РЕШЕНИЕ
№ 125
гр. Пловдив, 13.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ в публично заседание на
тридесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Цветан Ил. Цветков
Членове:Петко Ив. Минев
Веселина Т. Семкова
при участието на секретаря Пенка Н. Стоянова
като разгледа докладваното от Веселина Т. Семкова Въззивно частно
наказателно дело № 20215300601752 по описа за 2021 година
Производството е по реда на глава ХХІ НПК.
С Разпореждане №4259/30.06.2021 г. е прекратено наказателното
производство по НЧХД №3906/2021 г. по описа на РС-Пловдив, ХХII н.с.,
недоволен от което е останал останал частният тъжител П.Д., който чрез
повереника си адв.Т. с депозираната въззивна жалба претендира отмяна на
същия и връщане на делото за разглеждане от същество от друг състав на
контролирания съд.
В съдебно заседание тъжителят Д. се явява лично и с повереника си
адв.Т., поддържайки въззивната жалба.
Подс.К. и защитникът му адв.Й.Д. молят първоинстанционния съдебен
акт да бъде потвърден.
Пловдивският окръжен съд като въззивна инстанция, след като се
запозна със събраните по делото доказателства, анализирайки същите
1
поотделно и в тяхната съвкупност, както и с наведените в жалбата
оплаквания, проверявайки правилността на обжалваното определение в
пределите на чл.314 НПК, прие за установено следното:
Настоящото производство е второ по ред въззивно такова, но против
разпореждане на първостепенния съд за прекратяване на наказателното
производство, докато предходното контролно производство се е развило по
повод въззивна жалба срещу постановена по делото присъда. Изначално
контролираният съд е бил сезиран с тъжба от П.Д. против подс.К.К., като
приемайки същата за напълно редовна, е насрочил разглеждане на делото. В
хода на процеса страната, инициирала същия, не е конкретизирала
обвинението си, а и указания в такава насока не са й били давани. С присъда,
постановена на 11.02.2021 г., подс.К. е бил признат за невинен в това на
09.12.2019 г. в гр.Х., обл.П.да е извършил престъпление по чл.147, ал.1 НК
спрямо П.Д. чрез приписване на престъпление – бракониерски лов, поради
което е оправдан по повдигнатото му обвинение. В резултат на реализирания
инстанционен контрол по жалба на тъжителя, второстепенният съд е отменил
жаления съдебен акт и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на
районния съд, констатирайки наличието на пропуск последният да се е
произнесъл в пълнота по повдигнатото с тъжбата обвинение, както и липсата
на фактология, доказателствен и правен анализ в подкрепа на опрадвателния
диспозитив.
След образуване на новото дело пред Районен съд-Пловдив, съдията-
докладчик по същото е приел, че в обстоятелствената част на тъжбата не са
разграничени по ясен и недвусмислен начин датите за които се твърди, че
спрямо тъжителя е осъществена клеветническа деятелност /05.12.2019 г. и
09.12.2019/ от датите, за които на същия е била приписана бракониерска
деятелност /17.11.2019 г. и 24.11 2019 г./ и които не представлявали време на
извършване на клеветата, за разлика от първата група дати. Тази неяснота се
задълбочавала и при съпоставка на изведените в заключителната част на
тъжбата дати: 17.11.2019 г., 24.11.2019 г. и 09.12.2019 г. Приемайки тъжбата
за нередовна, първостепенният съд е счел, че същата подлежи на поправяне,
но доколкото това не може да бъде сторено в рамките на преклузивния
шестмесечен срок, който отдавна е изтекъл, то тъжбата подлежи на връщане,
а образуваното наказателно производство – на прекратяване, което е и
2
направено и с обжалваното разпореждане.
Недоволен от постановения съдебен акт е останал тъжителят,
претендиращ чрез повереника си в депозираната в законоустановения срок
жалба отмяната му. В този смисъл същата е допустима, а разгледана по
същество – основателна, доколкото изводът на първоинстанционния съд
въззивната инстанция намира за незаконосъобразен и необоснован.
Депозираната пред решаващия съд тъжба съдържа оплакване,
изхождащо от тъжителя П.Д. срещу подс.К.К. за клеветническа деятелност
реализирана спрямо първия на две дати: на 05.12.2019 г., когато се твърди, че
подсъдимият, заедно с други членове на ловната дружинка, е подал жалба с
адресат Т.Х.срещу Д., с която на последния се приписвало извършване на
престъпление – бракониерство на 17.11.2019 г. и на 24.11.2019 г., но той на
първата дата а бил трудово ангажиран в УМБАЛ „Св.г.“ ЕАД, звено
„Автотранспорт“, а на втората - ловувал в с.Д.М. с тяхната ловна дружинка; и
на 09.12.2019 г., когато се сочи, че докато Д. разхождал кучетата си около
с.Ч., община К., бил наклеветен от подсъдимия, че бракониерствал и че го
бил нападнал с нож. Действително в заключителната част на тъжбата се
съдържа искане подсъдимият да бъде наказан за извършено в условията на
продължавано престъпление посегателство по чл.147 НК, реализирано на
17.11.2019 г., 24.11.2019г. и на 09.12.2019 г., но не единствено от същата
следва да се изхожда при дължимата от съда преценка касателно
повдигнатото частно обвинение. Несъмнено тъжбата е била изготвена с
помощта на лице с юридически познания, но това не освобождава съда от
задължение да даде правна квалификация на деянието, относно което е
повдигнато обвинение. А видно е, че същото касае клевета по смисъла на
чл.147, ал.1 НК, извършена при условията на продължавано престъпление по
чл.26, ал.1 НК на дати 05.12.2019 г. и 09.12.2019 г. В този смисъл погрешен се
явява изводът, че тъжбата страдала от пороци, налагащи поправянето й,
което налага отмяна на жаления съдебен акт и връщане на делото на
решаващия съд за продължаване на съдопроизводстевните действия по него
от същия съдебен състав, поради което и на осн. чл.334, т.1 вр. чл.335, ал.2
НПК Пловдивският окръжен съд
РЕШИ:
3
ОТМЕНЯ Разпореждане №4259/30.06.2021 г., с което е прекратено
наказателното производство по НЧХД №3906/2021 г. по описа на РС-
Пловдив, ХХII н.с. и ВРЪЩА делото за продължаване на
съдопроизводствените действия по него от същия съдебен състав.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4