№ 13990
гр. София, 16.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 62 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА
при участието на секретаря МАРИАНА ИВ. СОКОЛОВА
като разгледа докладваното от ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА Гражданско
дело № 20241110105158 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на ........... срещу С. И. М..
Предявен е иск с правно основание чл.422 ГПК, вр. чл.415 ГПК, вр.
чл.500, ал.1, т.3 КЗ.
Ищецът твърди, че на 25.09.2018 г. около 18:00 часа в гр. София е
настъпило ПТП с участието на л.а. „Субару Аутбек“ с рег. № ............ и л.а.
„Фолксваген Туран“ с рег. № .........., управляван от С. И. М., при следния
механизъм: л.а. „Субару Аутбек“ се движи по бул. „Симеоновско шосе“ с
посока от ул. „Никола Й. Вапцаров“ към бул. „Г.М.Димитров“ и на
кръстовището преди ул. „Никола Габровски“ движещият се зад него л.а.
„Фолксваген Туран“ реализира ПТП, след което напуска мястото на
настъпването му преди идването на органите за контрол на движение по
пътищата. Твърди, че към датата на ПТП гражданската отговорност на
виновния водач е застрахована при ........ като на 24.06.2019 г. застрахователят
е изплатил застрахователно обезщетение, с оглед на което е встъпил в правата
на застрахования срещу виновния водач за сумата от 270, 50 лева изплатено
застрахователно обезщетение и сумата от 10 лв. ликвидационни разноски, т.е.
общо за сумата 280, 50 лв.
Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че
ответникът му дължи сумата 280, 50 лв., представляваща регресно вземане,
ведно със законна лихва от датата на заявлението по чл.410 ГПК до
окончателното изплащане,
за която сума е издадена заповед за изпълнение от 23.09.2022 г. по ч.гр.д.
№ 48397/2022 г. на СРС, ГО, 62 състав. Претендира разноски.
1
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника С. И. М....... чрез назначения особен представител адв. Г., с който
признава фактите и обстоятелства, от които произтича спорното право.
Отправя искане за постановяване на решение съобразно доказателствата по
делото.
Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните,
съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира следното от фактическа
страна:
Безспорно е между страните, че на 25.09.2018 г. около 18:00 часа в гр.
София е настъпило ПТП с участието на л.а. „Субару Аутбек“ с рег. № ............
и л.а. „Фолксваген Туран“ с рег. № .........., управляван от С. И. М., при следния
механизъм: л.а. „Субару Аутбек“ се движи по бул. „Симеоновско шосе“ с
посока от ул. „Никола Й. Вапцаров“ към бул. „Г.М.Димитров“ и на
кръстовището преди ул. „Никола Габровски“ движещият се зад него л.а.
„Фолксваген Туран“ реализира ПТП, в причинна връзка с което на л.а.
„Субару Аутбек“ са нанесени щети.
Безспорно е между страните, че водачът на л.а. „Фолксваген Туран“ с
рег. № .......... е напуснал мястото на настъпването му преди идването на
органите за контрол на движение по пътищата.
Безспорно е между страните, че посещаването на местопроизшествието
от тях е задължително по закон.
Безспорно е между страните, че към датата на ПТП гражданската
отговорност на С. И. М. е била застрахована при ищеца по силата на
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.
Безспорно е между страните, че стойността на дължимото
застрахователно обезщетение възлиза на сумата 270, 50 лв., а обичайните
ликвидационни разноски са в размер на 10 лв.
Безспорно е между страните, че ищецът в качеството си на
застраховател, при когото към датата на ПТП е била застрахована
гражданската отговорност на С. И. М., е заплатил застрахователно
обезщетение в размер на сумата 270, 50 лв.
При така установеното съдът намира от правна страна следното:
В предмета на делото е включен установителен иск, предявен от
кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК, връчена по реда на чл.47, ал.5 ГПК. Целта на
ищеца е да се установи със сила на пресъдено нещо спрямо другата страна
съществуването на вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение
по чл.410 ГПК.
Съгласно чл.500, ал.1, т.3 КЗ застрахователят има право да получи
платеното обезщетение заедно с платените лихви и разноски от виновния
водач, когато той е напуснал мястото на настъпването на ПТП преди идването
на органите за контрол на движение по пътищата, когато посещаването на
2
местопроизшествието от тях е задължително по закон, освен в случаите,
когато е наложително да му бъде оказана медицинска помощ или по друга
неотложна причина.
В тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно
доказване: настъпването на ПТП със сочения в исковата молба механизъм, в
причинна връзка с което на л.а. „Субару Аутбек“ с рег. № ............ са нанесени
щети; съществуването на валидно правоотношение по застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“; изплащане на
застрахователно обезщетение от страна на застрахователя по гражданската
отговорност; обстоятелството, че водачът на л.а. „Фолксваген Туран“ с рег. №
.......... е напуснал мястото на настъпването на ПТП преди идването на
органите за контрол на движение по пътищата, както и че посещаването на
местопроизшествието от тях е задължително по закон – обстоятелства, които в
случая са налице с оглед отделените като безспорни между страните
обстоятелства, които се подкрепят от ангажираните писмени доказателства.
От страна на ответника не се твърди и установява да е напуснал мястото
на ПТП поради необходимост да му бъде оказана медицинска помощ или по
друга неотложна причина.
С оглед изложеното в полза на ищеца е възникнало регресно вземане
към ответника за изплатеното застрахователно обезщетение и
ликвидационните разноски, т.е. общо за сумата от 280, 50 лв.
От страна на ответника не се твърди и установява плащане на
задължението.
По изложените съображения предявеният иск се явява основателен и
като такъв следва да се уважи.
По разноските:
В полза на ищеца следва да се присъди, на основание чл.78, ал.1 ГПК,
сумата 75 лв. разноски за заповедното и сумата 425 лв. разноски за исковото
производство.
Ответникът няма право на разноски по делото.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че С. И. М., ЕГН ********** дължи на
..........., ЕИК .........., на основание чл.422 ГПК, вр. чл.415 ГПК, вр. чл.500, ал.1,
т.3 КЗ, сумата 280, 50 лв., представляваща регресно вземане за изплатено
застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски във връзка с ПТП,
настъпило на 25.09.2018 г. в гр. София, ведно със законна лихва от датата на
заявлението по чл.410 ГПК – 05.09.2022 г. до окончателното изплащане,
3
за която сума е издадена заповед за изпълнение от 23.09.2022 г. по чл.410
ГПК по ч.гр.д. № 48397/2022 г. на СРС, ГО, 62 състав.
ОСЪЖДА С. И. М., ЕГН ********** да заплати на ..........., ЕИК .........., на
основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата 75 лв. разноски за заповедното и сумата
425 лв. разноски за исковото производство.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред СГС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4