РЕШЕНИЕ
№ 101
гр. Пловдив, 27.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Членове:Виделина Ст. Куршумова
Стойчева
Дафина Н. Арабаджиева
като разгледа докладваното от Виделина Ст. Куршумова Стойчева Въззивно
гражданско дело № 20225300500168 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.435, ал.2 и сл. от ГПК.
Образувано е по жалба на А. Д. Р., ЕГН: ********** в качеството си на
Едноличен търговец с фирма „Рад Стил - А.Р.“, ЕИК: *********, подадена чрез
пълномощника по делото адвокат С.М., против Разпореждане с изх.№ 80996 от
07.10.2021 г. постановено по изп.д.№ 20138240403628 по описа на ЧСИ Константин
Павлов, рег.№ 824 от КЧСИ, с район на действия - района на Окръжен съд Пловдив, с
което е постановен отказ за прекратяване на изпълнителното производство поради
настъпила перемпция и неправилно конституиране на „Българска банка за
развитие“АД като взискател по делото.
В жалбата се съдържат оплаквания за незаконосъобразност на обжалвания отказ
за прекратяване на изпълнителното дело. Жалбоподателят сочи, че изпълнителното
производство е образувано по молба на „Юробанк България“ АД и че както частен
правоприемник на този взискател е конституирана „Българска банка за развитие“АД за
сумата в размер на 11 462, 21 лева, изброяват се и извършените по изп.дело действия.
На първо място се оспорва конституирането на "Българска банка за развитие" АД като
взискател с довода, че тази банка не е частен правоприемник на „Юробанк България“
АД по смисъла на чл. 429, ал. 1 от ГПК, от което е и искането за прекратяване на
1
изп.производство по отношение на същата. На следващо място се твърди, че
изпълнителното производство е прекратено на осн.чл.433, ал.1, т.8 ГПК. Във връзка с
последното се сочи, че на 31.03.2017 г. е отправена молба за запор на банкови сметки, а
следващата молба за изпълнителни действия е от 16.07.2019 г. от друг взискател, който
неправилно е конституиран като взискател по делото. Моли за отмяна на обжалваното
разпореждане и за връщане на делото на съдебния изпълнител със задължителни
указания за приложението на процесуалния закон. Претендира се присъждането на
сторените в производството разноски.
Ответникът по жалбата - „Българска банка за развитие“АД, чрез пълномощника
си по делото адвокат А.Д., е подала отговор на жалбата, с който взема становище за
нейната неоснователност. Поддържа, че с изплащането на банковата гаранция се е
суброгирал в правата на удовлетворения кредитор - „Юробанк България“ АД и е
частен правоприемник по смисъл на чл.429, ал.1 ГПК, за което се развиват подробни
доводи с позоваването на съдебната теория и практика. Оспорва се прекратяването на
изпълнителното производство на осн.чл.433, ал.1, т.8 ГПК. Моли за оставяне на
жалбата без уважение и за потвърждаване на обжалваното разпореждане. Не
претендира присъждането на разноски.
Ответникът по жалбата - ТД на НАП Пловдив не взема становище.
В мотивите по чл.436, ал.3 от ГПК ЧСИ Константин Павлов излага доводи за
неоснователност на жалбата. Поддържа, че „Българска банка за развитие“АД се е
суброгирала в правата на взискателя „Юробанк България“ АД и е негов частен
правоприемник до размера на платената част от вземането. Излага подробно
съображения, че не са налице предпоставките за обявяване на настъпила перемпция на
изпълнителното производство. Моли за оставяне на жалбата без уважение.
Пловдивският окръжен съд, след като прегледа материалите по делото и
прецени доказателствата поотделно и в съвкупност, намира, че жалбата е подадена от
легитимирано лице – длъжник в изпълнителното производство, в срок е и е допустима
като насочена против отказ на съдебен изпълнител да прекрати производството, съгл.
чл.435, ал.2, т.6 от ГПК.
По същество съдът намира следното:
Производството по изп.д.№ 20138240403628 по описа на ЧСИ Константин
Павлов, рег.№ 824 от КЧСИ, е образувано по молба на „Юробанк България“ АД от
12.12.2013 г. за събиране на вземане от длъжника „Рад - Стил - А.Р.“, ЕИК: *********,
по изпълнителен лист от 06.11.2013 г., издаден по ч.гр.д.№ 15996/2013 г. по описа на
ПРС, XXI гр.с. въз основа на заповедта за изпълнение № 10916/05.11. 2013 г.
На 30.01.2014 г. е постъпила молба от длъжника с искане за разсрочено
погасяване на задължението с изплащането на 300 лева месечно до 15-то число на
2
месеца, считано от месец февруари. По делото се констатира се, че през периода
14.02.2014 г. - 16.05.2019 г. са платени общо 47 бр. вноски в различен размер за
погасяване на дълга, както следва: от 14.02.2014 г. до 23.12.2014 г. са постъпили 15
бр.погасителни вноски; от 30.03.2015г. до 28.12.2015 г. - 12 бр. погасителни вноски;
от 29.01.2016 г. до 30.12.2016 г. - 7 бр. погасителни вноски; от 30.01.2017 г. до
29.12.2017 г. - 6 бр. погасителни вноски; 01.03.2018 г. до 27.12.2018 г. - 6 бр.
погасителни вноски; на 16.05.2019 г. - 1 погасителна вноска.
Отделно от изложеното се установява, че на 28.10.2014 г. е постъпила молба от
„Българска банка за развитие“АД в качеството й на частен правоприемник на
„Юробанк И Еф Джи България“ АД по отношение на сумата от 11 462, 21 лева,
изплатена въз основа на Гаранционно споразумение от 04.02.2009 г. на банкова
гаранция.
На 15.12.2014 г. е постъпила молба от „Българска банка за развитие“АД за
извършването на справки за получавано възнаграждение от трудови правоотношения и
пенсии, както и за налагането на запори върху същите.
С молба от 22.07.2016 г. от „Българска банка за развитие“АД е поискано
налагането на запор върху възнагражденията от труд или пенсия на длъжника.
С разпореждане от 15.02.2017 г. на съдебния изпълнител е насрочен за опис
собствените на длъжника движими вещи на посочен адрес за 26.04.2017 г.
На 03.05.2019 г. е постъпила молба от длъжника, с която заявява, че до петата
година редовно е изплащал кредита, но е допуснал закъснение и затруднение за
плащането. Поискал е споразумение с банката, опрощаване на част от сумата и за
разсрочването й на вноски.
С молба от 16.07.2019 г. от „Българска банка за развитие“АД е поискано
проучването на имуществото на длъжника и налагането на запори.
На 24.07.2019 г. е наложен запор върху вземанията на длъжника в „Юробанк
България“ АД, за което е изпратено съобщение изх.№ 69381/24.07.2019 г.
Видно от съобщение изх.№ 75331/15.08.2019г., с разпореждане на съдебния
изпълнител е заличена като взискател „Юробанк България“ АД и на нейно място като
частен правоприемник е конституирана „Българска банка за развитие“АД.
На 18.03.2021 г. е насрочен опис на движими вещи на длъжника за 28.04.2021 г.
С молба от 31.08.2021 г. длъжникът е поискал от съдебния изпълнител да издаде
постановление за прекратяване на изп.производство, която е оставена без уважение от
съдебния изпълнител с обжалваното разпореждане.
С оглед на така установеното от фактическа страна съдът намира следното:
Длъжникът, жалбоподател в настоящото производство, обосновава искането си
3
за прекратяване на изпълнителното производство с два довода - за неправилно
конституиране на „Българска банка за развитие“АД на осн.чл.429, ал.1 ГПК и поради
перемпция на осн.чл.433, ал.1, т.8 ГПК, които искания поддържа в жалбата.
Относно довода за неправилно конституиране на „Българска банка за
развитие“АД, наведен като основание за прекратяване на производтвото: В
настоящото производство съдът действа като контролно - отменителна инстанция по
отношение законосъобразността на обжалваните действия на съдебния изпълнител. В
случая се обжалва отказът на съдебния изпълнител да прекрати изпълнителното
производство, според който липсва основание за посоченото искане. За да се произнесе
по искането на длъжника, настоящият съдебен състав взе предвид, че основанията, при
реализацията на които съдебния изпълнител трябва да пристъпи към прекратяване на
изпълнително производство, са императивно и изчерпателно уредени в разпоредбата на
чл. 433, ал. 1, т.1 - 8 от ГПК. Оспореното от длъжника конституиране на „Българска
банка за развитие“АД по молбата й от 15.12.2014 г., съответно законосъобразността на
конституирането на този взискател, не е предвидена в нито една от хипотезите на чл.
433, ал. 1, т.1 - 8 от ГПК. Изложените от длъжника доводи досежно приложението на
чл.429, ал.1 ГПК не подлежат на преценка в настоящото производство, доколкото
стоят извън основанията за прекратяване на изп.дело. Следва и да се добави по
отношение оспореното от длъжника конституиране на "Българска банка за развитие"
АД като взискател, че длъжникът има право да обжалва само лимитативно посочените
в чл. 435 от ГПК действия на ЧСИ. Присъединяването на взискател по делото само по
себе си не е изпълнително действие и то стои извън обхвата на защитата срещу
незаконни действия в конкретната правна норма, уреждаща реда за обжалване на
действията на ЧСИ. За всяко действие, засягащо неоснователно правната сфера на
длъжника, законодателят е предвидил съответен ред за защита на правата му, като
настоящият не е сред тях.
По аргумент от гореизложеното, след като оспореното конституиране на
взискателя не се включва в хипотезите на чл. 433, ал. 1, т.1 - 8 от ГПК за прекратяване
на изп. производство, а и неговата законосъобразност не подлежи на самостоятелно
обжалване от длъжника, то доводите на длъжника против легитимацията на взискателя
"Българска банка за развитие" АД са ирелевантни и по законосъобразността на
конституирането на тази банка съдът не следва да се произнася.
По отношение на искането за прекратяване на делото на осн.чл.433, ал.1, т.8
ГПК: Съгласно разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, изпълнителното
производство се прекратява, ако взискателят не поиска извършването на изпълнителни
действия в продължение на две години. Посоченият срок не е давностен, а процесуален
преклузивен срок, с изтичането на който срок се погасява само правото на взискателя
да продължи започналото изпълнително производство.
4
Съгласно задължителните разяснения, съдържащи се в мотивите към т. 10 на
тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 на ОСГТК на ВКС
изпълнителни действия са - насочването на изпълнението чрез налагане на запор или
възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или
вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач,
насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от
проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия
образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за
доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника,
извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на
експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на
разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.
Съдебната практика на ВКС еднозначно приема също така, че разрешенията,
дадени в т. 10 на ТР № 2/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС относно това, кое изпълнително
действие е валидно и прекъсва давността по смисъла на чл. 116 б."в"от ГПК намират
приложение и при фактическия състав на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.
Обобщавайки съдебната практика и теория по приложение на чл. 433ал.1, т. 8 от
ГПК се стига до извода, че фактическия състав на правната норма ще бъде осъществен,
когато в продължение на две години от последното извършено валидно изпълнително
действие, взискателят не е поискал извършването на нови изпълнителни действия.
Касае се до неоправдано процесуално бездействие на взискателя и дезинтересованост
от изпълнителното производство.
В настоящото производство не се установява прекратяване на изпълнителното
производство по право на основание чл. 433, ал. 1, т.8 от ГПК, поради настъпила
перемпция.
По делото се установява, че въз основа на молбата на длъжника от 30.01.2014 г.
са постъпвали периодични плащания през периода 14.02.2014 г. - 16.05.2019 г. на общо
47 бр. погасителни вноски. Така извършените плащания следва да се ценят като
признание на вземането, с които се прекъсва давността за същото по смисъла на чл.
116 б."а" от ЗЗД и е започнал да тече нов двугодишен срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 от
ГПК. Отделно от това следва да се има предвид, че срокът по чл.433, ал.1, т.8 ГПК е
бил прекъсван с молбите за налагане на запор от „Българска банка за развитие“АД от
15.12.2014 г. и 22.07.2016 г., насрочването на опис на движими вещи с разпореждане от
15.02.2017 г. на ЧСИ, молбата за налагане на запор от „Българска банка за
развитие“АД от 16.07.2019 г., както и на 18.03.2021 г. с насрочването на опис на
движими вещи от ЧСИ.
Съдът намира, че постъпленията на суми за погасяването на дълга и действията
от страна на взискателя и на съдебния изпълнител, представляват изпълнителни
5
действия, прекъсващи 2 годишния срок по т. 8 на чл. 433, ал. 1 от ГПК, съгласно т. 10
от ТР № 2/ 2015 г. по т. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. След като по делото са
постъпвали суми и са извършвани действия за удовлетворяването на изпълняемото
право на взискателя, то не може да се приеме, че взискателят е бездействал като е
изоставил изпълнението за период от две години.
В аспекта на изложеното се налага извод, че към момента, в който е поискано
прекратяване на делото на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК не е бил изтекъл
визираният в разпоредбата двугодишен период за настъпването на перемпция.
Предвид изложеното настоящият съдебен състав намира, че не е налице
основание за прекратяване на изп.д.№ 20138240403628. Постановеният от Константин
Павлов, рег.№ 824 от КЧСИ отказ за прекратяване на изпълнителното дело е
законосъобразен, а жалбата следва да бъде оставена без уважение като неоснователна.
При този изход на делото неоснователно е искането на жалбоподателя за
присъждане на разноски в производството, такива се следват на ответниците по
жалбата, но тъй като не претендира разноски, с решението не се присъждат разноски в
производството.
Мотивиран от горното, Пловдивският окръжен съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба на А. Д. Р., ЕГН: ********** в качеството
си на Едноличен търговец с фирма „Рад Стил - А.Р.“, ЕИК: *********, подадена чрез
пълномощника по делото адвокат С.М., против Разпореждане с изх.№ 80996 от
07.10.2021 г. постановено по изп.д.№ 20138240403628 по описа на ЧСИ Константин
Павлов, рег.№ 824 от КЧСИ, с район на действия - района на Окръжен съд Пловдив, с
което е постановен отказ за прекратяване на изпълнителното производство поради
настъпила перемпция и неправилно конституиране на „Българска банка за
развитие“АД като взискател по делото.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6