РЕШЕНИЕ
№ ...
гр.
Пирдоп, 24.01.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД- ПИРДОП,
трети състав, в публичното заседание, проведено на дванадесети декември две
хиляди и деветнадесетата година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ
ДОНКА ПАРАЛЕЕВА
при
участието секретаря П. Александрова сложи за разглеждане докладваното от
съдията Паралеева АНД № 196 по описа на съда за 2019 г. и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Образувано
е по жалба на Х.Р.М., ЕГН: **********, с адрес: ***,
подадена чрез упълномощения адв.П.Н. от САК срещу Наказателно постановление
(НП) № 192, издадено на 12.08.2019 г. от директора на Регионална дирекция по
горите - София, с което на основание чл.84, ал.1 от Закона за лова и опазване
на дивеча (ЗЛОД) и чл.53, ал.1 и ал.2 от Закона за административните нарушения
и наказания (ЗАНН) на жалбоподателя Х.Р.М. е наложено административно наказание
глоба в размер 400 лв. и лишаване от право да ловува за срок от 3 години за
нарушение на чл.84, ал.1, пр.3 във вр. чл.43, ал.3, т.1 ЗЛОД, изразяващо се в
това, че на 17.11.2018 г., в 12:22 ч. лицето ловува, като се движи пеша извън
населено място с извадено от калъф и сглобено ловно оръжие в местността „Мечата
дупка“, ловище „Корията“, ловностопански район Копривщица, което е извън
определеното място за лов, описано в разрешителното за групов лов №6043411,
което е издадено за ловище „Св.Лука“.
Жалбоподателят
заявява с жалбата си, подадена чрез упълномощената адв.П.Н. от САК, че при
съставяне на Акта за установяване на административно нарушение (АУАН) и при
издаването на НП е допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се в
непосочване на вида, марката и модела на ловното оръжие, посредством което е
осъществено вмененото административно нарушение, като непосочването на тези
индивидуализиращи признаци не дава възможност да се извърши преценка доколко
същото покрива определението и отговаря на изискванията за ловно оръжие по
смисъла на чл.56, ал.1 и ал.2 ЗЛОД. Жалбоподателят счита, че с цел доказване на
осъщественото административно нарушение /престой или движение извън населено
място с извадено от калъф и сглобено ловно оръжие/ е от съществено значение да
се индивидуализира ловното оръжие, а в случая липсват конкретни данни относно
ловното оръжие – марка, модел, калибър, сериен номер и др., което прави
невъзможно обосноваването на безпротиворечив правен извод за осъществено
съставомерно деяние по чл.84, ал.1 ЗЛОД във вр. чл.43, ал.3, т.1 ЗЛОД. На
следващо място в жалбата се сочи, че жалбоподателят не е ловувал на
17.11.2018г. в местността „Мечата дупка“, ловище „Корията“, ловностопански
район Копривщица, с GPS координати X280812.8, Y4722020.9 и
че в записания в НП час- 12.22 ч. на тази дата изобщо не е бил на посоченото
място, което се установявало от протокол от
30.11.2018г. на комисия от служители на РДГ-София, ЮЗДП-Благоевград, ТП
ДГС-Пирдоп, ЛРС „Средногорие“, извършили проверка по повод жалба на ловците от
3-та група на Ловна дружина-Копривщица, член на която е и жалбоподателят. С оглед на изложеното
административнонаказващият орган неправилно бил приложил и разпоредбата на
чл.94, ал.1 ЗЛОД и незаконосъобразно е лишил жалбоподателя от право да ловува
за срок от 3 години. Иска се от съда да отмени изцяло като незаконосъобразно НП
№ 192 от 12.08.2019г. на директора на РДГ, ведно с всички произтичащи от това
законни последици.
В
съдебно заседание жалбоподателят не се явява лично, но се представлява от
упълномощената адв. П.Н. от САК, която поддържа жалбата и моли съда да
постанови решение, с което да отмени оспорваното НП по изложените в жалбата доводи
и съображения. Според адв.Н. не било установено законосъобразното ангажиране на
наказателната отговорност на жалбоподателя с оглед на това, че нито е
установено мястото на нарушението, на което се твърди, че той е ловувал, нито
се установи качеството му на ловец и осъществяване на действия за ловуването.
Адв.Н. подчертава, че не с доказателствени средства пред въззивната инстанция
следва да се попълва доказателственият материал, а административнонаказващият
орган е трябвало да ги събере и да прецени доколко е законосъобразно да се
издава НП. Сочи се, че не са налице предпоставките на чл.84 ЗЛОД, както и
предпоставките за налагане на административно наказание „лишаване от право на
ловуване“.
Въззиваемата страна РДГ- София в съдебно заседание се
представлява от юрк. И. Иванов, който оспорва жалбата и моли съда да потвърди
НП № 192/2019г. на директора на РДГ-София като правилно и законосъобразно.
Юрк.Иванов счита, че по безспорен начин се е установило, че лицето Х.М. е
участвал на 17.11.2018г. в организиран лов, който е трябвало да бъде в ловище
„Св. Лука“, а ловците били намерени в ловище „Корията“. Щом лицето Х.М. било
вписано в бележката, значи е имал ловно оръжие и не може да участва на този
ловен излед без ловно оръжие. Затова юрк. Иванов счита, че по безспорен начин е
установено, че Х.М. е осъществил лов извън разрешеното ловище и иска от съда да
потвърди наказателното постановление, както по отношение размера на глобата,
така и на другите санкции.
Съдът, след като подложи
на преценка събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
На
17.11.2018 г., около 12.20 часа, служителят на РДГ-София – горски инспектор Т.Г.
и служителят на ТП ДГС-Пирдоп – Т.С. извършвали проверка по лова на територията
на ловностопански район Копривщица, като в местността „Мечата дупка“, ловище
„Корията“, при неопределени към датата на проверката GPS- координати, забелязали спрели няколко автомобила, а
наблизо до тях и няколко лица, част от които инспектор Г. и колегата му С.
познавали лично и които били участници в 3-та група на ловна дружина-Копривщица,
в която членува и жалбоподателят Х.Р.М.. Първото лице, което видели, стоящо до
автомобилите, бил именно Х.Р.М.. Той не бил познат на проверяващите. Поискани
му било документи – лични и за притежание на оръжие, които той представил,
съдействайки изцяло на проверката. На мястото дошъл ръководителят на лова -
Рашко М., от когото пък били поискани разрешителното за лов и талоните за лов,
които били прикачени към него, съответно – нераздадени. Инспекторът установил,
че на вписаните в разрешителното 10 на брой лица, сред които и Х.М., било
разрешено за датата на проверката- 17.11.2018г., да ловуват в ловище „Св.Лука“.
Проверяващият Т.Г. уведомил ръководителя на лова, че спира лова заради
констатирани нарушения. Т.Г. и Рашко М. влезли в пререкание, а останалите лица,
присъствали на мястото се качили в автомобилите и си тръгнали. Впоследствие
всички 10 лица, вписани в разрешителното за лов, били поканени за съставяне на
АУАН, като АУАН на Х.М. е съставен на 13.02.2018г. и на основание на него е
издадено обжалваното наказателно постановление /НП/.
Гореизложената
фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства:
показанията на свидетелите Т.Д.Г., Т.Г.С., П.Т.Д., И.С.К. и Рашко Атанасов М.,
както и от събраните писмени доказателства – покана за съставяне на АУАН; АУАН
№ 192/13.02.2019 г.; констативен протокол бл.№ 0002499/17.11.2018 г., съставен
от Т.Г.; протокол от 30.11.2018г., съставен от нарочна комисия за проверка,
осъществена на същата дата; разрешително
за групов лов №6043411.
Установява
се от всички събрани доказателства по делото, че на 17.11.2018г. е била
извършена проверка на лова в ловностопански район Копривщица от страна на
служители на РДГ-София и ТП ДГС-Пирдоп. Проверяващите лица са били Т.Д.Г. и Т.Г.С.,
разпитани като свидетели.
Свидетелят
Т.Г. поддържа констатациите си, отразени в съставения от него АУАН. Според този свидетел, Х.Р.М. е бил
първият ловец, който проверили в процесния ден и който се бил изправил в
близост до гората, като първо на него извършили проверка. Лицето не представило
писмено разрешително за лов и талон, като обяснило, че бележките и
разрешителното за лов са при Рашко М., който му е племенник и ръководител на
лова и в този ден всички документи са при него. След това проверили личната
карта на лицето, ловния му билет и билет от сдружението. Установили, че този
човек притежавал всички разрешителни. Проверено му било и разрешителното за
пушката, която според свидетеля Г. му била на гърба, след което той се обадил и
извикал другите ловци, които били на пусии. Свидетелят Г. твърди, че Х.М. е бил
с пушка на гърба, без калъф и бил на пусия със светлоотразителна палка и
жилетка. Твърди, че проверили разрешителното и оръжието и всичко си било
законни, само че нямал писмено разрешително за лов за тази дата и тази
местност. Свидетелят смята, че оръжието на жалбоподателя е било карабина.
Запитан защо в АУАН не е описал оръжието, предвид че го е проверил, свидетелят
заявява, че в АУАН не пишат какво е оръжието, а само дали има или няма
разрешително. Свидетелят Г. сочи, че не са отнели оръжието, тъй като често се
случва да си забравят бележките и затова първо извършва проверка на големия
билет, в който са описани всички ловци и дали са раздадени талоните. В крайна
сметка оръжието не било иззето, тъй като според свидетеля, дошъл ръководителят
на лова и проверяващите се запознали с
разрешителното за групов лов, бил съставен констативен протокол и отзад на
разрешителното написал, че спира лова, тъй като ловците не се намират на територията,
на която трябва да са. Според свидетеля Г. разрешителното е било за
17.11.2018г. за местността „Св. Лука“, която се намира на 1-2 км от другата
страна. Ловците били в местността „Корията“ на 2 км разстояние. Сочи, че двете
ловища не са съседни. Свидетелят Г. твърди, че ръководителят на лова не бил
съгласен с констатациите на проверяващите и скъсал разрешителното за групов
лов, част от констативния протокол и казал на всички ловци да си тръгват, при
което те си тръгнали. След това Г. твърди, че се обадил на колегите си и на
телефон 112 за съдействие. Свидетелят Г. е запитан как в преценил точното
местонарушение, за да го опише. Той заявява, че не са имали GPS устройство при проверката, но на това място са извършвали
много пъти проверки, тъй като там има хранилка, заради която са правили
проверките. Координатите на местонарушението установил като на същата дата се
обадил на колегите си, които дошли с друга служебна кола на ТП „ДГС“- Пирдоп,
която се управлявала от Илия Илиев и той извадил точните координати от GPS и в част от разрешителното, което било вече накъсано, се
виждало кое е ловището, при което се установило там на място, че това не е
ловището, в което са проверени. След това, по жалба на ловната група, се
направила допълнителна проверка и по GPS координатите
пак се установило, че там е ловище „Корията“, а не „Св. Лука“. На втората
проверка в деня на нарушението твърди, че са присъствали негови колеги от
другия екип, но не и Т.С. или някой от ловците. Свидетелят твърди, че е
докладвал за проверката на ръководството на РДГ-София и знае, че има различие
между това, което е записано като място на нарушение в актовете и в неговия
доклад. Заявява, че верните координати, които ги пише и в протокола, са: подотдел 9098а, с координати: X280812.8 и Y4722020.9. Свидетелят заявява, че те лично не познавали
жалбоподателя Х.М., но по документи установили самоличността му и по-точно – от
членската му карта, ловния билет и разрешителното за оръжие. Според свидетеля Г.
АУАН е съставен в отсъствие на жалбоподателя, тъй като той отказал да се яви и
затова в същия ден не му е връчен екземпляр.
Другият свидетел Т.С., който работи като
„горски стражар“ към ТП ДГС-Пирдоп, заявява че си спомня за случая, но не си
спомня кога е бил съставен АУАН. Не си спомня датата и колко време след
нарушението бил съставен актът. Нарушението било за осъществен лов в друго
ловище. Свидетелят С. си спомня, че ловците имали разрешително, но тъй като той
самият не знае ловищата, не си спомня за кое ловище било разрешителното. Не си
спомня и в кое ловище са установили Х.М.. В самоличността на лицето се убедили,
тъй като той си дал документите на Т.Г.. Свидетелят едносрично отговаря на
въпросите, като дава положителен отговор на въпроса дали жалбоподателят е носил
оръжие в деня на констатиране на нарушеието. Според него оръжието е било ловна
пушка – полуавтомат. Твърди, че проверили ловната пушка и документите и били
редовни. Не записали никъде обаче какво е самото оръжие и неговите марка,
модел, калибър или номер. Нарушението било, че ловците са в друго ловище и не
си носели талончетата. Свидетелят твърди,ч е колегата му Г. му казал, че
ловището е друго и той му се доверил. Седмица по-късно присъствал на нова проверка
и тогава завели поверяващите на мястото на нарушението. На тази втора проверка
мястото се установило с GPS. Свидетелят
не си спомня дали Х.М. е присъствал при съставяне на АУАН.
Разпитан
е като по делото и другият отбелязан в АУАН свидетел – П.Т.Д., заемащ длъжност
„ловен надзирател“ към Ловно-рибарско сдружение Средногорие – гр.Пирдоп. Спомня
си, че е бил свидетел по АУАН, но твърди, че не е бил свидетел на самото
нарушение. С нарушението бил запознат, тъй като преди това имали сформирана
комисия със специалисти от РДГ-София, за да се отиде да се уточни мястото на
нарушението. Мястото било установено с GPS
по показания на актосъставителя. Актът бил съставн за
това, че лицата са ловували в друго ловище, което не е записано в
разрешителното а групов лов. Свидетелят твърди, че нарушителят го нямало при
съставяне на АУАН, но не знае причината за това, макар че е бил призован. Не
знае дали впоследствие му е връчван екземпляр от АУАН.
Допуснати
са като свидетели ръководителят на лова – Рашко М. и И.К. – друг член на 3-та
ловна дружина – гр.Копривщица.
Свидетелят
К. разказва, че на 17.11.2018г. е бил на ловен излед в ловище „Св.Лука“ в
местността „Маргиното“. Ловували там и кучетата вдигнали лов и заминали към
връх „Поп“. Почти всички кучета били с GPS,
затова щом свършила гонката прибрали всички оръжия в калъфи в джиповете и
потеглили за връх „Поп“, за да си приберат кучетата. Потвърждава, че на
въпросния ден и Х.М. е бил с тях на лов. По обедно време Т.Г. и Т.С. дошли
близо до заслона на връх „Поп“, като търсели Рашко М. да им даде бележката,
след което той им я дал и това било всичко. На въпросното място твърди, че си
били оставили джиповете и тези, на които кучетата ги нямало, били мръднали на
около 100 метра, за да си ги приберат. Твърди, че не са ловували на мястото, а
само са оставили джиповете, вътре в които били ловните им пушки. По това време
сочи, че Х.М. бил на заслона при джиповете, защото той няма кучета и ги чакал
да се върнат. Категоричен е, че Х.М. не е бил със сглобено ловно оръжие, тъй
като още в местността „Маргиното“, където ловували по-рано през деня, ги
прибрали в калъфи. Според свидетеля К. оръжието на Х.М. е ловен автомат, но той
не знае да са проверявани документите на Х.М., а единствено е чул, че са искани
документи само от ръководителя на лова. Свидетелят твърди, че проверяващите
даже не са разговаряли с Х.М., тъй като той стоял при джиповете. Сочи, че
когато са ги викали за съставяне на актове за установяване на нарушенията, Х.М.
е бил в чужбина и не присъствал, а кога му е съставен на него АУАН след това,
свидетелят не знае. Според свидетеля К. след процесната проверка се случили
доста неща. Твърди, че била провеждана неофициална среща в ресторант „България“
в гр.Копривщица, на която Х.М. не е присъствал. Заявява, че имало впоследствие
и друга проверка по повод на тяхна, която той определя като „измислена“.
Твърди, че са жалили актовете, защото не са съгласни с тях и не се считат за
виновни.
Свидетелят
Рашко М. потвърждава, че с жалбоподателя Х.М. са роднини и последният е негов
чичо. Твърди, че когато били съставени актове на всички Х.М. бил в чужбина и не
знае кога и как му е бил съставен АУАН впоследствие. Свидетелят Рашко М.
твърди, че на процесната дата – 17 ноември 2018 г. са били на лов в ловище „Св.
Лука“ и Х.М. също е бил с тях. Твърди, че е направен опит за проверка от
служители на РДГ-София на същата дата по обяд, при която единственият
проверяван е бил той като ръководител на лова. Х.М. бил там с останалите хора
от ловната група, но не бил с оръжие, тъй като оръжията били в джиповете. По
време на проверката те били на обед на заслона на връх „Поп“. Не си спомня с
какво оръжие е бил на лов Х.М. в този ден, тъй като той притежава и ловна
карабина и комбинация. Твърди, че разрешителните за оръжия на Х.М. не са били
проверявани. Не му било изземвано и оръжие. Според свидетеля, доколкото е
запознат с документите по делата, никъде не е било записано и описано от
проверяващите марка, модел и вид на оръжията. Твърди, че не го е уведомил за
пристигането на проверяващите Х.М., а те просто си хванали кучетата и отишли
при джиповете, след което отишли да обядват на заслона. Проверяващите били
някъде на около 200-300 м. от заслона на връх „Поп“, над местността „Сапунка“.
Свидетелят Рашко М. твърди, че не са били съгласни с проверката, а и това не
било според него проверка. Твърди, че не е унищожавал документи и е видял
скъсаните документи след срещата в Ресторант „България“. Твърди, че били
извикани с И.К. на неофициална среща, за да се разбират нещо, но така и не
разбрали какво точно искали служителите на РДГ- София да се разбират с тях. Х.М.
не бил на тази среща. Свидетелят сочи, че впоследствие се е подписал на един
протокол от 30.11.2018г. като участник в проверката, която е направена
допълнително и има екземпляр от този протокол. На тази допълнителна проверка
твърди, че е посочил къде е било действителното място на първата проверка, тъй
като Т.Г. сочел друго място.
По
делото са представени копие от констативен протокол от 17.11.2018г. /от което
копие не се установява нарушена цялост на оригинала/ и копие от разрешително за
групов лов №6043411, от което липсват части, но се четат имената на лицата,
вписани вътре и повечето от относимите данни. От вписаното в разрешителното се
установява, че с него на 10 на брой лица, сред които Х.М./под номер 5/, се
разрешава да ловуват на 17.11.2018г. в ловностопански район Копривщица, ловище
„Св.Лука“, а ръководител на лова е Рашко Атанасов М.. В констативния протокол с
№0002499, издаден от Т.Г., е записано, че са проверили ловна дружинка
„Копривщица“ на местността „Сапунка“ и са обективирани констатации, че
дружинката притежава разрешително за групов лов №6043411, издадено на
07.11.2018г., с ръководител на лова Рашко Атанасов М., със записани 10 ловци и
20 броя талони за групов лов и че ловците не ловуват в разрешеното за лов
ловище и не са раздадени ловните талони. Изписани са в констативния протокол номера
на автомобилите, които са били установени на мястото. Протоколът е подписан
само от Г. и С..
Приобщен
е по делото протокол от 30.11.2018г. от проверка, извършена от 8 на брой
участници – представители на РДГ-София, ЮЗДП ДП Благоевград, ТП ДГС Пирдоп и
ЛРС „Средногорие“. В протокола са описани действията на комисията –
установяване на координати на местата, където комисията е била заведена -
веднъж от Рашко М. и втори път от Т.Г.. Установено е, че и двете посочени места
попадат в ловище „Корията“. Констатирано е, че посоченото от Т.Г. в негов
доклад място на нарушението не е коректно определено, като при текущата
проверка са определени координати, които впоследствие са вписани в АУАН. В
доклада е записано, че според Т.С. на 17.11.2018г. е било констатирано
следното: „1. Между седалките на автомобил Сузуки Витара с рег. №СО9991МА е
имало ловна карабина с оптика; 2. На около 30 м. от спрелите джипове забелязали
ловец с извадено от калъф ловно оръжие, което по-късно се оказало
полуавтоматична ловна пушка 12 калибър…4. И.К. е излязъл от гората и е оставил
ловна карабина, наподобяваща автомат „Калашников“…5.П. Тишков е извел от гората
4 бр.кучета и е носил ловна пушка надцевка.“
Представена
е покана до лицето Х.Р.М. *** да се яви на 13.02.2019г. в 9:00 ч. в сградата на
РДГ-София или в офис Пирдоп във връзка с констатирани нарушения по ЗЛОД, като е
посочено, че при неявяване на лицето ще бъде съставен АУАН в негово отсъствие.
В поканата е записано, че Х.М. отказва да я приеме, за което като свидетел се е
подписала Мария Маркова от група „Охранителна полиция“ при РУ-Пирдоп.
Видно
от АУАН №192/13.02.2019г., с него е
започнала административно-наказателна процедура срещу лицето Х.Р.М. за
нарушение, изразяващо се в това, че М. ловува, като се движи пеша с извадено от
калъф и сглобено ловно оръжие извън населеното място, в местност „Мечата
дупка“, ловище „Корията“, ловностопански район Копривщица, землище
гр.Копривщица, община Копривщица, извън определените в разрешителното за лов
места, като разрешително за лов №6043411 е издадено за ловище „Св.Лука“. Като
дата на извършване на нарушението е вписана 17.11.2018г., а като място на
извършено нарушение – землище на гр.Копривщица, община Копривщица,
ловностопански район Копривщица, ловище „Корията“, местност „Мечата дупка“,
координати X280812.8
и Y4722020.9. Като нарушени са посочени разпоредбите на чл.84, ал.1 вр
чл.43, ал.3, т.1 ЗЛОД. Като свидетели по акта са вписани лицата Т.Г.С. и П.Т.Д.,
за които не е отбелязано дали са очевидци на нарушението, но се установи, че С.
е свидетел-очевидец, а Д. е свидетел при съставяне на акта и последният
саморъчно е записал и в АУАН, че не е присъствал на проверката. В графата „обяснения
на актосъставителя“ е записано, че лицето отказва да се яви и да подпише АУАН,
а по-нагоре в АУАН е цитирана разпоредбата на чл.40, ал.2 ЗАНН, според която
ако нарушителят не се яви след покана, АУАН се съставя в негово отсъствие. Според
доклад на актосъставителя Т.Г. *** от 15.02.2019г. същият е съставил АУАН, след
като лицето Х.М. отказало да се яви, заявявайки по телефона, че се намира в чужбина.
Видно от приложената разписка АУАН е бил връчен на Х.М. срещу подпис на
17.07.2019г.
При така установеното от
фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна следното:
Жалбата
е допустима, като подадена в срока по чл. 59, ал.2 ЗАНН (НП е връчено на 17.09.2019
г. чрез пощенска пратка, видно от известие за доставяне, а жалбата е изпратена
по пощата на 24.09.2019 г.) от легитимирано лице (соченото за нарушител) против
подлежащо на обжалване пред съд наказателно постановление.
Компетентността
на издаващия наказателното постановление директор на РДГ-София, се доказва от
представената по делото Заповед № РД-49-199/16.05.2011 г. на министъра на
земеделието и горите, с която са оправомощени директорите на РДГ да издават
наказателни постановления по различни закони, сред които и ЗЛОД. Компетентността на актосъставителя Т.Д.Г. е предопределена от
разпоредбата на чл.96, ал.1 ЗЛОД във връзка с длъжността на същия в РДГ-София –
„специалист горски инспектор“.
Съдът, в контекста на
правомощията си на съдебен контрол, след като провери изцяло и служебно
законосъобразността на акта за установяване на административно нарушение и
обжалваното наказателно постановление,
без да се ограничава с обсъждане на посочените в жалбата доводи, намери че са допуснати нарушения на процедурните правила от
страна на административнонаказващия орган, както и намери за недоказано,
единствено на основание събраните доказателства, извършването на деянието от
страна на жалбоподателя Х.М..
От събраните писмени и гласни доказателства по делото,
преценени в тяхната съвкупност, съдът счита за недоказано, при описаната
фактическа обстановка в АУАН и НП, жалбоподателят да е извършил от обективна и
субективна страна състава на административно нарушение по чл. 84, ал. 1, пр. 3,
във връзка с чл. 43, ал. 3, т. 1 ЗЛОД. Съгласно разпоредбата на чл. 43, ал. 3,
т. 1 ЗЛОД, ловуване е престой или движение на лица извън населените
места със извадено от калъф и сглобено ловно
оръжие, независимо дали е заредено или не. Противоречиви са
гласните доказателства в конкретния случай дали изобщо е била извършена
проверка на жалбоподателя, а отразеното в констативния протокол и АУАН не
подкрепят заявленията на свидетелите Г. и С., че са извършили пълна проверка,
тъй като двамата твърдят, че са проверили всички документи на Х.М., включително
разрешителното за оръжие, но не са ги описали, за да закрепят това си действие.
Не само, че не са отразили какво оръжие е носил ловецът-нарушител, но и показанията
им са различни за вида на оръжието, като единият заявява, че оръжието е било
полуавтоматична пушка, а според другия то е било ловна карабина. В този смисъл
според съда не се установява безспорно Х.М., макар да е присъствал на
проверката, да е носел извадено от калъф и сглобено ловно оръжие или каквото и
да било оръжие. Съществуват данни, които не могат да бъдат пренебрегнати, че
оръжията на ловците са били в джиповете, в калъфи. Съдът, както вече
констатира, в АУАН и НП не е описано оръжието на жалбоподателя – вид, марка,
модел, за да се прецени дали лицето ловува по смисъла на закона, тъй като в
разпоредбата на чл. 56 ЗЛОД е посочено с какво оръжие се извършва ловуването.
АУАН следва да съдържа всички задължителни реквизити по чл. 42 ЗАНН,
включително и опис на оръжието на нарушителя, което в конкретния случай не е
направено. НП следва да съдържа всички задължителни реквизити по чл. 57 ЗАНН,
включително и опис на оръжието на нарушителя, което в конкретния случай не е
направено. Описанието на оръжието в този и във всички административни случаи от
същата категория, се явява съществено за обосноваността на нарушението и
липсата на такова описание би могла да се квалифицира като процесуален пропуск,
ако не са положени всички необходими усилия за индивидуализацията. В настоящия
случай пречки от обективен характер за индивидуализация на оръжието, с което Х.М.
е ловувал, не се установиха. Щом като е
бил установен незаконен лов, следвало е да се изземат оръжията на незаконно
ловуващите и след това с НП да се отнемат в полза на държавата, както повелява
чл.95, ал.1 ЗЛОД, което в случая не е сторено.
Има съществени противоречия между събраните писмени и
гласни доказателства относно местонарушението – посочват се поне три различни
места на нарушението, което е недопустимо, включително и комисията в протокола
от 30.11.2018 г. посочва две различни места на нарушението с различни GPS координати. По време на проверката проверяващите не са
носели карта, не са имали GPS,
не са знаели в коя местност се намират. В доклада си актосъставителят Г. е посочил
едно място на нарушението /което е отразено в протокола от 30.11.2018г./, в КП
е посочено друго място, а в АУАН - трето място на нарушението.
При самата проверка са допуснати пропуски. Пороците на
проверката не са могли да бъдат санирани с последваща проверка, макар и
извършена от сформирана комисия, особено след като проверяващите са били само
двама, а единият от тях – Т.С., се установява, че е имал само статична функция,
без да се е включвал в самата проверка и без да е в състояние да даде, дори и в
съдебно заседание, релевантна информация. Съдът счита, че при тези
обстоятелства, е ограничено правото на защита на административно наказания в
процеса, а съдът не може да възприеме безкритично твърденията и показанията на
свидетеля Т.Г., който е извършил „почти“ сам проверка на голяма група хора и то
в динамична среда. Недопустимо е единствено на тяхната база да бъде потвърдено
наказателното постановление, тъй като от една страна – в тях е внесено
основателно съмнение от останалите доказателства, а от друга страна – така би
се нарушило и равното третиране на страните. Съдът счита, че проверяващите от
РДГ са проявили бездействие при събиране на доказателства, като е следвало да
потърсят действително съдействие от органите на МВР, щом като лицата са
напуснали периметъра на проверката. Следвало е проверяващите да поискат от органите
на полицията да предприемат по-нататъшни действия срещу лицата от ловната
група. Съдът счита, че след като проверяваните лица са се отклонили от
проверката преди да им бъде дадено разрешение за това от проверяващия орган,
логичното продължение на действията на инспектор Г. и неговия колега С. е било
да сигнализират органите на МВР, които да предприемат по-нататъшни действия и
най-вече да извършат проверка на оръжията на всички проверени лица, за да се
осигури възможност за съпоставка дали законно притежаваните от тях като ловци
оръжия, са същите, с които горските служители са ги видели. Това е било напълно
възможно предвид, че имената на ловците са били посочени в разрешителното за
лов, а част от тях са били лично познати на проверяващите, поради което не би
възникнал проблем с установяване на самоличността им. Вместо да потърсят
съдействие от органите на МВР за предприемане на по-нататъшни действия,
проверяващите служители са издирили ръководителя на лова, уговаряйки неформална
среща в ресторант в гр.Копривщица, за която свидетелстват Рашко М. и И.К. и
която с нищо не е допринесла за пълнотата в установените факти, а единствено е
внесла съмнение в професионалния подход на проверяващите.
Дори да се приеме на база на оскъдните доказателства, че Х.М.
е бил на мястото на проверката, не би могло да се приеме, че той е ловувал,
носейки извадено от калъф и сглобено ловно оръжие. Това е така поради
обсъденото по-горе, че не е установено какво оръжие е носил той и дали то по
същността си представлява „ловно оръжие“. Както в наказателното производство,
така и в административнонаказателното, всяко съмнение в доказаността на
нарушението, породено от бездействието на компетентните органи или непълнотата
на доказателствата, би следвало да се тълкува в полза на соченото за нарушител
лице. Тук следва да се сподели напълно доводът на адв.Н., представляваща
жалбоподателя М., че попълване на доказателствата пред въззивната инстанция е
недопустимо и е в разрез със законосъобразното, като не санира непълнотата в
АУАН и НП. Пълното описание на нарушението, каквото в случая липсва, е изискване
към формата на АУАН и НП, имащо отношение към гаранцията, че всички
съставомерни факти за конкретното нарушение ще бъдат изложени, така че не само
соченият за нарушител, но и всяко трето лице /напр. съдът в случая/ да може да
добие яснота в какво точно се изразява нарушението и как е установено.
При
гореизложените мотиви, съдът намира, че обжалваното НП следва да бъде отменено
като незаконосъобразно.
По изложените съображения и на основание чл.63, ал.1, предл.3 ЗАНН, РАЙОНЕН СЪД-ПИРДОП
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 192, издадено от директора на РДГ-София на
12.08.2019 г., с което на основание чл.84, ал.1 ЗЛОД и чл. 53 ЗАНН на Х.Р.М., ЕГН: **********, с адрес ***, е
наложена ГЛОБА в размер 400 лв. и ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО НА ЛОВУВАНЕ за срок от 3
години за нарушение на чл.84, ал.1, предл.3 във вр. с чл.43, ал.1, т.1 ЗЛОД,
като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО
може да се обжалва с касационна жалба пред Административен Съд – София област в
14-дневен срок от съобщенията до страните за обявяването му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: