Р Е Ш Е Н И Е
№ 260318 / 17.3.2021г.
гр. Перник, 17.03.2021 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, XI състав, в открито съдебно заседание
на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ
КРИСТИНА КОСТАДИНОВА
при
участието на секретаря Даниела Асенова, като разгледа докладваното от съдия К.
Костадинова гр.д. № 4425 по описа на
съда за 2020 година и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 415 от ГПК.
Образувано е
по искова молба на „Топлофикация Перник“, с ЕИК: *********, подадена чрез
процесуалния му представител – юрк. Анна Софрониева, срещу Р.Д.В., с ЕГН: **********,
с която се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца
сумата от общо 1796.53 лева, представляваща стойността на доставена и ползвана,
но незаплатена топлинна енергия, за имот – апартамент № 4, находящ се в ******,
от които главница в размер на 1641.44 лева за периода от 01.05.2018 г. до
30.04.2019 г. вкл, и 155.09 лева – обезщетение за забава за периода от
10.07.2018 г. до 09.03.2020 г., както и законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ до
окончателното плащане на сумата. Претендират се и направените по делото
разноски.
В исковата
молба се твърди, че между страните съществува валидно облигационно отношение,
възникнало по силата на приети от държавен орган (КЕВР) общи условия, които са
публикувани по установения ред и по отношение на които ответникът не е изразил
несъгласие. Уточнява се, че в тази връзка не е необходимо сключването на индивидуален
договор с потребителите. Твърди се, че имотът, за който е доставяна топлинната
енергия, се намира в топлоснабдена сграда – етажна собственост (СЕС), като
ищецът е изпълнил задължението си и е доставял топлинна енергия за отопление и
горещо водоснабдяване. Посочва се, че въпреки това ответникът не е изпълнил
задължението си за заплащане на дължимите суми.
С исковата
молба са представени: копие от извлечение от сметка и копие от вестник „Съперник”
от 2008 г. с публикувани общи условия за продажба на топлинна енергия за битови
нужди. В хода на делото са представени: писмо от Община Перник от 06.01.2021 г.
и уведомително писмо от „Перник – инвест” ЕООД.
Препис от исковата
молба е връчен на ответника по делото. В срока по чл. 131 от ГПК от същия чрез
процесуалния му представител адв. Д.М. е депозиран писмен отговор, с който
предявените искове се оспорват като неоснователни. На първо място се оспорва
качеството потребител на топлинна енергия на ответника. Възразява се срещу
възникването на облигационни отношения по силата на закона и общите условия на
дружеството. Поддържа се, че именно последното следва да докаже наличието на
облигационна връзка. Обръща се внимание и че липсват доказателства ответникът
да е собственик/ползвател на топлоснабдения имот респективно ползвател на
топлинна енергия в процесния имот. Оспорват се представените с исковата молба
документи – като се твърди, че същите не доказват качеството потребител на
ответника за процесния период. Твърди се, че общите условия на дружеството не
били надлежно оповестени – не били публикувани в централен и местен ежедневник,
поради което не са произвели действие. Посочва се и че липсват документи за
откриване на партида на името на лицето. По тези съображения се твърди, че
страните не са били в облигационни отношения през процесния период.
На следващо място се оспорват
претендираните по делото суми. В тази връзка се оспорва представеният документ
„извлечение от сметка“, като доколкото същият бил съставен от дружеството, то
не можел и да служи като доказателства за неговите претенции. В тази връзка се
оспорва и редовността на воденото от ищеца счетоводство. С тези аргументи се
иска претенциите да бъдат отхвърлени. Претендират се разноски.
В съдебно заседание, проведено на
18.01.2021 г., процесуалният представител на ответника адв. М. заявява изрично,
че не оспорва обстоятелствата, че за процесния период до процесния имот реално
е била доставяна топлинна енергия и че същата е отчитана правилно, както и не
оспорва размера на претендираните вземания. В тази връзка съдът е приел
окончателен доклад по делото, в който е посочил тези обстоятелства като
безспорни и ненуждаещи се от доказване, срещу което страните, присъстващи в
съдебното заседание, не са възразили.
В съдебно
заседание, проведено на 22.02.2021 г., процесуалният представител на ищеца иска
постановяване на решение съобразно всички събрани по делото доказателства.
Процесуалният
представител на ответника изразява становище, че исковите претенции следва да
бъдат отхвърлени, доколкото по делото не се установява ответникът да е
собственик на имота.
Пернишкият
районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:
От ищцовото дружество е депозирано заявление за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу
ответниците за вземания, които са предмет на настоящото производство. В тази
връзка по подаденото заявление районният съд е издал заповед № 1500/05.06.2020
г. по ч.гр.д. № 2464/2020 г. по описа на РС Перник. Последната е връчена на длъжника.
По делото е представено извлечение от в-к. „Съперник“
от 29.04.2008 г. от което е видно, че общите
условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от 2008 г. на
„Топлофикация Перник“ ЕАД са публикувани в един местен ежедневник.
От представено по делото извлечение от сметка се
установява, че титуляр на партида при ищцовото дружество за имот с адрес: ******,
ап. 4 е лицето Р.Д.В..
От представено по делото писмо от Община Перник,
дирекция „МПТ” от 06.01.2021 г. се установява, че за имот с адрес: ******, ап.
4 в информационния масив на дирекция „МПТ” не е подадена декларация по чл. 14
от ЗМДТ. В тази връзка и имотът е предеклариран служебно на лицата С.Г.М. и А.Г.В.
като наследници на починали собственици Г.С.М. и М.Д.. Липсва наличие на
хартиен носител.
От уведомително писмо изх. № 59/16.02.2021 г. от
дружеството „Перник –Инвест” ЕООД се установява, че в архивите на дружеството не се съхранява договор за покупко
продажба на имот с адрес: ******, ап. 4 и собственици Г.С.М. и/или М.Д..
Така установената фактическа обстановка налага
следните изводи от правна страна:
Исковете
са с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД вр. с чл.
150, ал. 1 от Закона за енергетиката вр. с чл. 124, ал. 1 вр. с чл. 415 от ГПК
– за установяване вземането на ищеца към ответниците за
доставена топлинна енергия, за посочения по-горе имот, за което е издадена
заповед № 1500/05.06.2020 г. по ч.гр.д. № 2464/2020 г. на
ПРС за изпълнение на парично задължение по чл. 410
от ГПК.
Издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника, който е депозирал
възражение срещу същата. Това е наложило даване на указания за предявяване на
иск в хипотезата на чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК. В тази връзка предявеният
установителен иск е допустим като целта му е издадената заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 от ГПК да влезе в сила след установяване
съществуването на вземането по съдебен ред в исково производство.
В тежест на ищеца е да установи, че между страните по делото е налице
облигационна връзка за продажба на топлоенергия, както и че същият е изпълнил
задължението си за реално доставяне на топлинна енергия съответно и нейната
стойност. Посочената доказателствена тежест е указана изрично на ищеца с
доклада по делото, като в същия на ищеца е указано и че не сочи доказателства
за обстоятелствата, за които носи доказателствената тежест в процеса.
Съгласно чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката (ЗЕ) продажбата на топлинна енергия на потребители за битови нужди, в това число и за общите части в сградите етажна собственост, се осъществява при публично известни общи условия, изготвени от дружеството и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР). В това отношение, облигационната връзка между топлопреносното дружество и потребителя възниква по силата на закона, от момента на възникване качеството потребител. Последното е определено в чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, като съгласно тази разпоредба потребител на топлинна енергия е всеки собственик респективно титуляр на вещно право на ползване в сграда-етажна собственост, присъединен към абонатната станция или към нейното самостоятелно отклонение. Следователно отношенията между потребителя и топлофикационното дружество възникват по силата на закона от момента, в който за определено лице възникне качеството на клиент на топлинна енергия, като не е необходимо да се сключва индивидуален писмен договор между потребителя и доставчика на услугата.
Съгласно
т. 1 от Тълкувателно решение № 2/17.05.2018 г. по тълк.д. № 2/2017 г. на ОСГК
на ВКС собственикът респективно ползвателят няма да отговарят за сумите за
потребена топлинна енергия само в случай, че имотът се ползва от трето лице на
договорно основание и между последното и топлопреносното предприятие е сключен
договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през
процесния период.
В
тази връзка достатъчно е да се установи, че ответникът е потребител на топлинна
енергия, съответно, че общите условия са произвели действие.
От
разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ е видно, че потребител на топлинна енергия
е лицето, което получава топлинна енергия и я използва за собствени нужди като
ползва топлоснабдения имот в качеството
си на собственик на същия или по силата на учредено в негова полза вещно право
на ползване върху имота.
В
конкретния случай по делото не са ангажирани никакви доказателства, от които да
се установи, че ответникът е собственик на процесния имот или ползвател на
същия на вещноправно или облигационноправно основание. Твърдения ответникът да
е ползвател на имота на вещноправно или облигационноправно основание не са и
въведени по делото. В този смисъл и извлечението от сметка, като изходящ от
ищеца документ, само по себе си не е достатъчно да обоснове извод, че щом
ответникът В. е титуляр на партидата, същият е и собственик/ползвател на имота.
По
тези съображения и предявеният иск за главница следва да бъде отхвърлен.
Доколкото главният иск е неоснователен, то за неоснователна следва да се приеме
и акцесорната претенция за обезщетение за забава, поради което последната също
следва да бъде отхвърлена.
Предвид
извода, че между страните по делото въобще не е налице облигационна връзка през
процесния период, то и съдът не намира за нужно да обсъжда останалите наведени
по делото доводи. Само за пълнота следва да се отбележи, че ответникът В.
вероятно е съпруг на лицето Анелия Ворукова, на която процесният имот е
предеклариран служебно. Това обаче е станало на основание наследство, поради
което дори Анелия Ворукова да притежава идеална част от имота, то същата не е
придобита в режим на съпружеска имуществена общност и не е налице солидалрна
отговорност на съпрузите.
По исканията за разноски на страните:
Съгласно т.
12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК
на ВКС съдът, който разглежда иска по чл. 422 респ. чл. 415, ал. 1 от ГПК,
следва да се произнесе по дължимостта на разноските, направени в заповедното
производство като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноски,
както в исковото, така и в заповедното производство.
Искане за
разноски в производството са направили и двете страни. Предвид изхода на същото
такива се дължат единствено на ответната страна.
По
разноските в ч.гр.д. № 2464/2020 г. по описа на Пернишкия РС /заповедно
производство/ .
Претенцията
на заявителя /ищец/ за разноски е неоснователна.
Длъжникът
/ответник/ не претендира разноски в това производство.
По разноските
в гр.д. № 4425/2020 г. по описа на Пернишкия РС /исково производство/ .
Претенцията
за разноски на ищеца е неоснователна.
Претендират
се от процесуалния представител на ответника разноски за адвокатски хонорар – в
минимален размер по Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения – при условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за
адвокатурата. По делото обаче е налице договор за правна защита и съдействие
към отговора на исковата молба. От същия е видно, че ответникът е направил
разноски за адвокатски хонорар в размер на 350 лева като сумата е отбелязана
като заплатена. В тази връзка и не е налице хипотеза на осъществена безплатна
адвокатска защита. По тези съображения и сумата от 350 лева следва да бъде
присъдена на ответника В. /а не на адв. М. по реда на ЗА/. Претенцията за
адвокатски хонорар не е прекомерна предвид материалния интерес по делото и
разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от
горното, Пернишкият районен съд:
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация Перник“ АД, с ЕИК: *********, седалище и
адрес на управление: гр. Перник, кв. Мошино, ТЕЦ Република, срещу Р.Д.В., с
ЕГН: ********** и с адрес: ***, установителни искове за признаване за
установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от общо 1796.53 лева,
представляваща стойността на доставена и ползвана, но незаплатена топлинна
енергия, за имот – апартамент № 4, находящ се в ******, от които главница в
размер на 1641.44 лева за периода от
01.05.2018 г. до 30.04.2019 г. вкл. и 155.09
лева – обезщетение за забава за периода от 10.07.2018 г. до 09.03.2020 г.,
както и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на ЗИПЗ до окончателното плащане на сумата, за които
вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 2464/2020 г. по описа на Пернишкия РС.
ОСЪЖДА „Топлофикация Перник“ АД, с ЕИК:
********* ДА ЗАПЛАТИ на основание
чл. 78, ал. 3 от ГПК на Р.Д.В., с ЕГН: ********** сумата от 350 лева разноски за адвокатско
възнаграждение в в настоящото исково производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЛЕД влизане на
решението в сила на решението, изисканото ч. гр. д. № 2464 по описа за 2020 г.
на Пернишки районен съд да бъде върнато на съответния състав, като към
него се приложи и препис от влязлото в сила решение по настоящето дело.
РАЙОНЕН СЪДИЯ
К.
КОСТАДИНОВА
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА: И.Д.