№ 1214
гр. София, 27.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЗОРНИЦА ИВ. ТОДОРОВА
при участието на секретаря КОЯ Н. КРЪСТЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско дело
№ 20221110151938 по описа за 2022 година
Предявени са от ищеца П. П. М., ЕГН **********, със съдебен адрес:
*************, срещу ответника „Вива Кредит“ ООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: ************ представлявано от Д.а Димитрова, установителни
искове с правно основание чл. 124 ГПК, вр. чл.26 , ал. 1, пр.1, 2 и 3 ЗЗД и чл. 146,
ал. 1, вр. чл. 143 ЗЗП за прогласяване нищожността на клаузата на чл. 1, ал. 3 от
договор за кредит от 30.10.2020 г., предвиждаща заплащането на такса за експресно
разглеждане и клаузата на чл. 4, ал. 2, предвиждаща заплащането на неустойка, като
противоречащи на закона, евентуално на добрите нрави, евентуално като заобикалящи
закона и евентуално поради това, че са неравноправни клаузи, както и осъдителен иск с
правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати сумата
от 591,38 лв., недължимо платена по нищожна клауза на чл. 1, ал. 3 от договор за
кредит от 30.10.2020 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба – 26.09.2022 г. до окончателното плащане, и сумата от 195,72 лв., недължимо
платена неустойка по чл. 4, ал. 2 от договор за кредит от 30.10.2020 г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 26.09.2022 г. до
окончателното плащане.
Ищецът П. П. М. извежда съдебно предявените субективни права при
твърдения, че с ответника са сключили Договор за паричен заем от 30.10.2020 г., по
силата на който са й предоставени в собственост заемни средства в размер на 1000 лв.,
при лихвен процент 40,32 % и ГПР 49,37 %. В чл. 4, ал. 2 от договора е предвидено
заплащането на неустойка в размер на 419,40 лв., а в чл. 1, ал. 3 е предвидено
заплащането на такса за експресно разглеждане на искането за заем. Твърди, че на
20.04.2021 г. дължимите суми по кредита били погасени изцяло, като ищцата
заплатила такса за експресно разглеждане в размер на 100 лв. и неустойка в размер на
100 лв. Поддържа, че така уговорената неустоечна клауза, както и клаузата,
предвиждаща дължимостта на такса за експресно разглеждане са нищожни, поради
противоречието им с чл. 10а, чл.11, чл. 19, ал. 4, с добрите нрави, поради това, че се
заобикаля изискванията ЗПК, както и поради неравноправния им характер.
В хода на делото ищецът е направил искане за увеличение на размера на
предявените осъдителни искове до размер на 591,38 лв., платена сума по нищожна
1
клауза, предвиждаща заплащането на такса за експресно разглеждане на искането за
предоставяне на заем, и до размера на 195,72 лв., платена сума по нищожна клауза,
предвиждаща заплащането на неустойка за непредоставено обезпечение, което
увеличени на предявените искове е допуснато с определение на съда, обективирано в
протокол от проведеното на 18.01.2023 г. съдебно заседание.
Ответникът „Вива Кредит“ ООД в срока по чл. 131 от ГПК е подал отговор на
исковата молба, с който ответникът оспорва иска. Признава, че между страните е бил
сключен договор за кредит, въз основа на който на ищеца е предоставен заем в размер
на 1000 лв., както и че е извършено предсрочно погасяване на задълженията, като са
погасени 1000 лв. главница, 177,38 лв. договорна лихва, 195,72 лв. неустойка, 591,38
лв. такса експресно разглеждане на документи и 20 лв. разходи за събиране на вземане.
Излага съображения, че процесната неустоечна клауза е действителна, тъй като
кредитополучателят е знаел предварително за задължението да представи обезпечение,
имал е възможност да избере едно измежду две обезпечения и от друга страна е имал
право да се откаже от договора в 14-дневен срок. Излага съображения, че поемайки по-
голям риск кредиторът има право да поставя изисквания за обезпечаване на кредита по
своя преценка, а в случай, че кредитополучателят не може да ги осигури, има право да
не подписва договора. Излага съображения, че неустойката не е компонент на ГПР. По
отношение на дължимата такса за експресно разглеждане излага съображения, че
кредитополучателят е имал право да избере дали да се разгледа веднага искането му за
кредит срещу съответната такса, или да изчака 10 дни за разглеждането му. Сочи също
така, че предвидената такса е такава за допълнителна услуга, както и, че същата е
включена по искане на клиента, следователно не е едностранно заложена от кредитора.
Поради изложеното моли предявените искове да бъдат отхвърлени.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по
делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
Между страните не е спорно, а това се установява и от представения по делото
Договор за ***********, че на 30.10.2022 г. страните са сключили договор за
потребителски кредит, въз основа на който на ищеца е предоставен кредит в размер на
1000 лв., със срок на погасяване до 24.12.2021 г., размер на погасителна вноска с
включена в нея така за експресно разглеждане 62,90 лв., платим на 30 погасителни
вноски, с уговорена годишна лихва 40,32 %, ГПР 49,37 % и общо задължение 1887 лв.
В чл. 1, ал. 3 от договора е предвидено, че за извършената от кредитора услуга
по експресно разглеждане на заявката за паричен заем, заемодателят дължи такса за
експресно разглеждане на документи за отпускане на паричен заем в размер на 628,80
лв.
В чл. 4, ал. 1 от договора страните са уговорили, че заемателят се задължава в
срок от три дни, считано от датата на усвояване на сумата по кредита да предостави на
кредитора едно от следните обезпечения: поръчител – физическо лице, което да
отговаря на следните изисквания: да представи служебна бележка от работодател, да е
навършило 21 годишна възраст; да работи по безсрочен трудов договор; да има
минимален стаж при настоящия си работодател 6 месеца и минимален осигурителен
доход в размер на 1000 лв.; през последните 5 години да няма кредитна история в ЦКР
към БНБ или да има кредитна история със статус „период на просрочие от 0 до 30
дни“; да не е поръчител по друг договор за паричен заем и да няма сключен договор за
паричен заем в качеството си на заемател; или банкова гаранция в полза на кредитора
за дължимите суми по договора със срок на валидност 30 дни след крайния срок на
плащане на задълженията по договора. В чл. 4, ал. 2 от Договора страните са
предвидили заплащането на неустойка при неизпълнение на задължението на
кредитополучателя да предостави обезпечение в размер на 419,40 лв., която се дължи
разсрочено заедно с погасителната вноска.
Представена е справка, погасителен план по договора за кредит, информация за
начислени разходи за събиране на просрочени задължения, извършени плащания от
кредитополучателя и информация за погасените задължения по компоненти.
По делото не е спорно, поради което тези факти са отделени като безспорни и
2
ненуждаещи се от доказване с доклада по чл. 140, ал. 2 ГПК, а именно, че по
процесния договор за кредит ищецът е погасил предсрочно задължението, като са
платени 1000 лв. главница, 177,38 лв. договорна лихва, 195,72 лв. неустойка, 591,38 лв.
такса експресно разглеждане на документи и 20 лв. разходи за събиране на вземане.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните
правни изводи:
Предвид липсата на спор между страните, а и с представените по делото
писмени доказателства, беше доказано, че страните са обвързани от договор за заем,
който несъмнено е потребителски – страни по него са потребител по смисъла на § 13, т.
1 ЗЗП (ищецът е физическо лице, което използва заетата сума за свои лични нужди), и
небанкова финансова институция – търговец по смисъла на § 13, т. 2 ЗЗП. Според
легалната дефиниция, дадена в разпоредба на чл. 9 от ЗПК, въз основа на договора за
потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на
потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна
форма на улеснение за плащане срещу задължение на длъжника-потребител да върне
предоставената парична сума. Доколкото по настоящото дело не се твърди и не е
доказано сумата по предоставения заем да е използвана за свързани с професионалната
и търговска дейност на кредитополучателя, то следва да се приеме, че средствата,
предоставени по договора за заем (кредит) са използвани за цели, извън професионална
и търговска дейност на потребителите, а представеният по делото договор за заем е по
правната си същност договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 от ЗПК.
Поради това процесният договор се подчинява на правилата на Закон за
потребителския кредит и на чл. 143 – 147б ЗЗП, в това число и забраната за
неравноправни клаузи, за наличието на които съдът следи служебно.
По предявения иск за прогласяване на нищожност на клаузата на чл. 1, ал. 3 от
договор за кредит от 30.10.2020 г., предвиждаща заплащането на такса за експресно
разглеждане, съдът намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 10а, ал. 1 от ЗПК, кредиторът може да събира от
потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за
потребителски кредит, а според ал. 2 на същата разпоредба кредиторът не може да
изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и
управление на кредита. Според дефиницията, дадена в чл. 1, ал. 3 от договора за заем
на посочената такса, същата представлява такса за предоставяне за извършената от
кредитора услуга по експресно разглеждане на заявката за паричен заем. От така
заложената дефиниция на процесната такса може да се направи несъмнен извод, че
разглеждането на заявка за отпускане кредит, като начален етап от сключването на
договора представлява дейност по усвояването на кредита и не би могла да се подведе
под дефиницията за „допълнителни услуги“ по смисъла на чл. 10а, ал.1 от ЗПК, за
която дейност е предоставена законова възможност кредитодателят да събира
допълнителни такси. Нормата на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК е от императивен порядък,
поради което същата не може да бъде дерогирана от страните по договора, а от друга
страна наличието на клаузи от договора, които са в противоречие с императивните й
предписания, то същите се явяват нищожни поради противоречие със закона.
От друга страна, таксата за експресно разглеждане по съществото си
представлява разход по кредита, който следва да бъде включен при изчисляването на
годишния процент на разходите – индикатор за общото оскъпяване на кредита – чл. 19,
ал. 1 и 2 ЗПК. Този извод следва от дефиницията на понятието „общ разход по кредита
за потребителя“, съдържаща се в § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, според която това са всички
разходи по кредита, включително лихви, комисионни, такси, възнаграждения за
кредитни посредници и всички други разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора, и които потребителят трябва да
заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за
кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите,
когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и
условия; общият разход по кредита за потребителя не включва нотариални такси.
3
Съгласно чл. 19, ал. 4 ЗПК, годишният процент на разходите не може да бъде по-висок
от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове или във
валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България
(основен лихвен процент – 0.1 %, плюс 10 %), което означава, че лихвите и разходите
по кредита не могат да надхвърлят 50 % от взетата сума. Клаузи в договор,
надвишаващи определените по ал. 4, са нищожни по аргумент от чл. 19, ал. 5 ЗПК. В
договора е посочено, че размерът на ГПР по кредита е 49,9 %, а съгласно дефиницията
на ГПР в общите условия към договора в него не се включват разходите по
допълнителни незадължителни услуги, към които се числи и процесната. Така
включвайки таксата за екпресно разглеждане на заявката към приложимия по договора
размер на ГПР несъмнено води до превишение на посоченото ограничение в размера
на ГПР - 385 %, поради което клаузите, с които то е уговорено са нищожни на
основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.
По предявения иск за прогласяване на нищожност на клаузата на чл. 4, ал. 2, от
договор за кредит от 30.10.2020 г., предвиждаща заплащането на неустойка за
неизпълнение на задължението на заемателя да представи обезпечение, съдът намира
следното:
Предоставянето на обезпечение само по себе си обезпечава изпълнението на
главното задължение на кредитополучателя, а именно да върне заетата сума в
уговорените срокове и в случай на неизпълнение, в зависимост от предоставеното
обезпечение, кредиторът да може да предприеме принудително изпълнение срещу
поръчителите. В общия случай, предоставянето на обезпечение е условие за сключване
на договора, респективно при непредоставянето му от страна на кредитополучателят,
кредиторът не би предоставил заемната сума или ако я предостави, това ще се отрази
на размера на уговорената лихва – към повишаването й. В случая обаче, задължението
за предоставянето на обезпечение е уговорено след сключването на договора за заем,
след като заемната сума е предоставена на кредитополучателя. Това е така, защото
кредиторът при сключването на договора е бил наясно, че обезпечение няма да бъде
предоставено. Освен това, изхождайки от характера на неустойката – да обезщети
изправната страна за претърпените вреди, без да се налага същите да бъдат
установявани по размер, на практика от непредоставянето на обезпечение не може да
настъпи вреда, доколкото обезпечението представлява допълнителна гаранция за
изпълнение на едно парично задължение. Вреди могат да настъпят от неизпълнението
на главното задължение на кредитополучателя да върне заетата сума. Липсата на
обезпечение не представлява вреда, а е фактор свързан с кредитния риск. За това
непредставянето на обезпечение не може да се санкционира с неустойка. Неустойка за
неизпълнение на акцесорно задължение, което не е свързано пряко с претърпените
вреди, е типичен пример за неустойка, която излиза извън присъщите си функции и
цели единствено постигането на неоснователно обогатяване. Според т.3 от
Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. на ВКС по тълк. дело № 1/2009 г., ОСТК,
нищожна, поради накърняване на добрите нрави, е тази клауза за неустойка, уговорена
извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. В същото
решение като критерии при преценката на съда дали дадена неустоечна клауза е
нищожна, поради противоречие на добрите нрави, са заложени: 1) естеството им на
парични или на непарични и размерът на задълженията, изпълнението на които се
обезпечава с неустойка; 2) дали изпълнението на задължението е обезпечено с други
правни способи-поръчителство, залог, ипотека и др.; 3) вид на уговорената неустойка
(компенсаторна или мораторна) и вида на неизпълнение на задължението - съществено
или за незначителна негова част; 4) съотношението между размера на уговорената
неустойка и очакваните от неизпълнение на задължението вреди, като изброяването е
примерно. В този смисъл, уговорената в чл. 4, ал. 2 от договора неустойка не
обезпечава парично задължение, а както бе посочено по-горе представлява цената,
която кредитополучателят следва да плати поради повишения кредитен риск за
кредитополучателя. И по-горе бе изложено, че вреди от непредоставянето на
обезпечението не може да има, още повече към момента на сключване на договора
(към този момент съдът дължи преценка на посочените критерии), когато
кредитополучателят не е бил в неизпълнение на главното задължение на кредитора.
4
Съобразявайки размера на уговорената неустойка размера на предоставения кредит,
както и с условията по кредита, а именно размера на ГПР, следва, че кредиторът във
всички случаи ще се обогати неоснователно с размера на уговорената неустойка.
Поради всичко изложено, съдът намира, че неустоечната клауза за непредоставено от
заемателя обезпечение е нищожна поради противоречието й с добрите нрави.
По иска по чл. 55 ЗЗД, съдът намира следното:
Предвид извода на съда за нищожност на клаузата, предвиждаща заплащането
такса за експресно разглеждане на искането за предоставяне на заем, както и на
клаузата, предвижаща заплащането за неустойка за непредоставено обезпечение,
престираното въз основа на тези клаузи подлежи на връщане при начална липса на
основание. Между страните не е спорно, а това се установи и от представената от
ответника справка, че ищецът е заплатил по дължимата такса за експресно разглеждане
на искането за заем сумата от 591,38 лв., а за начислената на основание чл. 4, ал. 2 от
договора неустойка сумата от 195,72 лв. Въз основа на изложеното предявените искове
с правно основание чл. 55, ал.1, пр. 1 следва да бъдат уважени изцяло.
При този изход на спора право на разноски има само ищецът, който е направил
своевременно искане за присъждане на адвокатско възнаграждение в полза на адв. Д.
В. М. за предоставената от него безплатна права помощ. Съдът като взе предвид
фактическата и правна сложност на делото, броя и цената на предявените искове
намира, че на процесуалният представител на ищеца следва да се присъди адвокатско
възнаграждение в минимален размер, съгласно Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения в редакцията към момента на
сключване на договора, а именно 600 лв. (300 лв. за предявените искове за нищожност
на клаузи в договора за заем и 300 лв. на предявения иск с правно основание чл. 55,
ал.1, пр.1 ЗЗД).
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНА на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД
клаузата на клаузата на чл. 1, ал. 3 от Договор за паричен ************ г.,
предвиждаща заплащането на такса за експресно разглеждане, по предявените от
ищеца П. П. М., ЕГН **********, със съдебен адрес: *************, срещу ответника
„Вива Кредит“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
************ искове.
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНА на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД
клаузата на клаузата на чл. 4, ал. 2 от Договор за паричен ************ г.,
предвиждаща заплащането на неустойка за неизпълнение на задължение на заемателя
да предостави обезпечение, по предявените от ищеца П. П. М., ЕГН **********, със
съдебен адрес: *************, срещу ответника „Вива Кредит“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: ************ искове.
ОСЪЖДА „Вива Кредит“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ж.к. „Люлин 7“, бул. „Джавахарал Неру“ № 28, бл. АТЦ
„Силвър Център“, ет. 2, офис 73Г да заплати на П. П. М. , ЕГН **********, със
съдебен адрес: *************, на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, сумата 591,38 лв.,
платена такса за експресно разглеждане по нищожна клауза на чл. 1, ал. 3 от Договор
за паричен ************ г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба – 26.09.2022 г. до окончателното плащане, и сумата 195,72 лв., платена
неустойка по нищожна клауза на чл. 4, ал. 2 от Договор за паричен ************ г.,
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 26.09.2022 г. до
окончателното плащане.
ОСЪЖДА „Вива Кредит“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ж.к. „Люлин 7“, бул. „Джавахарал Неру“ № 28, бл. АТЦ
„Силвър Център“, ет. 2, офис 73Г да заплати на адв. Д. В. М., Адвокатска колегия –
5
Пловдив, с адрес на кантората: гр. Пловдив, бул. „Пещерско шосе“ № 81, ет. 3, ап. Б, на
основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата сумата от 600 лв. – адвокатско
възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6