Р Е Ш
Е Н И Е
№ ………………./ 19.05.2021 г., гр. София
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Г въззивен състав,
в публично съдебно заседание на деветнадесети
февруари през 2021 година, в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ : СОНЯ НАЙДЕНОВА
мл.съдия КРИСТИНА ГЮРОВА
секретар Алина
Тодорова, като разгледа докладваното от съдия НАЙДЕНОВА гражданско дело
номер 1506 по описа
за 2020
година, и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.
С решение № 153234 от 27.06.2019 г., постановено
по гр.д. № 16359/2018 г. на СРС, 125 състав, е уважен частично по размер
предявеният от В.В.Д. срещу Специализирана акушеро-гинекологична болница за
активно лечение / СБАЛ/„Д-р Щ.“ ЕООД иск на основание чл. 49 във връзка с чл.45
от Закона за задълженията и договорите/ЗЗД/, като е осъден ответника да заплати
на ищцата сумата 3000,00 лв. за обезщетение за неимуществени вреди,
представляващи претърпени болки и страдания за периода от 06.03.2017г. до
09.03.2018г„ причинени от увреждане в следствие на претърпяна на 06.03.2017г.
операция лапаротомия без предварително информирано съгласие, ведно със
законната лихва от 06.03.2017г. до плащането, като е отхвърля иска до пълния
предявен размер от 10000 лв. С решението още съдът е отхвърли направеното от ответника
САГБАЛ„Д-р Щ.“ ЕООД възражение за съдебно прихващане на дължимата сума по иска
от 3000 лева, със сумата 1540 лева, за ползване от ищцата на услугата „избор на
екип“ и пакет „Комфорт“, и по предявеният обратен иск от ответника срещу
третото му лице помагач, е осъдил третото лице –помагач ЗАД „А.“ да заплати на
САГБАЛ „Д-р Щ.“ ЕООД на основание чл.469 КЗ във връзка с чл.435 КЗ, вр. чл.
219, ал. 3 ГПК сумата от 3000.00 лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, дължимо въз основа на полица професионална отговорност №
1658013060000537085, със срок на валидност от 23.07.2016г. до 22.07.2017г.;
ведно със законната лихва от 06.03.2017г. до плащането, при условие, че САГБАЛ „Д-р
Щ.“ ЕООД заплати тази сума на ищцата В.В.Д. .
С решението първоинстанционният съд
се е произнесъл и относно разноските,
дължими между страните, по чл.78, ал.1 и ал.3 от ГПК, като е осъдил ответника
да заплати на ищцата 1200 лв. разноски, ищцата да заплати на ответника 700 лв.
разноски, и третото лице-помагач да заплати на ответника и ищец по обратния иск
400 лв. разноски.
С последващо определение по реда на
чл.248 от ГПК с № 279366 от 19.11.2019
г., първоинстанционният съд е оставил без уважение искането на ответника,
съдържащо се във въззивната му жалба срещу решението по същество на спора, за
изменение на решението в частта за разноските, дължими от ответника на ищцата за адвокатско
възнагарждение.
Решението е обжалвано от всички участници в делото.
Ищцата В.Д. чрез пълномощник адв.П.Н.,
обжалва решението в частта, в която
искът й за обезщетение е бил отхвърлен за разликата над 3000 лв. до пълния
предявен размер от 10 000лв., с оплаквания за неговата неправилност като
постановено в нарушение на принципа за справедливост по члр.52 от ЗЗД като
счита определеният размер на обезщетението само 3000лв. за несъразмерен на
причинената вреда на ищцата, която е доказано по делото да й е причинена, на
тежестта на това увреждане и на тежестта на нарушението, също несъобразен и с превантивната
функция на обезщетението да предотврати бъдещи такива увреждания спрямо други
лица. Уточнява се с въззивната жалба на ищцата, че искът й за обезщетение не
включвал и обезщетяване на вреди от нарушена детеродна способност на ищцата, а
само за страха й, че в следствие на операцията е възможно да се получат бъдещи
усложнения в живота и при желанието й да има дете. Моли да се отмени решението в обжалваната
отхвърлителна част и иска й да бъде уважен изцяло, с обусловената от това
отговорност на ответника за всички разноски по делото за двете съдебни
инстанции.
Въззиваемата страна–ответник САГБАЛ„Д-р Щ.“ ЕООД оспорва жалбата на ищцата с
писмен отговор чрез пълномощник адв.М.Е., като недопустима-като съдържаща
искане да се отмени решение с което е отхвърлен иск срещу МБАЛ „Д-р Щ.“ ЕООД –
което ЮЛ е било заличено като страна в първоинстанционото производство,
евентуално като неоснователна, тъй като не съдържала конкретни оплаквания
относно правилността на решението, нито такива за допуснати процесуални
нарушения, вкл. и при преценка на събраните по делото доказателства. Не оспорва
факта, че на ищцата е била извършена операция лапаротомия, но оспорва довода й,
че същата не била информирана за двата вида лечение, като възразява, че е била
информирана и е подписала декларация по време на проведените с нея
предоперативни консултации, възразява още, че е доказано по делото че ищцата се
е съгласила да й бъде извършена мини лапаротомия, за което са ангажирани и
гласни доказателства. Оспорва ищцата да се е възстановявала повече от 30 дни
след операцията, възразява на направеното едва с въззивната жалба твърдение за
възстановяване за 45 дни –което било в противоречие с изложеното в исковата
молба за такъв период от 30 дни, оспорва приетите по делото болнични листове да
установяват причинна връзка на временната трудоспособност на ищцата с
операцията й, оспорва събраните по делото доказателства, вкл. и показанията на
св.Д.-майка на ищцата, което следва да се подложат на преценка за
заинтересованост, и на приетата съдебно-психиатрична експертиза, да установяват
ищцата след изписването й от болницата да е претърпяла душевни страдания и
начина на тяхното лечение, оспорва вреди от наличие на оперативен шев предвид
липсата на усложнения от него и наличието на друг белег при ищцата от предходна
операция, позовава се на установеното от приетите по делото медицински
експертизи на липсата на допусната грешка при лечението и изключване на риск
при забременяване и раждане в следствие
на проведената операция. Моли жалбата да
не се уважава, претендират се разноски.
Ответникът
САГБАЛ„Д-р Щ.“ ЕООД чрез пълномощник адв.М.Е., обжалва решението в
частта, в която искът за обезщетение е
бил уважен за сумата от 3000 лв., с оплаквания за неправилност на решението в
тази част като необосновано, постановено при неправилна преценка на събраните
по делото доказателства. Оспорва извода по решението, че е налице
противоправност в поведението на ответната болница и на лекарите в нея, като
счита, че събраните доказателства-писмени, гласни, съдено-медицински
експертизи, установяват, че на ищцата е била предоставена информацията по чл.
88 от Закона за здравето/33др/ като същата предварително е била запозната с
характера на заболяването, очакваните резултати, потенциалните рискове и
продължителността на периода на възстановяване, за което е налице информирано
писмено съгласие от нея, като спрямо нея е била проведена правилната хирургична
интервенция, която е довела до пълното излекуване на ищцата без риск от
последващо нарушаване на детеродните й способности или на възможността да роди
по естествен начин. Оспорва събраните по делото доказателства да са годни да установят
сочената вреда от ищцата и причинната връзка между деяние и увреждане, като
счита че в тази насока мотивите на съда са и бланкетни. Намира показанията на свидв.Д.
за безкритично кредитирани от съда, въпреки родствената връзка с ищцата и без
свидетелят да е очевидец на факти, изложени в исковата молба относно страдания,
оспорва да е доказано невъзможност ищцата да полага труд, също и да е налице и психическа
вреда следствие на извършената операция, като последното се опровергавало от
приетата медицинска експертиза, сочеща, че ищцата е емоционална и артистична
натура, евентуално че наличие на емоционална вреда (субективните възприятия на
ищцата) не е в причинна връзка с поведението на лекарите от ответната болница,
доколкото според приетата медицинска експертиза всички изживявания на ищцата се
дължали на нейни субективни възприятия за случилото се и не са резултат от
извършената операция, в която насока първоинстанционния съд е направи обратен
извод. Моли да се отмени решението в обжалваната уважена част на иска за
обезщетение и иск да бъде отхвърлен изцяло, с обусловената от това отговорност
на ответника за всички разноски по делото за двете съдебни инстанции.
По тази жалба на ответника, въззиваемата й страна–
ищцата В.Д. чрез пълномощник адв.П.Н., оспорва
жалбата с писмен отговор като неоснователна, тъй като по делото се установило,
че ищцата е дала информирано писмено съгласие преди операцията, но само за
оперативна интервенция лапароскопия, с която са били свързани и нейните
очаквания за следоперативния период и възстановяване и връщане към социалната й
среда, и не е давала писменото си
съгласие за друг тип оперативна интервенция-лапаротомия, като съгласно чл.88 от
ЗЗдр счита, че за всяка по вид хирургична интервенция съгласието на пациента е
писмено по изискване на закона и след предоставяне на пациента на информация за
състоянието му, рисковете, лечебния процес и видовете лечение. Възразява за
относимост към спора на аргументите за правилността на проведената й
лапаротомия, като се позовава и на установени нарушения от Д“Медицински одит“
по случая. Оспорва да е доказано пълното й възстановяване след операцията,
доколкото приетите по делото медицински експертизи заключавали за сериозно и продължително депресивно състояние при ищцата
в следствие на неоторизирана медицинска интервенция, в подкрепа на което била и
приетата СТЕ на проведен телефонен разговор. Моли жалбата да не се уважава,
претендира разноски.
Третото лице –помагач на ответника- ЗАД „А.“ чрез
пълномощник юрк.Б.Д., обжалва решението в частта, в която искът на В.Д. срещу САГБАЛ „Д-р Щ.“
ЕООД е бил частично уважен за сумата 3000 лв. и в частта, в която по обратния
иск на ответника срещу него е осъдено това застрахователно дружество да заплати на САГБАЛ„Д-р Щ.“ ЕООД сумата от
3000.00 лв., с оплаквания за неправилност на решението в тези част като
необосновано, постановено при неправилна преценка на събраните по делото
доказателства и неправилно приложение на материалния закон. По главния иск
счита неправилен извода на съда за наличие на противоправност в поведението на ответника,
като счита липсата на писмено съгласие в случая за ламапотомия само по себе си
не води до извод за противоправност, тъй като с гласни доказателства било
установено, е информирано съгласие е било дадено от ищцата, макар и не е писмено,
като лекарският екип подробно е разяснил преди оперативната интервенция
обстоятелствата по чл.88 ал.1 т.1-4 ЗЗдр., като ищцата се е съгласила да бъде
извършена процесната лапаромиомектомия, като последната се установило и че била осъществена правилно, законосъобразно,
при спазване на съответните медицински стандарти и по много по-щадящ начин за
пациента, отколкото първоначално исканата от него лапароскопски тип операция. Счита,
че ангажимент за спазването на писмената форма е на пациента, а не на
болницата. Оспорва да е доказано по делото причинна връзка на липсата на
писмено съгласие с твърдяното увреждане на ищцата, като се позовава на приетите
медицински експертизи по делото, сочещи че негативните изживявания на ищцата са
в резултат от „извършената операция и последиците от нея“, а не в причинна
връзка с липсата на конкретен документ. По обратния иск в уважената му част,
прави следните възражения: Първо, че страната по главния иск- лечебното
заведение, не е застраховано лице по конкретната полица, и застрахователят не
носи функционална отговорност за осъществени от това юридическо лице деликти,
доколкото застрахователят отговаря единствено за вреди, причинени от поименно
посочените в списъка към полицата лекари и медицински сестри, които и са
застрахованите лица, но не и самата болница като ЮЛ, при което липсвала активна
материално-правна легитимация на САГБАЛ „Д-р Щ.“ ЕООД по обратния иск, и така
обратния искът бил и недопустим, доколкото на разположение на лечебното
заведение е само пряк иск за застрахователно обезщетение по застраховката, и то
само ако е ангажирана имуществената отговорност на съответния лекар по реда в
Кодекса на труда, а и този обратен иск бил и нередовен, тъй като от исковата
молба не ставало ясно какъв точно покрит риск САГБАЛ „Д-р Щ.“ ЕООД твърди да е
реализиран. Второ, оспорва и сочените по главния иск вреди да е представляват
покрит застрахователен риск по полицата, като счита неизпълнение на задължение
на лечебното заведение да не осъществява медицински дейности без да е получило
информирано съгласие в писмена форма от пациента да е административна дейност,
пряко свързана с вътрешната организация в болницата и с нейната администрация и
да не представлява покрит риск от вреди, „настъпили в резултат на упражняването
на медицинска професия“ от лекари и медицински сестри, т.е. пропуските на
административния персонал счита да не са обхванати от задължителното покритие
по процесната застраховка. Счита, че такива
вреди биха били обхванати от застрахователно покритие, ако лечебното
заведение бе сключило застраховка „Обща гражданска
отговорност“ на юридически лица, и ако прекият (в случая главен иск) на В.Д. е
бил предявен към застрахователя. Трето, счита ищецът по обратния иск САГБАЛ „Д-р
Щ.“ ЕООД да няма качеството трето увредено лице, което може да претендира
обезщетение по застраховката, тъй като трети увредени лица могат да бъдат
единствено пациентите, тъй като съгласно Наредбата застраховката „покрива
имуществените и неимуществените вреди вследствие на увреждане или смърт,
причинени виновно на пациент при или по повод упражняване на медицинска
професия“. Оспорва банкетния извод по решението да е доказано наличие в този смисъл
на застрахователен риск. Моли да се отмени решението в обжалваните уважени части
по главния иск и по обратния иск, като те се отхвърлят, претендират се разноски
по делото.
По тази жалба на третото лице-помагач на ответника, насрещната
й страна– ищцата по главния иск В.Д. чрез пълномощник адв.П.Н., оспорва жалбата
с писмен отговор като неоснователна, със същите доводи, като изложените по горе
по отговора й на въззивната жалба на ответника, отнасящи се до изискуемост на
писмена форма на съгласие за всяка хирургична интервенция. Моли жалбата да не
се уважава, претендира разноски.
По тази жалба на третото лице-помагач на ответника,
насрещната й страна- ищецът по обратния иск САГБАЛ„Д-р Щ.“ ЕООД чрез
пълномощник адв.М.Е., оспорва същата по оплакванията относно обратния иск, с
възражението че тези доводи са преклудирани като направени за първи път с
жалбата и след срока по чл.131 от ГПК и при липса на отговор на исковата молба
по обратния иск, евентуално при тяхната допустимост, като неоснователни. Първо,
защото сочената от този жалбоподател Наредба е била приета с ПМС № 208 от 25.09.2018 г.,
обн., ДВ, бр. 80 от 28.09.2018 г., т.е. след датата на която са сключени
представените като приложение към исковата молба застрахователни договори, и на
същата наредба не епридадено обратно действие, напротив, с § 2 от ПЗР на същата Наредба, сключените към
момента на влизането й в сила договори за задължителна застраховка по чл. 2
запазват своето действие.Второ, защото в първоинстанционното производство ответникът
по обратния иск не е релевирал подобни възражения, поради което правилно и в
съответствие с материалния и процесуалния закон, първоинстанционният съд е
приел, че е налице валидно сключен застрахователен договор. Моли тази жалба да
не се уважава.
Подадена е и частна жалба от САГБАЛ„Д-р Щ.“ ЕООД
чрез пълномощник адв.М.Е., срещу първоинстанционното определение по чл.248 от ГПК 19.11.2019 г., поради липсата на яснота и в това определение как е формиран
общия размер на присъдените в полза на ищцата разноски от 1200 лв., макар да е
посочил, че възражението за прекомерност н адв.възнаграждение за адвоката на
ищцата е неоснователно и същото се дължало в пълен размер. Поддържа се
възражението, че приетото за възстановяване от ответника адв. възнаграждение
заплатено от ищцата, е прекомерно спорен минималния размер на същото и според
фактическата и правна сложност на спора. Моли да се отмени обжалваното
определение като се намали присъденото в полза на ищцата адв. възнаграждение
като разноски.
С писмен отговор по частната жалба, насрещната й
страна- ищцата В.Д. чрез пълномощник адв.П.Н., оспорва същата с възраженията,
насочващи към обема на делото, сложността на разглежданата медицинска материя,
положените усилия на адвоката й за установяване фактите по делото, пътуването
му за всяко заседание от гр.Варна, при което възнаграждението му се явявало и в
присъдения размер по-ниско от справедливото такова.
Софийски градски съд,
действащ като въззивна инстанция, като съобрази оплакванията в жалбата съгласно
чл.269 от ГПК, намира следното по предмета на въззивното производство:
Първоинстанционното решение е валидно, а в
обжалваните части и допустимо, тъй като има съдържанието по чл.236 от ГПК и
съдът се е произнесъл съобразно предявения с исковата молба главен иск основан
на чл.49 от ЗЗД, и обратен иск основан на чл.469 КЗ във връзка с чл.435 КЗ. Не е
налице недопустимост на обратния иск и на решението по него, доколкото
допустимостта се извлича от твърдението на ищеца по него- лечебното заведение
за наличие на застрахователен договор между него и ответника-застраховател, и
задължение по този договор на ответника за плати на ищеца застрахователно
обезщетение за настъпило събитие, представляващо покрит от договора
застрахователен риск, а наличието на такъв договор и възраженията за липсата на
застрахователно покритие, се отнасят до основателността на иска. Не е налице
нередовност на обратния иск, която да налага нейното отстраняване, доколкото
обратната искова молба от 19.07.2018 г. ясно е посочено, че същият се предявява
срещу застрахователя въз основа на сключен с него застрахователен договор за
застраховка професионална отговорност и съгласно І.1 от Общите условия на
същия, подлежат на обезщетяване по тази застраховка всички суми в договорените
лимити, които застрахованият/ т.е. лечебното заведение/ е законово задължен да
плати за обезщетение за телесно увреждане или смърт, причинени от виновно неизпълнение на професионалните задължения
като небрежност, грешка или пропуски при професионалното обслужване, което е
предоставено или е трябвало да бъде предоставено то страна на застрахования и
/или негови служители със съответна квалификация. Т.е. посочени са достатъчно
факти, а предмет на доказване е дали има сключен такъв застрахователен договор,
дали по силата на него е налице покрит застрахователен риск и дали е настъпило
соченото от ищеца застрахователно събитие.
Съобразно вече изложеното по подадените жалби,
първоинстанционното решение не е предмет на обжалване само в частта, в която е
отхвърлено направеното от ответника САГБАЛ„Д-р Щ.“ ЕООД възражение за съдебно
прихващане на дължимата сума по главния иск от 3000 лева със сумата 1540 лева,
за ползване от ищцата на услугата „избор на екип“ и пакет „Комфорт“, в която
част решението се счита за влязло в сила и направеното от отвтеника възражение
за прихващане не е предмет на разглеждане във въззивното производство.
При произнасянето си по
правилността на обжалваното решение, съгласно чл.269, изр. второ от ГПК и задължителните указания, дадени с т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд е ограничен до
релевираните във въззивната жалба оплаквания за допуснати нарушения на
процесуалните правила при приемане за установени на относими към спора факти и приложимите материално правните норми,
както и до проверка правилното прилагане на релевантни към казуса императивни материално правни норми, дори
ако тяхното нарушение не е въведено като основание за обжалване.
В мотивите на
обжалвания съдебен акт са изложени фактически и правни изводи, въз основа на
които е прието, че ищецът е доказал противоправно поведение на ответника, също
и вреди, и е уважил частично главния иск по размер и отхвърлил за разликата по
размер иска. Изложените мотиви на атакуваното решение са ясни и последователни,
както и са съответни на постановения диспозитив. Недостатъците на мотивите
поради тяхната непълнота поради необсъждане на всички доводи и възражения на
страните и на всички събрани по делото доказателства, въззивният съд, в
съответствие със съдебната практика, намира, че би могло да води до
необоснованост поради допуснати процесуални нарушения, но не и до неговата
недопустимост или нищожност. Дали искът е доказан е въпрос на преценка на
правилността на решението, а не въпрос по допустимост на исковете или на решението, а неспазването на срока по чл.235,
ал.4 от ГПК също не се отразява на валидността и правилността на съдебното
решение.
Налице е
последователно застъпвана теза в решения на ВКС, според която непосредствена
цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния
спор, при което дейността на първата и на въззивната инстанция е свързана с
установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и
преценка на доказателствата, и субсумиране на установените факти под
приложимата материалноправна норма. Обект на въззивната дейност не са пороците
на първоинстанционното решение, а решаването на материалноправния спор, при
което преценката относно правилността на акта на първата инстанция е само
косвен резултат от тази дейност, като същата преценка е ограничена от
посочените във въззивната жалба и отговора й, доводи на страните и оплаквания
относно фактите и правилното приложение на материалния закон. В този смисъл са
и задължителните за съдилищата указания, дадени с т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г.
по т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС,
Оплакванията с
въззивната жалба за необоснованост относно установяване на фактите, задължава
въззивния съд да се произнесе относно тяхното установяване от събраните по
делото доказателства пред първоинстанционния съд, при липсата на нови събрани такива
пред въззивната инстанция, като въззивният съд следва да провери и правилното
прилагане на релевантни към казуса императивни материално правни норми, дори
ако тяхното нарушение не е въведено като основание за обжалване. Наведените с въззивната жалба на ищцата
и на ответника доводи са били изложени от тях както с исковата молба, така и с отговора
по нея, и очертават така предмета на въззивната проверка относно спорните факти
и приложимия материален закон, без да се съобразява новото твърдение на ищцата,
изложено във въззивната й жалба /на стр. последна/ - че искът й за обезщетение
не включвал и обезщетяване на вреди от нарушена детеродна способност на ищцата,
а само за страха й, че в следствие на операцията е възможно да се получат
бъдещи усложнения в живота и при желанието й да има дете. Последното изявление
по въззивната жалба променя фактите, които са изложени в исковата молба и които
очертават основанието на иска за обезщетение, което е недопустимо пред
въззивния съд съгласно чл.214, ал.1 от ГПК като преклудирано и не се съобразява
от въззивния съд при преценката за правилност. Ето защо в предмета на
установява по делото, наред с другите соче ивреди по исковата молба, е соченото
в исковата молба увреждане като нарушена
детеродна способност на ищцата, а не
като страх от такова увреждане.
Спорни пред въззивния съд по
главния иск по чл.49 от ЗЗД са отново същите факти, според оплакванията по
въззивните жалби и отговорите, а именно дали е налице информирано съгласие от
ищцата за оперативна интервенция лапаротомия /лапаромиектомия/, необходимо ли е
това съгласие да е в писмена форма, налице ли е противоправно поведение на
лица, за които ответникът отговаря, при осъществяване на оперативната
интервенция лапаротомия без писмено съгласие на ищцата за нея, причинена ли е
на ищцата вреда, сочена с исковата молба, от осъществената оперативна
интервенция лапаротомия, има ли причинна връзка между поведението на лица, за
които ответникът отговаря и тези вреди, какъв е интензитета и продължителността
на тези вреди и какво е справедливото обезщетение за тях съгласно чл.52 от ЗЗС.
По обратния иск спорни са въпросите
: застраховано лице по застрахователния
договор ли е лечебното заведение, налице ли е покрит застрахователен риск,
легитимирано ли е лечебното заведение по иска за обезщетение срещу застрахователя.
Въззивният съд намира следното по
предмета на делото :
Ищцата В.Д. е предявила срещу САГБАЛ
„Д-р Щ.“ ЕООД иск с правно основание чл.49 от ЗЗД за сумата от 10000 лева,
представляваща стойност на неимуществени вреди, изразяващи се в болки и
страдания, стрес, труден възстановителен период след операцията, нарушение в
социалния й живот, невъзможността временно да работи, невъзможността да ражда
без хирургическа намеса вследствие на операцията лапаротомия, които е търпяла в
периода 06.03.2017 г. до подаване на исковата молба, и които описани по-горе
вреди са й били причинени поради извършената й в ответното лечебно заведение на
06.03.2017 г. друг вид операция -
лапаротомия, при която има 11 сантиметров зашит разрез, вместо безкръвна лапарокопска операция на миоми, като
от нея е дадено предварително писмено съгласие на 29.02.2017г. само за извършване
на лапароскопска операция. Твърди, че не е имала психологическа нагласа за друг
вид операция, избрала е посочената –лапароскопия, поради желанието си
впоследствие да роди по естествен път, а извършената й интервенция я е лишила
от този избор, че се насочила към конкретната болница, защото там са и дали
избор именно за такава оперативна интервения коятобила по-щадяща за нея. Твърди,
че извършената й друга оперативна интервенция вместо желаната от нея, предизвикала
у нея шок, състоянието й след операцията било съпроводено от силна болка от
шевовете, не можела да се придвижва самостоятелно и изпитвала ужас от
извършената манипулация. Прибирала се вкъщи три дни по - късно от предвиденото спрямо
лапароскопска операция, и в продължение на месец извършвала домашно лечение, съпроводено
със силни болки, взимала обезболяващи, била много време на легло, изпитвала
трудности при обслужване, лична хигиена и изпълнение на битови задачи. Твърди,
че имала собствен магазин за хранителни стоки, който е с денонощен режим на
работа, в който не можела да работи през възстановителния период, нарушил се социалният й живот. Физическите
болки продължили няколко месеца, през които приемала и обезболяващи. Намалило
се теглото й, самочувствието й се понижило, от стреса, включително и поради
признанията на служители на болницата, че лапаротомията била за нейно добро. Твърди,
че като пациент не е била информирана за процедурите, на които ще бъде
подложена, не е дала съгласие за извършването им, не е информирана за
възможните нежелани ефекти, нямало данни от досието й информацията по чл.88
ЗЗдр. да й е предоставена в писмена форма, а дори да се приеме, че е налице
информирано съгласие, то не освобождава лекуващия лекар –д-р Димитров извършил
операцията, от отговорност, ако се установи противоравното му поведение; като
от манипулацията преживяла болки и страдания, не само физически, но и
психически.
Ответникът САГБАЛ „Д-р Щ.“ ЕООД ,
оспорва иска за неоснователен, като възразява, че ищцата е дала информирано
съгласие за извършване на лапаротомия, и е била информирана за рисковете от
операцията, възможните усложнения по време на операцията, била е запозната с диагнозата,
лечението, и възможността, ако по време на операцията настъпят непредвидени
обстоятелства, хирурзите да направят консултация със специалисти и ако е
препоръчително извършване на процедури, различни от планираните, за което е и упълномощила
опериращия за извършването им. Сочи, че
на 29.02.2017 г. ищцата е информирана, че един от възможностите за операция е
лапароскопия, както и избор на оператор. Твърди, че след направен ехографски
преглед и обсъждане с ищцата е взето решение в деня на операцията, да се
пристъпи към мини лапаротомия, която е била по - щадящата процедура, като в
разговор с ищцата това решение е обсъдено и тя се е съгласила. Оспорва да са налице доказателства, че болките на ищцата са
в пряка връзка с действия или бездействия на работещите при ответника лица,
защото ищцата била изписана в добро общо състояние, заявила е максимален брой
дни временна нетрудоспособност. Излага доводи, че след свалянето на конците от
оперативната рана на 16.03.2017 г., било установено зарастване на раната, след
което ищцата не е търсила лекуващия лекар или екипа, за евентуални усложнения,
не се е появила на консултация с д-р Щ., а към исковата молба липсвали
доказателства ищцата да е посетила друго лечебно заведение, поради което и
намира твърдението за болки за недоказано, а при евентуалност, прави
възражение, че са вследствие поведението на ищцата, която не е потърсила
лекарска помощ, или от употребяваните от нея наркотични вещества. Счита, че не
намира приложение чл.89 ЗЗдр., а тези по чл.88 от ЗЗдр.
В срока за отговор ответникът е
предявил обратен иск срещу привлеченото като негово трето лице помагач З. „А.“
АД, с правна квалификация на обратния иск по чл.469 КЗ във връзка с чл.435 КЗ и
при условията на евентуално уважаване на предявения от ищцата иск срещу лечебното
заведение, с твърдението, че по силата на сключен застрахователен договор за
застраховка професионална
отговорност, по р.І.1, от ОУ на стараховката, ответникът по обратния иск носи
отговорност за обещетение на вредите, което застрахования е задългжен да плати
на увреденото трето лице в следствие на виновно неизцпълнение на професионално
задължение.
Ответникът по обратния иск З. „А.“
АД, не е подал писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК.
