Р Е Ш Е Н И Е №
138
гр.София, 18.10.2019г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Председател:РАДИ ЙОРДАНОВ
при секретаря Юлиана Божилова, като разгледа докладваното от съдията ЙОРДАНОВ т.д.№51 по описа за 2019г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е с правно основание чл.232 ЗЗД.
Ищецът З.„С.“ с ЕИК.със седалище и адрес на управление *** е предявил иск срещу „Д.“ АД с ЕИК. със седалище и адрес на управление ***, П., С. област за заплащане на общо сумата 62449,77лв. от които 60079,95лв. главница и 2369,82лв. лихва за забава за периода от 11.10.2017г. до 01.03.1019г. както и лихва върху главницата от завеждането на исковата молба 06.03.2019г. до изплащането на сумата.
В исковата молба ищецът ЗКПУ „С.“ твърди, че страните са сключили на 31.07.2017г. Договор за наем на земеделска земя и Анекс №1 от 11.04.2018г. за предоставянето за временно и възмездно ползване на обработваема земя, в размер на 1716,57дка /хиляда седемстотин и шестнадесет декара и петстотин и седемдесет кв.м./, уточнени като точно количество земя и цена на декар с Анекс № 1.
По силата на постигнатите договорености, обективирани в посочените два документа за стопанска година 2017-2018г. се определя размер на дължимия годишен наем за обработваема земя за стопанска 2017 - 2018 г., в размер на 35,00лв./тридесет и пет/ лева за декар, на основание договорена клауза в чл.2 от приложения Анекс №1 към основния сключен Договор от 31.07.2017г. за предоставяне на възмездно ползване на земеделска земя, находяща се в землището на с. П., за срок от 1 /една/ стопанска година - 2017 - 2018 г.
В срока и с оглед договореното в чл.3, относно срока за заплащане по силата на сключения Договор за наем на земеделска земя от 31.07.2017г. и направените уточнения с Анекс №1 от 11.04.2018г. - чл.1 и чл.2 от същия, по отношение количеството земеделска обработваема земя и определената наемна цена на декар, след Решение на УС на к., от счетоводството ни бе издадена фактура №1980/11.10.2018г. за размера от 60079,95 /шестдесет хиляди и седемдесет и девет лева и деветдесет и пет стотинки/ лева, дължим от ответното дружество за предоставената му под наем обработваема земеделска земя, в размер на 1716,57 /хиляда седемстотин и шестнадесет декара и петстотин и седемдесет квадратни метра/ дка, уточнен с Анекс № 1 от 11.04.2018г., видно от приложен документ под № 5 към исковата молба. Фактурата е връчена на ответното дружество от Б. п. с обратна разписка, видно от приложен документ под № 6 към настоящата искова молба.
В отговор на получената от ответното дружество „Д.“ АД фактура относно дължимото от същото, във връзка със сключен Договор за наем на земеделска земя от 31.07.2017г. и направените уточнения с Анекс № 1 от 11.04.2018 г., ответното дружество е отправило писмо - искане до представляваната от Председателя ЗКПУ „С.“, получено от деловодството на К. на 22.11.2018г. за намаляване на дължимото договорено по основния Договор и Анекс, по отношение на размера на договорения наем, касаещ обработваема земеделска земя, в землището на с.П., обработваеми масиви 63 и 64, в размер на 176,465 /сто седемдесет и шест декара и четиристотин шестдесет и пет квадратни метра/ дка, като заявява искане за сторниране на фактурата и намаляване размера на наемната цена по отношение на тези декари да бъде намалена на по 8.00 /осем/ лева на декар, с оглед неблагоприятни стопански условия за посевите, като признава дължима наемна цена, с оглед заявеното намаление от същата, в размер на 55307,77лв. /петдесет и пет хиляди триста и седем лева и седемдесет и седем стотинки/ лева, видно от приложен документ под №7 към исковата молба.
Въпреки неоснователното, необосновано, недоказуемо и недоговорено искане на ответната страна, след Решение на УС на ЗКПУ „С.“, Председателят на кооперацията е върнал отговор-писмо, изх. №206/03.12.2018г., с което уведомява ответното дружество, че въпреки неоснователността на искането, след Решение на УС на ЗКПУ „С.“ заявява разбиране с оглед дългогодишните договорни отношения с ответното дружество, дава срок до 21.12.2018г. същото да заплати доброволно дължимото с исканото намаление, като в срок до 07.12.2018г. да подпишат споразумение за плащане, което да гарантира срока на плащане до 21.12.2018г., което да послужи като основание да бъде сторнирана издадената фактура и издадена такава в намаления размер. ЗКПУ „С.“, заявява, че в случай, че това не бъде сторено в посочените срокове и договорено изрично, представляваната ищцова К. ще предприеме необходимите мерки за събиране по съдебен ред на пълното дължимо рентно плащане по издадената фактура, видно от приложен документ под №8 към настоящата искова молба.
Въпреки многобройно проведените разговори с представляващия ответното дружество – П. Д., „Д.“ АД отказва да подпише споразумение по отношение срока на заплащане на дължимото, с намалената цена доброволно, с оглед на което да бъде сторнирана издадената фактура и издадена нова с намаления размер на същата по силата на постигнато между страните споразумение, гарантиращо срока на доброволно плащане на намаленото задължение от ответното дружество.
Поради горното на 03.01.2019 г., чрез Б. п., чрез Т. е изпратена и получена от ответното дружество „Д.“ АД покана, с която същото е уведомено, че с оглед непостигнатото и неизплатено и до настоящия момент дължимо по силата на осчетоводена и издадена от ищцовата К. фактура №1980/11.10.2018г. за размера от 60079,95лв. /шестдесет хиляди и седемдесет и девет лева и деветдесет и пет стотинки/ лева, дължим от „Д.“ АД за предоставената му под наем обработваема земеделска земя, в размер на 1716,57дка /хиляда седемстотин и шестнадесед декара и петстотин и седемдесет квадратни метра/ дка, уточнен с Анекс №1 от 11.04.2018г., го уведомява, че му дава последен краен срок 21.01.2019г. за погасяване на дължимото по фактура, като в противен случай ще бъдат предприети всички Законови действия за събиране на дължимото, ведно с произтичащите от това последици, видно от приложен документ под № 9 към исковата молба.
До момента на предявяване на иска дължимите суми не са платени.
Поради горното на 07.02.2019г. е проведено
заседание на УС на ЗКПУ „С.“, свикано от Председателя на К., с което е взето Решенеие за завеждане на производство по общия исков ред за
събиране на дължимото от ответното Дружество, по силата на което да бъде
издадено съдебно Решение, с което да бъде осъдено „Д.“ АД да заплати дължимото по силата
на осчетоводена и издадена от ищцовата К. фактура
№1980/11.10.2018г. за размера от 60079,95лв. /шестдесет хиляди и
седемдесет и девет лева и деветдесет и пет стотинки/ лева, дължим от „Д.“
АД за
предоставената му под наем обработваема земеделска земя, в размер на 1716,57дка
/хиляда седемстотин и шестнадесед декара и петстотин
и седемдесет квадратни метра/ дка, уточнен с Анекс № 1 от 11.04.2018 г. и
Договор за наем на земеделска земя от 31.07.2017г.
От датата на изискуемостта на главниците по вземанията се дължи на основание разпоредбата на чл.86 от ЗЗД и обезщетение в размер на мораторната лихва.
Ищецът
моли съда да осъди ответното дружество „Д.“ АД, с ЕИК ., със седалище и адрес на управление:***-2232,
П. община К., Област С., да заплати на З.„С.“ - ЕИК ., със
седалище и адрес на управление:***, както следва:
- на основание чл. 232, ал.2 предл.1 от ЗЗД сумата от 60079,95лв (шестдесет хиляди и седемдесет и девет лева и деветдесет и пет стотинки) лева, по силата на осчетоводена и издадена фактура №1980/11.10.2018г., издадена на основание на сключен Договор за наем на земеделска земя от 31.07.2017г. и Анекс №1 от 11.04.2018г. за предоставянето за временно и възмездно ползване на обработваема земя, в размер на 1716,57дка (хиляда седемстотин и шестнадесед декара и петстотин и седемдесет квадратни метра) дка, уточнени като точно количество земя и цена от 35,00лв. (тридесет и пет) лева на декар с Анекс №1.
- на основание чл.86 от ЗЗД да заплати обезщетение в размер на 2369,82лв. (две хиляди триста шестдесет и девет лева и осемдесет и две ст.) лева, съставляващо обезщетение в размер на мораторната лихва върху главницата от 60079,95лв., считано от датата на изискуемостта на плащането - 11.10.2018г. до датата на предявяване на исковата претенция - 01.03.2019г.
Ищецът ЗКПУ „С.“ претендира направените по делото разноски.
Ответникът „Д.“ АД в срока по чл.367 ГПК взима становище по иска, като го оспорва. Намира иска за допустим, но неоснователен. Твърди, че е налице хипотезата на чл.10 от договора, според която при природни бедствия- наводнения, градушка, пожар, както и продължителна суша, натуралното заплащане се заменя с парична сума в размер минимум на 8 лв. на декар, когато добивите са около и до 100 кг./дка. ” по отношение на процесната наета земя в масиви 56215-063 и 56215-064 с обща площ от 176.465 дка, засята със „сорго”, от която е получен общ добив в размер на 14320 кг. или средно по 84 кг./дка.
Съображенията са следните:
С настоящия писмен отговор на исковата молба представя Протокол за приключване на стопанската 2017-2018г. година от землището на к. „С.” - с П. и Приемна бележка №8839 от 12.10.2018г. на „Д.” АД.
От посочения Протокол се установява, че през стопанската 2017-2018г. от процесната наета земя в масиви 56215-063 и 56215-064 с обща площ от 176.465 дка, засята със „сорго”, е получен общ добив в размер на 14320 кг. или средно по 84 кг./дка. От представената Приемна бележка №8839/12.10.2018г. се установява, че посоченото количество „сорго” в размер на 14320 кг. от масиви 063 и 064 - с. П., е доставено с МПС с peг. №CO 07-11 ВМ. Същото е измерено, прието и насочено към „американски силуз” на „Д.” АД.
След получаване на процесната фактура №1980/11.10.2018г. с писмо с изх. №29/22.11.2018г. уведомихме ищеца ЗКПУ „С.” за наличието на основанието на чл. 10 от договора за наем по отношение на масиви 063 и 064, предлагайки издаването на нова фактура с коригирана стойност в размер на 55 307,77лв.
За съжаление, първоначално ищецът ЗКПУ „С.“ изразил съгласие да приеме предложената му корекция, но въпреки многократните разговори отказал да сторнира процесната фактура №1980/11.10.2018г. и да издаде нова, преди да получи плащането в размер на 55 307,77 лв., което за „Д.” АД е неприемливо, защото не гарантира интереса му, че след това плащане няма да последва претенция за разликата до сумата в размер на 60079,95 лв.
По отношение иска в размер на 2 369,82лв. представляващ мораторна лихва по чл.86 от ЗЗД за периода от 11.10.2018г. до 01.03.2019г. Оспорва по размер тази сума, като счита, че тя трябва да се изчисли върху главница в размер на 55 307,77лв.
Ищецът ЗКПУ „С.“ в срока по чл.372 ГПК е подал допълнителна искова молба, с която поддържа подадената искова молба и намира отговора на ответника „Д.“ АД за неоснователен.
Не са налице предпоставките за наличие на форсмажорни обстоятелства, в чл.10 от договора. Ищцовата страна не е уведомявана за наличието им. Приложените документи са едностранно изходящи от ответното дружество. Искът следва да бъде уважен в пълен размер.
Ответникът „Д.“ АД в срока по чл.373 ГПК е представил допълнителен отговор, с който поддържа направените с отговора възражения.
Софийският окръжен съд, като взе предвид доводите на страните, събраните по делото доказателства и съгласно разпоредбата на чл.235 ГПК намира за установено следното от фактическа страна:
Между страните има сключен договор за наем от 31.07.2017г., по силата на който ЗКПУ „С.“ отдава под наем на наемателя „Д.“ АД 1716,57дка /хиляда седемстотин и шестнадесет декара и петстотин и седемдесет кв.м./ срещу наемна цена в размер на 35,00лв. (тридесет и пет) лева на декар с Анекс №1.
Страните не спорят по действителността и валидността на договора, предоставянето от наемодателя на наемателя земеделска земя, като спорът се ограничава до приложението на чл.10 от договора за намаляване на дължимия наем на минимум 8лв. на дка, поради природни бедствия в масиви 63 и 64. Не се спори, че за останалите масиви наемната цена не е платена.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Искът на ЗКПУ „С.“ по чл.232 ал.2 ЗЗД е допустим и основателен.
По делото безспорно е установено, че на 31.07.2017г. е валидно сключен договор за наем между ЗКПУ „С.“ от една страна в качеството му на наемодател и „Д.“ АД в качеството му на наемател. По силата на договора наемодателят е предоставил на наемателя за временно и възмездно ползване 1716,57дка за срок от 1 година, считано от 31.07.2017г. Ответникът намира, че за масиви 63 и 64 с площ 176,456дка наемната цена следва да възлиза на 8лв. на дка или 1411,72лв. Съдът намира това възражение за неоснователно. Видно от посочената разпоредба на чл. 10 от договора от 31.07.2017г. при природни бедствия натуралното заплащане се заменя с парична сума в размер на минимум 8лв. на дка., когато добивите са до и около 100кг. на дка. С анекса страните са заменили натуралното заплащане на наемната цена с парична стойност от 35лв. на дка за обработваеми земи. При така установените задължения между страните по договора и анекса страните следва общо да установят наличието на фактите обуславящи предвидените последици на чл.10, а именно: наличие на природно бедствие и неговия вид, площта на засегнатите масиви, наличието на добив до и около 100кг. на дка и да договорят паричната сума, която следва да е минимум 8лв. на дка. Тези факти могат да бъдат предмет и на доказване в настоящия процес, но от представените доказателства се представи единствено писмо, изходящо от ответната страна и приемна бележка №8839 от 12.10.2018г. Тези частни писмени доказателства изходящи от едната страна по спора не могат да бъдат кредитирани и да породят твърдените от ответника правни последици. Освен това размера на дължимия наем в този му вид е неопределен и той може да бъде определен единствено от страните по договора, чл.20а ЗЗД. Ето защо съдът намира, че като не е платена дължимата по договора наемна цена искът се явява основателен.
По отношение на иска за обезщетение за забава, с правно основание чл.86 ЗЗД същият е основателен. Върху главницата 60079,95лв. за исковия период от 11.10.2018 до 01.03.2019г. дължимата законна лихва изчислена с електронен калкулатор възлиза на 2369,82лв. колкото е исковата претенция.
Ответникът „Д.“ АД основание чл.78 ал.1 ГПК следва да понесе разноските на ищеца ЗКПУ „С.“ в общ размер на 5498,-лв.(2498,-лв. държавна такса и 3000,-лв. адвокатско възнаграждение), съответно на уважената част от исковете.
Водим от горното СОФИЙСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА на основание чл.232 ал.2 ЗЗД „Д.“ АД с ЕИК. със седалище и адрес на управление ***, П., С. област да заплати на З. „С.“ с ЕИК. със седалище и адрес на управление *** по сметка IBAN ***,95лв. (шестдесет хиляди и седемдесет и девет лева и деветдесет и пет стотинки) лева, представляваща наемна цена по договор за наем от 31.07.2017г., и анекс №1 от 11.04.2018г., и на основание чл.86 ЗЗД сумата 2369,82лв. (две хиляди триста шестдесет и девет лева и осемдесет и две ст.), представляваща обезщетение за забава върху главницата от 60079,95лв., за периода от 11.10.2018г. до 01.03.2019г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на завеждане на исковата молба 06.03.2019г. до датата на окончателното й плащане.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.1 ГПК „Д.“ АД с ЕИК. със седалище и адрес на управление ***, П., С. област да заплати на З.„С.“ с ЕИК. със седалище и адрес на управление *** сумата от 5498,-лв. (пет хиляди четиристотин деветдесет и осем лева), представляващи деловодни разноски.
Решението
може да се обжалва с въззивна жалба пред Апелативен
съд гр.София в двуседмичен срок от връчването на решението на страните.
Председател: