РЕШЕНИЕ
№ 397
гр. Перник, 19.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи октомври през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ПЕТЪР В. БОСНЕШКИ
Членове:МИХАИЛ АЛ. МАЛЧЕВ
МАРИЯ В. МИЛУШЕВА
при участието на секретаря ЕМИЛИЯ Г. ПАВЛОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ В. МИЛУШЕВА Въззивно
гражданско дело № 20211700500492 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 58/05.05.2021г., постановено по гр. дело № 5099/2020г. по описа
на Районен съд – гр. Перник, е признато за установено че Л. И. В., с адрес: ***, дължи
на “Топлофикация- Перник”АД, с ЕИК: ********* и със седалище и адрес на
управление: гр. Перник, ж.к. „Мошино“, ТЕЦ “Република” сумата от 691,51 лв., от
които: главница, представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия в размер
на 624,58 лева за апартамент, находящ се на адрес: *** за периода от 01.05.2018г. до
30.04.2019г., както и сумата от 66,94 лева законна лихва за забава на месечните
плащания за периода от 10.07.2018г. до 25.02.2020г., ведно със законната лихва от
датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК – 12.03.2020г. до окончателното й
изплащане, за които суми по ч. гр. дело № 01661/2020г. по описа на Районен съд – гр.
Перник е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.
Със същото решение е признато за установено, че В. К. В., с адрес: ***, дължи
на “Топлофикация- Перник”АД, с ЕИК: ********* и със седалище и адрес на
управление: гр. Перник, ж.к. „Мошино“, ТЕЦ “Република” сумата от 691,51 лв., от
които: главница, представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия в размер
на 624,58 лева за апартамент, находящ се на адрес: *** за периода от 01.05.2018г. до
30.04.2019г., както и сумата от 66,94 лева законна лихва за забава на месечните
плащания за периода от 10.07.2018г. до 25.02.2020г., ведно със законната лихва от
датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК – 12.03.2020г. до окончателното й
изплащане, за които суми по ч. гр. дело № 01661/2020г. по описа на Районен съд – гр.
1
Перник е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.
С Решението, ответниците са осъдени да заплатят на ищеца по 227,66 лв.,
всеки един от тях, представляваща направените съдебно-деловодно разноски в
исковото и заповедно производства, съобразно уважената част от иска.
В срок, срещу така постановеното съдебно решение, е постъпила въззивна
жалба от В. К. В. и Л. И. В., в която се поддържа, че първоинстанционното решение е
неправилно, немотивирано и противозаконно. Твърди се, че неправилно
първоинстанционния съд е приел, че между страните не е необходимо подписването на
писмен договор, доколкото в случая се касае за особен вид договор, определен от
закона и доразвит в ОУ за продажба на топлинна енергия за битови нужди от
„Топлофикация – Перник“ АД. Сочи се, че никъде в ЗЕ не се споменава за някакъв
„особен вид договор“, респ. е необходимо страните да сключат писмен договор при
ОУ. На следващо място в жалбата се твърди, че дори и да се приеме, че са налице
договорни отношения, то същите са недействителни, тъй като „Топлофикация –
Перник“ АД не изпълнява своите задължения, съгласно чл. 57 ал. 1 т. 1 от ОУ, а
именно: не е изготвила и не съхранява документ с наименование „Разрешение за
ползване на външно топлозахранване и абонатна станция“ с адрес, идентичен на
процесния имот. Твърди се, че АС не е въведена в експлоатация, респ. не може да се
ползва по предназначение. Жалбоподателите считат, че след като АС е незаконна, по
изложените от тях съображения, то всички документи, издадени на базата на данните,
получени от показанията на различните уреди на абонатната станция, вкл. и
показанията на топломера, са нищожни и нямат никаква законна сила.
Въззиваемата страна - „Топлофикация – Перник“ ЕАД, в срока по чл. 263, ал.1
ГПК е депозирала писмен отговор на въззивната жалба, в който изразява становище за
неоснователност на въззивната жалба, респ. законосъобразност и правилност на
постановеното първоинстанционно съдебно решение.
Пернишки окръжен съд, като съобрази доводите на страните и събраните
по делото доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Пред районния съд са предявени обективно кумулативно съединени
положителни установителни искове с правно основание чл. 422 ал. 1 ГПК вр. чл. 124
ГПК.
В исковата си молба ищецът „Топлофикация – Перник” АД твърди, че
ответниците му дължат разделно, всеки съобразно притежаваната идеална част, а
именно: ½ ид. ч., на ищцовото дружество сумата от 1383,02 лева, представляваща
стойност на доставена, ползвана, но незаплатена топлинна енергия за апартамент,
находящ се в ***, от които: главница в размер на 1249,15 лева за периода от
01.05.2018г. до 30.04.2019г. включително, сумата от 133,87 лева, представляваща
законна лихва за забава за периода от 10.07.2018 г. до 25.02.2020г., ведно със законната
лихва върху главницата, смятано от датата на подаване в съда на заявлението по чл.410
ГПК, до окончателното й изплащане, за които суми по ч. гр. дело № 01661/2020г. по
описа на Районен съд – Перник е издадена Заповед за изпълнение на парични
задължения по чл.410 от ГПК.
В исковата молба се твърди, че “Топлофикация-Перник”ЕАД, освен
производител на топлинна енергия, извършва и пренос на тази енергия, съгласно
2
легалната дефиниция на §1 т.44 ДР към ЗЕ, поради което се явява и топлопреносно
предприятие по смисъла на чл.129 ал.1 ЗЕ, чиято дейност е рамкирана от
задълженията, предвидени в разпоредбата на чл.130 от същия закон. Ищецът твърди,
че е доставил топлинна енергия за процесния имот, като същата не е заплатена от
ответниците.
В срок е постъпил отговор на исковата молба, с който ответниците са оспорили
иска, твърдейки, че общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди
от „Топлофикация – Перник“ АД не са влезли в законна сила, както и че между тях и
ответника няма индивидуален договор за покупко-продажба на топлинна енергия.
Твърдят и че въвеждането в експлоатация на абонатната станция в СЕС не е извършено
съгласно нормативната база, съответно се явява незаконна, а сградата –
нетоплофицирана.
По силата на чл.150, ал.1 от Закона за енергетиката (ЗЕ) продажбата на
топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна
енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. По силата на
пар.1 т.2а от ДР на ЗЕ (в сила от 17.07.2012 г.) битов клиент е клиент, който купува
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени
битови нужди. Съгласно чл.3, ал.1 от ОУ за продажба на топлинна енергия за битови
нужди от „Топлофикация – Перник”, ЕАД , купувач на топлинна енергия може да бъде
всяко физическо лице, което е собственик или титуляр на вещно право на ползване в
имот в топлоснабдена сграда. От тези разпоредби следва, че потребител на топлинна
енергия е лицето, което получава топлинна енергия и я използва за собствени нужди
като ползва топлоснабдения имот по силата вещно или по силата на облигационно
право на ползване. В този смисъл е решение № 35 от 21.02.2014 г. по гр. д. №
3184/2013 г. на ВКС, III г.о.
Относно собствеността, ищецът е ангажирал писмени доказателства, а именно:
нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 159, том ІІІ, рег. № 3811,
дело № 497/2000 г. на нотариус № *** Н.З., с район на действие РС- Перник. С оглед
това обстоятелство, районният съд е достигнал до извода, че ответниците са
съсобственици на процесния имот, притежаващи по ½ идеална част от последния
(доколкото не е установено нещо различно), поради което и същите се явяват клиенти
на топлинна енергия, като облигационната връзка между страните по делото е
възникнала ex lege (по силата на закона), от момента, в който за определено лице
възникне качеството “клиент на топлинна енергия за битови нужди”.
Първоинстанционният съд е възприел въз основа на заключението по
изслушаната по делото съдебно-техническа експертиза на вещото лице З. З., че
начислените суми са коректни и пресметнати, съгласно методологията, утвърдена от
действащата нормативна уредба през процесния период.
От приетото заключение по изслушаната съдебно-счетоводна експертиза е
видно, че дължимите се суми за вземанията за главница и лихва са в размер на
предявените такива. Предвид липсата на ангажирани от ответниците доказателства,
удостоверяващи плащане на претендираните вземания, ПРС е приел, че исковете се
явяват основателни, респ. е уважил същите.
3
По отношение възражението на ответниците във връзка с приложимостта на
представените от ищцовото дружество Общи условия, то, с оглед събраните по делото
доказателства и извършената в съдебно заседание констатация, съдът е приел, че
същото е неоснователно. Доколкото вестник „Новинар“ е национален ежедневник,
чието издаване към настоящия момент е преустановено, съдът е приел, че Общите
условия са публикувани в един местен – в-к „Съперник“ и в един национален – в-к
„Новинар“, поради и което същите са влезли в сила преди началото на исковия период.
С оглед възражението на ответника, досежно въвеждането в експлоатация на
абонатната станция в СЕС и по негово искане, е извършена съдебно-техническа
експертиза, в която вещото лице Е.А. е посочил, че собственик на абонатната станция,
находяща се на адрес: *** от 2000г. е ищцовото дружество, а собственик на
помещението, в което същата е монтирана, е сдружението на собствениците.
Установено е, че не съществува и не е издаван документ с наименование „Разрешение
на ползване на външно топлозахранване и абонатна станция за обект с адрес: ***“.
Установено е, че е извършен текущ ремонт на абонатните станции, собственост на
ищцовото дружество, за който, съгласно ЗУТ не се изисква разрешение за строеж и
разрешение за ползване от компетентен орган.
Въззивната жалба се явява редовна и процесуално допустима – подадена е от
активно легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалването, в
преклузивния срок за обжалване и подлежи на разглеждане по същество.
Извършвайки служебно проверка за валидността на обжалваното решение, по
реда на чл. 269 ГПК, Пернишкият окръжен съд намира, че обжалваното решение се
явява валидно. Същото е постановено от съдия от Пернишкия районен съд, в
рамките на неговата компетентност и в предвидената от закона форма.
По отношение на допустимостта, настоящият състав на въззивния съд намира
постановения първоинстанционен акт за допустим - районният съд се е произнесъл по
заявените с исковата молба факти - наличие на облигационна връзка между страните и
дължимостта на претендираните суми. Наред с това предметът на исковото
производство съвпада с този на заповедното. В заявлението по чл.410 ГПК заявителят
се е позовал на наличие на облигационна връзка, свързана с доставка на топлинна
енергия в имот с адрес: ***.
По отношение законосъобразността на съдебното решение, въззивният съд, на
основание чл. 269 ГПК е ограничен от посоченото в жалбата.
Възраженията на жалбоподателя се заключават в това, че между страните не е
налице сключен писмен договор, какъвто се изисква по закон, както и че абонатната
станция, находяща се в *** не е въведена в експлоатация по съответния ред, което води
до неизпълнение на задължението на “Топлофикация- Перник”АД да доставя топлинна
енергия.
По отношение на първото релевирано възражение, настоящия съдебен състав
намира следното:
Действащата през исковия период нормативна уредба предвижда две
алтернативни основания, при които договорното отношение по продажба на
топлоенергия възниква - писмен договор по чл. 149 ЗЕ или наличие на право на
собственост или на вещно право на ползване върху самостоятелен обект в
топлоснабдена сграда - етажна собственост - чл. 153, ал. 1 ЗЕ. Последната хипотеза е
4
приложима обаче, доколкото относно доставката на топлинна енергия до определен
топлоснабден имот няма сключен писмен договор /чл. 149 ЗЕ/, явяващ се по правило
основен източник на облигационните правоотношения, приложим и в областта на
продажбата на топлинна енергия, като чл. 149, ал. 1, т. 6 ЗЕ изрично предвижда, че
продажбата на топлинна енергия се извършва въз основа на писмени договори при
общи условия, сключени между доставчика на топлинна енергия и клиентите
/потребителите/ в сграда - етажна собственост. При наличието на такъв договор,
сключен относно доставката на топлинна енергия в процесния имот, е без значение
дали освен страната по така възникналото договорно правоотношение /клиент,
потребител/ има и друго лице, притежаващо вещни права върху имота /в този смисъл е
и ТР № 2 от 17.05.2018г. по т. дело № 2 / 2017 г. на ОС на ГК/. Следователно, за да бъде
определено едно лице като потребител на топлинна енергия за битови нужди е
достатъчно да се установи, че същото е собственик или носител на вещно право на
ползване върху имот, който е присъединен към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение.
Видно от нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 159, том
ІІІ, рег. № 3811, дело № 497/2000 г. на нотариус № *** Н.З., с район на действие РС-
Перник, ответниците Л. И. В. и В. К. В. са придобили собствеността върху недвижим
имот с административен адрес: ***.
Поради което съдът приема, че между ответниците Л. И. В. и В. К. В., в
качеството им на съсобственици на посочения в исковата молба топлоснабден имот и
топлофикационното дружество е създадена валидна правна връзка по продажба на
топлинна енергия по силата на закона. Респективно, релевираното в тази насока
възражение на въззивните жалбоподатели, се явява неоснователно.
Досежно възражението на жалбоподателите, че абонатната станция, находяща се
на адрес: *** е незаконна, настоящия съдебен състав намира същото за неоснователно.
По делото е извършена съдебно-техническа експертиза, в която вещото лице е
посочило, че собственик на абонатната станция, находяща се на адрес: *** от 2000г. е
ищцовото дружество, а собственик на помещението, в което същата е монтирана, е
сдружението на собствениците. Установява се и обстоятелството, че не съществува и
не е издаван документ с наименование „Разрешение на ползване на външно
топлозахранване и абонатна станция за обект с адрес: ***“. Вещото лице е установило,
че е извършен текущ ремонт на абонатните станции, собственост на ищцовото
дружество, за който, съгласно ЗУТ не се изисква разрешение за строеж и разрешение за
ползване от компетентен орган.
От приетите в първоинстанционното производство писмени доказателства, и в
частност: Протокол за установяване на гадността за ползване на строежа „Комплексно
изпълнение на модернизация на абонатни станции на гр. Перник – І етап“, се
установява, че извършения текущ ремонт представлява замяна на съществуващи
абонатни станции на територията на гр. Перник с модернизирани такива, с цел
оптимално топлоснабдяване на жилищните сгради, комфорт и намаляване на загубите
на топлоносителя. Модернизацията на абонатните станции представлява асемблиране
на елементи върху обща метална конструкция, която се монтира върху
предшествуващата абонатна станция, след извършване на необходимите строителни
работи. Обстоятелството, че е извършен текущ ремонт на съществуваща абонатна
5
станция се установява и от останалите писмени доказателства, сред които и
спецификация на монтираните съоръжения, установяващи, че в ремонта са заменени
само части от абонатната станция, а не цялото съоръжение. Предвид тези
обстоятелства, разпоредбата на чл. 151 ЗУТ е неприложима, доколкото в настоящата
хипотеза не следва да се издава разрешение за ползване от ДНСК. Поради това и
вещото лице не е установило наличието на сочения от ответниците документ, а
именно: „Разрешение на ползване на външно топлозахранване и абонатна станция за
обект с адрес: ***“.
Горните изводи, относно това, че в жилището е доставена топла вода и
отопление, се потвърждават и от заключението на вещото лице З. З. Според същото,
ответниците са били потребители на топлинна енергия за процесния период за
топлоснабден имот, находящ се в ***, тъй като в жилището се ползва топла вода и
отопление. Вещото лице потвърждава, че жилището е свързано със сградната
инсталация за топлоснабдяване.
Поради съвпадение на мотивите на Пернишкия окръжен съд, с тези на
Пернишкия районен съд, въззивната жалба се явява неоснователна, поради което
обжалваното на Пернишкия районен съд, следва да бъде потвърдено, като правилно и
законосъобразно, а подадената въззивна жалба – оставена без уважение.
По отговорността за разноски:
С оглед резултата от обжалването и оставянето без уважение на въззивната
жалба, на основание чл. 273 вр. с чл.78, ал.3 от ГПК на въззиваемата страна се дължат
направените в хода на въззивното производства разноски, за които е представил и
списък по чл. 80 от ГПК. На основание чл. 78, ал.8, вр. с чл.37 от ЗПрП вр. с чл.25, ал.1
от Наредба за заплащане на правната помощ, се определя на въззиваемото дружество
сумата 100.00 лв. за юрисконсултско възнаграждение, предвид сложността на делото и
неявяването в открито съдебно заседание на процесуален представител на въззиваемия,
които следва да бъдат възложени в тежест на Л. И. В. и В. К. В..
Предвид изхода на делото, въззивните жалбоподатели нямат право на разноски.
-во
На основание чл. 280, ал.2, предл. 1 от ГПК решението не подлежи на
касационно обжалване.
Мотивиран от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 58/05.05.2021г., постановено по гр. д. №
5099/2020г. по описа на Районен съд – Перник.
ОСЪЖДА Л. И. В. и В. К. В., и двамата с адрес: *** ДА ЗАПЛАТЯТ
солидарно на „ТОПЛОФИКАЦИЯ - ПЕРНИК” АД, ЕИК *********, гр. Перник, кв.
Мошино, ТЕЦ Република, сумата 100.00 лв. / сто лева / представляваща разноски –
юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство по делото пред
въззивния съд.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл.280, ал.3, т.
1 от ГПК.
6
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7