Р Е Ш Е Н И Е
№ 75
гр.Разград, 20 май 2021година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Разградският
административен съд, в публичното заседание на единадесети май две хиляди двадесет
и първа година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА РОБЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВА КОВАЛАКОВА-СТОЕВА
МАРИН МАРИНОВ
При
секретаря ПЛАМЕНА МИХАЙЛОВА, в присъствието на прокурора ИВА РАНГЕЛОВА като
разгледа докладваното от съдия ИВА КОВАЛАКОВА-СТОЕВА КНАД дело №69 по описа за
2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във
вр.чл.63, ал.1 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на Дирекция
„Инспекция по труда“-Разград против Решение № 44/ 17.02.2021г., постановено по АНД
№777/2020г. по описа на Разградския
районен съд, с което е отменено Наказателно постановление (НП) №
17-000690/21.08.2020г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“, с което
на основание чл.414, ал.1 от Кодекса на труда КТ) на „Буилдер“ ЕООД,
с.Стражец, обл.Разград е наложена имуществена санкция в размер на 1 500лв. за
нарушение на чл. 1, ал. 2 във вр. с чл.62, ал.1 от същия кодекс.
В жалбата и по същество се твърди, че решението на
съда е постановено при неправилно тълкуване и приложение на процесуалния и материалния
закон. С оглед на това касаторът иска отмяна на обжалваното решение на
въззивния съд, ведно с произтичащите от това законни последици.
Ответникът по касационната жалба не се явява и не
ангажира съда със становище по нея.
Представителят на прокуратурата заключава, че решението
е правилно и законосъобразно и предлага
на съда да го остави в сила.
Разградският административен съд след като прецени
оплакванията в жалбата, становищата на страните и събраните по делото
доказателства и след като извърши касационна проверка в рамките на чл. 218 от АПК, констатира следното:
Касационната жалба е допустима като подадена в
законния срок, от надлежна страна против решение, което подлежи на инстанционен
контрол. Разгледана по същество тя е основателна по следните фактически и
правни съображения:
Събраните в хода на производството писмени и гласни
доказателства установяват, че през периода
23.03.2020 г. – 24.04.2020 г. през въведените контролно-пропускателни
пунктове на входа/изхода на гр.Разград са преминавали пет лица – Х. М. Х., Б. М.
Х., Г. Б. А., З. М. Х. и Ю. Б. Х. За доказване на неотложност на пътуването те
представили служебни бележки, издадени от „Буилдер“ ЕООД, че работят на трудов
договор в дружеството. При извършената
полицейска проверка било установено, че тези лица нямат регистрирани трудови
договори, но работят към дружеството като строителни работници на обект в с.
Островче, общ.Разград. С постановления на Районна прокуратура – Разград е
прието, че деянията не съставляват престъпления и преписката е изпратена по компетентност на Дирекция
„Инспекция по труда“ (ДИТ) – Разград за преценка дали има нарушение на
трудовото законодателство. При извършената проверка от инспектори към ДИТ –
Разград са снети обяснения на управителя на „Буилдер“ ЕООД, който посочил, че
за извършване на възложени СМР е наел за работа физически лица и по граждански
договор и представил Договор за изработка от 14.04.2020 г., сключен между
„Буилдер“ ЕООД като възложител и посочените пет лица като изпълнител. Според
него възложителят възлага, а изпълнителят приема да извърши монтаж на
гипсокартон по стени и таван и монтаж на дървена ламперия в къща, находяща се в
с. Островче, ул. „Валентина Терешкова“ №6 срещу възнаграждение в размер на 2 640
лв. за монтажа на 220 кв.м. гипсокартон и 300 лв. за монтажа на ламперията.
Представено е и копие от Ведомост за граждански договори за м. април 2020г., която
установява, че на петте лица са изплатени суми в размер на 543 лв. след удържан данък по ЗДДФЛ в размер на 44.10 лв. Констатациите
са отразени в Протокол за извършена проверка № ПР2020305 от 24.07.2020г.
При тези данни срещу „Буилдер“ ЕООД е съставен Акт за
установяване на административно нарушение (АУАН) № 17-000690/ 24.07.2020 г. за
това, че от 14.04.2020 г. до 24.04.2020 г. З. М. Х. е предоставял работната си
сила в полза на дружеството, без възникналите по повод на това отношения да са
уредени като трудови – нарушение на чл. 1, ал. 2 във вр. с чл. 62, ал. 1 от
Кодекса на труда. Отразените в АУАН обстоятелства са изцяло възприети от
наказващия орган и с процесното НП на основание чл. 416, ал. 5 във вр. с чл.
414, ал. 1 КТ на „Буилдер“ ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 1500
лв.
Разградският районен съд е отменил това НП, като е
приел, че АУАН и НП са издадени при допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила. Според въззивния съд нарушението не било достатъчно ясно
описано от фактическа страна, което не дава възможност да се прецени дали е дадена правилната правна
квалификация на деянието и дали е приложена съответната на нея санкционна
разпоредба. Изложените от него съображения не се споделят от настоящата
инстанция.
Както в АУАН, така и в НП достатъчно пълно, точно,
конкретно и недвусмислено е описано от фактическа страна вмененото нарушение. В
тях е посочено, че за периода от 14.04.2020г. до 24.04.2020г. З. М. Х. е
предоставял работната си сила в полза на „Буилдер“ ЕООД, на определено работно
място…, в рамките на определено работно време и договорено трудово
възнаграждение, което характеризира възникналите между тях отношения като
трудови, а те не са уредени като такива. Приложена е и съответстващата законова
разпоредба, която е нарушена. Съгласно чл. 1, ал. 2 от КТ отношенията при
предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения. В
случая препращането към чл. 62, ал. 1 КТ е само поясняващо и единствено с оглед
задължителната писмена форма на трудовия договор, поради което не обуславя
смесване на обективни признаци от съставите на различни нарушения. От
съдържанието на АУАН и НП наказаното лице е могло да разбере в какво е уличено,
а именно, в това, че в нарушение на чл. 1, ал. 2 от КТ не е уредило процесните
отношения между него и З. Х. като трудови, а същите са уредени като граждански,
облигационни отношения, произтичащи от сключен договор за изработка.
Некоректно е позоваването в мотивите на решението,
постановено по КАНД № 104/2000г. по описа на Административен съд- Разград, по
което разрешеният спор не е аналогичен. С посоченото решение е отменено
наказателно постановление на същия наказващ орган, с което обаче за нарушение
по чл. 1, ал. 2 от КТ е приложил санкционната разпоредба на чл. 414, ал. 3 КТ.
В настоящия случай наказанието е наложено на основание чл. 414, ал. 1 КТ, което
не е съобразено от въззивния съд.
Въз основа на така изложените съображения съдът
намира, че при издаване на НП не са допуснати процесуалните нарушения,
възприети от районния съд, поради което
постановеното от него решение следва да се отмени. Тъй като въззивният
съд не се е произнесъл по съществото на спора досежно съставомерността на
нарушението, установено ли е по безспорен начин, наложеното наказание
законосъобразно и справедливо ли е, налице ли са предпоставките на чл.415в, ал.
1 от КТ и т.н., то делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав
на същия съд.
Мотивиран така Разградският административен съд
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 44/ 17.02.2021г., постановено по АНД №777/2020г. по описа на Разградския районен съд.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на
същия съд.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/
ЧЛЕНОВЕ:1./п/
2./п/