№ 2727
гр. С. 18.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 100-ЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ЯНА В. НИКОЛОВА
ДИМИТРОВА
при участието на секретаря А.Т.
като разгледа докладваното от ЯНА В. НИКОЛОВА ДИМИТРОВА
Административно наказателно дело № 20211110213352 по описа за 2021
година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от Закона за
административните надушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалба на „ХХХХХХХХХ“ ЕООД, ХХХХХХХХХ,
срещу наказателно постановление (НП) № 22-007540 от 30.08.2021 година,
издадено от директора на Д „ИТ“ – С. с което на основание чл. 416, ал. 5 от
КТ във вр. с чл. 414, ал. 3 от КТ на дружеството е наложено наказание
„имуществена санкция“ в размер на 3000 /три хиляди/ лева за нарушение на
чл. 62, ал. 1 от КТ.
Недоволно от издаденото наказателното постановление е останало
санкционираното лице, което в срочно подадена жалба го атакува с искане за
отмяна. В депозираната жалба се излагат възражения за неправилност на
обжалваното наказателно постановление, основаваща се на неправилно
установени фактически положения, допуснати съществени процесуални
нарушения и неправилно приложение на закона.
1
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно уведомен, се
представлява от адв. М.. Същата поддържа жалбата по изложените в нея
съображения. Иска от съда да отмени обжалваното наказателно
постановление и алтернативно – да намали размера на наложената санкция.
Претендира разноски за адвокатско възнаграждение.
Въззиваемата страна директорът на дирекция „ИТ“ София , редовно
уведомена се представлява от юрк. П. Иска от съда да потвърди обжалвания
акт. Твърди, че същият е постановен в съответствие с процесуалния и
материалния закон. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото
писмени и гласни доказателства, приема за установена следната
фактическа обстановка:
На 29.06.2021г. св. Д. М., извършил проверка по спазване на трудовото
законодателство на обект – строеж на „Многофамилна жилищна сграда с
подземен гараж и ограда“, намиращ се в гр. С. УПИ ХХХХХХХХХ,
ХХХХХХХХХ, м. „ХХХХХХХХХ“ 1-ва, 2-ра, 2-т, 4-та, 5-та част, район
„ХХХХХХХХХ“. На място заварил лицето Ц.СТ.Р. ЕГН: ********** да
полага труд като „общ работник”. На лицето била предоставена за попълване
декларация по чл. 399, вр. чл. 402 от КТ, в която същият посочил, че работи в
„ХХХХХХХХХ“ ЕООД от 29.06.2021 г., на длъжност „общ работник”, с
работно време от 8 да 12 часа и седмично получава трудово възнаграждение в
размер на 50 лв. Лицето не е декларирало наличие на сключен трудов или
граждански договор.
В хода на проверката в Дирекция „Инспекция по труда“ - София е
представен граждански договор № 001 от 29.06.2021 г., сключен между
„ХХХХХХХХХ” ЕООД и Ц.СТ.Р. ЕГН: ********** с предмет
„Възложителят възлага, а изпълнителят приема да извърши почистване на
обекта“ като изпълнителят се задължава да извърши договореното в срок до
07.07.2021 г. Така договореният предмет на договора не предвижда конкретен
резултат с посочен – обем и параметри. При направена справка в
информационната система на ИА ГИТ, модул: „Регистър на уведомления за
трудови договори“ е установено, че липсват данни за регистриран действащ
трудов договор, сключен между „ХХХХХХХХХ” ЕООД и ХХХХХХХХХ
към датата на извършване на проверката на място 29.06.2021 г.
2
Отчитайки горните обстоятелства, св. М. съставил срещу дружеството –
жалбоподател акт за установяване на административно нарушение бл. № 22-
007540/30.07.2021 година за нарушение на чл. 62, ал. 1 КТ.
Въз основа на така съставения акт за установяване на административно
нарушение било издадено и процесното наказателно постановление № 22-
007540 от 30.08.2021 година, с което директора на Д „ИТ“ – София е наложил
на „ХХХХХХХХХ” ЕООД на основание чл. 416, ал. 5 от КТ във вр. с чл. 414,
ал. 3 от КТ наказание „имуществена санкция“ в размер на 3000 /три хиляди/
лева за нарушение на чл. 62, ал. 1 от КТ. Същото е връчено на представител
на дружеството на 01.09.2021г.
Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз
основа на показанията на свидетеля М., приобщените по реда на чл. 283 от
НПК писмени доказателства – разписка, видно от която НП № 22-007540/
30.08.2021г. е връчено на 01.09.2021г.; заповед № 3-0058 от 11.02.2014г. на
Изпълнителния директор на ИА „Главна инспекция по труда“, в т. 4 от която
се делегират правомощия на Директорите на Дирекции „Инспекция по труда"
на административнонаказващ орган, като издават наказателни постановления
по актове за установяване на административни нарушения, съставени от
контролните органи от Д „ИТ“, протокол за извършена проверка на
„ХХХХХХХХХ " ЕООД, с изх. № ПР2121674 / 30.07.2021г., връчен на
30.07.2021г., декларация от Ц.СТ.Р. от 29.06.2021г., граждански договор за
извършена работа № 001 / 29.06.2021г., протокол за приемане на извършената
работа по граждански договор № 001 /29.06.2021г., справка от Регистъра за
трудови договори на ИС на ИА ГИТ. призовка на основание чл. 45, ал. 1 от
АПК до „ХХХХХХХХХ“ ЕООД, идентификационна карта с данни за
„ХХХХХХХХХ“ ЕООД, заповед № ЧР-75/23.02.2021г., длъжностна
характеристика за длъжността „старши инспектор“, заповед № ЧР-
977/21.08.2017г., длъжностна характеристика за длъжност „Директор“
Настоящият съдебен състав се доверява изцяло на показанията на св. М.
в цялост като логични, последователни и съответни на приобщените по
делото писмени доказателства. Съдът не констатира съществени
противоречия във възпроизведените от страна на свидетеля факти около
извършената проверка и констатациите в същата, съпоставени към
приложения по делото протокол от извършена проверка и другите писмени
3
доказателства. Извод за основните обстоятелства от предмета на доказване
съдът изгради, въз основа на представените документи и преди всичко от
представените декларация от Ц.СТ.Р. от 29.06.2021г., от една страна и
граждански договор за извършена работа № 001 / 29.06.2021г., протокол за
приемане на извършената работа по граждански договор № 001 /29.06.2021г.
по време на проверката, от друга страна.
Съдът не кредитира представените граждански договор и протокол за
приемане на извършената работа. От една страна същият противоречат на
изложеното в попълнената от работника на място декларация, а от друга –
съдържат вътрешни противоречия. Последните се изразяват на първо място е
начина, по който е описана работата, която следва да бъде извършена –
„почистване на обекта“ – без същият да е конкретизиран и без уточнение на
площта и начина, по който това да бъде извършено като едновременно с това
е посочен срок от осем дни. Липсата на такава информация обективно
препятства преценката за това, кога работата би била свършена, освен ако не
се налага да се върши периодично. Договорът не е представен на място, а едва
по-късно при съставяне на АУАН като лицето попълнило декларацията не е
въвело дори твърдения за съществуването му. Изложеното води до извод, че
същият е съставен по-късно и във връзка с изхода на проверката, а не по
повод извършваната работа.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи:
Жалбата е подадена срещу подлежащ на обжалване акт и изхожда от
активно процесуално легитимирано лице. Спазен е предвидения в закона 7-
дневен срок от връчване на НП (препис от същото е връчен на 01.09.2021г., а
жалбата е депозирана на 08.09.2021 г.), същата съдържа предвидените от
закона реквизити, поради което и се явява редовна и процесуално
допустима.
Разгледана по същество, жалбата е частично основателна.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал.1 от ЗАНН, в това производство
районният съд следва да провери законността на обжалваното НП, т.е. дали
правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон,
независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал.1
от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие съдът
4
служебно констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентните за това
административни органи съгласно чл. 416, ал. 1 и 5 от КТ и съгласно
представените заповеди, в предвидените в ЗАНН давностни срокове, при
съблюдаване на процесуалните правила и материалния закон.
Нарушението е описано ясно и непротиворечиво, като му е дадена и
съответната правна квалификация. В НП са посочени датата и мястото на
извършването му и кога е установено. Правилно наказващият орган е прел, че
към датата на установяване на нарушението /датата на проверката
29.06.2021г./, Цветелин Радославов е полагал труд, без с него да има сключен
трудов договор в писмена форма.
Разпоредбата на чл. 61, ал. 1 КТ въвежда задължение за двете
равнопоставени страни по трудовото правоотношение (работник и
работодател) да сключат трудов договор преди постъпването на работника на
работа. Съдът приема, че в случая се касае за трудово правоотношение по
Кодекса на труда, което не е уредено съгласно императивните изисквания на
Кодекса на труда, а с представен по-късно граждански договор. Във връзка с
последния следва да се подчертае, че същия няма достоверна дата, тъй като за
него не е подадено уведомление. Освен това и самият работник изрично е
описал в попълнената декларация задълженията си, които не се припокриват с
посоченото в съдържанието на гражданския договор и сочат на извод, че дори
и същият да е съществувал към 29.06.2021г., то той прикрива трудово
правоотношение.
Съгласно чл. 1, ал. 2 КТ и чл. 61, ал. 1 от КТ отношенията при
предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови
правоотношения, а съгласно чл. 62, ал. 1 КТ трудовият договор се сключва в
писмена форма. Съдържанието на трудовото правоотношение е посочено
неизчерпателно в разпоредбата на чл. 66, ал. 1 КТ – място на работа,
наименование на длъжността, срок на трудовия договор, основно и
допълнително възнаграждение, продължителност на работния ден или
седмица.
Легална дефиниция на понятието "работодател" е дадена в: всяко
физическо лице, юридическо лице или негово поделение, както и всяко друго
организационно и икономически обособено образувание (предприятие,
учреждение, организация, кооперация, стопанство, заведение, домакинство,
5
дружество и други подобни), което самостоятелно наема работници или
служители по трудово правоотношение. Няма съмнение, че жалбоподателят е
адресат на административнонаказателна отговорност, тъй като той несъмнено
има качеството на работодател, доколкото се установява, че той
самостоятелно е наемал работници на работа по трудово правоотношение и
има качеството „работодател“ по смисъла на цитираната разпоредба.
Основаният по делото въпрос е съсредоточен върху факта за това дали
извършваната от лицето Цветелин Радославов дейност притежава присъщите
на трудовото правоотношение характеристики – установено работно време,
периодичност/трайност на работата, полагането на труд в обект на
работодателя, при предоставени от него суровини и материали, срещу
заплащане. Същите се установяват от съдържанието на попълнената от
работника декларация.
При трудовия договор изпълнителят на работа (работник) предоставя
своята работна сила като цяло, с цел извършване на определена, обикновено
повтаряща се по време на срока на действие на договора дейност,
конкретизирана със съответна длъжностна характеристика. При това, той е
длъжен да се съобразява с установените от работодателя правила и с
поставените изисквания, вкл. с работно време, трудова дисциплина и пр.
Договорът за изработка, от своя страна представлява съглашение между
възложителя и изпълнителя, по силата на което последният се съгласява на
свой риск да изработи нещо, да извърши определена, конкретно
индивидуализирана дейност (работа), съгласно поръчката на другата страна,
срещу което да получи съответно възнаграждение. С други думи,
изпълнителят по договор за изработка престира не работна сила по принцип, а
действия, целящи да бъде постигнат конкретен договорен резултат. Както
беше вече посочено такъв в съдържанието на представения договор за
изработка липсва описан. При така направеното разграничение между двете
правни фигури е очевидно, че полаганият от Радославов труд по време на
проверката е имал всички характеристики на трудово правоотношение.
Налице са предпоставките за налагане на имуществена санкция на
жалбоподателя, тъй като при условията на чл. 83 от ЗАНН е достатъчно
констатирането на извършеното нарушение, без да се изследва кое е
конкретното физическо лице, което има вина за извършването на деянието. В
6
случая работодателят е юридическо лице и като такова „ХХХХХХХХХ“
ЕООД е следвало да сключи трудов договор с Радославов, поради което и
самото дружество като отделен правен субект носи отговорност за
неизпълнение на това си задължение.
Разпоредбата на чл. 62, ал. 1 КТ е изключена от приложението на
привилегирования състав по чл. 415в, ал.1 от КТ за маловажен случай по
силата на чл. 415в, ал. 2 от КТ. Не са налице основания за определяне на
нарушението като маловажно според чл. 28 от ЗАНН поради изключително
важното значение на задължението за сключване на трудов договор с
работниците, от който момент възникват и трудовите права на
работника/служителя.
За нарушение на чл. 62, ал. 1 КТ, санкционната норма на предвижда за
работодателя имуществена санкция или глоба в размер от 1 500 до 15 000
лева. В НП на „ХХХХХХХХХ“ ЕООД е наложена имуществена санкция в
размер на 3000 лева, която съдът намира за прекомерна с оглед на липсата на
данни за други такива нарушения на дружеството. В тази връзка следва да се
има предвид, че липсват доказателства за наказване на дружеството за други
нарушения на КТ. Предвид регламентираните правила за налагане на
административно наказание, установени в ЗАНН и в съдебната практика,
наложеното наказание следва да се съобрази с тежестта на нарушението,
данните за нарушителя и доказателствата по делото. След задълбочена
преценка на тези обстоятелства и характера и значението на отношенията,
които чрез бездействието си жалбоподателят е нарушил, както и с оглед
посочените по-горе обстоятелства, настоящият състав счита, че имуществена
санкция в минималния предвиден от закона размер на 1500 лева би
спомогнала за постигане целите на чл. 12 от ЗАНН и преди всичко да се
поправи и превъзпита нарушителя към спазване на установения правен ред.
По изложените съображения съдът прие, че НП следва да бъде изменено
в санкционната му част, като наложеното на жалбоподателя „ХХХХХХХХХ“
ЕООД административно наказание „имуществена санкция“ бъде намалено до
законовия минимум от 1500 лева по чл. 414, ал. 3 от КТ.
При този изход на делото и двете страни имат право на половината от
претендираните от всяка от тях разноски. Предвид посоченото на директора
на Д „ИТ“ – С. следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в
7
полза на Д „ИТ” – София съгласно изричното право на такова,
регламентирано в разпоредбата на чл. 63, ал. 3 ЗАНН. С оглед невисоката
фактическа и правна сложност на делото, следва да бъде уважена в
минималния размер, определен съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37, ал. 1 от
Закона за правната помощ и чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната
помощ, а именно в размер на 80 /осемдесет/ лв. за представителството пред
настоящата инстанция.
Жалбоподателят също има право на разноски. Такива се установяват
направени в размер на 300,00 лева, от които съобразно изходът от правния
спор следва да му бъдат присъдени 150,00 лева.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 4 от ЗАНН, Софийският
районен съд, НО, 100 състав
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ наказателно постановление (НП) № 22-007540 от 30.08.2021
година, издадено от директора на Д „ИТ“ – С. с което на основание чл. 416,
ал. 5 от КТ във вр. с чл. 414, ал. 3 от КТ на „ХХХХХХХХХ“ ЕООД,
ХХХХХХХХХ е наложено наказание „имуществена санкция“ в размер на
3000 /три хиляди/ лева за нарушение на чл. 62, ал. 1 от Кодекса на труда, като
НАМАЛЯВА размера на наложената „имуществена санкция“ на 1500, 00
(хиляда и петстотин) лева.
ОСЪЖДА „ХХХХХХХХХ“ ЕООД, ХХХХХХХХХ ДА ЗАПЛАТИ на
ДИРЕКЦИЯ „ИНСПЕКЦИЯ ПО ТРУДА“ София сумата от 80,00 лева,
представляваща юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА ДИРЕКЦИЯ „ИНСПЕКЦИЯ ПО ТРУДА“ София ДА
ЗАПЛАТИ на „ХХХХХХХХХ“ ЕООД, ХХХХХХХХХ сумата от 150,00 лева,
представляваща адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на глава XII от АПК –
пред Административен съд - София град в 14-дневен срок от получаване на
съобщение за изготвянето му и на основанията, предвидени в НПК.
8
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9