Р Е
Ш Е Н
И Е N
гр.
Сливен, 24.03.2021 г.
СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско
отделение, в открито заседание на двадесет
и четвърти март през двехиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
МАРТИН
САНДУЛОВ
КРАСИМИРА КОНДОВА
при участието на прокурора ……...………….и при секретаря Нина Кънчева, като
разгледа докладваното от Надежда
Янакиева въз.гр. д. N 98
по описа за 2021 год., за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството е въззивно и
се развива по чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна
жалба против първоинстанционно решение № 260366/30.12.2020г. по гр.д. № 6730/19г.
на СлРС, с което е признато за
установено на осн. чл. 422 от ГПК, вр. чл. 415 ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79 и
сл. от ЗЗД между страните, че Д.Д.Д. дължи на „Агенция за събиране на
вземанията“ ЕАД, гр. София:
- сумата 1 240, 07 лв.,
представляваща главница по договор за заем CREDITHOME № 1181-10176824 и договор за
допълнителни услуги към заем CREDITHOME, сключени на 30.01.2018г., прехвърлен
с цесия от 16.01.2015г. от „Микро Кредит“
АД, гр. София, , заедно с обезщетение за забава в размер на законовата
лихва от 31.07.2019г. до окончателното изплащане,
- сумата 130, 96 лв.,
представляваща договорна лихва начислена за периода 10.08.2018г. –
10.02.2019г.,
- сумата 123, 20 лв.,
представляваща стойност на допълнителни услуги по договор за допълнителни
услуги към заем CREDITHOME, начислена за периода 10.08.2018г. –
10.02.2019г.,
- сумата 924, 00 лв.,
представляваща застрахователна премия по договор за допълнителни услуги,
начислена за периода 10.08.2018г. – 10.02.2019г.,
- сумата 57, 66 лв.,
представляваща обезщетение за забава в размер на законовата лихва по договор за
заем, начислена за периода 10.08.2018г. – 31.07.2019г.,
- сумата 44, 04 лв.,
представляваща обезщетение за забава в размер на законовата лихва по договор за
допълнителни услуги, начислена за периода 10.08.2018г. – 31.07.2019г., и са
присъдени на ищеца разноски по
делото.
Въззивникът – ответник в
първоинстанционното производство, обжалва чрез особения си представител по чл.
47 ал. 6 от ГПК изцяло цитираното решение на СлРС като твърди, че то е незаконосъобразно,
неправилно и необосновано. Заявява, че съдът е установил фактите и
обстоятелствата, имащи отношение към спора в тяхната хронологична
последователност, конкретно и изчерпателно, но правните изводи не съответстват
на безспорната фактическа обстановка, неточно е тълкуван и неправилно е
тълкуван материалният закон. Твърди, че договорът е непрецизен в заглавната
част, не са предприети никакви активни действия от кредитора, не е изпълнена
разпоредбата на чл. 20, отговорност на заемодателя, а след оспорването от страна
на ответника, ищецът не е ангажирал доказателства и не е поискал назначаване на
вещо лице, което да установи погасените и евентуално дължимите суми.
С оглед изложеното моли
въззивния съд да отмени изцяло като неправилно атакуваното решение и постанови
ново, с което отхвърли предявените искове. Особеният представител претендира
присъждане на възнаграждение в тежест на ищцовата страна.
Няма нови доказателствени
искания.
В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК насрещната по въззивната жалба страна не е подала писмен отговор.
В същия срок не е подадена
насрещна въззивна жалба.
В с.з., въззивникът,
редовно призован чрез особения си представител по чл. 47 ал. 6 от ГПК, се
представлява от същия, който поддържа въззивната жалба и иска отмяна на
атакуваното решение и постановяване на ново, с което исковете да бъдат
отхвърлени като неоснователни и недоказани.
В с.з. за въззиваемото
дружество, редовно призовано, не се явява процесуален представител по закон, подадено
е писмено становище от процесуален представител по пълномощие по чл. 32 т. 3 от ГПК, който оспорва въззивната жалба и иска потвърждаване на решението като
правилно и законосъобразно. Няма нови доказателствени искания, претендира разноски
за тази инстанция, представя списък.
.
Въззивният съд намира
въззивната жалба за редовна и допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260
и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект,
имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.
При извършване на служебна
проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че
обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед пълния обхват на обжалването – и допустимо.
При осъществяване на
въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното
решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след
преценка на събраните пред РС
доказателства, намира, че обжалваното решение е правилно, поради което
следва да бъде потвърдено.
Този състав счита, че
формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така, както е
изложена в мотивите на решението, е правилна, поради което препраща мотивите си
към нея. Освен това споделя и правните му изводи, които са обосновани и намират
опора в материалноправните норми, приложими към настоящия спор.
Изложените във въззивната
жалба оплаквания са неоснователни.
Предявените установителни
искове имат за предмет установяване на парични задължения на ответника към
ищеца, чийто размер и основание следва да бъдат идентични с тези по заявлението
за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК. Ищецът претендира, че
му се дължат: сумата 1 240, 07 лв., представляваща главница по договор за заем CREDITHOME № 1181-10176824 и договор за допълнителни услуги към заем CREDITHOME, сключени на 30.01.2018г., прехвърлен с цесия от 16.01.2015г. от „Микро
Кредит“ АД, гр. София, заедно с
обезщетение за забава в размер на законовата лихва от 31.07.2019г. до
окончателното изплащане, сумата 130, 96 лв., представляваща договорна лихва
начислена за периода 10.08.2018г. – 10.02.2019г., сумата 123, 20 лв.,
представляваща стойност на допълнителни услуги по договор за допълнителни
услуги към заем CREDITHOME, начислена за периода 10.08.2018г. –
10.02.2019г., сумата 924, 00 лв., представляваща застрахователна премия по
договор за допълнителни услуги, начислена за периода 10.08.2018г. –
10.02.2019г., сумата 57, 66 лв., представляваща обезщетение за забава в размер
на законовата лихва по договор за заем, начислена за периода 10.08.2018г. –
31.07.2019г. и сумата 44, 04 лв., представляваща обезщетение за забава в размер
на законовата лихва по договор за допълнителни услуги, начислена за периода
10.08.2018г. – 31.07.2019г.
Източникът на
облигационното отношение, което ищецът сочи в заявлението и исковата молба е договор
за заем CREDITHOME № 1181-10176824 и договор за
допълнителни услуги към заем CREDITHOME, сключени на 30.01.2018г.
Настоящият състав намира,
че успешно са доказани всички релевантни положителни факти, от чието
съществуване ищецът извлича основателността на претенциите си.
Посредством представените
от ищеца писмени доказателствени средства се установява, че на 30.01.2018г. е
сключен между „Микро Кредит“ АД, гр.
София и ответника договор за заем CREDITHOME № 1181-10176824 и договор за
допълнителни услуги към заем CREDITHOME, при който са спазени всички изискуеми
условия, включително запознаването на кредитополучателя с общите условия, предоставянето
му на пълна информация за допълнителните услуги, включително и по отношение на
застраховката „защита“, всички подписани от ответника. В договора, освен
приложимите общи условия, внедрени в съдържанието му, са посочени ясно и
разбираемо размерът на заема и неговото предназначение, погасителните вноски по
размер, дата и краен срок за плащане, условията за ползване и начинът на
погасяване, както и отговорността при просрочие. Установява се, че заемополучателят
е погасил общо 1 727, 41 лв., от които – главница 759, 93 лв., договорна лихва
219, 48 лв. и допълнителни услуги – 88 лв. Срокът на договора е изтекъл на
10.02.2019г., вземането не е обявявано за предсрочно изискуемо, като
заемодателят не е длъжен да се възползва от тази възможност, макар да е
уговорена между страните. Непогасеното общо задължение е в размер на 2 519, 93
лв.
По силата на подписано на
09.11.2018г. Приложение № 1 към рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания от 16.01.2015г. /удължаван и допълван с поредица анекси/ между „Микро
Кредит“ АД, гр. София и ищеца „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД, гр.
София, вземането на първия /като заемодател по договора CREDITHOME/ спрямо ответника Д.Д.Д., е прехвърлено изцяло, с всички привилегии,
обезпечения и принадлежности, на цесионера – ищец в това производство. Цедентът
го е упълномощил надлежно да извърши уведомление за прехвърлянето, което той е
сторил писмено на посочения в договора за заем адрес на заемателя. Съобщението
е с отбелязване „непотърсено“, но дори да се приеме, че не са налице условия за
отчитане на фингирано връчване, то с исковата молба ищецът е поискал връчване
на уведомлението за цесията
на длъжника,
което съгласно препотвърдената съдебна практика,
следва да се зачете съгласно чл. 235, ал.
3 от ГПК като нов факт настъпил в хода на делото. Ответникът отново не е намерен на
същия си постоянен и настоящ адрес и е приет за редовно призован по реда на чл.
46 ал 5 от ГПК. Назначен му е особен представител по чл. 46 ал. 7 от ГПК на
разноски на ищеца, с оглед охрана на интересите му, на когото са връчени всички
книжа. Връчването на всички
книжа по делото на ответника е надлежно, ако е направено на особения
представител и от този момент се пораждат свързаните с факта на връчване правни
последици. Това
категорично се отнася и до уведомлението по чл. 99 ал. 3 от ЗЗД за извършеното
прехвърляне на вземането и то поражда последиците по чл. 99 ал. 4 от ЗЗД. В
тази връзка е налице също последователна практика на ВКС, в която се застъпва най-общо становището,
че кредиторът, ако не е уговорено друго, може да избере начин
за връчване на своите изявления на длъжника, включително
и чрез нотариална покана, и той ще е редовно осъществен, ако е била
проведена процедура по чл. 50 ЗННД
вр. чл. 47, ал. 1-5 ГПК
- отсъствието от адреса по чл. 47 ГПК
се удостовери от длъжностното лице, а съобщенията се считат за връчени, т. е. и
без да е необходимо назначаване на особен представител в нотариалното
производство. Така,
в случая, прехвърлянето н авземането е противопоставимо на ответника.
Поради липса на доброволно
изпълнение, кредиторът се е снабдил със заповед за изпълнение на парично
вземане по реда на чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 4194/19г. на СлРС.
Въззивният съд счита, че
съществуването, основанието и размерът на всяко от вземанията са безспорно
доказани. Представените писмени частни свидетелстващи документи от ищеца, макар
и изхождащи от него, на практика не са оспорени от ответника /процесуалният му
представител е направил само общо изявление за оспорване на иска/ и
представляват годни доказателствени средства за установяването на твърдяните
факти. Това са извлечения от електронния регистър на кредитодателя и той не
разполага с други доказателства за същите обстоятелства, поради което експертиза
не е необходимо да бъде назначавана, доколкото вещото лице ще се запознае със
същите документи, които са представени и пред съда. Писмените доказателства са
годни и допустими, и макар да са съставени от дружеството, това е извършено по
законоустановен ред, поради което те служат за доказване на твърдените от него
факти. Ето защо съдът ги цени сами по себе си, като носители на информация
относно правнозначимите факти. С оглед това въззивният съд счита, че
начисляването е точно и е отразено надлежно в представените заверени копия от извлеченията
за периода.
Доказателствената им сила
не е оборена чрез равно или с по-голяма
такава друго доказателствено средство от страна на ответника, той не е противопоставил възражение за
погасяване на задължението чрез плащане и не е доказал наличието на друг
правоизключващ, правопрепятстващ или правопогасяващ факт.
Поради изложеното този
въззивен състав счита, че всички описани в заявлението, съответно – в исковата
молба суми, се дължат в пълния заявен размер, съответстващ на този, за който е
издадена заповедта за изпълнение, заедно с обезщетение за забава в размер на
законовата лихва.
Така установителните искове
се явяват изцяло основателни и доказани, поради което следва да бъдат изцяло
уважени.
Ето защо, щом правните
изводи на двете инстанции съвпадат, въззивната жалба се явява неоснователна и не
следва да се уважава, а първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на процеса отговорността
за разноски и за тази инстанция следва да бъде възложена на въззивника-ответник
и той следва да понесе своите, както са направени, и заплати тези на въззиваемия
в размер на 300 лв. –150 лв.
юрисконсултско възнаграждение, съгласно
чл. 78 ал. 8 от ГПК вр. чл. 37 ал. 1 от
ЗПП и чл. 23 т. 1 от Наредбата за плащането на правната помощ и 150 лв. възнаграждение за особен
представител.
Ръководен от гореизложеното
съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
първоинстанционно решение № 260366/30.12.2020г. по гр.д. № 6730/19г. на СлРС.
ОСЪЖДА Д.Д.Д. да заплати
на „Агенция за събиране на вземанията“
ЕАД, гр. София направените разноски по делото в размер на 300 лв.
Решението
не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: