О П Р Е Д
Е Л Е Н И Е
№………./ .02.2020 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, II с-в, в закрито съдебно
заседание проведено на 14.02.2020 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРЕНА ПЕТКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
НАТАЛИЯ НЕДЕЛЧЕВА
мл.с. ИВАН СТОЙНОВ
като разгледа докладваното
от младши съдия Стойнов
въззивно
гражданско дело № 1481 по
описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК, образувано по постъпила молба вх.№ 2799/27.01.2020 г. от Г.К. Чалокян, чрез адв. М.С. и адв. Ивайло Иванов, в която е обективирано искане за изменение на постановеното по делото Решение № 1423 от 02.12.2019 г. в частта за разноските.
Молителят твърди, че решението е неправилно в частта за
разноските. Излага, че доколкото съдът е приел, че делото е с фактическа и
правна сложност над средната, би следвало дължимият адвокатски хонорар да е в двоен
на минималния по Наредба № 1 за МРАВ размер. Сочи още, че труда, който
адвокатът полага пред въззивната инстанция не е по-малък от този пред първа
инстанция, поради което и хонорарът не следва да е в по-нисък размер. Моли за
изменение на решението в частта за разноските и присъждане на пълния размер от
претендираното адвокатско възнаграждение, а именно 2 500 лв.
Препис от молбата е връчен на ответната страна С.Н.С., която чрез адв. М.Г. в срока е подала отговор с твърдения за неоснователност
на молбата.
За да се произнесе по
направеното искане, съдът взе предвид следното:
С Решение № 1423 от 02.12.2019 г. по делото
настоящият състав е приел, че процесуалният представител на въззивната страна е релевирал
своевременно възражение за прекомерност на хонорара. Съгласно чл. 7, ал. 2, т.
4 от Наредба № 1 за МРАВ минималното възнаграждение е в размер на 1 277,95 лв.
Претендираното възнаграждение е в двоен размер, поради което съдът намира, че
възражението за прекомерност е основателно. Делото действително е с фактическа
и правна сложност над средната, но хонорарът се претендира за процесуално
представителство пред въззивната инстанция, което се изчерпва с подаване на
отговор на въззивна жалба, явяване в едно съдебно заседание и изготвяне на
писмени бележки. Липсват усложнения в процеса пред въззивния съд, както и нови
доказателствени искания. В този смисъл в полза на въззиваемия следва да се
присъди сумата от 1 300 лв., която съдът преценява като адекватна на
организираната защита по делото.
Молбата за изменение е неоснователна.
Молителят не излага нови твърдения и не се
позовава на различни факти, които да подлежат на допълнителна преценка от
страна на съда, и които не са били вече съобразени при постановяване на
решението.
Доколкото ответната страна търпи последиците
от изгубването на делото, същата следва да понесе и отговорността за разноски.
За да не е тежестта на тези разноски неоправдано висока законодателят е
предвидил възможността страната да възрази срещу размера на договореното адвокатско
възнаграждение. В тази хипотеза съдът преценява доколко уговореното
възнаграждение е адекватно на положените от процесуалния представител усилия
при воденето на делото, както и извършените от него процесуални действия.
Страната е свободна да договаря с процесуалния си представител размера на
възнаграждението му, но ответната страна не е длъжна да понесе тежестта на тези
разноски в пълен размер.
Определянето на справедливото възнаграждение
на процесуалния представител не следва да е единствено съобразено с това колко
е материалният интерес и колко е предвидения в Наредба № 1 за МРАВ минимум.
Съдът има право на преценка какво възнаграждение е адекватно на положените усилия,
съобразно съвкупността от всички фактори, които определят дали едно дело следва
да се счита за сложно от фактическа и правна страна.
Разликата в сложността на едно дело не е
еднаква за първа и втора инстанция, доколкото производството пред втората инстанция
има характера на ограничен въззив. Въззивният съд обсъжда единствено спорните
между страните въпроси и се произнася по оплакванията в жалбата, с редица
изключения (приложение на императивна правна норма, защита на определена
категория лица и др). При липса на ангажиране и
съответно обсъждане на нови доказателства, разпит на свидетели, изслушване на
вещи лица, извършване на множество процесуални действия (подаване на становища,
явяване в съдебни заседания) и т.н., положените от процесуалния представител
усилия за водене на делото са в значително по-ниска степен от тези в
първоинстанционното производство. В този смисъл е неоправдано загубилата делото
страна да понесе разноски в същия размер като пред първа инстанция, само защото
е упражнила правото си да пренесе спора пред по-горния по степен съд.
Именно поради тези съображения и настоящият
състав е определил възнаграждение в размер на 1 300 лв. като е преценил, че
същото е адекватно на положените усилия на процесуалните представители на
въззиваемия, които се изчерпват с подаване на отговор на въззивна жалба,
явяване в заседание и изготвяне на писмени бележки.
Въз основа на горното съдът приема, че не са налице основания за изменение на
решението му в частта му за разноските.
С оглед на гореизложеното и на основание чл. 248 ГПК,
съдът
О П Р
Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх.№ 2799/27.01.2020 г. от Г.К. Чалокян, чрез адв. М.С. и адв. Ивайло Иванов, в която е обективирано искане за изменение на постановеното по делото Решение № 1423 от 02.12.2019 г. в частта за разноските.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
подлежи на касационно
обжалване с частна касационна жалба пред Върховния касационен съд в
едноседмичен срок от връчване на препис от съдебния акт и при наличието на
предпоставките по чл. 280 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.