Разпореждане по дело №78/2014 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.418, ал.4, във вр. с чл.274 и сл. ГПК и е образувано по частна жалба на А.П. П., управител на Адвокатско дружество „З., Р., П.”, в качеството му на процесуален представител на „ОББ”, със седалище и адрес на управление гр.С., ул.”Св.С.” № 5, представлявано от изп.директори С. В. и Р. Т. насочена против Разпореждане № 1973/03.05.2010 г., постановено по ч.гр.д. № 626/2010 г. по описа на РС гр.Р. в частта му, с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателя за присъждане на разноски по същото дело.

В жалбата се навеждат за неправилност на съдебния акт поради противоречието му с материалния закон и процесуалните правила и се излагат подробни съображения в тази насока.

Твърди се , че в случая са налице всички предпоставки за уважаване на искането за присъждане на разноски по делото, т.к. заплатеното А.възнаграждение е посочено в приложения договор за правна защита и съдействие, ведно с указанието, че е платено, вкл. и начина на плащане.

Като правен резултат се иска отмяната на атакувания С. акт.

Към жалбата са приложени и нови писмени доказателства, удостоверяващи твърденията на молителя.

Ответната страна не взема становище по жалбата.

БОС в решаващия състав, като прецени данните по първоинстанционното делото и доводите на жалбоподателя, намира следното:

Жалбата, инициирала настоящето производствое процесуално допустима – депозирана от надлежно легитимирана страна – заявителя по заповедното производство в срока по чл.418, ал.4 ГПК.

Разгледана по същество, тя се явява и основателна, по следните съображения:

Заповедното производство по реда на чл.417 и сл. ГПК пред районния съд е било образувано по заявление на «ОББ» против против длъжника М. С. Ч. от гр.Р., за парично вземане в размер на 8 547,68 лв., вкл. и за сторени по заповедното производство разноски в размер общо на 170,95лв. ДТ по производството и 475,72 лв. А.хонорар.

Заявлението е било придружено с писмени доказателства по смисъла на чл.417, т.2 ГПК и чл.60, ал.2 ЗКИ – извлечение от счетоводната книга на банката.

Към него е приложен и договор за правна защита и съдействие от 30.04.2010 г., с който «ОББ» Ч. законните си представители са упълномощили А.дружество «З., Р., П.», представлявано от А.П. да окаже правна помощ и съдействие по делото, срещу договорено възнаграждение от 475,72 лв., вкл. и ДДС, платена по банков път в деня на договора.

Произнасяйки се по него районният съд е издал заповед за незабавно изпълнение за претендираното вземане, както и за сторените разноски общо в размер на 170,95 лв. за ДТ по производството.

С атакуваното разпореждане е отхвърлил искането за издаване на заповед за незабавно изпълнение за разноските по делото за А.възнаграждение в претендирания размер от 475,72 лв. излагайки съображения, че в случая по делото не се съдържали доказателства, който да установят безсъмнено наличието на осъществено плащане на А.възнаграждение от заявителя на неговия пълномощник, което и да обуслови присъждане на тези разноски.

Така отхвърлил молбата за издаване на заповед за изпълнение в частта за разноските над посочения размер.

Благоевградският окръжен съд в решаващият състав намира, че съображенията на районния съд, изложени в насока, че в случая по делото няма доказателства, които да установяват безспорно заплащането на претендираното адвокатсто възнаграждение от заявителя на процесуалния му представител, са несъстоятелни и не отговарят на данните по делото.

В т.см. видно е от приложения на л.16 от първоинстанционното дело договор за правна защита и съдействие, сключен между заявителя и процесуалния му представител, че за процесуално представителство по делото е било договорено възнаграждение в размер на 475,72 лв.

Договорен е бил и начина на плащане на тази сума – по банков път.

При тези данни и с оглед нормата на чл.78, ал.1 ГПК следва изводът, че действително договореното А.възнаграждение в случая е било платено в деня на сключване на договора за правна защита и съдействие и е било платено.

Нито ГПК, нито Наребдата № 1 за размера на А.възнаграждения са въвели ограничения досежно начина на заплащане на договорените А.възнаграждения.

Ето защо следва да се приеме, че заплащането на такова възнаграждеине по банков път е в съответствие с установеното от закона като начин на плащане.

Доказателство за последното е единствено отразеното в договора за правна защита и съдействие, който в случая има всички установено за това реквизити.

Ето защо изводите на районния съд категорично не съответстват на данните по делото.

В подкрепа на горните съображения е и установеното от приложените пред настоящата инстанция писмени доказателства, установяващи безспорно постъпване по банковата сметка на А.дружество «З., Р., П./ на всички договорени между ОББ възнаграждения и това дружество по повод на извършени от същото.

Изложеното налага отмяна на атакуваното разпореждане и връщане на делото на РС Р. за издаване на заповед за незабавно изпълнение за претендираните разноски.

Мотивиран от горното и на осн.чл.418, ал.4, във вр . с чл.278 ГПК БОС

О П Р Е Д Е Л И:

ОТМЕНЯ Разпореждане № против Разпореждане № 1973/03.05.2010 г., постановено по ч.гр.д. № 626/2010 г. по описа на РС гр.Р. в частта му, с което е оставена без уважение молбата на ОББ”, със седалище и адрес на управление гр.С., ул.”Св.С.” № 5, представлявано от изп.директори С. В. и Р. Т. за присъждане на разноски по същото дело за адвокатско възнаграждение.

ВРЪЩА делото на същия съд за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за посочените в заявлението парични вземания за претендираните разноски за адвокатско възнаграждение.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: