Р Е Ш Е Н И Е
№ ........../.........................., гр.Варна
В И М Е Т О Н
А Н А Р О Д А
Административен съд – Варна, трети касационен състав
На осемнадесети юни две хиляди и
двадесета година
В публично заседание в следния състав:
Председател: ЯНКА ГАНЧЕВА
Членове: ДАРИНА РАЧЕВА
ДАНИЕЛА НЕДЕВА
при секретар: Теодора Чавдарова, прокурор:
Александър А, като разгледа докладваното от съдията Ганчева КНАХД №1142 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 от АПК вр. с
чл.63, ал. 1 ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на „Норд 2014“
ЕООД гр. Варна, против Решение №382/02.03.2020г. по НАХД №712/2020г. по описа
на Районен съд-Варна, с което е потвърдено Наказателно постановление
№23-0000104/28.01.2020г. на Началника на Областен отдел „Автомобилна
администрация“ в ГД „АИ“ - Варна, с което на дружеството е наложена имуществена
санкция в размер на 3000 лв. на основание чл.96г, ал.1, предл.2 от Закона за
автомобилните превози /ЗАвтП/.
В жалбата се твърди, че Решението на ВРС е
неправилно и незаконосъобразно, поддържат се оплаквания за допуснати съществени
процесуални нарушения и нарушения на материалния закон. Изводите на ВРС са
неправилни. Неправилно е прието, че
водачът, който е извършил превоза, не е имал удостоверение за
психологическа годност, издаденото му такова е било с изтекъл срок. При тези
факти неправилно АНО е приел, че дружеството е допуснало нарушение на чл. 96 г.
ал.2 пр.2 от ЗАвтП. Тази норма е санкционна и не съдържа определени задължения
за превозвача, а единствено регламентира санкция. Разпоредбата на чл. 7 а, ал.2
от ЗАвтП съдържаща задължения за превозвачите, а Наредба №36/2006 г. урежда
реда за придобиване на удостоверение за психологическа годност. С квалифициране
на нарушението по чл. 96 г. ал1, предл.2 АНО е допуснал нарушение на
материалния закон. Съдът не е извършил проверка за това дали в дружеството има
назначено лице, което да следи за това дали водачите имат необходимите
документи. Поддържа, че нарушението е формално, без видим вредоносен резултат.,
следва да се отчетат наличието на множество смекчаващи отговорността
обстоятелства, вкл. и представяне на документ за психологическа годност след
проверката. Налице е ниска степен на обществена опасност на нарушителя и липса
на вредни последици. По изложените доводи счита, че са налице предпоставките на
чл. 28 от ЗАНН. Моли да се отмени решението и потвърденото с него НП. В с.з.
процесуалния представител на касатора поддържа жалбата.
Ответникът–Областен отдел „АА“ в ГД ”АИ”-Варна не
изразява становище по жалбата.
Представителят на Варненска окръжна прокуратура
изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Моли да се
потвърди решението на ВРС като правилно и законосъобразно.
Касационната жалбата е подадена в срока по чл.211
ал.1 от АПК , пред надлежен съд, при спазване изискванията на АПК, от активно
легитимирано лице, поради което е допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл.63 ал.1 от ЗАНН
първоинстанционното решение подлежи на касационно оспорване на основанията,
предвидени в чл.348 ал.1 от НПК, като по аргумент от чл.218 от АПК касационният
съд обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението, а за неговата
валидност, допустимост и съответствие с материалния закон следи и служебно. В
касационната жалба се твърди наличие на основание по чл.348 ал.1 т.1 от НПК за
отмяна на Решението.
ВРС е постановил валидно и допустимо решение.
Съгласно чл.348 ал.2 от НПК, нарушение на закона е
налице, когато той е приложен неправилно или не е приложен закон, който е
трябвало да бъде приложен. При проверка за правилността на приложението на
материалния закон въз основа на фактическите установявания, направени от ВРС
настоящия съдебен състав не установи нарушение на материалния закон. Изводите
на въззивния съд са направени въз основа на правилна преценка по отделно и в
съвкупност на събраните доказателства, при съобразяване на разпределението на
доказателствената тежест между страните, техните твърдения, становища и възражения.
ВРС приел, че при извършена комплекса проверка на
дружеството е установено, че на 27.01.2019 г. превозвачът „Норд 2014“ ЕООД,
притежаващ удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на
пътници е допуснал до управление лек таксиметров автомобил „*****“, с рег. №******, с който е извършен таксиметров превоз на
пътници с водач С., като водача не отговаря на изискванията за психологическа
годност. Тези обстоятелства са установени от представена пътна книжка сер. №
209/19.11.2018 г. С. бил без валидно удостоверение за психологическа годност за
периода от 27.01.2019 г. до 11.03.2019 г. ВРС констатирал, че във връзка с това
на дружеството бил съставен АУАН,
нарушението било квалифицирано като нарушение на чл.96г, ал.1, пр.2 от ЗАвтП.
АУАН е връчен на представляващ дружеството, който го подписал без
възражения, въз основа на него на
28.01.2020 г. било издадено НП №23-0000104, в което изцяло били възприети
описаните в АУАН фактическите констатации и правни квалификации и на „Норд
2014“ ЕООД била наложена имуществена санкция в размер на 3 000 лв. за
нарушение на чл.96г, ал.1, предл.2 от ЗАвтП.
Въззивният съд направил извода, че в АУАН и НП
нарушението е ясно и точно описано, правилно квалифицирано, че АУАН и НП са
издадени в сроковете по чл. 34, ал.1 и 3 от ЗАНН, че НП е постановено от
компетентен орган, че в АУАН и НП нарушението е описано в достатъчна степен, за
да може ясно да се разбере за какво нарушение се ангажира отговорността на
дружеството и да се организира защитата му.
Касационният състав споделя извода на ВРС, че НП е
с изискуемото съдържание и оплакванията в жалбата и исканията за отмяната му,
поддържани и в касационната жалба са неоснователни.
В съответствие с описаните факти и обстоятелства в
АУАН и в НП е отчетено от ВРС, че процесното НП е издадено на дружеството, в
качеството му на регистрирано лице, осъществяващо дейност по таксиметров превоз
на пътници за това, че е допуснало на 27.01.2019 г. да се извършва дейност по
обществен превоз на пътници от конкретния водач, който не е отговарял на
изискванията за психологическа годност по смисъла на Наредбата по чл. 152,
ал.1, т.2 от ЗДвП, тъй като не притежавал валидно удостоверение за
психологическа годност, каквото изискване е предвидено в подзаконовите нормативни
актове по прилагането на ЗАвтП. Правилно ВРС е приел, че в АУАН достатъчно ясно
и точно е посочено кои изисквания в подзаконовия акт, касаещ таксиметровия
превоз на пътници, какъвто е Наредба №34/06.12.1999г. за таксиметров превоз на
пътници, издадена от Министъра на транспорта на основание чл.12а, ал. 4 от
Закона за автомобилните превози са нарушени от дружеството. Тази наредба е
подзаконов акт, който доразвива разпоредбите на Закона за автомобилните
превози, което е посочено в §2 от ПЗР от нея. Наредба №34/1999г. е нормативен
акт, като съдържа условията и редът за регистрацията и заличаването от
регистъра на търговците, които извършват таксиметров превоз на пътници; както и
условията и редът за извършването на таксиметров превоз на пътници – чл.1 от
Наредбата, поради което неоснователни са доводите в касационната жалба за
неприложимост на нормите й в случая. Правилно е преценено, че конкретният водач
за да извършва таксиметрова дейност на 27.01.2019г., е трябвало да отговаря на
изискванията в чл.18 от Наредба №34/1999г., сред които е и това по т.3 - да е
психологически годен по смисъла на наредбата по чл.152, ал. 1, т. 2 от Закона
за движението по пътищата. Съгласно чл. 8 ал.1 от Наредба №36/15.05.2006г. за изискванията за
психологическа годност и условията и реда за провеждане на психологическите
изследвания, при извършване на дейността като водач на таксиметрови автомобили
или водач на автомобили за обществен превоз на пътници или товари, както и за
председател на изпитна комисия, лицата представят удостоверение за
психологическа годност. Това удостоверение е валидно за срок три години от
датата на неговото издаване с изключение на случаите, в които се издава след
навършване на 65-годишна възраст на лицето и на случаите по чл. 1, ал. 1, т. 2,
5, 6 и 7, в които удостоверението е валидно за срок една година. Съгласно чл.8
ал.4, лицата по ал.1, сред които са и водачите на таксиметров автомобил,
подлежат на психологическо изследване на всеки три години след датата на
издаване на предходното удостоверение за психологическа годност.
Правилно ВРС взел предвид, че „Норд 2014“ ЕООД е
регистриран превозвач за извършване на таксиметрова дейност, за който са
приложими изискванията на чл.24, ал.1 от ЗАвтП: таксиметровите превози на
пътници да се извършват от регистрирани превозвачи или от водачи, извършващи
дейността от името на регистриран превозвач, но за своя сметка, с леки
автомобили до седем места, включително мястото на водача, с електронен
таксиметров апарат с фискална памет, по ред, определен в наредбата по чл.12а,
ал.5, след издаване на разрешение за таксиметров превоз на пътници; че за
автомобилите трябва да не са изтекли повече от 15 години от датата на първата
им регистрация; че водачите им трябва да отговарят на изискванията, изброени в
няколко точки, сред които и това да са психологически годни по смисъла на
чл.152, ал.1, т.2 от ЗДвП.
Основателно ВРС намерил за правилно описано в
обстоятелствената част на АУАН и на НП осъщественото от дружеството неспазване
на това изискване. От дружеството е заверена пътната книжка за лекия автомобил,
оборудван с таксиметров апарат, с който е допуснато на 27.01.2019г. да се
извършва таксиметрова дейност от водача С., който не отговарял на изискването
за психологическа годност, издаденото му такова било с изтекъл срок на
валидност. Съгласно ЗАвтП таксиметрови са превозите на пътници срещу заплащане,
извършвани от регистрирани превозвачи или от водачи, извършващи дейността от
името на регистриран превозвач, но за своя сметка, с леки автомобили до седем
места, включително мястото на водача, които водачите държат в готовност, за да
изпълнят пътуване до определена от клиента цел. Извършваният таксиметров превоз
на 27.01.2019г. от водача С. от името на дружеството безсъмнено е обществен
превоз на пътници, тъй като е дейност по превоз на пътници срещу заплащане,
извършвана от юридическо лице, регистрирано като търговец със специално
оборудвано МПС. Като е допуснало този водач да извършва такъв вид дейност, без
да е отговарял на изискването да е психологически годен по смисъла на чл.152,
ал.1, т.2 от ЗДвП, която годност се установява след психологическо изследване и
удостоверява със съответния документ за определен от закона срок на валидност,
дружеството е осъществило от обективна страна второто описано в чл.96г, ал.1,
предл.2 от ЗАвтП изпълнително деяние. То е юридическо лице и може да е субект
на нарушението, за което е предвидено ангажиране на обективната му отговорност
с налагане на имуществена санкция във фиксирания размер от 3000 лв. Правилно ВРС
е преценил, че в АУАН и в НП е описано текстово на кое изискване не е отговарял
водачът, допуснат да осъществява таксиметров превоз на пътници, с което изцяло
е охранено правото му на защита. Като регистриран превозвач, който осъществява
обществен превоз на пътници, дружеството има отговорността да следи тези от
водачите, които допуска до управление на леките автомобили и осъществяват
таксиметров превоз, да отговарят на изброените в чл.18 от Наредба №34/1999г.
изисквания, съгласно чл.24 от ЗАвтП, с неспазване на което се осъществява
нарушението предвидено в чл.96г, ал.1 от ЗАвтП. Правилно НП е потвърдено като
законосъобразно издадено, тъй като правото на защита се осъществява по
отношение на описаните в него факти и обстоятелства, а не по отношение на посочената
правна норма.
Съдът не споделя доводите на касатора, че въззивния
съд не е извършил проверка относно факта има ли назначено в дружеството лице,
което да следи за спазване на изискванията на Наредба №34/6.12.1999 г. Нито в
хода на административно-наказателното производство, нито в производството пред
първата инстанция са налице доводи от страна на санкционираното дружество в
тази насока.
Правилно ВРС преценил, че случаят не се отличава с
явна незначителност на обществената опасност и не попада в приложното поле на
чл.28 от ЗАНН. Липсата на настъпили вредни последици, не е в състояние да
квалифицира случая като маловажен, в случая нарушението е формално. В случая нарушението не се отличава със
степен на опасност по-ниска от останалите нарушения от същия вид, а от друга страна периодичното проследяване на
психологическата годност на водачите, особено извършващите таксиметров превоз
на пътници е от съществено значение за обезпечаване на безопасността на
движението, на пътниците, а и на самия водач, за постигане на което имат
задължения и отговорности и превозвачите.
Касационната жалба се явява изцяло неоснователна,
тъй като в е налице основание по чл.348 ал.1 т.1 от НПК за отмяната на
Решението на ВРС и то следва да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.
Водим от горното и на основание чл.221 ал.2 от АПК
във вр. чл.63 ал.1 от ЗАНН, Съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №382/02.03.2020г. по НАХД №712/2020г. по
описа на Районен съд-Варна, с което е потвърдено Наказателно постановление
№23-0000104/28.01.2020г. на Началника на Областен отдел „Автомобилна
администрация“ в ГД„АИ“-Варна, с което на „Норд 2014“ ЕООД е наложена
имуществена санкция в размер на 3000 лв. на основание чл.96г, ал.1, предл.2 от
Закона за автомобилните превози /ЗАвтП/.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: