№ 186
гр. Харманли, 23.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАРМАНЛИ, ДВАНАДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди
двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Ива Т. Гогова
при участието на секретаря Антония Хр. Тенева
като разгледа докладваното от Ива Т. Гогова Гражданско дело №
20225630100526 по описа за 2022 година
Предявен е иск с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК
вр. чл. 432 от КЗ във вр. чл. 45 ЗЗД. Направено е възражение по чл. 51 ал.2 от ЗЗД.
Производството е образувано по искова молба на Г. А. И., ЕГН: ********** от
гр.Харманли, ...., чрез адв.М.Д., против ЗД „Дженерали Застраховане“ АД, ЕИК: ........,
със седалище и адрес на управление гр.София, бул. „....“ №68, представлявано от
изпълнителните директори Ю К и р Д.. Ищцата твърди, че на 25.10.2019г., в светлата
част на денонощието, около 09:50часа в гр. Харманли, на ул. „М”, до дом № 1, водачът
ТНМ на лек автомобил “Фиат Панда” с рег. № ...., поради невнимание и
непредпазливост я блъснал в качеството й на велосипедист и причинил ПТП с
материални щети и пострадало лице. По случая бил съставен констативен протокол за
ПТП с пострадали лица № 39 и АУАН, серия АА с № 493849 на виновния водач ТНМ
за извършеното от него нарушение на разпоредбите на ЗДвП. За случая било
образувано ДП № 562/19г. по описа на РУ МВР -Харманли, което към датата на
подаване на исковата молба било приключило.
Посочва, че в резултат на посоченото ПТП получила следните увреждания:
мозъчно сътресение с помрачение на съзнанието, контузия на главата, контузия в
областта на лява тазобедрена става и ляв глезен, изрязващи се в оток, кръвонасядания
и силни болки в левия крак и контузия и охлузвания по ляв лакът. През първите дни
след катастрофата изпитвала силно главоболие и световъртеж, които и до подаване на
исковата молба изпитвала в определени моменти.
След ПТП ищцата била откарана в МБАЛ-Хасково АД, където била приета за
лечение и хоспитализирана за периода 25.10.2019г.-28.10.2019г. Там било предприето
консервативно медикаментозно лечение с: Манитол 10% 2х250мл, Рингер 2х250мл,
Вит С, Аналгин 3x1, Сомазинс 2x500, деган 1.
След изписването й и до подаване на исковата молба, при промяна на времето,
при по-продължително ходене, както и при натоварване, ищцата изпитвала болки в
областта на увредения крайник и седалището, често чувствала и главоболие, каквото
1
не е имала преди процесното ПТП.
Лечението й продължило около 1 година, през което време провеждала и редица
рехабилитационни процедури, за да постигне максимално възстановяване обхвата на
движение на засегнатите крайници. Ищцата била подложена на различни процедури.
Тя страдала, била притеснена, трудно заспивала, страхувала се при пресичане и
преминаване на превозни средства.
Произшествието се отразило негативно на психическото й състояние и до
подаване на исковата молба, споменът за катастрофата бил свързан с тежки негативни
преживявания. Ищцата променила ежедневието си. В резултат на претърпяното
пътнотранспортно произшествие били причинени неимуществени вреди, изразяващи
се в търпени болки и страдания, които били в пряка причинно-следствена връзка с
деянието на водача ТНМ и настъпилите общественоопасни последици.
За виновния водач на лек автомобил марка “Фиат”, модел “Панда” с pег. N ....
била налице валидна застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите при
ЗД “Дженерали Застраховане” АД — застрахователна полица NBG/08/119001355518, с
период на действие от 17.05.2019г. до 16.05.2020г. Тази застраховка покривала вредите,
за които виновният водач отговарял. По тази причина на 23.12.2019г. пред “Дженерали
Застраховане” АД, като застраховател по задължителна застраховка “Гражданска
отговорност” на автомобилистите на виновния водач била предявена претенция за
изплащане на имуществени и неимуществени вреди. По доброволната претенция,
обезщетение не било определено в законоустановения срок и съответно не било
заплатено. Частично била заплатена сумата от 2100 лева, едва след завеждане и
получаване от ответника на книжата по ч.г.д. № 57081/2020г. по описа на CPC, II ГО,
90 сътсав на 16.05.2021г., като не било посочено с тази сума какво се изпълнява.
Ищцата депозирала заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от
ГПК, по силата на което било образувано ч.г.д. № 57081/2020г., ГО 90 състав. Срещу
издадената по него заповед за изпълнение било постъпило възражение от ответника,
което обуславяло правния интерес от завеждане на настоящето дело.
С тези мотиви се претендира приемане за установено по отношение на
ответника съществуването на вземанията на ищеца към него, за които е издадена
заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 57081/2020г., ГО 90 състав, а именно сума в размер
на 15000,00 лева - обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени в
резултат на застрахователно събитие, настъпило на 25.10.2019г., около 09:50 часа в гр.
Харманли, на ул. „М“, до дом № 1, което ПТП е реазилирано по вина на водача на лек
автомобил марка „Фиат“, модел „Панда“ с рег. № ...., застрахован по договор за
гражданска отговорност при ответното дружество, ведно със законната лихва за забава
върху присъденото обезщетение от 24.03.2020г. - деня, следващ датата, на която итзича
3 -месечния срок за доброволно произнасяне по заведената при ответника щета.
Претендират се направените съдебни разноски в заповедното и исковото
производство.
В едномесечния срок по чл. 131, ал. 1 от ГПК е депозиран писмен отговор на
искова молба, с който искът се оспорва по основание и размер. Ответникът не оспорва,
че към датата на ПТП-то - 25.10.2019г, водачът на л.а. лек автомобил марка „Фиат“,
модел „Панда“ с рег. № .... имал действаща задължителна застраховка Гражданска
отговорност на автомобилистите при него. Не се оспорва и обстоятелството, че за
процесното ПТП била образувана преписка №*********, въз основа на претенция вх.
№**********/23.12.2019, по искане от увреденото лице Г. А. И. - ищцата, с която било
претендирано обезщетяване на претьрпените от нея неимуществени вреди в резултат
на ПТП, осъществено на 25.09.2019г., като лицето било велосипедист, предприел
пресичане на ул. „М“ в град Харманли.
2
Ответникът твърди, че въз основа на разгледаните документи по преписка
№*********, при съобразяване с всички обективни и субективни факти и
обстоятелства, както и претърпените болки и страдания от ищцата, определил и
изплатил на 18.03.2021г. обезщетение за неимуществени вреди в размер на 2 100 лева.
Първоначално определеното в сроковете по КЗ, обезщетение било в размер на 1350
лева, при квота на съпричиняване от 50%, така както била описана в констативен
протокол за ПТП с пострадали лица. С писмо изх. №*********/21.01.2020г. ищцата
била уведомена за решението на застрахователя.
На 11.02.2020г. при ответника постъпила молба с вх. №310В004891 от ищцата, в
която било изразено несъгласие с така определеното обезщетение. В отговор, и след
преразглеждане, квотата на принос била намалена на 30%, а сумата - определена на 2
100 лева. В това писмо била изискали банковата сметка на ищцата, която до този
момент не фигурирала по преписката, което създавало обективна пречка за изпълнение
на задълженията по договор за застраховка. Междувременно, на основание чл. 107 от
КЗ били изискани от РП - Харманли документи по образувано във връзка с процесното
ПТП досъдебно производство. Представените документи потвърдили правилността на
определения размер на обезщетение и възприетата от застрахователя квота на принос.
С писмо изх. № *********/09.10.2020г. до пострадалата ответникът отново изложил
становището си по претенцията, а с писмо с ********* от 04.02.2021г. отново
приканили ищцата да предостави банкова сметка. С писмо с вх.
