№ 9967
гр. София, 27.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 74 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:МАРИЯ Т. ДОЛАПЧИЕВА
при участието на секретаря Ц.А ИВ. ЯНАКИЕВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Т. ДОЛАПЧИЕВА Гражданско дело
№ 20221110161059 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на И. П. Д. срещу з, с която е предявен
иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за заплащане на сумата в размер на 25 000 лева,
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и
страдания, както и за сумата в размер на 98 лева, представляваща обезщетение за причинени
имуществени вреди, изразяващи се в направени разходи за лечение, вследствие на настъпило
на 16.12.2021 г. ПТП, причинено по вина на водача на МПС „Шкода Фабия“ с рег. № ,,
който е имал сключена застраховка „Гражданска отговорност“ с ответното дружество, ведно
със законната лихва върху всяка от сумите от 05.05.2022 г. до окончателното плащане.
В исковата молба се поддържа, че на 16.12.2021 г. в гр. София, при движение по
изхода на магазин „Лидъл“ в посока бул. „Александър Стамболийски“ водачът на МПС
„Шкода Фабия“ с рег. № ,, предизвикал ПТП с ищеца И. Д., която пресичала бул.
„Александър Стамболийски“ в близост до изхода на магазин „Лидъл“. Сочи, че вследствие
на инцидента получила травма на коляното на левия крак, като след инцидента посетила
УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“, където й била поставена гипсова шина, а впоследствие и
извършена операция за евакуация на образуван хематом от травмата. Поддържа, че заради
неотшумяващи болки в областта на коляното и ограничена подвижност в лява колянна става
постъпила в „Национална специализирана болница за физикална терапия и рехабилитация“
ЕАД за провеждане на рехабилитация в периода от 24.01.2022 г. – 31.01.2022 г. Твърди, че
въпреки проведеното лечение продължава да изпитва силни болки, като движението й било
затруднено и се придвижвала с помощно средство. Отделно от това сочи, че след инцидента
изпитва чувство на тревожност, страх при пресичане и се чувствала потисната поради
необходимостта от чужда помощ в ежедневните дейности. Сочи, че за лечението на
причинените увреждания е направила разходи в общ размер на 98 лева. Твърди, че към
датата на ПТП делинквентът – водачът на автомобил МПС „Шкода Фабия“ с рег. № ,, бил
застрахована страна по валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ при
ответното дружество, поради което и отправила претенция до ответника да заплати
обезщетение за претърпените от нея неимуществени и имуществени вреди, но ответникът
отказал изплащане на такова. По така изложените доводи моли за уважаване на предявените
искове, като претендира и разноски.
1
В срока по чл. 131 ГПК ответникът з оспорва исковете по основание и размер. Оспорва
механизма на ПТП, наличието на противоправно поведение, вината на водача на процесното
МПС и връзката между твърдените вреди и противоправното поведение на водача. Твърди,
че вината за настъпване на произшествието е на ищеца, а в условията на евентуалност
релевира възражение за съпричиняване, като поддържа, че ищецът И. Д. е пресичала
пътното платно на необозначено за това място без да се увери в собствената си безопасност
и е нарушила чл. 113 и чл. 32, ал. 2 ЗДвП. Намира претенцията на ищеца за обезщетение за
неимуществени вреди за завишена и несъответна на тежестта на твърдените вреди.
Претендира разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира от
фактическа и правна страна следното:
За основателността на иска с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ в тежест на ищеца е да
докаже, че е претърпял описаните неимуществени вреди в причинна връзка с ПТП,
настъпило в резултат на виновно и противоправно поведение на водач на МПС, чиято
гражданска отговорност към датата на ПТП е застрахована при ответника. При установяване
на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираните
вземания. С оглед възраженията за липса на вина и съпричиняване, в тежест на ответника е
да установи наличието на изключващи вината обстоятелства, както и твърдените от него
действия/бездействие, с които ищецът е допринесъл за настъпване на вредите.
С оглед твърденията на страните и на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 ГПК с доклада
по делото е отделено за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че
процесното ПТП е настъпило в срока на застрахователно покритие по сключена с ответното
дружество застраховка „Гражданска отговорност“ на водача, управлявал лек автомобил
„Шкода Фабия“ с рег. № ,, поради което и на основание чл. 153 ГПК съдът приема този факт
за установен.
От събраните по делото писмени доказателства, включително приетия констативен
протокол за ПТП с пострадали лица № К-630 от 16.12.2021 г., приобщената
административно-наказателна преписка, образувана по повод процесното ПТП,
неоспореното от страните заключение на съдебната автотехническа експертиза, както и
показанията на свидетелите Ю. К. П. и Петър Димитров Данаилов, се установява, че на
16.12.2021 г., около 13:20 часа в гр. София, при магазин „Лидъл“, находящ се на бул.
„Александър Стамболийски“ № 196, водачът на лек автомобил „Шкода Фабия“ с рег. № , -
Ю. К. П., се е движел от изхода на магазин „Лидъл“ с посока към бул. „Александър
Стамболийски“ и поради недостатъчно внимание не е пропуснал и реализирал ПТП с
пресичащия, от дясно наляво спрямо посоката на движение на лекия автомобил, пешеходец
И. П. Д., след което водачът на автомобила продължил напред, като навлязъл на бул. „Ал.
Стамболийски“ и реализирал ПТП с друго МПС, движещо се в колона от автомобили. От
събраните по делото гласни доказателства чрез разпита на свидетеля Ю. К. П., се
установява, че при управление на МПС „Шкода Фабия“ с рег. № ,, същата не е могла да
овладее автомобила при потегляне от спряло положение, като при настъпване на
произшествието пострадалата, която била заедно със свидетеля пд, е била тръгнала да
пресича. В същия смисъл е и посоченото от свидетеля пд, който подробно описва
настъпването на произшествието, като от показанията му се установява, че процесният
автомобил се е движел плътно вдясно – до тротоара. Съдът намира показанията на
свидетелите за логични, последователни и непротиворечащи на останалите събрани по
делото доказателства. Съгласно неоспореното и прието заключение на съдебната
автотехническа експертиза, което съдът намира за пълно, обективно и компетентно
изготвено, от техническа гледна точка причина за настъпване на процесното ПТП е именно
поведението на водача на МПС „Шкода Фабия“ с рег. № ,, който не е упражнявал
непрекъснат контрол върху управлението на превозното средство, вследствие на което е
ударил ищцата. Вещото лице е посочило, че ударът е бил предотвратим, ако водачът на
автомобила е упражнявал непрекъснат контрол върху управлението на същия, като е
оставил безопасна дистанция до пешеходката без да навлиза на платното за движение на
бул. „Ал. Стамбплийски“. При изслушването му вещото лице допълва, че в случая е налице
рязко потегляне на превозното средство, при което пешеходецът не е имал възможност да
2
предотврати произшествието дори и чрез спиране на едно и също място.
Ето защо и при съвкупната преценка на посочените доказателства се налага извод, че
виновен за настъпване на процесното ПТП е именно водачът на лек автомобил „Шкода
Фабия“ с рег. № ,, който е нарушил разпоредбата на чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗДвП, установяваща
обща забрана за всички участници в движението по пътищата с поведението си да създават
опасност или пречки за движението, да поставят в опасност живота и здравето на хората,
както и да причиняват имуществени вреди. Нарушена е и разпоредбата на чл. 25, ал. 1 ЗДвП,
съгласно която при извършване на маневра да се съобрази с положението на останалите
участници в движението, както и да намалят скоростта и в случай на необходимост да
спрат, когато възникне опасност за движението.
От представените по делото медицински документи, както и от заключението на
вещото лице по съдебно-медицинската експертиза, което съдът намира за пълно обективно
и компетентно изготвено, се установява, че вследствие на процесното ПТП на ищцата са
причинени телесни увреждания – мекотъканна травма – контузия в областта на ляво коляно,
налагаща имобилизация на ляв крак, като на 28.12.2021 г. поради наличието на голям
хематом на меки тъкани се наложило провеждане на хирургична интервенция с инцезия и
евакуация на хематома /оперативно лечение/, след което отново се е поставена гипсова
имобилизация, която е свалена при проведен на 17.01.2022 г. преглед. Установява се, че в
периода от 24.01.2022 г. д о 31.01.2022 г. е била извършена и рехабилитация. Съгласно
заключението макар и ангажираща само меки тъкани, в случая травмата е била сравнително
тежка и за повече от 30 дни е водела до функционално значимо затруднение в движенията
на левия долен крайник по отношение на основните му функции – опорна и ходилна.
Посочено е, че при липса на настъпили усложнения в хода на оздравителния процес може да
се очаква възстановяване до около 2-2,5 месеца след инцидента, като за същия период е било
препоръчително при придвижване пострадалата да отбременява натоварването на крайника
и да ползва помощни средства. Съгласно заключението непосредствено след инцидента и
след приложената хирургична интервенция придвижването на пострадалата е било
затруднено, като това е затруднявало самообслужването и е обуславяло нужда от помощ в
ежедневните й дейности – обличане, хигиена и др. Констатирано е, че от наложилата се
операция на травмата ще остане белег, който е постоянен и за цял живот, като не са
констатирани данни ищцата да е страдала от заболяване, което да се е отразило на
възстановителния период. При изслушването му вещото лице допълва, че функцията на
крака следва да е възстановена.
От неоспорените и приети по делото фактури и фискални бонове към тях се
установява, че ищцата е направила разходи за лечение в размер на 98 лева, представляващи
сбор от сумите за потребителски такси – стационар НЗОК в размер съответно на 40,60 лева
и 14,40 лева, както и сумата за преглед в амбулатория в размер на 40 лева. Съгласно
заключението на съдебно-медицинската експертиза разходите, за които са представени
фактури за заплатени потребителски такси – стационар от 24.01.2022 г. и 31.01.2022 г. са за
проведено стационарно лечение за рехабилитация, във връзка с причиненото увреждане при
ПТП и е регламентирано от НЗОК, като разходът за контролен преглед също е бил направен
във връзка с преглед и преценка на състоянието на травмирания крайник във връзка с
процесното ПТП и поради това е бил необходим.
По делото са събрани и гласни доказателства чрез разпита на свидетеля пд, от
показанията на който се установява, че вследствие на инцидента ищцата е претърпяла болки,
получила е синини на краката, както и хематом на левия крак, пиела лекарства за
обезболяване, като първоначално ползвала патерици и се налагало свидетелят Данаилов да й
помага в ежедневните дейности, а впоследствие при излизания използвала бастун.
Свидетелят посочва, че след инцидента ищцата се затворила в себе си, излизала рядко, тъй
като накуцвала, ходела трудно, усещала болка при разваляне на времето. Съдът намира
показанията на свидетеля за добросъвестно дадени, последователни и непротиворечащи на
останалите събрани по делото доказателства, поради което следва да бъдат ценени,
доколкото и свидетелят има най-преки впечатления от възстановителния процес на ищцата.
Предвид изложеното съдът намира, че от събраните доказателства се установяват
всички елементи от правопораждащия съдебно предявеното материално право фактически
състав относно обстоятелството, че констатираните увреждания и всички претенцирани
3
разходи от ищцата са причинени в резултат именно на процесното ПТП, който извод се
налага не само от заключението на вещото лице, но и при оценката на същото наред с
останалите събрани по делото писмени и гласни доказателства.
При това положение на разглеждане подлежи въпросът в какъв размер е възникнало
то, респ. какъв е размерът на причинените от ПТП неимуществени вреди.
Обезщетението за неимуществени вреди в хипотезата на чл. 432, ал. 1 КЗ се определя
от съда в съответствие с установения в чл. 52 ЗЗД принцип за справедливост. Съгласно
разпоредбата на чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост. Съгласно ППВС № 4/1968 г. понятието „справедливост“ по смисъла на чл.
52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано с преценка на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да бъдат съобразени от съда при определяне на
размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания
могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата,
при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените
морални страдания, загрозявания и пр. Справедливо по смисъла на чл. 52 ЗЗД обезщетение
означава да бъде определен от съда онзи точен паричен еквивалент на всички понесени от
конкретното увредено лице болки, страдания и неудобства – емоционални, физически и
психически сътресения, които намират не само отражение върху психиката му, но му
създават и социален дискомфорт за определен период от време, а понякога и реална
възможност за неблагоприятни бъдещи прояви в здравословното му състояние и които в
своята цялост представляват конкретните неимуществени вреди. Същевременно
обезщетението за неимуществени вреди има паричен израз, поради което всякога се явява
детерминирано и от икономическа конюнктура в страната, една от проявните форми на
която са и нормативно определените лимити за отговорността на застрахователя,
независимо че те сами по себе си не са пряк израз на принципа за справедливост по смисъла
на чл. 52 ЗЗД.
При това положение, за да се определи размерът на претендираното от ищцата
обезщетение, следва да бъдат взети предвид характера на уврежданията – касае се само за
мекотъканни травми – травма на десния долен крайник, сравнително краткия
възстановителен период – за 2 – 2,5 месеца след инцидента, както и че функцията на крака е
възстановена. Същевременно следва да бъде взето предвид и обстоятелството, че се касае за
сравнително тежка травма, наличието на траен белег, вследствие на претърпяната операция,
обстоятелството, че се е наложило извършването на операция на крака, съпроводена с
едноседмичен болничен престой, както и извършената впоследствие рехабилитация също
свързана с престой в болница. Следва да се вземе предвид и обстоятелството, че в
продължение на около месец ищцата е била с имобилизация на крака, което несъмнено е
създало съществени неудобства в ежедневните й дейности. Следва да се вземе предвид и
установеното от показанията на свидетеля пд (съпруг на пострадалата), който посочва, че
ищцата се е придвижвала вкъщи с патерици и са били необходими около 3 месеца за
възстановяване на синините. От показанията на свидетеля се установява още и наличието на
посттравматична симптоматика, включително и факта, че след инцидента ищцата е излизала
рядко, затворила се е в себе си, а когато излизала използвала помощно средство и се
оплаквала от болки при разваляне на времето. Съдът намира показанията на свидетеля за
добросъвестно дадени и непротиворечащи в посочената част на останалите събрани по
делото доказателства.
Всички тези обстоятелства, преценени поотделно и в съвкупност, налагат извод, че
съответстващо на критериите за справедливост е обезщетение в размер на 9 600 лева, като
същото е от естество да обезщети твърдените от ищцата и доказани неимуществени вреди.
Следователно предявеният иск следва да бъде уважен до този размер, а за разликата до
пълния предявен размер от 25 000 лева следва да бъде отхвърлен.
По отношение на предявения иск за заплащане на обезщетение за имуществени вреди,
съдът намира, че при съвкупната преценка на доказателствата по делото, същият се явява
основателен. От представените по делото фактура и фискални бонове се установява, че
ищцата е направила разходи в общ размер на 98 лева, свързани със заплащане на
потребителски такси – стационар и на такса за извършване на преглед. Съгласно
заключението на съдебно-медицинската експертиза заплащането на потребителските такси е
4
за проведеното стационарно лечение за рехабилитация и същото е по повод процесното
ПТП, а заплатеният контролен преглед е бил необходим и е направен също във връзка с
увреждането от процесното ПТП. Ето защо и доколкото посочените разходи се явяват в
причинна връзка с настъпилото събитие, предявеният иск за заплащане на обезщетение за
имуществени вреди в общ размер на 98 лева се явява основателен и следва да бъде уважен в
пълния предявен размер.
На следващо място съдът намира, че при съвкупната преценка на доказателствата по
делото не са налице предпоставки за приемане на извод за съпричиняване на настъпилия за
ищцата вредоносен резултат. Съобразно чл. 51, ал. 2 ЗЗД основание за намаляване на
размера на отговорността на делинквента е, ако и пострадалият е допринесъл за
настъпването на вредите. Такова съпричиняване е налице, когато освен с поведението на
делинквента увреждането се намира в пряка причинно-следствена връзка и с поведението на
самия увреден. Съпричиняването има обективен характер, като от значение е единствено
наличието на такава обективна причинно-следствена връзка, а е ирелевантно субективното
отношение на пострадалия /т. 7 от ППВС № 17/18.11.1963 г./. Принос по смисъла на чл. 51,
ал. 2 ЗЗД е налице винаги, когато с поведението си пострадалият е създал предпоставки за
възникване на вредите или е улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този
начин и самите вреди.
Съобразно установената практика по доказателствената тежест на възражението за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалото лице (Решение № 27 от
15.04.2015 г. по т. д. № 457/2014 г на ВКС, II ТО; Решение № 205 от 30.03.2015 г. по т.д. №
2976/2013 г. на ВКС, II ТО и др.) съдът намира, че ответникът не доказва при дължимото от
него главно и пълно доказване наличие на съпричиняване. Не се установява от събраните по
делото доказателства твърдението на ответника ищцата да не е предприела мерки за
опазването си и това нейно поведение да е допринесло за настъпване на вредите. Съгласно
заключението на съдебната автотехническа експертиза в случая се касае за рязко движение
на автомобила към пешеходеца, като последният не е имал възможност да предотврати
произшествието дори и чрез спиране на едно място. Извод в този смисъл се обуславя и от
показанията от свидетеля П., която изрично посочва, че не е могла да овладее колата си. Ето
защо и направеното в този смисъл възражение на ответника за съпричиняване като
недоказано, се явява неоснователно.
Съгласно чл. 497, ал. 1 КЗ застрахователят дължи лихва за забава върху
застрахователното обезщетение, считано от по-ранната от двете дати: т. 1 – изтичането на 15
работни дни от представянето на всички доказателства по чл. 106, ал. 3 КЗ или т. 2 –
изтичането на срока по чл. 496, ал. 1 КЗ /тримесечен от предявяване на претенцията пред
застрахователя/, освен в случаите, когато увреденото лице не е представило доказателства,
поискани от застрахователя по реда на чл. 106, ал. 3 КЗ, изискващ изрично уведомление от
застрахователя. Видно от отбелязванията в представеното и прието по делото извънсъдебно
искане за изплащане на обезщетение, същото е отправено до ответника на 25.03.2022 г. В
разглеждания случай законна лихва върху присъденото обезщетение се дължи с изтичането
на 15 работни дни от предявяване на претенцията, следователно от 15.04.2022 г., доколкото
няма спор, че със същата са представени всички доказателства. Ищецът претендира такава
от по-късен момент, поради което върху дължимото обезщетение за неимуществени вреди
от 9 600 лева и дължимото обезщетение за имуществени вреди от 98 лева следва да бъде
присъдена законната лихва така, както е поискана – от 05.05.2022 г.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни.
От ищцовата страна са претендирани такива за адвокатско възнаграждение по чл. 38,
ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата за оказана безплатна адвокатска помощ. С оглед
задължителния характер на даденото от СЕС тълкуване на чл. 101, пар. 1 ДФЕС с решение
от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС, съдът следва да откаже да приложи определените
с Наредба № 1/09.01.2004 г. минимални размери на адвокатските възнаграждения поради
нарушаване на забраната на чл. 101, пар. 1 ДФЕС. При това положение за определяне
размера на възнаграждението следва да бъде взета предвид липсата на особена фактическа и
правна сложност на делото, обстоятелството, че вземанията произтичат от едно и също
5
правоотношение – вземания за застрахователно обезщетение, които са характерни за
предмета на дейност на ответника, както и това, че производството не се отличава с
особеност от множеството сходни производства в СРС по искове по чл. 432 КЗ. От друга
страна следва да бъде съобразена цената исковете и обстоятелството, че са проведени две
открити съдебни заседания. Ето защо възнаграждението следва да бъде определено на
сумата в размер на 2658 лева. Същото определено съразмерно на уважената част от исковете
възлиза на сумата в размер на 1027,07 лева. Следователно в полза на процесуалния
представител на ищеца – адвокат В. О. П. следва да бъде присъдено адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство в настоящото производство в размер на
1027,07 лева.
В полза на ответника на основание чл. 78, ал. 3 ГПК се дължат направените от него
разноски съразмерно на отхвърлената част от исковете. Същият претендира такива в общ
размер на 620 лева, от които 450 лева за платени депозити за вещи лица, 70 лева за платен
депозит за свидетел и 100 лева за юрисконсултско възнаграждение, които съразмерно на
отхвърлената част от исковете са в размер на 380,43 лева.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка
на СРС дължимата държавна такса в размер на 387,92 лева, както и сумата в размер на
173,88 лева – платени от бюджета на съда възнаграждения на вещите лица, определени
съразмерно на уважената част от исковете.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА з, с ЕИК ,, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Джеймс
Баучер“ № 87, да заплати на И. П. Д., с ЕГН ********** и адрес гр. София, ж.к. „Разсадник
Коньовица“ № 21 А, вх. Г, ет. 3, ап. 78, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ сумата в размер на 9
600 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и
страдания, както и сумата в размер на 98 лева, представляваща обезщетение за
имуществени вреди, изразяващи се в направени разходи за лечение, които неимуществени и
имуществени вреди са причинени вследствие на настъпило на 16.12.2021 г. в гр. София
пътно-транспортно произшествие, причинено по вина на водача на МПС „Шкода Фабия“ с
рег. № ,, който е имал сключена застраховка „Гражданска отговорност“ с ответното
дружество, ведно със законната лихва върху всяка от сумите от 05.05.2022 г. до
окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за неимуществени вреди за разликата над
уважения размер от 9 600 лева до пълния предявен размер от 25 000 лева.
ОСЪЖДА з, с ЕИК ,, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Джеймс
Баучер“ № 87, да заплати на адвокат В. О. П., ЕГН **********, САК, личен № ********** и
с адрес на кантората гр. София, ул. „Алабин“ № 42, ет. 3, ап. 10, на основание чл. 38, ал. 2
ЗАдв сумата в размер на 1 027,07 лева – адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА И. П. Д., с ЕГН ********** и адрес гр. София, ж.к. „Разсадник Коньовица“
№ 21 А, вх. Г, ет. 3, ап. 78, да заплати на з, с ЕИК ,, със седалище и адрес на управление гр.
София, бул. „Джеймс Баучер“ № 87, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата в размер на
380,43 лева - разноски по делото.
ОСЪЖДА з, с ЕИК ,, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Джеймс
Баучер“ № 87, да заплати по сметка на Софийски районен съд на основание чл. 78, ал. 6
ГПК сумата в размер на 387,92 лева - държавна такса и сумата в размер на 173,88 лева –
възнаграждения за вещи лица.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис от същото на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6