РЕШЕНИЕ
№ 958
гр. Бургас, 16.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXVIII СЪСТАВ, в публично заседание
на десети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:НЕВЕНА ИВ. КОВАЧЕВА
при участието на секретаря СТАНКА Д. ДОБРЕВА
като разгледа докладваното от НЕВЕНА ИВ. КОВАЧЕВА Гражданско дело
№ 20222120102156 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 237 ГПК за постановяване на решение
при признание на иска.
Образувано е по искова молба на Ж. Й. М., ЕГН ********** срещу Д.
Н. М., ЕГН **********, двете с адрес: *. Иска се от съда да осъди ответника да заплаща на
майка си месечна издръжка в размер на 500 лева, считано от подаване на исковата молба на
04.04.2022 г. до настъпване на основания за нейното изменение или прекратяване, ведно със
законната лихва върху всяка просрочена вноска.
Иска се и осъждане на ответника да заплати на ищеца издръжка за една
година назад от подаване на исковата молба в размер на общо 6000 лева, ведно със законна
лихва върху главницата от подаване на исковата молба на 04.04.2022 г. до окончателното й
плащане.
Посочено е, че ищцата е в напреднала възраст, има множество
заболявания, заради които се нуждае от лекарства и грижи от трето лице. Моли съда да
уважи исковете, като постанови решение при признание на исковете.
В отговора си и в съдебно заседание ответникът е посочил, че признава
исковете и моли съда да ги уважи.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, предвид
направеното от процесуалния представител на ищеца искане по чл. 237, ал. 1 ГПК намира,
че следва да постанови срещу ответника решение при признание на иска поради следните
съображения:
Настоящият състав намира, че са налице процесуалните предпоставки за
постановяване на решение при признание на иска срещу ответника, визирани в чл. 237
ГПК, а именно: ответникът е признал исковете и своята отговорност за издръжка към майка
си в съдебно заседание. Признатото право от своя страна, с оглед и на представените
доказателства с исковата молба, не противоречи на закона и добрите нрави, нито пък е
признато право, с което страната не може да се разпорежда.
1
В този смисъл БРС счита, че са налице условията за постановяване на
решение при признание на иска за уважаване на предявените осъдителни искове, без да
мотивира съдебния акт по същество – чл. 237, ал. 2 ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 6 във вр. с чл. 83, ал. 1, т. 2 ГПК
ответникът следва да бъде осъден да заплати дължимата за производството държавна такса в
размер на 960 лева по двата предявени иска. Тъй като към исковата молба е приложено
платежно нареждане за внесена държавна такса в размер на 50 лева, същите следва да се
приспаднат от общо дължимата сума за държавна такса, като остава за плащане държавна
такса в размер на 910 лева.
Мотивиран от изложеното и по реда на чл. 237 ГПК, Бургаският
районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Д. Н. М., ЕГН ********** да заплаща на майка си Ж. Й. М.,
ЕГН **********, двете с адрес: *, месечна издръжка в размер на 500 лева (петстотин лева),
считано от подаване на исковата молба на 04.04.2022 г. до настъпване на основания за
нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена
вноска, както и да заплати издръжка за една година назад от подаване на исковата молба в
размер на общо 6000 лева (шест хиляди лева), ведно със законна лихва върху главницата от
подаване на исковата молба на 04.04.2022 г. до окончателното й плащане.
ОСЪЖДА Д. Н. М., ЕГН **********, адрес: *, да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на БРС държавна такса в размер на 910 лева
(деветстотин и десет лева).
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните пред БОС.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
2