Р Е
Ш Е Н
И E
гр.Б.С., 18.09.2020 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
БЕЛОСЛАТИНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
Първи граждански състав, в публично съдебно заседание на 04 септември, Две хиляди
и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
КАТЯ ГЕРДОВА
При секретаря Т. Тодорова, като разгледа докладваното от съдия Гердова гр.д.№ 1529/2019 г. по описа на РС – Б.С., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по настоящето дело е образувано
по повод подадена исковата молба от “А.З.С.Н.В.” ЕАД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление ***, офис
– сграда Лабиринт, ет.2, офис 4,
представлявано от Д.Б., в качеството му на изпълнителен директор, чрез пълномощника юрисконсулт Ц.П.,***, с която се
иска да се установи наличието на претендираните от ищцовото дружество вземания,
като съдът издаде изпълнителен лист срещу ответника М.Ц.Б., с ЕГН **********, с постоянен и
настоящ адрес ***, в качеството му на
наследник на Ц.Г.Б. с ЕГН **********, починала на
05.06.2019г., с акт за смърт № 0428/05.06.2019г. съставен в гр.В., за сумата от 2273.28
лв. главница за периода 20.11.2017г. до 20.07.2019г., по отношение на която
на основание чл.5 от договора за кредит е обявена предсрочна изискуемост от
20.12.2017г., дължима на основание сключен договор за потребителски кредит № PLUS –
13485387/21.06.2016г., договорна лихва в размер на 236.64 лв. за периода от 20.11.2017г. до 20.07.2019г., обезщетение
за забава в размер на 301.77 лв. за
периода от 21.12.2017г. до датата на подаване на заявлението в съда –
03.05.2019г. /подадено в РС – Я./, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявление по чл.410 ГПК – 03.05.2019г. до
окончателното изплащане на вземането, както и
направените съдебни разноски по двете производства/заповедно и исково/.
ИСКОВЕ С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ чл.422
от ГПК вр.чл.415 от ГПК вр.чл.124,ал.1 от ГПК и чл.86 от ЗЗД.
В хода на размяна на книжата по чл.131 от ГПК
се установи от върнатото съобщение в цялост, че ответника М.Ц.Б., не е намерен
на посоченият адрес в с.Т., обл.В., ул.“Грезнишка“ № 31. По сведение на съсед
Цветан Буровски лицето е в Г..
От приложена служебна справка от
ЕСГРАОН за постоянен и настоящ адрес на ответника в заповедното и в исковото
производство е видно, че М.Ц.Б., с ЕГН **********, е с постоянен и настоящ
адрес ***.
Видно от изискана справка за
регистрирани трудови договори на ответника, последният регистриран такъв
сключен между М.Ц.Б. и „Тера Гард“ ЕООД-С., е прекратен на 24.04.2015г.
С разпореждане постановено в з.з.
на 21.05.2020г. съдът е допуснал ПРАВНА ПОМОЩ на ответника М.Ц.Б., с ЕГН **********,
е с постоянен и настоящ адрес ***, призован по реда на чл.47 от ГПК, който да
бъде назначен да го представлява в исковия процес по гр.д.№ 1529/2019г. по
описа на РС гр.Б.С.
С определение постановено в з.з.
на 01.06.2020г. съдът назначил адв.Ц.Й.В. от ВрАК за особен представител на
ответника М.Ц.Б., с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес ***, призован
по реда на чл.47 от ГПК, който да го представлява в исковия процес по гр.д.№
1529/2019г. по описа на РС гр.Б.С.с определено адвокатско възнаграждение в
размер на 427,00 лв. внесени от ищеца по депозитната сметка на РС-Б.Слатина.
Препис от исковата молба и
доказателствата към нея са изпратени на адв. Ц.Й.В. от ВрАК за сведение и
писмен отговор по чл.131 от ГПК, както и препис от определението за
назначаването й, която в срока по чл.131 от ГПК е депозирала писмен отговор, с
който оспорила исковите претенции на ищеца по основание и размер, като е
изложила подробни съображения. Моли да се отхвърли иска като неоснователен,
поради невъзникнала облигационна връзка.
Назначеният особен представител адв.Й. не се
явява в с.з., но е депозирала писмена молба, с която оспорва исковата претенции
на ищеца и моли съдът да ги отхвъпри като неоснователни и недоказани.
По делото са събрани писмени доказателства.
Приложено е ч.гр.д.№ 735/2019г.
на РС-Б.С.
Допусната, изслушана и приета по делото ССчЕ, чието заключение не е оспорено от
страните и възприето от съда като вярно, пълно и обективно.
Съдът като взе предвид доводите изложени в
исковата молба и след преценка на доказателствата по делото по отделно и в
тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Видно от
приложеното ч.гр.д.№ 735/2019г.
на РС-Б.С.ч срещу длъжника Ц.Г.Б. с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес *** е издадена заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК № 459/31.05.2019г. в
полза на „АСВ” ЕАД-С. засумата от 2273.28
лв. главница за периода 20.11.2017г. до 20.07.2019г., по отношение на която
на основание чл.5 от договора за кредит е обявена предсрочна изискуемост от
20.12.2017г., дължима на основание сключен договор за потребителски кредит № PLUS –
13485387/21.06.2016г., договорна лихва в размер на 236.64 лв. за периода от 20.11.2017г. до 20.07.2019г., обезщетение
за забава в размер на 301.77 лв. за
периода от 21.12.2017г. до датата на подаване на заявлението в съда –
03.05.2019г. /подадено в РС – Я./, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявление по чл.410 ГПК – 03.05.2019г. до
окончателното изплащане на вземането, както и направените деловодни разноски за това
производство, в размер на 56,23 лв. държавна такса и 50,00
лв. юрисконсултско възнаграждение.
В хода на връчване на заповедта
по чл.410 от ГПК на длъжника Ц.Г.Б., видно от върнатото съобщение се установи,
че същата е починала на 05.06.2019г.
Съдът е изискал служебна справка
от ЕСГРАОН за смъртта на Ц.Г.Б., от която констатира, че същата е починала на
05.06.2019г. с акт за смърт № 0428/05.06.2019г., издаден от гр.В..
Като нейни наследници са вписани
лицата: Б. Ц.Б., с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес *** и М.Ц.Б., с
ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес ***.
С определение постановено в з.з.
на 21.06.209г. съдът е заличил
длъжника Ц.Г.Б., починала на 05.06.2019г., с акт за смърт № 0428/05.06.2019г.
съставен в гр.В., поради смърт и конституирал
в качеството на длъжници по делото синовете й: Б. Ц.Б., с ЕГН **********, с
постоянен и настоящ адрес *** и М.Ц.Б.,
с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес ***.
Препис от Заповед №
459/31.05.2019г. по ч.гр.д.№ 735/2019г. по описа на РС-Б.С. и определението за
конституирането им са изпратени на
длъжниците и на заявителя за сведение и изпълнение.
В законоустановеният срок е
постъпило възражение от наследника-длъжник Б. Ц.Б., в което посочва, че не
дължи сумите по заповед за парично изпълнение по чл.410 от ГПК и е приложил у-ние 796/07.06.2019г. изд.от РС-Б.С.удостоверяващо,
че същият се отказал от наследството на Ц.Г.Б., починала на 05.06.2019г. с акт
за смърт № 0428/05.06.2019г., издаден от гр.В. и отказът му е вписан в
особената книга на съда под № 29/07.06.2019г.
На заявителя са дадени указания по
чл.415 от ГПК и същият е предявил в срока по чл.422 от ГПК искова молба.
Другият наследник и длъжник М.Ц.Б.,
с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес *** е получил лично заповедта по
чл.410 от ГПК на 01.07.2019г., видно от върнатата разписка.
В исковата молба
ищецът твърди, че съгласно договор
за потребителски кредит № PLUS – 13485387/21.06.2016г.„”БНП Париба
Пърсънъл Файненс” ЕАД е предоставило на Ц.Г.Б.
в заем сумата от 3000,00 лева, като последната се е задължила да върне
същата на 36 бр. месечни погасителни вноски, всяка от които в размер на 127,52 лева,
съгласно погасителен план, неразделна част от договора, като първата падежна дата е 20.08.2016г. и последна падежна дата
е 20.07.2019г., като на тази дата е изтекъл и срокът на договора.
С договора е
постигнато съгласие между страните по него да бъде сключена и застраховка на
плащанията, като застрахователна премия е в размер на 604,80 лв. разделена на
равен брой вноски, включени в погасителният план. В договора е посочена обща
стойност на плащанията в размер на 4590,72 лв., при което договорната лихва е в
размер на 1590,72 лева. Кредиторът е изпълнил задължението си за предоставяне
на кредита, като е изплатил сумата на 22.06.2016г. на Ц.Б. по банков път чрез
Банка ДСК АД с платежно нарежно в размер на 2925,00 лв., като е удържана сумата
от 75.00 лв. представляваща такса
ангажимент, видно от заключението на вещото лице по допуснатата и приета ССчЕ. От своя страна, кредитополучателя не е
заплатил изцяло дължимите суми по договора, като със заплатените до момента
суми в общ размер от 1936.80 лв. са погасени договорна лихва от 1210.08
лв. и главница от 726.72лв.
Съгласно условията на
договора, на длъжника е начислена и лихва за забава в размер на 301.77
лв. за периода от
21.12.2017г. до датата на подаване на заявлението в съда – 03.05.2019г. Срокът на договора е изтекъл с падежа на последната
погасителна вноска на 20.07.2019 год., като е обявен за предсрочно изискуем на
20.12.2017г.
В исковата молба и
заявлението се посочва също, че на 17.10.2018 год. е подписано
Приложение №1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания /цесия/ от 27.07.2017 год., по силата на който "БНП
Париба Пърсънъл Файненс" С.А., клон България е прехвърлило н.
"А.з.с.н.в." ЕАД вземанията си, произтичащи от договор за потребителски кредит № PLUS –
13485387/21.06.2016г. Цедентът е упълномощил
ищеца, в качеството на цесионер, да уведоми длъжниците за извършената цесия,
поради което по реда на чл.99, ал.3 ЗЗД до кредитополучателя Б. е изпратено уведомително писмо за извършената
цесия, което е получено лично от нея на 08.11.2018г./л.28 от делото/. Ето защо
ищецът представя с исковата молба копие от уведомление за извършената цесия,
което да бъде връчено на ответника и да бъде съобразено от съда като факт от
значение за спорното право.
За събиране на
вземането си "АСВ" ЕАД подал заявление по реда на чл. 410 от ГПК. По
образуваното ч.гр.д. № 735/2019 г. по описа на РС- Б.С.е издадена Заповед за изпълнение срещу длъжника.
Длъжникът е починал в хода на
процеса на 05.06.2019г., т.е. след издаване на заповедта по чл.410 от ГПК. С
определение постановено в з.з. на 21.06.209г. съдът заличил длъжника Ц.Г.Б., починала на 05.06.2019г., с акт за смърт №
0428/05.06.2019г. съставен в гр.В., поради смърт и конституирал в качеството на длъжници по делото законните й
наследници/децата/: Б. Ц.Б., с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес ***
и М.Ц.Б., с ЕГН **********, с
постоянен и настоящ адрес ***.
В законоустановеният срок е
постъпило възражение от длъжника Б. Ц.Б., в което посочва, че се отказал от
наследството на Ц.Г.Б. и отказът му е вписан в особената книга на БСлРС под №
29/07.06.2019г.
Другият длъжник М.Ц.Б., е получил
лично заповедта по чл.410 от ГПК на 01.07.2019г., видно от върнатата разписка и
същата е влязла в законна сила.
На заявителя са дадени указания
от заповедният съд по чл.415 от ГПК и същитя в законоустановеният срок е
предяви л искова молба само срещу М.Ц.Б., с ЕГН **********, с постоянен и
настоящ адрес ***.
Ответникът М.Б. не е намерен на установеният в исковото производство
адрес в с.Т., обл.В.,
ул.“Грезнишка“ № 31 и по сведение на съсед Цветан Буровски същият е в Г..
Поради това на основание чл.26, ал.2 от ЗПрП му е назначен особен представител,
който да го представлява в исковият процес.
Ответника Б. не се явява в с.з., нито назначеният му особен представител, но е депозирал писмен отговор, с който оспорва исковите претенции на ищеца по основание и размер,
като е изложил подробни съображения. Моли да се отхвърли иска като
неоснователен, поради невъзникнала облигационна връзка.
От допуснатата и
изслушана ССчЕ, чието заключение не е оспорено от страните, съдът кредитира
като обективно и компетентно дадено се установява, че общият размер на дългът
по процесния договор за кредит възлиза на 2811.69 лв.
включващ: 2273.28лв.- главница за периода 20.11.2017г. до 20.07.2019г.,
236.64лв. - договорна лихва за периода
20.11.2017г. до 20.07.2019г., 301.77лв. -
обезщетение за забава считано от 21.12.2017г. до датата на подаване на
заявлението в съда по чл. 410 ГПК – 03.05.2019г.
Дължимо плащане по делото е
остатъка от процесния кредит, който е осчетоводен в ищцовото дружество, съгласно
счетоводните закони.
Експерта посочи, че приживе Ц.Г.Б.
е получила кредит с платежно нареждане, като на база процесният договор е приспадната сумата от 75.00 лв.,
представляваща такса ангажимент. По система „БИСЕРА” е преведена сумата от
2925.00 лв. на Ц.Г.Б..
Същата е изплатила сумата от
1936.80 лв., като с тази сума е погасена главницата в размер на 726.72лв. и
договорна лихва в размер на 1210.08лв.
Последното плащане на Г. е на
08.03.2018г. и до настоящия момент няма
постъпили други плащания.
При така изложената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявените при условията на
обективно кумулативно съединяване положителни установителни искове с правно
основание чл.422 ал.1 вр чл.415 ал.1 от ГПК вр. чл 79 ал.1 от ЗЗД, чл.86 ал.1
от ЗЗД са недопустими.
Съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК искът
за съществуване на вземането се смята предявен от момента на подаване на
заявлението за заповед за изпълнение, когато е спазен срокът по чл. 415, ал. 4.
Предпоставка за допустимост на
този иск е наличието на подадено в срока по чл. 414 ГПК възражение от страна на
длъжника.
С оглед на това исковото
производство по иска, предявен по реда на чл. 422 ГПК, се явява продължение на
заповедното производство.
Поради това предявяването на иска
по чл. 422 ГПК съществено се отличава от предявяването на иск по общия ред или
по реда на някое от специалните искови производства. Във втория случай
предявяването на иска представлява първото в съответното производство
процесуално действие, като изцяло от волята на ищеца зависи дали, кога и по
какъв начин то да бъде извършено и ищецът носи тежестта да осигури наличието на
процесуалните предпоставки за допустимост на иска. В първия случай обаче
предявяването на иска представлява последващо процесуално действие, обусловено
от указанията на заповедния съд по чл. 415, ал. 1 ГПК и косвено от
предхождащото възражение на длъжника по чл. 414 ГПК. Именно това възражение
като процесуално действие става причина за образуването на исковия процес, и
доколкото представлява действие на длъжника, в тежест на последния е да осигури
надлежното му извършване, вкл. спазването на срока по чл. 414, ал. 2 ГПК.
В случая ответникът М.Ц.Б., с ЕГН **********, с постоянен и
настоящ адрес *** е получил лично заповедта по чл.410 от ГПК на 01.07.2019г., видно от върнатата
разписка. Същият не е подал в законоустановеният срок по чл.414 от ГПК
възражение по образец, поради което спрямо него заповедта е влязла в законна
сила.
Поради това така предявените искове относно вземанията са
недопустими поради липсата на правен интерес като положителна процесуална
предпоставка, за която съдът следи служебно. Специалният иск за
установяване съществуването на предявени в заповедното производство и оспорени
вземания е обусловен от наличието на правен интерес от него, какъвто е налице,
ако е издадена заповед за изпълнение и искът е предявен в преклузивният
едномесечен срок от съобщението на съда по заповедното производство, че има
възражение от длъжника срещу заповедта за изпълнение по чл. 410 от ГПК, като предметните предели на
иска по чл. 422 от ГПК трябва да съвпадат с тези
на издадената заповед за изпълнение. В случая възражение не е подадено от
длъжника в срока и поради това на основание чл.416, предл.2 ГПК заповедта за изпълнение е влязла в сила и въз
основа на нея следва да бъде издаден изпълнителен лист.
С оглед
гореизложеното, съдът приема, че за ищеца е отпаднал правния интерес от
съдебното установяване на паричните притезания,
предмет на издадената в негова полза допълнителна заповед за изпълнение по
ч.гр.д.№ 735/2019 г. по описа на БРС, тъй като към
настоящия момент процесното вземане е безспорно, поради влизане в сила на
заповедта. Ето защо, настоящият иск по чл.422,
ал.1 ГПК е недопустим, като образуваното по него производство следва да бъде
прекратено също като недопустимо.
Заведеният от “А.З.С.Н.В.” ЕАД, ***, установителен
иск по чл.422 ГПК е въз основа на дадени от заповедния съд – РС-Б.С.указания,
след като по заповедното производство е подадено възражение единствено Б. Ц.Б.,
който има вписан в особената книга на БСлРС отказ от наследството на длъжника Ц.Г.Б.,
починала на 05.06.2019г., с акт за смърт № 0428/05.06.2019г. съставен в гр.В.,
а от М.Ц.Б., не е подадено възражение в срока по чл.414 от ГПк и на основание
чл.416 от ГПК заповедта спрямо него е влязла в законна сила
Именно неправилните указания,дадени от
заповедния съд за завеждане на установителния иск, са непосредствената причина
за предприемането на действия от ищеца за заплащането на държавна такса по
него, както и са обусловили последващото прекратяване на образуваното исково
производство. Поради това внесената държавна такса в размер на 134,71 лв. се
явява недължима по смисъла на чл.4б ЗДТ и като такава подлежи на връщане./Опр.№
43/19.01.2018г. по ч.т.д.№ 2428/2017г. на първо т.о. на ВКС/.
Относно разноските за особен представител и вещо лице се разпределят между страните на принципа на неоснователното обогатяване, то не следва да се присъждат, тъй като ищецът е предявил иска по указание на съда.
Разноските за заповедното производство остават така, както са уважени в заповедта за изпълнение по чл.410 от ГПК, предвид прекратяването на исковия процес на основание влязлата в сила заповед за изпълнение и съгласно т. 12 от ТР № 4/2013 на ВКС-ОСГТК.
Воден от гореизложените мотиви, съдът
Р Е Ш И :
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.№ 1529/2019г.
по описа на РС-Б.С., поради недопустимост на иска,
предявен от “А.З.С.Н.В.” ЕАД,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление ***, офис – сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от Д.Б., в качеството му на
изпълнителен директор, чрез пълномощника
юрисконсулт Ц.П.,***, с правно основание чл.422 ГПК за признаване за
установено по отношение на М.Ц.Б., с ЕГН **********, с постоянен и настоящ
адрес ***, че същият в качеството му на
наследник на Ц.Г.Б. с ЕГН **********, починала на 05.06.2019г., с акт за
смърт № 0428/05.06.2019г. съставен в гр.В., дължи н. “А.З.С.Н.В.” ЕАД, ***,
сумата от 2273.28 лв. главница за
периода 20.11.2017г. до 20.07.2019г., по отношение на която на основание чл.5
от договора за кредит е обявена предсрочна изискуемост от 20.12.2017г., дължима
на основание сключен договор за потребителски кредит № PLUS –
13485387/21.06.2016г., договорна лихва в размер на 236.64 лв. за периода от 20.11.2017г. до 20.07.2019г., обезщетение
за забава в размер на 301.77 лв. за
периода от 21.12.2017г. до датата на подаване на заявлението в съда –
03.05.2019г. /подадено в РС – Я./, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявление по чл.410 ГПК – 03.05.2019г. до
окончателното изплащане на вземането, за които суми има издадена заповед № 459/31.05.2019г.по ч.гр.д.№ 73582019г. по описа на РС-Б.С., поради влизане в сила на заповедта за изпълнение
и отпадане на правния интерес от водене на делото.
ВРЪЩА в полза н. “А.З.С.Н.В.”
ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление ***, офис – сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от Д.Б., в качеството му на
изпълнителен директор, чрез пълномощника
юрисконсулт Ц.П.,***, на основание чл.4б ЗДТ внесената от дружеството с
платежно нареждане/вносна бележка от 09.12.2019г. по сметка на РС-Б.С. държавна
такса в размер на 134,71 лв./Сто тридесет и четири лева и 71 стотинки/ по
предявения от “А.З.С.Н.В.” ЕАД, ***, установителен иск по чл.422 ГПК срещу М.Ц.Б.,
с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес ***.
Решението има характер на определение и подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен
срок пред ВрОС от уведомяването на страните по делото, че е изготвено.
Препис от решението, след влизането му в сила,
да се приложи по ч.гр.д.№ 735/2019г.по описа на РС-Б.С.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: