответника с писмо вх. № 2961/03.08.2020 г. /на л. 55 от делото/, от надлежна страна, поради което е допустима и следва да бъде разгледана.
Съгласно чл. 220 от ЗМ всяко лице може да обжалва засягащи го решения на митническите органи по реда на АПК - по административен и по съдебен ред.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
Обжалваният административен акт е издаден от компетентен административен орган, по аргумент от чл. 19 ал. 7 от Закона за митниците (ЗМ), което е видно и от заповед на л. 59 от делото.
Следва да се посочи, че жалбоподателят не оспорва компетентността на издателя на обжалваното решение, а с оглед гореизложеното съдът приема, че липсва отменително основание по чл. 146, т. 1 от АПК.
Оспореният административен акт е обективиран в изискуемата писмена форма и е мотивиран от фактическа и правна страна. От страна на жалбоподателя не се твърдят пороци относно формата на административния акт.
Съдът ще изложи подробни аргументи относно отменително основание по чл. 146, т. 2 от АПК по-нататък в мотивите на настоящото решение.
Настоящият съдебен състав намира, че при издаването на процесното решение не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да имат за последица незаконосъобразност на същото.
По отношение на изискването на чл. 146, т. 3 от АПК съдът съобрази, че не всяко нарушение на административнопроизводствените правила води до отмяна, а единствено съществено такова. По делото, видно от приложената административна преписка, не се установи съществено нарушение на административнопроизводствените правила. В жалбата не се сочат допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, поради което съдът намира, че липсва отменително основание по чл. 146, т. 3 от АПК.
При преценка на съответствието на обжалваното решение с материалния закон съдът съобрази следното:
Видно от оспореното решение, в същото не са посочени достатъчно фактически основания, като съдът намира, че липсва конкретна информация и мотиви на решението. В решението са посочени общо 73 митнически декларации само с техните номера. Не е ясно и как проверяващият екип е установил сочената в мотивите на обжалваното решение фактическа обстановка. В решението липсва каквато и да било конкретна информация относно „фактурираните услуги“, свързани с вноса, като не се сочат техните издатели, като дори не се сочи колко е общият брой на тези фактури и каква е тяхната обща стойност, а единствено се сочи общата констатация: „установените невключени разходи, свързани с вноса на стоките, за които е начислен и 20 % данък добавена стойност“...... Посочено е: „Разходите по издадените фактури са изплатени от „****“ ЕООД на доставчиците на услуги, но не са декларирани в данъчната основа на митническите декларации за проверявания период.“, като отново липсва конкретна информация както да доставчиците на услуги, така и за период и обща стойност на фактурите.
Неясно остава защо след като административният орган е описал в обжалваното решение, че за всички издадени данъчни фактури е платено ДДС, какво налага необходимостта от повторното му събиране.
Тези пороци на формата на административния акт не могат да се допълнят от мотивите, посочени в административната преписка, т.к. в обжалваното решение липсва конкретна препратка към конкретна част от административната преписка. Ето защо съдът намира, че при издаване на обжалваното решение са допуснати пороци на формата на административния акт, поради неизлагане на достатъчно конкретни мотиви, като липсва конкретна препратка към административната преписа, поради което е допуснато отменителното основание по чл. 146, т. 2, във вр. с чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, което е самостоятелно основание за отмяна на обжалваното решение.
Горното нарушение затруднява проверката за материална законосъобразност на обжалваното решение по чл. 146, т. 4 от АПК.
Съгласно чл. 55, ал. 1 от ЗДДС - Данъчната основа при внос по чл. 16 е митническата стойност, увеличена със, доколкото вече не са включени в нея:
1. данъци, мита, налози и такси, дължими извън територията на страната, и мита, акциз и други такси, дължими при внос на територията на страната;
2. свързани с вноса разходи, като комисиона, опаковка, транспорт и застраховка, направени до първото местоназначение на стоките на територията на страната.
Съгласно § 1, т. 72 от ДР на ЗДДС - "Първо местоназначение" на територията на страната по смисъла на чл. 55, ал. 1, т. 2 е мястото, посочено в товарителницата или в друг документ, с който стоките се внасят на територията на страната. Когато това място не е посочено в нито един от придружаващите стоките документи, за първо местоназначение се смята мястото, където стоките за първи път се претоварват от едно превозно средство на друго на територията на страната.
Видно от заключението на ВЛ М.К., което като компетентно, безпристрастно и неоспорено от страните, съдът кредитира, издадени са фактури, както следва:
52 бр. данъчни фактури, издадени от „****“ ЕООД, гр. Варна за навло на територията на България за 2016 г., 2017 г., 2018 г. и 2019 г. на „****”, ЕООД;
45 бр. данъчни фактури, издадени от „*****“ ЕООД за митническо оформяне на територията на България за 2016 г., 2017 г., 2018 г. и 2019 г. на „****”, ЕООД;
1 бр. фактура, издадена от „****“ ЕООД от 30.05.2017 г. за терминални разходи, на „****”, ЕООД;
1 бр. фактура, издадена от „****“ ЕООД от 16.02.2018 г. за такса мърчант холидж, на „****”, ЕООД;
Съгласно същото заключение по съдебно-счетоводната експертиза всички фактури са отразени в счетоводните регистри, фактурите са включени в дневниците за покупки и справки-декларациите по ЗДДС за съответния месец, като начисленото ДДС по всички фактури за услугите е пратено на доставчиците.
При това положение съдът приема, че неправилно издателят на обжалваното решение е увеличил данъчната основа в процесните 73 митнически декларации.
Неправилно административният орган увеличава данъчната основа в процесиите митнически декларации за досъбиране на допълнително ДДС с оглед факта, че транспортната и митническата услуга е извършена след „първото местоназначение“ на стоките съгласно дефиницията дадена в параграф 1 т. 72 от ДР на ЗДДС - „ (Нова -ДВ, бр. 101 от 2013 г., в сила от 1.01.2014 г.) "Първо местоназначение" на територията на страната по смисъла на чл. 55, ал. 1, т. 2 е мястото, посочено в товарителницата или в друг документ, с който стоките се внасят на територията на страната. Когато това място не е посочено в нито един от придружаващите стоките документи, за първо местоназначение се смята мястото, където стоките за първи път се претоварват от едно превозно средство на друго на територията на страната.
Видно от съдържанието на процесиите митнически декларации, всички те са за „допускане за свободно обръщение". В тази връзка намира приложение дефиницията на закона за „първо местоназначение“ по § 1, т. 72 от ДР на ЗДДС, а именно - тъй като в нито един от придружаващите стоките документи не е посочен конкретен склад като първо местоназначение, а условието на доставка за стоките е *****, на Пристанище Варна е станало първото претоварване на стоките от едно превозна средство на друго - от морски на сухопътен транспорт.
Видно от описаното, първото местоназначение на стоките съгласно дефиницията на § 1 т. 72 от ДР на ЗДДС е временният склад на Пристанище Варна, където е станало нареждането за експедиция на стоките и същите са били натоварени на сухопътен транспорт. Това е мястото, където стоките се претоварват от едно превозно средство на друго на територията на страната - от кораба на камион.
Митническите органи не са извършили преценка на доказателствата, от които действително се установява, че транспортната и митническата услуга е извършена след „първото местоназначение“ на стоките, съгласно легалната дефиницията, тъй като в нито един от придружаващите документи не е посочен конкретен склад като първо местоназначение на стоките, а условието на доставка е "*****", т.е. на пристанището е станало първото претоварване на стоките от едно превозна средство на друго - от морски на сухопътен транспорт.
От представените в хода на проверката доказателства, се установява, че са извършени транспортни и митнически услуги за стоките по процесиите митнически декларации, след въвеждането им на територията на страната като в общата стойност на всяка фактура е включен и начисления ДДС по нея.
С оглед изложеното, напълно безспорно е между страните, а и се установява от заключението по съдебно-счетоводната експертиза, че дължимият ДДС за извършените транспортни услуги, след митническата обработка на стоките, за транспорт в страната, е начислен и платен, заедно с общата стойност на фактурата.
В същия смисъл е
практиката на ВАС /Решение № 9457 от 03.08.2016 г. по адм.д.
№ 3220/2016 г. на ВАС, Решение № 9258 от 12.07.2017 г. по адм.д.
№ 2106/2017 г. на ВАС, Решение № 4614 от 19.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 9567/2015 г., II о. и др./.
Съгласно цитираните решения на ВАС редакцията на чл. 55, ал. 1 от ЗДДС не създава нов ред за определяне на данъчната основа при внос, а по същество само внася яснота по въпроса за вида на разходите за услугите, свързани с доставките, които следва да са неразделна част от тяхната данъчна основа при вноса им и осигурява по-пълноценно приложение на чл. 144 от Директива 2006/112/ЕС в практиката на българските фирми.
В случая транспортните разходи за превоза на стоките до България не са включени в тяхната договорна цена, тъй като са за сметка на купувача, видно от съдържанието на представените фактури за международен транспорт, издадени от доставчика за извършване на транспортни услуги извън ЕС чрез кораб, до пристанище Варна, с получател жалбоподателя.
С оглед горното, като митническа стойност в митническата декларация на вносителя следва да бъде посочена стойността й по фактурата на нейния доставчик и разходите за превоза й до пристанище Варна. То съвпада с понятието "първо местоназначение" по смисъла на чл. 86, ал. 2 от Директива 2006/112/ЕС и новата редакция на чл. 55, ал. 1 от ЗДДС и не може да се приеме, че превозът между Варна и склада на дружеството или местоназначение във вътрешността на страната, е част от превоз между две места на територията на страната по смисъла на чл. 30, т. 3 от ЗДДС. Той би бил такъв, само ако за превоза по цялото превозно разстояние от пристанището на натоварване до склада на дружеството е издаден единен транспортен документ, в който като местоназначение на товара е посочен склада на дружеството. Тогава към превозната услуга до това местоназначение е приложима нулева данъчна ставка, а нейната стойност участва в данъчната основа за определяне на дължимия ДДС за вноса.
В случая от всички представени доказателства в хода на проверката се установява, че за транспортирането на стоката от пристанище Варна до склада на дружеството, са издадени данъчни фактури с начислено ДДС, което е заплатено.
Според митницата, посоченият размер на ДДС за транспорт във вътрешността на страната и митническите услуги е следвало да бъде включен в данъчната основа на митническите декларации, поради което е издадено и процесното решение, което е неправилно - в случая условието на доставка е *****, за това на пристанище Варна е извършено първото претоварване на стоките от едно превозно средство на друго.
Данъкът за транспортната услуга от Варна до склада на жалбоподателя и евентуалните други разходи във връзка с доставката на стоката, извършени на територията на страната, се начислява и дължи отделно от този за вноса. След като организирането на превоза от пристанище Варна до склада на дружеството е възложено на български транспортни фирми, те начисляват 20 на сто ДДС за този транспорт, осъществен на територията на страната и това е доказано от дружеството, че е осъществено, като няма спор между страните и същото е посочено и в обжалваното решение.
Ето защо не са налице предпоставките за увеличаване на данъчната основа в митническите декларации, предмет на решението, т.к предоставената транспортна услуга е извършена след първото местоназначение на стоката, освобождаването й за потребление и оформянето й в митнически режим на внос. Неприложима е и разпоредбата на чл. 36а, ал.1 от ЗДДС, тъй като конкретните транспортни и митнически услуги като доставки не са облагаеми с нулева ставка и стойността им не е включена в данъчната основа по чл. 55 на процесиите ЕАД.
Обжалаваният административен акт е незаконосъобразен, тъй като с него е увеличена данъчната основа по процесиите митнически декларации с транспортни и други услуги, за които има издадени данъчни фактури и е платено дължимото ДДС. С оспорения акт същият данък се начислява за втори път, което е недопустимо, видно от практиката на ВАС / ВАС /Решение № 9457 от 03.08.2016 г. по адм.д. № 3220/2016 г. на ВАС, Решение № 9258 от 12.07.2017 г. по адм.д. № 2106/2017 г. на ВАС, Решение № 4614 от 19.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 9567/2015 г., II о. и др./.
Поради изложеното обжалваното решение противоречи на материалноправните разпоредби – отменително основание по чл. 146, т. 4 от АПК и следва да бъде отменено изцяло.
При този изход на делото следва да бъде уважена претенцията на жалбоподателя за присъждане на разноски, като жалбоподателят е представил списък на разноските на л. 1171 от делото, които са своевременно претендирани още в с.з. на 02.12.2020 г. В същото съдебно заседание, както и в съдебно заседание на 26.05.2020 г. ответникът е направил своевременно възражение за прекомерност на разноските за адвокат на жалбоподателя.
Видно от списъка на разноски на жалбоподателя на л. 1171 от делото, претендират се разноски за адвокатски хонорар на жалбоподателя в размер на 1356, лв., като същият размер на адвокатски хонорар на жалбоподатея е доказан, видно от договор на л. 8 от делото и фактура на л. 9 от делото. Жалбоподателят е представляван само в съдебно заседание на 02.12.2020 г., като не се е явил процесуален представител на жалбоподателя в други съдебни заседания, вкл. не е представена писмена защита, но съдът следва да посочи, че размерът на адвокатско възнаграждение на жалбоподателя от 1356 лв. /видно от договор на л. 8 от делото и фактура на л. 9 от делото/ е минималният такъв съгласно материалния интерес по настоящото дело и разпоредбата на чл. 8, ал. 1, т. 4 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, във вр. с § 2а от ДР на НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, предвид това, че видно от фактура на л. 9 от делото, данъчната основа е 1130 лв., върху която е начислен ДДС в размер на 226 лв. Съгласно чл. 8, ал. 1, т. 4 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и с оглед материалния интерес по делото съдът няма как да уважи възражението за прекомерност на адвокатския хонорар, предвид това, че адвокатският хонорар на адв. Ж. е в минималния, предвиден в същата разпоредба, размер. При това положение ответникът следва да бъде осъден да заплати на жалоподателя сумата от 50 лв. - д.т., сумата от 390 лв. - депозит за вещо лице и сумата от 1356 лв. – адвокатски хонорар, или общо сумата от 1796 лв. разноски по делото.
На основание гореизложеното и чл. 172, ал. 2 от АПК Ловешкият административен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на „****”, ЕООД, гр. *****, ул. „*****, ЕИК *****, представлявано от Е.Ц., чрез адв. С.Ж., Решение рег. № 32-82057/13.03.2020 г. на Директор на Териториална дирекция „Северна морска“.
ОСЪЖДА на основание чл. 143, ал. 1 от АПК Териториална дирекция „Северна морска“ към Агенция „Митници“ да заплати на „****”, ЕООД, гр. *****, ул. „*****, ЕИК *****, представлявано от Е.Ц., сумата от 1796 лв. /хиляда седемстотин деветдесет и шест лева/ разноски по делото.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС на РБ в 14-дневен срок от съобщението до страните.
Да се изпрати препис от решението на страните.
АДМ. СЪДИЯ: