№ 1457
гр. София, 18.01.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 60 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осемнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:РАЙОНЕН СЪДИЯ
като разгледа докладваното от РАЙОНЕН СЪДИЯ Гражданско дело №
20211110134513 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от СВ. В. ВЛ., чрез адв. И.Ю.,
срещу „ДРУЖЕСТВО” ООД, с която са предявени кумулативно обективно съединени
искове, както следва: иск с правно основание чл. 128, т. 2 КТ за осъждане на ответника да
заплати на ищцата сумата в общ размер на 2648,56 лева, представляваща дължимо нетно
трудово възнаграждение за периода от 01.12.2020 г. до 16.03.2021 г., включително, ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното
изплащане на дължимата сума; иск с правно основание чл. 222, ал. 3 КТ за осъждане на
ответника да заплати на ищцата сумата в размер на 7607,04 лева, представляваща дължимо
обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът е
придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на дължимата
сума.
В исковата молба се твърди, че между страните съществувало трудово
правоотношение, което било прекратено със Заповед № 940/16.03.2021 г. на основание чл.
327, ал. 1, т. 12 КТ – поради придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст,
считано от 17.03.2021 г. Освен обезщетението по чл. 222, ал. 3 КТ, което било начислено, но
неизплатено, работодателят дължал и трудово възнаграждение на ищцата за периода от
01.12.2020 г. до 16.03.2021 г., включително. Моли съда да постанови решение, с което да
уважи предявените искове. Претендира направените по делото разноски, както и адвокатско
възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв.
Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответника „ДРУЖЕСТВО”
ООД за отговор, като в срока по чл. 131 ГПК е постъпило становище по същата чрез адв.
Пламен Петков. Процесуалният представител оспорва предявените искове по основание и
по размер. Твърди, че приложените към исковата молба фишове не били подписани от
представител на ответното дружество, поради което ги оспорва изцяло. Моли съда да
постанови решение, с което да остави предявените искове без уважение като неоснователни
1
и недоказани.
Страните не спорят, че през процесния период между тях съществувало валидно
трудово правоотношение, по силата на което ищцата изпълнявала длъжността „монтьор на
електронна техника“, както и че същото било прекратено със Заповед № 940/16.03.2021 г. на
основание чл. 327, ал. 1, т. 12 КТ – поради придобиване право на пенсия за осигурителен
стаж и възраст, считано от 17.03.2021 г. Тези обстоятелства не се оспорват от страните,
поради което съдът намира, че не се нуждаят от доказване.
В тежест на ищцата е да докаже размера на дължимите за процесния период трудово
възнаграждение и обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ, както и всички други факти, на които
основава своите искания и възражения.
В тежест на ответника е да докаже, че е заплатил претендираните суми, както и всички
други факти и обстоятелства, на които основава своите искания и възражения.
По отношение на реда, по който следва да се разглежда настоящото производство,
съдът намира, че този по Глава Двадесет и пета ГПК „Бързо производството” е неприложим.
Разпоредбата на чл. 310, ал. 1, т. 1 ГПК ясно посочва кои искове се разглеждат по реда на
посочената глава. Сред тях не е искът с правно основание чл. 222, ал. 3 КТ, който е
обективно съединен с иска по чл. 128, т. 2 КТ. Съгласно чл. 310, ал. 3 ГПК при съединяване
в една искова молба на иск от посочените в ал. 1 с иск, който подлежи на разглеждане по
общия ред, бързо производство не се допуска.
По отношение на направените от ищцата доказателствени искания съдът намира, че
следва да бъдат приети приложените към исковата молба писмени доказателства, както и да
бъде задължен на основание чл. 190, ал. 1 ГПК ответникът да представи трудовия договор
на ищцата и фиш за последното получено преди прекратяване на трудовото правоотношение
брутно трудово възнаграждение.
Съдът, след като констатира, че предявените искове са редовни и допустими, и след
осъществяване на процедурата по чл. 131 ГПК, на основание чл. 140, вр. чл. 146 ГПК,
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА следния ПРОЕКТ НА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
ПРЕДМЕТ на делото са кумулативно обективно съединени искове, както следва: иск с
правно основание чл. 128, т. 2 КТ за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата в
общ размер на 2648,56 лева, представляваща дължимо нетно трудово възнаграждение за
периода от 01.12.2020 г. до 16.03.2021 г., включително, ведно със законната лихва от датата
на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на дължимата сума; иск
с правно основание чл. 222, ал. 3 КТ за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата
в размер на 7607,04 лева, представляваща дължимо обезщетение при прекратяване на
трудовото правоотношение, след като работникът е придобил право на пенсия за
осигурителен стаж и възраст, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
2
молба в съда до окончателното изплащане на дължимата сума.
СТРАНИТЕ НЕ СПОРЯТ , че през процесния период между тях съществувало
валидно трудово правоотношение, по силата на което ищцата изпълнявала длъжността
„монтьор на електронна техника“, както и че същото било прекратено със Заповед №
940/16.03.2021 г. на основание чл. 327, ал. 1, т. 12 КТ – поради придобиване право на пенсия
за осигурителен стаж и възраст, считано от 17.03.2021 г. Посочените обстоятелства НЕ СЕ
НУЖДАЯТ ОТ ДОКАЗВАНЕ.
В ТЕЖЕСТ НА ИЩЦАТА е да докаже размера на дължимите за процесния период
трудово възнаграждение и обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ, както и всички други факти, на
които основава своите искания и възражения.
В ТЕЖЕСТ НА ОТВЕТНИКА е да докаже, че е заплатил претендираните суми, както
и всички други факти и обстоятелства, на които основава своите искания и възражения.
НАПЪТВА страните към спогодба или друг способ за уреждане на спора
(включително медиация), като им указва, че постигането на спогодба посредством
взаимни отстъпки от всяка от страните ще доведе до бързото и ефективно приключване на
спора помежду им и ще благоприятства процесуалните и извънпроцесуалните им
взаимоотношения, както и че при постигане на спогодба на основание чл. 78, ал. 9 ГПК се
дължи държавна такса в половин размер. В случай че страните постигнат съгласие за
доброволно уреждане на спора, следва да уведомят за това съда.
ПРИЕМА приложените към исковата молба писмени доказателства.
ЗАДЪЛЖАВА, на основание чл. 190, ал. 1 ГПК, ответника най-късно в първото по
делото съдебно заседание да представи трудовия договор на ищцата и фиш за последното
получено преди прекратяване на трудовото правоотношение брутно трудово
възнаграждение.
УКАЗВА на ответника, че при непредставяне на изисканите документи в срок, на
основание чл. 161 ГПК с оглед обстоятелствата по делото съдът може да приеме за доказани
фактите, относно които страната е създала пречки за събиране на допуснати доказателства.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за разглеждане на делото за 23.02.2022 г. от
13,30 часа, за когато да се призоват страните.
ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от настоящото определение, а на ищеца – и препис
от отговора на исковата молба.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ , че най-късно в първото по делото открито съдебно
заседание следва да вземат становище по проекта за доклад по делото и по дадените със
същия указания.
УКАЗВА НА ИЩЕЦА, че може най-късно в първото по делото открито съдебно
заседание да изрази становище и да посочи и представи доказателства във връзка с
направените от ответника в отговора на исковата молба оспорвания и възражения.
3
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4