№310В008784/15.03.2021 г. от ищцата било представено удостоверение за банкова
сметка и плащането от Застрахователя било осъществено незабавно - на 18.03.21г.
Ответникът счита, че с осъществяване на плащането на застрахователно
обезщетение изпълнил всички свои задължения по договор за застраховка ГОА,
поради което настоящите искове били неоснователни.
Ответникът оспорва твърдението, че ПТП и настъпилият вредоносен резултат за
ищцата бил осъществен изключително по вина на водача на застрахования в
дружеството лек автомобил. Прави възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат в процесното ПТП от страна на пострадалата, като счита, че същата не е
изпълнила своите задължения като велосипедист. Фактът, че ищцата, управлявайки
велосипед предприела пресичане на улица на пешеходна пътека, я задължавал да се
държи като пешеходец и да спазва ограниченията и задълженията на пешеходците,
като слезе от велосипеда и го бута, а не да се придвижва, управлявайки го.
Ответникът счита, това не било отчетено коректно от велосипедистката, която
не спазвала задълженията си на пешеходец върху пешеходната пътека, имаща
намерение да пресече пътното платно, защото била направила неправилна преценка,
без да се огледа, без да установи приближаващото се МПС, незачитайки и неговите
права да се движи безопасно и незаплашен от внезапни маневри от движещото се
успоредно, непосредствено пред него ППС - велосипед. От друга страна, внезапното
появяване на велосипедистката върху пътеката за пресичане изненадала движещия се
по лявата лента с ниска скорост водач, като това за него било неочаквано събитие и
нямал време за реакция. Видно от Постановлението за прекратяване на наказателно
производство, с което било прекратено ДП, осъщественото ПТП не съставлявало
наказателен състав, който да бъде преследван от закона. А претърпените телесни
увреждания от ищцата били установени като изключително леки, несъответстващи на
случаите, които чл.128 и чл.129 от НК. Предвид изложеното ответникът оспорва
механизма на настъпване на процесното ПТП.
Ответникът оспорва претендирания размер на неимуществени вреди и тяхното
основание. По данни от представената епикриза, а и от Постановлението за
прекратяване на Досъдебното производство се установявало, че ищцата била
3
претърпяла леки телесни увреди в резултат от ПТП, поради което счита, че иск в
размер на 15 000 лева за неимуществени вреди над изплатените от застрахователя 2
100 лева, при квота на принос 30%, е изключително завишен. Оспорва твърденията, че
не били отминали оплакванията на ищцата. Това се дължало както на нейната възраст,
така и на съпътстващите заболявания и изменения в двигателно-опорния апарат, които
намерили закономерното си проявление в процеса на укрепване и оздравяване, и за
които имало достатъчно данни в медицинската документация.
Претенцията на ищцата не кореспондирала на вида и интензитета на
действителните болки и страдания, с липсата на данни за проведени последващи
консултации, прегледи и грижа за телесните наранявания.
Ответникът оспорва и претенцията за обезщетение за забава. Счита, че
незаконосъобразно се претендирало от 24.03.2020г. - денят, следващ датата на която
изтичал тримесечния срок за доброволно произнасяне от страна на застрахователя.
Видно от водената кореспонденция, произнасяне с решение на застрахователя било
налично в сроковете по КЗ. Поведението на ищцата довело до забавяне в плащането и
не следвало да влече негативни последици за застрахователя.
Относно искането за присъждане на разноски - счита същото за неоснователно,
тъй като ответникът не дал повод за завеждане на делото. Неоснователни били
претенциите на ищцата, да й бъдат присъдени сторените разноски по ч.гр.д.
№57081/2020г. по описа на СРС, ГО, 90-ти състав, както предвид неоснователността на
иска, така и по отношение наличното неизпълнение на задълженията на ищцата да
представи банкова сметка. С тези доводи моли за отхвърляне на исковите претенции.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по отделно и в
тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:
Между страните не е спорно, че на 25.10.2019г. в гр. Харманли, на ул. „М“, до
дом № 1 е настъпило ПТП при управлението на лек автомобил марка „Фиат“, модел
„Панда“ с рег. № Х ...... ВС с водач ТНМ с ищцата Г.И. в качеството й на велосипедист.
За ПТП-то е съставен констативен протокол за ПТП с пострадали лица №39.
Вследствие на ПТП-то ищцата И. била хоспитализирана за периода 25.10.2019г.
– 28.10.2019г. в МБАЛ-Хасково АД, като й била поставена диагноза мозъчно
сътресение, без открита вътречерепна травма, за което е налична епикриза на МБАЛ-
Хасково АД.
С Постановление от 16.07.2020г. на РП-Харманли е прекратено наказателното
производство по ДП №562/2019г. по описа на РУ МВР-Харманли, водено за
престъпление по чл.343 ал.1, б. „б“, вр. чл.342 ал.1 от НК.
Не е спорно по делото и че гражданската отговорност на водача на лекия
автомобил марка „Фиат“, модел „Панда“ с рег. № Х ...... ВС е била обезпечена със
сключена застраховка „Гражданска отговорност“, обективирана в застрахователна
полица, валидна от 17.05.2019г. до 16.05.2020г., както и че ищцата е завела при
ответника доброволна претенция, по която е образувана преписка № ********* по
описа на ответника и че по преписка № ********* е било определено обезщетение в
размер на 2100 лева, изплатено на ищцата от ответника на 18.03.2021г., при отчетено
съпричиняване от 30 %. Тези данни се потвърдиха от приетите като доказателства
молба с вх.№310В066478 от 23.12.2019г., писмо с изх.№********* от 26.02.2020г.,
справка за сключена застраховка „ГО“, преводно нареждане от 18.03.2021г.
Издадена е в полза на ищцата срещу ответника Заповед за изпълнение по чл.410
от ГПК по ч.гр.д.№ 57081/2020г. по описа на РС-София за сума в размер на 15000,00
лева - обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени в резултат на
застрахователно събитие - ПТП, настъпило на 25.10.2019г., ведно със законната лихва
4
за забава върху присъденото обезщетение от 24.03.2020г. до изплащане на вземането,
както и за разноските в размер на 300 лв. за държавна такса и 655 лв. за адвокатско
възнаграждение. Срещу заповедта за изпълнение е постъпило възражение от ответника
на основание чл.414 от ГПК, че не дължи вземането.
Представени са амбулаторни листове от 24.06.2020г., 29.06.2020г., 16.09.2020г.,
25.09.2020г., резултат от образно изследване от 16.09.2020г., в които е отразено
ограничени и болезнени движения в поясната мускулатура вляво, нарушена походка,
ограничени и болезнени движения – флексия и ротация, насочване за стационарно
лечение - специал.болница за рехабилитация, остеоартрозис.
Съгласно заключението по назначената съдебна автотехническа експертиза, на
25.10.2019 г., около 09:50 часа, в гр. Харманли, по ул. „М” се е движил велосипед
марка „Puch Sprint”, управляван от Г. А. И., от гр. Харманли, в посока към гр.
Свиленград, със скорост около 10 км/ч., в дясната част на дясната лента за движение.
В участъка от платното за движение, до дом № 1, преди пешеходна пътека, обозначена
с пътен знак „Д17”, велосипедистът предприел маневра „отклонение наляво”, в
момент когато зад него се е движил лек автомобил марка „Фиат”, модел „Панда 750”, с
рег.№ X ...... ВС, управляван от ТНМ от гр. Харманли, със скорост около 26,0 км/ч., в
същата посока. Водачът на лекият автомобил е реагирал на поведението на
велосипедиста, като предприел маневра „изпреварване със заобикаляне на
велосипедиста отляво и последващо екстремно спиране, предизвикано от
продължаващото отклонение наляво на велосипеда към лентата за насрещно
движение.
При така създалата се ситуация и параметри на движение на ППС, е възникнал
удар между тях. Ударът е настъпил в място с параметри на първоначалния контакт: - на
около 20,30 м. след ОР /спрямо посоката на огледа/ - по дължина и на около 3,40 м. в
ляво от БЛ /десния край на платното за движение на ул. „М” в посока към гр.
Свиленград/ - по широчина.Ударът между л.а. „Фиат Панда”, с рег.№ X ...... ВС и
велосипедиста е настъпил на пешеходната пътека, с подхождане на велосипедиста от
платното за движение, косо наляво към пътеката. Велосипедистът е извършвал
маневрата покачен на велосипеда, управлявайки го.
По характер ударът е бил кос, страничен, при контакт на преден десен ъгъл на
купето на л.а. „Фиат Панда”, със странична лява част на велосипеда в зоната на горна
част на ляв клон на предна вилка и продължаващ контакт на велосипеда с преден
десен калник на автомобила и на велосипедиста със същия калник и с дясно огледало
за обратно виждане.
Вещото лице е установило, че при конкретния вид удар, ако велосипедистът е
бил прав и бутащ велосипеда, тялото му е щяло да бъде повалено и отхвърлено на по-
малко разстояние. Разстоянието съответствало на отхвърляне на тялото от по-голяма
височина и по-неустойчиво положение от положението му в собствен ръст.
Деформацията на автомобила – вдлъбнатина 3х3 см е в зона от детайла оякчена по
форма - трудно деформируема, от което следва, че в момента на удара процесният
велосипед е бил с маса значително по-голяма от собствената му маса, т.е.
велосипедистът е бил качен на велосипеда.
При конкретната пътна обстановка, водачът на лек автомобил „Фиат Панда”, с
рег.№ X ...... ВС е имал възможност от техническа гледна точка да види и наблюдава
поведението на предходно движещия се велосипедист и да предотврати настъпването
на процесното ПТП чрез своевременно, екстремно спиране в момента на фактическото
му отклонение наляво при изпълнение на маневрата, вместо в този момент да
предприема маневра „изпреварване със заобикаляне отляво на велосипедиста и
последващо екстремно спиране, предприето от разстояние преди удара по-малко от
5
размера на опасната му зона за спиране.
Съгласно експертизата при конкретната пътна обстановка, велосипедистът е
нямал техническа възможност да предотврати процесното ПТП, бил е предходен
участник в движението и не е разполагал с огледала за обратно виждане, което не му
дава възможност да види и да наблюдава поведението на движещите се след него
превозни средства и да съобрази действията си с тях.
Според експертизата от техническа гледна точка, причините за настъпването на
ПТП, са:
1.Предприемане маневра „пресичане платното за движение”, от страна на
велосипедиста, с навлизане от платното за движение косо върху пешеходната пътека,
по начин несъобразен със задълженията му съгл. ЗДвП и с другите участници в
движението, движели се в същата посока след него.
2. Предприемане на маневра „изпреварване” на велосипедиста, от страна на
водача на л.а. „Фиат Панда”, с рег.№ X ...... ВС, чрез заобикаляне отляво, в момента на
фактическото му отклонение наляво при изпълнение на маневрата, при възможност
чрез своевременно, екстремно спиране в този момент да спре и да предотврати
настъпването на произшествието.
В съдебно заседание вещото лице инж.С.К. заяви, че траекторията на
велосипедиста е започнала от платното за движение, а не от пешеходната пътека, на
която е настъпил ударът между ищцата и автомобила. Също уточни, че по време на
фактическото отклонение на велосипедиста, същият не попадал в опасната зона на
спиране на автомобила, така че водачът му е имал възможност да спре своевременно и
да предотврати ПТП. Вещото лице заяви още, че липсват данни дали предприетата
маневра от велосипедиста е била сигнализирана от него. Също конкретизира, че при
конкретния вид удар, ако велосипедистът е бил прав и бутащ велосипеда, е щял да
бъде повален на по-малко разстояние, а не както е в случая на разстояние от 5 метра от
мястото на удара до мястото на падане. Това според експерта предполагало, че тялото
било отхвърлено от по-голяма височина и с паралелната скорост на велосипеда – 10
км/ч.
По делото е назначена повторна съдебна авто-техническа експертиза, изготвена
от вещото лице инж.Г.Ангелов, съгласно която ударът между лекия автомобил „Фиат
Панда“ с рег.№ X ...... ВС и пешеходеца, бутащ велосипед, е настъпил на пешеходна
пътека, в място с параметри на първоначалния контакт: - на около - на около 19,20 м.
след ОР /спрямо посоката на огледа/ - по дължина; - на около 3,30 м. в ляво от БЛ
/десния край на платното за движение на ул. „М“ в посока към гр. Свиленград/ - по
широчина. Ударът между лекия автомобил „Фиат Панда", с рег.№ X ...... ВС и
пешеходеца, бутащ велосипед, по характер е бил кос, страничен, при контакт на преден
десен ъгъл на купето на автомобила със странична лява долна част на тялото на
пешеходеца и странична лява част на велосипеда в зоната на горна част на ляв клон на
предна вилка и продължаващ контакт на велосипеда с преден десен калник на
автомобила и на пешеходеца със същия калник и с дясно огледало за обратно виждане.
От техническа гледна точка, причини за възникването на произшествието,
станало на 25.10.2019 г. около 09:50 часа, в гр. Харманли на ул. „М", са: липсата на
реакция или закъсняла реакция за аварийно спиране от страна на водача на лек
автомобил марка „Фиат“, модел „Панда 750“, с рег.№ X ...... ВС, в момента на
навлизане на Г. А. И., бутаща велосипед, от тротоара върху пешеходната пътека.
Според вещото лице при своевременна реакция за аварийно спиране, от страна
на водача на лек автомобил марка л.а. марка „Фиат Пандз“, с peг. № X ...... ВС, в
момента в който Г. А. И. стъпва на десния край на пътното платно, бутайки
6
велосипеда, автомобилът марка „Фиат Панда“ с peг. № X ...... ВС, би могъл да спре
преди мястото на удара, на разстояние 15,21м.
След анализ данните по ГД № 526/2022 г., включително на гласните
доказателства по делото и приетата по делото съдебномедицинска експертиза и
разпита на вещото лице Д-р Х. Е., вещото лице е заключило, че велосипедистът е
пресичал улицата, движейки се пеша - бутайки велосипеда.
Ударът между лекия автомобил „Фиат Панда“, с рег.№ X ...... ВС и пешеходеца,
бутащ велосипед, е настъпил на пешеходна пътека. Вещото лице по повторната
експертиза е определил скорост на движение на лекия автомобил „Фиат Панда“ с peг.
№ X ...... ВС непосредствено преди произшествието около 26 км/ч., а в момента на
удара с велосипедиста, еднаква по стойност със скоростта непосредствено преди
произшествието 26 км/ч. Скоростта на движение на ищцата Г. А. И. е изчислена
непосредствено преди произшествието 3,0 км/ч. - при спокойно движение, за жени над
70 г. Същата е скоростта според вещото лице и в момента на удара с лекия автомобил.
Опасната зона за спиране на лек автомобил „Фиат Панда“, с peг. № X ...... ВС, при Va =
26 км/ч. - Soa = 12,45 м.
Съгласно тази експертиза непосредствено преди настъпването на
произшествието велосипедистът е предприел пресичане на платното за движение,
бутайки велосипеда върху пешеходната пътека. Навлизането на пешеходеца и
велосипеда върху платното за движение не е било внезапно за водача на л.а. „Фиат“,
модел „Панда 750", с рег.№ X ...... ВС, тъй като преди това друг автомобил вече
пропуснал пешеходеца.
Според вещото лице инж.Ангелов при конкретната пътна обстановка и
параметри на движение пешеходецът Г. А. И., която е бутала велосипеда, е нямала
техническа възможност да предотврати настъпването на произшествието, тъй като
преди навлизането й върху пешеходната пътека друг автомобил и е осигурил
предимство за пресичане.
Съгласно заключението по съдебно-медицинската експертиза, ищцата И.
вследствие на ПТП-то е получила леко мозъчно сътресение със степенно помрачение
на съзнанието (не е изпадала в кома), охлузване на ляв лакът, болка в областта на ляво
седалище. Изпитвала е умерено силни болки в областта на седалището и левия лакът.
В резултат на мозъчното сътресение за кратко време е изпитвала главоболие и
световъртеж. Периодът за възстановяване от конкретните травми според вещото лице
не превишава 20 -30 дни. В медицинските документи няма описани обективни данни
за затруднение в двигателните функции, които да налагат необходимостта от чужда
помощ след посочения период от 20-30 дни. Вещото лице е посочило, че е възможно
ищцата, предвид напредналата и възраст /75 години към момента на травмата/ да
страда от атеросклероза и в частност от съдово мозъчна болест, както и от
дегенеративни промени в гръбнака и ставите, но за доказването на тези състояния
следва да се проведат специализирани изследвания. Според експерта травмите от ПТП
са напълно отзвучали, като сегашното здравословно състояние на ищцата не се
определя от тези травми и не е последица от тях.
В съдебно заседание вещото лице др.Е. заяви, че характерни оплаквания след
леко мозъчно сътресение са главоболието, гаденето и виенето на свят, като според
него е възможно 15-20 дни след травмата да е трудно подвижна и да се нуждае от
помощ, още повече че се касае за възрастен човек, при който по принцип подобна
травма протича по-тежко. Според вещото лице следва да се вземат предвид гласните
доказателства относно продължителността на ограничението в мобилността, като в
случая болката била тази, която ограничавала движението, а не нарушена структура,
която пречи да се движи. Вещото лице др.Е. в съдебно заседание заяви, че според него
7
се касае за удар между пешеходец, бутащ велосипед, и МПС с оглед травмите, видът
им и тяхното местоположение.
По делото е назначена и допълнителна съдебно-медицинска експертиза, от
заключението по която се установява, че единственото обективно установено
увреждане на ищцата Г. И. е охлузване на левия лакът. Охлузването е контактно
увреждане, има пряк контакт на кожата с повърхността на предмета, който го
предизвиква. Обичайно охлузване се получава при контакт с твърда абразивна
повърхността, обичайно това е пътната настилка. В този смисъл е логично охлузване
да се дължина контакт с терена след падане. Според вещото лице др.Е. не е възможно
по едно, единствено увреждане да се възпроизведе механизмът на ПТП, още повече че
освен автомобила и пострадала е имало и присъствие на друг предмет - велосипед. Не
може да се посочи, дали има съприкосновение между автомобила и пострадалата.
Несъмнено пострадалата е в съприкосновение с велосипеда, но охлузване на левия
лакът едва ли е от съприкосновение с велосипеда. Вещото лице е заключило, че само
по охлузването на левия лакът не може да се правят изводи дали пострадалата е била
върху велосипеда, или се движила пеша, тикайки велосипеда на ръка. Съгласно
експертизата няма травма, която да позволи да се посочи категорично дали има травма
от съприкосновение с велосипеда.
Според показанията на св.Пенка Г.ева, ищцата И. се предвижвала по пътя,
вървейки и бутайки колелото си, като в момента, в който пресичала пътното платно на
пешеходната пътека, била ударена от автомобил в лявата й част, а велосипедът бил от
дясната й страна.
Съгласно показанията на св.РО непосредствено след инцидента ищцата И.,
нейна майка, била неадекватна, имала оттоци и синини по тялото и не можела да се
обслужва сама. Св.Овчарова заяви, че майка й била неподвижна и на легло около 2
месеца и половина след изписването й от болницата, през което време тя се грижила за
нея в дома на свидетелката. Хранела се на място с табла. Впоследствие започнала да
стъпва на крака си, да ползва проходилка и се върнала в нейната къща, където отново
била обгрижвана от св.Овчарова. Към настоящия момент се придвижвала с бастун,
като след ПТП-то станала много затворен човек, който не искал да контактува и да
излиза. Не била същият човек, забравяла и имало нужда от постоянно наблюдение и
контрол, като левият й крак винаги бил изтръпнал и не го чувствала. Минавайки през
мястото на катастрофата, изпитвала силен страх и не желаела да минава оттам.
Св.Овчарова твърди още, че през първия месец след катастрофата ищцата се
оплаквала от болки в кръста, левия крак и глезена, който бил подут, не можела да се
обръща в леглото. Св.Овчарова сочи, че възстановителният период бил около 3 месеца,
както и че майка й ходила на физиотерапия една седмица.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните
правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.432 ал.1 от КЗ увреденото лице, спрямо което
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя
по застраховка "Гражданска отговорност" при спазване на изискванията на чл. 380, а
именно увреденият, според чл.380 от КЗ, следва да отправи към застрахователя
писмена застрахователна претенция и едновременно с това да предостави пълни и
точни данни за банковата сметка, по която да се извършат плащанията от страна на
застрахователя, освен в случаите на възстановяване в натура. Разпоредбата на чл. 498
от КЗ, предвижда задължение на увреденото лице при настъпване на
застрахователното събитие да предяви претенцията си първо пред застрахователя и
едва ако същият не е платил в срока по чл. 496 от КЗ, откаже да плати обезщетение
или ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или изплатеното
8
обезщетение, то може да предяви прекия иск по чл. 432 от КЗ срещу застрахователя.
С договора за застраховка „Гражданска отговорност“ съгласно чл. 432, ал. 1 от
КЗ застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в договора
застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети
лица имуществени и неимуществени вреди. С разпоредбата на чл. 432, ал. 1 от КЗ е
признато право в полза на увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен
по чл. 45 от ЗЗД, на пряк иск срещу застрахователя за заплащане на дължимото
обезщетение, какъвто именно е предявен в настоящия случай. С този иск, увреденото
лице претендира обезщетяване на претърпените от него имуществени и/или
неимуществени вреди директно от застрахователя, с когото делинквентът е сключил
договор за застраховка „Гражданска отговорност“, обезпечаваща неговата деликтна
отговорност по чл.45 от ЗЗД. Фактическият състав, от който възниква обективната
имуществената отговорност на застрахователя за заплащане на застрахователно
обезщетение на увреденото лице, обхваща следните две групи материалноправни
предпоставки: 1) застрахованият виновно да е увредил ищеца, като му е причинил
имуществени и/или неимуществени вреди, които от своя страна са в пряка причинно-
следствена връзка с противоправното поведение на застрахования, и 2) наличие на
застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за застраховка „Гражданска
отговорност“ между делинквента и ответника – застраховател, валидно към датата на
настъпване на застрахователното събитие.
Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест ищцата
следва да проведе пълно и главно доказване на всички посочени по-горе кумулативни
предпоставки на исковата претенция с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ вр. чл. 45
от ЗЗД, с изключение на противоправността на деянието, доколкото изводът за
наличието й съставлява правна оценка на деянието на водача от гледна точка на
действащите разпоредби на ЗДвП, и вината на застрахованото при ответника лице, за
която има установена от закона, оборима презумпция съгл. чл. 45, ал. 2 от ЗЗД.
Според съда в случая се доказа осъществяването на фактическия състав на
деликта по чл.45 от ЗЗД от страна на водача на лекия автомобил Тасим Михайлов, като
на първо място между страните не е спорно обстоятелството, че на 25.10.2019г. в
гр.Харманли, на ул. „М“, до дом № 1 е настъпило ПТП с ищцата Г.И. при
управлението на лек автомобил марка „Фиат“, модел „Панда“ с рег. № Х ...... ВС от
водача ТНМ. Това се потвърждава и от съставения констативен протокол за ПТП с
пострадали лица №39 и от материалите по ДП №562/2019г. по описа на РУ-Харманли.
Поведението не водача Тасим Михайлов съдът окачествява като противоправно,
доколкото от негова страна са допуснато нарушение на правилата за движение,
регламентирани в ЗДвП и по точно на чл.20 ал.2 и чл.5 ал.2, т.1 от ЗДвП. Съгласно
чл.20 ал.2 от ЗДвП „Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на
необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението“. В случая водачът
Т.Михайлов не е изпълнил това свое задължение, като, въпреки че е имал техническата
възможност да спре при така възникналата опасност на пътя, не го е направил
своевременно, с което е предизвикал процесното ПТП. Това категорично се доказва от
приетото заключение по съдебната авто-техническа експертиза на вещото лице
инж.С.К., според което от техническа гледна точка при конкретната пътна обстановка,
водачът на лек автомобил „Фиат Панда”, с рег.№ X ...... ВС е имал възможност да види
и наблюдава поведението на предходно движещия се велосипедист и да предотврати
настъпването на процесното ПТП чрез своевременно, екстремно спиране в момента на
фактическото му отклонение наляво при изпълнение на маневрата, вместо в този
момент да предприема маневра „изпреварване със заобикаляне отляво на
велосипедиста и последващо екстремно спиране, предприето от разстояние преди
9
удара по-малко от размера на опасната му зона за спиране, което според вещото лице е
и една от причините за настъпване на ПТП-то. По този начин водачът Т.Михайлов е
нарушил задължението си по чл.20 ал.2 от ЗДвП, като не е намалил скоростта и не е
спрял своевременно автомобила при така възникналата и възприета от него опасност
за движението.
Чрез това свое поведение водачът Т.Михайлов е нарушил и задължението си по
чл.5 ал.2, т.1 от ЗДвП, според който „Водачът на пътно превозно средство е длъжен: 1.
да бъде внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движението, каквито са
пешеходците и водачите на двуколесни пътни превозни средства. Като не е спрял
своевременно при така възникналата опасност на пътя, водачът на лекия автомобил не
е бил достатъчно внимателен и предпазлив към уязвим участник в движение, какъвто
се явява ищцата Г.И. като водач на двуколесно пътно превозно средство.
Несъмнено неизпълненията на тези задължения на водача Т.Михайлов е
виновно, като вината тук се предполага по силата на презумпцията на чл.45 ал.2 от
ЗЗД до доказване на обратното, каквито твърдения и доказателства, изключващи
вината му не са налични по делото. Напротив, от доказателствата по делото се
установява точно обратното, а именно вината на водача Михайлов за настъпване на
ПТП-то при така установената пътна обстановка и конкретното поведение на всеки
един от водачите на ППС.
За да се реализира фактическият състав на непозовлоленото увреждане по чл.45
от ЗЗД е нужно още да са настъпили конкретни имуществени и/или неимуществени
вреди за пострадалия именно в резултат от това противоправно виновно поведение на
деликвента. За доказани съдът намира и тези предпоставки на чл.45 от ЗЗД, доколкото
вследствие на ПТП-то ищцата И. е претърпяла неимуществени вреди, изразяващи се
претърпени болки и страдания. Същите са настъпили в резултат на полученото от нея
леко мозъчно сътресение със степенно помрачение на съзнанието, охлузване на левия й
лакът, болка в областта на ляво седалище. Това се доказа от приетото заключение по
съдебно-медицинската експертиза, посочващо конкретните увреждания на ищцата
след ПТП-то, както и настъпилите от това умерено силни болки в областта на
седалището и левия лакът, както и кратковременно продължилите в резултат на
мозъчното сътресение главоболие и световъртеж. Периодът за възстановяване от
конкретните травми според вещото лице не превишава 20 -30 дни. В съдебно
заседание вещото лице др.Е. заяви, че е възможно 15-20 дни след травмата ищцата да
е била трудно подвижна и да се е нуждаела от помощ, още повече че се касаело за
възрастен човек, при който по принцип подобна травма протичала по-тежко. Тези
обстоятелства също следва да се вземат предвид, отчитайки характера и
продължителността на причинените болки и страдания.
Също така според вещото лице следва да се вземат предвид гласните
доказателства относно продължителността на ограничението в мобилността, като в
случая болката била тази, която ограничавала движението, а не нарушена структура,
която пречи да се движи. Имайки предвид тези уточнения на вещото лице др.Е. в
съдебно заседание и ангажираните гласни доказателства в тази насока чрез разпита на
св.РО, съдът приема за доказано, че ищцата Г.И. след инцидента е била неподвижна и
на легло около 2 – 3 месеца, през което време се налагало да бъде обгрижвана в дома
на св.Р.Овчарова, нейна дъщеря, а впоследствие се наложило и посещение на
физиотерапия. Така безспорно освен претърпените физически болки, ищцата И. е
претърпяла и редица страдания вследствие на обездвижването си и дискомофрта от
това да бъде обгрижвана от друг човек и не в своя дом. Съдът обаче не възприема за
доказани твърдените от ищцата И. продължаващи и до момента главоболие,
световъртеж, болки в областта на увредения крайник и седалището, доколкото според
10
експерта травмите от ПТП са напълно отзвучали, като сегашното здравословно
състояние на ищцата не се определя от тези травми и не е последица от тях, а същото е
свързано с напредналата възраст на ищцата и доказаната диагноза остеоартрозис,
видно от приложеното образно изследване от 16.09.2020г.
Освен това, съгласно неопроверганите и кредитирани с доверие показания на
св.Овчарова, след ПТП-то ищцата И. се променила, станала много затворен човек, не
искала да контактува и да излиза. Минавайки през мястото на катастрофата, изпитвала
силен страх и не желаела да се придвижва оттам. Всичко това доказва негативното
отражение на ПТП-то върху психическо и емоционално състояние на ищцата И., което
не е отшумяло и до настоящия момент.
С оглед на дотук изложеното съдът намира за доказани претърпените от ищцата
И. неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, както и наличната
причинно-следствена връзка между така понесените неимуществени вреди и
противпоравното деяние на водача Т.Михайлов чрез настъпилото и по негова вина
ПТП. Причинно-следствената връзка между деликта и вредите се доказва от събраните
по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, и най вече от
заключенията по съдебната авто-техническа експертиза на вещото лице инж.С.К. и по
съдебно-медицинската експертиза на вещото лице др.Е., както и от показанията на
свидетелката Р.Овчарова. Доказателства в обратна насока не са налице.
Следователно осъществен е в цялост фактическият състав на непозволеното
увреждане по чл.45 от ЗЗД, ангажиращ отговорността на водача Т.Михайлов за
причинените от него вреди. Това от своя страна влече и обективната отговорност на
ответника ЗД „Дженерали застраховане“ АД по чл.432 ал.1 от КЗ, даващ право на
увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, да иска обезщетението
пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" при спазване на
изискванията на чл. 380 за отправяне към застрахователя на писмена застрахователна
претенция и предоставяне на пълни и точни данни за банковата сметка.
Не е спорно по делото, че гражданската отговорност на водача на лекия
автомобил марка „Фиат“, модел „Панда“ с рег. № Х ...... ВС е била обезпечена със
сключена застраховка „Гражданска отговорност“, обективирана в застрахователна
полица, валидна от 17.05.2019г. до 16.05.2020г., както и че ищцата е завела при
ответника доброволна претенция, по която е образувана преписка № ********* по
описа на ответника и че по преписка № ********* е било определено обезщетение в
размер на 2100 лева, изплатено на ищцата от ответника на 18.03.2021г., при отчетено
съпричиняване от 30 %. Тези данни се потвърдиха от приетите като доказателства
молба с вх.№310В066478 от 23.12.2019г., писмо с изх.№********* от 26.02.2020г.,
справка за сключена застраховка „ГО“, преводно нареждане от 18.03.2021г.
Следователно, и при наличието на валидно възникнало и действащо по време на
ПТП-то застрахователно правоотношение между застрахования деликвент и
застрахователя в лицето на ответника ЗД „Дженерали застраховане“ АД, последният
отговаря пред ищцата Г.И. за причинените й от водача Т.Михайлов неимуществени
вреди, доказани по делото. Що се касае до размера на същите съгласно чл.52 от ЗЗД
обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост.
Справедливостта не е абстрактно понятие и приложението на закона е свързано с
преценка на редица обективно съществуващи обстоятелства, които следва да се вземат
предвид от съда. Съгласно задължителната практика на ВС – 4/68 ППВС и трайната
практика на ВКС, изразена в множество решения, сред които: решение №
749/05.12.2008 г. по т. д. № 387/2008 г. на ІІ т. о, решение № 66/03.07.2012 г. по т. д. №
611/2011 г. на ІІ т. о., решение № 83/06.07.2009 г. по т. д. № 795/2008 г. на ІІ т. о.,
решение № 1/26.03.2012 г. по т. д. № 299/2011 г. на ІІ т. о., решение № 95/24.10.2012 г.
11
по т. д. № 916/2011 г. на І т. о. решение № 19 от 19.04.2019 г. по т. д. № 1408/2018 г., I
ТО на ВКС, при определяне на обезщетение за неимуществени вреди, причинени на
пострадало лице относно причинените му телесни увреждания, съдът взема предвид
редица обективни, конкретно установени обстоятелства, като начина на настъпване на
увреждането, характера, претърпените болки и страдания, видът на травмите, срокът
на възстановяване, останали ли са белези, загрозявания, влошаване на здравословното
състояние, тенденциите за здравословното състояние в ежедневието и до края на
живота на пострадалия, както и необходимостта от последващи терапии и т.н. Също
така при определяне на точния паричен еквивалент на паричното обезщетение за
неимуществени вреди, съдът взема предвид и конкретните нива на социално-
икономическо развитие.
Имайки предвид изложеното, за така претърпените от ищцата неимуществени
вреди съдът намира за справедливо обезщетение в размер на 6000 лв., отчитайки
умерените болки, търпени от ищцата след инцидента, по-дългата им продължителност
с оглед напредналата възраст на пострадалата, ограничението в мобилността й за един
не кратък период от време от 2-3 месеца, налагащ обгрижването й от друг човек,
настъпилата промяна у самата ищца и липсата й на желание за контакти и излизания,
както и продължаващите и след ПТП-то и до предявяване на иска страх от
катастрофата и негативни емоции при преминаване през местопроизшествието. С
оглед на така причинените неимуществени вреди съдът намира именно този размер за
справедлив и адекватно обезщетяващ претърпените от ищцата болки и страдания.
Тук обаче следва да се обсъди и възражението на ответника ЗД „Дженерали
застраховане“ АД за съпричиняване на увреждането от страна на пострадалата И. по
чл.51 ал.2 от ЗЗД, доколкото в случай на уважаването му така определеното
обезщетението за неимуществени вреди подлежи на намаляне съобразно установения
принос на увредения. Според посочения текст на чл.51 ал.2 от ЗЗД, ако увреденият е
допринесъл за настъпването на вредите, обезщетението може да се намали. Според
настоящият съдебен състав налице е съпричиняване на вредите от пострадалата Г.И.,
доколкото тя също е нарушила своите задължение по ЗДвП, а именно тези по чл.25 ал.
и чл.5 ал.1, т.1 от ЗДвП. Според чл.25 ал.1 от ЗДвП „Водач на пътно превозно средство,
който ще предприеме каквато и да е маневра, като например да заобиколи пътно
превозно средство, да излезе от реда на паркираните превозни средства или да влезе
между тях, да се отклони надясно или наляво по платното за движение, в частност за
да премине в друга пътна лента, да завие надясно или наляво за навлизане по друг път
или в крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да
създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него
или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното
положение, посока и скорост на движение. Ищцата И. е нарушила това свое
задължение, тъй като управлявайки велосипеда си, тя е предприела маневра завиване
наляво, като преди да започне тази маневра не се е убедила, че няма да създаде
опасност за участниците в движението, които се движат след нея и е извършила
маневрата, несъобразявайки се с тяхното положение, посока и скорост на движение – в
случая с управляваното от водача Т.Михайлов МПС. Така тя вместо да предотврати
настъпването на ПТП-то, всъщност е предизвикала същото, ставайки също причина за
реализирането му.
Чрез това си поведение тя е нарушила и задължението си по чл.5 ал.1, т.1 от
ЗДвП, според който „Всеки участник в движението по пътищата: 1. с поведението си
не трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в
опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди, тъй като
именно вследствие на нейното поведение е била създадена опасност за живота и
здравето както на нея, така и на другия участник в ПТП-то.
12
Това нейно противоправно поведение съдът намира за доказано от
заключението по съдебната авто-техническа експертиза на вещото лице С.К.. Според
това експертно заключение ищцата Г.И. в момента на ПТП-то е била велосипедист,
който е извършвал маневра „пресичане платното за движение”, покачен на велосипеда,
управлявайки го. Вещото лице инж.С.К. е установил, че при конкретния вид удар, ако
велосипедистът е бил прав и бутащ велосипеда, тялото му е щяло да бъде повалено и
отхвърлено на по-малко разстояние. А в конкретния случай разстоянието
съответствало на отхвърляне на тялото от по-голяма височина и по-неустойчиво
положение от положението му в собствен ръст. Освен това деформацията на
автомобила – вдлъбнатина 3х3 см била в зона от детайла оякчена по форма - трудно
деформируема, от което следва, че в момента на удара процесният велосипед е бил с
маса значително по-голяма от собствената му маса, т.е. велосипедистът е бил качен на
велосипеда. Тези изводи съдът възприема за действително отразяващи действителната
фактическа обстановка, доколкото същите са в достатъчна степен обосновани и
мотивирани от научна и техническа гледна точка и доколкото действително според
съда не е възможно да се получат такива повреди и деформации по автомобила
вследствие на удар на МПС-то с човек – пешеходец. В подкрепа на тези съждения са и
изводите на вещото лице инж.С.К., изразени в съдебно заседание от 12.04.2023г., а
именно че при конкретния вид удар, ако велосипедистът е бил прав и бутащ
велосипеда, е щял да бъде повален на по-малко разстояние, а не както е в случая на
разстояние 5 метра от мястото на удара до мястото на падане, което според експерта се
дължи на това, че тялото е било отхвърлено от по-голяма височина и с паралелната
скорост на велосипеда – 10 км/ч. Така всъщност обективните последици от ПТП-то,
отразяващи деформациите по автомобила и местоположението ищцата И. след удара с
автомобила, обясняват и навеждат до единствения възможен категоричен извод за
това, че ищцата Г.И. всъщност не е вървяла по пътното платно, бутайки велосипеда, а е
управлявала велосипеда чрез подхождане от платното за движение косо наляво към
пешеходната пътеката. Следователно тя не е имала качеството на пешеходец, бутащ с
ръце велосипеда, а е имала качеството на водач по смисъла на т.25 на парагргаф 6 от
ДР на ЗДвП, според който "водач" е лице, което управлява пътно превозно средство
или води организирана група пешеходци, което води или кара впрегатни, товарни или
ездитни животни или стада по пътищата. Безспорно и велосипедът представлява пътно
превозно средство според т.19, параг.6 от ДР на ЗДвП - "Велосипед" е пътно превозно
средство най-малко с две колела, което се привежда в движение с мускулната сила на
лицето, което го управлява, с изключение на инвалидните колички. Предвид
изложеното съдът в настоящият си съдебен състав приема, че ищцата И. е управлявала
велосипеда си по време на самия удар с лекия автомобил и именно управлявайки
велосипеда, в качеството й на водач на ППС, е нарушила горепосочените задължения
по чл.25 ал. и чл.5 ал.1, т.1 от ЗДвП. Това следва и от заключението на вещото лице
инж.С.К., съгласно което от техническа гледна точка, една от причините за
настъпването на ПТП е предприемане маневра „пресичане платното за движение”, от
страна на велосипедиста, с навлизане от платното за движение косо върху
пешеходната пътека, по начин несъобразен със задълженията му съгл. ЗДвП и с
другите участници в движението, движели се в същата посока след него.
Съдът не възприема заключението по повторната съдебна авто-техническа
експертиза на вещото лице инж.Г.Ангелов, според което ищцата Г.И. е имала
качеството на пешеходец, бутащ велосипед, тъй като това заключение се основава
единствено на показанията на св.Пенка Г.ева и устните пояснения, дадени от вещото
лице др.Е., преди да бъде изготвена от него допълнителната съдебно-медицинска
експертиза, заключението по която опровергава устното му становище. Вещото лице
др.Е. първоначално в съдебно заседание заяви, че според него се касае за удар между
13
пешеходец, бутащ велосипед, и МПС с оглед травмите, видът им и тяхното
местоположение. Впоследствие в заключението си по допълнителната съдебно-
медицинска експертиза сочи, че не е възможно по едно, единствено увреждане – в
случая охлузване на ляв лакът- да се възпроизведе механизмът на ПТП, както и само
по охлузването на левия лакът не може да се правят изводи дали пострадалата е била
върху велосипеда, или се движила пеша, тикайки велосипеда на ръка. Предвид това
допълнително заключение на вещото лице др.Е., съдът счита за необосновано и
неподкрепено от други обективни данни заключението по повторната съдебна авто-
техническа експертиза на вещото лице инж.Г.Ангелов. Същото остава да стъпва
единствено на показанията на св.Пенка Г.ева, които обаче са в противоречие с
изводите по първоначалната съдебна авто-техническа експертиза, не са подкрепени от
други доказателства в тази насока и касаят субективни възприятия на свидетеля, които
съдът не възприема за достоверно отразяващи действителната фактическа обстановка
по делото. Поради това съдът не кредитира тези свидетелски показания с доверие, а
възприема изводите на вещото лице инж.С.К. по съдебната авто-техническа
експертиза, заключението по която е анализирано от съда по-горе.
Така съдът приема за основателно и доказано възражението по чл.51 ал.2 от ЗЗД
за съпричиняване на вредите от самата пострадала – ищцата Г.И.. Съдът изхожда от
това, че именно вследствие на противоправното поведение на ищцата, изразяващо се в
нарушаване на задълженията й по чл.25 ал. и чл.5 ал.1, т.1 от ЗДвП, е станало
процесното ПТП, т.е. тя е първопричината за възникването му, тъй като ако преди да
предприеме маневрата „пресичане на пътното платно“ се беше убедила, че по този
начин не създава опасност за другия участник в движението, и преди да предприеме
маневрата се беше съобразила с неговото местоположение, скорост и движение, то
изобщо водачът на лекия автомобил Т.Михайлов не би имало нужда да предприема
каквито й да било действия за предотвратяване на ПТП-то, независимо дали са били
правилни и своевременни или не. Поради това съдът определя приносът на ищцата в
причиняването на ПТП-то на 40 %, отчитайки все пак фактът, че съгласно съдебната
авто-техническа експертиза водачът на лекия автомобил е можел да предотврати
настъпването на процесното ПТП чрез своевременно, екстремно спиране в момента на
фактическото отклонение на велосипедиста наляво при изпълнение на маневрата,
вместо в този момент да предприема маневра „изпреварване със заобикаляне отляво на
велосипедиста и последващо екстремно спиране, предприето от разстояние преди
удара по-малко от размера на опасната му зона за спиране. Поради това съдът счита,
че водачът на лекия автомобил има по-голям принос за настъпилото ПТП и
причинените на ищцата вреди вследствие на него, тъй като независимо от
противоправното поведение на ищцата, той все пак е можел да избегне ПТП-то, но не
го е направил.
Така, отчитайки приносът на ищцата от 40 % за настъпване на ПТП-то и
определеното съгласно чл.52 от ЗЗД справедливо обезщетение на претърпените от нея
неимуществени вреди в размер на 6000 лв., то дължимото от ответника ЗД
„Дженерали застраховане“ АД обезщетение след приспадане на приноса на ищцата
възлиза на сумата от 3600 лв. От тази сума обаче следва да се приспадне и полученото
вече от ищцата обезщетение в размер на 2100 лева, изплатено й от ответника на
18.03.2021г., видно от преводно нареждане от 18.03.2021г. Оставащата дължима и
неплатена от ответника ЗД „Дженерали застраховане“ АД сума възлиза на 1500 лв.,
представляваща остатък от дължимото на ищцата обезщетение за претърпените от нея
в резултат на ПТП-то неимуществени вреди.
Съгласно чл.409 от КЗ, застрахователят дължи законната лихва за забава върху
дължимото застрахователно обезщетение след изтичане срока по чл. 405 освен в
случаите на чл. 380, ал. 3. Съгласно чл.405 ал.1 от КЗ при настъпване на
14
застрахователното събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно
обезщетение в уговорения срок, като срокът не може да е по-дълъг от срока по чл. 108,
ал. 1 – 3 или 5. Тук уговорен срок няма, а съгласно чл.108 ал.1 от КЗ застрахователят е
длъжен да се произнесе по претенцията в срок до 15 работни дни от представянето на
всички доказателства по чл.106, като съответно определи и изплати обезщетение или
откаже изплащането му. От друга страна според ал.3 на чл.108 от КЗ в случаите по
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, когато не са представени
всички доказателства по чл. 106, се прилага срокът по чл. 496, ал. 1, а именно съгласно
тази разпоредба срокът за окончателно произнасяне по претенция по задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите не може да е по-дълъг от
три месеца от нейното предявяване по реда на чл. 380 пред застрахователя или пред
неговия представител.
В случая лихва за забава се търси от изтичането на 3-месечния срок по чл.496
ал.1 от КЗ за произнасяне по застрахователната претенция от страна на ответното
застрахователно дружество, т.е. считано от 24.03.2020г. Такава лихва на увреденото
лице се дължи съгласно чл.409 от КЗ, освен в случаите на чл.380 ал.3 от КЗ, а именно
при непредставянето на данни за банкова сметка от страна на увреденото лице с
предявяване на застрахователната претенция, което има последиците на забава на
кредитора по отношение на плащането. По делото липсват категорични доказателства
за това кога точно от страна на ищцата е била представена банкова сметка на
ответното дружество. С писма с изх.
№№*********/21.01.2020г.,*********/26.02.2020г. и *********/09.10.2020г.
ответникът ЗД „Дженерали застраховане“ АД уведомява ищцата чрез пълномощника
й, че следва да представи удостоверение за банкова сметка на пострадалата, за да бъде
изплатено определеното застрахователно обезщетение, тъй като липсвал такъв
приложен документ към заявлението, независимо, че бил посочен като представен. С
последваща молба с вх.№31013008784 от 15.03.2021г. от адв.М.Д., като пълномощник
на Г.И., се заявява, че отново се представя удостоверение за банкова сметка на
увреденото лице, посочено като приложение към молбата. Едва след това е последвало
и плащане на определеното от ответника застрахователно обезщетение от 2100 лв. в
полза на ищцата с преводно нареждане от 18.03.2021г. При тези данни по делото съдът
не може да приеме за доказан факта на изпълнение на задължението на увреденото
лице по чл.380 ал.1 от КЗ за предоставяне на пълни и точни данни за банковата сметка,
по която да се извършат плащанията от страна на застрахователя едновременно с
предявяването на претенцията към застрахователя. Категорични доказателства в тази
насока не са налице, като за несъмнено доказан съдът намира единствено факта, че
банковата сметка на ищцата е била сведена до знанието на ответника с молбата от
15.03.2021г., предвид последвалото плащане на застрахователното обезщетение
няколко дни след това. С оглед на изложеното и предвид чл.380 ал.3 от КЗ, ответникът
ЗД „Дженерали застраховане“ АД се явява освободен от задължението да заплаща
лихва за забава върху застрахователното обезщетение, считано от изтичане на
окончателния срок за произнасяне по застрахователната претенция по чл.409, вр.
чл.496 ал.1 от КЗ. По тези съображения ответникът не дължи лихва за забава върху
застрахователното обезщетение, считано от 24.03.2020г. до окончателното изплащане
на вземането.
Предвид така изложените мотиви, съдът следва частично да уважи предявения
иск по чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК вр. чл. 432 от КЗ във вр. чл. 45 ЗЗД,
като признае за установено съществуването на вземането на ищцата Г.И. срещу
ответника ЗД „Дженерали застраховане“ АД за сумата от 1500 лв. – незаплатена част
от общо дължимото обезщетение от 3600 лв. за претърпени неимуществени вреди –
болки и страдания, причинени в резултат на застрахователно събитие - ПТП,
15
настъпило на 25.10.2019г. в гр.Харманли, за която е издадена Заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК от 18.02.2021г. по ч.гр.д.№ 57081/2020г. по описа на Софийски районен
съд, като искът за разликата до пълния предявен размер от 15 000 лв. следва да се
отхвърли като неоснователен. Като неоснователна следва да се отхвърли и
претенцията за присъждане на законна лихва, считано от 24.03.2020г. до изплащане на
вземането.
По разноските и дължимата държавна такса:
С оглед указанията дадени в т.11г от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г.
на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК съдът в настоящото производство следва с
отделен осъдителен диспозитив да се произнесе и по разноските в заповедното
производство, като разпредели отговорността за същите съобразно изхода на делото,
доколкото тези разноски не се включват в предмета на установителния иск по чл.422
от ГПК, а представляват законна последиците от уважаването, респективно
отхвърлянето на иска.
Имайки предвид изхода на делото и съответно на уважената част на иска,
ответникът ЗД „Дженерали застраховане“ АД следва да заплати на адвокат М. И. Д.,
САК, с адрес гр.София, бул. „Д-р Г.М.Д.“ №57, офис 215, дължимото й се по ч.гр.д.№
57081/2020г. по описа на Софийски районен съд адвокатско възнаграждение по чл.38
ал.2, вр. ал.1, т.1 от ЗА и чл.7 ал.7, вр. ал.2, т.1 (Изм. и доп. - ДВ, бр. 68 от 2020 г.) от
Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
в размер на 300 лв.
По същите съображения и съответно на уважената претенция ответникът ЗД
„Дженерали застраховане“ АД следва да заплати на адвокат М. И. Д., САК, с адрес
гр.София, бул. „Д-р Г.М.Д.“ №57, офис 215, дължимото й се по настоящото дело
адвокатско възнаграждение по чл.38 ал.2, вр. ал.1, т.1 от ЗА и чл.7 ал.2, т.2 от Наредба
№ 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер
на 450 лв.
На основание чл.78 ал.6, вр. чл.71 ал.1 от ГПК, вр. чл.1 и чл.12 от ТДТССГПК и
съобразно изхода на делото, ответникът ЗД „Дженерали застраховане“ АД следва да
бъде осъден да заплати по сметка на Софийски районен съд държавна такса по
заповедното производство в размер на 30 лв. и държавна такса за настоящото
производство в същия размер от 30 лв. по сметка на РС-Харманли.
Дължимите се от ищцата такси и разноски съответно на отхвърлената част на
иска следва да останат за сметка на съответния съд съгласно чл.83 ал.3, вр. чл.78 ал.6
от ГПК.
С оглед изхода на делото и на основание чл.78 ал.8, вр. ал.3 от ГПК, ищцата
следва да заплати на ответника направените от него разноски по настоящото дело в
размер на 675 лв. за възнаграждения за вещи лица и юрисконсултско възнаграждение.
Юрисконсултското възнаграждение е определено в размер на 200 лв. съгласно чл.37
ал.1 от ЗПП, вр. чл.25 ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ и присъдено
съответно на отхвърлената претенция. При определянето му съдът съобрази степента
на фактическа и правна сложност на делото, защитения интерес (15 000 лв.) и обема на
дадената защита.
Мотивиран от горното и на основание чл.235 от ГПК, съдът
РЕШИ:
16
ПРИЗНАВА за установено, на основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 от
ГПК вр. чл. 432 от КЗ във вр. чл. 45 ЗЗД, по отношение на ответника ЗД „Дженерали
Застраховане“ АД, ЕИК: ........, със седалище и адрес на управление гр.София, бул. „....“
№68, представлявано от изпълнителните директори Ю К и р Д., съществуването на
вземането на ищцата Г. А. И., ЕГН: ********** от гр.Харманли, .... за сумата от 1500
лв. – незаплатена част от общо дължимото обезщетение от 3600 лв. за претърпени
неимуществени вреди – болки и страдания, причинени в резултат на застрахователно
събитие - ПТП, настъпило на 25.10.2019г. в гр.Харманли, за която е издадена Заповед
за изпълнение по чл.410 от ГПК от 18.02.2021г. по ч.гр.д.№ 57081/2020г. по описа на
Софийски районен съд, като искът в частта за разликата до пълния предявен размер от
15 000 лв. и искането за присъждане на законна лихва, считано от 24.03.2020г. до
изплащане на вземането, ОТХВЪРЛЯ като неоснователни.
ОСЪЖДА ответника ЗД „Дженерали Застраховане“ АД, ЕИК: ........, със
седалище и адрес на управление гр.София, бул. „....“ №68, представлявано от
изпълнителните директори Ю К и р Д., да заплати на адвокат М. И. Д., САК, с адрес
гр.София, бул. „Д-р Г.М.Д.“ №57, офис 215, дължимото й се по ч.гр.д.№ 57081/2020г.
по описа на Софийски районен съд адвокатско възнаграждение по чл.38 ал.2, вр. ал.1,
т.1 от ЗА в размер на 300 лв. и дължимото й се по настоящото дело адвокатско
възнаграждение по чл.38 ал.2, вр. ал.1, т.1 от ЗА в размер на 450 лв.
ОСЪЖДА ищцата Г. А. И., ЕГН: ********** от гр.Харманли, ...., на основание
чл.78 ал.3 от ГПК, да заплати ответника ЗД „Дженерали Застраховане“ АД, ЕИК: ........,
със седалище и адрес на управление гр.София, бул. „....“ №68, представлявано от
изпълнителните директори Ю К и р Д., направените по настоящото дело разноски в
размер на 675 лв. за възнаграждения за вещи лица и юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА ответника ЗД „Дженерали Застраховане“ АД, ЕИК: ........, със
седалище и адрес на управление гр.София, бул. „....“ №68, представлявано от
изпълнителните директори Ю К и р Д., на основание чл.78 ал.6 от ГПК, да заплати по
сметка на Софийски районен съд държавна такса по ч.гр.д.№ 57081/2020г. по описа на
Софийски районен съд в размер на 30 лв.
ОСЪЖДА ответника ЗД „Дженерали Застраховане“ АД, ЕИК: ........, със
седалище и адрес на управление гр.София, бул. „....“ №68, представлявано от
изпълнителните директори Ю К и р Д., на основание чл.78 ал.6 от ГПК, да заплати по
сметка на РС-Харманли държавна такса за настоящото производство в размер на 30 лв.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред ОС - Хасково в 2-
седмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Харманли: _______________________
17