РЕШЕНИЕ
№ ……
гр. София, 11.02.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І Гражданско
отделение, І-18 състав в публично заседание на тридесети
януари две хиляди и двадесета в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЙНА МАРТИНОВА
при секретаря Ирена
Апостолова разгледа докладваното от с ъ д и я
Мартинова гражданско дело № 14484
по описа за 2017 година и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано въз
основа на искова молба, подадена от В.Н.В., Н.С.В., Г.А.М., Н.Г.М.и В.Г.М.срещу
„ЗАД А.“, с която са предявени искове с правно основание чл. 226, ал. 1 във
връзка с чл. 267, ал. 1 от Кодекса за застраховането (отм.) и чл. 86 от Закона
за задълженията и договорите..
Ищците Й.Н.О. (съпруг), К.Й.О.
(дъщеря), К.Й. С.(дъщеря) и Н.Й.О. твърдят, че на 23.10.2015 г. около 18.00
часа А.П.О. е пътувала като пътник на задната седалка в лек автомобил „Форд Фокус“
с рег. № ******, движещ се по АМ „Тракия“ в посока от гр. Пловдив към гр.
София. Поддържат, че на км. 126 управляваният от Л.В.Г.поради загуба на
управлението, лекият автомобил се насочил към левия край на платното за
движение, напуснал го, последвал удар в мантинелата,
а впоследствие и в метална колона на указателна табела. Автомобилът се разцепил
на две, а наследодателят на ищците и водача починали. Поддържат, че преживяват
тежко загубата на пострадалата, тъй като всички били голямо и задружно
семейство. Появил се стрес, развили личностни разтройства
и психози, имали проблеми със съня. Две от ищците (К. С.и К.О.) потърсили
психиатрична помощ. Твърдят, че отговорността на виновния водач била предмет на
застраховка „Гражданска отговорност“, сключена с ответника.
Ответното дружество било
определило и изплатило на ищеца Й.О. сумата от 100 000 лв., а на останалите
ищци по 80 000 лв. Поради несъгласие с размера на обезщетението предявяват
настоящите искове по повод претърпените от тях неимуществени вреди за горницата
над изплатената сума като претендират съответно: Й.Н.О. сумата от 30 000 лв.,
ведно със законна лихва от 23.10.2015 г. до окончателното плащане, както и
сумата от 11 912,67 лв. – законна лихва върху изплатеното обезщетение за
периода 23.10.2015 г. – 23.12.2016 г.; К.Й.О. сумата от 50 000 лв., ведно със
законна лихва от 23.10.2015 г. до окончателното плащане, както и сумата от 9
530,13 лв. – законна лихва върху изплатеното обезщетение за периода 23.10.2015
г. – 23.12.2016 г.; К.Й. С.сумата от 50 000 лв., ведно със законна лихва от
23.10.2015 г. до окончателното плащане, както и сумата от 9 530,13 лв. –
законна лихва върху изплатеното обезщетение за периода 23.10.2015 г. –
23.12.2016 г.; Н.Й.О. сумата от 50 000
лв., ведно със законна лихва от 23.10.2015 г. до окончателното плащане, както и
сумата от 9 530,13 лв. – законна лихва върху изплатеното обезщетение за периода
23.10.2015 г. – 23.12.2016 г. Претендират разноски.
Ответникът „Д.з.“ АД не оспорва
обстоятелството, че е страна по договор за застраховка „Гражданска отговорност“
относно лек автомобил „Форд Фокус“ с рег. № ******, както и че на ищците са
определени и изплатени извънсъдебно посочените в исковата молба суми. Оспорва
исковете по основание и размер. Сочи, че разликата в родствената връзка,
съобразена с възрастта на ищците, предполга различна
степен на социална и битова близост, която е взета и следва да бъде взета
предвид при определяне на обезщетенията. Оспорва дължимостта
на законната лихва преди направеното извънсъдебно плащане. Прави възражение за
непоставен обезопасителен колан от пострадалата.
Поддържа, че медицинските документи за потърсената психиатрична помощ са
издадени след развилото се извънсъдебно уреждане на спора, а освен това двете
пациентки имали съпътстващи заболявания. Моли предявените искове да бъдат
отхвърлени. Претендира разноски.
Съдът, след
като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с
оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 1 от ГПК, приема за установено от ФАКТИЧЕСКА
СТРАНА следното:
Не е спорно между страните, а и
се установява въз основа на събраните по делото писмени доказателства и
заключение на съдебно-автотехническа експертиза, че
на 23.10.2015 г. около 18.00 часа на АМ „ Тракия“, на 126 км. лек автомобил
„Форд Фокус“ с рег. № ****** самокатастрофирал в ляво
на платното за движение в посока гр. София в мантинелата
отляво, след което се ударил в метална колона на указателна табела. Не е
спорно, че като пътник в лекия автомобил е пътувала А.П.О.. От събраните по
делото доказателства и от заключението на съдебно-автотехническата
експертиза се установява, че починалата е пътувала без поставен предпазен
колан. Като причина за настъпване на ПТП вещото лице от приетата експертиза е
посочило субективните действия на водача на лекия автомобил „Форд Фокус“ с рег.
№ ******, който е загубил контрол над автомобила и така е напуснал платното за
движение от ляво. При разпита си в съдебно заседание, проведено на 07.02.2019 г. вещото лице е посочило, че
при описания механизъм за настъпване на ПТП поставен предпазен колан не би
предотвратил настъпването на летален изход при страничен удар.
От представеното Удостоверение за
наследници се установява, че А.П.О. е починала на 23.10.2015 г. и е оставила
като наследници по закон Й.Н.О. - съпруг, К.Й.С., К.Й.О. - дъщери и Н.Й.О.-син.
Във връзка с
установяване на размера на обезщетението за неимуществени вреди и отношенията
между починалата и ищците са събрани гласни доказателства чрез разпит на
свидетелите К.С.К. и Я.П.С.. В показанията си свидетелката С. установява, че е
кума на К.С.. Заявява, че познава цялото семейство от раждането си. Те били
добро, прекрасно семейство, в което винаги имало сплотеност и задружие. А.била
всеотдайна и добра майка. Чували се поне по 10 пъти на ден от сутрин до вечер,
независимо, че К. и К. вече били семейни. Имало случаи, когато някоя от тях
била болна, А.да моли съпруга на свидетелката да я закара с колата, за да отиде
да ги види и да им помогне. Н. живеел при нея. И за тримата А.била много
грижовна и връзката им е била много силна. С Й. живеели нормално и спокойно
като съпрузи. Когато се случило това събитие, шокът бил голям за всички тях. К.
била бременна в осмия месец и всички били концентрирани върху нея, за да не
стане проблем с бебето. Стараели се да запазят нейното спокойствие, но ищците били
неутешими, не можели да повярват и да приемат истината. К. трябвало да поеме
цялата тежест и отговорност и да се погрижи за всички. Брат й бил в чужбина
тогава. Й. останал безмълвен. Стоял, мълчал и не знаел какво да прави. Отразила
им се загубата на А.. Нямало я майката, на която разчитали за всяко едно нещо.
Животът им се променил. При всяка възможност ходели на гроба на майка си.
Майката била стожера и двигателя на семейството. В момента на инцидента Н. бил
в чужбина. Първоначално му било казано, че майка му е в реанимация и е зле.
Цялата истина К. му казала на летището. Плановете му били да остане да живее и
да работи в чужбина, но останал в България, за да се погрижи за баща си и баба
си, с която живеели заедно.
В показанията си
свидетелката К. - психиатър установява, че познава К. и К. като нейни пациентки
и в тази връзка имала непрекъснато наблюдение върху тяхното психично състояние
от февруари 2016 г. и до настоящия момент. К. продължавала да бъде нейна
пациентка. Заявява, че познава К. от февруари 2016 г., а К. от септември 2016
г. Непосредствен повод за появата на К. била драматична реакция от раздялата с човек
от най-близкото семейно обкръжение в лицето на тяхната осиновителка, която била
загинала внезапно при катастрофа. Събитие, което било преживяно в много труден
момент за К., тъй като тя е била бременна в последните месеци. Макар
състоянието й непосредствено след узнаване на това събитие да е било
влошено, и да е било невъзможно в
последните месеци да поема медикаменти, пък и наложителността да кърми детето
си поне в първия месец, е отложило във времето й появата й в психиатричен
кабинет и се налагало медикаментозно лечение. При посещението й при
свидетелката К. имала драматична вегетативна симптоматика – задух, замаяност,
сърцебиене, като тези симптоми обичайно били придружени от панически страх от
внезапна смърт, от прилошаване, от припадане, от полудяване. Клиничната картина
била смесена на тревожност и депресия. К. дори не можела да се радва на появата
на новия живот. Имало абнормности в нейната преживелищна реакция на загубата на майката, не само заради
постоянното припомняне как й е съобщено, какво е видяла, как са се разделили,
какво са си казали, дори незначителни неща, като един телефонен разговор на
съпруга й с неговата майка, пораждали у нея тъгата, болката, дори ревност за
това, че тя към този момент е осиротяла. По начина, по който е възприела
загубата на нейния родител, нямало нищо психопатологично във възприемането,
разбирането и интерпретацията на тази загуба. Проблемът идвал в приемането на
този факт, несъгласието, гнева, болката. И двете момичета са били свръхобгрижвани, свръхпротектирани
от тяхната майка и били станали твърде зависими от нея и в този контекст
тяхната индивидуална ранимост е била по-силна от
обичайната, защото майка им, непосредствено след осиновяването си ражда и
собствено дете. Н. обаче не станал пациент на свидетелката. Свидетелката
заявява, че и към настоящия момент все още симптоматиката се появявала. К. се
появила по-късно – през септември 2016 г., но тя поела тежестта, бремето,
отговорността да се държи, въпреки болката и страданието, за да може да
подкрепя бащата, който реагирал абсолютно абнормно и
се хвърлил в алкохол и връзки. Това страшно много наранило децата. обгрижването на възрастен болен човек и грижата за
братчето, който в този момент бил в чужбина. К. трябвало да съобщава на всички,
да организира ритуали и да се грижи за сестра си, която вече била изявила
симптоматиката. Тя дълго време крепяла целия свят на родителското й семейство.
През септември получила паническа криза по време на лекция или изпит, което
станало непосредствен повод и тя да потърси помощ. И двете сестри били студентки.
Започнали редовни посещения. К. идвала преимуществено на кешови
прегледи, но и с направление. Свидетелката предполага, че поради това, че са
близначки преживявали нещата по идентичен начин, взаимно се допълвали. Едната
започвала, другата довършвала. Плачели през цялото време. Клиничната картина
при К. била смесено-депресивна, но при последното й посещение, преди разпита на
свидетелката, тя вече беше само депресивна. Тревожността била на заден план и
пак с припомняния на вида на майката, на ритуала, как са нямали търпение да
получат чантата на майката и колко ги е било страх да се докоснат до тази чанта
и какво ли ще открият в нея, въпросите на децата къде е баба. Майката била
стълб в семейството, много обичана, много давала. Свидетелката установява, че и
двете момичета имали проблем с функцията на щитовидната жлеза, за което
провеждали хормонално лечение. Известно й било, че през 2010 г. К. е имала
панически кризи, но това не била същата диагноза, не била същата клинична
картина. Свидетелката препоръчала консултация с ендокринолог,
като към момента на наблюдението не било имало дисфункция
на щитовидната жлеза. Пред целия период
били на поддържаща терапия, като свидетелката им изписала и лечение.
От приетото по
делото заключение на комплексна съдебно-медицинска експертиза се установява, че
ищците К.С. и К.О. са претърпели сериозна психотравма,
която е довела до остра кризисна реакция и при двете с тревожно-депресивна
симптоматика. Вещото лице – психиатър посочва, че при К.О. се е наблюдавал лек
депресивен епизод, паническо разстройство, смесено тревожно – депресивно
разстройство, панически кризи, а при К.С. – паническо разстройство, разстройство на адаптацията, смесено тревожно-депресивно
разстройство, тревожно-хиподепресивен синдром,
панически кризи, пресистиращо налудно
разстройство (неуточнено). Установява се, че и двете ищци са употребявали
психотропни медикаменти. Вещото лице посочва,че реакциите на загуба са нормални
психологически преживявания, като всеки човек се справя по различен начин. При
ищците не се установявали психични симптоми на клинична депресия на фона на
проведената медикаментозна терапия. Наблюдавало се възстановяване на обичайното
ежедневие, социалното им функциониране било пълноценно. Въз основа на събраните
по делото писмени доказателства вещото лице – ендокринолог
е дало заключение, че при К.О. е било установена хипофункция
на щитовидната жлеза преди ПТП като е било проведено лечение, което е
прекъснато преди настъпване на събитието. Вещото лице посочва, че при К.С.
липсват данни за установена хипофункция, но има
данни, че е предписвано лечение. Посочва, че по правило липсата на лечение води
до изостряне на психичните прояви, особено при наличието на стресогенен
фактор.
Не се спори по
делото, че между „Д.З.“ АД и собственика на лек
автомобил „Форд Фокус“ с рег. № ****** е сключена застраховка „Гражданска
отговорност” с застрахователна полица № 08115001025985, по силата на която
застрахователят е поел задължението да покрие в границите на уговорената сума
отговорността за причинените от застрахования имуществени и неимуществени вреди
на трети лица, която е имала действие към датата на застрахователното събитие.
Не е спорно между страните, а и
се установява от събраните по делото доказателства, че 19.12.2016 г. на ищците
са преведени обезщетения за неимуществени вреди в следните размери – на Й.О. –
100 000 лева, на К.О., К.С. и Н.О. – по 80000 лева.
При така установената фактическа
обстановка съдът приема от ПРАВНА СТРАНА
следното:
Съгласно чл. 226, ал. 1 от
Кодекса за застраховането (отм.) увреденият, спрямо когото застрахованият по
застраховка гражданска отговорност е отговорен, има право да иска обезщетението
пряко от застрахователя. Застрахователят по задължителна застраховка “Гражданска
отговорност” на автомобилистите покрива отговорността на застрахования за
причинените на трети лица, в това число пешеходци, велосипедисти и други
участници в движението по пътищата, вреди вследствие на притежаването или
използването на моторно превозно средство, включително неимуществените и
имуществените вреди вследствие на телесно увреждане или смърт и вредите,
причинени на чуждо имущество (чл. 267, ал. 1 от КЗ). Основателността на
предявения иск, която е предпоставена от това по
делото да се установи наличието на непозволено увреждане, настъпило в резултат
на ПТП (противоправно деяние, извършено виновно, от
което са причинени неимуществени и имуществени вреди и причинна връзка между тях, както и да се
установи, че е налице договор за застраховка “Гражданска отговорност”, действащ
към датата на настъпване на събитието и покриващ отговорността на причинителя
на вредите.
От събраните по делото
доказателства се установява, а и не е спорно между страните, че на посочената в
исковата молба дата е настъпило пътно – транспортно произшествие, причинено от Л.В.Г.в
резултат, на което е починала А.П.О.. Механизмът на ПТП, смъртта на А.П.О. и
причинната връзка между тях се установяват от приетите по делото писмени
доказателства и не са спорни между страните. Съгласно чл. 45, ал. 2 от ЗЗД
вината на причинителя на увреждането се предполага до доказване на противното.
Ответникът е бил длъжен да ангажира доказателства за обстоятелства, които
изключват или ограничават вината на застрахования за настъпване на процесното ПТП. По делото такива доказателства не са
ангажирани.
Ищците са от кръга на лицата,
които имат право да претендират вреди, доколкото е баща на починалите лица
(Постановление № 4/1961 г., Тълкувателно решение № 1/2016 г. от 21.06.2018 г.
на ОС НГТК на ВКС), както и се
установява от събраните по делото гласни доказателства, че между тях и починалата е била установена
трайна и дълбока емоционална връзка.
Страните не спорят, че към датата
на настъпване на застрахователното събитие между ответното застрахователно
дружество и собственика на лек автомобил „Форд Фокус“ с рег. № ****** е
съществувало застрахователно правоотношение по застраховка “Гражданска
отговорност”. По силата на застрахователния договор застрахователят е поел
задължението да покрие в границите на определената в договора сума
отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени
и неимуществени вреди.
Съгласно разпоредбата на чл. 52
от ЗЗД размера на неимуществените вреди се определя от съда по справедливост. При
определяне на този размер следва да се вземат предвид обстоятелството, че между
ищците и починалата са били установени трайни емоционални връзки. Живеели в
разбирателство и любов. Установява се, че след смъртта на А.П.О. близките й
преживяват трудно загубата й. При определяне на обезщетението за неимуществени
вреди на дъщерите на починалата съдът отчита тяхната възраст, както и
обстоятелството, че са имали необходимост от психологическа помощ и лечение.
Обстоятелството, че има данни за съществуването на съпътстващо заболяване, не
променя обстоятелството, че след смъртта на майка им са настъпили дълбоки
емоционални преживявания. Нормално и житейски обосновано е да се приеме, че
загубата на близък – съпруга и майка е много тежко негативно емоционално
преживяване, както и че това страдание не може да бъде оценено в пари. С оглед
обстоятелството, че законът и обичаят не предвиждат друг адекватен начин за
обезщетяване на неимуществените вреди, то следва на ищците да бъде определено
обезщетение при спазване на установените в практиката критерии за
справедливост. Настоящият съдебен състав приема, че справедливото обезщетение
на неимуществените вреди на Й.О. е в размер на 100 000 лева, на К.С., К.О.
и Н.О. по 120000 лева.
Съгласно разпоредбата на чл. 51, ал.
2 от Закона за задълженията и договорите ако увреденият е допринесъл за настъпването на вредите, обезщетението
може да бъде намалено. Съпричиняването на вредата предполага наличие на пряка
причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен
резултат. Поведението на пострадалия може да бъде както действие, така и
бездействие, но то винаги следва да е противоправно и да води до настъпване на
вредоносния резултат. С отговора на исковата молба ответникът е направил
възражение за съпричиняване. С оглед разпоредбата на
чл. 154, ал. 1 от ГПК в тежест на ответника е било да установи, че към момента
на настъпване на застрахователното събитие пострадалото лице е нарушило
установените правила за движение, с което е допринесло за настъпване на
вредоносния резултат. От събраните по делото доказателства се установява, че
при настъпване на ПТП А.П.О. е пътувала в лекия автомобил на задна седалка без
поставен предпазен колан. Съгласно разпоредбата на чл. 137а, ал.1 от Закона за движение по пътищата, е въведено
задължение водачите и пътниците в моторни превозни средства от категории M1,
M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение, да използват обезопасителните
колани, с които моторните превозни средства са оборудвани. Следователно, пострадалата
е пътувала в нарушение на правилата за движение по пътищата като не е поставила предпазния си колан. Независимо
от това, обаче, извършеното от нея нарушение не е в причинна връзка с
настъпилите вредни последици. Вещото лице от съдебно - автотехническа
експертиза е дало заключение, че смъртта й е настъпила в резултат на страничен
удар в, при който предпазният колан не е можел да бъде ефективен. Следователно
обстоятелството, че пострадалата е пътувала без поставен предпазен колан, не е в
причинно следствена връзка с настъпилата смърт. Предвид на изложеното,
направеното възражение за съпричиняване се явява неоснователно.
Предявеният
от Й.О. иск за заплащане на сумата от 30000 лева се явява неоснователен, а тези
предявени от К.С., К.О. и Н.О. се явяват основателни до размер от сумата от
40000 лева.
Като законна
последица от решението и доколкото е поискано с исковата молба следва да бъде
присъдена и дължимата законна лихва върху дължимото обезщетение.
Съгласно
разпоредбата на чл. 84, ал. 3 от Закона за задълженията и договорите делинквентът се счита в забава от деня на непозволеното
увреждане. Отговорността му е обуславяща отговорността на застрахователя.. Съгласно
чл. 86 от Закона за задълженията и договорите ответникът следва да бъде осъден
да заплати и обезщетение за забавено плащане, доколкото е изпаднал в забава за
плащането на сумата от датата на настъпване на вредата – 23.10.2015 г. до
датата на плащане – 19.12.2016 г. Размерът на това обезщетение, определен
съгласно чл. 162 от ГПК, е 11786,72 лева за Й.О. и по 9429,38 лева за другите ищци.
Съгласно разпоредбата на чл. 78,
ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищците К.О. сумата
от 520 лева, представляващи направени по делото разноски съразмерно с уважената
част на иска, както и сумата от по 240 лева на ищците К.С. и Н.О..
Съгласно
разпоредбата на чл. 78, ал. 3 от ГПК ищците следва да бъдат осъдени да заплатят
сумата от 275,40 лева, представляващи направени по делото разноски, съразмерно
с отхвърлената част от иска, както и на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК – да
заплатят сумата от 150 лева, представляващ юрисконсултско възнаграждение.
Съгласно разпоредбата на чл. 78,
ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати сумата от 5682,99
лева, представляваща дължима държавна такса, като се отчитат внесените от
ищците суми.
Съгласно разпоредбата на чл. 38,
ал. 2 във връзка с ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата адвокатът, който е
оказал безплатна правна помощ има право на адвокатско възнаграждение, като съдът
определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по
чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна да го заплати. По делото не са
представени доказателства адв. Михайлов е оказал
безплатна правна помощ на ищците като с оглед уважената част от исковете следва
да му бъде присъдено възнаграждение в размер на 4731,49 лева.
Воден от горното, Софийски градски съд, І-18 състав
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА
на основание чл.
226 от Кодекса за застраховането (отм.) „Д.З.“ АД, ЕИК – ********, със седалище
и адрес на управление *** да заплати на К.Й.О.,
ЕГН-**********,*** сумата от 40 000
лева, представляващи неплатена част
от обезщетение за неимуществени вреди, причинени от смъртта на майка й А.П.О., настъпила в резултат на ПТП,
причинено на 23.10.2015 г. от Л.В.Г., водач на
лек автомобил „Форд Фокус“ с рег. № ******, застрахован при ответника по
застраховка „Гражданска отговорност“, сключена със застрахователна полица №
08115001025985, ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от 08.11.2017 г. до окончателното й изплащане,
както и на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД да заплати сумата от 9429,38 лева, представляваща
обезщетение за забавено плащане върху платено застрахователно обезщетение в
размер на 80 000 лева за периода от 23.10.2015-19.12.2016 г. като отхвърля иска за разликата над
сумата от 40000 лева до предявения размер от 50000 лева, както и за разликата
над сумата от 9429,38 лева до предявения размер от 9530,13 лева и за периода от
20.12.2016-23.12.2016 г. като
неоснователен.
ОСЪЖДА
на основание чл.
226 от Кодекса за застраховането (отм.) „Д.З.“
АД, ЕИК – ********, със седалище и адрес на управление *** да заплати на К.Й.С., ЕГН-**********,*** сумата от 40 000
лева, представляващи неплатена част
от обезщетение за неимуществени вреди, причинени от смъртта на майка й А.П.О., настъпила в резултат на ПТП,
причинено на 23.10.2015 г. от Л.В.Г., водач на
лек автомобил „Форд Фокус“ с рег. № ******, застрахован при ответника по
застраховка „Гражданска отговорност“, сключена със застрахователна полица №
08115001025985, ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от 08.11.2017 г. до окончателното й изплащане,
както и на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД да заплати сумата от 9429,38 лева, представляваща
обезщетение за забавено плащане върху платено застрахователно обезщетение в
размер на 80 000 лева за периода от 23.10.2015-19.12.2016 г. като отхвърля иска за разликата над
сумата от 40000 лева до предявения размер от 50000 лева, както и за разликата
над сумата от 9429,38 лева до предявения размер от 9530,13 лева и за периода от
20.12.2016-23.12.2016 г. като
неоснователен.
ОСЪЖДА
на основание чл.
226 от Кодекса за застраховането (отм.) „Д.З.“ АД, ЕИК – ********, със седалище
и адрес на управление *** да заплати на Н.Й.О.,
ЕГН-**********,*** сумата от 40 000
лева, представляващи неплатена част
от обезщетение за неимуществени вреди, причинени от смъртта на майка му А.П.О., настъпила в резултат на ПТП,
причинено на 23.10.2015 г. от Л.В.Г., водач на
лек автомобил „Форд Фокус“ с рег. № ******, застрахован при ответника по
застраховка „Гражданска отговорност“, сключена със застрахователна полица №
08115001025985, ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от 08.11.2017 г. до окончателното й изплащане,
както и на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД да заплати сумата от 9429,38 лева, представляваща
обезщетение за забавено плащане върху платено застрахователно обезщетение в
размер на 80 000 лева за периода от 23.10.2015-19.12.2016 г. като отхвърля иска за разликата над
сумата от 40000 лева до предявения размер от 50000 лева, както и за разликата над
сумата от 9429,38 лева до предявения размер от 9530,13 лева и за периода от
20.12.2016-23.12.2016 г. като
неоснователен.
ОСЪЖДА
на основание чл.
86 от Закона за задълженията и договорите „Д.З.“
АД, ЕИК – ********, със седалище и адрес на управление *** да заплати на Й.Н.О., ЕГН-**********,*** 7 сумата от 11786,72 лева, представляваща обезщетение за
забавено плащане върху платено застрахователно обезщетение в размер на 100000
лева за периода от 23.10.2015-19.12.2016 г.
като отхвърля иска за разликата над сумата от 11786,72 лева до предявения
размер от 11912,67 лева и за периода от 20.12.2016-23.12.2016 г. като неоснователен
ОТХВЪРЛЯ
предявения от Й.Н.О., ЕГН-**********,*** 7 против „Д.З.“ АД, ЕИК – ********, със седалище
и адрес на управление *** иск с правно основание чл. 226 от Кодекса за
застраховането (отм.) за заплащане на сумата от 30000 лева, представляващ неплатена част от обезщетение за
неимуществени вреди, причинени от смъртта на съпругата му А.П.О., настъпила в
резултат на ПТП, причинено на 23.10.2015 г. от Л.В.Г., водач на лек автомобил
„Форд Фокус“ с рег. № ******, застрахован при ответника по застраховка
„Гражданска отговорност“, сключена със застрахователна полица № 08115001025985 като неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК
„Д.З.“ АД, ЕИК – ********, със
седалище и адрес на управление *** да заплати на К.Й.О., ЕГН-**********,*** сумата от 520 лева, на К.Й.С., ЕГН-**********,*** – сумата от
240 лева и на Н.Й.О., ЕГН-**********,***
- сумата от 240 лева, представляващи
направени по делото разноски, съразмерно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА
на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК К.Й.О., ЕГН-**********,***, К.Й.С.,
ЕГН-**********,***, Н.Й.О., ЕГН-**********,***
и Й.Н.О.,
ЕГН-**********,*** 7 да заплатят на „Д.З.“ АД, ЕИК – ********, със седалище
и адрес на управление *** сумата от 275,40
лева, представляващи направени по делото разноски съразмерно с отхвърлената
част на исковете, както и сумата от 150
(сто и петдесет) лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК „Д.З.“ АД, ЕИК – ********, със седалище и адрес на управление *** да заплати по сметка
на Софийски градски съд сумата от 5682,99
лева, представляваща дължима държавна
такса.
ОСЪЖДА на
основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата „Д.З.“ АД, ЕИК – ********, със седалище и адрес на управление *** да
заплати на адв. А.М., гр. София, ул. ******** сумата
от 4731,49 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна
правна помощ.
Решението
може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването на препис от него на
страните пред Софийски апелативен съд.
СЪДИЯ: