Р Е
Ш Е Н
И Е
№……
гр.В.Търново, 19.06.2020г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Великотърновски
районен съд, пети състав, в публично заседание на двадесет и втори май през две
хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Г. И.
при секретаря П.П, като разгледа докладваното от районния
съдия гр.д.№524 по описа за 2019г., за да се произнесе съобрази следното:
Производството е образувано по предявени при
условията на обективно кумулативно съединяване положителни установителни искове с правно основание чл.422 ал.1 вр чл.415 ал.1
от ГПК вр. чл 79 ал.1 от ЗЗД, чл.92 ал.1 от ЗЗД, чл.86 ал.1 от ЗЗД.
Ищецът излага твърдения, че е
сключил с В.А.В.- наследодател на ответника,
договори № М4753524/28.10.2015г., №М4736580/12.10.2015г.;
№М4720714/28.09.2015г.; №4523235/09.04.2015г.; №М2811474/23.06.2011г., имащи за
предмет предоставянето на електронни съобщителни услуги и продукти. Посочва, че
към рамковите договори страните са подписали Приложения за предоставяне на
мобилни услуги за посочени мобилни номера, при месечна абонаментна такса в
размер, посочен в исковата молба за всеки договор, със срок 24 месеца. Ищецът
твърди, че към посочения телефонен номер страните се сключили и договор за
продажба на изплащане от 28.10.2015г., по силата на който доставчикът прехвърля
на абоната собствеността върху посочен в исковата молба мобилен апарат” срещу
задължението на последния да заплати уговорената цена. Ищецът посочва, че
ответникът е следвало за плати цената на устройството разсрочено, на една
първоначална и 23 месечни вноски, всяка в размер на 53 лв., както и договор за
продажба на изплащане от 12.10.2015г., по силата на който доставчикът прехвърля
на абоната собствеността върху посочен в исковата молба мобилен апарат” срещу
задължението на последния да заплати уговорената цена. Ищецът посочва, че
ответникът е следвало за плати цената на устройството разсрочено, на една
първоначална и 23 месечни вноски, всяка в размер на 47 лв. Ищецът твърди, че
към посочения телефонен номер страните се сключили и договор за продажба на
изплащане от 28.09.2015г., по силата на който доставчикът прехвърля на абоната
собствеността върху посочен в исковата молба мобилен апарат” срещу задължението
на последния да заплати уговорената цена. Ищецът посочва, че ответникът е
следвало за плати цената на устройството разсрочено, на една първоначална и 23
месечни вноски, всяка в размер на 50 лв. Ищецът твърди, че за предоставените на
абоната услуги и продукти по горепосочените договори е издавал ежемесечни
фактури, като същият не е заплатил задълженията си по тези от тях, издадени в
периода 10.11.2015г. – 11.05.2016г., които са на обща стойност 1279,98лв., по
договор №№4753524 от 28.10.2015г.; фактури, издадени в периода
11.12.2015г.-13.06.2016г., по договор №М4736580 от 12.10.2015г.; фактури по
договор №М4720714 от 28.09.2015г., издадени за периода
28.12.2015г.-27.06.2016г.; фактура от 17.03.2016г. по договор №М4523235 от
09.04.2015г. и фактури, издадени в периода 24.03.2016г.-23.04.2016г. по договор
№М2811474 от 23.06.2011г. Сочи, че изискуемостта на вземанията по отделните
фактури /подробно описани в исковата молба/ е настъпила в 15-дневен срок от
издаването им, както и че същите не са били оспорени в 6 – месечния срок по т.
26.6. от ОУ. Ищецът изтъква, че поради неизпълнение на задължението на
ответника да заплаща в срок предоставените му услуги са прекратени всички
сключени между страните договори и на основание чл. 92 ЗЗД са му начислени
неустойки в общ размер на 1 631,69 лв., които конкретизира в исковата
молба и допълнителната молба. Ищецът
посочва, че поради неплащане на уговорените суми в срок ответникът му дължи
обезщетение за забава в размер на 865,21 лв. начисленото върху вземанията по
процесните фактури от падежа на всяка от тях до 17.10.2018г. Твърди, че за
горепосочените си вземания се е снабдил със заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 3142/2018г.
на ВТРС, която е връчена на длъжника при условията на чл. 47 ал. 5 ГПК. Предвид
на изложеното отправя искане до съда да приеме за установено по отношение на
ответника, че му дължи сумата от 5 168 лв. - главница, представляваща общ
размер на вземанията му за използвани услуги и продукти по издадените фактури в
общ размер 3 536,53лв и за начислени неустойки в размер на
1 631,69лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата
на подаване на заявлението в съда 17.10.2018г. до окончателното й изплащане,
както и сумата от 865,21 лв. – обезщетение за забава върху главницата от
3 536,53лв., за периода от 01.12.2015г. до 17.10.2018г. Претендира
разноски за исковото и заповедното производството.
С определение от 14.01.2020г.,
съдът е конституирал като страна-ответник на мястото на починалия ответник В.А.В.,
починал на 22.12.2018г., наследника му закон А.А.В.-баща на починалия ответник.
По делото е постъпил отговор на
исковата молба, подаден от ответника А.А.В.,
в който са изложени твърдения, че наследника по закон на починалия ответник е
направил отказ от наследството, оставено от
сина му В.В., поради което счита исковете срещу него за недопустими и
моли за прекратяване на производството.
От събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:
Между ищцовото дружество и
наследодателя на ответника са сключени следните рамкови договори: Договор
№М4753524/28.10.2015г.; Договор №М4736580/12.10.2015г., Договор
№М4720714/28.09.2015г., Договор №М4523235/09.04.2015г. и Договор №М2811474/23.06.2011г.
По делото е представено като
доказателство Приложение №1 от 28.10.2015г. към рамковия договор №М4753524 от
28.10.2015г., с който е избран тарифен план за телефонен номер **********, при
месечна абонамента такса в размер на 30 лв. и срок на договора 24 месеца.
Към посочения телефонен номер, на
28.10.2015г. ищеца и наследодателя на ответника сключили и договор за продажба
на изплащане, съгласно който ищецът прехвърлил на В.В. правото на собственост
върху апарат SAM Galaxy S6 Edge Black MAT
30 23м, като от своя
страна той се задължил да
заплати стойността на апарата на една първоначална и 23 месечни вноски, всяка в размер на 53лв.,
като първоначалната вноска е платима при подписване на договора.
С приложение №1 от 12.10.2015г.
към рамковия договор от 12.10.2015г. е избран тарифен план за телефонен номер*******, при месечна абонаментна такса в
размер на 30лв. с ДДС, при срок на договора 24 месеца.
На 12.10.2015г. ищеца и
наследодателя на ответника сключили и договор за продажба на изплащане,
съгласно който ищецът прехвърлил на наследодателя на ответника правото на
собственост върху апарат iPhone6, като от
своя страна
наследодателят на ответника се задължил да
заплати стойността на апарата на една първоначална и 23 месечни вноски, всяка в размер на 47 лв., като първоначалната вноска е
платима при подписване на договора.
С приложение №1 от 28.09.2015г.
към рамковия договор от 28.09.2015г. е избран тарифен план за телефонен номер*******, при месечна абонаментна такса в
размер на 30лв. с ДДС, при срок на договора 24 месеца.
На 28.09.2015г. ищеца и
наследодателя на ответника сключили и договор за продажба на изплащане,
съгласно който ищецът прехвърлил на наследодателя на ответника правото на
собственост върху апарат SAM Galaxy, като от
своя страна ответникът се задължил да заплати стойността на апарата на една първоначална и 23
месечни вноски, всяка в размер на 50 лв., като първоначалната вноска е платима при подписване
на договора.
С приложение №1 от 09.04.2015г. към рамковия договор от 09.04.2015г. е избран тарифен план за
телефонен номер*******, при
месечна абонаментна такса в размер на 12,90лв. с ДДС, при срок на договора 24 месеца. Към горепосочения договор е
сключен и договор за електронни съобщителни услуги от 08.08.2015г. ,с който е
избрана услугата Цифрова телевизия през сателитна технология, при абонаментна
месечна такса в размер на 11,90лв. с ДДС, за срок 24 месеца.
С договор за електронни
съобщителни услуги от 18.07.2014г. към рамковия договор от 23.06.2011г. е
избран тарифен план за телефонен номер **********, при месечна абонаментна
такса в размер на 9,90лв. с ДДС, за срок 24 месеца.
Към горепосочения рамков договор
от 23.06.2011г. е сключен и договор за електронни съобщителни услуги от
15.01.2015г., с който е избран тарифен план за телефонен номер*******, при месечна абонаментна такса в
размер на 16,90лв. с ДДС и срок на
договора 24 месеца.
В приложението към договора за
предоставяне на електронни съобщителни услуги страните постигнали съгласие за
заплащане на неустойка от абоната при неизпълнение на задълженията му в размер
на абонаментите такси без отстъпка за периода на едностранното прекратяване на
правоотношението от доставчика на услугите до изтичане на уговорения срок.
По делото са представени Общи
условия за взаимоотношенията между „Мобилтел” ЕАД, абонатите и потребителите,
приложими към процесните договори. Съгласно чл.26.4 от ОУ ищецът издава
ежемесечни фактури за предоставените услуги и продукти на абоната.
По делото са представени заверени
преписи от фактури към договор от 09.04.2015г., издадени за периода 10.11.2015г-23.04.2016г.
на обща стойност 3536,53лв., включващи
такси за електронни съобщителни услуги и
месечни вноски за апарат, както и фактури на стойност общо 1631,69лв.- която
сума включва претендирани неустойки при предсрочно прекратяване на договорите.
Съгласно чл.54.12. от ОУ,
договорът за конкретна услуга или телефонен номер на потребителя се счита за
едностранно прекратен от страна на ищеца в случай, че забавата на плащането на
дължимите суми от абоната е продължила повече от 124 дена.
На 17.10.2018г. ищцовото дружество
подало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК против В.А.В..
Въз основа на заявлението е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 18.10.2018г. по
ч.г.гр.д.№3142/2018г. на Великотърновски районен съд против длъжника В.А.В. за
заплащане на сумата в размер
на 5168,22 лв. - главница за незаплатени далекосъобщителни услуги и сумата
865,21 лв. - законна лихва за забава за периода от 01.12.2015 г. до 17.10.2018
г., ведно със законната лихва върху главницата от подаването на заявлението- 17.10.2018год. до окончателно заплащане на дължимата
сума, както и сумата от 121.67 лв., представляваща
направените по делото разноски за заплатена държавна такса.
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл47 ал.5 от ГПК и
след дадени от съда указания на заявителя, последният е предявил настоящите положителни установителни искове.
В хода на исковото производство, в
процедурата на връчване на книжата по делото, се установи, че ответникът В.А.В. е починал на 22.12.2018г., след издаване на
заповедта за изпълнение и нейното връчване по реда на чл.47 ал.5 от ГПК.
От представеното от ищеца
удостоверение за наследници се установява, че наследник по закон на длъжника В.В.
е неговия баща А. А.В..
Видно от представеното по делото
удостоверение, ответникът А.А.В. е направил отказ от наследството, оставено от
неговия син В.А.В..
От приетото за установено от
фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
Предявените при условията на обективно
кумулативно съединяване положителни установителни искове с правно основание
чл.422 ал.1 вр чл.415 ал.1 от ГПК вр. чл 79 ал.1 от ЗЗД и чл.92 ал.1 от ЗЗД,
чл.86 ал.1 от ЗЗД са допустими - предявени са от лице - заявител, имащо правен
интерес да иска установяване със сила на присъдено нещо съществуването на
вземанията си по издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, връчена на
длъжника по реда на чл.47 ал.5 от ГПК.
Предявените положителни
установителни искове имат за предмет установяване на съществуването,
фактическата, материалната дължимост на сумите, за които е била издадена
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. По тези искове следва с пълно доказване
ищеца, твърдящ съществуване на вземането си, да установи по безспорен начин
неговото съществуване спрямо ответника – длъжник. Ищецът носи процесуалната
тежест да докаже съществуването на фактите, които са породили неговото вземане.
Разгледани по същество исковете са неоснователни по следните съображения:
В случая, предмет на предявените искове са вземания, които ищецът твърди, че представляват стойност на потребени електронни съобщителни услуги, абонаментни такси, лизингови вноски и неустойки при предсрочно прекратяване на договора.
Съдът намира, че от събраните по делото доказателства се установи, че ищеца и наследодателя на ответника са били в облигационни правоотношения, по сключени между тях договори, които са с рамков характер и имат за предмет предоставяне на електронни съобщителни услуги и продукти, като същите са предоставяни въз основа на подписани между страните индивидуални договори и приложения към същите. Договорите и приложенията са писмени и съдържат договореностите между страните. Процесните договори са подписани от двете страни и установява възникналото между тях облигационно правоотношение, предмет на договора.
Представените договори като частни диспозитивни документи съгласно чл.180 от ГПК съставлява доказателство, че изявленията, които се съдържат в същите са направени от тези лица. Същевременно, по силата на чл.20а, ал.1 от ЗЗД договорите имат силата на закон за тези, които са ги сключили, с оглед на което с подписването на процесните договори за електронни съобщителни услуги и договор за лизинг, в правната сфера на всяка от страните са възникнали права и задължения. В настоящия случай предмет на исковата претенция са незаплатени месечни абонаментни такси, уговорени по размер в Приложенията към Рамковия договор за всеки от посочените телефонни номера. След като ищецът е изпълнил основното си задължения по договорите- да предоставя на наследодателя на ответника електронни съобщителни услуги, както и е предоставил лизинговите вещи - телефонни апарати, възниква насрещно поетото задължение от другата страна по договорите, което е да заплаща договорените абонаменти такси за предоставените съобщителни услуги и лизинговите вноски за ползването на лизинговата вещ, съгласно включен в договора погасителен план.
От доказателствата по делото се установява, че лицето В.А.В. е починал на 22.12.2018г. и е оставил единствен наследник по закон-неговия баща А.А.В..
Съгласно разпоредбата на чл. 60 ал.1 от ЗН наследниците, които са приели наследството отговарят за задълженията, с които е обременено, съобразно дяловете които получават. Съгласно чл.48 ЗН, наследниците придобиват наследството на своя наследодател не автоматически с откриването на наследството, а с приемането му. Приемането, съгласно чл. 49, ал. 1 ЗН, става с изрично изявена воля за приемане, като за целта наследникът направи съответно писмено заявление пред районния съдия, в района на който е открито наследството, и така направеното приемане се впише в особена за това книга. Наследникът може и да не изяви изрично волята си за приемане на наследството по този ред. Той може да го приеме мълчаливо. За да се счете, че наследникът е приел мълчаливо наследството, необходимо е той да извърши действие, което несъмнено да предполага намерението му да приеме наследството.
В тежест на ищеца е да докаже с пълно
доказване приемане на наследството от
наследника-ответник, указана изрично с
доклада по чл.146 от ГПК. По делото не е проведено такова доказване. Липсват
доказателства, че ответникът А.В. е извършил действия, които съгласно чл. 49
ал.2 от ЗН несъмнено предполагат намерение за приемане на наследството. Нещо повече,
от ответната страна бяха ангажирани доказателства, че ответникът е направил
отказ от наследството, оставено от наследодателя В.А.В. и този отказ е надлежно направен
по реда на чл.
52 във вр. с чл.
49, ал.1 от ЗН (вписан в особената за това книга, водена в съответния
районен съд по местооткриване на наследството - ВТРС). За да е налице мълчаливо
приемане на наследството е следвало да са извършени действия на разпореждане с
него преди отказа. Отказът от наследство направен по реда на чл. 52
от ЗН има за последица не само невъзможността на отказалия се наследник да
придобие включените в откритото наследство права, но и невъзможност да му се
вменят задълженията, включени в това наследство.
След като ищецът не е изпълнил своето
процесуално задължение по чл.154, ал.1 от ГПК, следва да понесе своеобразната
санкция на тежестта на доказване, като съдът приеме за несъществуващи фактите,
които той следваше да установи с безспорни доказателства. След като не се установи, че ответникът е
приел наследството оставено от сина му/длъжник по заповедта за изпълнение по чл.410 от ГПК/, то не може да бъде ангажирана
отговорността на
ответника А.В. да заплати задълженията, поети от неговия наследодател, с които
е обременено наследството и предявените срещу него искове за установяване дължимост на
сумата в размер на 5168,22 лв.- главница /включваща сумата 3536,53лв./стойност на такси за електронни съобщителни
услуги и месечни вноски за апарат/ и
сумата 1631,69лв. /претендирани неустойки при предсрочно прекратяване на
договорите/, сумата 865,21 лв.
- лихва за забава за периода от 01.12.2015 г. до 17.10.2018 г., ведно със
законната лихва върху главницата от подаването на заявлението по чл.410 от ГПК- 17.10.2018год. до окончателно изплащане,следва да се отхвърлят като неоснователни и
недоказани.
Ищецът е претендирал присъждане на разноски, но с оглед изхода на спора, не следва да бъдат присъждани разноски в негова полза.
Ответникът не е претендирал присъждане на разноски и съдът не дължи произнасяне в тази насока.
Ръководен от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от „А******”ЕАД, ЕИК ******** седалище и адрес на управление:
*******против А.А.В. с
ЕГН ********** в качеството му на наследник по закон на В.А.В., починал на 22.12.2018г./в
хода на производството/ искове за установяване дължимост на сумата в размер на 5168,22 лв. (пет хиляди сто шестдесет и
осем лева и двадесет и две стотинки) – главница, включваща сумата 3536,53лв./стойност на такси за електронни
съобщителни услуги и месечни вноски за
апарат/ и сумата 1631,69лв.- /претендирани неустойки при предсрочно
прекратяване на договорите/, сумата 865,21 лв. (осемстотин шестдесет и пет лева
и двадесет и една стотинки/, представляваща лихва за забава за периода от
01.12.2015 г. до 17.10.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от подаването на заявлението по чл.410 от ГПК/ 17.10.2018г./ до
окончателно заплащане, за които суми
е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК №1521 от 18.10.2018г. по
частно гр.дело 3142/2018г по описа на ВТРС, като НЕОСНОВАТЕЛНИ И НЕДОКАЗАНИ.
Решението може да
бъде обжалвано пред Великотърновски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
След
влизане в сила на решението, препис от него да се приложи по
ч.гр.д.№3142/2018г. на ВТРС.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: