Р Е Ш Е Н И Е
№ …………./26.03.2018 г., гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД,
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХХХ състав, в
открито съдебно заседание, проведено на осми март през две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: БОРИСЛАВА БОРИСОВА
при
участието на секретаря Албена Янакиева,
като
разгледа докладваното от съдията гр.д. №
17365
по описа за 2017 година на ВРС,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото
е образувано по предявен от „С.Б.” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление:***, срещу „***” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***,
по реда на чл. 422 ГПК иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, да бъде прието за установено в отношенията
между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата 67,37 лв. /шестдесет и
седем лева и тридесет и седем стотинки/, представляваща платена на 09.10.2012
г. при първоначална липса на основание „4-та вноска” по договор за разсрочено
плащане № ДР 10294/25.06.2012 г. на ДИ № **********/23.05.2012 г. на стойност
1344,05 лв., начислена по КП от 21.05.2012 г. след корекция на сметката за ел.
енергия за периода от 24.11.2011 г. – 21.05.2012 г., за обект с клиентски №
********** и абонатен № ********** и
адрес на потребление: ***, с титуляр на партидата К.Н.К., прехвърлено с Договор
за цесия от 09.10.2017 г. на цесионера „С.Б.“ ЕООД,
ЕИК ***, /с предишно име „КНМ Варна“ ЕООД/, за което вземане е издадена Заповед за изпълнение № 8358/10.10.2017 г. по ч.гр.д. № 15369 по описа за 2017 г. на ВРС,
VIII състав.
Твърди
се в исковата молба, че по силата на договор за цесия, сключен на 09.10.2017 г. между цедента К.Н.К. и цесионера „С.Б.“
ЕООД, ЕИК ***, ищецът придобил правата
на кредитор на недължимо платено вземане в посочения размер, за което
ответникът е уведомен по имейл с електронен подпис. Излага се, че цедентът е абонат
на ответното дружество за посочения адрес на потребление на ел. енергия, на
който на 21.05.2012 г. служители на „Е.ОН България Мрежи” АД /с ново
наименование „Енерго-Про Мрежи” АД/ извършили проверка на СТИ и съставили
констативен протокол, въз основа на който ответникът извършил корекция
на сметката на потребителя и начислил
сума за електроенергия по ДИ
№ **********/23.05.2012 г. на стойност 1344,05 лв., заплатена изцяло на ответника. Твърди се, че плащането на процесната сума е извършено с единствения мотив да не бъде
преустановено ел. захранването. Оспорва се съставения констативен протокол за
проверка на СТИ, правомощията на служителите на „Енерго-Про Мрежи” АД, начина и
методиката, по които е начислена сумата. Позовава се на неравноправност на
клаузите на ОУ на ответното дружество, даващи възможност за едностранна
корекция на сметките на потребителите за минал период, по смисъла на чл. 143
ЗЗП, поради което счита същите за нищожни, за като цитира постановена по реда
на чл. 290 ГПК съдебна практика. Излага, че не е установено допълнително
начисленото количество ел. енергия да е реално потребено,
нито наличието на виновно поведение на потребителя, поради което платеното е
недължимо.
За събиране на вземането
си ищецът подал заявление по реда на чл. 410 ГПК за издаване на заповед за
изпълнение, срещу което е подадено възражение от длъжника, поради което за него
се породил правният интерес да предяви настоящия иск. Моли се за уважаване на иска по тези съображения и присъждане на
сторените разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е
депозиран писмен отговор от ответника „***” АД, чрез юрк.
Н. Д., в който предявения иск се оспорва като неоснователен. Признава, че
ответникът е в договорни отношения с цедента по
продажба на ел. енергия за процесния обект на
потребление, за който е издадена фактура № **********/23.05.2012 г., по
разсроченото плащане на която цедентът заплатил
четвърта вноска в размер на сумата 67,37 лв. Твърди, че корекционната
процедура има своето законов основание в облигационното правоотношение между
страните, регулирано от ЗЕ, ПИККЕ и ОУ на ДПЕЕ на „Е.ОН България Продажби“ АД,
одобрени с решение ОУ-061 на ДКЕВР от 07.11.2007 г. Излага се, че в изпълнение
на свое законово и договорно право „Енерго – Про Мрежи” АД е извършило проверка на СТИ на потребителя,
при която е установено, че е прикачен меден проводник към главната захранваща
линия, като по този начин консумираната ел. енергия не се отчита от
електромера. Твърди се, че констативният протокол е съставен при спазване на
изискванията на ОУ и е приложена корекционната
процедура за фикционно изчисление на доставеното
количество ел. енергия по методиката, предвидена в чл. 38, ал. 3, т. 3 от ОУ на
ДПЕЕЕМ. С оглед изложеното, се сочи, че заплатената сума по процесната
фактура представлява дължима от потребителя на основание облигационното
правоотношение между страните цена на ползваната ел. енергия. Моли се за
отхвърляне на предявения иск и се претендират сторените по делото разноски.
След
съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на
страните, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
От приложеното ч.гр.д. № 15369 по описа за
Видно от приложената разписка,
заповедта е връчена на длъжника на 17.10.2017 г. който на 20.10.2017 г. - в
двуседмичния срок по чл. 414, ал. 2 ГПК е депозирал възражение срещу нея. Указанията
на съда за предявяване на иск по реда на чл. 422 ГПК са връчени на заявителя на
30.10.2017 г., който на 14.11.2017 г. - в предвидения в чл. 415, ал. 1 ГПК
едномесечен срок е предявил установителен иск за
съществуване на вземането си.
Не се спори, а и от протокол
за техническа проверка № 23664/21.05.2012 г. се установява че при проверка на
СТИ на адрес: ***, от служители на „Е.ОН България Мрежи” АД е констатирано
наличие на прикачен проводник ПВ 4кв.мм. на главната захранваща линия преди електромерното табло. Протоколът е подписан от служителите,
извършили проверката, и свидетелят А. И. А..
Изготвена е справка № 23664/22.05.2012 г. за корекция на ел. енергия на осн. чл. 38, ал. 3, т. 3 от ОУ на ДПЕЕЕМ, за периода 24.11.2011
г. – 21.05.2012 г., общо 180 дни, въз основа на която е издадено дебитно
известие № **********/23.05.2012 г. за сумата от 1344,05 лв., представляваща
цена на консумирана ел. енергия за периода 24.11.2011 г. – 21.05.2012 г.
Със споразумителен протокол № РД 10294/25.06.2012
г. К.Н.К. и ответника са се съгласили
за разсрочване плащането на задълженията за консумирана за ел. енергия,
начислена по кл.№ ********** за периода м.12.2011 г.
– м.05.2012 г., заедно с лихвите, на пет вноски, първата – 67,40 лв., втората,
третата и четвъртата по 67,37 лв. и петата вноска в размер на 67,36 лв.
С доклада по делото е отделено за безспорно, че процесната
сума е заплатена от потребителя в полза на ответника, което се потвърждава и от
приложеното от ответника извлечение за фактури и плащания към 01.12.2017 г.
С договор за прехвърляне на вземания от 09.10.2017 г. К.Н.К.
е цедирал на ищцовото
дружество „С.Б.” ЕООД вземането си към ответника „Е.П.” АД за сумата 67,37 лв.,
представляваща „4-та“ по ред вноска по Договор за разсрочено плащане № ДР
10294/25.06.2012 г., недължимо заплатена в полза на „Е.П.“ АД на 09.10.2012 г.
по фактура № **********/23.05.2012 г. на стойност 1344,05 лв., начислена след
корекция на сметката за потребена електроенергия с
период на корекцията 24.11.2011 г. – 21.05.2012 г. за обект с кл. № ********** и аб.№
**********, с находящ се в ***.
Не се спори, а и от представените по делото уведомление и
пълномощно се установява, че цесията е съобщена на ответника от цедента чрез пълномощника му „С.Б.” ЕООД.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
Предявен е иск по реда
на чл. 422 ГПК за установяване съществуването на вземане с правно основание чл.
55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, за което в полза на ищеца срещу ответника са издадени
заповеди за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 15369 по описа за
С оглед характера на
предявения иск, ищецът следва при условията на пълно и главно доказване, да
установи наличието на имуществено разместване между цедента
и ответника, валиден договор за цесия с предмет исковата сума, уведомяване на
ответника от предишния кредитор за извършеното прехвърляне на вземането.
В тежест на
ответника „***” АД
е да докаже, че в качеството си на доставчик на електроенергия законосъобразно
е коригирал сметката на абоната за електроенергия.
С проекта за доклад,
приет за окончателен, е прието за безспорно установено и ненуждаещо се от
доказване, че е налице валиден договор за продажба на електрическа енергия при
действащи Общи условия на ДПЕЕ и Общи условия на ДПЕЕЕМ /надлежно публикувани и
одобрени от регулаторен орган/, по силата на който цедентът
е клиент на дружеството – ответник в настоящото производство по смисъла на ЗЕ
за описания в исковата молба адрес на потребление, както и че сумата по процесното дебитно известие е начислена вследствие
корекцията на сметката за електроенергия и платена от потребителя на
доставчика.
Спорно е обстоятелството
досежно предпоставките за възникване на право на
ответника служебно да коригира сметките за електроенергия за
минал период от време, каквато е начислената служебно (след корекция)
електроенергия за процесния период.
Правото на
електроразпределителното дружество да изчислява и коригира доставената ел.
енергия, в случаите на констатирано по реда на ОУ неправомерно въздействие
върху средството за търговско измерване и неправомерно присъединяване към електропреносната мрежа, е уредено в чл. 38, ал. 2 ОУ.
С решение № 189/11.04.2011г. по т. д. №39/2010г. на ВКС постановено по реда
на чл.290 от ГПК и съставляващо според разясненията в т.1 от Тълкувателно
решение №1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС задължителна съдебна практика по
смисъла на чл.280, ал.1, т.1 от ГПК, е даден отрицателен отговор на въпроса за
възможността доставчикът да обосновава правото си на едностранна корекция на
клаузи, съдържащи се в приетите от самия него и обвързващи потребителите Общи
условия, като е мотивирано разрешение, че поради неравноправния им характер по
смисъла на чл. 143, т. 6 и т. 18 от ЗЗП подобни клаузи са нищожни по силата на
чл. 146, ал. 1 от ЗЗД и чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, тъй като нарушават основните
принципи за равнопоставеност на страните в
договорното правоотношение и за защита на интересите на потребителите при
търговия с електрическа енергия. Задължителната практика се придържа и към
разбирането, че коригирането на сметките за вече доставена електрическа енергия
само въз основа на обективния факт на констатирано неточно отчитане на доставяната
електроенергия противоречи на регламентирания в чл. 82 от ЗЗД виновен характер
на договорната отговорност и е недопустимо, ако не е доказано виновно поведение
на потребителя, препятствало правилното отчитане. В случаите, когато
отклоненията в показателите на консумираната електрическа енергия се дължат на
неправомерно действие от страна на потребителя, доставчикът на електрическа
енергия следва да установи периода на грешното измерване или неизмерване в
резултат на неправомерното действие на потребителя. В противен случай, без да
се държи сметка за този период или без да се отчете реално консумираната
електрическа енергия, едностранното изчисляване и коригиране на сметките за
електрическа енергия за минал период позволява на доставчика да получи цена за недоставена
от него и неползвана от потребителя електрическа енергия.
Разпоредбата на чл. 38 от Общите условия нарушава основните принципи на равнопоставеност между страните и на защита интересите на
потребителите при търговията с електрическа енергия, тъй като липсва защита на
интереса на потребителите при едностранна корекция на сметките за минал период,
предприета от страна на дружеството – монополист, при неустановен период на
грешно измерване или неизмерване на електрическата енергия.
Поради това, че клаузата на чл. 38 от Общите условия на договорите за
продажба на електрическа енергия приети на основание чл. 98 ЗЕ, противоречи на
принципа на равнопоставеност на страните в
договорното правоотношение, на принципа за защита интересите на потребителите
при търговията с електрическа енергия и на разпоредбата на чл. 82 ЗЗД,
настоящият съдебен състав, съобразявайки се със задължителната съдебна практика,
приема, че така посочената клауза от ОУ е неравноправна по смисъла на чл. 143,
т. 6 и т. 18 ЗЗП и като такава нищожна на основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП и чл.
26, ал. 1 ЗЗД. Поради нищожността на посочената клауза, същата не обвързва
страните и не намира приложение в техните правоотношения.
Тъй като нищожните
клаузи не пораждат правни последици, следва, че както към момента на плащане на
начислената след извършена корекция на сметката сума, така и към момента на
сключване на договора за цесия, е лисвало основание, на което потребителя на
ел. енергия да заплати в полза на ответника тази сума. Изложеното налага
извода, че правото на кредитора да иска връщане на платеното без основание се
поражда към момента на самото плащане и от този момент възниква и задължението
на длъжника да върне получената сума.
След като за потребителя
на ел. енергия е възникнало към момента на заплащане на процесната
сума вземане за връщането й, след прехвърляне на това вземане, обективирано в договора за цесия, същото преминава в патримониума на новия кредитор, което той упражнява с
предявяване на настоящата искова молба. Предмет на процесния
договор за цесия е вземане, произтичащо от плащане, основано на нищожна клауза,
което вземане е възникнало към момента на плащане на процесната
сума без основание. Предвид изложеното, съдът намира за неоснователно
възражението на ответника, че договорът за цесия е нищожен.
Недоказано е и
възражението на ответника за дължимост на процесната сума поради наличие на виновно поведение на
потребителя чрез осъществено неправомерно въздействие върху СТИ, представляващо
неизпълнение на договорните му задължения. От събраните по делото доказателства
не може да се направи извод, че изследваното СТИ е именно отчитащото
доставяната ел. Енергия на обекта на потребление на ищеца, че неправомерното
вмешателство е осъществено от него, респ. че допълнително начисленото количество
ел. енергия се равнява на потребеното, но неотчетено
такова.
С оглед изложеното,
доколкото за ответника не съществува договорно право едностранно да коригира
сметката на потребителя за ел.енергия за минал период, нито регламентирана
изчислителна методика за остойностяване на неотчетеното количество ел. енергия,
и въпреки това същият е получил сумата по извършената корекция, като
потребителят валидно е прехвърлил вземането си на настоящия ищец, съответно
прехвърлянето на вземането - надлежно съобщено на длъжника, то по отношение на
длъжника – ответник в настоящото производство, следва да бъде прието за
установено, че дължи на ищеца вземането, за което е издадена заповедта за
изпълнение по чл. 410 ГПК.
По изложените
съображения предявения иск се явяват основателен и следва да бъде уважен
изцяло.
По разноските:
Съгласно задължителните указания, дадени с т.12 на
Тълкувателно решение № 4/2014 г. по тълк.д.№ 4/2013
г. на ОСГТК на ВКС, съдът, пред който е предявен искът по реда на чл. 422 ГПК,
следва да се произнесе с осъдителен диспозитив по
сторените от страните разноски в заповедното и исковото производство. С оглед изхода на спора
и отправеното искане, на основание чл. 78, ал. 1 на ищеца следва да бъдат
присъдени разноски за заповедното производство в размер на сумата 26,50 лева -
държавна такса с включена такса превод, и 360,00 лв. – платено в брой
адвокатско възнаграждение съгласно представения договор за правна защита и
съдействие № **********/09.10.2017 г. В исковото производство ищецът е доказал
разноски в размер на сумата 26,50 лв. - за държавна такса с включена такса
превод, която следва да му бъде присъдена.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
приема за
установено в отношенията между страните, че „Е.П.” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, дължи на „С.Б.” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, сумата 67,37 лв. /шестдесет и седем лева и
тридесет и седем стотинки/, представляваща „4-та“ по ред вноска, платена на
09.10.2012 г. при първоначална липса на основание по договор за разсрочено
плащане № ДР 10294/25.06.2012 г. на ДИ № **********/23.05.2012 г. на стойност
1344,05 лв., начислена въз основа на КП от 21.05.2012 г. след корекция на
сметката за ел. енергия за периода от 24.11.2011 г. – 21.05.2012 г., за обект с
клиентски № ********** и абонатен №
********** и адрес на потребление: ***, с титуляр на партидата К.Н.К.,
прехвърлено с Договор за цесия от 09.10.2017 г. на цесионера
„С.Б.“ ЕООД, ЕИК ***, /с предишно име „КНМ Варна“ ЕООД/, за което вземане е издадена Заповед за
изпълнение № 8358/10.10.2017 г. по ч.гр.д. № 15369 по
описа за 2017 г. на ВРС, VIII състав, на осн. чл. 422 ГПК, вр.
чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.
осъжда „Е.П.” АД, ЕИК *** със
седалище и адрес на управление ***, да заплати на „С.Б.”ЕООД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление ***, сумата
386,50 лв. /триста осемдесет и шест лева
и петдесет стотинки/, представляваща сторени в заповедното производство разноски, на
осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА „Е.П.” АД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление:***, да заплати на „С.Б.”ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, сумата 26,50
лв. /двадесет и шест лева и петдесет стотинки/, представляваща
сторени в исковото производство разноски, на осн. чл. 78,
ал. 1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: