Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 74 06.01.2017г. Гр. Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН
СЪД, XI-ти гр. състав в открито
съдебно заседание на осми декември две
хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ АСП. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря Илияна Куцева - Гичева, като разгледа докладваното от
съдията гражданско дело № 10385 по описа на ПРС за 2016г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правна квалификация чл. 92 от ЗЗД.
Ищецът “МЦ-Баухеми” ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Правец, ул. „Васил Левски” № 3, представлявано от К.К. е
предявил срещу М.Н.Н., ЕГН: **********, с адрес: *** иск за осъждане на
ответника да му заплати сумата от 5000 евро (пет хиляди евро), - неустойка,
уговорена в т. 12.9 от допълнителното споразумение от 13.12.2011г. към
сключения между страните трудов договор от 13.12.2011г., дължима поради
нарушаване от страна на ответника на поетите в т. 12.5 от същото задължения да
не разпространява, да не публикува и да не предоставя на трети лица
поверителната информация, получена под каквато и да е форма от работодателя,
както и да не я използва с цел, несвързана с дейността, която той трябва да
извършва във връзка с изпълнение на задълженията му в работодателя. Законна
лихва не се претендира, претендират се разноски.
В исковата молба
се твърди, че между страните на 13.12.2011г. е сключен тр. договор, съгласно
който ответникът бил назначен на длъжност „***********” за област Пловдив при
ищеца. На същата дата между страните било сключено доп. споразумение. ТПО било
прекратено на осн. чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ.
Съгл. т. 12.1 от
доп. споразумение (ДС) служителят поел задължение за конфиденциалност, като се
задължил да е конфиденциален за всички търговски и служебни тайни, както и за
всички поверителни въпроси и процеси в работодателя, които в рамките на
неговата дейност са станали негово достояние, дори и след приключване
действието на договора. В т. 12.2 от ДС било посочено коя информация ще се
счита за поверителна, вкл. информация за клиентите, цени и себестойност на
услугите, условията, сроковете и друга информация за търговията и услугите,
както и друга информация за работодателя, която не е публична и чието
оповестяване би могло да окаже влияние върху дейността на работодателя. Съгл.
т. 12.5 от ДС служителят на длъжност „***********” бил длъжен да не разпространява,
да не публикува и да не предоставя на трети лица поверителната информация,
получена под каквато и да е форма от работодателя, както и да не я използва с
цел, несвързана с дейността, която той трябва да извършва във връзка с
изпълнение на задълженията му в работодателя, като в случай, че е разпространил
виновно конфиденциална за работодателя информация, съгл. т. 12.9 от ДС, се
задължавал да заплати на работодателя „глоба” в размер на 5000 (пет хиляди)
евро. Тази т. нар „глоба” представлявала санкционна неустойка в случай на
виновно разпространение от страна на служителя на конфиденциална информация.
Твърди се в
случая предпоставките за нейното изплащане да са налице. Сочи се, че ищцовото
дружество е такова, което развива търговска дейност по производство и продажба
на строителна химия/добавки на клиенти, произвеждащи строителни продукти –
бетон и бетонови елементи, като търговският процес включвал консултиране на
клиенти на дружеството, изработване на лабораторни анализи на използваните от
клиентите инертни материали, и съставяне на специфична за всеки клиент рецепта
за смесите от инертни материали и строителна химия и добавки, по които същите
да произвеждат своята продукция. Изготвянето на тези клиентски рецепти
представлявало производствен разход за ищеца, като за всеки клиент и всеки
негов продукт рецептите били строго индивидуални и специфични. Информацията за
същите представлявала конфиденциална информация, на база на която „МЦ –
Баухеми” ЕООД продавало на своите клиенти строителни добавки/химия с точно
определени свойства. Клиентите използвали така изработените рецепти в
производствения си процес за постигане на продукция с точно определени качества
и свойства, като без информацията за тези рецепти трети лица не биха могли да
предлагат и доставят на посочените клиенти необходимите за тяхното производство
адекватни строителна химия и добавки.
Твърди се
ответникът да е нарушил поетите задължения за конфиденциалност. През м.
февруари 2016г. при среща с „Водстрой Пловдив” ЕАД, който бил клиент на ищеца
служителят А.Ш., *********** за област Пловдив разбрал, че ответникът Н. е
започнал да продава на този клиент продукти, производство на Idea Yapi
Kimyasallari San. Tic. A.S., които били конкурентни на продуктите на „МЦ –
Баухеми” ЕООД. За това било съобщено на служителя на ищеца М.Т., бивш
ръководител на ищеца и настоящ ръководител на Ш.. Т. и Ш. започнали да търсят
информация за клиентите на дружеството в обл. Пловдив, и в частност за това дали Н. предлага тези
продукти и на други клиенти на ищеца. В рамките на 2 седмици били установено, че Н. е продавал добавки за
бетон на следните дружества, които били клиенти на „МЦ – Баухеми” ЕООД:
„Хебърстрой” ООД, „Дина Комерс” ООД, „Елмарк” ООД и „Водстрой Пловдив” АД. Било
установено, че Н. е представял оферти с условия за продажба на строителна
химия/добавки и на други клиенти на ищеца в област Пловдив, и че се е
представял от името на дружеството „Строй идея” ЕООД ЕИК **********, еднолична
собственост на Н.С., което било регистрирано на постоянния адрес на Н. ***. В
тази връзка бил проведен телефонен разговор между М.Т. и ответника, при който
ответникът заявил, че отдавна е взел това решение и никой не може да го спре,
тъй като познава продуктите на „МЦ – Баухеми” ЕООД и ценовата му политика.
Заявил, че е изпратил всички необходими данни относно рецепти на клиенти и
техническа информация на Idea Yapi Kimyasallari San. Tic. A.S. и след като
коментирал с техни служители, оттам му отговорили, че ще му предоставят
аналогични продукти, с които да замести продуктите на „МЦ – Баухеми” ЕООД, без
дори да променя рецептите за съответните клиенти. Впоследствие Ш. се срещнал с Н.,
като Н. му признал, че е в контакти с Idea Yapi Kimyasallari San. Tic. A.S., че
продава и възнамерява да продава и в бъдеще техните добавки за бетон на
клиентите на „МЦ – Баухеми” ЕООД, които и чиито рецепти познава от работата си
при ищеца. На база на така събраната информация Т. и Ш. провели срещи с клиенти
на ищеца в обл. Пловдив, за които до 31.12.2015г. отговарял Н., с цел тези
клиенти отново да започнат да купуват добавки от ищеца. В резултат на тези
срещи се наложило да намалят цените за тези клиенти, за да могат да си върнат
клиентите, като в табличен вид се посочват имена на клиенти, стари и нови,
намалени цени, както и реализирания обем за 2015г. с тези клиенти.
Ето защо се
твърди, че въпреки поетите задължения по т. 12 от ДС, ответникът е разкрил
виновно на Idea Yapi Kimyasallari San. Tic. A.S. конфиденциална информация за
клиенти и рецепти на ищеца, която му е станала известна, докато е бил негов
служител. Това поведение било виновно, тъй като Н. лично влязъл в контакт както
с клиенти на ищеца, така и с третото лице, на което е разкрил информацията,
което е конкурент на ищеца, и използвайки и предоставяйки тази конфиденциална
информация на този конкурент, е започнал да предлага алтернативни строителни
добавки/химия на тези клиенти, ползвайки информацията, която му е станала
известна от работата му при ищеца, без да инвестира сам в разработване на нови
специфични рецепти за производството на продуктите за тези клиенти. Ето защо се
твърди по този начин да е реализирана хипотезата на т. 12.9 от доп.
споразумение, поради което ответникът да дължи предвидената в същата неустойка
в размер на 5000 евро. Ето защо се моли да се осъди ответника да му я заплати.
От ответника е
постъпил писмен отговор в срок, с който искът се оспорва като неоснователен.
Признава се
съществуването на ТПО между страните, че ищецът е заемал посочената в ИМ
длъжност и че това ТПО към момента е прекратено, както и че в кръга на
задълженията на ответника е било предлагането и продажбата на продукти,
произведени от ищеца, в областта на строителната химия. Признава се и, че с чл.
12 от ДС между страните ответникът е поел задължение да не разпространява
търговски и служебни тайни, които са му станали достояние при и по повод
изпълнението на тр. му задължения.
Твърди се от
исковата молба да не става ясно какви точно търговски и служебни тайни е издал
ответника и на кого, като най-общо се заявявали права върху рецепти от смесите
от инертни материали, строителна химия и добавки. За тези рецепти обаче се
твърди да не са собственост на ищеца, а на дружествата, които са негови
клиенти, като купувачите на строителна химия сами решавали кога и на кого да
предоставят необходимата информация, за да получат съответните смеси с желаните
от тях качества, като самите клиенти решавали дали да купуват от ищеца или от
конкурентни фирми. Оспорва се твърдението на ищеца, че без информация за т.
нар. „рецепта” не може да се закупи от клиента адекватна строителна химия. Твърди се всеки търговец, който предлага
такива продукти на пазара да може свободно да разработва технологични рецепти
за смесване на отделните компоненти за получаване на желаните свойства на
бетоновите разтвори, като ищецът нито твърдял, нито доказвал определени негови
рецепти да са обект на авторско право, те били поръчани и заплатени от клиента
и той можел да разполага с тях така, както намери за добре. Оспорва се
ответникът да има някаква връзка с дружеството „Строй идея” ООД, признава да
има търговски отношения с турското дружество Idea Yapi Kimyasallari San. Tic.
A.S., но оспорва да е предоставял на това дружество каквато и да е информация
за рецепти, технологии и продукти на ищеца. От исковата молба било видно, че се
твърди ответникът да е продавал конкурентни продукти на съконтрагенти на ищеца,
негови бивши клиенти, но не се позовавал на чл. 15.1 от ДС за забрана за
извършване на конкурентна дейност. Твърди се и, че тази забрана е отпаднала,
тъй като съгл. чл. 15.6 от ДС, ако ТПО се прекрати без вина на търговския
посредник по инициатива на работодателя, тази забрана отпадала. ТПО било
прекратено едностранно от ищеца на осн. чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ поради
съкращаване на щата, поради което за ответника не съществувала забрана да
продава продукти на всеки един търговец в този бранш. Твърди се, че продуктите
на Idea Yapi Kimyasallari San. Tic. A.S. са разработени на съвсем друга основа
и нямат нищо общо с предлаганите такива от ищеца, като не можело да се
квалифицират като конкурентни поради различния им химически състав. Оспорва се
като невярно твърдението на ищеца, че е разкрил на Idea Yapi Kimyasallari San.
Tic. A.S. конфиденциална информация за клиенти и рецепти на ищеца. Твърди се Н.
да не търгува с посочените клиенти на ищеца, никога да не е предоставял каквато
и да било информация, собственост на ищеца, на трети лица, и да не е предлагал
конкурентни продукти. Самото предлагане на такива продукти не би могло да
съставлява нарушение съгл. чл. 15.6 от ДС, т. като не покривало признаците на
чл. 12.1 вр. с чл. 12.9 от това ДС. Сочи се, че конкуренцията е пазарен принцип
и ако турското дружество предлага по-изгодни условия, не съществува нито
нормативна, нито договорна забрана клиентите на ищеца да купуват продукти от
това дружество, както и се твърди да не съществува забрана ответникът да влиза
в контакт с клиентите на ищеца и да им предлага конкурентни продукти. Твърди се
да липсват доказателства за разпространение на търговска и служебна тайна на
други лица, поради което претенцията за заплащане на неустойка по чл. 12.9 от
ДС от 13.12.2011г. да е неоснователна, като липсвала причинно-следствена връзка
между виновно поведение на ответника и настъпили за ищеца вреди. Ето защо се
моли за отхвърляне на исковете, като се претендират разноски.
В съдебно
заседание всяка от страните, чрез пълномощника си, поддържа становището си по
спора и моли същото да бъде възприето от съда, като ищецът представя и писмена
защита. Всяка от страните претендира разноски.
Съдът, като взе предвид изложеното от страните и прецени събраните по
делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:
За да се уважат предявените искове е необходимо да се установи, че ответникът
е работил по трудово правоотношение в ищцовото дружество и че трудовото му
правоотношение е било прекратено, че в ДС към трудовия договор е било уговорено
задължението на ответника да не разпространява информация, търговска служебна
тайна на работодателя и санкционните последици при неизпълнение на това
задължение, че ответникът виновно е нарушил същото и по какъв начин, в какво
точно се състои неизпълнението и с какви действия на ответника е извършено.
В случая между страните не се спори, и от представените в първото с.з. от
ищеца писмени доказателства се установява, че на 13.12.2011г. между страните е
възникнало ТПО, с работодател ищеца и работник/служител – ответника, като
ответникът е започнал работа по безсрочно ТПО на длъжност „***********” с ОМВ
1276 лева, на 8-часов работен ден, пълна работна седмица. Уговорено е, че
характерът на работата е посредничество при продажбите по линията на
разпространение и дистрибуция на продукти на отдела „Construction Chemicals” на
територията на Пловдивски регион, като сделките от името на работодателя се
извършват само с негово съгласие. говорен е срок на предизвестие 30 дни и срок
на изпитване в полза на работодателя – 6 месеца, след изтичане на който ТПО се
е трансформирало в безсрочно такова.
На същата дата – 13.12.2011г. между страните е сключено доп. споразумение №
***/13.12.2011г., във връзка с извършваната дейност. Уговорени са правила за разпределение
на региона, за работа с клиентите, за заплащане на тр. възнаграждение, за
плащане на комисионни, специални задължения, задължение за предоставяне на
информация с отчети, право на контрол на работодателя, пречки за работа,
съгласуване на отпуска. В чл. 12 са уредени задълженията за конфиденциалност.
Съгл. чл. 12.1 търговският посредник се задължава да е конфиденциален за всички
търговски и служебни тайни, както и за всички поверителни въпроси и процеси в
работодателя, които в рамките на неговата дейност са станали негово достояние,
дори и след приключване действието на договора.
В чл. 12.2 е изброена информацията за работодателя и продуктите му, която е
поверителна, а именно: информация за производствените технологии и оборудването;
информация за производствените стратегии; цени и себестойност на продуктите и
услугите, условията, сроковете и друга информация за търговията и услугите;
информация за складирането, логистиката, техните условия, разходи, стратегия,
партньорите; информация за доставчиците и плановете за съвместна работа с тях;
информация за клиентите; информация за персонала, възнагражденията на
сътрудниците, система на заплащане, стратегия; информация за структурата на
управление на работодателя и стратегията на управление; информация за обвързани
с работодателя лица; друга информация за работодателя, която не е публична и
чието оповестяване би могло да окаже влияние върху дейността на работодателя.
В чл. 12.4 е уредено задължението на търговския посредник да осигури
съхраняването на поверителната информация. В чл. 12.5 е уредено задължението му
да не разпространява, да не публикува и да не предоставя на трети лица
поверителната информация, получена под каквато и да е форма от работодателя,
както и да не я използва с цел, несвързана с дейността, която той трябва да
извършва при работодателя, като е предвидено, че предоставянето й на трети лица
може да бъде извършено само по необходимост, с писменото разрешение на
работодателя, като се сключва писмен договор между работодателя, чрез
посредника и третото лице за съхраняване на поверителната информация, и
работодателят да бъде незабавно уведомен за това.
В чл. 12.7 е предвидено, че в случай, че противно на горните забрани търговският
посредник разпространи, публикува или предостави на трети лица поверителна
информация, той е длъжен незабавно да уведоми за това работодателя писмено и да
предприеме мерки за предотвратяване на по-нататъшно разпространение,
публикуване или предоставяне на трети лица на поверителната информация. В чл.
12.8 е уговорено, че търговският посредник е длъжен да възстанови всички вреди, настъпили за работодателя
вследствие неизпълнение задълженията за конфиденциалност.
В чл. 12.9 е посочено, че ако търговският посредник носи вина за
разпространението на поверителна информация, то той е длъжен да заплати на
работодателя глоба в размер на 5000 (пет хиляди) евро. В чл. 12.10 е посочено,
че тези правила и забрани не се отнасят до официално публикувана информация за
работодателя, информация, за чието разпространение търговският посредник няма
вина, както и за информация, получена правомерно от работодателя с писмено
разрешение за ползването й, без спазване на изисквания за конфиденциалност.
В чл. 14 са уредени хипотези на „извънредно прекратяване” на договора, при
недостигане определен оборот, а в чл. 15 е уредена забрана за конкуренция.
Съгласно предвиденото в чл. 15.1, търговският посредник се задължава в
продължение на една година от прекратяване на договора да не работи в или за
предприятие, в следните области, или за предприятие, което може да се е
разглежда като конкурентно на работодателя, като конкурентните дейности и продукти са
следните: добавки за бетон и строителни материали, продукти, които се използват
на строителна площадка, изолационни продукти, битумни продукти, мазилки за
бетон и зидария, продукти за поддържане на бетона, инжекционни продукти на
базата на цимент и водно стъкло, уплътнителни маси, най-вече за санитарни цели,
като забраната за конкуренция се простира на територията на Република България
и Европейския съюз.
В чл. 15.4 е предвидено, че за времето, през което е в сила забраната за
конкуренция, се изплаща обезщетение в размер на 4000 (четири хиляди) евро, в
чл. 15.5 – че търговският посредник трябва да заплати за всяко действие,
нарушаващо забраната за конкуренция, неустойка в размер на 4000 (четири хиляди)
евро.
Според чл. 15.6 забраната на конкуренцията не влиза в действие, ако
страните по тр. договор се споразумеят за това или ако трудовият договор се
прекрати по инициатива на работодателя без вина на търговския посредник.
С отговора ответникът представя доказателства – писмено предизвестие за
прекр. на ТПО на осн. чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ и заповед № **/******* за
прекр. на ТПО, видно от които ТПО между страните е прекратено едностранно от
работодателя с отправено до ответника едномесечно предизвестие на осн. чл. 328,
ал. 1, т. 2 от КТ поради съкращаване на щата и след извършен подбор, считано от
01.01.2016г.
За установяване на твърдението на ищеца с какви свои действия ответникът е
разкрил поверителна информация на работодателя и каква е тази информация, на
кого ответникът е разкрил същата и до какви последици е довело това за
работодателя, са събрани писмени доказателства – фактури, издадени от ищеца, и
гласни такива, чрез разпита на двама свидетели, служители на ищеца.
Представени са електронни извлечения от 16 броя фактури, неподписани нито
от издател, нито от получател, с доставчик „МЦ – Баухеми” ЕООД и получатели –
„Хебърстрой” ООД Пазарджик, „Дина комерс” ООД – Асеновград, „Елмарк” ООД –
Пловдив, „Водстрой Пловдив” АД, по 2 фактури за 2015г. и две за 2016г. с всеки
съконтрахент, в които е посочено, че на тези клиенти ищецът е доставял следните
продукти: Centrament N 3, Centrament Rapid 610 и MC-Tecniflow, като е видно, че
един и същ продукт е продаван на различна цена за различните клиенти. според
представените фактури, които обаче не са подписани нито от издател, нито от
получател, и не са били обект на СТЕ, през 2016г. трите продукта са продавани
на съответния клиент на цена, 10 или 20 ст. на килограм по-ниска от посочената във
фактурата от предходната година, като фактурите са с посочени дати от март и
април 2015г., и съответно от март, май и юни 2016г.
От показанията на свидетеля М.Т., бивш пряк ръководител на ответника и
настоящ служител на ищеца, се установява, че дружеството счита за
конфиденциална информация всяка такава, свързана с цени, техническата част от
продуктите и изготвянето на технически предложения от страна на компанията към
трети лица. Това било вписано в ДС към договорите на всички служители и
свидетелят лично инструктирал подчинените си за това. Конфиденциална била
информацията, свързана с изготвянето на рецептите за клиентите, защото това била
инвестиция, която се прави от страна на дружеството, тя се предоставяла на
клиентите и давала конкурентни предимства на „МЦ Баухеми” ЕООД спрямо
конкурентите. Всички служители и клиенти имали задължение да не разгласяват
тази информация на трети лица. Клиентите на „МЦ Баухеми” ЕООД не заплащали за
изработването на рецептите, това било инвестиция от страна на фирмата.
Клиентите заплащали при покупка на продукта само самият продукт, който бил част
от създадената рецепта. В рецептата били заложени много компоненти, по предложение
на ищцовата страна и един от тези компоненти бил продуктът, който те продават. Тази рецепта се изготвяла за всеки
от клиентите им индивидуално, като за целта разполагали с технолог и
лаборатория. Технологът влизал в производството на клиента, разучавал начина на
производство, вземал изходните продукти, които те ползват, правел анализи и на
база на това преценявали кой продукт за кой клиент по какъв начин да бъде
използван.
Свидетелят твърди да е разбрал, че М.Н. е разкривал
поверителна за „МЦ Баухеми” ЕООД информация на трети лица, тъй като имали
обратна връзка от клиенти. Тази информация била получена чрез колегата му А.Ш.,
който е търговски представител и работел в същия район, в който работел М.Н..
След това свидетелят лично осъществил срещи с някои от клиентите, с които
коментирали какво знаят и какво очакват. Така разбрали, че М.Н. се е представял
от името на друга фирма „Идеа” и е използвал продукти на техен конкурент, които
е замествал в рецептите, които в МЦ Баухеми” ЕООД са разработили за тези
клиенти, и ги е предложил на по-ниска цена. Разбрали от разговорите с клиентите,
че това са същите рецепти. Едната от срещите била с „Хебърстрой” ООД, на тази
среща коментирали, че при същата рецепта, която от МЦ Баухеми” ЕООД са им
предоставили, може да бъде извършено пряко заместване с продуктите, които М. е
предложил на по-ниска цена. Свидетелят разговарял с човек от „Брадър строй”,
друг клиент, на който М. също е предлагал продукти. Разговорите с другите им
клиенти в тази връзка осъществявани чрез колегата му Ш.. Реално М. предлагал
продукти на друг производител. Това, което станало известно на свидетеля от
тези разговори било, че М. се е представял от името на фирма „Идеа”, която била
регистрирана в България. М. не можел да изготвя такива рецепти, продуктите били
на трета фирма с турски произход и продуктите били с турски произход. Тези
продукти, които е предлагал М. на техните клиенти, били на турския производител
„Идеа Япи”. според свидетеля от разкриването на конфиденциалната информация
няколко клиенти на ищеца поискали от ищцовото дружество да намали цените, за да
продължат да работят с него, това било сторено от ищеца, за да не загуби
клиенти, но по този начин загубили печалба. Нито един от техните клиенти не
останал да работи с М., пак работели с „МЦ Баухеми” ЕООД, но на много по-ниски
цени. Клиентите, за които намалили цените, за да ги запазят като такива, били „Хебърстрой”
ООД, „Елмарк” ООД и „Водстрой Пловдив” АД Относно това коя информация е
поверителна, свидетелят сочи, че е било част от задълженията му да прави
инструктаж коя информация е поверителна, всички служители, които му били
подчинени, при започване на работа били инструктирани лично от него относно
това кои неща могат да бъдат споделяни с хора извън фирмата и кои не. Преди
години имали обучение от човек от централата на „МЦ Баухеми” ЕООД, които им разяснили
всичко отново и служителите подписали протоколи за това, че са наясно с тези
неща. При някои от клиентите им имало изискване за подписване на декларации, че
и служителите, и самите клиенти нямат право да разпространяват такава
конфиденциална информация, като това задължение било уговорено и в договорите с
някои от клиентите на ищеца, които също нямали право да разпространяват такава
информация на трети лица.
Свидетелят твърди да е разговарял с ответника М.Н., след
като разбрал, че М. е започнал такава дейност. Попитал го по телефона дали е
вярно това нещо, той казал, че е вярно и че според него няма нищо нередно в
това и може да прави, каквото иска. Попитал го дали е ходил при техни клиенти и
дали е замествал продукти на ищеца с продукти, които той предлага. За да се
направи една рецепта било необходимо лабораторно оборудване, което било много
скъпо и човек трябвало да бъде обучен. М. не бил обучен на такова ниво, като
свидетелят нямал данни да е разполагал с такъв тип оборудване. Свидетелят
попитал Н. защо и как прави това, защото той така работел срещу колегите си. Попитал
защо не си го направи сам, а взимал това, което са създавали заедно.
Технологичното време за замяна на една рецепта било минимум 28 дни, за да се
видят всички резултати от направените проби от приложени рецепти. Теоретично
можело да бъдат разработени нови рецепти за това време, но практически не можело.
Това, което ищцовото дружество предоставяло
на своите клиенти, не било продукт, а услуга, тъй като те влизали в
производството на клиента, разучавали какво той произвежда и на база на това предлагали
решение, като част от решението бил продуктът, който ищецът предлага. Неговите
клиенти произвеждали бетон и бетонни елементи. Крайният продукт, който им се
продавал, бил строителната химия, но тя се предлагала като цялостно решение –
предлагал им се химикал, който е съвкупност от много неща, като разполагали с
асортимент от 200-250 химикала и за всеки клиент избирали кой химикал да ползват,
в каква дозировка и съотношение, на база на проведените лабораторни изследвания. Ищецът предлагал не
само добавката, но и съотношението между цимент, пясък, едър добавъчен
материал, летяща пепел и химикала, който да влияе на процеса на свързване на
тези компоненти, идеята била да се постигнат определени параметри, които
клиентът искал, като икономия, здравина, якост, като възможните рецепти за това
били неизброимо количество. Информацията, че става въпрос за рецепти, които ищецът
е разработил, но с друга добавка, получили от техните клиенти. В „Хебърстрой” казали
на свидетеля, че М. им е предложил да заместят тяхната добавка с друга добавка,
която била по-евтина, и М. твърдял, че постига същия резултат. Хебърстрой
работели с тази рецепта и хипотетично можели да я предоставят на други лица с
цел разработване или подобряване на рецептата, но нямали право да го правят, като
това било упоменато в договора им с ищцовото дружество. Договорите с клиентите
от името на ищеца били подписвани или от свидетеля, или от управителя. С много
клиенти имали подписани Общи условия, в които били записани условията за
продажба. Свидетелят няма спомен дали с клиентите, на които М. е предлагал
други добавки, на конкурентно дружество, са имали сключен писмен договор, с клауза
за конфиденциалност. Тези клиенти били на М. и той отговарял за тях. Възможно било
да се замени техен продукт с друг продукт на друга фирма, но резултатът нямало
да е същият, тъй като се касаело за ноу-хау и това, че с техния продукт се
постигат други резултати. Рецептата представлявала съотношение между продукти –
цимент, пясък, чакъл, летяща пепел, вода и химическа добавка. Ищцовото
дружество предоставяло съотношението между всички тези компоненти, след гарантирало
за резултата, така че, ако се смени добавката, теоретично се получавала друга
рецепта, но съотношението било същото, така че според свидетеля рецептата е
същата. На свидетеля били известни конкретните продукти на фирма „Идеа”, които е
предлагал М., записал ги, но не може да ги посочи пред съда. Получил тази
информация от техни клиенти, при които е ползван този заместващ продукт. Не му
било известно и нямало как да знае М. на кого още е предоставил тяхната
рецепта. „Хебърстой” имали рецептата. Свидетелят знаел, че М. е предоставял на
външна фирма рецептата, в случая се касаело за фирма - производител на добавки и те давали предложението.
Това му знание се базирало на логически изводи - след като М. не разполагал с
лаборатория в България, за да направи това сам, то следвал логическият извод,
че тази информация е предоставена на трето лице, което или е изготвило
продукта, или го е консултирало какво да прави. Това трето лице било
дружеството „Идеа Япи“. На зададения
въпрос на база на какво свидетелят прави извод, че тези рецепти на ищеца са
предоставени от страна на М.Н. на трето лице, същият отговаря, че логически
погледнато, след като М. не разполагал с лаборатория, с техническата подготовка
да го направи сам, естествено било той тази информация да я търси навън, при
положение, че негов партньор е фирмата производител, поради което за свидетеля
било видно, че фирмата производител му предоставя продукт, на базата на
запитване от негова страна. Освен това в разговори с М. по отношение на това
дали желае да сключат извънсъдебно споразумение били коментирали, че М. е
говорил с тази чуждестранна фирма и е коментирал рецептите, но това било трудно
доказуемо. Такива подробности относно това дали някой е предоставял рецептата
на някой друг и на база на това е предложена добавката, свидетелят заявява, че
не може да си спомни. Възможно било клиентът да си замени сам продукта с друг
заместващ, да реши да пробва няколко продукта, за да провери какви резултати,
ще се постигнат със заместващия продукт. Според свидетеля М. бил съгласен да
сключи с ищеца извънсъдебно споразумение и изявил желание да им плати
направените разходи до момента, но по неизвестна причина се отказал, преди
завеждане на делото.
От показанията на свидетеля А.Ш., бивш колега на ответника
и служител на ищеца на длъжност „*********” се установява, че за ищцовото
дружество конфиденциална информация е информацията за клиенти, цени на
продуктите, ценова политика и рецептите. При назначаването им на работа при
ищеца служителите, вкл. свидетелят, подписвали декларация за конфиденциалност, че
това е вътрешнофирмена информация, която не трябва да се предоставя на трети
лица. Продажбата на продукти, предлагани от ищеца, се извършвала след
разработване на индивидуална рецепта, защото нуждите на клиентите били
различни. На свидетеля станало известно обстоятелството, че М.Н. е разкривал
конфиденциална информация, след като клиент, който свидетелят поел от М., му
казал, че е получил оферта от него, като самостоятелно действащо лице,
представител на друга марка строителна химия. Срещата се състояла в офиса на
„Водстрой” АД на бул. „Марица”, Водната палата, управителят С. казал на
свидетеля да си оправят цените, защото има оферта от М.. Така свидетелят
разбрал, че Н. им е предложил аналогичен продукт на продукта на „МЦ Баухеми”
ЕООД на по-добра цена. Свидетелят предполага, че това е станало въз основа на
отношенията, които той Н. е имал с ищеца и изготвените от ищцовото дружество
рецепти. Разговорът бил след Нова година, репликата от страна на клиента им
била да си оправят цените, защото Н. им е пуснал по-добри цени”. Клиентът не
казал дали е ползвал този продукт, а че цената е по-ниска с 15-20 %, и им предложил да
намалят своите цени, за да не избере клиента другия продукт. Другият продукт бил
на турски производител, фирмата се казвала „Идеа Кимия”, тоест „Химия”. От
разкриването на тази конфиденциална информация, за да запазят партньорството
си, ищецът и клиентът предоговорили цените, като ги намалили. В последствие свидетелят
разговарял с М., който му казал, че мисли да се занимава с продажба на строителна
химия – добавки за бетон. На свидетеля било известно да са водени разговори
между „МЦ Баухеми” ЕООД и М.Н., на М. било предложено да подпишат споразумение,
свидетелят провел разговора с М. в атиз връзка, на което Н. отговорил, че ще си
помисли. Относно това коя информация е конфиденциална и как се борави с нея,
това било разяснено на свидетеля от г-н Т. и от отговорника от немска страна,
който отговаря за фирмената политика, тъй като „МЦ Баухеми” ЕООД била немска
фирма. На свидетеля било известно, че М. е правил опити във фирма „Хебърстрой”
с конкурентни продукти. Цените, които клиентите получавали от ищцовото дружество,
били използвани от М. като информация и дори Н. извършил продажба на по-ниска
цена. Той осъществявал конкурентна дейност на продуктите на „МЦ Баухеми” ЕООД.
В договора им обаче било записано и бил подписан документ, че пет години
служителят няма право да упражнява подобна, сходна дейност, свързана със
строителна химия и добавки за бетон. Конкретно за рецепти да е предоставял М.
на трети лица, свидетелят изрично заявява, че не знае и не му е известно,
единствено му е известно, че Н. е продавал сходен продукт на клиенти, които
имат вече изготвени рецепти от „МЦ Баухеми” ЕООД, за да може да продължават да
работят по рецептите на „МЦ Баухеми” ЕООД, но с конкуренти продукти. Тези
клиенти били следните: „Хебърстрой” – гр. Пазарджик и „Русков” ЕООД. При
подписване на договор за партньорство, клиентите получавали рецептурен състав
за всяка една марка бетон. По свое усмотрение, можели да сменят химическата
съставка, която ищцовото дружество им предлагало. Свидетелят предполага, че М. е
предлагал конкурентите продукти, като се свързвал с клиентите на ищеца,
заявявал им, че вече е представител на друга компания и ги е питал дали биха
желали да работят с него. М. се представял от името на дружество „Строй идея”
ЕООД. Според свидетеля, ищецът нямал сключен писмен договор с всички свои
клиенти. С „Водстрой” нямали договор, с „Русков” също нямали договор, както и с
„Хебърстрой”, поради което тези дружества нямали задължения да не предоставят
на трети лица техните рецепти. Ответникът е бил представител на ищцовото
дружество по отношение на тези клиенти.
При така установените факти от значение за спора, съдът
достигна до следните правни изводи:
Искът е неоснователен. Не се спори между страните, и се
установява, че ответникът е поел задължение да не разкрива конфиденциална за работодателя
информация на трети лица, коя информация е поверителна, че санкцията за виновно
разкриване на същата е следната – разкрилият я виновно *********** дължи на
работодателя неустойка в размер на 5000 евро, като задължението на ответника да
пази и да не разкрива тази информация не е обвързано със срок. В случая ищецът
не успя да установи, при условията на пълно и главно доказване, дали ответникът
е разкрил, каква конкретно информация, която да представлява конфиденциална
такава по см. на чл. 12, т. 2 от ДС от 13.12.2011г., е разкрил, и на кое трето
лице е разкрил същата. Единствено се установи по делото, че ответникът, след
прекратяване на трудовото правоотношение между страните, е започнал да извършва
конкурентна дейност, като е предлагал на клиенти на ищеца материали –
строителна химия, на друг производител и търговец, като по делото дори не се
установи кой е този друг производител и дали ищецът е предлагал материалите от
свое име или от името на друго лице, като ***********. На първо място, не се
установи какви са тези рецепти, които се твърди да представляват основната част
информацията, която е разкрита на трети лица, а на второ място – кои са тези
трети лица, на които тези рецепти са разкрити. Установи се единствено, с гласни
доказателствени средства, косвени такива – на свидетелите е казано от трети
лица, техни клиенти, че Н. е предлагал на тези клиенти конкурентни продукти на
по-ниски цени, с обещанието, че те могат да бъдат използвани директно в
производството им, вместо продуктите, предлагани от ищеца, без да се влагат
допълнително средства в разработването на нови технологии за бетонни смеси. От
това свидетелите правят извод, че тези нови продукти ще бъдат директно
приложени в изработените от тях рецепти, без обаче лично и непосредствено да са
възприели това, и без това реално да се е случило. Единственото, което
свидетелите лично и непосредствено са възприели, от самия ответник е, че той им
е признал, че възнамерява да извършва конкурентна дейност, като предлага
химически добавки за бетонни смеси, включително и на клиенти на ищцовото
дружество. Дори ответникът да е обсъждал рецепти с клиентите на ищеца „Хебърстрой”
ООД – гр. Пазарджик, „Русков” ЕООД, „Елмарк” ООД и „Водстрой Пловдив” АД (което
не се установява от събраните по делото гласни и писмени доказателства) и
възможността в тези рецепти добавката, продавана от ищеца, да бъде заменена с
друга, предлагана от ответника, при това на по-ниска цена, то това не попада в
хипотезата на разкриване на поверителна информация на трети лица по смисъла на
чл. 12.5 от доп. споразумение, тъй като клиентът, който разполага с рецептата,
и комуто е известна цената, на която закупува продукта, не е трето лице и на
същия не се разкрива информация, неизвестна нему, която да е поверителна за
ищеца. Липсват каквито и да било доказателства такава поверителна информация да
е била разкрита от ответника на трето лице – доставчикът, респ. производителят
на конкурентните продукти, които ответникът е започнал да предлага, кое е това
трето лице, каква е конкретната информация, която е била разкрита, от кого е
била разкрита – от Н. или от клиента на ищеца, и дали същата попада в обхвата
на чл. 12.2 от ДС. Показанията на свидетелите, и в частност тези на св. Т. в
тази връзка, са базирани на техни лични изводи, като свидетелите нито са
видели, нито са узнали дори кое е това трето лице, на което тази информация е
разкрита, от кого, и каква е тази информация по вид и обем. Св. Т. само
предполага, че след като ответникът предлага на клиентите им конкурентен
продукт на по-ниска цена с обещанието, че този продукт може директно да замени
продаваният от ищеца такъв, то това автоматично води до извод, че ответникът е
предоставил на производителя рецептите, изработени за съответните клиенти, за
да му предложи той конкретна добавка, която да замести предлаганият от „МЦ
Баухеми” ЕООД продукт, но без гаранция за резултата, който ще бъде постигнат.
По делото обаче доказателства това да е сторено липсват, както и липсват такива
какви са тези рецепти, разработени за всеки клиент, че те представляват
поверителна информация и че без те да са били предоставени на трето лице, извън
ответника и клиента на ищеца, строителна химия от друг производител не може да
бъде предложена. Самият свидетел Т. изрично заявява, че след като продуктът е
друг, то рецептата вече не е същата и резултатът ще бъде различен, тъй като
всяка химическа добавка за бетон има различно действие. В случая дори не се
установи какви точно са били продуктите, предлагани от ищеца, и тези,
предлагани от ответника, в тази насока се събраха единствено гласни доказателства,
а за наименованията на предлаганите от ищеца продукти може да се направи извод само
от неподписаните от никого фактури, които не представляват писмено
доказателство по смисъла на ГПК.
Единственото, което се установи от гласните
доказателствени средства, и което се признава и от самия ответник, е, че след
прекратяване на ТПО с ищеца, ответникът е започнал да извършва дейност в същата
област, като е започнал да предлага конкурентни на предлаганите от ищеца
продукти, вкл. и на клиентите на ищеца, с които допреди това е работил – тоест,
налице е извършване на конкурентна дейност по см. на чл. 15.2 от ДС от
13.12.2011г. Вследствие на това клиентите на ищеца, в съответствие с принципите
на пазарната икономика, са му предложили да им предложи своите продукти на
по-ниски цени, за да не изберат конкурентните продукти, предлагани от
ответника. За ответника обаче не съществува забрана да извършва подобна конкурентна
дейност, тъй като тази забрана на осн. чл. 15.6 от доп. споразумение е
отпаднала, поради прекратяването на ТПО на осн. чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ
поради съкращаване на щата – по инициатива на работодателя, без вина на
търговския посредник. В конкретния случай, доколкото тази забрана е отпаднала,
а ответникът единствено извършва конкурентна дейност, без да се доказа да е
разкривал поверителна за работодателя информация и каква точно, на трети лица,
и кои са те, то той не дължи предвидената в чл. 12.9 неустойка за виновно
разпространение, публикуване или предоставяне на поверителна за работодателя
информация на трети лица. Ето защо искът се явява изцяло неоснователен и следва
да се отхвърли.
С оглед изхода на спора ответникът има право на присъждане на направените разноски, които са
претендирани. Ответникът обаче не ангажира доказателства за направени разноски
за платено адв. възнаграждение, поради което такива не следва да му се
присъждат.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от „МЦ-Баухеми” ЕООД, с ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Правец, ул. „Васил Левски” № 3,
представлявано от К.К., чрез пълномощника адв. Й.Й. срещу М.Н.Н., ЕГН: **********,
с адрес: *** иск с правно основание чл. 92 от ЗЗД за осъждане на ответника да му
заплати сумата от 5000 евро (пет
хиляди евро) - неустойка, уговорена
в т. 12.9 от допълнителното споразумение от 13.12.2011г. към сключения между
страните трудов договор № ***/13.12.2011г., дължима поради нарушаване от страна
на М.Н.Н. на поетите в т. 12.5 от допълнителното споразумение задължения да не
разпространява, да не публикува и да не предоставя на трети лица поверителната
информация, получена под каквато и да е форма от работодателя, както и да не я
използва с цел, несвързана с дейността, която той трябва да извършва във връзка
с изпълнение на задълженията му в работодателя, като неоснователен.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: / п /
Вярно с оригинала.
ИК