П Р И С Ъ Д А №

 

гр. Видин, 18.01.2022 год.

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

ВИДИНСКИЯТ  РАЙОНЕН СЪД  ……………………………

на     осемнадесети януари две хиляди двадесет и втори година в открито  съдебно заседание, в следния състав:

 

                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ПЕТКОВ

                   Съдебни заседатели: 1. Н.П.          

                                                   2. И.П.           

и секретаря :      М. Владимирова..............................................

в присъствието на  прокурора Емил Младенов разгледа

докладвано от     СЪДИЯ  ПЕТКОВ НОХД № 1289/2020 г.

На основание данните по делото и Закона

 

П Р И С Ъ Д И :

 

     ПРИЗНАВА  подсъдимия  М.Ц.Б. – роден на *** г. в гр.   Ботевград,   настоящ адрес:***, българин, български гражданин, със средно образование, женен, безработен, неосъждан, ЕГН **********  се признава за ВИНОВЕН в това, че   21.11.2014 г. в гр. Видин, сектор „ПП“ при ОД на МВР – Видин, пред К.К. – системен оператор, с цел регистрация на МПС –л.а. марка „Ауди“, модел „АЗ“, съзнателно  се ползвал от неистински официален документ – договор за покупко – продажба на МПС, с продавач – А.И. *** и купувач М.Ц.Б. ***, в частта на нотариалната заверка на който е придаден вид, че е извършена под рег. № 14032/10.11.2014 г. от Нотариус Бисер Петров с район на действие РС – Монтана, като от него за самото съставяне не може да се търси наказателна отговорност – престъпление  по чл. 316 във вр. с чл. 308, ал. 4, т. 2 във вр. с ал. 2 от НК, за което и на основание  чл. 78а от НК го освобождава от наказателна отговорност и му налага административно наказание „ГЛОБА“ в размер на 1000 /хиляда/ лева.   

 

 Присъдата може да бъде обжалвана или протестирана пред ВОС в 15-дневен срок от днес.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:    

 

СЪД. ЗАСЕДАТЕЛИ: 1.

 

                                     2.

 

 

 

 

  

 

          Делото е образувано по Обвинителен акт на Районна прокуратура – В. с който е внесено в съда обвинение срещу подсъдимия М.Ц.Б. *** с ЕГН ********** за извършено от него престъпление по чл.316 във вр.с чл.308, ал.2 от НК.

          В.ската районна прокуратура в съдебно заседание не е поддържала това обвинение, като е преквалифицирала деянето към друго по-леко наказуемо и е поддържала обвинение по чл.316 във вр.с чл.308, ал.4, т.2 във вр.с ал.2 от НК, и моли подсъдимия да бъде признат за виновен и да му бъде наложено съответно наказание.

          Б. се явява в съдебно заседание, лично и чрез своята защита се признава за виновен, не отрича извършителството на деянието и потвърждава фактите по обвинението, като съжалява за извършеното и моли за минимално наказание.

          От събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

През м.август 2014г. свид.А. се прибрал в страната от И., където работил от години. Същият пристигнал с МПС л.а. „Ауди A3", който взел от негов познат с когато работили в И . При пътуването, след влизане на територията на България, в района на гр.ИД, обл.Кюстендил, свид.А. бил спрян от контролни органи по пътното движение, които установили нередност относно представената от водача задължителна застраховка ГО. В последствие в РУ-ИД било образувано разследване, относно нередовността на представения от свид.А. документ, а в хода на същото се установило, че управляваното от свд. А. към м.август 2014г. МПС било регистрирано в последствие в Сектор ПП при ОД на МВР-В. на името на синът му подс.Б., като при извършената регистрация били използвани неистински документи: Договор за покупко-продажба и съпровождаща го декларация. Тъй като деянието е извършено на територията на ОД МВР-В. - РП-В., от воденото в РП-Д. наказателно разследване са отделени материали и същите са изпратени на РП-В. по компетентност. В показанията си свид.А. потвърдил, че пристигнал в страната от И. с горецитирания автомобил, който бил с транзитни италиански табели и че при проверка в районна на гр.ИД от компетентите контролни органи било установено, че застраховка ГО на автомобила е невалидна. Съгласно неговите показания, около 20 дни по-късно  отпътувал  обратно  за  И.,  но  без автомобила, който оставил на съхранение в домът си в гр.Белоградчик, обл.В.. След завръщането в И. влязъл във връзка със собственика на въпросния автомобил, уговорили се А. да закупи автомобила, като платил за него договорената цена, а документ за собственост уточнил да се предостави на синът му подс.Б., който се намирал на територията на България. В случая собствеността върху горецитирания автомобил е следвало да бъде прехвърлена на Б. по установения от закона ред: в писмена форма с нотариална заверка. След като се сдобил с договор за покупко-продажба на МПС от 10.11.2014г., с продавач А.И. ***, в качеството си на купувач, на 21.11.2014г. подс.Б. представил същия в Сектор ПП при ОД на МВР-В., пред К.К.-системен оператор за да бъде пререгистриран автомобил марка „Ауди A3" на негово име. Към договора обаче липсвала необходимата декларация приложение № 2. Това било пречка за регистрация на автомобила и породило съмнение у служителите на Сектор ПП при ОД МВР-В., тъй като всеки договор за покупко-продажба на МПС бил придружен от такава декларация, извършва се нотариална заверка. На служителя, пред когото представил договора, подс.Б. обяснил, че нотариуса не му е дал декларация. Седмица по-късно, Б. представил в сектор ПП при ОДМВР-В. горецитираната декларация. Въпреки това в хода на извършената от полицейските служители проверка било установено, че горецитираният договор, в частта на нотариалната заверка е неистински. Била назначена комплексна графическа и техническа експертиза на положените върху горецитирания договор подписи и печати. От заключението на експертизата е установено, че подписа в реквизит „продавач" в предоставеното за изследване копие от горецитирания договор не може да бъде използван при сравнително изследване, поради лошото качество на копието. Подписът, положен в реквизит „купувач" най-вероятно е изпълнен от М.Ц.Б.. Подписът, положен в правоъгълния щемпел, в реквизит „нотариус", вероятно представлява подпис на нотариус Бисер Митов Петров, но същият е монтиран, заедно с отпечатъка от кръгъл печат, чрез техническо средство и не е автентичен.

Тази фактическа обстановка се доказва по категоричен и безспорен начин от събраните в наказателното производство писмени и гласни доказателства: показанията на свидетелите А., И. и К., съдебно-почеркова експертиза, карта за обвиняемо лице и справка за съдимост, както и материалите по пр.пр.№ 819/2016г. на РП-ИД, ДП № 2375/2014г. и ДП № 1177/2014г. на РП-ИД, ДП № 1026/2014г.  на РУ-ИД, пр.пр.№ 848/2016г. на РП-В. и ДП № 185/2016г. на РУ-В.. Между които няма противоречия, допълват се и си кореспондират, за което съдът ги възприема и кредитира относно това, което той е възприел за несъмнено установено и безспорно доказано.

От така установеното съдът приема, че обвиняемият е осъществил състава на престъплението по чл.316 във вр.с чл.308, ал.4, т.2 във вр.с ал.2 от НК, както от обективна, така и от субективна страна. От обективна страна той на 21.11.2014г. в гр.В., сектор „ПП“ при ОД на МВР–В., пред К.К. – системен оператор, с цел регистрация на МПС–л.а. марка „Ауди“, модел „АЗ“, съзнателно  се ползвал от неистински официален документ – договор за покупко–продажба на МПС, с продавач – А.И. *** и купувач М.Ц.Б. ***, в частта на нотариалната заверка на който е придаден вид, че е извършена под рег.№ 14032/10.11.2014г. от Нотариус Бисер Петров с район на действие РС–Монтана, като от него за самото съставяне не може да се търси наказателна отговорност.

От субективна страна той е сторил това при форма на вината пряк умисъл, съзнавал е обществено-опасния характер на деянието и неговите обществено-опасни последици и е искал тяхното настъпване. За формата на вината се прави извод от конкретното поведение на извършителя, което обективира и неговото субективно, вътрешно отношение към деянието.

За описаното престъпление е предвидена наказателна отговорност „лишаване от свобода” до две години. На лице са условията на чл.78-А, ал.1 и ал.5 от НК. Тази норма не е прилагана преди спрямо Б., последния не е осъждан, същия следва да бъде освободен от наказателна отговорност и да му бъде наложено административно наказание. При индивидуализацията на наказанието съгласно разпоредбата на чл.54 от НК и за изпълнение на целите на нормата по чл.36 от НК съдът има предвид смекчаващи отговорността обстоятелства. Лицето не разкрива висока степен на обществена опасност на дееца, признава се за виновен и съжалява за извършеното, стореното не разкрива висока степен на обществена опасност на деянието, не са настъпили съществени увреждания за отделни лица или за обществените отношения. Престъплението е за първи път.

          Водим от горното съдът постанови присъдата.

 

          Районен съдия: