Протокол по дело №100/2022 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 561
Дата: 22 юни 2023 г. (в сила от 4 юли 2023 г.)
Съдия: Яна Панева
Дело: 20223100200100
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 7 февруари 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

ПРОТОКОЛ
№ 561
гр. Варна, 19.06.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на деветнадесети юни
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Яна Панева
СъдебниИ. П. И.

заседатели:Димитричка Г. Радева
при участието на секретаря Дебора Н. И.
и прокурора Д. Ив. И. М. Вл. Т. А. Хр. К.
Сложи за разглеждане докладваното от Яна Панева Наказателно дело от общ
характер № 20223100200100 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 09:39 часа се явиха:
В залата не присъства прокурор К., като след изчакване до 09.35ч., съдът уведоми
ВОП. След което в 09:39 ч. в залата влезе прокурор Диана И., която не е наблюдаващ
прокурор по делото.

Подсъдимият Х. К. С. – уведомен от предходно заседание, явява се лично и адв. Г. –
редовно упълномощен и приет от съда от преди. Адв Г. – уведомен от предходно с.з., не се
явява.

Адв. Г.: Колегата Г. не се явява по медицински причини. Помоли да бъде извинен.
Подс. С.: Съгласен съм да ме защитава само адв. Г..

Пострадалата Н. Х. Б. – уведомена от предходно с.з. чрез адв. К., явява се лично и с
адв. К. – назначен за служебен повереник в предходно заседание.

Прокурорът: Да се даде ход на делото.
Адв. К.: Да се даде ход на делото.
Адв. Г.: Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради
1
което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СЪДЪТ докладва постъпило АНД №4531/2018 г. на РС – Варна, 28. състав. След
запознаване служебно с делото намира, че следва да приложи към НОХД №100/2022 г. на
ОС – Варна Наказателно постановление №03-009035, издадено на 28.12.2017 г. от
Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна, АУАН №0300-9035/22.12.2017 г.,
съставен от Л. Б. – старши инспектор при ДИТ Варна, както и констативен протокол за
извършената проверка на Х. К. С., КИД 41.10/ЕГН ********** П1/МЗ от 01.12.2017 г.

Прокурорът: Да се приемат.
Адв. К.: Да се приемат.
Адв. Г.: Да се приемат.

СЪДЪТ намира, че докладваните писмени материали са относими и допустими,
поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА И ПРИЛАГА като доказателства по делото Наказателно постановление
№03-009035, издадено на 28.12.2017 г. от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ –
Варна, АУАН №0300-9035/22.12.2017 г., съставен от Л. Б. – старши инспектор при ДИТ
Варна, както и констативен протокол за извършената проверка на Х. К. С., КИД 41.10/ЕГН
********** П1/МЗ от 01.12.2017 г.

Председателят на състава провери връчени ли са преписите и съобщенията по чл. 247б
от НПК и констатира, че същите са спазени.
Председателят на състава разясни правата на явилите се лица правата по НПК , както
и за последствията от влязло в сила определение по въпросите на чл.248, ал.1, т.3 НПК.
Искания за отвод не постъпиха.

Съдът намира, че са налице условията за провеждане на разпоредително заседание,
поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА РАЗПОРЕДИТЕЛНОТО ЗАСЕДАНИЕ

Съдът пристъпва към изслушване на лицата по чл. 247б ал.1 и 2 НПК по всички
2
въпроси, посочени в чл.248 ал.1 от НПК.

Прокурорът: Считам, че делото е подсъдно на Варненски окръжен съд по правилата
на родовата и местна подсъдност. Не са налице основания за прекратяване или спиране на
наказателното производство. Не са допуснати на досъдебното производство отстраними
съществени нарушения на процесуалните правила, които да са довели до ограничаване
процесуалните права на подсъдимия или на пострадалата. Към момента не са налице
основания за разглеждане на делото по реда на особените правила, както и за разглеждане
на делото при закрити врата, привличане на резервен съдия или резервен заседател,
назначаване на защитник, вещо лице, преводач или тълковник и извършване на съдебно-
следствени действия по делегация. Считам, че мярката за неотклонение е адекватна. Нямам
искания за нови доказателства.
Адв. К.: Считам, че делото е подсъдно на ВОС. Не са налице основания за спиране
или прекратяване на наказателното производство. В хода на ДП не са допуснати отстраними
съществени процесуални нарушения. По т.4 – няма основания за разглеждане на делото по
реда на особените правила. Не са налице предпоставките по т.5. Мярката за процесуална
принуда е адекватна. Нямам доказателствени искания на този етап.
Пострадалата желае да бъде конституирана като граждански ищец и частен
обвинител в наказателния процес, като предявява иск за неимуществени вреди в размер на
100 хил. лв., като подробно е обосновала основанията за този размер, а именно че смъртта,
която е настъпила в следствие на немарливото изпълнение на правно-регламентираната
дейност, е довело до това, че са починали баща й, майка й, както и самата тя е изпаднала в
стресово състояние и живота й тотално се е объркал.
Адв. Г.: Относно подсъдността – делото е подсъдно на ВОС. Относно
конституирането на страни в производството – според мен е недопустима молбата за
конституиране като граждански ищец или частен обвинител от страна на колегата.
Съображението ми е, че такова искане може да се направи до края на разпоредителното
заседание, обаче това е трето такова, като 2 от тях са приключили напълно и сега започваме
с третото и то за втори път. Има устойчива практика на върховните съдилища, че в случая
не е допустимо приемане на граждански иск и констатиране на частен обвинител след като
това не е направено на първото разпоредително заседание.
Основанието за прекратяване, според мен, се корени в следното: ние имаме едно
прекратяване, което беше отклонено от ВАпС и върнато заради допуснати процесуални
нарушения. Така или иначе ние сега трябва да изговорим всичко от начало и в частност
това, което е предначертал самия ВАпС.
С две-три думи мога да кажа досежно нарушението, свързано с инструктажа, тъй
като това е очертал ВАпС: предвиденото наказание, не мога да се сетя колко е максимума,
но в случая обаче, не по-малко от три хиляди, тъй като толкова беше наложено на
подсъдимия. След като Върховният съд в своята практика приема, че „Глоба“ 500 лв. не е
3
пренебрежимо малка – Решение №143/07.10.2016 г. по НД №518/2016 г. на ІІ н.о., то е ясно,
че 3 хил. лв. идва една сериозна сума. Дали това е наказание – безспорно е; дали има
възпиращ ефект – с оглед на размера след като 500 лв. не е пренебрежимо малко, явно 3 хил.
лв. вече може да се приеме за един сериозен размер, който има своя възпиращ ефект. Все пак
3 хил. лв. са големи вреди например при ПТП, големи размери при данъци ако говорим
според НК, така че възпиращият ефект според мен е налице.
Другите елементи също са налице – в края на краищата става въпрос за неограничен
кръг адресати, които могат да бъдат наказани по този текст. В случая няма никакво значение
субективното качество дали се касае за работодател или технически ръководител, въпросът
е в самото деяние – има ли го или не. Доколкото говорим за инструктажи, според мен е
очевидно, както казва ЕСПЧ, трябва да се има предвид и дефакто, т.е. дали е същото и
преценяваме по фактите дали съвпадат. Става въпрос за инструктаж или по-скоро неговата
липса.
Искам да излезем в някаква степен от определението на ВАпС, ще обясня защо. Ние
не знаем защо ВАпС така е подходил по този начин, но ние не сме в тази фаза. Не можем
тепърва да обсъждаме дали иде реч за наказване, за повторно осъждане за същото деяние, за
тези административни производства. Този въпрос е бил обсъден от Вашите колеги при
първото разглеждане на делото, след което е преминал контрола на ВАпС по протест на
прокурора и възражения и оплаквания в тази насока са били отхвърлени. Според мен вече
има формирана сила на присъдено нещо по тези въпроси.
Отделно от това, ВРС и Административния съд ни казват едно друго нещо, което
както в тези дела, така и в другото, което сме приложили, което е чисто административно, те
ни казват, че „това не са задължения на подсъдимия.“ И тук имам формирана сила на
присъдено нещо, както по АНД-та, така и по самото административно производство, където
беше отречено качеството на подсъдимия като работодател със сила на присъдено нещо,
включително и от ВАС.
По този начин ние стигаме до един следващ момент. С две думи, вероятно се
повтарям, но трябва да го нахвърляме: Окръжния съд спира производството заради…

Прокурор К. влиза в съдебната зала в 09:54.
Прокурор К.: Моля да извините закъснението ми, получило се е недоразумение с
часа. Моля да остана в съдебното заседание и да продължа вместо колегата И..
СЪДЪТ уведомява прокурор И., че може да напусне съдебната зала, като съдебното
заседание продължава с участието на прокурор К..

Адв. Г.: Делото е спряно, както казах, за двете административно-наказателни
производства, които са протекли по същество, а наказателните постановления са отменени
именно по същество, а не заради процесуални нарушения в акта за установяване на
4
административно нарушение. Оспорено е от прокуратурата, ВАпС приема, че са пречка за
иницииране и разглеждане на наказателното производство и трябва да се приложи
съответната процедура по отмяна. Обаче Адм. съд не ги отменя, не прекратява
производството, всъщност не възобновява производството да ги отмени наново, въпреки че
са отменени. Ние в този случай имаме една много точна и ясна законова норма, която е
процесуална, а не материална и тя казва какво се случва в този случай и това, което пише е,
че делото следва да е прекратено. Много е изричен текста: кога се прекратява? – когато е
спряно: поискано е, отказано е и делото следва да бъде прекратено. Затова аз мисля, че
въпреки отменителното определение на ВАпС, което също не е по материални, а по
процесуални въпроси и която не кореспондира впрочем със заявеното в протеста – че не е
по тези причини, мисля, че въпреки това на първо място имаме присъдено нещо относно
относимостта едното с другото, на второ място така или иначе имаме изричната законова
норма, която казва, че когато се откажем, следва наказателното производство да бъде
прекратено.
Не виждам как това може да бъде по някакъв начин заобиколено, нито факта, че
имаме в сила влезли няколко различни съдебни акта, според които тези задължения не са на
този подсъдим. Разбира се, за този последния въпрос може би ще стане въпрос и по
същество, но така или иначе той съществува.
От тук нататък ако говорим за допуснати нарушения на ДП, които са отстраними, от
самото начало аз говоря все едно и също нещо там – в ДП, а сега трябва да го кажа и тук –
самото повторно вменяване нас ни затрудни изключително много. Няколко пъти писах (има
и молби в ДП) да се изчисти обвинението и ако наистина има нещо, за което да отговаря
този подсъдим, то да бъде ясно формулирано кое е точно, за да можем да се защитим срещу
него, а не срещу целия свят, не срещу всяка буква от наредбата, която впрочем е свързана с
КТ и няма никакво отношение към нашия въпрос – нито едната, нито другата; нито пък има
значение субективното качество – дали е работодател, дали е служител на работодател,
изпълняващ функции по безопасност на труда или технически ръководител. Няма значение
това. Това е доста сериозна пречка.
Другото, което е съществено е, че в обвинителния акт не са съобразени всички факти
и обстоятелства по делото. Отново се затруднява доста съществено защитата на подсъдимия.
Най-малкото не е съобразена оказаната помощ. Да не говоря за качеството, че този въпрос е
изследван, че той няма такова качество. Това води до неяснота на обвинението и липса на
пълна кореспонденция между обстоятелствена част и диспозитива на обвинителния акт.
Затова мисля, че дори и да приемете, че не е налице основание за прекратяване на
производството в този момент, на което се надяваме, но поне е налице основание за
връщане.
Особените правила – към момента няма основания. По т.5 няма основания. Мярката е
адекватна към момента. Относно нови доказателства – ще преценим в хода на съдебното
следствие дали ще бъдат нужни такива, ако делото не бъде прекратено или върнато.
Насрочването на с.з. е в зависимост от изложеното.
5
Прокурорът – реплика: Във връзка с възраженията за конституирането на
наследниците на пострадалия, същото е неоснователно. Причината е, че може да се приеме,
че делото започва отначало, поради което е налице основание за конституиране на
наследницата.
Колкото до искането за прекратяване на наказателното производство, което се базира
на обстоятелството, че от Адм. съд – Варна е отказано да бъдат възобновени двете
административно-наказателни производства – считам, че това искане е неоснователно.
Аргументи съм изложил в протеста, който е бил подаден срещу определение на ВОС за
прекратяване на наказателното производство. Накратко мога да посоча следното: безспорно
е, че са направени 3 искания за възобновяване на административно-наказателното
производство, като 2 от тези искания не са уважени. Едно от тях обаче е уважено, като е
възобновено административно-наказателното производство по съставено по отношение на
подсъдимия наказателно постановление, с което на същия е било наложено
административно наказание във връзка с това, че на въпросния строителен обект не е била
обезопасена в опасната зона първа излята плоча с поставяне на съответните перила, т.е. има
безспорно едно обстоятелство, безспорно свързано с качеството, което е имал подсъдимия,
касаещо допуснато административно нарушение, за което към настоящия момент не е
налице приключило административно-наказателно производство.
Колкото до другите две административно-наказателни производства, за които Адм.
съд – Варна е отказал да възобнови – считам, че този отказ не представлява основание за
прекратяване на настоящото наказателно производство, като причината за това е, че от
мотивите, които са изложени в решенията на Адм. съд – Варна се установява, че причината
да се откаже възобновяване е достигания извод, че липсва тъждество между деянията, за
които на Х. С. е повдигнато обвинение по настоящото наказателно производство и деянията,
за които са били съставени въпросните наказателни постановления.
Колкото до възраженията, насочени към съдържанието на обвинителния акт – в
обстоятелствената част на обвинителния акт реално не е описвано, че след настъпване на
злополуката, обв. С. е оказал помощ на пострадалия и е направил всичко зависещо от него
да окаже такава помощ. Предвид това липсва противоречие между обстоятелствената част и
диспозитива. Безспорно са налице твърдения от страна на защитата, че С. е направил всичко
зависещо от него да окаже помощ. Безспорно е, че в хода на едно бъдещо съдебното
следствие могат да бъдат събрани доказателства, че това е така, но дали се е случило в
действителност или не, е въпрос по същество на делото. Порок в обвинителния акт би бил
налице ако е налице разминаване между обстоятелствената част и диспозитива, което
липсва. С оглед казаното, моля да не уважавате направените от защитата искания.

Адв. Г. – дуплика: Относно „non bis in idem” мисля, че имаме формирано присъдено
нещо и основанието да бъде спряно делото са две административни производство. Третото,
което беше възобновено, както вярно каза прокурора, не е в мотивите на ВОС за спиране на
6
делото. Това административно производство беше „привнесено“ по наша изрична молба с
определението на ВАпС, така че то изобщо не кореспондира с този въпрос, за който
говорим. Ако прокуратурата мисли, че има такова основание, то тя би следвало да го
направи в някакъв друг процес, но не е и тук.
Относно процесуалните нарушения: тъй като доказателствата за това, за което
споменах, са вътре в делото, не мога да разбера какво се опитва да каже прокурора – че е
скрил част…, че не е изложил част от относимата фактическа обстановка в обвинителния
акт. Това също е основание за връщане акта на прокуратурата.
Адв. К.: Моля да не се уважават възраженията на защитата. Мисля, че прокуратурата
обосновано изложи всичко, което би следвало да се гледа по същество. Още повече, че на
базата на определението на ВАпС делото е възобновено и не виждам причина да не се гледа.
Подсъдимият С.: Присъединявам се изцяло към становището на адвоката ми.

СЪДЪТ се оттегли на тайно съвещание.
СЪДЪТ, след тайно съвещание, като взе предвид становищата на страните и се
запозна с материалите по делото, констатира следното:
Делото е подсъдно на ОС – Варна предвид обвинението, което е предявено на подс.
Х. К. С., а именно за престъпление по чл.123 ал.1 НК.
Не са налице основания за прекратяване или спиране на наказателното производство.
Предвид изложените възражения от страна на защитата в лицето на адв. Г., съдът
констатира следното:
Предходният съдебен състав с определение № 96 от 01.02.2023 г. е прекратил
наказателното производство срещу подс. Х. К. С. за извършено престъпление по чл.123 ал.1
от НК затова, че на 01.12.2017 г. в с. Звездица, обл. Варна, в качеството си на технически
ръководител, поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност,
представляваща източник на повишена опасност нарушил правилата на чл.26 т.1, чл.26 т.4,
чл.24 ал.1 и чл.61 от Наредба №2/22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни
и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи и чл.3, чл.12
ал.1 и ал.2, чл.13 ал.1, чл.15 ал.1 и ал.3 от Наредба РД-07-2/16.12.2009 г. за условията и реда
за провеждане на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по
правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд и с това причинил
смъртта на А. Х. А..
Съставът на ВОС приел, че са налице основания за прекратяване на наказателното
производство с оглед спазването на принципа „non bis in idem“ в наказателното право.
Причина за този извод на съда е била наличието на три административно наказателни
производства с номера: 4530/2018 г., 4531/2018 г. и 4532/2018 г. всички по описа на ВРС,
които предшествали образуваното наказателно производство, а деянията, за което
подсъдимият бил предаден на съд, съставлявали и административни нарушения. И трите
административни дела приключили с влезли в сила съдебни актове.
Съдебният акт бил протестиран пред Апелативен съд- Варна, като въззивният състав
отменил определение № 96 от 01.02.2023 г. по настоящото наказателно производство и
върнал делото на първоинстанционния съд от стадия на разпоредителното заседание, поради
липса на мотиви при обсъждане на принципа „non bis in idem“ по един от пунктовете на
обвинението.
Следвайки хронологията предходният състав на ВОС с протоколно определение
7
№175/08.03.2022г. спрял наказателното производство, като дал едномесечен срок Окръжна
прокуратура – Варна да осъществи правомощията си и да направи предложение до
Административен съд – Варна да възобнови административно наказателните производства
по АНД №4530/2018 г., АНД №4531/2018 г. и АНД №4532/2018г. – всички по описа на ВРС.
Тези действия на съда били продиктувани от указанията в ТР №3/2015г. на ОСНК и
практиката на ЕСПЧ по чл.4 от Протокол №7 към ЕКПЧОС и това е, че забраната за двойна
наказуемост е налице, когато първият постановен съдебен акт, с който е решен правен спор
за конкретно деяние има окончателен характер, както е бил и настоящият случай.
За да обоснове своите изводи настоящият първоинстанционен съдебен състав намира,
че следва да изложи в резюме и изхода на възобновените административно наказателни
производства по горепосочените АНД:
1. АНД №4530/2018 г. по описа на ВРС е било образувано по жалба на подс. Х. С.
срещу НП №03-009034/22.12.2017г. на ДИТ – Варна за извършено адм. нарушение по чл.61
от Наредба №2/22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни
условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи, като му е била
наложена „Глоба“ в размер на 10 000 лева. С издаденото НП административно-наказващият
орган (АНО) наказал подс. С. за това, че в качеството си на работодател не обезопасил в
опасната зона първа излята плоча на строителния обект в с. Звездица с помощта на горно и
междинно перило за ръка и бордова лента за крака или еквивалентно алтернативно решение,
препятстващо опасността от падане от височина.
Производството по делото било прекратено с протоколно определение на 14.11.2018
г.
С решение №1455/11.11.2022 г. по КАНД №1082/2022г. Административен съд –
Варна възобновил административно-наказателното производство по горепосоченото АНД,
като определението на ВРС било отменено. С решението било отменено и наказателното
постановление и административно-наказателното производство било прекратено.
2. АНД №4531/2018г. по описа на ВРС е било образувано по жалба на подс. Х. С.
срещу НП №03-009035/28.12.2017 г. на ДИТ – Варна за извършено адм. нарушение по чл.11
ал.5 чл.12 ал.1 от Наредба РД-07-2/16.12.2009г. за условията и реда за провеждане на
периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за
осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, като му е била наложена „Глоба“
в размер на 10 000 лева. С издаденото НП АНО наказал подс. С. за това, че в качеството му
на работодател не е документирал провеждане на първоначален инструктаж по безопасност
и здраве преди да допусне до работа А. А..
С решението си ВРС отменил атакуваното НП, защото субект на адм. нарушение не
би могъл да бъде работодателят.
С решение №1371/28.10.2022 г. по КАНД №1533/2022 г. Административен съд –
Варна приел, че не е налице идентичност на деянието в приключилото административно-
наказателно производство по горепосоченото НП и деянието, предмет на разглеждане в
наказателното производство по НОХД №100/2022 г. на ВОС, като постановил отказ за
възобновяване на административно-наказателно производство по горепосоченото НП.
3. АНД №4532/2018 г. по описа на ВРС е било образувано по жалба на подс. Х. С.
срещу НП №03-009036/28.12.2017г. на ДИТ – Варна за извършено адм. нарушение по чл.62
ал.1 и чл.61 ал.1 от КТ, като му е била наложена „Глоба“ в размер на 10 000 лева. С
издаденото НП АНО наказал подс. С. за това, че в качеството му на работодател не е
сключил трудов договор с А. А., който е престирал труд като общ работник в
строителството при определено работно време и място и договорено трудово
възнаграждение.
С решението си ВРС отменил атакуваното НП, защото подс. С. не притежавал
обективното качество „работодател“ и по този начин не би могъл да извърши вмененото му
адм. нарушение.
Обстоятелствата, констатирани в посоченото по-горе НП, не били инкриминирани в
обвинителния акт на ВОП срещу подс. С..
С решение №22/11.01.2022 г. по КАНД №1533/2022 г. Административен съд – Варна
8
приел, че не е налице идентичност на деянието в приключилото административно-
наказателно производство по горепосоченото НП и деянието, предмет на разглеждане в
наказателното производство по НОХД №100/2022 г. на ВОС, като постановил отказ за
възобновяване на административно-наказателно производство по горепосоченото НП.
В обстоятелствената част на обв. акт било вменено във вина и бездействието на подс.
С. да предостави на починалото лице А. А. лични предпазни средства, специални и работни
облекла, като тези обстоятелства не били предмет на друго административно-наказателно
или наказателно производство.
При провеждане на разпоредително заседание на 01.02.23г. предходният съдебен
състав на ВОС приел, че е налице принципа „non bis in idem“ и прекратил, както бе посочено
по-горе наказателното производство.
Настоящият съдебен състав съобразявайки се с определение № 68/21.03.2023г. на
ВАпС намира, че отново трябва да изследва наличието на принципа „non bis in idem“, за да
приеме, че са налице предпоставките за прекратяване на наказателното производство.
Видно от всичко изложено дотук и определение №68/21.03.2023 г. на ВАпС
наказателното производство по пункт I и III от обв. акт срещу подс. Х. С. не се препятства
от постановен от първи по време съдебен акт, с който по окончателен начин да е разрешен
правен спор относно конкретно деяние.
Не така стои въпроса с наказателното производство по пункт II от обв. акт срещу
подс. Х. С.. Както е посочил въззивният съд, пред настоящия първоинстанционен състав
стои въпроса с правилото „ne bis in idem“ в светлината на ТР №3/2015 г. на ОСНК и
практиката на ЕСПЧ по чл.4 от Протокол №7 към ЕКПЧОС.
По делото е установено, че с НП №03-009035/28.12.2017 г. на ДИТ – Варна за
извършено адм. нарушение по чл.11 ал.5, чл.12 ал.1 от Наредба РД-07-2/16.12.2009 г. за
условията и реда за провеждане на периодично обучение и инструктаж на работниците и
служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд. С
издаденото НП, АНО наказал подс. С. за това, че в качеството му на работодател не е
документирал провеждане на първоначален инструктаж по безопасност и здраве преди да
допусне до работа А. А..
В обстоятелствената част на наказателното постановление е описано поведението
на подсъдимия, явяващо се фактическо основание за ангажиране на отговорността му по
Наредба РД-07-2/16.12.2009 г. за условията и реда за провеждане на периодично обучение и
инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и
безопасни условия на труд за това, че в качеството си на работодател.
С посоченото наказателно постановление на подс. С. на осн. чл.413 ал.2 от КТ е
било наложено адм. наказание „Глоба“ в размер на 10 000 лева.
Предмет на обвинението срещу подсъдимия С. в настоящото наказателно
производство е поведението му, изразило се в това, че като лице, изпълняващо правно-
регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност – строително
монтажна дейност, е действал немарливо в нарушение на Наредба РД-07-2/16.12.2009 г. за
условията и реда за провеждане на периодично обучение и инструктаж на работниците и
служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд,
като не е извършил първоначален и последващ ежедневен инструктаж на А. А. преди да
допусне до работа последния, като с това е нарушил чл.3, чл.12 ал.1 и ал.2, чл.13 ал.1, чл.15
ал.1 и ал.3 от Наредба РД-07-2/16.12.2009г. за условията и реда за провеждане на
периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за
осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд и е причинил смъртта на А. Х.
А..
Съгласно ТР №3/2015г. на ОСНК на ВКС „…Правилото „ne bis in idem“ забранява
окончателно осъденото или оправдано лице не само да бъде наказано повторно за същото
деяние, но и да бъде съдено и да подлежи на риск от наказателно преследване въобще. Чл.4
9
§1 от Протокол №7 към ЕКПЧОС съчетава три отделни гаранции – след приключване на
наказателната процедура с влязъл в сила съдебен акт никой не може да бъде застрашен от
наказателно преследване, съден или наказван за същото нарушение.
Дублирането на наказателни процедури /bis/ е недопустимо. Принципът се активира
при идентичност на субекта в двата наказателни процеса – първото окончателно
приключило производство и последващото следва да са били проведени срещу едно и също
лице…“ В настоящият случай и АНП, и наказателното производство по НОХД №100/2022г.
по описа на ВОС са водени срещу подс. Х. С..
Съгласно ТР №3/2015г. на ОСНК на ВКС „…Действието на правилото „ne bis in
idem“ се проявява само в наказателното производство, поради което от решаващо значение е
дублиращите се производства да са наказателни. Признаците за преценка дали едно
производство е наказателно са известни като тест „Енгел“ или критерий „Енгел“ – 1.
Квалификация на деянието по националното право; 2. Характер и естество на нарушението;
3. Вид и тежест на предвиденото наказание. Тези критерии са стабилно утвърдени в
практиката на ЕСПЧ алгоритъм за проверка и неотклонно се изследват при определяне на
наказателния характер на обвинението по всяко конкретно дело.“
В настоящият случай, според тезата на защитата, административно-наказателното
производство с налагане на глоба в размер на 10 000 лв. на подсъдимия, има характер на
"наказателно производство", поради което второто по ред наказателно производство за
престъпление по чл.123 ал.1 от НК за същото престъпление, е в нарушение на забраната за
повторно разглеждане и решаване на въпросите относно неговата отговорност.
Поради това основният въпрос, на който следва да се даде отговор, е дали
административно-наказателното производство срещу подс. С. –явяващо се първо по време, е
с характер на "наказателно производство" по смисъла на чл.4, § 1 от Протокол №7 към
ЕКПЧ.
- по отношение на първия критерий "квалификация на деянието" е утвърдено
положението, че юридическата квалификация на нарушението от гледна точка на
вътрешното право не само че не е единственият критерий за приложение на принципа „non
bis in idem“, но и че се явява "отправна точка" за анализа на другите два критерия, за
наличието на които е възможен алтернативен подход, а в определени случаи /когато
отделният анализ на всеки критерий не позволява еднозначно заключение относно
"наказателния характер на обвинението"/ и кумулативен подход.
Във връзка с т. нар. първи критерий "Енгел", за настоящия съдебен състав е
безспорно, че от гледна точка на националното законодателство първото по време
производство, приключило с налагане на глоба в размер на 10 000 лева на подс. Х. С., касае
административното право, а не наказателното право. Фактическото основание за
ангажиране на отговорността му се явяват нарушения на норми от Наредба РД-07-
2/16.12.2009г. за условията и реда за провеждане на периодично обучение и инструктаж на
работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни
условия на труд.
- преценката за наличието на втория критерий "характер и естество на
нарушението" е поставена в зависимост от изследване на въпросите относно а) вида на
защитените обществени отношения; б) кръгът от адресати на съответната разпоредба и в)
съществуването на цел за възпиране и наказване.
10
По отношение на първата предпоставка – "вид и естество на защитаваните
интереси" е необходимо да се отбележи, че с тази наредба се определят условията и редът за
провеждане на обучение и инструктаж по безопасност и здраве при работа и се прилага във
всички сфери на обществения живот, където се осъществява трудова дейност или се
провежда обучение, съгласно чл.2 ал.1 и ал.2 от Закона за здравословни и безопасни условия
на труд. Вменени са конкретни задължения на ясно очертани субекти, които, при
изпълнение на служба, функция или дейност, осигуряват навременното провеждане на
обучение или инструктаж по безопасност и здраве на работниците и служителите.
Защитимият интерес по специалния закон и наредба обаче е значително по-широк от
престъпленията, касаещи трудови злополуки, тъй като не всяко поведение в разрез с
предписанията на Наредба №РД-07-2/16.12.2009 г. за условията и реда за провеждане на
периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за
осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд може да бъде обсъждано на
плоскостта на наказателното право. Възможно е такова поведение да предпостави както
дисциплинарна, така и административна отговорност.
Съдът намира, че не е налице втората предпоставка, позволяваща заключение за
наказателен характер на първото производство, поради характеристиките на нарушението
като "наказателно", а именно "неограничеността на кръга лица", за които се отнася
нарушената правна норма. Наложената на подс. С. глоба в рамките на развилото се
производство по ЗАНН е за нарушение по чл.11 ал.5, чл.12 ал.1 от Наредба № РД-07-
2/16.12.2009г. за условията и реда за провеждане на периодично обучение и инструктаж на
работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни
условия на труд. Видно е, че основанието за налагане на глобата е неспазването на тези
принципи от ограничен кръг – субекти – лица, имащи качеството на работодатели, т.е. касае
се нарушение, което може да бъде извършено не от "неограничен брой лица", а от лица, по
отношение на които има специфични изисквания. Именно поради тази причина основанието
за ангажиране отговорността на подс. С. с налагане на глоба в производство по ЗАНН за
нарушение на горецитираната наредба носи типичните характеристики на
административно нарушение, което не е с наказателен характер. За природата на
нарушението е достатъчно да се посочи, че компетентен да се произнесе по отговорността на
подсъдимия за конкретно вмененото му поведение в разрез с наредбата е Директорът на
Дирекция „Инспекция по труда“ и може да се квалифицира като административно
нарушение.
Настоящият съдебен състав намира, че не е налице и третия критерий "Енгел" –
„суровостта на наложеното наказание“. КТ предвижда наказание „Имуществена санкция“
или „Глоба“ в размер от 1500 до 15000 лева. Макар и в определени случаи глобата да се
дефинира като "наказание" по смисъла на Конвенцията, то за да се стигне до такъв извод,
следва да се отчетат не само нейният размер и степента за засягане имуществената сфера на
дееца, но и възможностите за нейната замяна с наказание "лишаване от свобода" или форми
на задържане /пряко засягащи правото на свобода на придвижване и поради интензитета на
11
държавна принуда, поради което не може да се отрече техния "наказателен характер"/, както
и възможностите да бъдат отбелязвани в бюлетините за съдимост или пък да се съобразяват
задължително при последваща преценка за личността на дееца в друго производство /без
значение от неговия характер – наказателен, административен, граждански, дисциплинарен/.
В настоящия случай глобата в размер на 10 000 лева, наложена с НП на подсъдимия, е
значително надвишаваща минималния праг на наказанието „Глоба“ в системата на
наказанията по НК – чл.47 ал.1 от НК, но това, както бе отбелязано по-горе, съвсем не е
единствената предпоставка за да се приема, че тя е с наказателен характер. Освен със
засягане имуществената сфера на подсъдимия, тя не се характеризира с други
неблагоприятни за дееца последици, рефлектиращи на личната му свобода, ограничаване на
неговото придвижване, отразяването й в бюлетина за съдимост или евентуално
задължително неблагоприятно третиране в последващо производство с административен,
дисциплинарен, граждански или наказателен характер. Предвид горното съдебният състав
намери, че и третия критерий не е наличен, тъй като "суровостта" на възможното наказание
не е в състояние да придаде наказателен характер на провелото се първо производство по
ЗАНН.
Съгласно ТР №3/2015 г. на ОСНК на ВКС не всички административни нарушения
и санкции са наказателни по смисъла на Конвенцията. Само легалното определение за
административно нарушение, залегнало в чл.6 от ЗАНН, не е достатъчно да обуслови
генерален извод за класифициране на всяко адм. нарушение като наказателно обвинение по
смисъла на чл.6 §1 от ЕКПЧ.
На следващо място при преценка за елемента „idem“, в смисъла на понятието
касаещо сходство, тъждество или идентичност на фактите по развилите се две производства,
съдебният състав намери тъждество на деянието.
Макар в обвинителния акт да са посочени и допълнителни разпоредби на
наредбата, които са били включени при предявяване на обвинението срещу подс. С., а в
наказателното постановление да е посочено единствено липсата на документиране за
проведен първоначален инструктаж, то е видно, че и в двете производства се касае до един и
същ инцидент. Налице е тъждество на фактите по отношение на: време на деянието –
01.12.2017 г., място – с. Звездица, обл. Варна, участвалите в инцидента лица;
обстоятелствата, които са довели до смъртта на А.. Запълването на изпълнителното деяние
по чл.123 ал.1 от НК с допълнително фактическо обстоятелство, непосочено в акта за
установяване на административно нарушение и в наказателното постановление – добавяне
на допълнителни разпоредби, които според обвинението са били нарушени, а именно чл.12
ал.2, чл.13 ал.1, чл.15 ал.1 и ал.3 от Наредба №РД-07-2/16.12.2009г. за условията и реда за
провеждане на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по
правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, не е предпоставка
за изключване на елемента „idem“, съдържанието на който детайлно е разяснен в б."ж" ТР
№3/2015 г., със съответното позоваване на принципните положения по делото Zolotukhin v.
Russia. Следва да се прецени базисното положение, изведено в ТР №3/2015 г. на ОСНК, че
12
не "престъплението", а деянието като съвкупност на фактически обстоятелства, отнасящи се
до един и същи извършител, неразделно свързани помежду си във времето и пространството
и по отношение на техния предмет, като представляват неразделно цяло, е решаващо за
определянето на елемента „idem“. При това, съвсем не е необходимо да е налице пълна
идентичност на съвкупността от фактическите обстоятелства, а по отношение на някои
елементи на поведението на дееца е допустима и констатация за "съществено сходство"
между тях. Освен това, по Zolotukhin v. Russia (т.3, б.(б) 82) ЕСПЧ е приел, че "чл.4 от
Протокол №7 трябва да се разбира като забраняващ преследване или съдебен процес за
второ "престъпление", доколкото то е възникнало от идентични факти и обстоятелства,
които по същество са едни и същи". В настоящият случай фактите дали основание за
ангажиране от страна на прокуратурата отговорността на подсъдимия С. по Наредбата
попадат в съвкупността от тези обстоятелства като един от основните елементи на
обвинението по чл.123 ал.1 от НК.
Важното от гледна точка на елемента „idem“ е, че обвинението по чл.123 ал.1 от
НК, което е предявено на подс. С. от страна на прокуратурата, обхваща съвкупността от
фактите по нарушението по Наредба №РД-07-2/16.12.2009 г. за условията и реда за
провеждане на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по
правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд и не съдържа
елементи, различни от тези на елементите по деянието по чл.123 ал.1 от НК. Следователно
фактическите основания за започване, водене и решаване на двете производства (за
нарушение на Наредбата и по внесен обвинителен акт за престъпление по чл.123 ал.1 от НК)
произтичат от идентични обстоятелства, поради което е налице първата предпоставка „idem“
за обмисляне забраната по чл.4 от Протокол №7 на ЕКПЧ.
Посоченото по-горе обаче, съвсем не е достатъчно за да се направи извод за т. нар.
дублиране на наказателни процедури в нарушение на принципа за повторно съдене и
наказване на дееца за същото деяние. За да се достигне до този извод е необходимо
внимателно да се обсъдят редица въпроси по посочения в ТР №3/2015 г. на ОСНК
механизъм, при реализирането на който са възприети заложените в практиката на ЕСПЧОС
стандарти при преценката на понятията "наказателно обвинение", "наказателно
производство", "наказание", в контекста на съдържанието на елемента "bis". Този анализ бе
направен по-горе от настоящият съдебен състав и не следва да бъде повтарян. В този смисъл
са Решение №23/2017 г. на І Н.О. при ВКС и Решения №159/2021 г. на І Н.О. при ВКС .
Предвид горното настоящият съдебен състав намери доводите на защитата за
наличието на правилото „ne bis in idem“, доколкото подсъдимият би бил съден и наказан
повторно за деяние, за което вече е бил наказан в друго производство, приключило с влязъл
в сила акт, за неоснователни. Протеклото по реда на ЗАНН производство не отговаря на
критериите, необходими за квалифицирането му като "наказателно", поради което
образуването, воденето и решаването на наказателното производство срещу подсъдимия,
след приключването на производството по ЗАНН, не е нарушение на принципа „nе bis in
idem“.
13

По отношение на т.3 - допуснато ли е на ДП отстранимо съществено нарушение на
процесуалните правила довело до ограничаване на процесуалните права на подсъдимия,
пострадалия или неговите наследници настоящият съдебен състав счета, че не са допуснати
нарушения.
По отношение на възраженията, които се направиха от страна на защитата, че
обвинението е неясно и следва делото да бъде върнато на ВОП за отстраняване на
неяснотите, съдът намира, че обвинението, което е предявено на подс. С. е по преценка на
прокурора, който е определил правната квалификация на престъпление по чл.123 НК.
Преценката за обвинението, което следва да бъде предявено на едно лице, е от
компетентността на прокуратурата и съдът не следва и няма процесуалната компетенция в
този етап от съдебното производство да коментира дали прокурорът е взел под внимание
допълнителни факти, за които твърди защитата, а именно дали подсъдимият е оказал помощ
след настъпване на инцидента на починалото лице А.. Обсъждането на доказателства в хода
на разпоредителното заседание би довело до съществено процесуално нарушение,
доколкото това би било в разрез с разпоредбата на чл. 248 ал.4 от НПК. В този смисъл съдът
намира, че не са налице допуснати отстраними съществени процесуални нарушения, които
да са довели до ограничаване правото на защита по отношение на подс. С..
Предвид изявлението на защитата, не са налице основания за провеждане на
производството по реда на особените правила на НПК. Към този момент не са налице
основанията за разглеждане на делото при закрити врата, привличане на резервен съдия или
резервен заседател, назначаване на защитник, вещо лице, преводач или тълковник и
извършване на съдебно-следствени действия по делегация.
По отношение на мярката за процесуална принуда – първоначално наложената мярка
за неотклонение „Подписка“ е била отменена с постановление на прокуратурата от
21.12.2021 г.
По отношение налице ли са искания за събирания на нови доказателства – никоя от
страните не направи такива.
Предвид гореизложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
1. Делото е подсъдно на Окръжен съд – Варна.
2. Няма основание за прекратяване или спиране на наказателното производство. В
настоящото наказателно производство не е налице нарушение на принципа „ne bis in idem“.
3. По делото не е допуснато на досъдебното производство отстранимо съществено
нарушение на процесуални правила, довело до ограничаване на процесуалните права на
подсъдимия или пострадалия.
4. Не са налице основания за разглеждане на делото по реда на особените правила.
5. Няма основание делото да се разглежда на при закрити врати, да се привличането
14
на резервен съдия или съдебен заседател, вещо лице, преводач, или тълковник и да се
извършват съдебно следствени действия по делегация.
6. Не взема мярка за неотклонение по отношение на подс. Х. К. С..
7. Искания по доказателствата не бяха направени.
8. Производството по делото следва да продължи по общия ред с призоваване на
свидетелите и вещите лица от приложението към обвинителния акт.
Настоящото определение по т.3 и т.6 подлежи на обжалване или протест в
седмодневен срок пред Апелативен съд - Варна по реда на глава ХХІІ НПК.

По отношение на направеното искане и депозираната в днешно съдебно заседание
молба от адв. К., назначен за служебен повереник на Н. Х. Б. – наследник на починалото
лице А. Х. А., с която се предявява граждански иск от пострадалата Н. Х. Б. в размер на
100 000 (сто хиляди) лв. за причинени неимуществени вреди, ведно със законната лихва от
датата на извършване на деянието до окончателното изплащане на сумата, както и
направените по делото разноски и в тази връзка конституирането й като граждански ищец и
частен обвинител по делото съдът не споделя възраженията на защитата, че молбата е
недопустима, предвид обстоятелството, че настоящото разпоредително заседание е трето
поред за НОХД №100/2022 г. по описа на ОС – Варна, като две от предходните РЗ са били
проведени от предходен съдебен състав и доколкото Н. Х. Б. не е участвала в предходните
РЗ, не е предявявала граждански иск, то към настоящия момент – в третото поред РЗ, същата
няма право да предявява граждански иск. Съдебният състав не споделя тези възражения, тъй
като в двете предходни РЗ от 08.03.2022 г. и 01.02.2023 г. Н. Х. Б. не е участвала, не се е
явявала, не е депозирала молби и в този смисъл няма произнасяне на съдебния състав
относно конституирането й като допълнителна страна в процеса. Не на последно място е
важен факта, че и двете РЗ са приключили с акт, който е възпирал по-нататъшното
протичане на наказателното производство. В РЗ от 08.03.2022 г. съдебният състав е спрял
наказателното производство, като е дал възможност на ВОП да осъществи правомощията си
по искане за възобновяване на горепосочените АНД, а във второто РЗ от 01.02.2023 г.
предходният съдебен състав е прекратил наказателното производство с мотиви, че е налице
принципа „ne bis in idem“. С това определение е била възпряна отново възможността
наказателното преследване срещу подс. Х. С. да продължи.
В този смисъл съдът намира, че допускането на така предявения граждански иск и
приемането му за съвместно разглеждане в настоящото производство и конституирането на
Н. Б. като страна в процеса – в качеството й на граждански ищец и частен обвинител, не
нарушава правото на защита на подс. С., като нито влошава или утежнява неговото
положение в настоящия наказателен процес, доколкото започналото наказателно
производство пред предходния съдебен състав не е приключило със съдебен акт, който да е
ангажирал наказателната отговорност на подс. С..
15
По друг начин би стоял въпросът ако делото бе приключило със съдебен акт и
впоследствие въззивната инстанция бе отменила този акт и бе върнала делото за ново
разглеждане от друг съдебен състав. Тогава ако първоначалното разглеждане на делото е
било без конституиране на допълнителна страна в процеса, каквато се явява в настоящия
момент Н. Х. Б., то при всички случаи при повторното разглеждане на делото би било
процесуално нарушение наследничката да бъде конституирана като такава в процеса. В
настоящия случай по гореизложените съображение, съдът намира, че не утежнява
процесуалното положението на подс. Х. К. С..
В този смисъл съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ възраженията на адв. Г. досежно конституирането на
наследничката на починалото лице А. – Н. Б., като страна в настоящото производство.

Предвид горното съдът намира, че депозираната в днешно съдебно заседание молба
от адв. К., назначен за служебен повереник на Н. Х. Б. – наследник на починалото лице А.
Х. А., с която се предявява граждански иск от пострадалата Н. Х. Б. в размер на 100 000 (сто
хиляди) лв. за причинени неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на
извършване на деянието до окончателното изплащане на сумата, както и направените по
делото разноски и в тази връзка конституирането й като граждански ищец и частен
обвинител по делото е допустима, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА за съвместно разглеждане в настоящия наказателен процес предявения
граждански иск от пострадалата Н. Х. Б. в размер на 100 000 (сто хиляди) лв. за причинени
неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на извършване на деянието до
окончателното изплащане на сумата, както и направените по делото разноски.
КОНСТИТУИРА пострадалата Н. Х. Б. в качеството й на ГРАЖДАНСКИ ИЩЕЦ
и ЧАСТЕН ОБВИНИТЕЛ в наказателното производство.

Прокурорът: Моля за следващото заседание да призовете част от лицата, които са с
ключови показания – свидетелите Т. С., С. С. М., Д. Ж. и К. К..
Адв. К.: Не възразявам.
Адв. Г.: Не възразявам.

СЪДЪТ, с оглед реда, по който делото ще бъде разгледано и изявлението на
страните,
ОПРЕДЕЛИ:
16
ОТЛАГА И НАСРОЧВА производството по делото за 10.07.2023 г. от 13:30 часа, за
която дата и час страните са уведомени от днес.

ДА СЕ ПРИЗОВАТ за следващото съдебно заседание свидетелите Т. С., С. С. М., Д.
Ж. и К. К..

ОПРЕДЕЛЯ резервна дата за разглеждане на делото 02.10.2023 г. от 09:30 часа, за
която дата и час страните са уведомени от днес.

Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 11:20 часа.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
Секретар: _______________________
17