№ 996
гр. София, 08.02.2022 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-17 СЪСТАВ, в закрито заседание
на осми февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Стилияна Григорова
като разгледа докладваното от Стилияна Григорова Гражданско дело №
20211100111402 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба от „Д.А.Г.“ ЕООД срещу
Г. К. П. за осъждането му да заплати на ищеца сумата от 77 635.88 лева,
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи
се в лишаване от възможност на дружеството да ползва собствените му
средства на стойност 180 548.54 лева за времето от 13.04.2017 г. до 08.07.2021
г., ведно със законната лихва от датата на подаването на исковата молба до
окончателното изплащане.
Правото произтича от следните обстоятелства:
Ищецът твърди, че на 07.02.2017 г. получил покана за доброволно
изпълнение по изп.д. № 20178630400496 на ЧСИ, рег. № 863 за заплащане на
сумата от 172 356 лева неолихвяеми вземания и 8 192.54 лева такси по
ТТРЗЧСИ. По изпълнителното дело съдебният изпълнител наложил запори на
вземанията на дружеството по негови банкови сметки в „У.К. Б.“ АД и „Ю.Б.“
АД и на вземания към клиенти.
„Д.А.Г.“ ЕООД подал възражение, поради което изпълнението било
спряно. През това време обаче по сметката на ЧСИ постъпвали средства от
вече наложените запори. В периода 01.03.2017 г. – 13.04.2017 г. постъпили
суми на обща стойност 205 607.35 лева, от които 24 958.81 лева били
възстановени на третото задължено лица „БАСФ“ ЕООД. След депозиране на
сумата от 180 548.54 лева съдебният изпълнител вдигнал наложените запори.
Предявеният от Г.К. установителен иск бил отхвърлен с влязло в сила
съдебно решение.
1
Незаконосъобразното принудително изпълнение причинило на
дружеството вреди, изразяващи се в пропуснати ползи от невъзможността да
ползва в търговската си дейност сумата от 180 548.54 лева в периода
13.04.2017 г. – 08.07.2021 г., които вреди възлизали на законната лихва –
77 635.88 лева.
Тези вреди се намирали в причинно-следствена връзка с поведението на
Г.К., който предявил неоснователна претенция срещу „Д.А.Г.“ ЕООД.
Моли ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от
77 635.88 лева, ведно със законната лихва от датата на завеждането на
исковата молба до окончателното изплащане.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът Г. К. П. е подал отговор, в който
оспорва предявения иск. Нормата на чл. 245, ал. 3 от ГПК предвиждала
издаване на обратен изпълнителен лист на длъжника за събраните суми,
ведно с такси и разноски. Тази разпоредба изключвала възможността за
предявяване на претенцията по исков ред.
Излага допълнителни съображения срещу основателността на иска и
неговия размер.
Като съобрази сочените в исковата молба факти, на които ищецът
основава претенцията си, както и възраженията на ответника, съдът намира
предявеният иск за недопустим.
В постановеното на 29.11.2021 г. решение № 60247 по гр.д. № 3137/2020
г. по описа на ВКС, ІV г.о. е даден отговор на въпросите относно
предпоставките и правното основание за ангажиране отговорността на
привиден кредитор за вредите, причинени на длъжника по изпълнителното
производство от предприето материално незаконосъобразно принудително
изпълнение въз основа на заповед за незабавно изпълнение на парично
задължение по чл. 417 и сл. от ГПК, когато съдът в исковото производство е
установил, че вземането по издадената заповед за незабавно изпълнение на
парично задължение не съществува, поради което изпълнителното
производство е било прекратено.
Вторият въпрос е относим към фактите, чието установяване е в
доказателствена тежест на ищеца.
Даденият с решението отговор отрича допустимостта на предявения в
2
настоящото производство иск. Това е така, именно защото интересът на
длъжника да получи законната лихва върху събраните суми е защитен в
производството по издаване на обратен изпълнителен лист. Правен интерес от
нарочно исково производство липсва, поради което предявеният иск се явява
недопустим.
След като нормата на чл. 245, ал. 3 от ГПК предвижда възможност
длъжникът да поиска от съда, постановил решението, да му издаде
изпълнителен лист срещу взискателя за връщане на сумите или вещите,
получени при проведено принудително изпълнение.
В случая депозираната за вдигане на запора сума е била получена. Що
се отнася до законната лихва върху събраната от длъжника сума, заедно с
други безспорни вземания - такси и разноски в изпълнителното производство,
тя също се присъжда с обратния изпълнителен лист, от събирането й от
длъжника до окончателното й възстановяване.
За ищеца е налице друг ред за защита и той обосновава
недопустимостта на предявения иск.
Съобразявайки горецитираната съдебна практика, настоящият съдебен
състав дължи да прекрати производството по делото като предявено по
недопустим иск.
Така мотивиран и на основание чл. 130 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 11402/2021 г. по описа на
СГС, ГО, І-17 състав.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред САС в
едноседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
3