№ 3981
гр. София, 24.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично
заседание на пети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Полина Люб. Амбарева
Членове:Мария Г. Шейтанова
Рафаела Ст. Матева
при участието на секретаря Яна Огн. Лалова
като разгледа докладваното от Полина Люб. Амбарева Въззивно гражданско
дело № 20241100504656 по описа за 2024 година
Производството е по реда на Глава двадесета "ВЪЗЗИВНО ОБЖАЛВАНЕ", чл. 258
и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба подадена И. Г. М. с адрес в
гр.София,бул.“********* срещу Решение № 18922 от 17.11.2023год. постановено по гр.д.
№66110/2022год. по описа на СРС,69 състав ,с което съдът е признал за установено по
предявените от "Топлофикация - Перник" АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Перник, ж. к. Мошино, ТЕЦ „Република“ , против И. Г. М. с ЕГН
********** , искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД,
че ответникът дължи на ищеца, както следва: сума в размер на 640,11 лв . – главница за
доставена от дружеството топлинна енергия през периода 01.05.2019 г. – 30.04.2021 г.
относно топлоснабден имот с адрес: гр. Перник, ул. "*********, ведно със законната лихва
върху главницата ,считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение -28.02.2022 г. до окончателното й погасяване, както и сумата от 88,71 лв. - лихва
за забава върху главницата за периода от 09.07.2019 г. до 10.01.2022 г., като е осъден
ответникът да заплати разноските в производството,от които сумата от 175 лв. – разноски за
исковото производство за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение , както и
сумата от 75лева,разноски в заповедното производство.
С жалбата първоинстанционното решение се оспорва изцяло като необосновано и
неправилно като се иска неговата отмяна ,като разноските бъдат възложени на
1
„Топлофикация Перник“АД.
В подадената въззивна жалба се излагат доводи, че претендираната сума била
прекомерна и необснована като се възразява срещу размера на главницата и дължимосттта
й.Изложени са и твърдения за некачествено топлоподаване.
В законноустановения двуседмичен срок по чл. 263, ал. 1 от ГПК въззиваемата
страна е депозирала отговор,с който е оспорила основателността на въззивната
жалба.Направено е искане решението да бъде потвърдено изцяло,включително в частта за
разноските.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован не се явява и не се
представлява като с депозирана молба преди съдебното заседание моли съда да постанови
решение ,с което да отмени атакуваното съдебно решение.
Въззиваемата страна, чрез процесуалния си представител, с писмено становище,
депозирано преди съдебното заседание, моли жалбата да бъде оставена без уважение, а
решението на първоинстанционния съд да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно. Моли за присъждане направените разноски, посочени в представения
списък на разноските по чл. 80 ГПК.
Софийски градски съд, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от
фактическа страна следното:
За да постанови решението си, районния съд е приел, че искът е допустим, тъй
като за процесните суми е водено заповедно производство по реда на чл. 410 от ГПК и е
издадена заповед за изпълнение от 20.04.2022 г. по ч. гр. д. № 13686/2022 г. по описа на СРС,
69 състав.
Приел е че до имота с адрес: гр. Перник, ул. "*********, в посочения в исковата
молба период ищецът е доставял топлинна енергия с уговореното качество, количество и
цена, както и че ответникът има качеството на потребител на услугите за процесния период .
Отбелязал е, че съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти
на топлинна енергия.
Приел е че за 01.05.2019 г. – 30.04.2021 г. е действал договор за продажба на
топлинна енергия за битови нужди при публично известни ОУ.
При определяне размера на процесното вземане, съдът е отбелязал ,че ответникът
не оспорва количеството доставена до имота топлинна енергия и нейния размер, поради
което е приел ,че същия се установява и представеното от ищеца извлечение от сметка по
партида на имот с аб. № ********** с адрес ул. „********* .
По отношение на претендираната мораторна лихва ,съдът е приел ,че по делото не
се твърди плащане и не се ангажират доказателства за това, поради което е приел ,че
2
съобразно приложимите общи условия ответникът е изпаднал в забава за заплащане на
процесните задължения, и дължи и мораторна лихва за забава в претендирания размер.
След като взе предвид направените с жалбата възражения и по реда на чл. 269
от ГПК, Софийски градски съд , за да се произнесе взе предвид следното:
Въззивната жалба се явява редовна и процесуално допустима - подадена е от
активно легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалването, в преклузивния срок
за обжалване и подлежи на разглеждане по същество.
Извършвайки служебно проверка за валидността на обжалваното решение, по реда
на чл. 269 ГПК, Софийски градски съд намира, че обжалваното решение се явява валидно.
За процесните суми е водено заповедно производство по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д.
№ 13686/2022 г. по описа на СРС, 69 състав като срещу издадената заповед за изпълнение
от 20.04.2022 г. в срок е подадено възражение от длъжника.Ето защо съдът е указал на
заявителя ,че може да предяви иск за установяване на вземанията си ,което той е сторил в
срока по чл.415 от ГПК.
Следователно налице са били положителните процесуални предпоставки за
упражняване правото на иск и не са били налице отрицателните процесуални предпоставки,
водещи до неговото погасяване. Първоинстанционния съд се е произнесъл именно по
предявените искове.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, по въпросите за незаконосъобразност на
обжалваното решение, въззивният съд е ограничен от изложеното в жалбата. Преценявайки
изложените доводи, становището на насрещната страна, както и събраните по делото
доказателства Софийски градски съд намира следното:
Основните доводи в жалбата са срещу размера на дължимата главница и нейната
дължимост.
Съобразно приетите по делото доказателства ,които не са оспорват , съдът приема,
че между жалбоподателя И. Г. М., в качеството му на собственик на посочения в исковата
молба топлоснабден имот и топлофикационното дружество е създадена валидна правна
връзка по продажба на топлинна енергия по силата на закона ,поради което същия като
клиент се е задължил да заплаща изцяло стойността на топлинната енергия доставена до
посочения в исковата молба топлоснабден имот.
Първоинстанционният съд при определяне размера на задължението е приел ,че
същия се установява от извлечение по сметка по партидата на имот,с аб. № ********** с
адрес ул. „*********,от което е видно ,че към за периода 01.05.2019год. – 30.04.2021год.
стойността на доставената топлинна енергия възлиза на 640,11лв.,а размера на мораторната
лихва за периода 09.07.2019год. до 10.01.2022год. възлиза на 88,71лв.
В писмения отговор на исковата молба ответната страна по делото е оспорила
общо претенцията на ищеца като необоснована.Не е изложила конкретни възражения срещу
размера и изискуемостта на задълженията ,като е възразила срещу поисканите от ищеца с
3
исковата молба съдебни експертизи ,с поставени задачи към вещите лица по отношение на
доставката на претендираната топлинна енергия ,стойността на същата и погасяването на
задълженията ,чрез плащане.
Следователно първоинстанционния съд правилно е кредитирал представеното с
исковата молба извлечение по партидата на имота на ответника като е приел ,че то не е
оспорено от него.
Поради съвпадение на мотивите на въззивния съд, с тези на първоинстанционния
съд, въззивната жалба се явява неоснователна, поради което обжалваното решение, следва да
бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно,включително в частта за разноските
,които са съобразени с изхода на спора.
По разноските за производството:
С оглед резултата от обжалването и оставянето без уважение на въззивната жалба
на основание чл. 273 във вр. с чл. 78, ал. 3 от ГПК на въззиваемата страна се дължат,
направените в хода на въззивното производство разноски, за които е представила и списък
по чл. 80 от ГПК. На основание чл. 78, ал. 8, вр. с чл. 37 от ЗПрП вр. с чл. 25, ал. 1 от
Наредба за заплащане на правната помощ, се определя на въззиваемото дружество сумата
100. 00 лв. юрисконсултско възнаграждение, предвид сложността на делото и неявяването в
открито съдебно заседание на процесуален представител на въззиваемия, които следва да
бъдат възложени в тежест на жалбоподателя.
Водим от изложеното и в същия смисъл, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 18922 от 17.11.2023год. постановено по гр.д.
№66110/2022год. по описа на СРС,69 състав.
ОСЪЖДА И. Г. М. с ЕГН ********** с адрес в гр.София,бул.“********* да
заплати на "ТОПЛОФИКАЦИЯ - ПЕРНИК" АД, ЕИК *********, гр. Перник, кв. Мошино,
ТЕЦ Република, сумата 100. 00 лв. юрисконсултско възнаграждение за процесуално
представителство по делото пред въззивния съд .
Решението не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4