О П Р Е Д Е Л Е
Н И Е
Номер
260825 16.11.2020 година Град
Бургас
БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД, Трети въззивен състав
На
шестнадесети ноември, две хиляди и двадесета година
В
закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСЕН ПАРАШКЕВОВ
ЧЛЕНОВЕ:
КРЕМЕНА ЛАЗАРОВА
ЙОРДАНКА МАЙСКА
Като
разгледа докладваното от съдия Парашкевов
Частно
гражданско дело номер 2363 по описа за 2020 година,
за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по повод частна жалба от „Профи Кредит България“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ №
49, бл.53Е, вх.В чрез пълномощник Радина Илиева, против Разпореждане № 261367 от
31.08.2020 г., постановено по ч.гр.д. №3773/2020 г. по описа на Районен съд – Бургас,
с което съдът е отхвърлил заявлението на частния жалбоподател за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК против И.Д.М., ЕГН **********, от гр. Б.,
ул. „П.“ № **, за присъждане на договорна лихва в размер от 72,33 лева с
настъпили падежи за периода 10.01.2019г. – 25.07.2019г.; възнаграждение за
пакет от допълнителни услуги в размер на 477,12 лева; такси по тарифа за
извънсъдебно събиране на вземането в размер на 30 лв., лихва за забава от 70,57
лева за периода от 11.10.2018 г. – 25.07.2019г., както и сумата от 64,89 лева –
лихва за забава за периода от 25.07.2019г. – 12.03.2020г., както и за
присъждане на разноски в заповедното производство в размер на разликата между
пресъдената сума от 33,10 лева до пълния размер от 175 лева.
Моли
съда за отмяна на разпореждането и издаване на заповед за изпълнение, относно
всички вземания на „Профи Кредит България“ ЕООД, претендирани със заявлението
за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. Претендира присъждане на
направените разноски пред настоящата инстанция в размер на 65.00 лева –
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение. Излага съображения.
Съдът,
след преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази закона,
намира за установено следното:
При
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК на
14.07.2020 г. кредиторът се позовава на сключен договор между него и въззиваемата
страна, като след одобрение на 28.08.2018 г. е сключен договор за потребителски
кредит № ********** между „Профи Кредит България“ ЕООД - в качеството на
кредитор и И.Д.М. – в качеството му на клиент. Договорът е подписан при Общи
условия – неразделна част от последния.
Първостепенният
съд е издал заповед за изпълнение №260057 от 31.08.2020 г. по ч.гр.д. №3773/2020г.,
като е разпоредил длъжникът да заплати
на „Профи Кредит България“ ЕООД сумата от 457,79 лв., представляваща предсрочно
изискуема главница по договор за потребителски кредит №********** от 28.08.2018
г., ведно със законната лихва върху главницата считано от 14.07.2020 г. до окончателното
изплащане, както и 33,10 лева – разноски. С атакуваното разпореждане е отказано
присъждане на възнаградителна лихва, възнаграждение за пакет от допълнителни
услуги, такса от 30 лв. за извънсъдебно събиране на вземането и лихва за забава
за периодите от 11.10.2018 г. - 25.07.2019 г. и от 25.07.2019 г. – 13.03.2020
г.
Настоящата
съдебна инстанция намира обжалваното разпореждане за частично неправилно. Съдът
не споделя възраженията на жалбоподателя, подробно изложени в частната жалба,
за това, че заповедния съд не може да извършва преценка за валидност на договор
за потребителски кредит или отделни негови клаузи, тъй като разпоредбата на
чл.411, ал.1, т.2 от ГПК указва на съда, че при разглеждане на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение последният служебно следва да извърши
проверка, с оглед на това дали искането не е в противоречие със закона или
добрите нрави. Тъй като договорът между страните е сключен при действието на
Закона за потребителския кредит, то съдът следва служебно да следи за спазване
на разпоредбите на този закон.
По
отношение на възнаграждението по сключеното между страните споразумение за
предоставяне на пакет от допълнителни услуги, съдът намира оплакването за
неоснователно. Макар и изрично да е посочено, че този пакет от услуги не е
задължителен за отпускане на кредита и се подписва по избор на длъжника като
дава възможност длъжникът да се възползва от промяна на погасителния план,
плащане по конкретни вноски и други не фигуриращи в първоначалния договор между
страните, настоящата съдебна инстанция намира, че доводите на жалбоподателя, че
допълнителния пакет услуги не бил във връзка с дейността по кредитирането, за
неоснователни. Видно от споразумението сключено между страните, голямата част
от посочените услуги като приоритетно разглеждане и изплащане на кредита,
отлагане на определен брой вноски, намаляване на определен брой вноски, промяна
на падежа по отношение на някои вноски са тясно свързани именно с отпускането и
изплащането на задълженията по сключения договор за потребителски кредит.
Длъжникът изначално дължи възнаграждение по пакета за допълнителни услуги, като
плащането по последния представлява част от дължимите месечни вноски. В случая
се касае за уговорка по сключения договор за потребителски кредит, която се
включва и инкорпорира в месечната вноска дължима от длъжника и съответно следва
да се счита за част от годишния процент на разходите, тъй като представлява
разходи за потребителя по договора за потребителски кредит по смисъла на чл.19
ал.1 от ЗПК. Изключването на тази услуга от ГПР и уреждането й като
допълнителен пакет услуга представлява заобикаляне на разпоредбата на чл.19
ал.4 от ЗПК. В случая се касае за прикрит разход по кредита, надхвърляне на
ограниченията по максимално допустимия размер на ГПР и съответната нищожност на
клаузите на уговореното възнаграждение за допълнителния пакет услуги на
основание чл.19 ал.5 и чл.21 от ЗПК, поради което съдът намира отказа на
първостепенния съд за законосъобразен.
Неоснователна
е и претенцията за заплащане на такса в размер на 30 лева по Тарифа за извънсъдебно
събиране на вземането, тъй като претендираните от кредитора такси са в
противоречие с нормата на чл.33 ал.1 от ЗПК, в която разпоредба е посочено, че
при забава на потребителя кредитора има право само на лихва върху неплатената в
срок сума за времето на забавата. Посочването на това задължение като такса
представлява опит същата да се представи като възнаграждение за извършване на
допълнителни услуги съгласно чл.10а, ал.1 от ЗПК, но в случая събирането на
просрочено задължение не представлява услуга, поради което същата е недължима.
Основателна
е претенцията за заплащане на договорна (възнаградителна) лихва в размер на 72,33
лв. за периода от 10.01.2019 г. до 25.07.2019 г., тъй като същата не
противоречи на добрите нрави. Съобразно чл.19 ал.4 от ЗПК е предвидено събиране
на договорна лихва в размер до петкратния размер на законната лихва, доколкото
в ГПР на кредита се включват общите разходи на потребителя, в т.ч. лихви,
възнаграждения и др. Основният критерий е размерът на ГПР, който не следва да
надхвърля 50%. В случая ГПР е посочен в размер на 49,88% и отговаря на
законовите изисквания по чл.19 ал.4 от ЗПК. В този смисъл тази претенция се
явява основателна.
Основателна
е и претенцията за заплащане на лихва за забава от 64,89 лв. за периода от 25.07.2019
г. – 12.03.2020 г., тъй като по същество представлява законна лихва и следва да
бъде присъдена, а с обявяването на кредита за предсрочно изискуем страната се
счита за поканена и дължи такава. Що се отнася до претендираната лихва от 70,57
лева до 25.07.2019г., по делото няма данни страната да е била поканена и такава
лихва не се дължи.
Изложеното
налага частична отмяна на обжалваното разпореждане в посочените му части, ведно
с присъждане на разноските за настоящата съдебна инстанция, възлизащи на 65
лева.
По
изложените съображения, Бургаският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯВА
Разпореждане № 261367 от 31.08.2020 г., постановено по ч.гр.д. №3773/2020 г. по
описа на Районен съд – Бургас в частта, с която съдът е отхвърлил заявлението
на частния жалбоподател за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК
против И.Д.М., ЕГН **********,***, за присъждане на договорна лихва в размер от
72,33 лева с настъпили падежи за периода 10.01.2019г. – 25.07.2019г. и лихва за
забава от 64,89 лева – лихва за забава за периода от 25.07.2019г. –
12.03.2020г., като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
Длъжникът
И.Д.М., ЕГН **********, от гр. Б., ул. „П.“ № **,, ДА ЗАПЛАТИ на „Профи Кредит
България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. „България“ № 49, бл.53Е, вх.В чрез пълномощник Радина Илиева, следните
суми: договорна лихва в размер от 72,33 лева с настъпили падежи за периода
10.01.2019г. – 25.07.2019г. и лихва за забава от 64,89 лева – лихва за забава
за периода от 25.07.2019г. – 12.03.2020г., както и направените разноски пред
БОС в размер на 65.00 лева.
ПОТВЪРЖДАВА
разпореждането в останалата му част.
ДА
СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение.
ВРЪЩА
делото на Районен съд – Бургас за издаване на заповед за изпълнение съобразно
настоящото определение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.