Р Е Ш Е Н И Е
град
София, 05.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
Гражданско отделение, II-ри въззивен брачен състав,
в закрито заседание на пети февруари
две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛЯ МИТОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАЛЕНТИНА АНГЕЛОВА
МИЛЕН ЕВТИМОВ
като разгледа докладваното от съдия ГАЛЯ МИТОВА частно гражданско дело № 351 по описа за 2021 г., и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда чл. 435, ал. 2, т. 7 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Образувано е по жалба, вх. № 07603 от
09.12.2020 г. по описа на ЧСИ С.А., подадена
от длъжника С.О., чрез юрисконсулт Е.Т., срещу отказ на ЧСИ С.А., рег. № 919 при ЧКСИ, район на действие
СГС, да намали разноските за адвокатско
възнаграждение и пропорционална такса по изпълнително дело № 20209190400457,
обективиран в уведомление, изх. № от 7300 18.11.2020 г.
Жалбоподателят поддържа, че приетото за събиране по изпълнителното дело
адвокатско възнаграждение е прекомерно и следва да се дължи такова само по чл.
10, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения (наричана по-нататък Наредба № 1 от 09.07.2004 г.). Излага
подробни съображения в тази посока. В жалбата се изтъква, че неправилно ЧСИ е
изчислил и пропорционалната такса по т. 26 ТТРЗЧСИ, в която са включени всички
събрани суми, в т.ч. и адвокатското възнагрждение, а не само сумата по
изпълнителния лист. Искането е да се отмени обжалвания отказ и да се намали
адвокатския хонорар в полза на взискателя до минималния такъв от 200.00 лева,
както и пропорционалната такса по т. 26 ТТРЗЧСИ. Претендира присъждане на разноски
за настоящото производство.
Взискателят “А.”ООД, чрез пълномощник –
адвокат Н.Д., е взел становище по
жалбата, с което е оспорил същата изцяло като неоснователна по изложените в нея
оплаквания за неправилност на действията на частния съдебен изпълнител.
Претендира присъждане на разноски.
ЧСИ е изложил мотиви по обжалваните действия на
основание чл. 436, ал. 3 ГПК, в които излага становище, че жалбата е
неоснователна.
Софийският градски съд, след като обсъди доводите в
жалбата и прецени материалите по
изпълнителното дело, приема от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е допустима - подадена е в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК, от надлежна страна – длъжника по
изпълнението и е насочена срещу подлежащо на обжалване изпълнително действие,
по смисъла на чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК. Разгледана
по същество жалбата е основателна.
Изпълнителното
дело № 20209190400457 по описа на ЧСИ С.А. е било образувано по молба от 02.11.2020
г., подадена от взискателя “А.”ООД срещу С.О.. Молбата е подадена, чрез
пълномощник - адвокат Н.Д.. Същата съдържа искане за събиране на сумата по
изпълнителния лист, както и искане за налагане на запор върху банковите сметки на
длъжника, в случай, че последният не изпълни доброволно в двуседмичния срок от
връчване на поканата. На ЧСИ А. са възложени и правата по чл. 18 ЗЧСИ. От
изпълнителен лист от 26.10.2020 г.,
издаден от СРС, НО, 99-ти състав по НАХД № 3204/2020 г. по описа на съда, е видно, че вземането на
взсикателя е за разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 700.00 лева.
Към молбата за
образуване на изпълнителното дело е представен договор за правна защита и
съдействие, сключен между “А.”ООД и адвокат Н.Д., касаещ действия по образуване
и водене на изпълнително производство във връзка със събиране на горното
вземане. В чл. 2 от договора е отразено, че договореното възнаграждение от
400.00 лева е платено авансово и в брой. Следователно и съобразно с
постановките на т. 1 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. Дело
№ 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, в тази му част договорът за правна защита и съдействие
служи като разписка и доказва реалното заплащане на уговореното възнаграждение.
От връчената на
длъжника покана за доброволно изпълнение (на 06.11.2020 г.) се установи, че ЧСИ
е приел за събиране адвокатското възнаграждение от 400.00 лева; начислил е такси
и разноски по изпълнителното дело в общ размер на сумата от 169.50 лева, при
което задължението на длъжника С.О. възлиза на сумата от 1269.50 лева (заедно
със сумата по изпълнителния лист).
Длъжникът е подал
на 09.11.2020 г. възражение срещу размера на адвокатското възнаграждение,
сочейки, че не е доказано същото да е заплатено, респективно, че е прекомерно,
като е поддържал и неправилно начислена такса по т. 26 ТТРЗЧСИ.
От уведомление
до взискателя за дължими авансови таски и 2 броя сметки по чл. 79 ЗЧСИ
(съответно на л. 11, л. 20 и л. 21 от изпълнителното дело), се установи, че ЧСИ
е начислил обикновени такси по ТТРЗЧСИ в размер на 24.00 лева, с ДДС– за
образуване на изпълнителното дело; по т. 4 ТТРЗЧСИ – 12.00 лева, с ДДС - за
изпращане на уведомление и по т. 31 ТТРЗЧСИ – за пощенски разходи в размер на
3.90 лева. Следователно простите такси са в общ размер на сумата от 39.90 лева.
Остатъкът до 169.50 лева е пропорционалната такса по т. 26 ТТРЗЧСИ – т. е.
сумата от 129.60 лева.
Сумите по
поканата са платени изцяло в срока за доброволно изпълнение от длъжника С.О. на
11.11.2020 г., видно от платежно нареждане на л. 19 от изпълнителното дело.
При тази фактическа установеност и съобразно
посочения релевантен доказателствен материал се налага извода, че единствените
усилия на представляващия взискателя адвокат са сведени до подписване на
молбата за образуване на изпълнително дело, част от
съдържанието на която, съгласно чл. 426 ГПК и без да представлява отделно
действие по защита, е посочването на способ за принудително изпълнение. В
конкретния случай посоченият способ е запор на банковите сметки на длъжника. Те,
впрочем, са публично известни и са посочени на официалната интернет страница на
С.О..
Не съставлява отделно действие по защита и възлагането по реда на чл. 18 ЗЧСИ. Задължението е изпълнено доброволно в рамките на законовия двуседмичен
срок, предвид което не се е налагало извършването на други действия от
пълномощника на взискателя, извън подаването на молбата по чл. 426 ГПК. Ето защо
настоящият състав на съда приема, че не
са били осъществени значими процесуални действия по защита и съдействие, респ. не
са извършвани действия с цел удовлетворяване на парични вземания, визирани в
чл. 10, т. 2 от Наредба № 1 от
09.07.2004 г. Приетият за събиране по изпълнителното дело адвокатски
хонорар следва да бъде намален до минимума определен с чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. в размер на 200.00
лева за подаване на молба за образуване на изпълнително дело. Останалата
част от хонорара следва да остане в тежест на взискателя, който се е съгласил
да го заплати при свобода на договарянето.
Неправилно е определен и размера на таксата
по т. 26 ТТРЗЧСИ. Пропорционалната такса се изчислява само върху размера на присъденото вземане по
изпълнителния лист без да включва такси и разноски по самото принудително
изпълнение, включително и без приетото за събиране адвокатско възнаграждение. В процесния случай сумата по
изпълнителния лист е в размер на 700.00 лева (неолихвяемо вземане за съдебно –
деловодни разноски). Съгласно т. 26, б.“б“ ТТРЗЧСИ при материален интерес от
100.00 до 1 000.00 лева размерът на пропорционалната такса е 10.00 лева + 10
на сто за горницата над 100.00 лева. Предвид
сочената разпоредба размерът на пропорционалната такса, изчислен по реда на т. 26,
б.“б“ ТТРЗЧСИ, възлиза на сумата от 70.00
лева, върху която следва да се начисли 20% ДДС (14.00 лева) и като краен
размер дължимата пропорционална такса по
изпълнителното дело възлиза на сумата от 84.00 лева, с ДДС.
Както е изяснено и по - горе,
в поканата за доброволно изпълнение е посочена сума от 169.50 лева, която
обхваща обикновени такси по ТТРЗЧСИ в общ размер на 39.90 лева, а остатъкът от 129.60
лева се явява начислената пропорционалната такса по т. 26 ТТРЗЧСИ. Видно е, че
същата е изчислена неправилно с включеното в нея адвокатско възнаграждение от 400.00
лева. Ето защо сумата от 45.60 лева се явява надплатена, съобразно мотивите,
посочени по – горе.
По изложените съображения обжалваният отказ, обективиран в
уведомление, изх. № 7300 от 18.11.2020 г., следва да се отмени.
По разноските за настоящото производство.
Претенцията на жалбоподателя
и на взискателя за присъждане на разноски за настоящото производство, са
неоснователни, независимо от изхода на делото. Отговорността за разноски се
понася от страната, срещу която е постановено решението, спрямо която
отговорността за разноски е санкция за неоснователно предизвикан спор. Предмет
на съдебен контрол по делото е процесуалната законосъобразност на действията и
акта на съдебния изпълнител по разноските, в който случай никоя от страните не
може да носи отговорност за разноските по обжалване на тези незаконосъобразни
действия и общият режим по 78 ГПК и чл. 81 ГПК за присъждане на разноски е
неприложим. От своя страна, отговорността на съдебния изпълнител за вреди се
реализира по друг ред, регламентиран в нормата на чл. 441 ГПК.
За пълнота следва да се посочи, че производството по чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК, е способ
за защита срещу неправилно присъждане на разноски в рамките на изпълнителното
дело. Следователно е производство за “разноски“. Съдебната практика
безпротиворечиво приема, че не следва да се допуска кумулиране на нови
задължения за разноски в “процеса относно разноските“ за страната, инициирала
производството за ревизиране на веднъж вече определени разноски.
Така
мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ отказ
на ЧСИ С.А.,
рег. № 919 при ЧКСИ, район на действие Софийски градски съд, да намали разноските за адвокатско
възнаграждение и пропорционална такса по
изпълнително дело № 20209190400457, обективиран в уведомление, изх. № от 7300 от
18.11.2020 г.,
като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА таксите и разноските по изпълнително дело № 20209190400457 по описа на ЧСИ С.А., както
следва: адвокатско възнаграждение в
полза на взискателя “А.”ООД – до
размера на сумата от 200.00 лева, и
пропорционална такса по т. 26 ТТРЗЧСИ
- до размера на сумата от 84.00
лева, с ДДС.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ претенциите на С.О. и “А.”ООД, ЕИК********, за
присъждане на разноски за настоящото производство, като неоснователни.
Решението, на основание чл. 437, ал. 4 ГПК, не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.