За да уважи частично по размер
предявения главен иск за обезщетение по чл.49 от ГПК, първоинстанционният съд е
изложил фактически и правни доводи, според които е приел, че на ищцата на
06.03.2017 г. е приложена планирана / а не спешна/ оперативна интервенция от
лекар-хирург в ответното лечебно заведение на ответника, която е лапаротомия
(отворена операция), а не лапароскопия, които факти не са спорни по делото,
приел е още, че ищцата е дала изрично писмено съгласие за оперативната
интервенция лапароскопия, и не е дала такова са лапаротомия, като за втората
оперативна интервенция-лапаротомия, изискването на ЗЗДр също сочело, че
съгласието на пациента следва да е писмено съгласно чл. 89, ал.1, вр. чл.88 от
33др, че даденото писмено информирано съгласие от В.Д. на 29.02.2017 г. не
отговаряло на изискванията на чл. 88 33др, защото в него бланково са посочени
общите рискове при интервенции, като показанията на св.Савова не разколебавали
този извод, приел е така, че ответното лечебно заведение не е изпълнил
задълженията си по чл.88 и 89 33др преди провеждането на лапаротомията, което,
заедно с липсата на съгласие на ищцата за такава операцията-в писмена форма
съгласно чл.89 от ЗЗдр, поведението на ответника е противоправно, и не е налице
изключението по чл.89, ал.2 от ЗЗдр, тъй като не се е наложило в хода на предприета
оперативна интервенция със съгласие на пациента-лапароскопия, да се премине към
друг вид оперативна такава-лапаротомия, доколкото било установено, че от началото е започната лапаротомия вместо лапароскопия. Приел е, че причинени
на ищцата вреди, се установяват от приетото заключение на съдебно-психиатричната
/СПЕ/, както и от изслушаните свидетелски показания, които доказвали и
причинната връзка между тях и извършената на 06.03.2017 г. операция, при което
ответното лечебно заведение носи гаранционно - обезпечителната отговорност към
ищеца по чл.49 ЗЗД за обезщетяване на причинените вреди, като искът се явява установен
по основание. По отношение размера на обезщетението е изложил мотиви, според
които е приел, че ищцата е доказала да е преживяла сочените от нея болки,
страдания, наличие на траен белег от оперативната рана, стрес, разочарование и
притеснение от проведената й различна по вид оперативна интервенция от исканата
от нея, без нейно съгласие, силно душевно напрежение, психологически дисбаланс
и силни негативни емоции за ищцата. Приел е обаче, с оглед установената от
приетите медицински експертизи и свидетелски показания, че болките и
страданията са били с продължителност не –повече от 30-45 дни без данни те да
са в повече и над нормалното за съответния тип последици и възможни реакции от
конкретната хирургическа интервенция, нито да са следствие на недостатъчната
грижа на ищцата за следоперативно лечение, че психичното й състояние е обратимо
и по-скоро е свързано със субективните възприятия на ищцата, раната е
зарастнала добре, при което е определил справедлив размер на обезщетението от
3 000лв. по критериите по чл.52 от ЗЗД, за която сума е уважил иска и
отхвърли за разликата.
Така изложените в обжалваното
решение фактически и правни изводи въззиният съд споделя и на основание чл.272
от ГПК препраща към тях, без да е нужно да ги повтаря подборно, с изключение на
частта относно приетия за справедлив размер на обезщетението от 3000 лв. само
по критериите на чл.52 от ЗЗД. При съвкупната преценка на събраните по делото
доказателства, доводите и възраженията на страните, очертаващи и обхвата на
въззивната проверка, въззивният съд намира следното от фактическа и правна
страна :
Въззивният съд намира, че прилагането
спрямо ищцата на оперативната интервенция лапаротомия/лапаромиектомия/ е
станало без нейното изрично информирано писмено съгласие, каквото се изисква
съгласно чл.89, ал.1 от ЗЗдр, и това действие на лица, за които ответникът
отговаря, се явява неправомерно, в нарушение на чл.89, ал.1 от ЗЗдр., независимо от
установеното, че при прилагането на самата оперативна интервенция лапаротомия,
не са възникнали нежелани усложнения и лечението с нея в случая е било
проведено правилно по правилата на добрата медицинска практика и в полза на
пациента. Информирано писмено съгласие на ищцата да й се приложи като лебечен
метод оперативна интервенция „лапаротомия“ няма. Законът в случая изисква
такова писмено съгласие за конкретно приложената на ищцата оперативна
интервенция „лапаротомия/лапаромиектомия/“.
Налице е непротиворечива съдебна
практика по правилното прилагане на
закона, формират.на с редица решения на ВКС, че по иск с правно основание чл.
49 от ЗЗД за вреди, настъпили при и по повод оказана медицинска помощ в лечебно
заведение, съдът следва да обсъди всички доказателства за наличието на вреди за
пострадалия, явяващи се в причинна връзка с допуснати противоправни действия
или бездействия от извършителите на работата, изхождайки от постановката, че
медицинската помощ е правнорегламентирана дейност - чл. 80 от ЗЗ, чл. 6, ал. 1
от ЗЛЗ. Именно поради това, когато съдът се произнася по въпроса, осъществен ли
е деликт при изпълнение на медицинска дейност, той следва да обсъди не само
доказателствата за фактите - какви действия са били предприети или не са били
извършени от медицинските специалисти, но и доколко те са отговаряли на
дължимото съобразно утвърдените медицински изисквания - да посочи в какво се
изразява нарушението на утвърдените медицински стандарти и правилата за добрите
медицински практики/ ср. определение № 106 от 23.02.2021 г. по гр. д. №
3175/2020 г., Г. К., ІV г. о. на ВКС/ .
Добрата медицинска практика
изисква всеки един пациент да получи адекватно на състоянието му лечение, по
време на което да бъдат съблюдавани и съобразени всички гарантирани му права.
Съобразно принципа на адекватните очаквания - при наличие на здравословен
проблем, във връзка с който пациент се обръща за помощ към лекар, адекватните
очаквания са, че специалистът ще предложи и осъществи лечение, което е
съобразено с медицинските стандарти и добрите практики и ще съблюдава всички
прокламирани в чл. 86 от Закона за здравето, права на пациента,
най-съществените от които са: правото да бъде информиран за състоянието си, за
възможните усложнения, за методите на лечение, правото на достъп до най-добрите
практики и правото да се избягва ненужното страдание и болка /ср. решение № 130
от 13.11.2018 г. по гр. д. № 4807/2017 г., Г. К., ІІІ г. о. на ВКС/.
Изискването за предоставяне на
информацията по чл. 88 от ЗЗдр е тя да бъде предоставена своевременно и в
подходяща форма /ср. решение № 250 от 21.11.2012 г. по гр. д. № 1504/2011 г., Г.
К., ІІІ г. о. на ВКС/.
Изхождайки от горното, и от
установеното по делото, въззивният съд приема, също както и първоинстанционния
съд, при съвкупна преценка на всички събрани по делото доказателства, че в
случая на ищцата не е било обяснено в достатъчна степен, че
оперативната интервенция лапаротомия за
нея е била по-подходяща от исканата от нея оперативна интервенция лапароскопия,
не е било налице дадено от ищцата преди операцията на 06.03.2017 г. информирано
писмено съгласие за провеждане на лапаротомия-каквото е било задължително, при
което реално проведената оперативна интервенция лапаротомия/лапаромиектомия/ в
случая се явява противоправна, тъй като ищцата като пациент не се е съгласия с
нея, не е било налице състояние на спешност за игнориране на нейното писмено
съгласие за лапаротомия, нито е било налице състояние на установено в хода на
започната лапароскопия нужда от преминаване към класическа
оперязция-лапаротомия. Промяната на начина на лечение със заменянето на един
оперативен лечебен метод с друг такъв,
при това непосредствено преди прилагането на анестезия, и без пациента да е
имал достатъчно време да получи нужната му информация за необходимостта от
замяната и без да е дал своето писмено съгласие за прилагане на друга по вид
оперативна интервенция, представлява отклонение от искивнаията на закона и от
добрата медицинска практика и нарушение
правата на пациента, съобразно посоченото по-горе. С прилагането направо спрямо ищцата на
06.03.2017 г. на оперативна интервенция лапаротомия/лапаромиектомия/ на същата
е причинено страдание-както физическо, така и психическо, което физическо
страдание е с по-голям интензитет и възстановяването от нея е по-дълго и
болезнено, спрямо това ако беше проведена исканата от ищцата оперативна
интервенция /според приетото заключение на СМЕ лапароскопията е по-щадяща за
пациента/, а психическото страдание е свързано освен с по-болезнен и дълъг
период на възстановяване от това при лапароскопия, и с възмущението от
пренебрегнатото съгласие на пациента да конкретна оперативна интервенция и
нагласите и очакванията на ищцата като
пациент за следоперативния възстановителен период. Действително, съдът отчита
ролята на лекаря да приложи спрямо пациента най-доброто и подходящо за
конкретната диагноза лечение и с най-добър резултат, но този избор-при повече
от една възможност, лекарят не може да
направи без съгласието на пациента, когато не е налице състояние на спешност и
не е възниквала такава нужда от промяна в лечението в хода на вече започнала
със съгласие на пациента оперативна
интервенция. Затова и изборът на
лечение, особено на оперативно такова, е подложено на законово уреждане с
чл.89, ал.1, вр. чл.88 от ЗЗдр. Ето защо, предприетото от опериращия ищцата
хирург оперативно лечение чрез лапаротомия, без информирано писмено съгласие на
ищцата за това, се явява противоправно,
и ответното лебечно заведение-като възложител на работата, счетена от съда
за противоправна, е легитимирано да
отговаря по иска за вреди от противоправна дейност.
Установи се претърпяване от
ищцата на сочените от нея вреди-болки, страдания, негативни емоции, с
изключение на сочената от нея като вреда по исковата молба нарушена детеродна способност на ищцата и
сочената от нея с исковата молба продължителна, надхвърляща повече от 30-45
дни, болка от оперативната интервенция. Приетите по делото две СМЕ от вещи
лица-лекари гинеколози, установяват, че не са налице вътрешни сраствания, нито че
разрезът от проведената лапаротомия засяга нормалните родови пътища ри ищцата, при
което въззивният съд не се установява ищцата да има нарущени родови способности
за нормално раждане по естествен път. Страхът и от такова нарушение не е
въведен в предмета на спора и не следва да се преценява като самостоятелна
вреда от значение за определяне на размера на обезщетението. От приетата СМЕ на
в.л. Налбантов се установява, че при ищцата обективно не се допуска болката,
която тя субективно сочи да изпитва в много дълъг период, да се дължи на самата
операция лапаротомия, при липсата на обективни медицински причини за това, и
възстановяването й, вкл. и болките, отшумяват в рамките на около 45 дни. В тази
насока са и показанията на свид. Д.- за оплаквания от ищцата около месец. Ето
защо въззивният съд приема, че не се следва обезщетение за претъпрени болки и
вреди от продължително възстановяване физически повече от 45 дни. По отношение на сочените негативни емоции,
дължащи се не само на болката, но и на стреса , шока от приложената друга по
вид оперативна интервенция и пренебрегване съгласието на ищцата, въззивният съд
възприема установеното от приетата СПЕ, че при ищцата е налице по повод на извършената операция на
06.03.2017 г. и последиците от нея, разстройство в адаптацията с преобладаващо
нарушение на други емоции, като през първия месец след операцията
симптоматиката е била по-изявена, като постепенно е намаляла през следващите
месеци. Според вещото лица поради субективната представа на ищцата за трайност и
необратимост на някои от последиците от операцията, част от горните симптоми
персистират и понастоящем. Теоретично се приема, че протрахираната адаптационна
реакция настъпва като отговор на продължително въздействие на стресова
ситуация, но с продължителност не повече от две години. След това, поради
естествените психологични защити наличността, психотравмените фактори се
рационализират и остава за дълго време спомена за тях и чувство на обида и
недоволство. В съдебно заседание вещото лице е уточнило, че адаптационната
реакция е състояние на субективен стрес и се дължи както на лично индивидуално
субективно възприятие и преценка на обстоятелствата от ищцата, така и на
нейната личностна нагласа, особености, доколкото същата е с изразена
емоционалност, сензитивност, по-артистична личност, поради което според вещото
лице по-тежко и по- болезнено преживява факти, като според вещото лице е трудно
да се посочи дали е щяло да бъде налице констатираното разстройство, ако е била
извършена лапароскопия, доколкото експертът не е запознат с последиците от една
такава оперативна интервенция, дали ще има същите болки, но намира, че е нямало
да има такъв белег, от който ищцата страда. Но ако се приеме, че е била
извършена тази операция, която ищцата е очаквала и е искала, вероятно е щяла да
бъде удовлетворена, че е изпълнено нейното желание. Така установеното то
експерта, ведно с преценката на заключението на лекаря-гинеколог, за по-щадящия
характер за пациента на лапароскопията, води до извод, че е налице причинна
връзка между приложената на ищцата лапаротомия като друга по вид оперативна
интервенция, и субективно преживяните от нея негативни емоции от промяната на
лечебната операция, при това без нейното съгласие, и от по-дългия
възстановителен период и съпътстващите това възстановяване неудобства, които са
нарушили и социалния й живот, вкл. и осъществяване на търговската й дейност, за
което сочат писмени доказателства и показанията на свид.Д.. Въззивният съд
отчита, че телесната неприкосновеност и свободната вола на всеки човек са ценности,
защитими от обективното право, при което тяхното накърняване, по правилата на
житейската логика, субективно се
възприема от всеки нормален човек негативно и предизвиква чувство на гняв и
възмущение. Тези нейни субективни негативни емоции се установяват и от приетата
съдебно-техническа експертиза, осъществила оглед на веществено доказателство-
диск-носител на ел. информация за проведен телефонен разговор, чието съдържание
вещото лице е установило да съответства и на
записа на мобилния телефон на ищцата.
В случая, наред с това, при ищцата, поради особеностите на нейната
личност, тези негативни емоции са се проявили по-силно, налице са и към момента
на предявяване на иска / доколкото вещото лице по СПЕ сочи наличие на такова
смущение и към прегледа й от него в хода на делото/, което продължително
негативно проявление и към датата на исковата молба въззивният съд също отчита,
доколкото следва да съобрази и в конкретния случай как наличието на причинната
връзка между противоправното деяние и увреждането психиката на ищцата, се е
отразило реално на ищцата. Ето защо причинената
на ищцата продължителна психична вреда
от прилагането на друга по вид оперативна интервенция, без нейно
съгласие, също се намиран в пряка причинна връзка с причинените на ищцата шок и
стрес от узнаване на промяната на оперативния метод и от даденото обяснение от
оператора, че това било за да не я държат толкова време под упойка:сочено от
свид.Д., майка на ищцата/. Въззивният съд намира, че няма причина да не кредитира
показанията на свид.Д.-майка на ищцата, тъй като родствената връзка сама по
себе си не е основание за това, ако свидетелят дава показанията си
добросъвестно. А в случая показанията на майката на ищцата не противоречат на
другите събрани по делото писмени и гласни доказателства, вкл. и на приетите
техническа, медицинска и психиатрична експертизи.
При определяне размера на вредата
съгласно чл.52 от ЗЗД, въззивният съд съобрази вида на увреждането, което
засяга признато от закона право на информиране и съгласие за оперативна
интервенция, като самото пренебрегване липсата на съгласие на ищцата е
достатъчна да обоснове вреда-причинения шок и стрес от узнаването за това, причиненото
телесно увреждане-по-голям оперативен белег, причинената психическа травма,
продължителността на възстановителния период от самата операция и тазци на
писическата травма според изложеното по-горе,
и намира, че сумата от 8000 лв. в случая се явява справедливо
обезщетение, като съобрази и факта, че не всички твърдени от ищцата вреди се
доказаха по делото, както вече беше изложено по-горе, при което не може да се
определи обезщетение в пълния претендиран от ищцата размер от 10 000лв., а
и самата ищца не е посочила каква относителна тежест за обезщетяване имат
посочените няколко по вид причинени й вреди. При определяне
размера на обезщетението въззивният съд отчита обстоятелството, че то има за
предназначение да възмезди ищеца за понесените вреди, но и да санкционира и възпира
ответника от подобно поведение, както е посочено в Постановление № 7 от 1959 г. на
Пленум на ВС. Този размер от 8000 лв. в най-пълна степен се
явява адекватен на целените от закона последици.
Това налага потвърждаване на
решението по главния иск в частта, в която същият е уважен до 3000лв. и
отхвърлен над 8000лв. до 10 000лв., отмяна в отхвърлителната част над
3000лв. до 8000лв. и уважаване на главния иск за още 5000лв.
По обратния иск
За да уважи обратния иск,
предявен при евентуалност, в размера, в който е уважен главния иск, пръвоинстанционният
съд е приел, че между З. „А.“ АД и САГБАЛ „Д-Р Щ.“ е налице валидно към датата
на извършване на хирургична интервенция на В.Д. облигационно правоотношение по
задължителна застраховка „Професионална отговорност“, че в следствие на
противоправно поведение на лекари при САГБАЛ „Д-р Щ.“ са нанесени неимуществени
вреди на В.Д., изразяващи се в претърпени болки и страдания от извършена
хирургична интервенция - лапаротомия , за която ищцата не е била надлежно
писмено информирана и не е дала писмено съгласие за нейното извършване, и така
са налице предпоставките за ангажиране отговорността на застрахователя по
сключения договор по застраховка „Професионална отговорност“, и предявеният
обратен иск е изцяло основателен и следва да се уважи за сумата от 3000 лева.
Тези изводи въззивният съд не споделя.
Основателно въззивнитя съд намира оплакването по въззивната жалба на ответника
по този иск, че ищецът по него- лечебното заведение, не се явява застраховано
лице и така не е материлано правно легитимирано да иска заплащане на
застрахователно обезщетение от застрахователя по р.І.1 от ОУ на застраховката
за професионална отговорност, за която няма спор, че е била сключена съобразно
приетата по делото полица и ОУ, и валидна както към датата на операцията, така
и към подаване на исковата молба. Липсата на отговор по чл.131 от ГПК не е равнозначно на признание на иска или на
факти, и не освобождава съда от задължението да приеме за установени фактите
въз основа на преценка на събраните по делото доказателства. Преклудират се
защитни и др. правоизключващи възражения на ответника, но не и такива, отнасящи
се до наведените с въззивната му жалба оплаквания за необоснованост при
преценка на вече събрани по делото доказателства.
Застрахователният договор, обективиран
в полицата и ОУ по застраховката , е сключен при действието на чл. 223 от КЗ
/обн. ДВ, бр. 103/05 г., отм. ДВ, бр. 102/16 г. / като вид договор за
застраховка "Гражданска отговорност", от подкатегорията застраховка
"професионална отговорност на лекари и медицински персонал", чието
сключване е предвидено като задължително съгласно нормата чл. 189, ал. 1 от ЗЗ,
и който няма самостоятелна уредба в КЗ(отм.), като попада в нормата на чл. 249,
т. 3 от КЗ(отм.). Съгласно клаузите на процесния договор САГБАЛ „Д-р Щ.“ ЕООД като
лечебното заведение е само застраховащо лице/задължено по закон да извърши
застраховане за своя сметка/, но не и самото то по себе си да е застраховано
лице. Застраховано лице по договора е всяко физическо лице, част от медицинския
персонал на лечебното заведение- посочени в полицата 36 лица висш медицински
персонал и 50 лица среден медицински персонал, за отговорността на които при
виновно неизпълнение на професионално
задължение, застрахователят се е задължил да заплати обезщетение за вредите на
трети лица, причинени вследствие на виновно неизпълнение на професионалните
задължения на посочените застраховани лица. Това сочи, че лечебното заведение не
е застраховано лице по посочения застрахователен договор, като не неговата
имуществена сфера е предмет на уговорената застрахователна защита, а тези на
физическите лица, негов персонал и съответно деликвенти. Гаранционната
отговорност на болничното заведение по чл. 49 от ЗЗД не е предмет на
извършеното с процесния договор задължително застраховане/за нейното
застраховане евентуално е следвало да бъде сключен отделен договор, с който то
да застрахова своята дейност като възложител на дадена работа/. Тъй като
въззиваемото дружество не е застраховано лице по процесния дого- вор, съдът приема,
че обратният му иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен, без да се
обсъжда клаузата, според която, за да възникне правото на застрахователно
обезщетение е необходимо вредите да са причинени от деяния, посочени в р.І.1 от
ОУ на застраховката.
Това налага отмяна на решението
по обратния иск за неговото уважаване за 3000лв. и отхвърлянето му, както и
отхвърлянето му –като евентуален такъв и за разликата от 5000 лв., която
разлика въззивният съд с настоящето решение присъжда в повече.
ПО ЧАСТНАТА ЖАЛБА
Въззивният съд
намира, че няма основание за промяна на приетотото първоинстанционния съд, че
заплатенотото ищцата адв.възнаграждение от 2200лв. се явява прекомерно и следва
да се намали, в която насока изцяло споделя изводите по решението и по определението
по чл.248 от ГПК, което препраща към мотивите на решението. Така от 4000лв.
разноски, съразмерно на уважения от СРС
размер на иска от 3000лв., се следват точно 1200лв., колкото е и определено от
първоинстанционния съд/ 3000х4000/10000/ съгласно чл.78, ал.1 от ГПК.
Този изход на спора,
се налага преразглеждане и на отговорността
за разноските. Пред първата инстанция ищцата е направила общо 4000лв. разноски,
от които според уважения с настоящето решение размер от 8000лв., се следват по
съразмерност 3200лв., или още 2000 лв. над присъдените й вече с
първоинстанционното решение.
Направените от
ответника разноски от 1000 лв., подлежат на възстановяване от ищцата съразмерно
на отхвърления размер на иска й, или само за 200лв., което налага отмяна на
решението в частта за разноки по чл.78, ал.3 от ГПК над 200лв. до определените
700лв.
Предвид изхода на
спора по обратния иск, следва да се томени решението относно разносите от
400лв. възложени в тежест на застрахователното дружество.
По разноските за
въззивната инстанция:
Въззивникът–ищец е
направил разноски 140 лв. само. Уговореното с адв.П.Н. възнаграждение от
700 лв. съдът
не зачита, доколкото съгласно договора между тях за правна защита от 17.02.2021
г. е за безплатна такава, като страната е осбоводенаот заплащане на
възнаграждение на осонвание чл.38, ал.1, т.2 от ЗАдв, т.е. защитата е безплатна
за страната, при което, при одснователност на жалбата и иска, правото на
получаване на възнаграждението възниква направо за адвоката, като се определя
от съда, а не според уговореното от страните по договора за правна помощ. Или
на сонование чл.38, ал.2 от ЗАдв, на адв.П.Н. се дължат от ответника за
адв.възнаграждение минималния размер дпоред уважената част от иска от въззивния
съд, или съгласно чл.7, ал.2, т.3 от наредба № 1/2004 г. на ВАдвС, сумата 580
лв.
Въззивната жалба и
частната жалба на ответника не се уважават, и направените от него разноски за
държ.такси остават в негова тежест, други разноски не се претендират .
Направените от въззивника –ответник по
обратния иск разноски подлежат на възстановяване от ищеца по него, в размер на 120
лв. за държавна такса и още 100 лв. за юрк.възнаграждение, като последното се
определя от съда съгласно чл.78, ал.8 от ГПК и не зависи от исканото от ЮЛ
такова нито от наличието или липсата на възражение по смисъла на чл.78, ал.5 от ГПК от насрещната страна.
При определяне на
този размер от 100лв. въззивният съд съобрази чл.
25
от Наредбата за правната помощ, обжалваемия интерес, и липсата на процесулани
усложнения пред въззиния съд, приключило разглеждането на жалбите в едно
открито съдебно заседание.
Решението ще подлежи
на касационно обжалване както по главния иск-според цената му и гражданския
характер на делото по него, така и по обратния иск, като обусловен от изхода на
спора по главния иск / в този смисъл напр. определение № 207 от 20.12.2018 г.
по ч. гр. д. № 3450/2018 г., Г. К., І г. о. на ВКС/.
Воден от горните
мотиви, СГС
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ
решение № 153234 от 27.06.2019 г., постановено по гр.д. № 16359/2018 г. на СРС,
125 състав, В ЧАСТИТЕ, В КОИТО е отхвърлен предявеният от В.В.Д. срещу С.а.б.з.а.л.
„Д.Щ.“ ЕООД иск на основание чл. 49 във връзка с чл.45 от Закона за
задълженията и договорите/ЗЗД/ за сумата над 3000 лв. до 8000лв., осъдена е
ищцата да заплати на ответника на основание чл.78, ал.З от ГПК сумата над 200 лв. до 700лв. за разноски по делото, осъдено
е ЗАД „А.“ да заплати на САГБАЛ „Д-р Щ.“ ЕООД на основание чл.469 КЗ във връзка
с чл.435 КЗ, вр. чл. 219, ал. 3 ГПК сумата от 3000 лв., обезщетение за
неимуществени вреди, дължимо въз основа на полица професионална отговорност №
1658013060000537085, при условие, че САГБАЛ „Д-р Щ.“ ЕООД заплати тази сума на
ищцата В.В.Д. и също и 400 лв. разноски по делото, ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА :
ОСЪЖДА
С.а.б.з.а.л. „Д.Щ.“ ЕООД, ЕИК *******, с адрес и седалище на управление ***5-31,
да заплати на В.В.Д., ЕГН **********, с адрес ***, на основание чл. 49 във
връзка с чл.45 от Закона за задълженията и договорите, още 5 000 лв./
раз0ликата над 3000 лв. до 8000лв./ представляваща обезщетение за неимуществени
вреди, представляващи претърпени болки и страдания за периода от 06.03.2017г.
до 09.03.2018г„ причинени от увреждане в следствие на претърпяна на
06.03.2017г. операция лапаротомия без предварително информирано съгласие, ведно
със законната лихва от 06.03.2017г. до плащането.
ОТХВЪРЛЯ
предявеният от С.а.б.з.а.л. „Д.Щ.“ ЕООД,
ЕИК *******, с адрес и седалище на управление ***5-31, срещу ЗАД „А.“, ЕИК*******,
с адрес и седалище на управление ***, обратен иск на основание чл. чл.469 КЗ във връзка с чл.435 КЗ, вр. чл. 219, ал. 3 ГПК, за сумата от
3000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, представляващи претърпени болки и страдания за периода от 06.03.2017г. до 09.03.2018г., причинени от
увреждане в следствие на претърпяна на 06.03.2017г. операция лапаротомия без
предварително писмено съгласие, дължимо въз основа на полица професионална
отговорност № 1658013060000537085, със срок на валидност от 23.07.2016г. до
22.07.2017г.; ведно със законната лихва от 06.03.2017г. до плащането, при
условие, че С.а.б.з.а.л. „Д.Щ.“ ЕООД, ЕИК ******* заплати тази сума на В.В.Д.,
ЕГН **********.
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 153234 от 27.06.2019 г., постановено по гр.д. № 16359/2018 г. на СРС,
125 състав, В ОСТАНАЛИТЕ ОБЖАЛВАНИ ЧАСТИ, в които е уважен иска на В.В.Д. срещу
С.а.б.з.а.л. „Д.Щ.“ ЕООД на основание чл. 49 във връзка с чл.45 от Закона за
задълженията и договорите/ЗЗД/ за сумата до 3000 лв. и е отхвърлен за сумата над 8000лв.
до предявения размер от 10 000лв., както и относно разноските, които не са
променени с това решение.
ОТХВЪРЛЯ предявеният при
условието на евентуалност , ОБРАТЕН ИСК от С.а.б.з.а.л. „Д.Щ.“ ЕООД, ЕИК *******, с
адрес и седалище на управление ***5-31, срещу ЗАД „А.“, ЕИК*******, с адрес и
седалище на управление ***, на основание чл. чл.469 КЗ във връзка с чл.435 КЗ,
вр. чл. 219, ал. 3 ГПК, за сумата от 5000
лв. обезщетение за неимуществени вреди, представляващи претърпени болки и
страдания за периода от 06.03.2017г. до 09.03.2018г., причинени от увреждане в
следствие на претърпяна на 06.03.2017г. операция лапаротомия без предварително
писмено съгласие, дължимо въз основа на полица професионална отговорност №
1658013060000537085, със срок на валидност от 23.07.2016г. до 22.07.2017г.;
ведно със законната лихва от 06.03.2017г. до плащането, при условие, че С.а.б.з.а.л.
„Д.Щ.“ ЕООД, ЕИК ******* заплати тази сума на В.В.Д., ЕГН **********.
ПОТВЪРЖДАВА определение
по реда на чл.248 от ГПК с № 279366 от
19.11.2019 г. по същото гр.д. № 16359/2018 г. на СРС, 125 състав.
ОСЪЖДА С.а.б.з.а.л. „Д.Щ.“ ЕООД, ЕИК *******,
да заплати на В.В.Д., ЕГН **********, с горепосочените адреси, на основание
чл.78, ал.1 от ГПК, още 2000 лв. разноски за първата инстанция, и 140 лв. за
въззивната инстанция.
ОСЪЖДА
С.а.б.з.а.л. „Д.Щ.“ ЕООД, ЕИК *******, , с горепосочения адрес, да заплати
на адвокат П.Й.Н. с ЕГН ********** *** с адрес на дейността гр.Варна, бул.*******,
на основание чбл.38, алл.2 от ЗАдв, вр. Чл.78, ал.1 от ГПК, сумата 580лв. за
адвокатско възнагарждение за въззивната инстанция.
ОСЪЖДА С.а.б.з.а.л.
„Д.Щ.“ ЕООД, ЕИК *******, да заплати на ЗАД „А.“, ЕИК*******, с горепосочените
адреси, на основание чл.78, ал.3 и ал.8 от ГПК, сумата 220 лв. разноски за
въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно
обжалване пред Върховния касационен съд в 1-месечен срок от съобщаването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.