№ 576
гр. София, 22.03.2022 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XIV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито
заседание на двадесет и втори март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Андрей Ангелов
Членове:Мирослав Г. Г.
Бетина Б. Бошнакова
като разгледа докладваното от Андрей Ангелов Въззивно частно наказателно
дело № 20221100600884 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.243, ал.8 от НПК.
Образувано е по частна въззивна жалба от Я.В. С. срещу определение на СРС от
19.01.2022г., постановено по НЧД № 169/2022г. по описа на СРС, НО, 11 състав, с
което е потвърдено постановление на Софийска районна прокуратура (СРП) от
13.12.2021 г. за прекратяване на наказателното производство по досъдебно
производство № 15 239/2019 г., по описа на 04 РУ - СДВР, пр.пр.№ 18 384/2019 г., по
описа на СРП, образувано и водено за престъпление по чл.227е, ал.2 от НК.
В частната жалба се излагат съображения за неправилност на определението на
СРС и в частност се оспорва извода му, че не е налице престъпление от страна на
управителя и едноличен собственик на капитала на „К. БГ-200“ ЕООД Е. Г. спрямо
кредитора, тъй като не е изплащала спрямо кредитора суми към ЧСИ след наложен
запор върху трудовото възнаграждение; посочва се също , че е налице разнобой между
квалификацията, посочена от СРП и от СРС, като от своя страна жалбоподателят
цитира разпоредбата на чл. 282, ал.1 – ал.5 от НК, като счита че установените по
делото факти съответстват на хипотезата на посочения текст. От въззивния съд се иска
да отмени определението на СРС.
Настоящият съдебен състав, като съобрази изложеното в частния протест,
материалите по делото, както и разпоредбите на закона, намира за установено
следното:
Въззивната частна жалба е неоснователна и атакуваният съдебен акт следва да
бъде потвърден.
Решаващият довод за прекратяване на наказателното производство от прокурора
е липса на престъпление по чл. 227е, ал.2 от НК, при приети за установени факти,
който кореспондират с действителното информационно съдържание на
1
доказателствените средства относно предприетото от св. Я. С. поведение за събиране
на вземането му за сумата от 21 000 лв. срещу св. Ц.Г., вкл. и инициирането на
изпълнително дело, по което е изпратено на запорно съобщение до „К. - БГ 2000“
ЕООД, получено на 24.04.2017г., на което дружество св. Г. е бил управител, респ.
сестра му св. Е. Г. е била едноличен собственик на капитала. От всички събрани по
делото гласни и писмени доказателства, анализирани и в заключението на съдебно –
счетоводна експертиза, не се установява, че за извършването на дейността си по
управление на дружеството, св. Г. е получавал възнаграждение ( трудово или друго),
което да е годен обект на изпълнение. Оттук и изводът на прокурора, споделен и от
състава на СРС, за липса на престъпление против кредиторите от страна на св. Е. Г., се
явява съответен на фактическите положения, релевантни за неговата направа,
доколкото няма установено сговаряне в имуществен ущърб на кредитора и
жалбоподател С. от страна на представляващия дружеството. Св. Е. Г. също така не се
явява годен субект на престъплението по чл. 227е, ал.2 от НК, тъй като не е „търговец“
по см. на чл.1, ал.3 от ТЗ. Следва извод за несъставомерност на поведението на
представляващия „К. - БГ 2000“ ЕООД във връзка с вземането на жалбоподателя
спрямо св. Ц. Г.. Липсва въобще противоправност на действията на св. Е. Г., тъй като
безвъзмездността на управлението от нейния брат на собствените й дружества, не
поражда задължения за определено поведение във връзка с воденото изпълнително
дело срещу св. Ц. Г.. Няма данни и за престъпления по 277, ал.2 и по чл. 296, ал.2 от
НК, охраняващи правото на взискателя да се удовлетвори от имуществото на
длъжника, тъй като посочените състави касаят противоправни действия с движимости
(движими вещи), а не с парични постъпления ( доходи) на длъжника. Не може да бъде
споделен и доводът, развит във въззивната частна жалба за данни за извършено
престъпление по служба ( чл.282 от НК) от страна на св. Г. в качеството й на
собственик на капитала на „К. - БГ 2000“ ЕООД, тъй като това деяние представлява
посегателство върху общи вътрешнослужебни отношения, изпълнителното деяние на
което се изразява в нарушение или неизпълнение на служебните задължения или
превишаване на властта или правата на длъжностното лице, т.е. обема хипотеза, което
няма допирни точки с конкретното наказателно производство, което е инициирано от
жалбоподателя във връзка с удовлетворяване на паричното му вземане от длъжника
Ц.Г..
В този смисъл въззивният съдебен състав намери, че продължаването на
разследването по д.п. се явява лишено от основание, тъй като данни за престъпление не
са налични. Ето защо и постановлението на СРП за прекратяване на наказателното
производство, респ. потвърдителното определение на СРС, се явяват правилни и
законосъобразни.
По изложените съображения и на основание чл. 243,ал.8 от НПК , Софийски
градски съд, НО, ХІV в. с-в
2
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение на Софийски районен съд, Наказателно
отделение, 11 състав от 19.01.2022г., постановено по НЧД № 169/2022г. по описа на
СРС, с което е потвърдено постановление на Софийска районна прокуратура от
13.12.2021 г. за прекратяване на наказателното производство по досъдебно
производство № 15 236/2019 г., по описа на 04 РУ - СДВР, пр.пр.№ 18 384/2019 г. по
описа на СРП, водено за престъпление по чл. 227е, ал.2 от НК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване или протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3