Определение по дело №318/2014 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство е по реда на чл. 317 вр. чл. 310 – чл. 316 вр. чл. 258 и сл. от ГПК и е образувано по въззивни жалби на Д. Г. С. – М.и на Ф. С. Х. от гр. М.срещу Решение № 148/18.11.2010 г., постановено по гр. д. № 316/2010 г. по описа на РС – М.

При извършената проверка, въззивната инстанция констатира:

Районният съд е сезиран с искове, предявени от Ф. С. Х. от гр. М.против Д. Г. С. – М, с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 от КТ. Ищецът сочи, че към 19.07.2010 г. е бил в трудово правоотношение с ответника, като на посочената дата му е връчена процесната Заповед № 71/19.07.2010 г. на Директора на Д. Г. С. – М, с която му е наложено дисциплинарно наказание „Уволнение”. Счита заповедта за немотивирана, издадена в нарушение на материалния и процесуалния закон. Въз основа на това иска от съда уволнението му да бъде признато за незаконно, уволнителната заповед да бъде отменена, да бъде възстановен на предишната си работа и ответникът да бъде осъден да му заплати обезщетение в размер на 2994,72 лева, представляващо брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа за срок от 6 месеца, считано от 19.07.2010 г. до 19.01.2011 г. ведно с мораторната лихва върху дължимата сума от момента на прекратяване на трудовия договор до завеждане на исковата молба – в размер на 100 лева, законната лихва върху главницата от деня на предявяване на иска до фактическото изплащане на сумата, както и направените по делото разноски.

С обжалваното решение РС – М.е признал за незаконно уволнението на Ф. Х., отменяйки Заповед № 71/19.07.2010 г. на Директора на Д. Г. С. - М., Д. предприятие, гр. М., като незаконосъобразна. С решението Х. е възстановен на предишната си работа като горски стражар с място на работа Д. Г. С. - М., Д. предприятие, гр. М.и е осъдил работодателя да заплати на Ф. Х. сумата от 1877,64 лева – обезщетение за времето, през което е останал без работа поради уволнението, считано от 19.07.2010 г. до 04.11.2010 г., на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 от КТ, ведно със законната лихва, считано от 20.09.2010 г., като е отхвърлил претенцията до пълния предявен размер от 2994,72 лева за периода от 05.11.2010 г. до 19.01.2011 г. ведно със законната лихва, считано от 20.09.2010 г. и мораторната лихва върху дължимата сума от момента на прекратяване на трудовия договор до завеждане на исковата молба в размер на 100 лева като неоснователна и недоказана. „Д. Г. С. М.” – Д. предприятие, гр. М.е осъдено още да заплати на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на Ф. С. Х. от гр. М.сумата от 240 лева – възнаграждение за един адвокат, както и – по сметка на РС – М.– сумата от 223,10 лева – разноски и държавна такса върху уважения размер на предявените искове. За да постанови това решение, съдът е приел, че процесната уволнителна заповед не е съобразена с разпоредбата на чл. 195, ал. 1 от КТ, доколкото в нея липсва посочване на конкретните дати на извършване на нарушенията на трудовата дисциплина, във връзка с които работодателят е ангажирал дисциплинарната отговорност на ищеца Х.. Приел е също, че по делото е доказано оставането без работа на ищеца за периода от 19.07.2010 г. (датата на връчване на заповедта) до 04.11.2010 г. (датата на пренията пред първата инстанция), видно от представената по делото справка от РУ”СО”, гр. К относно подадените документи от ищеца за парично обезщетение за безработица по чл. 54а от КСО, като между приетите документи са и трудова книжка и документ за регистрация на безработно лице в ТП на АЗ. Съдът се е позовал на **** г. на ОСГК на ВС, за да отхвърли искането за присъждане на мораторна лихва върху дължимото обезщетение за оставане без работа от деня на прекратяване на трудовото правоотношение до датата на завеждане на исковата молба, като е посочил, че за да бъде дължима мораторна лихва върху обезщетението по чл. 225, ал. 1 от КТ е необходимо да има съответната покана по чл. 84, ал. 2 от ЗЗД, относно отправянето на каквато по делото не са налице доказателства.

Д. Г. С. – М.обжалва решението в частта, с която са уважени предявените искови претенции (макар да не е посочено изрично в жалбата, това може да бъде извлечено от текста й). Сочи, че първата инстанция не е обсъдила представените от работодателя доказателства относно процесните дисциплинарни нарушения. Твърди, че описаните в заповедта за уволнение нарушения „сочат не на еднократност, а на постоянен стил на работа”, както и че тези нарушения са индивидуализирани в достатъчна степен в заповедта, за да бъде осигурена на уволненото лице възможност да се защити. Претендира, че процесните дисциплинарни нарушения са конкретизирани, доколкото са подкрепени от цитираните в същата заповед констативни протоколи и протоколи от ревизии. Излага становище, че атакуваната пред съда заповед отговаря на изискванията на чл. 192 и чл. 195, ал. 1 от КТ. Иска от въззивния съд да отмени първоинстанционното решение, като предявените искове бъдат отхвърлени и в полза на ответника бъдат присъдени направените разноски по делото.

Ищецът Х. обжалва решението на районния съд в отхвърлителната му част досежно претенцията за присъждане на обезщетение във връзка с оставането без работа за времето от ****г. до **** г. Твърди, че същият е останал без работа поради уволнението и след датата *** г., във връзка с което представя и служебна бележка от Д „Б.т.”, гр. М.. Иска от втората съдебна инстанция да отмени решението на районния съд в обжалваната му част, като уважи искът по чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ до пълния му предявен размер от 2994,72 лева – обезщетение за периода от 05.11.2010 г. до 19.01.2011 г.

В законоустановения срок е постъпил отговор само по отношение на въззивната жалба, подадена от Ф. С. Х.. В отговора се застъпва становището, че в хода на първоинстанционното производство Ф. С. Х. въобще не е доказал оставането си без работа, тъй като не е представил регистрационен картон от съответната дирекция „Б. т”, относно което не е съществувала пречка.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция жалбоподателите, чрез процесуалните си представители, поддържат подадените от тях жалби. Процесуалният представител на Д. Г. С. – М., сочи, че районният съд не е обсъдил в мотивите си и длъжностната характеристика на ищеца (която била за длъжността „***”), задълженията по която не били изпълнени от негова страна. Твърди още, във връзка с въззивната жалба, изхождаща от насрещната страна, че по делото има доказателства за оставане на ищеца без работа единствено за периода от 19.07.2010 г. до 23.08.2010 г.

Настоящият съдебен състÓв намира, че постановеното от първата инстанция решение е валидно. Същото е и допустимо.

Относно правилността на първоинстанционния съдебен акт въззивната инстанция съобрази следното:

По фактите:

Съгласно приложения трудов договор от *** г. ищецът се е споразумял с Д. л, гр. М., да изпълнява длъжността „г” в ДП М., като е отбелязано, че е постъпил на работа на същата дата. Видно от приложеното допълнително споразумение към горния трудов договор с дата *** ищецът Х. се е споразумял с Д. Г. С. – М.(съобр. изменението на ЗГР съгл. ДВ, бр. 43/2008 г.), ДП за промяна в трудовото правоотношение „от длъжност горски надзирател – III категория труд, на длъжност горски надзирател – III категория труд”. Очевидно е налице техническа грешка, като волята на страните следва да се тълкува като промяна на длъжността от „г”, каквато до този момент е заемал ищецът, на „г”. Съгласно приложената характеристика за длъжността „г” лицето, заемащо тази длъжност, има редица задължения свързани с опазване на поверения му охранителен участък от различни непозволени действия и повреди, включително сеч, ползвания на горите, като в тази връзка имат функции по съставяне на актове за установяване на административно нарушение и по извършване на проверки. Отбелязано е, че работникът Ф. Х. се е запознал с тази характеристика на *** г.

С обжалваната Заповед № *** г. на Директора на Д. Г. С. – М.на ищецът Ф. Х., заемащ към тази дата длъжността „горски надзирател”, с място на работа Д. Г. С. – М.– ДП, е наложено дисциплинарно наказание „Уволнение”. Посочено е, че заповедта се издава на основание чл. 195, ал. 1, чл. 330, ал. 2, т. 6 вр. чл. 187, т. 1, чл. 190, ал. 1, т. 7 и чл. 188, т. 3 от КТ и чл. 10, ал. 1 от Правилника за устройството и организацията на Държавните горски стопанства – държавни предприятия към ДАГ. Сочи се още, че наказанието се налага за неизпълнение на трудовите задължения по Закона за горите, Правилника за устройството и организацията на Държавните горски стопанства и длъжностната характеристика. Нарушенията на трудовата дисциплина, условно разпределени в 4 точки, са:

„1. Допусната незаконна сеч на 2/два/ бр. дъбови дървета, равняващи се на ** плътни кубически метра дърва за огрев в отдел ***, подотдел „*”, от ДГФ в землището на с. С – непокрита с АУАН, констатирана с констативен протокол серия*** от **** г. – нарушение на трудовата дисциплина.

2. Допуснато безпастирно пашуване на едър добитък и паша на кози без годишно позволително за паша в поверения му охранителен участък, констатирано с протокол №** г. за извършена ревизия за първото полугодие на ** г. от *** на ГСУ - М..

3. Налични колове на временен склад в размер на * куб.м., които не са отразени в констативните протоколи за освидетелстване на сечищата в подотдели**г, **г, **в и за които няма документи за осъществен добив, констатирано с протокол № *** г. за извършена ревизия за първото полугодие на **г. от *** на ГСУ М.– тежко нарушение на трудовата дисциплина.

4. Допусната кражба на 5 пространствени кубически метра дърва за огрев от отдел **, подотдел „б” в охранителен участък „Н”, констатирана с протокол № ** г. за извършена ревизия на охранителен участък "Н" от пом. лесничея при ГСУ - М.– тежко нарушение на трудовата дисциплина”.

В мотивировъчната част на заповедта е посочено и това, че наказващият орган се е запознал писмените обяснения от Ф. Х., но счита, че същите не опровергават констатираните неизпълнения и нарушения на трудовата дисциплина; изложено е становище, че за тези нарушения работникът следва да бъде наказан с дисциплинарно наказание „Уволнение”. Заповедта е връчена на**** г. при условията на отказ на адресата (наказаното лице), което е удостоверено с подписите на двама свидетели.

Цитираните в заповедта протоколи също са приложени по делото, като във всички тях фигурират и подписи на ищеца.

Съгласно т. 1 на упоменатия в заповедта протокол № ** г. за ревизия на „Г” охранителен участък (на който участък ищецът е горски надзирател), извършена от и. д. стÓрши лесничей при Д. Г. С. – М.А. Ю., надзирателят Ф. Х. „допуска безпастирно пашуване на едър добитък и пашуване без позволително за паша на кози в поверения му охранителен участък”. Съгласно т. 5 от същия протокол: …„При извеждането на сечите през 2009 г. са изоставени материали. Има 5 м3 колове, които не са заведени има заведени дърва, които са налице. Има около 40 м3 пр. дърва и вършина остатъци от сечищата, които не са отразени в протоколите за освидетелстване на сечищата”.

Съгласно констативен протокол серия ***, съставен на*** г., и. д. старши лесничей при Д. Г. С. –М.А.Ю и ищецът са проверили по сигнал отдел 244, подотдел „Г”, като при проверката е установена сеч на 2 бр. дъбови дървета, немаркирани, без разрешение, равняващи се съответно на **и 0**.м. или общо ** куб.м.

Съгласно т. 13 от Протокол №*** г. за ревизия, извършена за периода 01.07.2009 г. – 31.12.2009 г. на охранителен участък "Н" с горски надзирател А. Ю., заместващ Ф. С. Х.: …”На ревизията е установена кражба на дърва във отд. ** Б, който е освидетелстван на 13.12.02 с ***, който имаше наличност от 5м3 др. от благун във самото сечище, който не е приет с протокол на временен склад”.

По делото е приложено писмо от директора на Д. Г. С. – М.до работника Ф. Х., с което от последния се изискват обяснения във връзка с обстоятелствата, които фигурират и в уволнителната заповед като описание на дисциплинарните нарушения, във връзка с които се налага наказанието „уволнение”. Приложено е и обяснение на Х. във връзка с това писмо, заведено с вх. № на ответника от *** г., в което ищецът сочи най-общо, че незаконната сеч е извършена в негово отсъствие, но ще установи нарушителя, че рязането на коловете било разпоредено от г-н Ч. (не става ясно кое е това лице) и във връзка с оставянето на коловете на склад е съобщил на „началника А. Ю.”, че не е приел никакви дърва – във връзка със сочената от работодателя кражба на дърва.

Съгласно заключението на вещото лице по назначената от първоинстанционния съд ССчЕ, което не е оспорено от страните, базата за изчисляване на претендираното от ищеца обезщетение за оставането без работа е брутно месечно трудово възнаграждение в размер на 499,12 лева, съответно – 2994,72 лева за 6 месеца.

Видно от справката с дата 23.08.2010 г. за приети, върнати и липсващи документи на ищеца за парично обезщетение за безработица по чл. 54а от КСО, издадена от РУ”СО”, гр. К, заверен препис от която е приложен по делото, посоченото учреждение е приело от Ф. С. Х. документ за регистрация на безработно лице в ТП на АЗ.

От служебната бележка с дата ***г., издадена от Дирекция „Б” – М., заверен препис от която е приложен по делото, от приложения заверен препис от служебна бележка с дата ***г., издадена от Дирекция „Ба” – М., както и от приложения в оригинал документ от **** г., изходящ от същото учреждение, се установява, че ищецът Х. е регистриран като безработен с начало на периода 23.08.2010 г., като към *** г. продължава да е безработен. Същата информация се съдържа и в приложената по делото декларация от ищеца с дата 25.01.2011 г.

Изброените по-горе трудов договор и допълнително споразумение към него, заповед за налагане на дисциплинарно наказание, изявления за запознаване с длъжностна характеристика и с констативни протоколи от страна на работника Ф. Х., писмо с искане за обяснение и писмено обяснение притежават формална доказателствена сила, която не е оборена в настоящото гражданско производство, поради което съдът следва да приеме, че съответните изявления са направени от страните. Що се отнася до упоменатата по-горе длъжностна характеристика, до справката от РУ”СО” и документите, изходящи от Дирекция „Б” – М., то те представляват официални документи, които освен формална притежават и материална доказателствена сила, също така необорена в настоящото производство, което налага изложеното в тях да бъде кредитирано от съда. Заключението на вещото лице по назначената ССчЕ също не е оспорено от страните, дадено е от компетентно лице и е обосновано, поради което съдът го кредитира изцяло. Касателно приложената декларация следва да бъде уточнено това, че декларираните от ищеца обстоятелства се припокриват с фактите, удостоверени в приложените по делото официални документи, изхождащи от Дирекция „Б” – М., поради което и не следва същата декларация да бъде обсъждана в настоящото изложение.

При така събраните по делото доказателства съдът приема, че ищецът е бил в съответното трудово правоотношение с ответника към 19.07.2010 г., по силата на което е заемал длъжността „горски надзирател” и което е прекратено с горепосочената заповед от същата дата, като Ф. Х. е останал без работа в периода 19.07.2010 г. – 19.01.2011 г.

От правна страна:

Жалбата на Д. Г. С. – М.е неоснователна. Уволнителната заповед от 1*** г. е незаконосъобразна. Същата се явява немотивирана. По-точно:

Относно нарушенията по първата точка в заповедта е посочено, че ищецът е допуснал даден резултат – незаконна сеч, „непокрита с АУАН”, т. е. – твърди се, че е налице бездействие. За да може обаче наказаното лице да разбере какво му се вменява във вина, съответно – за да може съдът да направи преценка за законосъобразност на уволението, то е необходимо бъде изяснено какво е следвало да извърши горският надзирател и което той не е извършил. В случая по никакъв начин не става ясно какво конкретно е бил длъжен – според работодателя - да направи Ф. Х., за да установи нарушителя и да му състави АУАН, а още по-малко – дали е имал фактическата възможност да го направи (ако не е имал такава възможност, то вина не може да се търси от него) или пък се твърди, че нарушителят е установен, но не му е съставен АУАН. Липсват констатации например за неизвършване на проверки от страна на надзирателя или пък за некачественото им извършване и други подобни, от които да може да се направи извод има ли въобще работникът вина за така посочения резултат. Поради горното следва изводът, че работодателят не е спазил изискването на чл. 195, ал. 1 от КТ за посочване по смисъла на същата разпоредба на нарушението в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание, доколкото липсва конкретизиране на деянието, за което е ангажирана дисциплинарната отговорност, т. е. – допуснато е съществено нарушение на процесуалните правила, възпрепятстващо както правото на защита на работника, така и извършването на проверка от страна на съда.

Нарушението по втората точка също е описано в заповедта като допускане на даден резултат – безпастирно пашуване и паша без годишно позволително. Отново не става ясно какво конкретно активно поведение е следвало да има от страна на Х. – според работодателя, а още по-малко – дали работникът е имал фактическата възможност за това, т. е. – и тук важи изложеното относно нарушението, визирано в предходния абзац.

Горното се отнася и до нарушението, описано в заповедта като „налични колове на временен склад в размер на 5 куб.м., които не са отразени в констативните протоколи за освидетелстване на сечищата в подотдели ***, ***г, ***в и за които няма документи за осъществен добив”. Отново е посочен резултат без да е налице каквото и да било уточняване на дадено конкретно поведение (действие или бездействие) от страна на наказаното лице. Не става ясно и какви точно документи за осъществен добив визира дисциплинарно-наказващият орган. Вън от горното, необходимо е да се посочи, че релевираните в заповедта обстоятелства не се доказват от протокола (№ *** г.), към който самата заповед, в тази й част, препраща. Относно визираните 5 куб.м. колове в същия протокол е посочено, че не са заведени, без да става ясно къде би следвало да са заведени и въобще какво има предвид съставителят на протокола под „з” на материалите. В обсъждания протокол липсва каквато и да било констатация относно това, че посочените колове не са отразени в протоколите за освидетелстване на сечищата. Подобна констатация има относно „40 м3 пр. дърва и вършина остатъци от сечищата”. В протокола липсва и какъвто и да било текст, от който да може да се направи недвусмислен извод, че относно тези колове липсват някакви изискуеми документи за осъществен добив, още по-малко конкретни такива документи. Изобщо не е упоменато и понятието „временен склад”.

Относно последното визирано в заповедта нарушение следва да се посочи, че тук, както и при първите две нарушения, не е конкретизирано какво точно поведение – действие или бездействие – е налице от страна на работника и в което се изразява допускането на кражбата, поради което и тук важи отбелязаното по-горе относно неспазването на изискването за посочване на нарушението в заповедта съгласно чл. 195, ал. 1 от КТ. Необходимо е обаче да се има предвид и това, че съгласно протокола (№ *** г.), към който препраща заповедта в тази й част, ревизията на охранителния участък, поверен на ищеца, е приключила на 31.12.2009 г., т. е. – ако е налице нарушение по допускане на кражбата от страна на ищеца Х., констатирано въз основа на този протокол, то същото нарушение се явява открито по смисъла на чл. 194, ал. 1, пр. 1 от КТ още към момента на достигане на протокола до знанието на компетентния да проведе дисциплинарното производство орган. В тежест на работодателя е да установи, че е извършил съответните действия по спазване на установената в КТ процедура по налагане на дисциплинарно наказание, включително това, кога е установено нарушението, за да може да бъде направен извод дали е спазен срокът по чл. 194, ал. 1, пр. 1 от КТ. В конкретния случай това – кога е открито нарушението - не е доказано от работодателя, като същият не е и изложил конкретни твърдения по фактите в тази насока в хода на производството, поради което и съдът не може да приеме за доказано, че спазен преклузивният срок по чл. 194, ал. 1, пр. 1 от КТ. Същото се отнася и до времето на извършване на нарушението, което не се изяснява нито от констатациите в протокола, нито от текста на последвалата заповед за налагане на дисциплинарно наказание, т. е. – отново е налице нарушение на разпоредбата на чл. 195, ал. 1 от КТ, изискваща посочване на времето на извършване на нарушението в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание. Нарушението е съществено доколкото е ограничило правото на защита на работника и е лишило съда от възможност да извърши съответната проверка.

Действително, липсата на посочване на време на извършване на нарушението в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание може да се санира чрез препращане към други документи, с които наказаният е запознат като например протоколи от извършени проверки. Непълното описание на нарушението, което се вменява във вина на работника или служителя, също може да бъде санирано посредством едно такова препращане. Изискванията на чл. 195, ал. 1 от КТ за мотивиране на заповедта, с която се налага наказанието, не са самоцелни и когато от съответната заповед, чрез препращане към други документи, наказаното лице и съдът могат да направят недвусмислен извод относно изявлението на наказващия орган, то пропускът в мотивите към заповедта да се посочи достатъчно конкретно съответното нарушение не би бил съществен. В процесния случай обаче допуснатите от работодателя нарушения на процесуалните правила са довели до неяснота на волеизявленията в заповедта. Този пропуск не би могъл да бъде отстранен в съдебното производство. Съществените процесуални изисквания относно мотивирането на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание следва да бъдат спазени още в момента на издаването й, защото е необходимо наказаният работник или служител да знае какво твърди наказващият орган, за да може да организира защитата си. Същото се отнася до съда, който следва да има възможност да дефинира предмета на спора, включително твърденията на работодателя, мотивирали го да наложи съответното дисциплинарно наказание.

Районният съд не е допуснал соченото от жалбоподателя Д. Г. С. – М.съществено нарушение на процесуалните, като не е обсъдил протоколите, към които препраща уволнителната заповед. Първата инстанция е стигнала до правилния извод, че липсва конкретизация на нарушенията, заради които се налага наказанието, така, както изисква чл. 195, ал. 1 от КТ. Все пак, във връзка с така изразеното становище на същия жалбоподател, следва въззивната инстанция да посочи, че чрез препращането към съответните протоколи в процесния случай не е постигната нужната конкретизация. В изброените по-горе протоколи, в съответните им части, свързани с последвалата заповед за налагане на дисциплинарно наказание, също така не се съдържа описание на някакво конкретно поведение от страна на ищеца, а констатации за даден резултат. В т. 1 от споменатия по-горе Протокол № *** г. все пак е посочено, че ищецът „допуска безпастирно пашуване на едър добитък пашуване без позволително за паша на кози в поверения му участък”, който текст е възпроизведен в уволнителÝата заповед и от който, както беше изяснено по-горе, също не става ясно какво конкретно поведение е следвало да има от страна на работника, което той е пропуснал. В случай, че констатациите от съответните протоколи са преценени от работодателя като достатъчни доказателства за конкретно виновно поведение на работника, то следваше в заповедта да бъде уточнено в какво точно се е изразило това поведение. Както беше посочено по-горе, специално що се отнася до третото нарушение, визирано в заповедта за уволнение, е налице и неяснота относно самите констатации на проверяващия служител.

От препращането на заповедта към обсъдения Протокол № *** г. може да бъде направен извод за периода на извършване на нарушението по допускане на паша на добитък (т. 1 от Протокола), доколкото става дума за даден ревизиран период. Предвид неяснотата относно констатациите по т. 5 от същия протокол, за което стана дума по-горе, то не може да бъде направен и какъвто и да било извод относно времето на осъществяване на евентуалното дисциплинарно нарушение. Въпреки че е съставен във връзка с даден ревизиран период, цитираният в уволнителната заповед Протокол № *** г. също не съдържа каквито и да било данни, от които може да бъде направен недвусмислен извод за това кога евентуално е извършено съответното нарушение, доколкото е констатиран единствено даден резултат без да е изяснено дори кога е направена съответната констатация и кога липсващите материали за последно са били налице (за да се установи в кой момент е настъпила липсата, евентуално – кражбата). Цитираният в заповедта Протокол серия ***, пък е съставен по конкретен повод и в него се съдържат данни единствено за датата на откриване на даден резултат, без изобщо да се съдържат данни за времето на евентуално нарушение от страна на работника, още повече, че в този протокол изобщо липсва конкретизиране на каквото и да било виновно поведение от страна на последния. Горните констатации водят до извода, че единствено досежно второто от визираните в процесната заповед дисциплинарни нарушения работодателят е посочил съгласно изискванията на чл. 195, ал. 1 от КТ времето на извършване на нарушението посредством препращането към съответния протокол. Що се отнася до останалите нарушения съгласно заповедта, то въпросът за това кога се сочи, че е осъществено даденото нарушение, е останал неизяснен въпреки препращането към упоменатите в уволнителната заповед протоколи. Становището на работодателя по въпроса за времевото конкретизиране на дисциплинарните нарушения в смисъл, че ставало дума за „постоянен стил на работа” от страна на наказаното лице, очевидно не държи сметка за императивните изисквания на закона и по-конкретно – за тези на чл. 195, ал. 1 от КТ. „Постоянният стил на работа” не може да представлява нещо по-различно от низ от конкретния деяния – действия или бездействия, всяко от което следва на първо време да бъде индивидуализирано, включително като време, след което може да се пристъпи към преценка на неговите характеристики.

По делото е приложена длъжностна характеристика за длъжността „горски надзирател” (а не само за длъжността „горски стражар”), с която ищецът се е запознал. От изложените в нея функции и задължения на горския надзирател също по никакъв начин не може да бъде направен недвусмислен извод относно това какво конкретно поведение визира работодателят, сочейки в процесната заповед различни нарушения на трудовата дисциплина от страна на наказаното лице. Това е съвсем естествено предвид предназначението на длъжностната характеристика да очертае функциите и задълженията на съответния работник. Конкретизацията на дадено дисциплинарно нарушение следва да бъде направена именно със заповедта за налагане на съответното наказание, включително чрез препращане към други документи, с които наказаният е запознат и които сочат конкретно виновно поведение; последното изискване не е спазено при процесното дисциплинарно производство.

Обстоятелството, че работникът е дал обяснения в хода на дисциплинарното производство, не означава по никакъв начин, че работодателят е спазил изискванията за посочване на нарушението в мотивите към заповедта за налагане на наказание съгласно чл. 195, ал. 1 от КТ. При положение, че липсва конкретизация на твърдяните от работодателя нарушения, то съдът не може да извърши преценка на това дали работникът е разбрал какво му се вменява във вина и дали е дал обяснения именно по съответните въпроси, доколкото липсва въобще яснота относно изявлението на работодателя, която препятства съда да извърши необходимата проверка. От текста на обяснението освен това е видно, че работникът не е разбрал какво точно отчита работодателят като конкретно неправомерно поведение, т. е. – какво е следвало да стори Х. или пък – евентуално - какво неправомерно е извършил той по служба.

Необходимо е да бъде отбелязано още, че, вън от въпроса за процесуалната законосъобразност на процесната уволнителна заповед, от събраните по делото доказателства, също не може да бъде направен извод за наличие на някакво конкретно виновно поведение от страна на уволнения работник.

Единствено за уточнение се налага да се посочи, че липсата на конкретизация на нарушените разпоредби, включително на такива от вътрешни за предприятието актове, действително не опорочава заповедта за налагане на дисциплинарно наказание. Изискване за посочване на дадени правни разпоредби законът съдържа единствено относно основанието на наказанието – чл. 195, ал. 1, в края, от КТ. Последното обаче не променя по никакъв начин извода за незаконосъобразност на заповедта предвид изложеното по-горе.

Жалбата, подадена от Ф. С. Х. от гр. М.се явява основателна. Това е така поради следните причини:

На първо място, следва да бъде уточнено това, че съгласно разпоредбата на чл. 269, изр. 2 от ГПК, доказаността на оставането на ищеца без работа през периода, за който районният съд е присъдил обезщетение, не може да бъде предмет на настоящата въззивна проверка, доколкото в жалбата, подадена от насрещната страна - Д. Г. С. – М., не са релевирани каквито и да било възражения относно това дали по делото е доказано, че Ф. Х. е останал без работа през този период. След този период обаче са налице новонастъпили (настъпили след датата на последното съдебно заседание, в което са събирани доказателства) релевантни за делото обстоятелства, а именно – оставането на ищеца без работа след 04.11.2010 г. до 19.01.2011 г., във връзка с което се дължи съответното обезщетение съгласно чл. 225, ал. 1 от КТ. Доколкото, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 3 от ГПК, съдът следва да вземе предвид и фактите, настъпили след предявяване на иска, които са от значение за спорното право, то са налице законоустановените предпоставки за присъждане на обезщетение за целия претендиран от ищеца период. Съгласно заключението по неоспорената ССчЕ размерът на това обезщетение е 2994,72 лева.

Налага се да се уточни още и това, че липсва каквото и да било специално установено нормативно ограничение досежно доказването на обстоятелството, че уволненият работник или служител е останал без работа в даден период. Т. е. – това обстоятелство може да бъде доказано с всички допустими от ГПК средства. В случая, това е направено чрез приетите като доказателства документи, изходящи от Дирекция „Б” – М..

С оглед пълнота на изложението се налага да бъде отбелязано и следното:

Ищецът е заемал към датата на уволнението длъжността „горски надзирател”, а не „горски стражар”, независимо от посочването в текста на исковата молба на последната длъжност. В приложената от Ф. Х. към същата искова молба заповед за уволнение изрично е отбелязано, че на последния се налага дисциплинарно наказание в качеството му на „горски надзирател”, която длъжност ищецът безспорно – видно от доказателствата по делото - е заемал към 19.07.2010 г. (длъжността „горски стражар” е заемана първоначално от Ф. Х., след което е налице изменение в трудовото правоотношение). Няма съмнение, че ищецът иска да бъде възстановен на длъжността, която е заемал преди уволнението, поради което настоящият съдебен състав намира, че посочването от негова страна в тази връзка на длъжността „горски стражар” по никакъв начин не обвързва съда, който следва да го възстанови на работата, която е заемал към момента на уволнението. Като е постановил възстановяване на Ф. Х. на предишната му работа като „горски стражар”, първоинстанционният съд е допуснал очевидна фактическа грешка, която не може да бъде отстранена от въззивÝата съдебна инстанция. В това отношение страните, както и първата съдебна инстанция, разполагат с възможността по чл. 247 от ГПК.

Всичко изложено по-горе води до извода, че обжалваното решение следва да бъде потвърдено в частта, с която са уважени предявените искове и отменено в частта, с която е отхвърлен искът с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ за горницата над 1877,64 лева, като ответникът бъде осъден да заплати на ищеца и разликата от тази сума до пълния предявен размер от 2994,72 лева. Доколкото липсва съответната жалба, въззивната инстанция не следва да вземе отношение по иска за присъждане на мораторна лихва, отхвърлен от първоинстанционния съд. При този изход на делото разноски в полза на въззивния жалбоподател Д. Г. С. – М.не се следват. Предвид липсата на искане за присъждане на разноски от страна на другия въззивен жалбоподател - Ф. С. Х. – то също не следва да бъдат присъждани такива в негова полза.

Ето защо въззивният съд

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение № 148/18.11.2010 г., постановено по гр. д. № 316/2010 г. по описа на РС – М., В ЧАСТТА, с която е отхвърлен предявеният от Ф. С. Х. от гр. М.иск за осъждане на Д. Г. С. – М.да му заплати обезщетение за времето, през което е останал без работа поради уволнението, за горницата над 1877,64 лева до пълния предявен размер от 2994,72 лева и за периода от 05.11.2010 г. до 19.01.2011 г., ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТД. Г. С. – М., с адрес гр. М., ул. „Г” № **, да заплати на Ф. С. Х. с адрес гр. М., ул. „М” № **, ЕГН *, и сумата от 1117,08 лева (разликата между уважения и пълния предявен размер), представляваща обезщетение за периода от 05.11.2010 г. до 19.01.2011 г., през който Ф. С. Х. е останал без работа поради уволнението му въз основа на Заповед № 71/19.07.2010 г. на Директора на Д. Г. С. – М..

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 148/18.11.2010 г., постановено по гр. д. № 316/2010 г. по описа на РС – М., В ОСТАНАЛАТА МУ ЧАСТ.

Решението може да се обжалвапред Върховния касационен съд на Република България чрез Окръжен съд - Кърджали в едномесечен срок от обявяването му, при наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 1 от ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1: 2: