Решение по дело №5210/2019 на Районен съд - Варна

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

                                              №                       2384/23.12.2019г.

                                             гр.Варна, 23.12.2019 год.

 

                                      В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Варненският районен съд               тридесет и седми състав

На осемнадесети декември                       година две хиляди и деветнадесета

В публичното съдебно заседание в следния състав :

                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ :Пл. Караниколов

Секретар Петранка Петрова,

като разгледа докладваното от Председателя наказателно административен характер дело номер 5210   по описа за две хиляди и деветнадесета година.

        

                                                Р  Е  Ш  И:

ПОТВЪРЖДАВА НП № 447117-F491794/09.07.2019 г. на Началник отдел „Оперативни дейности“- Варна в ЦУ на НАП, с което на  „Д.“ ЕООД, ЕИК ********* е наложено административно наказание  ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на  1000 /хиляда/ лева на основание чл.185 ал.1 от ЗДДС .

ОСЪЖДА „Д.“ ЕООД, ЕИК ********* да заплати на НАП – Варна направени разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 /осемдесет/ лева.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВОС в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвяне на мотивите.

 

 

                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

МОТИВИ: Производството е образувано по жалба на представляващ дружеството срещу  НП на Началник но отдел „Оперативни дейности“- Варна в ЦУ на НАП, издадено на основание чл.53 от ЗАНН.

В жалбата се оспорва приетата от АНО фактическа обстановка като се визира че не са посочени обстоятелствата при което е установено нарушението и доказателствата за извършването му. Сочи се, че бележките от нефискален принтер служели единствено за вътрешно ползване и показвали временното салдо по поръчката а фискален бон се издавал при приключване на поръчката и заплащането й.

Моли съда да отмени атакуваното НП, като незаконосъобразно

В съдебно заседание въззивното дружество, редовно призовано не се явява, не се представлява, не излага позиция по съществото на делото.

Представител на органа, издал НП, ю.к.Ф. се явява и оспорва жалбата. Моли съда да отхвърли депозираната жалба и потвърди НП като правилно и законосъобразно.

 

След преценка на посочените в жалбата доводи на жалбоподателя, както и с оглед събраните доказателства по делото, съдът прие за установено от фактическа страна следното :

На  26.05.2019 год.  служители към ТД на НАП- Варна, между които били св.В. и св.З. посетили кафе-аперитив „Гранде кафе“, находящ се в гр. Варна, ул.“Д-р Головина“ №7, стопанисван от „Д.“ ЕООД, ЕИК *********.

По време на проверката св.В. и св.З. извършили контролна покупка на 1 бр. промоция  кафе+фреш, 1 бр. фреш, 1 бр. лате-капучино  на обща стойност 11.20 лева, за която не бил издаден фискален касов бон от въведения в обекта ЕКАФП. Сумата е била заплатена от св.З.. Бил е  издаден само нефискален бон – Сметка № 9387 в 12:38 часа.

След покупката и нейното заплащане св.В. и св.З., изчакали след което се легитимирали и извършили действия по реализиране на данъчната проверка, като за констатациите бил съставен протокол за извършена проверка.

В хода на тази проверка бил изведен отчет от въведеният в експлоатация в обекта ЕКАФП, от който се установило, че за извършената контролна покупка, не бил издаден касов бон.

На 11.06.2019 год. бил съставен акт за установяване на административно нарушение срещу „Д.“ ЕООД, в съдържанието на който подробно били описани резултатите от извършената проверка. Били посочени обстоятелствата на извършване на нарушението и правната му квалификация. Екземпляр от акта за установяване на административно нарушение бил връчен на представляващ дружеството, който не вписал в  съдържанието му възражения.

Възражения не постъпили  в законоустановения срок.

Впоследствие, на 09.07.2019 год. въз основа на акта било издадено НП, с което търговецът „Д.“ ЕООД, ЕИК *********  в качеството му на лице длъжно да издаде фискален бон и приел плащане без да издаде такъв и било санкционирано за това, че на 26.05.2019 год. при извършена контролна покупка на 1 бр. промоция  кафе+фреш, 1 бр. фреш, 1 бр. лате-капучино  на обща стойност11.20 лева,  не бил издаден фискален касов бон.

На нарушението била дадена правна квалификация по  чл.25 ал.1 т.1 от Наредба № Н - 18/13.12.2006 год. на МФ. За извършеното административно нарушение било наложено административно наказание над минимално предвидения в чл.185 ал.1 от ЗДДС размер.

Горната фактическа обстановка се потвърждава от събраните по делото доказателства – показанията на св.В., св.З. и   писмените  такива,  приложени по АНП и приобщени към доказателствата по делото.

Показанията на св.В. и св.З.  са такива на свидетел - очевидец, които пряко и непосредствено са възприели извършената покупко - продажба и липсата на издаден касов бон от наличния в обекта ЕКАФП. Показанията на св. В. и св. З.   кореспондират с изготвения дневен отчет  и обективираното в констативен протокол ПИП № 0350308/26.05.2019 год..

При проверка на съставения акт за установяване на административно нарушение и издаденото въз основа на него наказателно постановление, съдът констатира, че същите са издадени при спазване на всички срокове и процедури, предвидени в ЗАНН : Акта за установяване на административно нарушение е съставен в тримесечния срок от откриване на нарушителя, съобразно изискването на  чл.34, ал.1 от ЗАНН; спазен е тридневния срок за възражения по АУАН; наказателното постановление е било издадено в тримесечен срок от съставянето на АУАН, т.е. спазен е и предвидения в ЗАНН шестмесечен срок за издаването му. И акта за установяване на административно нарушение и наказателното постановление съдържат реквизитите по чл.42  и  чл.57 от  ЗАНН.

Проверяващите обективно и пълно са изяснили фактическата обстановка, като са събрали безспорни доказателства за извършеното нарушение , като са  извършили контролна покупка и са конкретизирали вида на продадените стоки и тяхната стойност. По АНП са събрани доказателства в подкрепа на твърдяното за извършено административно нарушение. В съдържанието на съставения акт за установяване на административно нарушение се съдържа подробно описание на самото нарушение, както и на обстоятелствата на извършването му. Посочена е и правилната правна квалификация по Наредбата.

Административно наказващият орган правилно е приел, че се касае за нарушение на разпоредбите на Наредба № Н - 18/13.12.2006 год. и ЗДДС и е  издал атакуваното НП, като на база на събраните по преписката доказателства е дал правилна правна квалификация на извършеното нарушение и правилно е определил санкционната норма на чл.185 ал.1 от ЗДДС, която следва да намери приложение.

 

Що се отнася до наведените с жалбата основания за отмяна на наказателното постановление, съдът не споделя същите, предвид на следното:

С жалбата се счита, че фактическата обстановка е неизяснена. Съдът, изхождайки от показанията на св. В. и св.З., които са очевидци на нарушението, както и от писмените доказателства по делото –дневен отчет от ЕКАФП и протокол от извършена проверка, намери, че от всички събрани доказателства се установява именно фактологията, твърдяна от наказващия орган.

За вмененото нарушение ЮЛ жалбоподател е санкционирано по реда на чл.185, ал.1 от ЗДДС, съгласно която разпоредба на лице, което не издаде документ  по  чл. 118, ал. 1,  а  именно не изпълни задължението си да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство, се налага глоба - за физическите лица, които не са търговци, в размер от 100 до 500 лв., или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 500 до 2000 лв. 

     Съгласно чл.83 от ЗАНН,  в предвидените от закона случаи на ЮЛ и ЕТ се налагат имуществени санкции за неизпълнение на задължения към държавата при осъществяване на тяхната дейност, поради което и като е съобразил нормата на чл.185, ал.1 от ЗДДС, административно-наказващият орган правилно е ангажирал  административно - наказателната отговорност на  ЕООД, представлявано от П.А.А..  Законодателят предвижда налагането на този вид наказание по отношение на  юридическите лица и ЕТ, поради което жалбоподателят се явява субект на  вменената му отговорност.

Санкцията е наложена към средния предвиден в закона размер -1000  /хиляда/ лева. Съдът намира, че размерът на санкцията е справедливо определен, като в НП са изложени конкретни мотиви за това. Действително, видно от приложените материали по делото, дружеството е било санкционирано и за други идентични нарушения на Наредба Н-18/2006 г., а именно с НП  с № 394257-F435857/04.01.2019 г. и  НП  с  № 416064-F473016/06.03.2019 г.  с които му са наложени  имуществени санкции  на основание, чл.185, ал.1 от ЗДДС, за нарушение на  25, ал.1, вр. чл.3,  ал.1  от Наредба № Н-18/13.12.2006 г.  на Министъра на финансите.  Горното идва да покаже, че нито издадените НП, нито размерът на наложените с тях санкции, са имали възпиращо въздействие спрямо нарушителя. Горното разкрива завишена обществена опасност на конкретния нарушител, поради което и правилно е отмерен размерът на наложената му имуществена санкция. С конкретната имуществена санкция, към средния размер предвиден в нормата на чл.185 от ЗДДС – 1 000 /хиляда/ лева, биха се постигнали целите на ЗАНН - да бъде превъзпитан нарушителя към спазване на закона.  

 Съдът намира, че настоящия случай не попада под нормата на чл.28 от ЗАНН и в тази връзка преценката на наказващият орган е била правилна. При осъществяването на нарушението не е необходимо да са настъпили вредни последици. Стойността на продажбата, която прочие не е незначителна, не е определяща малозначителността на едно деяние, тъй като с факта на неиздаване на ФКБ се нарушава отчетността, което обосновава и високата обществена опасност на самото нарушение.  По гореизложените съображения, съдът намира, че не е оправдано спрямо конкретното нарушение да намери  приложение  разпоредбата  на  чл.28 от ЗАНН.  

С оглед изхода на делото и на основание  чл. 63, ал.3 от ЗАНН следва на ЦУ на НАП да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер определен в чл.37 от Закона за правната помощ /ЗПП/, съгласно препращащата разпоредба на  чл.63, ал.5 от ЗАНН. Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. В случая за защита по дела по ЗАНН,  чл.27 е от Наредбата за заплащане на правната помощ предвижда възнаграждение от 80 до 120 лева.Производството по делото продължи в едно съдебно заседание, с разпит на двама  свидетели, не е с фактическа или правна сложност поради което следва да се присъди възнаграждение на минимума от 80 лева.

 

Водим от горното, съдът постанови решението си.

 

 

 

 

                                      РАЙОНЕН  СЪДИЯ: