О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е № 260109
гр. Пловдив, 01.03.2021 г.
Пловдивски Апелативен Съд – трети
граждански състав, в закрито заседание на първи март две хиляди двадесет и
първа година в състав
Председател: Вера Иванова
Членове: Елена Арнаучкова
Величка Белева
като разгледа докладваното от
съдията Белева ч.гр.д. № 93/2021 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 274 вр. чл. 435
от ГПК, образувано по частна жалба на „ АПС Б.Б.„ ООД, ЕИК ********срещу
Определение № 260172 от 20.11.2020
г., пост. по гр. д. № 894/2020 г. на Окръжен съд – Х., с което е оставена без
разглеждане жалбата на дружеството срещу Отказ на ЧСИ, рег. № ***по негово
изп.д. № ********да изпрати делото на друг ЧСИ - рег. № ***в
същия район на действие, за продължаване на изпълнителното производство от
последния. Поддържаните оплаквания са за неправилност на атакувания съдебен
акт, искането – за неговата отмяна и уважаване на молбата с правно основание чл.
427 ал. 5 от ГПК.
От ответника О.Д. е депозиран
отговор за неоснователност на частната жалба.
Останалите ответници не са
депозирали отговори.
Съдът установи следното:
Частната жалба е в срок, от надлежна
страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, внесена е дължимата ДТ, изпълнена
е процедурата по чл. 276 от ГПК. Следователно е допустима и ще се разгледа по
същество.
Изпълнителното производство
първоначално е образувано пред ЧСИ И.Ч., с район на действие ОС – С., след
което – на основание чл. 427 ал. 2 от ГПК, изпратено на ЧСИ С.П.за продължаване
на изпълнението и образувано от него под № 2052/2016 г. на 28.10.2016 г.. Взискател по
изпълнението е „ У.Б.„ АД с подлежащо на удовлетворяване парично притезание по
изпълнителен лист от 07.07.2016 г. по гр.д. № 36865/2016 г. на РС – С. срещу
длъжниците „ Т.И.„ ЕАД, ЕИК *******и „ П. „ ЕООД, ЕИК *******, които задължения
произтичащи от договор за банков кредит и обезпечени с договорни ипотеки върху
недвижими имоти.
Предприети са действия по принудително
изпълнение върху ипотекирани имоти в гр. Д., към изп.д. № ********е присъединено изп.д. № 2022/2016 г.
на същия ЧСИ с взискател О.Д. образувано въз основа на приложен акт за
установяване на парични задължения към „ П.„ ЕООД и е вписана възбрана върху имота. Присъединен по право
взискател е и Д. чрез Н. а. за п..
Насрочени са публични продани на имота,
обявени за нестанали, с молба на взискателя от 21.07.2020 г. е обявена нова
публична продан, която не е обявена – според наличните данни в изпратеното на
съда в препис изпълнително дело във връзка с жалбата, към момента на
изпращането му – 20.11.2020 година.
На 15.04.2020 г. „ АПС Б.Б.„ ООД е
конституирано като взискател – в качеството му на частен правоприемник на
първоначалния взискател „ У.Б.„ АД на
основание договор за цесия.
На 03.09.2020 г. „ АПС Б.Б.„ ООД е подало
молба за прехвърляне – на основание чл. 427 ал. 5 от ГПК, на изпълнителното
дело на ЧСИ Н.К., рег. № ***със същия район на действие, по която молба е
изразено категорично становище за несъгласие от страна на взискателя по
присъединеното дело - О.Д.
Отказа на ЧСИ П.да уважи молбата е
обективиран в негово разпореждане от 30.09.2020 г. за уведомяване на „ АПС Б.Б.„ ООД че молбата се оставя без
уважение – без изложени от съдебния изпълнител мотиви. В срок е депозирана
срещу него жалба, по която в писмените си обяснения по чл. 436 ал. 3 от ГПК ЧСИ
сочи като мотив за отказа несъгласието на присъединения взискател за
продължаване на делото от ЧСИ рег. № ***и изобщо от друг ЧСИ от същия съдебен
район, а присъединения взискател – съгласно чл. 457 от ГПК, има същите права в
изпълнението като първоначалния.
С
определението си - предмет на настоящата инстанционна проверка, окръжният съд е
оставил жалбата без разглеждане като процесуално недопустима с изложени мотиви
да не е налице хипотеза на обжалваемост, тъй като отказа на ЧСИ по чл. 427 ал. 5
от ГПК е извън предвидените от процесуалния закон действия/актове на съдебен
изпълнител, подлежащи на обжалване пред съда в контролно – отменителното
производство по чл. 435 и следв. от ГПК. За неоснователен е намерен довода че този
отказ осъществява хипотеза по чл. 435 ал. 1 т. 1, предложение 2 от ГПК – отказ
да се извърши искано изпълнително действие. В тази насока е прието че отказа по
чл. 427 ал. 5 от ГПК не се приравнява като последици на неизвършване на
изпълнителни действия по смисъла на разпоредбата, тъй като същата визира само
действия по принудително изпълнение, какъвто процесният отказ не е. Като
допълнителен аргумент е посочено още че отказа да се прекрати изпълнително
производство / доколкото в случая съдебният изпълнител ще прекрати делото пред
себе си / може да се обжалва от длъжника по изпълнението, но не и от
взискателя.
Частният жалбоподател поддържа определението
да е неправилно. Настоява отказа по чл. 427 ал. 5 от ГПК да подлежи на
обжалване, тъй като съставлява изпълнително действие по смисъла на чл. 435 ал.
1 т .1, предложение 2 от ГПК. Позовава се на разпоредбата на § 3 ал. 1 от ПЗР
на ЗЧСИ, която цели всички взискатели да са равнопоставени и да имат право на
избор на съдебен изпълнител. В тази насока се цитира съдебна практика –
Определение № 146/24.01.2011 г. по ч.гр.д. № 40/2011 г. на АС – П. - с което
жалба срещу отказ на ДСИ по § 3 ал. 1 от ПЗР на ЗЧСИ е приета за процесално
допустима, както и 7 броя решения от 2008 г. и 2009 г. на ОС – П. относно приложението на § 3 ал. 1 от ПЗР на
ЗЧСИ - с които решения жалбите против откази на държавен съдебен изпълнител да
прекрати и изпрати делото на ЧСИ са уважени. Във връзка с основателността на
жалбата се поддържа още че присъединените взискатели не могат да препятстват
искане на първоначалния по чл. 427 ал. 5 от ГПК, тъй като единствено последния
е инициирал образуването на изпълнителното производство и може самостоятелно да
решава въпросите относно неговото движение, в това число и пред кой ЧСИ то да
продължи. Разпоредбата на чл. 457 ал. 1 от ГПК, приравняваща по права
първоначалния и присъединените взискатели, не касае правата на първоначалния по
движението на делото и конкретно правото му избор на ЧСИ.
Частната жалба е неоснователна.
В сега действащия Граждански Процесуален Кодекс
са изчерпателно изброени действията/актовете на съдебния изпълнител, срещу
които страните по изпълнението и останалите участници в изпълнителното
производство разполагат с процесуалното право на жалба в
контролно-отменителното производство пред съда. Освен това изрично и
лимитативно изброени са и основанията, на които може да се основава жалбата
срещу съответните действия/актове.
Разпоредбата на чл. 427 ал. 5 от ГПК дава
право на взискателя по изпълнението / каквото
качество в случая притежава дружеството- жалбоподател / да поиска от
ЧСИ, пред който делото е висящо неговото продължаване от друг ЧСИ в същия
съдебен район, но не предвижда право на взискателя да обжалва постановен от ЧСИ
отказ по това му искане. Правото на жалба срещу този отказ не се извежда и от
разпоредбата на чл. 435 ал. 1, предложение второ от ГПК, тъй като под „
изпълнително действие “ разпоредбата визира тези действия на съдебния
изпълнител, които са пряко насочени към реализиране / принудително / на
изпълняемото притезание чрез предвидените в ГПК изпълнителни способи – каквото
действие отказа по чл. 427 ал. 5 от ГПК не е. В този смисъл и практиката на АС
– П. - Определение № 89/22.2.2019 г. по
в.ч.гр.д. № 99/2019 г., както и на АС – С. – Определение № 3201/18.10.2018 г.
по в.ч.гр.д. № 3657/2018 г.; Определение № 3751/1.11.2018 г. по ч.гр.д. №
5311/2018 г. Противното становище - изразено в цитираното от частния
жалбоподател Определение № 146/24.1.2011 г. по в.ч.гр.д. № 40/2011 г. на АС – П.
по аналогичен казус, не се споделя от настоящия състав на съда.
Дори и да се приеме че се касае за отказ на
ЧСИ да прекрати делото / доколкото при уважаване на молбата ЧСИ рег. № ***ще
прекрати същото пред себе си/ правото на жалба не възниква за частния
жалбоподател – взискател по изпълнението, тъй като отказа за прекратяване на
изпълнението може да обжалва само длъжникът / чл.435 ал. 2 т. 6 от ГПК /.
Процесуалните норми не могат да се тълкуват
разширително, поради което жалбата се явява процесуално недопустима и правилно
е оставена без разглеждане от окръжния съд с обжалваното негово определение.
Същото следва да се потвърди.
С оглед приетата недопустимост на жалбата
възраженията на жалбоподателя във връзка с нейната основателност не се
коментират. Но следва да се отбележи че нормата на § 3 ал. 1 от ПЗР на ЗЧСИ е
напълно неотносима към настоящия казус. Целта и смисъла на тази разпоредба е да
предостави на взискателите по образувани и висящи към момента на приемане на
ЗЧСИ / ДВ бр. 43/20.05.2005 г., в сила от 01.09.2005 г. / изпълнителни дела равнопоставено положение
спрямо взискателите, които придобиват това си качество след приемането на този
закон - доколкото първите не са имали право на избор дали да образуват
изпълнителните си производства пред държавен или частен съдебен изпълнител. В
случая изпълнителното производство е образувано през 2016 г. пред ЧСИ и
правното основание на искането за прехвърлянето му пред друг ЧСИ от същия
съдебен район не е § 3 ал. 1 от ПЗР на ЗЧСИ, а чл. 427 ал. 5 от ГПК.
Предвид изложеното съдът
О
П Р Е
Д Е Л И
Потвърждава
Определение № 260172 от 20.11.2020
г., пост. по гр. д. № 894/2020 г. на Окръжен съд – Х., с което е оставена без
разглеждане като процесуално недопустима жалбата на „ АПС Б.Б.„ ООД, ЕИК ********срещу
Отказ от 30.09.2020 г. на ЧСИ С. П., рег. № ***, с район на действие ОС – Х. за
изпращане на негово изпълнително дело № ********за продължаването му от ЧСИ Н.К.,
рег. № ***в същия район на действие .
Определението е окончателно.
Председател: Членове: