№ 5223
гр. София, 20.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 7-МИ СЪСТАВ, в публично заседание
на трети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ИВАН АЛ. СТОИЛОВ
при участието на секретаря МАРИЯ АЛ. ХАРИЗАНОВА
като разгледа докладваното от ИВАН АЛ. СТОИЛОВ Административно
наказателно дело № 20221110208459 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН
С НП № СО-Т-Б-21-03-089/09.12.2021 г., издадено от Дончо Петров Барбалов -
Заместник-кмет на Столична община, на Б. М. П., с ЕГН **********,
за това, че на 30.08.2021 г., около 14:25 часа, в гр.София, район „Възраждане“, ул.
Пиротска № 12А, ъгъла с ул. Княз Борис I, Б. П. е извършвала търговия на открито –
продажба на варена царевица и чипс, заемайки около 2 (два) кв. м. публична общинска
собственост – пешеходна зона, като при поискване не е представила разрешение за ползване
на място, издадено от кмета на район „Възраждане“, с което виновно нарушила чл. 26, т. 1
от Наредбата за реда и условията за извършване на търговска дейност на територията на
Столична община (НРУИТДСО).
Предвид горното, на основание чл. 36 ал. 2 и чл. 35, ал. 3 от НРУИТДСО, на Б. М. П.
е наложена глоба в размер на 100 (сто) лева.
Постановлението е обжалвано в срок от Б. М. П., чрез процесуален представител,
който в подадената жалба моли НП да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно.
В жалбата и в писмено становище, депозирано за с. з., се изтъква, че твърденията за
извършване на търговска дейност били недоказани, както и било неясно дали търговската
дейност се извършвала от физическо лице или от търговско дружество. Твърди се че Б. П.
била служител в търговско дружество „ВАВИСТА“ ЕООД, самата стока и оборудване е
била собственост на посоченото дружество, а П. не била извършвала самостоятелно
търговска дейност. Същата нямала и качеството „търговец“ по смисъла на чл. 1, ал. 1 от ТЗ.
Липсвала и контролна покупка в случая от страна на проверяващите. Излагат се също
аргументи за допуснати процесуални нарушения при издаване на АУАН и НП, за
1
неправилна квалификация и за маловажност на случая. Претендира се адвокатско
възнаграждение в размер на 300 лева.
Административно наказващият орган изпраща процесуален представител, който моли
атакуваното НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Уточнява се, че за
административно-наказателната отговорност на лицето било без значение чия е
собствеността на стоката. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, приема за установено следното:
1. По допустимостта на жалбата.
Жалбата е подадена в срок и е допустима.
2. Относно нарушението на процесуалния закон.
Разглеждайки обжалваното наказателно постановление и актът, въз основа на който
същото е било издадено, съдът намира, че не са налице съществени нарушения на
процедурата по издаването им по ЗАНН. Налице са достатъчно пълни и точни описания на
нарушенията; актът и наказателното постановление съдържат всички реквизити, изисквани
от ЗАНН; издадени са от компетентни за всяко от действията съответни органи (съгласно
разпоредбите на чл. 34 и чл. 35 от действащата към датата на твърдяното нарушение
НРУИТДСО и видно от приложено заверено копие на Заповед № РД-09-2027/29.11.2011 г.
на кмета на СО, с която на Дончо Петров Барбалов - Заместник-кмет на СО е възложено да
издава НП за нарушения на НРУИТДСО – относно компетентността на АНО и приложено
заверено копие от Заповед № СО-РД-09-567/20.06.2013 г. на кмета на СО, ведно с
длъжностна характеристика за длъжността „старши инспектор“ в Столичен инспекторат към
СО – относно компетентността на актосъставителя Д. К.); обстоятелствата около твърдяното
нарушение са посочени по достатъчно ясен и изчерпателен начин; налице е съответствие
между текстовата част на АУАН и тази на НП; АУАН и НП са издадени в сроковете на чл.
34 от ЗАНН, тоест не се констатират нарушения по чл. 40, 42 и 57 от ЗАНН.
3.Относно приложението на материалния закон.
От фактическа страна
По делото по безспорен начин е установено следното:
На 30.08.2021 г., около 14:25 часа, в гр.София, район „Възраждане“, ул. Пиротска №
12А, на ъгъла с ул. Княз Борис I, служители на Столичен инспекторат към СО, в лицето на
св. Т. И. и актосъставителя Д. К., заварили жалбоподателя Б. П., която заемала около 2 (два)
кв. м. публична общинска собственост в пешеходна зона и, според св. И., продавала стока –
царевица, чипс и кестени. При поискване от страна на контролните органи Б. П. не
представила разрешение за ползване на място, издадено от кмета на район „Възраждане“.
При проверката не била извършвана контролна покупка от св. И. или актосъставителя, а
лицето П. обяснила на св. И., че работи за конкретна фирма, но проверяващите не били
предприемали действия по установяване на собственика на стоката.
В издадения на Б. П. АУАН № 21-03-089 от 30.08.2021 г. последната записала в
графата за възражения, че не носи отговорност, тъй като била служител на „ВАСИСТА“
ЕООД, ЕИК *********.
По доказателствата и от правна страна
Така установената фактическа обстановка се доказва от показанията на разпитаната
като свидетел Т. И., които са в достатъчна степен обстоятелствени и хронологично
подредени.
По преписката липсват приобщени писмени доказателства.
2
При така установената фактическа обстановка Съдът намира, че актосъставителя и
АНО неправилно са приложели материалния закон. Съгласно текста на вменената като
нарушена разпоредба на чл. 26, т. 1 от НРУИТДСО, при извършване на търговия по чл. 19,
търговецът е длъжен да представи при поискване от контролните органи разрешение за
ползване на място. А разпоредбата на чл. 19 от НРУИТДСО дефинира търговията на
открито като търговия на дребно върху терени общинска собственост - паркове, тротоари,
площади, улични платна и други. Правилното и логично тълкуване на посочената като
нарушена разпоредба, на първо място, предполага наличие на вече издадено разрешение за
ползване на място за търговия на дребно. Това е така, доколкото за изначална липса на
разрешение е предвиден съвсем различен състав – чл. 23, ал. 1 от НРУИТДСО, съобразно
който, търговия на открито се извършва въз основа на разрешение за ползване на място (по
образец), издадено от кмета на района, на територията на който ще се извършва дейността.
За нарушение на чл. 23, ал. 1 е предвиден също различен санкционен състав – по чл. 35, ал. 1
от НРУИТДСО, въвеждащ като административно наказание глоба или имуществена санкция
в размер от 300 до 2 000 лв., докато нарушението по чл. 26, т. 1 от НРУИТДСО се изразява
единствено в непредставяне на контролните органи на вече издадено разрешение, на което
пък е относима санкционната разпоредба на чл. 36, ал. 2 от НРУИТДСО, въвеждаща като
административно наказание глоба или имуществена санкция в размер от 100 до 1 000 лв.
На второ място, всяко извършване на търговия на дребно предполага доказване на
конкретно осъществена покупка на посоченото в НП място със задължителните
обстоятелства – вид на стоката, предмет на продажбата, цена на артикула, идентифициран
купувач.
Съобразно горните нормативни изисквания в случая АНО е следвало да докаже
редица релевантни обстоятелства: идентификация на разрешението за ползване на място, за
което се твърди, че не е представено; физическото или юридическото лице, в полза на което
е издадено разрешението; параметри на конкретна покупко-продажба (артикул, купувач,
цена на стока); собственик на стоката. АНО не е представил каквито и да е доказателства за
нито едно от горепосочените обстоятелства, а контролните органи са неглежирали
задълженията си да ги установят. Същите не са извършили контролна покупка, а
твърдението на св. И., че възприела, че „стоката се продава на други граждани“ не дава
яснота нито коя стока (царевица, чипс или кестени), нито нейната цена, нито конкретен
купувач. Проверяващите са възприели лично устните (а също и писмени в самия АУАН)
възражения на жалбоподателя, че последната работи като служител на „ВАСИСТА“ ЕООД,
ЕИК *********, но не са предприели каквито и да е действия по проверка на посоченото
обстоятелство.
Горните аргументи водят до извода, че е налице както неправилно приложение на
материалния закон, така и недоказаност на изпълнителното деяние и авторството на
твърдяното нарушение. Последното налага отмяна на атакуваното НП.
Предвид отмяната на атакуваното НП, искането на процесуалния представител на
жалбоподателя за присъждане на направените по делото разноски за адвокатско
възнаграждение се явява основателно по аргумент на действащата към датата на изготвяне
на настоящия съдебен акт разпоредба на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН. Видно от приложения
договор за правна защита и съдействие, както и списък на разноските, на адв. Еленков от
АК-Монтана е заплатен хонорар в размер на 300 лева за процесуално представителство,
който хонорар се явява напълно съответен на разпоредбата на чл. 18, ал. 2, вр. чл. 7, ал. 2, т.
1 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
В тази връзка, в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 300 лева, платими от Столична община.
3
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП № СО-Т-Б-21-03-089/09.12.2021 г., издадено от Дончо Петров
Барбалов - Заместник-кмет на Столична община, на Б. М. П..
ОСЪЖДА, на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, Столична община да заплати на
Б. М. П. сумата от 300 лева, представляващи разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Административен Съд –
София-град в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4