Р
Е Ш Е
Н И Е
№ ...........
град Шумен, 16.12.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският административен съд, в публичното заседание
на седми декември две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:
Кремена Борисова
Членове: Христинка Димитрова
Маргарита Стергиовска
при
секретаря Св. Атанасова и с участие на прокурор Я. Николова от ШОП, като
разгледа докладваното от административния съдия М. Стергиовска КАНД № 240 по описа за 2020г.
на Административен съд – гр. Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, изр.второ
от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл. 208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е въз основа на касационна
жалба на Ш.И. ***, депозирана срещу Решение №
260009/06.10.2020г. на Районен съд – Велики Преслав, постановено по ВНАХД №
360/2019г. по описа на съда. С оспорения съдебен акт е потвърдено Наказателно
постановление № 19-0323-001024 от 10.12.2019г., издадено началник на РУ Велики
Преслав при ОД на МВР гр. Шумен, с което на Ш.И.И. за нарушение на чл. 140, ал.
1 от ЗДвП и на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, са наложени
административни наказания „глоба” в размер на 200 /двеста/ лева и „лишаване от
право да управлява моторно превозно средство“ за срок от шест месеца.
Касаторът релевира
твърдения за незаконосъобразност на атакуваното решение поради постановяването
му в противоречие с материалния закон и процесуалните правила. Твърди, че не е
доказан субективния признак на вмененото му нарушение, поради което отправя
искане за отмяна на съдебния акт и на потвърденото с него постановление. В
съдебно заседание касаторът се явява лично и поддържа сочените отменителни
основания.
Ответната страна, ОД на
МВР – Шумен, не изразява становище по основателността на оспорването, а в
съдебно заседание, редовно и своевременно призована, не се явява и не се
представлява.
Представителят на
Шуменска окръжна прокуратура възприема касационната жалба за допустима, но неоснователна,
и моли за решение в този смисъл.
Настоящата съдебна
инстанция, след като прецени допустимостта на предявената касационна жалба и
обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по
делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно
разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е
допустима като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от легитимирано
лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на
чл. 210, ал. 1 от АПК и при спазване на изискванията на чл. 212 от АПК.
Разгледана по същество, касационната жалба се явява неоснователна по следните
съображения:
Процесното решение е
постановено при следната фактическа обстановка:
На 14.06.2018г. И. И.
придобил правото на собственост върху лек автомобил марка „Фиат“ модел „Улисе“
с рег. № *******, но в предвидения двумесечен срок не изпълнил задължението си
да регистрира придобитото от него моторно превозно средство. Поради това, на
15.08.2018г. регистрацията на автомобила била служебно прекратена, на основание
чл. 143, ал. 15 от ЗДвП.
На 23.07.2019г. Ш.И.,
баща на И. И., управлявал описания автомобил по ул. „Борис Спиров“ в гр. В.
Преслав, в посока Автогарата. При преминаването на превозното средство край дом
№ 24, същият бил спрян за проверка от полицейските служители С.Н.и И. И.. При
извършената справка, полицейските служители установили, че автомобилът е с
прекратена регистрация.
За така констатираното
нарушение на 23.07.2019г. полицай С.Н.– младши автоконтрольор при РУ гр. Велики
Преслав, съставил Акт за установяване на административно нарушение № 22426 от 23.07.2019г.
срещу водача, за това, че на 23.07.2019г. около 08,15 ч, в гр. Велики Преслав,
по ул. „Борис Спиров“ до дом № 24 в посока към Автогара гр. В. Преслав,
управлява л.а. „Фиат Улисе“ с регистрационен номер № ******* собственост на И. И.,
след като не е регистрирано по надлежния ред. МПС е със служебно прекратена
регистрация от 15.08.2018 г. по чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, с което нарушил чл.
140, ал. 1 от ЗДвП. Актът бил предявен на нарушителя и бил подписан без
възражения. Писмени такива не били депозирани и в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.
Била изготвена справка
до Районна прокуратура – Велики Преслав, която била върната с отказ да се
образува досъдебно производство с постановление от 04.12.2019г.
Въз основа на така
съставения акт АНО издал впоследствие и процесното наказателно постановление,
възприемайки констатациите на актосъставителя.
При така установеното
деяние от фактическа страна, съдът формирал правен извод за липса на допуснати
съществени процесуални нарушения в процедурата по издаване на НП, водещи до
неговата отмяна и доказаност на нарушението от обективна и субективна страна,
поради което потвърдил правораздавателния акт.
В пределите на касационната проверка
по чл. 218, ал. 2 от АПК и с оглед релевираното в жалбата касационно основание
съдът намира, че решението на районния съд е валидно и допустимо, като
постановено от компетентен съд в предвидената от закона форма по допустима
въззивна жалба.
Настоящата касационна инстанция
споделя изцяло установената от районния съд фактическа обстановка. С оглед
приобщените по делото доказателства, както и след анализ на събраните писмени
доказателства, касационната инстанция приема, че релевираното административно
нарушение е извършено виновно от касационния жалбоподател и правилно
квалифицирано като нарушение по чл. 175, ал. 3 пр. 1 от ЗДвП. Налице са
обективните и субективни признаци на деянието - нарушителят е водач на
автомобил със служебно прекратена регистрация, респ. на МПС, което не е
регистрирано по надлежния ред. Последното обстоятелство е безспорно доказано от
данните, съдържащи се в справката, приложена по въззивното дело, представляваща
извлечение от автоматизираната информационна система на КАТ. По делото е
установено, че регистрацията на процесния автомобил – собственост на сина на
касатора, е прекратена служебно на 15.08.2018г., във връзка с промяна на
собствеността на МПС. Според разпоредбата на
чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, служебно, с отбелязване в автоматизираната
информационна система, се прекратява регистрацията на регистрирано пътно
превозно средство на собственик, който в двумесечен срок от придобиването не
изпълни задължението си да регистрира превозното средство. В същия смисъл е и
разпоредбата на чл. 18б т. 10 относно прекратяване регистрацията на моторни превозни
средства, съдържаща се в Наредба №I-45, издадена на основание нормата на чл.
140, ал. 2 от ЗДвП, съгласно която редът за регистриране, отчет, пускане в
движение и спиране от движение на МПС се определя с Наредба на Министъра на
вътрешните работи. В настоящия казус автомобилът не е бил регистриран по
надлежния ред и в законоустановения срок от собственика му, след изтичането на
който е настъпила законовата последица на служебно прекратяване на
регистрацията. Независимо от това, касаторът в условията на непредпазливост е
допуснал управление на превозното средство, като е могъл и е бил длъжен да
съобрази поведението си със законовите изисквания. С това си поведение
инициаторът на настоящото производство е изпълнил от обективна и субективна
страна състава на нарушението, визирано в чл. 175, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП,
поради което закономерно е била ангажирана отговорността му.
По гореизложените съображения
настоящата инстанция намира, че решението на районния съд е постановено в
унисон с материалния закон и при съблюдаване на съдопроизводствените правила,
поради което не са налице сочените в касационната жалба основания за отмяната
му. Въз основа на изложеното касационната жалба се явява неоснователна и следва
да бъде отхвърлена, а обжалваното съдебно решение като законосъобразно и
правилно следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното, Шуменският
административен съд
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 260009/06.10.2020г.
на Районен съд – Велики Преслав, постановено по ВНАХД № 360/2019г. по описа на
съда.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:......................
ЧЛЕНОВЕ: 1..........................
2..........................
ЗАБЕЛЕЖКА:Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Влязло в
сила на 16.12.2020 г.