Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е     №  260025

 

гр. Габрово, 01.03.2021 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Габровският окръжен съд, в открито съдебно заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

                                        

                                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. ДИМОВА

 

при секретаря Весела Килифарева като разгледа докладваното от съдията И. Димова гр. дело  № 17 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Предмет на производството са два обективно съединени иска, като главния иск е по чл. чл. 432 от КЗ във вр. чл. 52 вр. чл. 45 и чл. 86 от ЗЗД.

Производството е образувано по искова молба на Б. Г.Г., чрез адв. Р.М. от Софийска адвокатска колегия със съдебен адрес:*** против ЗАД „ОЗК Застраховане“, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление в гр. София, район Възраждане, ул. "Света София" № 7, ет. 5. Иска се да бъде осъдено ответното дружество да заплати обезщетение за причинени неимуществени вреди, следствие на причинени вреди при настъпило пътно транспортно произшествие в размер на 130 000,00 лв., заедно със законната лихва върху претендираното обезщетение, считано от датата на уведомяване на застрахователя-10.12.2019 г. до окончателното изплащане на обезщетението, както и 52,20 лв. – имуществени вреди, ведно със законната лихва.

В исковата молба се твърди, че на 26.09.2019 г. в гр. Габрово, при управление на МПС – лек автомобил марка „Форд“, модел „Транзит“,  с рег. № ЕВ 5932 АВ, по бул. „Могильов“ в същото населено място, С.Л.С. нарушава правилата за движение и удря движещ се велосипед, с монтиран ДВГ управляван от ищеца. Образувано е досъдебно производство № 559/2019 г. по описа на РУ – Габрово. След злополуката ищецът е транспортиран до МБАЛ „Д-р Тота Венкова“ АД- Габрово, където е приел в Отделението по хирургия с множество оплаквания. Назначени и извършени са му различни изследвания и прегледи. След клинично обсъждане е взето решение за медикаментозно и оперативно лечение.

В резултат на пътния инцидент ищецът е получил сериозни увреждания, както физически, така и психологически, които са променили изцяло начина му на живот. Изпитва силни и постоянни болки в областта на травмите. Изпитва огромна трудност при придвижване. Има нужда от помощта на своите близки, за да се правя в ежедневието си. Настъпили са съществени промени в психическото му и емоционално състояние, станал е потиснат, с честа смяна на настроенията, лесно се разплаква и изпитва чести приливи на чувство на безпокойство и безпомощност. Отказва да се среща с хора извън семейството, изпитва притеснение, когато излиза от дома си, емоционално лабилен е, тревожен и със затруднена концентрация. Изпитва страх от МПС и страда от липса на апетит.

            Моли съда да уважи предявения иск. Прави доказателствени искания. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника. Прави възражение за местна подсъдност. Оспорва иска по основание и размер.

            В депозирания по делото отговор на исковата молба ответникът оспорва твърдението, че в резултат на ПТП за ищеца са възникнали всички описани в исковата молба телесни увреждания. Оспорват, че претендиралите неимуществени вреди обуславят застрахователно обезщетение в размер на 130 000,00 лв. Претендират, че е налице съпричиняване от страна на пострадалия. Оспорват направеното доказателствено искане за допускане на четирима свидетели за доказване на едни и същи твърдения. Моли да се включат въпроси към вещото лице, което ще изготви съдебно-медицинската експертиза. Моли да бъде привлечен като свидетел водача С.Л.С.. Оспорва назначаването на комплексна съдебно медицинска експертиза с вещо лице лекар неврохирург и лекар специалист УНГ, както и съдебно психологична експертиза, която считат за ненужна. Твърди, че не била налице вина само у водача на лек автомобил марка „Форд“, модел „Транзит“,  с рег. № ЕВ 5932 АВ, а и на пострадалия. Налице е съпричиняване на вредоносния резултат. Твърди, че пострадалия не доказва да е търпял болки страдания, които да обосновават търсеното обезщетение в претендирания размер. Претендира разноски.

Фактите от значение за делото са: извършеното пътно транспортно  произшествие от В.С.П.с МПС, застраховано при ответника ЗАД „ОЗК Застраховане“, ЕИК *********, неговата вина, има ли съпричиняване от страна на пострадалото лице, довело до настъпването на претърпените от него имуществени и неимуществени вреди.

От представените по делото доказателства се очертава следната фактическа обстановка:

Видно от приложеното по делото ДП № 559/2019 г. по описа на РУ-Габрово, с постановление от 20.07.2020 г. е прекратено наказателното производство по ДР № ЗМ559/2019 г. на РУ – Габрово, водено за престъпление по чл. 343, ал. 1 б. „б“ във вр. чл. 342, ал. 1 от НК, поради липса на доказателства, че водачът на автобуса С.С. да е нарушил правилата за движение и то по начин нарушението да е в причинно- следствена връзка с настъпилото ПТП и съответния вредоносен резултат.

Видно от представените, заверено копие на полицата за Гражданска отговорност на автомобилистите № ВG/23/119000063529 /л.118/, има сключена полица за активна застраховка „Гражданска отговорност” със ЗАД „ОЗК Застраховане“ за лек автомобил марка „Форд“, модел „Транзит“,  с рег. № ЕВ 5932 АВ, като срокът на действие на застраховката е от 01.01.2019 г. до 31.12.2019 г.

От заключението на съдебно -медицинската експертиза на в. л. д-р Н.В. се установява, че в резултата на поиснаното ПТП ищецът е получил следните увреждания: закрита черепно-мозъчна травма с фрактура на темпорална, пирамидана и мастоидна кости в дясно, последваща субарахноидна хеморагия /кръвоизлив в мозъчните обвивка/, вътремозъчен кръвоизлив в ляво фронто-базално;  контузия на дясната длан със счупване на трета метакарпална кост и разкъсване на мускулни групи;  фрактура на страничния израстък на първи лумбален прешлен; множество охлузвания по главата и подбедриците; нарушен слух с дясното ухо и кръвотечение от същото. Горепосочените увреждания са довели до промени в съзнанието на ищеца с временен характер.  Получените от ищеца увреждания са настъпили остро, били са с максимална интезивност и тежест, довели са до физически страдания, когнитивни нарушения. Всички те представляват временна опасност за живота и разстройството на здравето на пострадалия. Фрактурата на дясната метакарпална кост е довела до затруднени ограничени и болезнени движения на дясната длан. Фрактурата на пирамидната кост и и мастоидния израстък имат отношение към настъпилото намаление на слуха.

На ищецът е било проведено болнично лечение в периода от 26.09.2019 г. до 06.10.2019 г., през който период е търпял болки и страдания /физически и психологически/. По отношение на неврологичните прояви – симптоматиката се изразява с главоболие, главозамайване, световиене, нарушена походка, паметови нарушения, намален слух. Поради фрактурата на дясна метакарпална кост и последващо оперативно лечение и имал болки и ограничени движения, намалена хватателна сила и оточност на дясната длан. Съпътстваща е болката в поясната област, поради нарушение на целостта на гръбначния стълб, а именно фрактура на страничния израстък на първи лумбален прешлен. Проведено е лечение с водно-солеви разтвори, противооточни медикаменти, кортикостероиди, аналгетици, седативна, противоепилептични, антикоагуланти, антибиотици. На 27.09.2019 г. са обработвани хирургично дефекта и фрактурата на дясната длан, отразени в оперативния протокол.

В острия период на черепно-мозъчната травма и последствията от нея, болките и страданията и нарушенията в съзнанието са били интензивни, с продължителност няколко седмици. Към момента при ищеца персистира т.н. постравматимна ецефалопатия, изразяваща се в епизодични прояви на главоболия, световиене, главозамайване, изтръпване на десните крайници, вегетативни нарушения /сърцебиене, изпотяване, прилошаване/. От направения преглед на лицето се е установило перисистираща отпадна неврологична симпотоматика, изразяваща се в координационен синдром, рефлекторна анизорефлексия /рефлексите в дясно са по-живи от тези в ляво/, неубедителна десностранна хипестезия /променена сетивност/. За описаните последно има вероятност да продължат през целия му живот. Персистира и дискомфорт при физическо усилие в дясна длан. След претърпяно ПТП ищецът се нуждае от чужда помощ в острия стадий на заболяването /няколко седмици/. Според вещото лице получените от ищецът увреждания са в пряка причинно-следствена връзка с претърпяното ПТП. Посочената сума е потребителска такса за проведеното лечение.

В съдебно заседание вещото лице допълва, че в случая няма дислокации на черепните кости и за това няма деформитети по главата /няма видими деформации/. Пострадалият не е могъл да фиксира точно времето на загуба на съзнанието. Има загуба за спомен за случилото се, за неконтактност и за неадекватност в момента на произшествието. При този вид фрактура е логично да е увреден слуховия нерв и слухово вестибуларния нерв, но увреждането на слуха на дясното ухо може да се определи с т.нар. аудиометрия.

Пострадалият няма спомен за случилото се  за около поне 30 минути, но той не може да фиксира точно времето на загуба на съзнанието. Налице е обективизация на черепно-мозъчната травма. Има мозъчен кръвоизлив, който е описан в лява голяма мозъчна хемисфера, фронто-базално, т.е в основата на челната област, който във времето никога няма да бъде заличен. Ще остане да персистира като дефект в мозъчната тъкан, поради което е възможно от време на време промени в равновесието. Нуждата от чужда помощ е била необходима, докато ищецът е бил в болница. Няма данни обективизиращи последващото му състояние, изразяващо се амбулаторни листове, в консултативни прегледи, т.е в едно наблюдение в подострия и хроничен стадий. Нуждата от чужда помощ, в острия период, при мозъчен кръвоизлив     при който настъпва резорбция е около 20 дена. През този период болния трябва да е фиксиран, да бъде залежан, т.е той да няма физически и психически усилия, за да може излялата се кръв при този кръвоизлив да се резорбира. Всичко е много индивидуално и зависи от големината на травмата, от състоянието на мозъчните кръвоносни съдове. По повод преживения преди години белодробен емболизъм от пострадалия, при което настъпва запушване на белодробна артерия и дихателна недостатъчност, същия приема противосъсирващи или антикоагуланти. Това има отношение до някъде  към повишената пропускливост на мозъчните кръвоносни съдове и към по-лесния начин на възникване на хеморагии или на кръвоизливи.

Ищецът продължава да се оплаква от уморяемост и от неловките движения на дясната ръка. В острия стадий, когато той е имал оток, поради счупването на третата метакарпална кост е била нарушена хватателната сила, поради скъсяване на сухожилията и на меките тъкани. Това има връзка с пораженията на централната нервна система, защото е периферна увреда. На ръката са останали само белезите от операцията, като има дискретна асиметрия. Вегитативни нарушения ще останат, промени в цвета, като при всеки следоперативен период. Дефектът в мозъка няма да бъде възстановен. На мястото на кръвоизлива винаги ще съществува, т.нар. постконтузионен дефект, който най-често се изразява в киста, която замества мозъчната хеморагия.

            В хода на съдебното производство беше изготвена и съдебна -автотехническа експертиза, която установява, че произшествието е протекло в гр. Габрово, бул. „Могильов“ № 76, намиращ след пешеходната пътека на булеварда, за посока към кв. Трендафил. Пътният участък е прав, с низходящ надлъжен наклон към кв. Трендафил с големина 4,5%. Платното за движение на бул. „Могильов“ е двупосочна организация на движение, с по едно платно за движение във всяка посока, като всяко платно и е с по две ленти за движение. Платната да движение са разделение с двойна непрекъсната разделителна линия, тип „М2“, а лентите в платната  - с единична непрекъсната линия тип „М1“ за платното за движение към центъра на града. Общата ширина на платното за движение измерена 13,15 метра. Платното за движение към кв. Трендафила е с шрина6,65 м, с ширина на дясната лента 3,60 м, а на лявата 3,05 м.от двете страни на платното за движение са изградени тротоари.

            Наличните данни по делото са определили осъществяване на произшествието при попътно движение на двете превозни средства – автобус и велосипед. Автобусът се е движил пред велосипедиста, като намалява скоростта си на движение, при достигане на пешеходната пътека. Указаното от водача на автобуса намаляване на скоростта, почти до нула е достоверно, с оглед на оформянето на изкуствената неравност с по-голяма от пешеходната пътека дължина и във вертикално направление на две нива. Велосипедистът се е движил със скорост по-голяма от тази на автобуса, като след преминаването на последния на пешеходната пътека и изкуствената неравност, достига автобуса в зоната на задна лява част. Характерът и мястото на уврежданията на автобуса и пострадалия, и вида на велосипеда са определили еднозначно, че се осъществяват два последователни удара по отношение на автобуса.  При първия удар е увредена дясната ръка на велосипедиста и стъклото на блока светлини. Ударната сила, възникнала при този удар предизвиква завъртане на кормилото в посока на часовата стрелка, което в началния момент предизвиква попадането на дясната страна на главата на велосипедиста в зоната на страничната задна лява колонка на купето на автобуса, в зоната на страничната задна лява колонка на купето на автобуса, в зоната на установеното втрапяне – осъществява се втори удар за автобуса.

            Между велосипеда и автобуса не се осъществява пряк контакт. По своя характер ударите на ръката и главата на велосипедиста са приплъзващи, без активен контакт в направление на масовия център на тялото. Възникналите ударни сили при описаните контакти на велосипедиста с автобуса, предизвикват процеса на намален етап на загуба на устойчиво движение, с отклоняване на велосипеда с велосипедиста на ляво. В процеса на това движение се осъществява отделяне на велосипедиста от велосипеда, фаза на летеж за велосипедиста и велосипеда и след падането им на платното за движение, процес на плъзгане и търкаляне до местата на установяването им. С оглед на движението по наклон надолу може да се счита, от края на удара /удара на главата/ до отделянето на велосипедиста от велосипеда нямаме загуба на скорост.

            Автобусът, от положението му при удара, до спирането изминава разстояние около 6 м. Показанията на водача на автобуса определят, че той е реагирал при възприемане на удара. Разстоянието от 6 м представлява изминатото разстояние от момента на реагиране на водача до спирането. Към края на удара скоростта на автобуса е била 13,1 км/ч.

Начина на осъществяване на контактите между велосипедиста и велосипеда определят характер на приплъзващ удар без активни контакти в направление на масовите центрове на тялото на велосипедиста и велосипеда, а също и на автобуса. Вещото лице като е отчело, че при удара скоростта на автобуса е по-малка, отколкото в края на удара, достоверна е скорост на движение при удара около 13 км/ч. Показанията на водача за начина на преминаване през изкуствената неравност и за включване на скорост определят, че това е и скоростта на автобуса при преминаването през пешеходната пътека, до достигане до мястото на удара.

Двете превозни средства са се движили почти по едно направление, като при удара и в края на удара скоростта на велосипедиста е 29,2 км/ч.

Наличните данни по делото са определили, че осъществяването на произшествието е при попътно движение на двете превозни средства. Автобусът се е движил пред велосипедиста, като намалява скоростта си на движение, при достигане на пешеходната пътека. Указаното от водача на автобуса намаляване на скоростта, почти до нула е достоверно, с оглед на оформянето на изкуствената неравност с по-голяма от пешеходната пътека дължина и във вертикално направление на две нива. Велосипедистът се е движил със скорост по-голяма от тази на автобуса, като след преминаването на последния на пешеходната пътека и изкуствената неравност, достига автобуса в зоната на задна лява част. Обективни данни за движението на велосипеда до достигане на автобуса не са установени. Технически е възможно велосипеда да се е движил до достигане на мястото на удара.

Преди да достигне до зоната на удара, автобусът се е движил в дясната пътна лента, с лява страна на около 0,6 м на дясно от разделителната линия на двете пътни ленти на платното за движение към кв. Трендафил. В процеса на спиране автобусът се отклонява минимално на дясно. Вещото лице е установило, че между велосипеда и автобуса не се осъществява пряк контакт.

Произшествието е протекло в населено място, в светлата част на денонощието. Времето е било сухо и слънчево. Валежът на дъжда е започнал по-късно. Няма данни за наличие на други превозни средства и обекти, които да са ограничавали видимостта между двете превозни средства. Произшествието е протекло при ненамалена и неограничена видимост за водачите. Водачът на автобуса е имал техническа възможност да възприема обекти зад автобуса на двете странични огледала и на огледалото за обратно виждане. С оглед на възможната траектория на движение на велосипедиста е можел да го възприема основно на вътрешното огледало за обратно виждане, а в зависимост от отстоянието между автобуса и велосипедиста предимно на лявото странично огледало. Произшествието е протекло при попътно движение на двете превозни средства, което определя, че осъществяване на процес на спиране от страна автобуса не може да предотврати удара. От техническа гледна точка той не е разполагал с възможност да освободи лентата за движещият се след него велосипедист.

Водачът на велосипеда е разполагал с техническа възможност от достатъчно отстояние да възприеме намаляването на скоростта от страна автобуса при приближаването и преминаването през изкуствената неравност при пешеходната пътека. От достигане до неравността при пешеходната пътека до мястото на удара, автобуса изминава разстояние не по-малко от 22-23 м, за време 6,1-6,4 секунди. При достигане на автобуса до неравността, велосипедиста е бил на разстояние от мястото на удара в рамките на 49,4-51,8 м или на разстояние то задната част на автобуса 21,6-23 метра. Отстоянието на велосипеда до мястото на удара 49,14-51,8 м е напълно достатъчно за намаляване на скоростта на велосипеда до тази на автобуса, както и за пълното спиране на велосипеда.

При преминаването на велосипеда през изкуствената неравност със скоростта на движение от 29,2 км/ч води до нарушаване на устойчивостта на движение на велосипедиста и невъзможност за коригиране траекотията му на движение. Според вещото лице, от техническа гледна точка, причината за настъпване на удара е начина на движение на велосипедиста – не предприемане на действия за намаляване на скоростта на движение на велосипеда и при необходимост спиране, с оглед на възможността за възприемане на движението на намиращия се пред него автобус.

Най-вероятният механизъм на произшествието вещото лице е определил по следния начин: автобусът се е движил нормално разположен в дясната пътна лента. Пешеходната пътека е означена на изкуствена неравност, която е по-широка от пътеката и е „с две нива по височина“. Поради това, водачът на автобуса намалява скоростта на движение, приближавайки се към пешеходната пътека, до около с 13 км/ч. Към тези моменти, в същата посока се движи велосипедиста Б.Г., управлявайки велосипед с неустановена марка, с монтиран двигател с вътрешно горене. При достигане на автобуса до неравността, велосипедиста е бил на разстояние от мястото на последвалия удар в рамките на 49,4-51,8 м или на разстояние от задната част на автобуса 21,6-23 метра. Автобусът преминава неравността и продължава със скоростта си от около 13 км/ч, но велосипедиста не намалява скоростта си на движение, преминава неравността със скорост 29-30 км/ч. Най-вероятно велосипедиста е предприел маневра за изпреварване на автобуса, загубва частично устойчивостта си, не осигурява достатъчна странична дистанция за преминаване покрай лявата задна ъглова част на автобуса и осъществява първи удар с дясната ръка на велосипедиста. Ударната сила предизвиква завъртане на кормилото в посока на часовата стрелка, което в началния момент предизвиква попадането на дясната страна на главата на велосипедиста в зоната на страничната задна лява колонка на купето на автобуса, в зоната на установеното втрапяване – осъществява се втори удар за автобуса. Между велосипеда и автобуса не се осъществява пряк контакт. По своя характер ударите на ръката и главата на велосипедиста са приплъзващи, без активен контакт в направление на масовия център на тялото. В следствие на удара, велосипедистът се е отделил от велосипеда и след падането им на платното за движение, в процеса на плъзгане и търкаляне са достигнали до местата на установяването им. При осъществяване на удара, водачът на автобуса реагира за спиране и го спира в мястото, където е установен при огледа.

Велосипедът е иззет при огледа, като в досъдебното производство не е извършван оглед. Не са налице данни за техническа неизправност на велосипеда. От данните по делото  се установило, че спирачната система е функционирала нормално. По делото няма данни велосипедистът да е бил със светлоотрозителна жилетка или каска, което няма връзка с неговата реакция и правилно възприемане и оценка на ситуацията.

В съдебно заседание, вещото лице отговаря на поставените му въпроси и уточнява, че обикновено един такъв велосипед тежи около 15 кг. Видимо от приложените снимки, същият е оборудван с ръчни спирачки- две на брой, действащи чрез странични спирачни накладки, към джантите на гумите на предното и задното колело. Контактът между задна лява ъглова част на автобуса и на велосипедиста се осъществява на разстояние не повече от 8-10 метра след преминаване на пешеходната пътека. За това разстояние, с този тип спирачна система велосипедът не може да намали скоростта си на движение. Ако е осъществявал спиране е следвало да се оставят следи, но такива няма. Разстоянието е малко, за да може да измени скоростта. При същинско спиране трябва да има изминато разстояние за реагиране, за сработване на тези спирачни механизми, за достигане на спирачно закъснение. Няма данни автобусът да е бил технически неизправен и да отделя емисии извън нормата, която е необходима да се спазва при движение на този автобус.

Съдът следва да кредитира заключенията на вещите лице, освен с оглед на техните специални знания и квалификация, но така също и с оглед добросъвестността им. Своите  заключение вещите лица са обосновали въз основа на всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, както и допуснатите по делото доказателства, събрани в хода на наказателното производство.

По делото е приложено ДП № ЗМ559/2019 по описа на РУ- Габрово. Същото е образувано, за това че на 26.09.2019 г., около 15,30 ч., в гр. Габрово, на бул. „Могильов“ до № 76, при управление на МПС са нарушени правилата за движение по пътищата и по непредпазливост е причинена средна телесна повреда на водача на велосипед с допълнително монтиран двигател с вътрешно горене Б.В.Г. ***, изразяваща се във фрактура на пръст на дясна ръка, фрактура на черепа и вътречерепен кръвоизлив - престъпление по чл. 343, ал. 1, б.“б“ във вр. чл. 342, ал.1 от НК. За настъпилото пътно-транспортното местопроизшествие на 26.09.2019 г. е съставен протокол за оглед, разпитани са участвалите в произшествието и са събрани множество доказателства. С постановление от 20.07.2020 г., производството е прекратено.

Като доказателства по делото са приети заверени копия на констативен протокол за ПТП с пострадали лица от 26.09.2019 г.; епикриза Хирургия от МБАЛ „Д-р Тота Венкова“ – Габрово; КТ на компютърна томография на глава без контраст; искане за рентгенологично изследване; фактура № ********** от 06.10.2019 г., справка за банкова сметка ***; молба от Б.В.Г. до ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ АД; справка за сключена застраховка ГО. Изискана и приета като доказателство по делото е заверено копие на история на заболяване № 12137 от 26.09.2019 г. на Б.Г. от МБАЛ „Д-р Тота Венкова“ АД – гр. Габрово.

Изискана и приложена по делото е застрахователната преписка по застрахователната полица на ЗАД „ОЗК Застраховане“, в която се намира и отказа за изплащане на застрахователно обезщетение по щета № 0411-530-0003-2019 г., в следствие на ПТП от 26.09.2019 г., доклад по щета № 1, обратна разписка – 2 бр., протокол № 1 от 10.03.2020 г., докладна записка, писмо № 99217/09.01.2020 г., заявление  вх. 0 99147/07.01.2020 г. от Б.Г., писмо изх. № 995531/12.12.2019 г., молба № 995521/10.12.2019 г., пълномощно, констативен протокол от ПТП, епикриза с придружаващите я медицински документи. Приложена е застрахователна полица № BG/23/119000063529 сключена между ЗАД „ОЗК Застраховане“ и Общински пътнически транспорт  ЕООД, която е действала към момента на произшествието.

По настоящото производство са събрани гласни доказателства, чрез разпита на свидетелите: С.Л.С., М.Ф.Б.и Н.Д.Д.

От показанията на св. Св. С., водачът на автобуса, се установява, че си спомня за произшествието, тъй като е изпълнявал линия ОББ - Младост. Същото е станала на бул. „Могильов“ , след ресторант „Мадлен“, посока магазин „Лидл“, около ДГ „Мики Маус“, на пешеходната пътека. При спускане от „Мадлен“, на пешеходната пътека, свидетелят е започнал да намалява скоростта и почти е бил спрял, защото е висока пешеходната пътека. Изчакал е да минат първите колелета, вторите са паднали и при включване на втора скорост е усетил удар отзад. Ударил го е велосипед с монтиран двигател, управляван от мъж, който е паднал почти на средата на осевата линия. Извикал е „Бърза помощ“. Ударът е бил отзад, от лявата страна, където са стоповете и мигачите. Свидетелят е шофирал в дясната лента посока „Лидл“. Когато е станал ударът не е видял къде се движи велосипедистът. Нямал е каска и светлини. Ударът е станал на около един метър след пешеходната пътека.  До момента на ПТП-то времето е било хубаво, слънчево, сухо. Движението не е било натоварено. След ударът е слязъл  и е видял, че стопът е счупен от лявата страна и се вижда вдлъбнатинка в лявата част. След като е слязъл е видял велосипеда. Имало е разлят бензин и масло по пътя. Не е местил автобуса след удара. Спрял е директно, след като е натиснал спирачките, защото се е движил много бавно. Автобусът е бил оборудван с две странични огледала и едно задно. Няма затъмнение на стъклата. След като е минал пешеходната пътека е продължил само в дясната лента, не се е отклонявал в ляво. Не е бил привличан като обвиняем.

Св. Б., която е майка на ищеца, е видяла сина си в болницата, след катастрофата. Пострадалият е плачел и не можел да говори. Ухото му е било пълно с кръв. Разбрала е, че черепа му е пукнат и дясната ръка е сцепена – от пръстите навътре до китката. Това му била активната ръка, с която си служил. Около десет дена е бил в болницата и обслужван на подлога. Била е при него през цялото време. Готвела в къщи и му е носила храна в болницата. Там го е обтривала, преобличала и сменяла възглавниците, защото постоянно е кървял. Към края е започнал с тях да ходи до тоалетна. В къщи грижите са продължили. Обособили са една стая само за него, в която е бил три месеца. Жена му и шест годишният им син са бил в апартамента им, а той е останал при свидетелката, за да може да се грижи за него и защото не е понасял шум, светлина и нощем се е събуждал. Намирала го е седнал да плаче, че вече е инвалид. Не можел да се примири с това, което му се е случило. Работел е с железа в арматурен цех. Оплаквал се от главоболие. С дясната ръка не можел да работи. След катастрофата не е управлявал мотопеда. Преди инцидента е бил весел, събирал се е с приятели, играел си е с детето, общувал е. Сега станал затворен човек и не може да работи предишната си работа. Не помни катастрофата. Има белег на ръката и на главата, където си личат шевовете. На главата отпред „лекичко“ има цепнатина. Притеснявал се от тези белези. Има проблем със слуха, не чува добре с дясното ухо, това което е било пълно с кръв. Все още живее с тях. Сега е и със съпругата си и детето. Станал е по-нервен, по-сприхав и не му се занимава с детските неща. Преди са си играли с детето, а сега по не е в състояние да се грижи за него.

От показанията на св. Н.Д.– тъща на ищеца се установява, че същата е го е видяла след като е излязъл от болницата. Там не е ходила, защото е гледала и внучето. В началото е бил доста зле, привързана ръка, глава. Казвал е, че изпитва много болки, а като са махнали превръзката е видяла раната – дълбока, грозна и неприятна. При натоварване му отичали двете ръце. Имал постоянно главоболие и замайване. Не е била постоянно до него. Живеят наблизо и са ходили с „малкия“ да го виждат. Станал нервен, раздразнителен, без доходи, без работа. За него се е грижила основно майка му, дъщеря й след работа е ходила да й помага в грижите. Преди инцидента бил общителен, нормален човек. Оплаквал се от главоболие и отичане на ръката. На ръката има белег.

При така установената по делото фактическа обстановка от правна страна съдът намира следното:

Искът по отношение на Б.В.Г. е допустим.

Правното основание на предявените главни искове е по два обективно съединени иска, по чл. 432 от КЗ във вр. чл. 52 вр. чл. 45 и чл. 86 от ЗЗД.

От доказателствата по делото се установява, че на 26.09.2019 г., в гр. Габрово, на бул. „Могильов“ Б.Г. като е управлявал велосипед с монтирал двигател на него е осъществил приплъзващ се удар с движещият се пред него автобус - марка „Форд“, модел „Транзит“, с рег. № ЕВ 5932 АВ, управляван от св. С.. При удара, ищецът пада от велосипеда и получава травми, изразяващи се в фрактура на пръст на дясна ръка, фрактура на черепа и вътречерепен кръвоизлив. Било е проведено болнично лечение в периода от 26.09.2019 г. до 06.10.2019 г. Бил е приет с диагноза „Счупване на свода на черепа, закрито. Фрактура оса темпоралис мастоиден декстра. В.л. контузум фациси ет капитис. С.А.Х. В.л. контузум манус екстра. Екскорацио крурис билатералис“.

При така изяснената фактическа обстановка предявеният от Б.В.Г. иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за присъждане на застрахователно обезщетение е неоснователен, предвид неосъществяване на всички елементи на фактическия състав, обуславящ ангажирането отговорността на застрахователя за репариране на причинените от застрахования при него деликвент вреди: извършено противоправно деяние от лице, отговорността на което е предмет на валидно застрахователно правоотношение по застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите" с ответното застрахователно дружество, вредоносен резултат – причинени неимуществени и имуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от деянието и вина на извършителя.

С отговора на исковата молба ответникът е оспорил вината на водача С.С. за причиняване на вредоносния резултат. Липсата на влязла в сила присъда по отношение на него задължава настоящия състав да изследва неговата вина. От събраните по делото доказателства се установява, че същият не е имал неправомерни действия. Срещу него не е водено наказателно производство и не е повдигано обвинение. Показанията му, дадени като свидетел по досъдебното производство и в настоящото такова се подкрепят с останалите събрани по делото доказателства. Като водач на застрахованото при ответника МПС, С. е установил, че на дата 26.09.2019 г. се е движил в дясната лента на пътното платно. Непосредствено преди ПТП-то, автобусът преминава легнал полицай с пешеходна пътека върху него, като намалява скоростта и почти спира. След преминаване на задните гуми по неравността, на метър от пешеходната пътека, усеща удар в задната лява част на управляваното от него МПС.

В заключението си вещото лице подробно описва механизма на осъществяване на ПТП-то и взема становище, че водачът на автобуса е имал техническа възможност да възприема обекти зад автобуса на двете странични огледала и на огледалото за обратно виждане. В същото време, водачът не е имал техническа възможност да възприеме и оцени траекторията на велосипедиста, да измести автобуса и да освободи полосата на движение на велосипедиста, в случай че го възприеме и оцени направлението на движението му.

За разлика от св. С., ищецът е разполагал с техническа възможност от достатъчно разстояние за възприеме намаляването на скоростта от страна на автобуса при преминаването му през изкуствената неравност при пешеходната пътека. Изчислено е, че автобусът се е движил със скорост 13 км/ч в момента на удара, а велосипедистът със скорост от 29,2 км/ч при преминаване през изкуствената неравност. Бил е на разстояние от мястото на удара 49,4-51,8 метра, което е напълно достатъчно за намаляване на скоростта на велосипеда до тази на автобуса, както и за напълното спиране на велосипеда. Със скоростта, с която е преминал през легналия полицай върху който се намира пешеходната пътека е довело до загуба на устойчивост на движение и невъзможност за коригиране на траекторията му на движение. При своевременно намаляване на скоростта на движение, велосипедиста е имал техническа възможност да осъществи изпреварване на по-бавно движещият се автобус, осигурявайки достатъчна странична дистанция. Пострадалият не е реагирал адекватно на създалата се ситуация на пътя, съответно не е направил правилна оценка.

Водачът на автобуса е можел да възприема на лявото си странично огледало и на вътрешното огледало пострадалия, когато той е влизал в траектория на движение, която го обхваща, но това е ставало от време на време, видно и от показанията му, но не и към момента на произшествието. За разлика от него, ищецът е можел да възприема движението на автобуса във всеки един момент от своето движение от разстояние не по-малко от 100 метра. Още повече, че видимостта на пострадалия не е била нарушена от лоши метеорологични условия или от наличието на концентрация от изгорели газове, излизащи от движещият се пред него автобус. Със своето поведение, ищецът е нарушил правилата на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, като не е избрал скоростта на движение, която да е съобразена с релефа, състоянието на пътя и превозното средство, както и с характера и интензивността на движенето, за да може да спре пред всяко предвидимо препятствие – движещият се пред него автобус с ниска скорост. Бил е длъжен да намали скоростта и в случай на необходимост да спре, когато възникне опасност за движението.

Не се спори по делото, че велосипедистът е бил без каска и светлоотразителна жилетка.

            По делото безспорно е установено, чрез проверка за сключена застраховка „Гражданска отговорност“ и приложената по делото застрахователна полица № BG/23/119000063529, сключена между ЗАД „ОЗК Застраховане“ и Общински пътнически транспорт  ЕООД, че към датата на ПТП е имало валидно сключена застраховка, по силата на която застрахователят е поел задължението да обезпечи деликтната отговорност на водачите, причинили вреди на трети лица, при управлението на застрахованото МПС – тип: автобус, марка „Форд“, модел „Транзит“, с рег. № ЕВ 5932 АВ.

Отговорността на застрахователя по чл. 432 от КЗ включва наличието на сложния фактически състав на деликтната отговорност и специалната предпоставка по чл. 380, ал. 1 от КЗ – писмена застрахователна претенция до застрахователя. Установи се, че не са налице елементите на фактическия състав на деликта, който представя сложен юридически факт, елементите на който са деяние, противоправност на деянието, вреда, причинна връзка между деянието и вредата, вина. Съдът не изследва останалите елементи, тъй като липсата на един от тях не осъществява състава на непозволеното увреждане.

Във връзка с горното, предявения иск следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан.

С оглед на отхвърляне на иска за неимуществените вреди в следствие на претърпяното от ищеца пътно транспортно произшествие не се дължи произнасяне по претендираните от него имуществени вреди в размер на 52,20 лв., които представляват разходи за потребителска такса по повод проведеното му лечение във връзка с получените увреждания при произшествието.

По отношение на разноските.

Поради отхвърлянето на предявения иск ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответното застрахователно дружество по представения списък на разноските, договор за правна защита и съдействие и фактура сумата от 5870,00 лв., от които 5040,00 лв. с ДДС – платено адвокатско възнаграждение; 300,00 лв. – платени за депозит за изготвяне на СМЕ; 500,00 лв. – платени за депозит за изготвяне на САТЕ и 30,00 лв. – депозит за призоваване на свидетел.

Съдът взе предвид направеното възражение за прекомерност на адвокатския хонорар, но счита същото за неоснователно. Възнаграждението е определено съобразно цената на предявениея иск, който е в размер на 130 052,20 лв. и съгласно чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения възлиза на 4957,25 лв. Дължимия ДДС върху тази сума е в размер на 991,45 лв. или общо 5948,70 лв., която сума надвишава претендираната от 5 040,00 лв.

            Водим от гореизложеното, съдът

 

                                                           Р  Е Ш  И :

 

            ОТХВЪРЛЯ предявения от Б.В.Г., ЕГН ********** с адрес *** против ЗАД „ОЗК Застраховане“, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление в гр. София, район Възраждане, ул. "Света София" № 7, ет. 5 иск за заплащане на неимуществени  и имуществени вреди, в следствие на претърпяното от него ПТП в размер на 130 052,20 лв. /сто и тридесет хиляди и петдесет и два лева и 20 ст./, като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА Б.В.Г., ЕГН ********** с адрес *** да заплати на ЗАД „ОЗК Застраховане“, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление в гр. София, район Възраждане, ул. "Света София" № 7, ет. 5 сумата от 5870,00 лв. /пет хиляди осемстотин и седемдесет лева/ - разноски по делото, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.

           

Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред Апелативен съд – гр. Велико Търново.

 

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: