Решение по дело №263/2018 на Военен съд - София

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 41

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Днес, 24 юли 2018 година, Софийският военен съд, в град София, Съдебна палата, зала № 18, в открито съдебно заседание, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: полк. Мадлен Димитрова

 

при секретар Тамара Чернева, с участието на  полк. Стоян Лазаров - прокурор от ВОП - София, разгледа административно наказателно дело № 263 по описа на СВС за 2018 година, срещу гр. лице Т.И.Ц. –  цивилен служител в Министерство на отбраната, за извършено от него престъпление по чл. 313, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК, докладвано от председателя.

 

Производството е по реда на глава двадесет и осма на НПК.

Въз основа на доказателствата по делото и закона съдът прие за установено следното:

Обвиняемият гражданско лице Т.И.Ц., цивилен служител в Министерство на отбраната - „главен специалист“ в Главна дирекция „Инфраструктура на отбраната“ – МО, е роден на *** ***. Същият е българин, български гражданин, с висше образование, женен, неосъждан; ЕГН **********.

През 2012 г. обвиняемият постъпил на служба в Министерството на отбраната като „изпълнител“ в Дирекция „Инфраструктура на отбраната“, в изпълнение на Трудов договор № РД-27-203/2012 г. На 01.11.2016 г. обвиняемият депозирал желание да бъде назначен на длъжност „главен специалист“ в сектор „Управление на държавни имоти“ в отдел „Управление на държавната собственост и кадастър“ към Главна дирекция „Отбранителна аквизиция“. На 05.11.2016 г. бил изготвен Трудов договор № РД-107/2016 г. и подписан от постоянния секретар на отбраната, като представител на министъра на отбраната, за назначаване на обвиняемия на длъжност „главен специалист“ в сектор „Управление на държавни имоти“ в отдел „Управление на държавната собственост и кадастър“ към Главна дирекция „Отбранителна аквизиция“ – МО. Поради преминаване на друга длъжност, със Заповед № РД-27-105 от 11.11.2016 г. трудовото правоотношение с обвиняемия, по Трудов договор № РД-27-203/2012 г. било прекратено. На 14.11.2016 г. обвиняемият подписал Трудов договор № РД-107/2016 г., подписан от постоянния секретар на отбраната, като представител на министъра на отбраната, и всъпил в длъжност „главен специалист“ в сектор „Управление на държавни имоти“ в отдел „Управление на държавната собственост и кадастър“ към Главна дирекция „Отбранителна аквизиция“ – МО.

Към момента на назначаване на обвиняемия на длъжност „главен специалист“ в отдел „Управление на държавната собственост и кадастър“ към Главна дирекция „Отбранителна аквизиция“ – МО – 14.11.2016 г., както и 12 (дванадесет) месеца преди това, същият е бил едноличен собственик и управител на две търговски дружества – „Тихол“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище гр. София, р-н Лозенец, ул. Димитър Хаджикоцев“ № 88, ет. 1, ап. 3 и „Тихол Строй“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище на същия адрес. Тези обстоятелства били обективна, законоопределена пречка по чл. 5, вр чл. 3, т. 25 от (ЗПУКИ, отм. ДВ, бр. 7 от 19.01.2018 г.) и чл. 107а, ал. 1 КТ, вр. чл. 283, ал. 2 от ЗОВС за сключване на трудов договор с обвиняемия в администрацията на Министерството на отбраната. Обвиняемият бил длъжен да декларира тези обстоятелства при сключването на трудовия договор, по реда на чл. 107а, ал. 3, вр. ал. 1 КТ, тъй като същите са основание за несъвместимост със заемане на публична длъжност.

На 14.11.2016 г., в сградата на Министерство на отбраната, находяща се в гр. София, ул. „Дякон Игнатий“ № 3, свидетелката Велина Николова Николова – служител в отдел „Човешки ресурси на Администрацията на Министерство на отбраната“ – връчила на обвиняемия декларация по чл. 107а, ал. 1 от КТ, декларация по чл. 12, т. 1, вр. чл. 13 от Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси (ЗПУКИ, отм. ДВ, бр. 7 от 19.01.2018 г.), декларация по чл. 12, ал. 2, вр. чл. 14 от ЗПУКИ (отм. ДВ, бр. 7 от 19.01.2018 г.) за попълване и подпис.

На същата дата и място обвиняемият собственоръчно попълнил трите декларации и положил подписа си. В декларацията по чл. 107а, ал. 1 от КТ обвиняемият, наред с останалите изискуеми по закон обстоятелства, декларирал, като потвърдил обстоятелството, че не е управител на търговско дружество. Декларацията била предадена от него на служител от отдел „Човешки ресурси на администрацията на МО“. В декларацията по чл. 12, т. 1, вр. чл. 13 от ЗПУКИ (отм. ДВ, бр. 7 от 19.01.2018 г.) обвиняемият, наред с останалите изискуеми по закон обстоятелства, декларирал, като потвърдил обстоятелството, че към датата на назначаване на длъжността „главен специалист“ в отдел „Управление на държавната собственост и кадастър“ към Главна дирекция „Отбранителна аквизиция“ – МО не е управител на търговско дружество. Декларацията била предадена от него на служител от отдел „Човешки ресурси на администрацията на МО“ и заведена под № 1953/14.11.2016 г. В декларацията по чл. 12, т. 2, вр. чл. 14 от ЗПУКИ (отм. ДВ, бр. 7 от 19.01.2018 г.) обвиняемият, наред с останалите изискуеми по закон обстоятелства, декларирал, като потвърдил обстоятелството, че в качеството си на лице, заемащо публична длъжност, към датата на назначаването му като „главен специалист“ в отдел „Управление на държавната собственост и кадастър“ към Главна дирекция „Отбранителна аквизиция“ – МО, както и 12 (дванадесет) месеца преди назначаването му, няма участие в търговски дружества, както и че не е управител на търговско дружество. Декларацията била предадена от него на служител от отдел „Човешки ресурси на администрацията на МО“ и заведена под № 1953а/14.11.2016 г.

Възприетата от съда фактическа обстановка е безспорна и се установява и подкрепя от всички събрани и проверени в хода на съдебното следствие писмени и гласни доказателства – показанията на свидетелите, събрани в наказателното производство и приобщени по реда на чл. 378, ал. 2 НПК, и графическите експертизи.

Обвиняемият се признава за виновен и съжалява за извършеното.

При така установената и доказана фактическа обстановка съдът намери, че обвиняемият е извършил престъпление по чл. 313, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, тъй като на 14.11.2016 г., в гр. София, в сградата на Министерство на отбраната, находяща се на ул. Дякон Игнатий № 3, при условията на продължавано престъпление, е потвърдил неистина в писмени декларации, които по силата на закон се дават пред орган на власт – министъра на отбраната – за удостоверяване на истинността на някои обстоятелства, а именно:

1.на 14.11.2016 г., в гр. София, в сградата на Министерство на отбраната, находяща се на ул. Дякон Игнатий № 3, е потвърдил неистина в писмена декларация, която по силата на чл. 107а, ал.3, вр. ал. 1, т. 2 от КТ се дава пред орган на власт – министъра на отбраната – за удостоверяване на истинността на обстоятелството, че лицето не е управител на търговско дружество;

2.на 14.11.2016 г., в гр. София, в сградата на Министерство на отбраната, находяща се на ул. Дякон Игнатий № 3, е потвърдил неистина в писмена декларация, която по силата на чл. 12, т. 1, вр. чл. 5, вр. чл. 3, т. 25, вр. чл. 13 от ЗПУКИ (отм. ДВ, бр. 7 от 19.01.2018 г.) се дава пред орган на власт – министъра на отбраната – за удостоверяване на истинността на обстоятелството, че лицето не е управител на търговско дружество и

3.на 14.11.2016 г., в гр. София, в сградата на Министерство на отбраната, находяща се на ул. Дякон Игнатий № 3, е потвърдил неистина в писмена декларация, която по силата на чл. 14, ал. 1, т. 1, вр. чл. 12, т. 2, вр. чл. 3, т. 25 от ЗПУКИ (отм. ДВ, бр. 7 от 19.01.2018 г.) се дава пред орган на власт – министъра на отбраната – за удостоверяване на истинността на обстоятелството, че в качеството си на лице, заемащо публична длъжност, към датата на назначаването му като „главен специалист“ в отдел „Управление на държавната собственост и кадастър“ към Главна дирекция „Отбранителна аквизиция“ – МО, както и 12 (дванадесет) месеца преди назначаването му, няма участие в търговски дружества, както и че не е управител на търговско дружество.

         Установената и доказана фактическа обстановка води до обоснования извод, че на инкриминираната дата обвиняемият, от обективна и субективна страна, е извършил деянията, включени в продължаваната престъпна дейност, за която е предаден на съд.

 

Установено и безспорно доказано е, че на 14.11.2016 г. обвиняемият е сключил Трудов договор № РД-107/2016 г., подписан от постоянния секретар на отбраната, като представител на министъра на отбраната[1], и всъпил в длъжност „главен специалист“ в сектор „Управление на държавни имоти“ в отдел „Управление на държавната собственост и кадастър“ към Главна дирекция „Отбранителна аквизиция“ – МО.

Към момента на назначаване на обвиняемия на длъжност „главен специалист“ в отдел „Управление на държавната собственост и кадастър“ към Главна дирекция „Отбранителна аквизиция“ – МО – 14.11.2016 г., както и 12 (дванадесет) месеца преди това, същият е бил едноличен собственик и управител на две търговски дружества – „Тихол“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище гр. София, р-н Лозенец, ул. Димитър Хаджикоцев“ № 88, ет. 1, ап. 3 и „Тихол Строй“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище на същия адрес[2].

Безспорен е фактът, че обвиняемият е имал едновременно статут на държавен служител и на управител на търговско дружество, което е недопустимо. Статусът на цивилните служители по трудово правоотношение в Министерство на отбраната се урежда с КТ и със ЗОВС (чл. 283, ал. 2 от ЗОВС). Едно от основните изисквания, към лицата, с които може да се сключи трудов договор в държавната администрация, е те да не са управители на търговски дружества. Наличието на такова обстоятелство е абсолютна предпоставка за несъвместимост по смисъла на чл. 107а, ал. 1, т. 2 от КТ и с лице, което е управител на търговско дружество не може изначално да бъде сключван трудов договор за работа в администрацията на МО, която е държавна администрация. Отсъствието на това обстоятелство се доказва, според КТ, с писмена декларация от лицето, подадена до органа на власт. Същата предпоставка за несъвместимост, за лицата, заемащи публични длъжности, какъвто безспорно е обвиняемият, съгласно чл. 3, т. 25 от действащия към момента на деянието ЗПУКИ (отм.), е регламентирана и в чл. 5 ЗПУКИ (отм.), вр. чл. 107а, ал. 1, т. 2 от КТ. Нейното отсъствие се установява въз основа на декларация, подавана от лицето на основание чл. 12, т. 1 от ЗПУКИ (отм.) до органа по назначаването, който се явява и орган на власт по смисъла на чл. 93, т. 2 от НК. От изложеното се установява, че изискването за деклариране на обстоятелството дали лицето е управител на търговско дружество към момента на назначаване на публична държавна служба е задължително изискване на закона. Невярното деклариране от страна на обвиняемия на това обстоятелство в декларациите по чл. 107а, ал. 1 от КТ[3] и по чл. 12, т. 1 от ЗПУКИ (отм.)[4] е предпоставка да бъде сключено трудово правоотношение при наличието на несъвместимост със закона.

Установено и безспорно е, че на 14.11.2016 г. обвиняемият е потвърдил неистина в писмена декларация, която по силата на чл. 14, ал. 1, т. 1, вр. чл. 12, т. 2, вр. чл. 3, т. 25 от ЗПУКИ (отм. ДВ, бр. 7 от 19.01.2018 г.) се дава пред орган на власт – министъра на отбраната – за удостоверяване на истинността на обстоятелството, че в качеството си на лице, заемащо публична длъжност, към датата на назначаването му като „главен специалист“ в отдел „Управление на държавната собственост и кадастър“ към Главна дирекция „Отбранителна аквизиция“ – МО, както и 12 (дванадесет) месеца преди назначаването му, няма участие в търговски дружества, както и че не е управител на търговско дружество. Обвиняемият е имал задължението да декларира вярно и истинно обстоятелствата относно всеки частен интерес, който има във връзка с функциите на структурата, в която изпълнява служебните си задължения, както на основание чл. 285а, ал. 1 от ЗОВС (в редакция ДВ, бр. 33 от 2012 г., действала към инкриминирания период), така и на основание чл. 14, ал. 1, т. 1, вр. чл. 12, т. 2, вр. чл. 3, т. 25 от ЗПУКИ (отм.). Обвиняемият е изготвил декларацията с невярно съдържание[5], обективно чрез потвърждаване на неистина, с цел да прикрие действителното правно положение – това, че е има участие и е управител на две търговски дружества – с което да удостовери пред орган на власт по смисъла на чл. 93, т. 2 от НК, че няма конфликт на интереси във връзка със служебното му правоотношение с МО.

Съдът намери, че с деянията си, извършени на 14.11.2016 г., обвиняемият е извършил едно престъпление, тъй като с деянията поотделно е осъществил състава на едно и също престъпление по чл. 313, ал. 1 НК, деянията са извършени през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, поради което последващото деяние се явява от обективна и субективна страна продължение на предходното.

Престъплението е извършено от обвиняемия умишлено, като мотивът му е бил да бъде назначен за цивилен служител в Министерство на отбраната въпреки обективното наличие на несъвместимост и законова забрана за сключване на трудов договор.

Предвиденото в закона наказание за извършеното престъпление,  което е умишлено, е лишаване от свобода до три години или глоба от сто до триста лева.

Видно от справката за съдимост, издадена от Бюро Съдимост при Софийския районен съд[6], обвиняемият не е осъждан за престъпление от общ характер и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на раздел четвърти на глава осма от НК. Престъплението е на формално извършване и от него не са причинени имуществени вреди. Поради това са налице изискванията на закона за приложението на чл. 78а НК и обвиняемият следва да бъде освободен от наказателна отговорност.

         При определяне на размера на административното наказание „глоба” съдът взе предвид  следните обстоятелства:

-                     смекчаващи: чисто съдебно минало, добрите служебни характеристики и изразеното искрено съжаление за извършеното;

-                     отегчаващи: не се установиха.

След като съпостави изложените обстоятелства, и като съобрази имущественото състояние на обвиняемия (трудов доход по трудово правоотношение с МО, което не е прекратено), съдът счете, че следва на наложи на обвиняемия глоба в размер на 1000 /хиляда/ лева.

В пледоарията си защитникът на обвиняемия прави искане за приложението на чл. 9, ал. 2 НК, тъй като от престъплението не са настъпили вредни последици. Съдът намира искането за неоснователно. Престъплението, в извършването на което следва да бъде признат за виновен подсъдимия е формално и за неговата съставомерност е достатъчно, че обвиняемият е потвърдил неистина в три писмени декларации, които по силата на закона се дават пред орган на власт за удостоверяване истинността на тези обстоятелства. Ако обвиняемият беше декларирал действителното положение, той не би бил назначен за цивилен военен служител, поради коментираната по-горе несъвместимост със закона. По изложените съображения съдът не може да се приеме, че е налице малозначителност, която да обоснове липсата на обществена опасност или незначителност на обществена опасност. Извършените от обвиняемия три деяния са общественоопасни и осъществяват престъпление, поради което разпоредбата на чл. 9, ал. 2 НК е неприложима.

По делото, в хода на досъдебното производство, са направени разноски в размер на 316.71 лева /триста и шестнадесет лева и седемдесет и една стотинки/ за графически експертизи. Разноските са направени от Регионална служба „Военна полиция” – София, поради което следва да бъдат репарирани по тяхна сметка. Тъй като обвиняемият е признат за виновен по обвинението, то на основание чл. 189, ал. 3 НПК следва да бъде осъден да заплати на държавата разноските по делото в размер на размер на 316.71 лева /триста и шестнадесет лева и седемдесет и една стотинки/ по сметка на Регионална служба „Военна полиция” – София.

В случай, че обвиняемият не заплати доброволно сумите, за които е осъден, след влизане на настоящото решение в сила, то същият следва да заплати и сумата в размер на 5 /пет/ лева държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист – по сметка на Софийския военен съд.

Приложените по делото оригинали на декларации № 1953/2016 г. и № 1953а/2016 г. (плик, оформен под л. 42 от д.пр.), както и оригинал на личното трудово досие на обвиняемия (плик, оформен под л. 44 от д.пр.) да се върнат на МО – Дирекция „Управление на човешките ресурси в отбраната“ след влизане на решението в сила. В делото следва да бъдат приложени копия от декларации № 1953/2016 г. и № 1953а/2016 г. и декларация по чл. 107а, ал. 1 от КТ (л. 77 от личното трудово досие).

Поради изложеното и на основание чл. 378, ал. 4, т. 1 НПК съдът

 

Р  Е  Ш  И:

 

Признава обвиняемия Т.И.Ц. – цивилен служител в Министерство на отбраната, роден на *** ***; постоянен адрес ***, българин, български гражданин, с висше образование, женен, неосъждан, ЕГН **********,

 

      ЗА ВИНОВЕН В ТОВА ЧЕ:

 

извършил престъпление по чл. 313, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, тъй като на 14.11.2016 г., в гр. София, в сградата на Министерство на отбраната, находяща се на ул. Дякон Игнатий № 3, при условията на продължавано престъпление, е потвърдил неистина в три писмени декларации, които по силата на закон (чл. 107а, ал.3, вр. ал. 1, т. 2 от КТ; чл. 12, т. 1, вр. чл. 5, вр. чл. 3, т. 25, вр. чл. 13 и чл. 14, ал. 1, т. 1, вр. чл. 12, т. 2, вр. чл. 3, т. 25 от ЗПУКИ (отм. ДВ, бр. 7 от 19.01.2018 г.)  се дават пред орган на власт – министъра на отбраната – за удостоверяване на истинността на някои обстоятелства, поради което и на основание чл. 78а, ал. 1 НК го освобождава от наказателна отговорност и му налага АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ ГЛОБА в размер на 1 000 /хиляда/ лева.

На основание чл. 189, ал. 3 НПК ОСЪЖДА  обвиняемия ДА ЗАПЛАТИ на държавата разноските по делото в размер на 316.71 лева /триста и шестнадесет лева и седемдесет и една стотинки/ по сметка на Регионална служба „Военна полиция” – София, както и, при липса на доброволно изпълнение, 5 /пет/ лева за служебно издаване на изпълнителен лист – по сметка на Софийския военен съд.

Приложените по делото оригинали на декларации № 1953/2016 г. и № 1953а/2016 г., както и оригинал на личното трудово досие на обвиняемия  да се върнат на МО – Дирекция „Управление на човешките ресурси в отбраната“ след влизане на решението в сила.

Решението може да бъде обжалвано и протестирано в петнадесетдневен срок пред Военно-апелативния съд.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: