Определение по дело №456/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

Производството е по чл.435 и сл. от ГПК.

С разпореждане от 26.05.2010 г., ЧСИ Х. П., рег. № 741, с район на действие ОС – Кърджали е отказала да извърши поисканото действие относно намаляване на адвокатското възнаграждение по изп. дело № 33 по описа за 2010 г., тъй като съгласно чл.78, ал.5 от ГПК въпросът е от компетентност на съда.

Недоволна от отказа на Частния съдебен изпълнител е останала жалбодателката К. Х. М., която го обжалва като незаконосъобразен. В жалбата се сочи, че процесуалният представител на взискателя нямал участие в никакви конкретни процесуални действия, нямало данни същият да е правил искания да е оформял и представял документи. Делото не се отличавало с фактическа и правна сложност, поради което предявените й за заплащане допълнителни разноски следвало да бъдат съобразени с минималните размери на адвокатските възнаграждения, посочени в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. на ВАС и с тежестта на делото. Моли съда да отмени отказа на ЧСИ Хриса Пурнарова да уважи молбата й за намаляване на адвокатското възнаграждение, възлизащ в размер на 400 лв., съгласно договор за правна помощ с № 13632/21.04.2010 г. Претендира разноски.

Ответникът С. К. К., представляван от процесуалния си представител, в представено писмено възражение на основание чл.436, ал.3 от ГПК изразява становище за недопустимост и неоснователност на жалбата. Атакуваният отказ на съдебният изпълнител не бил от кръга действия, подлежащ на обжалване съгласно чл.435, ал.2 от ГПК. Изпълнителното основание било за периодично изпълнение през продължителен период от време до приключване на изпълнителното дело, а дните, определени за лични отношения с детето били почивни. Съгласно чл.10, т.1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за образуване на изпълнително дело било предвидено възнаграждение в размер на 100 лв. Трайно установената съдебна практика по въпроса за прекомерност адвокатското възнаграждение приемала трикратния размер съгласно Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения. Моли съда да остави без разглеждане жалбата и да прекрати производството. Направено е алтернативно искане за отхвърляне на подадената жалба.

Частният съдебен изпълнител е изложил мотиви, съгласно разпоредбата на чл.436, ал.3 ГПК, в които сочи, че обжалваните от длъжника действия не попадали в изброените от чл.435 от ГПК действия, като съдът бил компетентен да се произнесе относно размера на адвокатското възнаграждение.

Окръжният съд, след като обсъди представените по делото доказателствата, по повод и във връзка с подадената жалба, констатира:

Жалбата е допустима, а разгледана по същество е основателна.

Съгласно разпоредбата на чл.435, ал.2 и 3 от ГПК длъжникът може да обжалва постановлението за глоба и насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо, отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението, постановлението за възлагане, поради това, че наддаването при публичната продан не е извършено надлежно или имуществото не е възложено по най-високата предложена цена. Така изброените действия на съдебния изпълнител са изчерпателно изброени, като извън тях длъжникът не може да обжалва други действия. Посочените хипотези засягат същинските действия на съдебния изпълнител по удовлетворяването на взискателя, а въпросът относно размера на адвокатското възнаграждение касае разноските по изпълнителното дело. Правната уредба на разноските е регламентирана в Част първа “Общи правила”, Глава VІІІ, Раздел ІІ от ГПК. От систематичното място на тази уредба следва извода, че тези правила се отнасят за всички производства, уредени в ГПК, включително и в изпълнителното производство. В противен случай законодателят не би уредил тази материя в Част първа “Общи правила”, а би регламентирал специални норми за всяко производство отделно. В тази връзка, страните в изпълнителното производство имат право да повдигат въпроса относно разноските пред съдебния изпълнител, който е длъжен да се произнесе по едно такова искане и актът на съдебния изпълнител подлежи на съдебен контрол, въпреки че не е уреден изрично в специалните разпоредби на изпълнителния процес. Независимо от обстоятелството, че текста на чл.78, ал.5 от ГПК говори за правомощие на съда да присъди по-нисък размер на разноските, то такова правомощие има и съдебният изпълнител. Този извод се налага от систематичното тълкуване на Глава І “Основни положения” и Глава ІІ “Основни начала” от Част І “Общи правила” от ГПК, където всички принципи и начала са уредени във връзка със съдебните производства, което обаче не означава, че тези основни принципи и начала важат само за съдебните производства. Същото се отнася и за уредбата на страните, представителството, съобщенията, призовките и сроковете, където също се говори за граждански дела и компетентност на съда.

Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.5 от ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно, съобразно действителната фактическа и правна сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата. От приложеното копие на изпълнително дело № 33/2010 г. по описа на частен съдебен изпълнител Хриса Пурнарова с рег.№ 741 се установява, че същото е било образувано на 21.04.2010 г. по молба на взискателя – С. К. К., въз основа на приложен към молбата изпълнителен лист с дата 21.04.2010 г. на Кърджалийския районен съд, издаден на основание решение № 68 от 13.07.2009 г. по гр.д. № 128/2009 г. на Кърджалийски районен съд, срещу жалбоподателя по настоящото дело К. Х. М. за предаване на детето С. К. К.. Заплатеното от взискателя възнаграждение за адвокат, съгласно приложен към делото договор за правна помощ, е в размер на 400 лв. плюс 80 лв. за всяко изпълнително действие. От клаузите на договора за правна помощ може да се направи извод, че сумата от 400 лв. е договорена за образуване на изпълнителното дело, т.е. на основание чл.10, т.1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а сумата от 80 лв. за всяко изпълнително действие е договорена на основание чл.10, т.4 от цитираната наредба. Така договореното и заплатено адвокатско възнаграждение за образуване на изпълнителното дело е прекомерно, съобразно действителната фактическа е правна сложност на делото, поради което следва да бъде намалено на основание §2 от ДР от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Процесуалните действия по образуването на изпълнително дело № 33/2010 г. по описа на частен съдебен изпълнител Хриса Пурнарова с рег.№ 841 не са необичайни и извънмерни, които налагат определянето на такова адвокатско възнаграждение. Ето защо следва да бъде присъден по-нисък размер на разноските, в частта им относно договореното адвокатско възнаграждение за образуване на изпълнителното дело като същите се намалят от 400 лв. на 300 лв., или до трикратния размер на адвокатското възнаграждение, съгласно разпоредбите на чл.10, т.1, във вр. с §2 от ДР от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, във вр. с чл.78, ал.5 от ГПК.

По отношение на адвокатското възнаграждение, договорено на основание чл.10, т.4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, то същото е дължимо под условие, ако бъдат извършени изпълнителни действия. Впрочем, това адвокатско възнаграждение не е предмет на жалбата, поради което съдът не излага съображения в тази насока.

Имайки предвид изложеното следва да бъде постановено решение, с което да бъде присъден по-нисък размер на разноските, в частта им относно договореното адвокатско възнаграждение за образуване на изпълнително дело на основание чл.10, т.1, във вр. с §2 от ДР от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като същите се намалят от 400 лв. на 300 лв. При този изход на делото в полза на жалбодателката следва да бъдат присъдени направените по това производство разноски в размер на 25 лв.

Ето защо и на основание чл.10, т.1 във вр. с §2 от ДР от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,във вр. с чл.78, ал.5 от ГПК, Окръжният съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ отказа на ЧСИ Хриса Пурнарова, рег. № 741, с район на действие ОС – Кърджали, обективиран в разпореждане от 26.05.2010 г., с който е отказано намаляване на адвокатското възнаграждение, договорено на основание чл.10, т.1, във вр. с §2 от ДР от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения по изп. дело № 33 по описа за 2010 г. на ЧСИ Хриса Пурнарова, вместо което постановява:

НАМАЛЯВА размера на адвокатското възнаграждение по изпълнително дело № 33/2010 г. по описа на частен съдебен изпълнител Хриса Пурнарова с рег.№ 741, договорено на основание чл.10, т.1, във вр. с §2 от ДР от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, между взискателя С. К. К. и адв. В. Р. от АК – П. с договор за правна помощ № 13632 от 21.04.2010 г., от 400 лв. на 300 лв.

ОСЪЖДА С. К. К. от Г., ул.”В.А. бл.”Г., вх.””, ап., с ЕГН * да заплати на К. Х. М. от Г., ул.”В.А. № ., вх.”.”, ап., с ЕГН * направените по делото разноски в размер на 25 лв.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: Членове: 1. 2.