Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер Година 2020 Град Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският районен
съд тридесет и осми състав
На деветнадесети
ноември Година две хиляди и
двадесета
В публичното съдебно
заседание в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: РОСИЦА ШКОДРОВА
като разгледа докладваното от Председателя наказателно административен
характер дело номер 4438 по описа за
две хиляди и двадесета година.
Р Е
Ш И:
ИЗМЕНЯ Наказателно Постановление №
19-6252-001688/ 15.11.2019г. на Началника на група в отдел „Охранителна
полиция“ при ОД-МВР-Варна, с което на
В.Д.И. е наложено административно
наказание "Глоба" в
размер на 150 лв. и „Лишаване от право да управлява
МПС” за срок от 3 месеца на основание
чл.175 ал.1 т.1 пр.3 от ЗДП , като
НАМАЛЯВА размера на наложените наказания
„Глоба” в размер на 150лв. на 50 лв./ петдесет лева/ и „Лишаване от право да управлява МПС” за
срок от 3 месеца на 1 месец.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред ВОС в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвяне
на мотивите.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
МОТИВИ:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на В.Д.И. против Наказателно Постановление №
19-6252-001688/ 15.11.2019г. на Началника на група в отдел „Охранителна
полиция“ при ОД-МВР-Варна, с което
му е наложено административно
наказание "Глоба" в размер на 150
лв. и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 3 месеца на основание чл.175 ал.1 т.1 пр.3 от ЗДП .
С жалбата се оспорва фактическата
обстановка и се твърди, че при издаване на акта и постановлението са допуснати
нарушения на процесуалните правила по смисъла на чл.42 и чл.57 от ЗАНН, че не
става ясно какво точно е извършеното нарушение, че няма произнасяне за това
дали случаят не е маловажен и др. Поради
това се иска отмяна на постановлението
като неправилно и незаконосъобразно, а в условията на евентуалност –случая да
бъде приет за маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН.
В съдебно заседание въззивникът поддържа жалбата
си.
По същество излага фактическа обстановка, каквато е според него. Моли съда
да отмени НП или евентуално да го измени като отмени наказанието лишаване от
право да управлява МПС.
Представител на органа, издал НП не се явява. В молба изразява позиция за
неоснователност на въззивната жалба и претендира
разноски.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за
установено от фактическа страна следното:
На 11.10.2019г. въззивника
И. управлявал собственият си мотоциклет „Кавазаки“ с
рег. № в 62 57 К, като се движел по ул.“Прилеп“ в посока гр.Варна.На около
500м. от разклона за с.Каменар, в обратната посока-към с.Каменар, по същото
време със служебен автомобил се движели полицейски служители - св. А. и св. С..
Те видели, че мотора е без регистрационен номер.За това и обърнали автомобила и
тръгнали след него, като го спрели за проверка. Св.А. и св. С. видели, че
табелата с регистрационния номер била подвита към седалката и закрепена с
болтове.По този начин тя не можела да се обърне на обратно и не се виждала .
Поради това св. А. съставил против въззивника И. акт за установяване на нарушение, в който
описал констатациите си , а именно че регистрационната табела на мотоциклета не
е поставена на определеното за целта място, а била прибрана към долната част на
седалката на мотоциклета.Нарушението било квалифицирано като такова по чл.140 ал.1 от ЗДП. При личното предявяване на акта, както и в
срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН възражения не били направени и депозирани.
Въз основа на съставения акт , против въззивника И.
било издадено и атакуваното наказателно постановление , в
което наказващият орган изцяло възприел описаната в него фактическа обстановка
и правната квалификация на нарушението
по чл.140 ал.1 от ЗДП. За
него на основание чл.175 ал.1 т.1
пр.3 от ЗДП на въз. И. била наложена
„Глоба” в размер на 150лв. и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 3
месеца.
В хода на съдебното следствие
депозират показания св. С. и св. А., чиито показания съдът кредитира изцяло
като последователни, логични и непротиворечиви.От тях се установява, че
причината въззивника И. да бъде спрян за проверка е
че мотоциклета е изглеждал без регистрационна табела. Едва след спирането му е
било установено, че такава има, но тя била подвита към долната част на
седалката и не се виждала.
Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото
доказателства по административно наказателната преписка, тези приложени към
жалбата, събраните в хода на съдебното
производство гласни и писмени доказателства, които са последователни, взаимно
обвързани и безпротиворечиви и анализирани в
съвкупност не налагат различни изводи.
При така установената по делото
фактическа обстановка и въз основа на императивно вмененото му задължение за
цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността
му,обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание,
съдът прави следните правни изводи:
Въззивната жалба е депозирана в
законния срок и от легитимен субект, поради което е процесуално допустима.
Наказателното постановление № 19-6252-001688/15.11.2019г
е издадено от компетентен орган - от Началника на група в отдел „Охранителна полиция“ при
ОД-МВР-Варна, съгласно заповед № 8121з- 515/14.05.2018г. на Министъра на
вътрешните работи и в шестмесечния преклузивен
срок.Актът също е съставен от компетентно лице съобразно същата заповед. Той и
постановлението са съобразени с нормата на чл.40 и чл. 57 от ЗАНН. В тях се съдържат всички минимално изискуеми
по силата на закона реквизити. Вмененото във вина на въз. И. нарушение е
индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу
какво да се защитава.Не е допуснато нарушение на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН, тъй
като описанието на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено е
направено с достатъчна пълнота и конкретика. Не са допуснати съществени процесуални
нарушения при постановяване на постановлението и по никакъв начин не е накърнено правото на
защита на жалбоподателят, което той е упражнил с подаването на жалба до въззивната инстанция. Посочени са нарушените материално
правни норми, като наказанията за нарушенията са индивидуализирани. При
предявяване на акта, а и в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН, не са били направени и
депозирани възражения, в които да са били наведени спорни обстоятелства,
нуждаещи се от разследване. От своя страна наказващият орган след като е издал
наказателно постановление очевидно не е приел, че нарушението на въз.И.
представлява маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Поради това съдът намира възраженията в
жалбата за неоснователни.
Съдът намира, че правилно
административно-наказващият орган е констатирал нарушение по чл.140 ал.1 от
ЗДП, като е отнесъл фактите към хипотезата на правната норма. Разпоредбата на
чл.140 ал.1 от ЗДП сочи, че по пътищата отворени за обществено ползване се допускат
само МПС, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени
на определените за това места. От доказателствата по делото по безспорен и
категоричен начин се установява, че въз. И. е управлявал собствения си мотоциклет, който
е бил регистриран по надлежния ред, но регистрационната му табела е била
прибрана към долната част на седалката му. Съгласно чл.10 ал.7 от Наредба №
I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в
движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на
моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне
на данни за регистрираните пътни превозни средства, на мотоциклетите,
мотопедите и ремаркетата табела с регистрационен номер се поставя само отзад.
От показанията на св. А. и св. С. се установява , че тъкмо защото номера на
превозното средство не се е виждал, то е било спряно за проверка, при която се
установило, че табелата е подвита навътре,т.е. същата не е била на определеното
за целта място. Поради това съдът намира, че нарушението безспорно е било
извършено.
Правилно е била приложена и
санкционната норма на чл.175 ал.1 т.1 от ЗДП, тъй като именно в нея е
предвидена санкцията за водач , който
управлява МПС, на което табелите с регистрационния номер не са поставени на
определените за това места.
Съдът намира, че правилно наказващият орган е наложил на въззивника И.
административно наказание „Глоба” и „Лишаване от право да управлява МПС”, тъй
като това са предвидените в закона санкции за допуснатото нарушение.При
определяне на размерите на наложените санкции обаче наказващият орган не е взел
предвид, че въззивника И. не е системен нарушител на
ЗДП, доколкото за последните пет години срещу него е било издадено само едно
наказателно постановление, както и че от нарушението му не са произлезли вредни
последици. Поради това съдът намира, че следва да намали размера на наложените
наказания , а именно- „ глоба” в размер
на 50 лв. и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 1 месец.
С жалбата се сочи, че наказателното постановление е незаконосъобразно и
неправилно, а в съдебно заседание въззивникът излага
своя фактическа обстановка.
По така наведените общи възражения съдът намери за нужно единствено да
отбележи, че при служебната проверка на НП не констатира да са допуснати
съществени нарушения на закона. Анализът на доказателствения
материал по делото извежда еднозначно именно фактическата обстановка, твърдяна
с наказателното постановление.
Съдържанието на наказателното постановление се преценява от съда като
достатъчно, за да бъдат изведени елементите от състава на нарушението и да се
обоснове дирене на административнонаказателна
отговорност към момента на издаването му, като е налице правилна правна
квалификация на нарушенията и са
посочени доказателствата, потвърждаващи неговото извършване. Наказващият орган
се е произнасял по неоспорена фактическа обстановка, при събрани доказателства
в достатъчен обем за правилното решаване на административно наказателната
преписка и не е възникнало задължение за допълнително разследване.
С оглед изхода на делото съдът намира, че не следва да присъжда юрисконсултско възнаграждение. Разпоредбата на чл.63 ал.3
от ЗАНН сочи, че в съдебните производства страните имат право на присъждане на
разноски по реда на АПК.Нормата на чл.143 от АПК пък предвижда, че страните
имат право на разноски при отмяна на обжалвания акт , при отхвърляне на
оспорването или при оттегляне на жалбата.Т.е. не е предвидена хипотеза, при
която на страните следва да се присъдят разноски при изменение на обжалваното
постановление.Поради това съдът намира, че не следва на ОД-МВР –Варна да се
присъжда юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горното, съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: