Определение по дело №1081/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274 и сл. ГПК и е образувано по частна жалба на М. М. Б. и Е. М. Б., и двамата от С., общ.С. насочена против Определение № 2585/30.07.2013 г., постановено по гр.д.№ 600/2013 г. по описа на РС Гоце Делчев.

С последното районният съд е върнал подадената от жалбоподателите искова молба, като приел в мотивите си, че жалбоподателите не са отстранили в срок посочените им с предходно разпореждане на съда нередовности на молбата, конкретно изброени.

В жалбата, инициирала настоящето производство, жалбоподателите поддържат, че поради неиздаване на съдебно удостоверение от районния съд, каквото поискали, за снабдяване с данъчна оценка от Община С., не са успели да отстранят в срок посочените им от съда нередовности на първоначално подадената искова молба.

Искат извършване на това действие от въззивната инстанция, наред с искането за отмяна на атакувания съдебен акт.

Към жалбата не са приложени нови доказателства.

Благоевградският окръжен съд в решаващия състав, като съобрази доводите на жалбоподателя и данните по първоинстанционното дело, намира следното:

Жалбата, инициирала настоящето производство е процесуално допустима – депозирана от надлежно легитимирана страна в срока по чл.275, ал.1 ГПК.

Разгледана по същество се явява неоснователна, по следните съображения:

Исковото производство по гр.д. № 600/2013 г. е било образувано пред РС Гоце Делчев по искова молба на жалбоподателите, насочена против общо петима ответници, в която ищците сами са дали правна квалификация на спора си по чл.537, т.2 ГПК.

Следва да се посочи изрично, че в обстоятелствената част на молбата ищците са навели твърдения, че ответниците са се снабдили с нот.акт за собственост върху недвижими имоти, държавна собственост, върху който ищците са реализирали законен строеж въз основа на отстъпено право на строеж.

Поради последното и са поискали с петитума на исковата молба да се обезсили нот.акт № 107, т.І-, рег.№ 2950, дело № 289/2001 г. на нотариус с рег.№ 137 от РНК.

При проверката, извършено по чл.129, ал.1 ГПК от районния съд на исковата молба същият приел, че същата е нередовна.

Посочил, че с нея е поискано от съда да постанови обезсилване на нотариален акт на основание чл.537 от ГПК, който иск обаче не може да бъде предявен самостоятелно. Той винаги е субсидиарен и следва да се предяви с друг иск, най-често установителен такъв, като основен предмет на доказване е правото на собственост за процесен имот.

Указал е, че след отстраняването тази нередовност, ищците трябва да посочат цена на исковете, а поне един от тях е оценяем/ да се изчисли и държавната такса, след което да се заплати, като се има в предвид, че миниланната е 50 лв за всеки от исковете/.

По тези съображения приел, че е нарушено е изискването на чл.127, ал.1,т.2,т.3, т.4 и т. 5 от ГПК и исковата молба следва да бъде оставена без движение, като нередовностите бъдат остранени в 7 дневен срок.

Горното разпореждане е връчено редовно на жалбоподателите на 12.07.2013.

На 18.07.2013 г. е била депозирана нова искова молба, в която ищците са посочили сами като правно основание на заявената от тях претенция чл.124, ал.1 ГПК, във вр. с чл.79 ЗС и чл.537, ал.2 ГПК.

Освен тази промяна съдържанието на исковата молба не е променено с изключение на кратно изложение в обстоятелствената част на исковата молба, касаещо правната характеристика на установителния иск.

Не са въведени обаче изрично доводи и твърдения, относими към конкретния правен спор, от които може да се направи извод, че в случая се предявява уставотелна претенция за собственост по отоншение на конкретен недвижим имот.

Формулираното искане към съда е останало непроменено.

Факт е, че с тази молба ищците са поискали от съда да им бъде издадено съдебно удостоверение, въз основа на което да се снабдят от с данъчна оценка на имота, посочен в исковата молба, като отново не са посочили кой точно.

Поради неизпълнение на указаните нередовности на исковата молба, дадени с предходно постановеното разпореждане, с атакуваното определение РС Гоце Делчев върнал исковата молба и прекратил производството по делото.

Благоевградският окръжен съд в решаващият състав намира, че изводите на районния съд за нередовност на исковата молба съответстват на установеното от процесуалния закон и данните по делото.

В случая правилно е било прието от районния съд при извършената от него проверка на редовността на първоначално предявената искова молба, че последната не отговаря на изискванията на чл.127, ал.1, т.2, т.4 и т.5, във вр. с ал.2 на с.чл.

В този смисъл и намира, че с постановеното на 02.07.2013 г. определение № 2291 районният съд е дал подробни и ясни указания за отстраняването им.

След като е било редовно връчено на жалбоподателите, същите е следвало в указания им законен срок /който за прецизност следва да се отбележи, че е едноседмичен, а не седмодневен/ да представят нова, поправена молба.

Факт е, че това не е било сторено.

На първо място с т.нар. поправена молба жалбоподателите не са отстранили основния порок на молбата – не са изложили ясно и последователно обстоятелствата, на които основават претенцията си, нито са формулирали точно искането си към съда, във връзка с тези обстоятелства.

Поддържаните от тях твърдения в обстоятелствената част на молбата не дават възможност на съда да квалифицира правно претенцията, а формулираното искане съдържа единстевно такова за обезсилване на посочен нот.акт.

В т.см. точни са били указанията на първостепенния съд, че искът по чл.537, ал.2 ГПК не е самостоятелен, а субсидиарен, като следва да се предяви единственно и само при обективното му съединяване със собственическа претенция, била тя установителна или осъдетелна, по отношение на конкретен недвижим имот.

В случая, вкл. с поправената искова молба, това не е сторено.

Ето защо и изводите на първостепенния съд за нередовност на т.нар. поправена исковата молба е правилен и следва да се сподели изцяло.

На самостоятелно основание несъстоятелни са твърденията на жалбоподателите, че причина за неотстраняване на посочените нередовности е неиздаването на съдебно удостоверение от съда, въз основа на което да се снабдят с данъчна оценка на имота, описан в исковата молба.

Непредставянето на данъчна оценка, въз основа на която да се определи цената на иска в случая действително е нередовност на исковата молба.

Неотстраняването й обаче не е причината за връщането на молбата, доколкото в случая жалбоподателите не са отстранили нередовността, която е основна и която не дава възможност да са изведе правната квалификация на претенцията, респ. – да се индивидуализира спорното право, както и спорния недвижим имот, ако има такъв.

Затова и районният съд е указал изрично в първоначално постановеното разпореждане, че едва след изложение на обстоятелства и искане, които да дадат възможност да се квалифицира правно претенцията, ако е такава за собственост, следва да се представи данъчна оценка на имота, по отношение на който е възникнал спорът за собственост, респ. – да се плати съответната ДТ по производството.

За пълнота следва да се допълни, че самите жалбоподатели не са конкретизирали по отношение на кой недвижим имот желаят да им бъде издадено съдебно удостоверение, за снабдяване с данъчна оценка, доколкото са въвъвели като предмет на производството единственно субсидиарната претенция за отменяне на конкретно посочения нот.акт.

Ето защо решаващият състав счита, че наведените оплаквания в жалбата, инициирала настоящето производство, са правнонесъстоятелни и неотговарящи на установеното от данните по делото, а с атакуваното определение РС Гоце Делчев е приложил точно процесуалния закон и тези му действия са правилни и обосновани.

Изложеното налага потвърждаване на това определение.

Мотивиран от горното и на осн. чл.278 ГПК, във вр. с чл.129, ал.2-3 от с.к. Благоевградският окръжен съд

О П Р Е Д Е Л И:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 2585/30.07.2013 г., постановено по гр.д.№ 600/2013 г. по описа на РС Гоце Делчев.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба в седмичен срок от съобщаването му пред ВКС на РБългария.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: