Р Е Ш Е Н И Е № 57
Гр. Разград, 18 април 2023 година
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
РАЗГРАДСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД в публично заседание на четвърти април две хиляди двадесет
и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВА КОВАЛАКОВА-СТОЕВА
при секретаря Ралица
Вълчева и в присъствието на прокурора ….. разгледа докладваното от съдията дело № 302 по
описа за 2022 г. и за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по реда на АПК във вр. чл. 118 КСО.
Образувано е по жалба на „Бруда“ ЕООД, гр. Исперих, обл. Разград против
Решение № 1012-16-261/1 от 14.11.2022 г. на ръководителя на ТП на НОИ -
Разград, с което е потвърдено оспореното пред него Разпореждане № 27 от
17.10.2022 г. на длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от КСО, с което декларираната пред него
злополука от 03.08.2022 г., причинила смъртта на работника С. Ф. Х., е приета
за трудова злополука.
В жалбата и по същество се излагат доводи, че това решение е незаконосъобразно,
тъй като необосновано и неправилно е прието от органите на ТП на НОИ, че
процесната злополука е настъпила по време, във връзка или по повод
изпълняваната от работника дейност или при друга работа, възложена му от
предприятието. Твърди се, че пострадалият самоволно е напуснал обекта в гр.
Исперих, където бил разпределен да работи през деня и в работно време се е заел
на частно да извършва ремонтни дейности по оградата на имота на И. И. А.,
находящ се в с. Д., обл. Р., без знанието и съгласието на неговия работодател. Следователно
в случая не са налице предпоставките на чл. 55, ал. 1 от КСО и настъпилата
злополука не може да се определи като трудова злополука. С оглед на това жалбоподателят,
чрез своя процесуален представител, моли съда да отмени обжалваното решение,
ведно с произтичащите от това законни последици.
Ответникът по жалбата, чрез своя
процесуален представител, заявява, че тя е неоснователна и недоказана и следва
да се отхвърли. Заинтересованите лица, чрез своя процесуален представител,
заявяват, че жалбата е неоснователна и недоказана и молят съда да остави в сила
оспорените административни актове. Претендират и за присъждане на деловодни
разноски.
Разградският административен съд, след
като прецени събраните доказателства, които съобрази с доводите и становището
на страните, приема за установено следното:
Жалбата е допустима, като подадена от
надлежна страна в законоустановения срок по чл. 118 КСО срещу акт, който
подлежи на самостоятелен съдебен контрол. Разгледана по същество тя се явява неоснователна
по следните фактически и правни съображения:
Административното производство е образувано
по повод злополука от 03.08.2022 г., причинила смъртта на С. Ф. Х., работник в
„Бруда“ЕООД, гр. Исперих. Във връзка с този инцидент е назначена комисия, която
е провела разследване, приключило с Протокол № 8/ 28.09.2022г. (л. 27-л. 34). В
него е отразено, че
С. Ф. Х.
е работел в „Бруда“ ЕООД на длъжност “Общ
работник, строителство на сгради”, при условията на 8-часов работен ден, за
неопределен срок, съгласно Трудов договор № 253/
21.03.2019 г. (л. 66) и
Допълнително споразумение № 9/ 01.04.2022 г.
към него (л. 65). Конкретното работно място се определяло от
ръководството на предприятието, в зависимост от възложените за изпълнение
строителни обекти.
На 03.08.2022 г. той, А. Ф. Х. и С. И. М. били разпределени на работа на
строителен обект „Изкуство“, находящ се в гр. Исперих, изграждан от наети лица
на „Бруда“ ЕООД. По обяд и тримата работници отпътували организирано с
автомобил за с. Делчево, обл. Разград, за да излеят бетон на положен куфраж за
основи на ограда на частен имот на И. И. А. – брат на Г. И. А. (управител на
„Бруда“ ЕООД). Бетонът е доставен от бетонния възел с бетонпомпа, собственост
на „Новакови комерс“ ЕООД, гр. Исперих по заявка на „Бруда“, видно от приложеният
Формуляр „Система за производствен контрол“ (л. 62) и Експедиционна бележка
№25712 (л. 63). Около 14:30 часа, при неработеща бетон помпа, се чул силен
трясък. Стрелата на бетон помпата, която била в опънато състояние, се счупила в
основата си и паднала върху С. Х. При удара той получил травми в областта на
главата и починал на място. При изпълнение на възложените СМР работникът бил
без необходимите лични предпазни средства- каска, работно облекло, защитни
обувки и ръкавици.
В съставения протокол за разследване на злополуката са описани редица
нарушения на жалбоподателя, в качеството му на работодател, свързани със
задължението да осигури здравословни и безопасни условия на труд, като са цитирани
и конкретните правила и норми от ЗЗБУТ и подзаконови актове по неговото
приложение.
При тези данни началникът на отдел „КПК“ при ТП на НОИ - гр.Разград на
основание чл. 60, ал. 1 от КСО е издал Разпореждане №27 от 17.10.2022 г., с
което е приел, че злополуката, станала със С. Ф. Х. е трудова злополука по чл. 55, ал. 1
от КСО. Същото е обжалвано по реда на чл. 117 от КСО от работодателя и с процесното
Решение № 1012-16-261/1 от 14.11.2022 г. ръководителят на ТП на НОИ- гр.Разград
го е потвърдил, като е възприел изцяло изложените там констатации. Това решение
е предмет на съдебен контрол в настоящето производство.
Съдът намира, че решението е валиден
административен акт, като постановен от оправомощен орган, в кръга на неговата
материална и териториална компетентност, при спазване на изискванията за форма
и съдържание. В хода на административното производство не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила и норми. Събрани са достатъчно доказателства,
които установяват възприетите фактически основания от административния орган.
Приложени са и съответните на тях законови разпоредби, поради което издаденото
решение е съобразено и с материалния закон.
Легалното определение за „трудова злополука“ се съдържа в разпоредбата на
чл. 55, ал. 1 от КСО. Според нея „трудова злополука”
е всяко внезапно увреждане на здравето станало през време и във връзка или по
повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на
предприятието, когато е причинило временна неработоспособност, трайно намалена
работоспособност или смърт.
Законодателят е въвел кумулативно изискуеми предпоставки, които следва да
са изпълнени, за да се квалифицира една злополука като злополука, а именно: 1.
увреждане на здравето на осигуреното лице; 2. това увреждане да е настъпило
внезапно; 3. увреждането да е причинило неработоспособност или смърт на
пострадалия; 4. наличие на причинна връзка между внезапното увреждане и
настъпилия резултат; 5. увреждането да е станало през време и във връзка или по
повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на
осигурителя; 6. наличие на функционална връзка между настъпилото увреждане на
здравето и условията на труд.
В казуса няма спор между страните, че пострадалият е осигурено лице и че
получените от него увреждания са с внезапен характер, несъвместими със здравето
и живота, поради което са причинили смъртта му.
Спорът между страните е дали тези увреждания са получени по време, във
връзка или по повод на изпълняваната работа или при друга работа, извършвана в
интерес на предприятието - жалбоподател.
При анализа на събраните писмени доказателства и показанията на свидетелите
А. Ф. Х. и С. И. М., се установява, че уврежданията на починалия С. Х. са
получени при осъществяване на дейност, която е във връзка и по повод с изпълняваната
и възложена му работа като строителен работник. Този извод се налага при
преценка на данните, които сочат, че С. Х., А. Х. и С. М. са отишли на обекта в
с. Делчево, обл. Разград, в рамките на работното време, след устно разпореждане
по телефона и с автомобила, ползван като служебен от работниците, за да пътуват
до различните строителни обекти. Там са започнали да леят бетон, който е доставен
по поръчка и за сметка на „Бруда“ ЕООД.
Тези факти и обстоятелства са отразени в съставения протокол, който
съгласно нормата на чл. 58, ал. 6 от КСО се ползва с формална доказателствена
сила до установяване на противното. Събраните в хода на съдебното производство
доказателства не оборват констатациите по протокола.
В своите показания св. Х. и св. М. сочат, че и преди са работели на къщата
на св. И. А., където са изпращани по разпореждане на неговия брат Г. А.-
управител на „Бруда“ЕООД. На 03.08.2022 г. по обяд той се обадил по телефона на
С. Х. и разпоредил да тръгват за с. Делчево, че карат бетон с помпа. Отпътували
с автомобила, ползван от работниците като служебен автомобил на фирмата.
Пристигнали в имота, изчакали бетона и започнали да работят. По-късно
пристигнал и И. А., който не се изненадал, че са там и работят, защото според
тях е знаел, че този ден ще докарат бетон и ще го леят. Техните показания са житейски логични,
непротиворечиви и в съответствие с писмените доказателства, събрани в хода на
производството, поради което съдът намира, че следва да се кредитират изцяло.
В хода на съдебното производство беше разпитан като свидетел и И. А. Той
заяви, че е имал лична уговорка само и единствено със С. Х. да му помогне при изграждането
на оградата срещу сумата от 2 000 лв. Той лично поръчал и платил
необходимото количество бетон за това. За техните взаимоотношения брат му Г. А.
не бил информиран. На 03.08.2022 г. по обяд се почувствал зле и отишъл до гр.
Разград на лекар и не знаел, че бетонът е изпратен и доставен в имота му. Като
се прибрал се изненадал, че там работят и
други работници на фирмата- А. Х. и С. М. Съдът намира, че показанията
му са нелогични, в противоречие с
дадените от него обяснения пред административния орган и всички други доказателства
по делото, поради което не следва да се кредитират.
Въз основа на така изложените фактически и правни съображения съдът приема,
че травматичните увреждания, довели до смъртта на С. Х., са получени в рамките
на работното му време, при изпълнение на
дейност, която е във връзка със заеманата от него длъжност “Общ работник,
строителство на сгради” и възложената му работа, поради което са изпълнени
всички кумулативно дадени законови предпоставки на чл. 55, ал. 1 от КСО. Ето
защо, правилно и обосновано е прието, че процесната злополука е трудова по
смисъла на закона. Подадената жалба се явява неоснователна и недоказана и
следва да се отхвърли.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 143, ал. 4 от АПК в полза на
процесуалния представител на заинтересованите лица следва да се присъди
адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв., определен на основание чл. 8, ал.
2, т. 2 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения
във вр. с чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата (ЗА). Видно от представеното
пълномощно и договор на заинтересованите лица е оказана безплатна правна защита
и съдействие на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА. В тези случаи не се
изискват доказателства както за съществуването на посоченото основание по чл.
38, ал. 1, т. 1- т. 3 от ЗА, така и за реално извършени разходи по
съдопроизводството. Съгласно чл. 38, ал. 2 от ЗА съдът определя дължимото адвокатско
възнаграждение в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2
от ЗА (Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения) и
осъжда другата страна да го заплати.
Мотивиран така Разградският административен съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на „Бруда“ ЕООД, гр. Исперих, обл. Разград против Решение №
1012-16-261/1 от 14.11.2022 г. на ръководителя на ТП на НОИ - Разград, с което
е потвърдено оспореното пред него Разпореждане № 27 от 17.10.2022 г. на
длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от
КСО, с което декларираната пред него злополука от 03.08.2022 г., причинила
смъртта на работника С. Ф. Х., е приета за трудова злополука.
ОСЪЖДА „Бруда“ ЕООД, гр. Исперих, обл. Разград да заплати на адвокат Б. А. А.
сумата от 500 (петстотин) лева - дължимо адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно
обжалване в 14-дневен срок от съобщението му на страните пред Върховен административен съд.
СЪДИЯ : /п/