№ 759
гр. София , 01.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на трети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Елизабет Петрова
Членове:Катерина Рачева
Мария Райкинска
при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева
като разгледа докладваното от Мария Райкинска Въззивно гражданско дело
№ 20211000500160 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 ГПК.
С решение № 4528/27.07.2020 г. по гр.д. № 11092/2018 г. на СГС, І-8 състав е
осъдено ЗД „Бул инс“АД да заплати на Г. Б. С. на основание чл. 432, ал.1 от КЗ –
сумата от 20 000 (двадесет хиляди) лева, представляващи обезщетение за
неимуществени вреди, вследствие телесни увреждания при ПТП от 18.11.2017г.,
причинено от водача на лек автомобил „Опел Зафира“ с рег. № *** , заедно със
законната лихва върху тази сума, дължима на основание чл. 86 от ЗЗД вр. с чл. 497 от
КЗ, начислена за периода, считано от 05.06.2018 г. до деня на окончателното плащане,
като искът е отхвърлен в частта за присъждане на обезщетение за неимуществени
вреди, в частта за разликата над присъдената сума и до пълния предявен размер за 30
000 лева, като част от обезщетение за 50 000 лева, както и претенцията за присъждане
на законна лихва върху сумата на обезщетението за неимуществени вреди, за периода
от 12.12.2017г. до 05.06.2018 г.
Ищцата Г. Б. С. е депозирала въззивна жалба, с която обжалва
първоинстанционното решение в частта, с която е определена началната дата на
дължимата се законна лихва върху претендираното обезщетение. Законна лихва се
дължала от датата на деликта. Поддържа, че ответникът не направил възражение
срещу претенцията за лихва на ищеца и е недопустимо съдът да изменя началната дата
без да е направено възражение относно нея от ответника. Поддържа, че е приложима
нормата на чл. 429, ал. 3 КЗ и лихва се дължи от седмия ден след настъпване на
застрахователното събитие, или в случая от 12.12.2017 г., а не от 05.06.2018 г., както
приел съдът. Дори делинквентът да не бил уведомил застрахователя в 7-дневен срок от
настъпване на ПТП, самият пострадал бил уведомил застрахователя на 15.05.2018 г. и
1
това била датата, от която най-късно се дължи лихва. Пострадалата била представила
при предявяване на претенцията си и всички документи, с които разполагала и
застрахователят не можел да отказва да се произнесе като вменява на пострадалата да
представи документи, с които няма как да се снабди. Предвид изложеното
жалбоподателката иска да бъде отменено частично обжалваното решение и искането
на Г.С. за присъждане на законна лихва от 12.12.2017 г. да бъде уважено.
Ответникът ЗД „Бул Инс“ АД е депозирал отговор на въззивната жалба, в който
излага доводи за нейната неоснователност. Сочи, че разпоредбата на чл. 429, ал. 3 КЗ е
обща по отношение специалната разпоредба на чл. 497 КЗ, която се прилагала при
застраховки „Гражданска отговорност“. Но и двете се прилагали, ако са изпълнени
всички задължения по чл. 308 КЗ. Поддържа, че не е уведомяван от застрахованото
лице за настъпването на ПТП. Уведомен бил от пострадалата, но тя не била
представила банкова сметка, поради което изпаднала в забава и застрахователят не
дължал лихва по чл. 409 КЗ. Като присъдил лихва от 05.06.2018 г. до 22.11.2018 г.,
съдът постановил неправилно решение. Липсата на възражение в отговора на исковата
молба относно периода на лихвата не освобождавало съда от задължението да приложи
закона точно. Моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение.
Ответникът ЗД „Бул Инс“ АД е депозирал и въззивната жалба срещу
първоинстанционното решение в частта му, с която претенцията за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди е уважена за сума над 5000 лева до 20 000 лева.
Решението било тенденциозно, неправилно и пристрастно. Поддържа, че ищцата е
имала невротични оплаквания още преди инцидента и описаните в Епикриза от
периода 07.12.2017 г. – 12.12.2017 г. не се дължат на ПТП. Първата изготвена Епикриза
за периода 04.12.2017 г. – 07.12.2017 г. сочела само данни за травма по лицето,
изразяваща се в рана на гърба на носа с дължина 1.5 см., оскъдно кървяща, с
оплаквания за болки и замаяност в главата. Поставена й била диагноза „Закрито
сътресение на мозъка със загуба на съзнание“, макар да нямало данни за изпадане в
безсъзнание. Поддържа още, че предвид представената медицинска документация и
анализа на данните от нея ищцата е получила лека черепно- мозъчна травма без загуба
на съзнание. Ето защо адекватно обезщетение за нея била сумата от 5000 лева.
Поддържа още, че претенцията за лихва е неоснователна за периода до датата, на която
дружеството е получило исковата молба, тъй като ищцата не била посочила банкова
сметка, поради което не била изпълнила задълженията си по чл. 308 КЗ и била налице
забава на кредитора. Като присъдил лихва за периода 05.06.2018 г. до 22.11.2018 г.,
СГС постановил неправилно решение. Моли да бъде отменено частично обжалваното
решение за сума над 5000 лева, а относно лихвата за забава – за периода от 05.06.2018
г. до 22.11.2018 г.
Ищцата Г.С. е депозирала отговор на въззивната жалба на застрахователя,
инкорпориран в депозарана насрещна жалба, в който изразява становище и доводи за
нейната неоснователност и моли същата да бъде оставена без уважение.
Ищцата е депозирала и насрещна жалба, с която обжалва първоинстанционното
решение в неговата отхвърлителна част по отношение на главницата. Намира, че
присъденото обезщетение е в занижен размер и не отговаря на претърпените от ищцата
вреди, както и че същото не съответства на установената съдебна практика. Съдът
допуснал процесуално нарушение като ценил само част от събраните доказателства, а
и тях не обсъдил в достатъчна степен. Съдът не съобразил всички обстоятелства и
критерии за определяне на справедливо обезщетение и изобщо не съобразил лимитите
на отговорността на застрахователя през 2015 г. Не били обсъдени доказателствата,
2
които установявали, че ищцата е губила съзнание (Епикриза и свидетелски показания).
Поддържа, че при съвкупен анализ на всички събрани доказателства, включително
заключенията на изслушаните КСАТЕ и СМЕ, се установявало, че претенцията от
30 000 лева е изцяло доказана. Моли да бъде постановено решение, с което да й бъдат
присъдени още 10 000 лева, ведно със законната лихва от 12.12.2017 г. до
окончателното й изплащане.
Ответникът ЗД „Бул Инс“ АД е депозирал отговор на насрещната жалба, в който
изразява становище и доводи за нейната неоснователност и моли същата да бъде
оставена без уважение.
Ищцата Г.С. е депозирала и частна жалба против определение от 23.10.2020 г., с
което е оставено без уважение искането й за изменение на решението в частта за
разноските. Поддържа, че и върху определяното по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА адвокатско
възнаграждение следва да се начислява ДДС, а адв. К. била регистрирана по ЗДДС.
Поддържа още, че присъдените на ответника разноски не съответствали на
отхвърлената част от иска, а определеното адвокатско възнаграждение било
прекомерно. Съобразно отхвърлената част от иска на ответника се следвали разноски в
размер на 104.98 лева, а адвокатски хонорар в размер на 572 лева. Моли да бъде
постановено определение, с което да й бъде присъден и дължимия се върху
адвокатското възнаграждение ДДС и да бъдат намалени присъдените на ответника
разноски.
ЗД „Бул Инс“ АД не е депозирало отговор на частната жалба.
По въззивните жалби.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението и по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Следователно относно
правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан и следва да
се произнесе в рамките на наведените от страните оплаквания, като обаче следва
служебно да провери спазването на императивни материалноправни разпоредби,
приложими към спора (така т. 1 от тълк. решение № 1/2013г. по тълк.д. № 1/2013 г. на
ВКС, ОСГТК).
Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и
допустимо. Във връзка с правилността, като взе предвид наведените във въззивните
жалби пороци на атакувания акт и прецени събраните по делото доказателства, намира
за установено следното от фактическа и правна страна:
Ищцата Г.С. е твърдяла в исковата си молба, че претърпяла значителни
неимуществени вреди, в резултат от физическите травми, които получила при пътно-
транспортно произшествие на 04.12.2017 г. Пътният инцидент настъпил на път І-1 в
района на км.285+950 на пътен участък в близост до с. Драгичево, поради виновното
противоправно поведение на водача на лек автомобил „Опел Зафира“ с рег.№ *** – П.
Х., който навлязъл в лявата пътна лента, без да пропусне движещия се по нея лек
автомобил, управляван от ищцата и така станал причина за настъпване на удар между
двете МПС. Тъй като към момента на настъпване на произшествието, отговорността на
водача била застрахована по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ при
ответното дружество, ищцата твърди, че е отправила претенция по реда на чл. 380 от
КЗ за изплащане на застрахователно обезщетение, но застрахователят неоснователно
отказал да изплати застрахователно обезщетение. Ищцата е претендирала осъждане на
3
ответното дружество да заплати застрахователно обезщетение в размер на 30 000 лв.,
като част от обезщетение в размер на 50 000 лв., ведно със законната лихва върху
сумата, считано от 12.12.2017 г. до деня на окончателното изплащане на задължението.
ЗД „Бул Инс“ АД е депозирал отговор на исковата молба, в който оспорва
основателността на иска. Ответникът не е оспорвал настъпването на пътния инцидент,
нито твърдението, че гражданската отговорност на водача на лек автомобил „Опел
Зафира“ с рег.№ *** е била застрахована от това дружество, но е оспорвал
твърдението за осъществено виновно и противоправно поведение от страна на водача.
Оспорвал е твърденията за характера и обема на вредите, както и наличието на пряка
причинно- следствена връзка между тях и настъпването на пътния инцидент, като
поддържа твърдение за предшестващи настъпилото ПТП здравословни проблеми у
ищцата, които според ответника повлияли негативно върху здравословното й
състояние. Поддържал е становище за несъответствие между анамнестичните и
диагностичните данни в изготвените медицински експертизи - непосредствено след
настъпването на процесното ПТП. Релевирал е възражение на съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на ищцата, за която твърди, че е пътувала без поставен
предпазен колан. Поддържал е становище за прекомерност на претендираното
застрахователно обезщетение. Искал е да бъдат отхвърлени претенциите на ищцата.
За да бъде уважен прекият иск на пострадалия срещу застрахователя на
делинквента по чл. 432, ал. 1 КЗ следва да се установят две групи факти. От една
страна трябва да се установи наличието на застрахователно правоотношение между
ответника в качеството на застраховател и прекия причинител на увреждането в
качеството на застрахован. От друга страна следва да са налице кумулативно всички
елементи от сложния фактически състав на непозволеното увреждане по чл. 45, ал.1 от
ЗЗД - извършено виновно от делинквента противоправно деяние, от което да са
настъпили в причинно - следствена връзка вреди за пострадалия от сочения вид и в
търсения размер. Единствено за наличие на вината законът въвежда с разпоредбата на
чл.45, ал.2 от ЗЗД оборима презумция. Застрахователят отговаря в обема и до размера,
в който отговаря застрахования водач.
Настъпването на ПТП, противоправното поведение на П. Х., наличието на
негова валидна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното дружество към
датата на ПТП, обстоятелството, че Г. С. е пострадала вследствие ПТП, са установени
пред първата инстанция и са безспорни пред настоящата. Спорни са въпросите относно
това, какви точно вреди е претърпяла ищцата в причинна връзка с ПТП и оттам
размера на справедливото обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди
при съобразяване на всички събрани по делото доказателства, както и началната дата,
от която на ищцата се дължи законна лихва от застрахователя.
Във връзка със спорните въпроси по делото са събрани писмени доказателства,
изслушано е заключение на СМЕ, и са изслушани свидетелски показания.
Въз основа на събраните по делото писмени доказателства – две епикризи и
документи от медицински изследвания, е изготвено заключение на медицинска
експертиза от вещото лице д-р П. П. - неврохирург. Той установява, че в резултат от
настъпване на процесното ПТП ищцата е получила черепно-мозъчна травма, състояща
се от мозъчно сътресение и контузия, с разкъсно-контузна рана на носа, с размери 1/1/2
см. Мозъчното сътресение протекло със степенно разстройство на яснотата на
съзнанието /зашеметяване, объркване/, но без медицински данни за настъпило
безсъзнателно състояние и е реализирало медико-биологичния критерий временно
разстройство на здравето, неопасно за живота. Контузията на носа с разкъсно-
4
контузната рана с размери 1/1/2 см. има характер на лека телесна повреда, доколкото е
причинила на ищцата болки и страдания. След инцидента пострадалата ищца е
постъпила на лечение в хирургично отделение на МБАЛ „Рахила Ангелова” АД, гр.
Перник. При приемане била в задоволително общо състояние, в съзнание,
контактна, адекватна. Оплаквала се е от болки и замаяност. Оценката по скала Глазгоу
кома /ГКС/ е с резултат 15т. /максимален брой точки за съзнателно и адекватно
състояние/. Проведени са били параклинични /хематологични/ и образни
изследвания. От рентгенографиите на гръден кош, череп /фасова и профилна
проекция/, лицеви кости/лицева проекция/, на таза/лицева проекция/ и ехографията на
коремни органи, не са установени травматични промени. За изключване на
интракраниална патология е осъществена компютърна томография на главен мозък,
без контраст. При изследването не са установени травматични промени в паренхима на
мозъка, кръвоизливи над и под твърдата обвивка и под меките мозъчни обвивки.
Костните структури на черепа са без данни за счупване. За контузията носа е
констатирано интактни носни прегради и кухина, без данни за кървене. Разкъсно-
контузната рана на носа е третирана медикаментозно, но не се е наложила
хирургическа обработка. След тридневен болничен престой на 07.12.2017г. ищцата е
изписана с подобрение и в нормален неврологичен статус. След изписване от
хирургично отделение на МБАЛ „Рахила Ангелова” АД ищцата е приета за лечение в
неврологично отделение на „Национална кардиологична болница”. Диагнозата е
променена на „Световъртеж от централен произход. Състояние след комоцио.
Церебрастенен синдром.“ Вещото лице констатира, че в анамнезата са описани
оплаквания, които не са отразени в епикризата от хирургично отделение на болницата
в Перник, от където ищцата е била изписана. В неврологичния статус са отбелязани
координационни нарушения. Проведени са нови параклинични /кръвни/ и образни
изследвания, но от профилната рентгенография на шийни прешлени липсват
патологични и травматични промени на цервикалния сегмент. От доплеровата
сонография на каротидни и вертебрални артерии е установен нормален кръвоток в
артериите двустранно. Извършени са електроенцефалография /ЕЕГ/, аудиограма и
сетивни евокирани потенциали /СЕП/ за които няма заключения за увреждания.
Вещото лице обяснява логически /чрез предположение/ извършената промяна в
диагнозата в неврологично отделение на „Национална кардиологична болница” с
изтичането на срока на клиничната пътека за първоначалната диагноза „Мозъчно
сътресение“ която вече е използвана МБАЛ „Рахила Ангелова” АД и с
необходимостта да се оправдае проведеното лечение с нова клинична пътека.
В съдебно заседание д-р П. е посочил още, че при ново изследване, към което е
насочил ищцата, се установява, че при нея има периферен отоневрологичен синдром,
който не може да бъде свързан с черепно-мозъчната травма от ПТП, тъй като тя има
централен отоневрологичен синдром и световъртеж от централен произход.
Изследването на ищцата говорело за увреждане на периферната нервна система, а не на
централната нервна система, която всъщност е мозъчното сътресение. Посочил е още,
че никъде в документите няма данни за контузия на шията или камшичен удар.
В заключението си вещото лице е пояснило, че световъртежът от централен
произход и травматичната церебрастения са късни последици при черепно-мозъчна
травма и тяхното диагностициране на този ранен етап, като се има предвид датата на
инцидента е преждевременно от гледна точка на медицинската неврология. За
световъртежа от централен произход е характерно бавното начало. Травматичната
церебрастения /болестна слабост на главния мозък/ се развива като последица от
черепно-мозъчната травма. Тя е състояние на функционални мозъчни нарушения. И
двете състояния са характерни за късния период при диагностицирана черепно-
5
мозъчна травма след приключване на лечебния и възстановителен периоди. Вещото
лице сочи, че на третия ден при мозъчно сътресение диагнозата може и да се промени,
но само ако настъпят усложнения - интракраниални кръвоизливи, каквито
в конкретния случай няма. Мозъчното сътресение като „възвратима травматична
парализа” на функциите на главния мозък при правилно проведено лечение и режим
отзвучава за период от 3-5 седмици. При него няма травматични промени в мозъчния
паренхим, лечението обичайно приключва успешно, неврологичния статус е в
границите на нормата. Ищцата е търпяла болки и страдания за период от тридесет дни,
най-интензивни в първите петнадесет. В делото няма приложена медицинска
документация за настъпили усложнения от претърпяната черепно-мозъчна травма от
което следва заключението, че лечението е приключило успешно. От травмата са
изминали вече една година и шест месеца. По данни от последния преглед, който е
извършен от вещото лице – ищцата се намира в добро общо състояние, с ясно
съзнание, контактна, адекватна, всестранно ориентирана. Неврологичният статус е без
отклонения от нормата.
В съдебно заседание е пояснил, че комата като загуба на съзнание, продължава
минимум час-два и това е едно много сериозно състояние на централната нервна
система. Не може да има кома за 5-10 минути.
По делото е разпитан свидетеля П. Д. Н., който живее на съпружески начала с
ищцата. Той е посочил, че узнал за самия инцидент веднага след настъпването му,
като посетил мястото на произшествието 15-20 мин. по-късно. Според впечатленията
на свидетеля, ищцата била „в несвяст“, но в това състояние повтаряла „Леле, тоя ме
смаза“. Първоначално била приета в Пернишката болница за 3-4 дни, а след
изписването веднага постъпила в неврологичното отделение на „Националната
кардиологична болница“ ЕАД. Постъпването на ищцата за лечение в НКБ ЕАД било по
нейно желание, без да е получила изрично направление от лекар, тъй като според
свидетеля, в болницата в Перник не овладяли нейното състояние. Въпреки това видимо
състоянието й било по-добро. Била изписана с „шина на врата“ по предписание на
лекарите от 3-та Градска. В къщи била на легло, обслужвали я. След около месец
започнала да става на крака. Понастоящем също не се чувствала добре, имала
световъртеж, когато е на ръба на тераса се страхувала. Бълнувала за катастрофата. Не
управлявала автомобил, предпочитала свидетеля да я вози.
При така установеното от фактическа страна, настоящият съдебен състав намира
следното от правна страна:
Настоящият съдебен състав намира, че възраженията на застрахователя във
връзка с това какви увреди ищцата е получила от ПТП са основателни, съответно
недоказани са твърденията на ищцата, че някои от тези увреди са в причинна връзка с
ПТП. При съвкупната преценка на събраните доказателства може да се приеме, че в
причинна връзка с ПТП ищцата е получила само посоченото от вещото лице д-р П., а
именно - черепно-мозъчна травма, състояща се от мозъчно сътресение (комоцио) без
изпадане в безсъзнание и контузия, с разкъсно-контузна рана на носа, с размери 1/1/2
см. Това е така, тъй като въпреки записаното в Епикризата от Трета градска болница,
че ищцата е приета и лекувана включително с церебрастенен синдром, посоченото е
опровергано от заключението на СМЕ, в което логично е обяснено, че такъв синдром
не може да се открие три-четири дни след черепномозъчната травма, а това е нейна
късна последица и може да се диагностицира едва в края на възстановителния период,
който трае най-малко три седмици. Липсват в случая и интракраниални
кръвоизливи, които да дават основание за промяна на първоначалната диагноза.
6
Не се установява нито от писмените доказателства, нито от заключението на
СМЕ, при което д-р П. е назначил и ново изследване, направено от ищцата, данни за
увреди на шийни прешлени. Напротив, в Епикризата от Националната кардиологична
болница (Трета градска болница) изрично е посочено, че при направен рентген на
шийни прешлени не личат травматични или патологични промени на цервикалния
сегмент. Обстоятелството, че по сведения на разпитания свидетел ищцата е изписана
от там с поставена шийна яка, може да се обоснове само като вероятна превантивна
мярка поради вписаните оплаквания от болка във врата.
Освен това, следва да бъде прието, че претърпяното мозъчно сътресение е било
без загуба на съзнание, въпреки посоченото в Епикризата от МБАЛ „Рахила Ангелова“
АД, гр. Перник, че същото е било със загуба на съзнание. Този запис се опровергава от
установеното със свидетелски показания обстоятелство, че 15-20 минути след ПТП
ищцата е говорела, т.е., била е в съзнание, разгледано съвместно с пояснението на
вещото лице П., че безсъзнателното състояние (кома) не може до продължава само 5-
10 минути, а продължава минимално час-два. Това от своя страна означава, че ищцата
не е била в безсъзнателно състояние, а само зашеметена.
Във връзка с така установените травми при ищцата, които само са в пряка
причинна връзка с ПТП, както и при съобразяване установените въз основа на
свидетелските показания и заключение на СМЕ болки и страдания на ищцата и тяхната
продължителност, относно размера на справедливото обезщетение за тях настоящият
състав намира следното:
Размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост - чл.52 ЗЗД. Според приетото в Постановление № 4/23.12.1968г. на
Пленума на ВС понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно, а
е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства,
които трябва да се имат пред вид от съда при определяне размера на обезщетението.
Такива обстоятелства при телесни увреждания са характерът, броят и начинът на
увреждането, обстоятелствата, при които е извършено, евентуално допълнително
влошаване на здравословното състояние на пострадалия, причинените морални
страдания, осакатявания, загрозявания и пр. От друга страна в константната съдебна
практика на ВКС (обективирана в решения, постановени по реда на чл.290 от ГПК –
напр. решение № 83 от 06.07.2009 г. по т.д. № 795/2008 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение
№151 от 12.11.2013 г. по т.д. №486/2012 г., ТК, ІІ т.о., решение №130 от 09.07.2013 г.
по т.д. № 669/2012 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., и мн.др.) се приема, че при определяне на
справедливото обезщетение за неимуществени вреди, следва да се вземат предвид във
всеки конкретен случай установените по делото конкретни обстоятелства, свързани с
характера и тежестта на увреждането, интензитета и продължителността на
претърпените физически и емоционални болки и страдания, а така също и
икономическото състояние в страната към момента на увреждането, израз на което са и
установените лимити на отговорност на застрахователя към този момент. В мотивите
на решението си, съдът следва конкретно да посочи същите обстоятелства и да
обоснове значението им за размера на неимуществените вреди.
Като съобрази описаните по-горе увреждания и последиците от тях, и
свързаните с тях физически и психически болки и страдания на ищцата, техния вид,
интензитет и продължителност, обусловени от вида и тежестта на уврежданията,
възрастта на ищеца при ПТП – 34 г. – възраст, която се характеризира с много
динамичен начин на живот; обстоятелството, че въпреки това ежедневието на ищцата е
било променено за период от не по-малко от месец, през който й се е налагало да бъде
7
в покой, имала е световъртеж и главоболие, дразнели са я светлина и шум, като през
този период е имала по-значими болки и нужда от чужда помощ; обстоятелството, че е
лекувана медикаментозно; обстоятелството, че основният възстановителен период е
бил до пет седмици, като ищцата се е възстановила напълно към момента; като се
съобразят лимитите на застрахователните обезщетения и икономическите условия в
страната към 2017 г. и като се съобрази принципа на справедливост, залегнал в
разпоредбата на чл.52 ЗЗД, съдът намира, че размерът на адекватната обезвреда на
претърпените от ищцата неимуществени вреди от ПТП е 15 000 лева. Неоснователни
са оплакванията на ищцата, че й е присъдено занижено обезщетение – напротив,
присъденото от СГС обезщетение е завишено спрямо доказаните от ищцата увреди и
свързаните с тях болки и страдания.
Предвид достигане на въззивния съд до извод относно размера на справедливото
обезщетение различен от този, до който е достигнал първоинстанционния съд,
въззивната жалба на застрахователя относно присъдения размер на обезщетението за
неимуществени вреди е основателна, като присъденото обезщетение не е съобразено с
принципа на справедливост по чл. 52 ЗЗД и е завишено, поради което
първоинстанционното решение следва да бъде отменено в частта, в която искът е
уважен за сума над 15 000 лева до присъдените 20 000 лева и да бъде отхвърлен в
посочената част.
Настоящият състав намира, че е частично основателно оплакването на ищцата, че
първоинстанционният съд неправилно е определил началната дата на дължимата лихва
за забава върху застрахователното обезщетение. В решение № 128/04.02.2020 г. по т.д.
№ 2466/2018 г. на ВКС, І т.о. е прието, че в хипотезата на пряк иск от увреденото лице
срещу застрахователя по застраховка «Гражданска отговорност» в застрахователната
сума по чл.429 КЗ се включва дължимото от застрахования спрямо увреденото лице
обезщетение за забава за периода от момента на уведомяване на застрахователя, респ.
предявяване на претенцията от увреденото лице пред застрахователя, а не и от момента
на увреждането. В същото решение е разяснено, че спрямо договорите за застраховка
на гражданската отговорност са предвидени специални правила, съобразно които
застрахователят се задължава: на осн. чл.429, ал.1, т.1 КЗ - да покрие в границите на
определената в застрахователния договор застрахователна сума отговорността на
застрахования за причинените от последния на трети лица имуществени и
неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното
събитие, а на осн. чл.429, ал.1, т.2 КЗ – да покрие отговорността на застрахования за
неизпълнение на негово договорно задължение. И в двата случая изрично чл.429, ал.2,
т.2 КЗ предвижда, че в застрахователното обезщетение се включват и лихви за забава,
когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице при
условията на чл.429, ал.3 КЗ. Следователно от една страна отговорността на
застрахователя спрямо увреденото лице е функционално обусловена от отговорността
на застрахования, включително и по отношение на лихвите за забава, които последният
дължи на увредения. От друга страна в чл.429, ал.3, изр.2 изрично лимитира
включените в застрахователното обезщетение, а оттам и в застрахователната сума,
лихви за забава като ги ограничава до тези, които текат от момента на по-ранната от
следните дати: датата на уведомяване на застрахователя за настъпване на
застрахователното събитие от застрахования на осн. чл.430, ал.1, т.2 КЗ или от датата
на уведомяване на застрахователя за настъпване на застрахователното събитие от
увреденото лице или от датата на предявяване на претенцията на увредения пред
застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение, но не и от датата на
настъпване на застрахователното събитие. По отношение на задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите в чл.493, ал.1, т.5 КЗ е предвидено, че
8
застрахователят покрива отговорността на застрахования за лихвите по чл.429, ал.2, т.2
КЗ, т.е. при ограниченията на чл.429, ал.3 КЗ - само в рамките на застрахователната
сума и за периода с начало от уведомяване на застрахователя за настъпване на
застрахователното събитие, респ. предявяване на претенция от увреденото лице. В
чл.494, т.10 КЗ изрично се изключват от застрахователното покритие всички разноски
и лихви извън тези по чл.429, ал.2 и ал.5 КЗ при спазване на условията по чл.429, ал.3
КЗ, т.е. не се покриват лихви за периода от датата на деликта до датата на уведомяване
на застрахователя.
След предявяване на претенцията по чл.498 КЗ за застрахователя е налице
нормативно предвиден срок за произнасяне по чл.496 КЗ, като непроизнасянето и
неизплащането в срок на застрахователно обезщетение е свързано с:1/ изпадане на
застрахователя в забава – чл.497, ал.1, т.1 и т.2 КЗ, в който случай той дължи лихва за
собствената си забава, и 2/ с възможност увреденото лице да предяви пряк иск срещу
застрахователя в съда на осн.чл.498, ал.3 вр. чл.432, ал.1 КЗ.
Съобразно посоченото и като се вземе предвид, че според приетите по делото
писмени доказателства ищцата е заявила пред застрахователя застрахователна
претенция, която е получена от него на 17.05.2018 г., видно от представената по делото
образна разписка (15.05.2018 г. е датата, на която писмото е изпратено по пощата, но в
случая значение има датата, на която същото е достигнало до застрахователя и той е
узнал за ПТП), както и че застрахователят не е определил и изплатил застрахователно
обезщетение в сроковете по чл. 496 КЗ, то застрахователят следва да покрие спрямо
увредените лица отговорността на делинквента за дължимата лихва за забава от датата
на предявяване на претенцията от увредените лица, т.е., от 17.05.2018 г., а след
изтичане на срока по чл. 496, ал. 1 КЗ дължи законна лихва върху присъдените
обезщетения за собствената си забава. Ето защо за периода от 17.05.2018 г. до
окончателното изплащане на обезщетението за претърпените неимуществени вреди
искът за заплащане на обезщетение за забава е основателен. Неоснователна е
претенцията на ищцата за присъждане на законна лихва от по-ранна дата 12.12.2017 г.
Предвид несъвпадане на изводите на двете съдебни инстанции решението на СГС по
искането за присъждане на законна лихва е неправилно, като същото следва да бъде
отменено в частта, в която искането е отхвърлено за периода от 17.05.2018 г. до
05.06.2018 г. и за този период да бъде присъдена законна лихва за забава.
Неоснователно е оплакването на застрахователя, че преди получаване на исковата
молба не дължи лихва, тъй като ищцата при сезирането му не била посочила банкова
сметка, по която да й бъде изплатено обезщетението, поради което била налице забава
на кредитора. Настоящият състав приема, че забава на кредитора поради непосочване
на банкова сметка би била налице, само ако това непосочване е в причинна връзка с
липсата на изплатено обезщетение. В случая обаче застрахователят е отказал да
изплати обезщетение, поради което липсата на посочена банкова сметка е ирелевантно
и няма последиците на забавата на кредитора по чл. 95 ЗЗД (така решение №
167/30.01.2020 г. по гр.д. № 2273/2018 г. на ВКС, II т.о.)
По частната жалба:
С първоинстанционното решение СГС е определил и присъдил на адв. П. К.
адвокатско възнаграждение в размер на 1130 лева, определено при условията на чл..
38, ал. 2 ЗА. Адв. К. е поискала с молба от 01.09.2020 г. съдът да измени решението в
частта за разноските, като й бъде присъдено и ДДС. Поискала е още да бъдат намалени
присъдените на насрещната страна разноски. Не било доказано упълномощаване и
заплащане на дължимия адвокатски хонорар. Намира още, че след като ищцата е
9
освободена от такси и разноски, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК тя не дължи да заплаща
разноските на ответника за отхвърлената част от иска. На следващо място въвежда
оплакване, че СГС не съобразил направеното от адв. К. възражение за прекомерност на
претендираното от ЗД „Бул Инс“ АД адвокатско възнаграждение, което следвало да се
присъди в размер на 676 лева. Освен това не било съобразено и че ВАС отменил
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, обн. ДВ бр.
28/28.03.2014 г.
С определение от 26.10.2020 г. СГС е оставил искането без уважение,
Частната жалба е депозирана своевременно и от легитимирано лице, поради
което е допустима.
Частната жалба е основателна в частта за претендираното от адв. К. ДДС при
следните мотиви: Съгласно разпоредбата на § 2а от ДР на Наредба № 1/09.07.2004 г.
дължимият ДДС се начислява върху възнагражденията по тази наредба и се счита за
неразделна част от дължимото възнаграждение. Предвид посочената правна норма,
върху минимално дължимото според Наредба № 1/09.07.2004 г. възнаграждение следва
да се прибавят и 20 % ДДС, които да се присъдят в полза на адвоката, включително и в
случаите, когато е оказана безплатна услуга, при които адвокатското възнаграждение
се присъжда по реда на чл.38, ал.2 ЗА. Предоставените от процесуалния представител –
адвокат правни услуги съставляват облагаема възмездна доставка, като е без значение
дали възнаграждението за процесуално представителство е предварително заплатено,
или е определено от съда по предвидения в чл.38, ал.2 ЗА ред. Адвокатските услуги в
този случай не са безвъзмездна сделка, която е необлагаема по ЗДДС, тъй като
адвокатът получава възнаграждение, макар и не от своя клиент, а след определянето му
от съда. В този смисъл вече има безпротиворечива практика и на ВКС – така напр.
определение № 521/25.10.2017 г. по ч.т.д. № 1225/2017 г. на ВКС, I т.о., определение №
306/06.06.2017 г. по ч.т.д. № 2559/2016 г. на ВКС, I т.о. и определение №
297/09.07.2019 г. по ч.т.д. № 1221/2019 г. на ВКС, I т.о. и определение № 82/18.02.2020
г. по ч.т.д. № 104/2020 г. на ВКС, ІІ т.о.
При съответни изчисления, според уважената част на исковете от първата
инстанция и при приложение на чл. 7 от № 1/09.07.2004 г., дължимото се минимално
адвокатско възнаграждение е общо в размер на 1430 лева без ДДС, а с ДДС е 1716
лева. От тях, съобразно уважената част от иска са се дължали на адв. К. 1144 лева. Или,
първоинстанционният съд е присъдил с 14 лева по-малко. Ето защо
първоинстанционното решение следва да бъде изменено в частта за разноските, като на
адв. К. се присъдят още 14 лева.
По отношение разноските на насрещната страна, настоящият състав намира
следното: Неоснователно е оплакването на адв. К., че не е доказано уговорено и
заплатено от застрахователя адвокатско възнаграждение. По делото, на л. 41 е
представен договор за правна защита и съдействие, подписан от ЗД „Бул Инс“ АД и
адв. М. Г., в който е уговорено адвокатско възнаграждение в размер на 2000 лева,
платени в брой, който договор, при съобразяване постановките на т. 1 от тълк. решение
№ 2/06.11.2013 г. по тълк.д. №6/2012 г. на ОСГТК доказва разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 2000 лева. Неоснователно е възражението за прекомерност
на този хонорар. Минималното адвокатско възнаграждение е в размер на 1430 лева, но
фактическата и правна сложност на делото е около средната, поради което и хонорар,
който е над минималния, но не надхвърля двукратния му размер, не е прекомерен. От
платените 2000 лева съобразно отхвърлената част от исковете се дължат 666.67 лева.
10
Разноските на застрахователя извън адвокатския хонорар възлизат на 715 лева,
от които му се дължат 238.33 лева. Или общо на застрахователя се дължат 905 лева,
поради което е основателно оплакването, че неправилно е определена дължимата се на
застрахователя част разноските, съобразно отхвърлената част от иска, тъй като тя е в
размер на 905 лева, а не 1167 лева, колкото е присъдил СГС.
Неоснователно е оплакването, че след като ищцата е освободена от внасяне на
държавна такса и разноски, тя не дължи разноски на насрещната страна. Посоченото
освобождаване от такси и разноски се отнася само за тези, които ищцата дължи за
разглеждане на делото. Тя обаче не е освободена от задължението да заплати
разноските на другата страна, ако искът бъде отхвърлен, на основание чл. 78, ал. 3
ГПК. Отговорността за разноски в гражданския процес е уредена в чл.78 ГПК и е
функционално обусловена от изхода на делото. Правната уредба на разноските се
основава на правилото, че всяка от страните е длъжна да възмезди насрещната страна
за направените пред съответната инстанция разноски, ако разноските са извършени по
повод на неоснователно предприети процесуални действия - предявяване на
неоснователен или недопустим иск, подаване на неоснователна въззивна или
касационна жалба. За възлагането на отговорността за разноски е ирелевантно дали
страната, която с оглед изхода на делото е задължена за заплащането им, е освободена
от такси и разноски за производството по реда на чл.83 ГПК. Освобождаването от
такси и разноски е относимо към процесуалното правоотношение между страната и
съда, не и към облигационното задължение за разноски, което възниква към
насрещната страна в процеса, в чиято полза е приключило делото. В този смисъл е и
трайната съдебна практика (така напр. определение № 247/29.04.2014 г. по гр.д. №
1579/2014 г. на ВКС, I г.о., определение № 371/28.06.2018 г. по т.д. № 1281/2018 г. на
ВКС, II т.о., определение № 278/01.07.2020 г. по гр.д. № 1338/2020 г. на ВКС, III г.о. и
др.)
Предвид изложеното, обжалваното определение следва да бъде отменено и
вместо него следва да бъде изменено първоинстанционното решение в частта за
разноските, като на адв. К. се присъдят допълнително 14 лева. Следва да бъде намален
присъдения на застрахователя размер на разноски на 905 лева.
По разноските: При този изход от спора пред въззивната инстанция всяка
страна има право на разноски според защитения материален интерес. Защитаваният
интерес е общо в размер на 25 000 лева.
Ищцата е защитила материален интерес в размер на 10 000 лева. Тя е сторила
разноски за частна жалба в размер на 15 лева, които й се дължат. Била е защитавана
безплатно от адвокат, като на адв. П. К. следва да бъде определено адвокатско
възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА. Съобразно защитавания материален
интерес то възлиза на 1536 лева с ДДС, а съобразно защитения материален интерес се
дължат 614.40 лева.
На застрахователя се дължи държавна такса в размер на 100 лева и адвокатско
възнаграждение в размер на 400 лева. Неоснователно е възражението на ищцата за
прекомерност на уговорения и платен адвокатски хонорар в размер на 1200 лева, който
е под минималния за общо защитавания интерес от 25 000 лева.
Първоинстанционното решение следва да бъде отменено в частта, с която
ответникът е бил осъден да заплати по сметка на СГС държавна такса над 600 лева до
800 лева и разноски над 900 лева до 1200 лева и адвокатско възнаграждение на адв. К.
над 850 лева до присъдените 1144 лева (съобразно изменението с настоящото
11
решение).
Ищцата дължи разноски на ответното дружество, сторени пред СГС, в размер на
още 452.50 лева.
Воден от изложеното Софийският апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Определение от 26.10.2020 г. по гр.д. № 11092/2018 г. на СГС, І-8
състав и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ Решението по гр.д. № 11092/2018 г. на СГС, І-8 състав в частта за
разноските, присъдени на адв. П. К., като ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК
*********, гр. София, бул. „Джеймс Баучер“ № 87 да заплати на адв. П. К. още 14
лева допълнително към присъденото й от СГС – адвокатско възнаграждение пред СГС,
определено по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА.
ИЗМЕНЯ Решението по гр.д. № 11092/2018 г. на СГС, І-8 състав в частта за
разноските, като НАМАЛЯВА присъдените на ЗД „Бул Инс“ АД разноски пред СГС на
905 лева.
ОТМЕНЯ решение № 4528/27.07.2020 г. по гр.д. № 11092/2018 г. на СГС, І-8
състав в частта, с която е уважен иска по чл. 432 КЗ (отм.), предявен от Г. Б. С., ЕГН
**********, със съдебен адрес гр. ***, ул. „***“ № 6, офис 10 против ЗД „Бул Инс“
АД, ЕИК *********, гр. София, бул. „Джеймс Баучер“ № 87, за сума над 15 000 лева
до присъдените 20 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди от ПТП,
претърпяно на 04.12.2017 г., както в частта, с която е отхвърлен акцесорния иск по
чл. 86, ал. 1 ЗЗД за периода от 17.05.2018 г. до 05.06.2018 г. и вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска на Г. Б. С., ЕГН **********, със съдебен адрес гр. ***, ул.
„***“ № 6, офис 10 против ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК *********, гр. София, бул.
„Джеймс Баучер“ № за заплащане на сума над 15 000 лева до присъдените 20 000 лева
– обезщетение за неимуществени вреди от ПТП, претърпяно на 04.12.2017 г.
ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК *********, гр. София, бул. „Джеймс Баучер“
№ 87, да заплати на Г. Б. С., ЕГН **********, със съдебен адрес гр. ***, ул. „***“ № 6,
офис 10 законна лихва за забава върху обезщетението в размер на 15 000 лева и за
периода от 17.05.2018 г. до 05.06.2018 г.
ОТМЕНЯ решение № 4528/27.07.2020 г. по гр.д. № 11092/2018 г. на СГС, І-8
състав, изменено с настоящото решение, в частта, с която е осъдено ЗД „Бул Инс“ АД
да заплати на адв. П. К. адвокатско възнаграждение пред СГС над 850 лева, както и
държавна такса по сметка на СГС над 600 лева.
ПОТВЪРЖДАВА Решението решение № 4528/27.07.2020 г. по гр.д. №
11092/2018 г. на СГС, І-8 състав в останалата му обжалвана част.
ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс“ АД да заплати на адв. П. К. 614.40 лева –
адвокатско възнаграждение, определено по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА пред САС.
ОСЪЖДА Г. Б. С., ЕГН **********, със съдебен адрес гр. ***, ул. „***“ № 6,
12
офис 10 да заплати на ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК *********, гр. София, бул. „Джеймс
Баучер“ № 87 сумата 500 лева – разноски пред САС и допълнително 452.50 лева –
разноски пред СГС.
ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс“ АД да заплати на Г. Б. С., ЕГН ********** сумата
15 лева по частната жалба пред САС.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването
му на страните, при наличие на предпоставките на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13